Becket (1964) (Becket (1964) CD2.srt) Свали субтитрите
Така трябва, платихме им достатъчно.
В този случай трябваше да намерим някой,
който да не се облича като парцалива бъчва.
Богатите се цупят вкъщи. – Поддръжници на крал Луи?
Не, само им струва много скъпо. – Това звучи истински.
Да, имаме войници в тълпата, поддържащи ентусиазма.
Защо разваляш всичките ми илюзии? – Защото не трябва да имаш, принце.
Какво виждаш? – Реалността.
Спрете! – Епископът чака.
Както се очаква от епископа на града, който съм завзел.
Да чака. – Аз ли съм най-силния или не?
Днес, но не трябва да караш враговете си
да се отчайват, това ги прави силни.
Нежността е по-добрата политика, подкопава мъжествеността.
Една добра сила никога не се мачка, тя трябва да се подкупва.
Вземи си бележка за къщата. О, няма значение.
Господарю, епископът. – Да, папа. Не, папа.
Оставете хората си да починат. – Това Уилям ли е или Корбейл?
Да, сър. – Едва ви разпознах
без халбата покриваща лицето ви. Как ви пуснаха далеч от там?
Имам спешно съобщение от Лондон за вас, господарю.
Бог, въпреки всичко, е на наша страна, Томас.
Какво е това, принце? – Само е привикал
архиепископа на Кентърбъри в лоното си.
Този деликатен старец
беше първият норманец, който се поинтересува от мен.
Господ да успокои душата му. – Да, ще го направи.
И той служеше много повече на Бог, отколкото на мен.
Томас.
Една удивителна идея ми дойде наум.
Гениален ход. Изведнъж станах много интелигентен.
Вероятно от правенето на любов с онова французойче.
Аз съм проницателен, дори прозорлив.
О, толкова съм мъдър, че чак ми се вие свят.
Слушаш ли ме, Томас? – Слушам, принце.
Нуждая се от нов архиепископ на Кентърбъри.
Мисля, че, имам човек, на когото да разчитам.
Няма значение кой е. Веднъж сложил
архиепископската митра на главата, няма дълго да е на твоя страна.
Но ако архиепископът е мой човек, ако Кентърбъри е за краля,
как е възможно да се обърне срещу мен?
Господарю, познаваме епископите.
Веднъж поставени в Кентърбъри,
всеки от тях ще е зашеметен от властта.
Не и този човек.
Този е някой, който не знае какво е зашеметяване,
някой, който не се страхува от Господ.
Съжалявам, че те лишавам от французойките и останалите
военни трофеи, слушаш ли ме, Томас?
Тази вечер отиваш в Англия. – На каква мисия, принце?
Отиваш да занесеш писмо на всички епископи на Англия.
Мой кралски указ, определящ теб, Томас Бекет,
за архиепископ на Англия,
архиепископ на Кентърбъри.
Замълчи.
Томас, страхотно съм сериозен.
Господарю,
не прави това.
Имаш селски начин за съобщаване на добри новини.
Мисля си, че ще триумфираш. – Да, но дори не съм свещеник
Ти си дякон, може да бъдеш ръкоположен за свещеник
и осветен за архиепископ на следващия ден.
Знаеш ли мнението на папата? – Ще му платя каквото иска.
Господарю,
това ме плаши.
Мисля си, че носиш Бог на дланите си, Томас.
Заклевам те,
не прави това.
Никога не си ме разочаровал, Томас,
и си единствения човек, на когото вярвам.
Тази вечер се връщаш в Англия.
Бекет?
Благодаря ти, че ни върна ключовете на нашия град.
Жребият е хвърлен, Томас.
Възползвай се.
И ако те познавам, със сигурност ще го направиш.
Ето. – Благодаря, господарю.
Благодаря, господарю. – Това ще ви стопли.
Той би го продал за едно питие. – Това ще го стопли.
Да, ваша светлост. – Не, няма "ваша светлост".
Няма да бъда архиепископ до утре.
Съжалявам, отче. – Това временно е правилно.
Не мислите да продадете зимния си плащ?
Всичко, покрито със злато, е продадено?
Парите от продажбата са в онази кесия.
Отлично, донеси ми останалите пари.
Но, ваша светлост, т.е., отче...
Всичките.
Добре дошъл в Кентърбъри, милорд. Има ли нещо?
Може ли да попитам какво става тук?
Продай всичко, което имаш и го дай на бедните
и ще имаш съкровище на небето. – Съмнявам се дали Бог
ще направи от председател на камарата на лордовете архиепископ.
Може би тогава това е безсмислено. Един свят човек,
не би направил това за един ден.
Позволете да го наречем груб жест на неканен гост.
Хитро. Един архиепископ, който дава всичко толкова драматично
на хората, би бил много популярен.
О, не, Фолиът, само се наслаждавам на това.
Започвам да вярвам, че Бог няма да се отегчи от това.
Страхувам се от моите неочаквани методи.
Никога няма да срещнат неговото одобрение.
Знам, че ти даде единствен глас против мен.
В края на краищата, изпълнявам желанията на краля.
Не виня твоето нежелание. Ти трябваше да си архиепископ.
Сега трябва и да ме осветиш и да положиш митрата на глава ми.
Нямам избор. Само ще изпълня задълженията си на епископ.
Виждам, че все още носиш печата на кралски канцлер.
Да, ще продължавам да го нося, както и архиепископския пръстен.
Не намираш ли това като несъвместимо?
Не, службата на Бог е най-добра, когато двете страни са в хармония.
Тези пресилени актове на смиреност
няма да компенсират помощта за короната.
Благодаря. И двамата чувстваме деликатността на моя пост.
Нека вярваме, че Бог ще намери решение за това.
А сега,
докато смирението изглежда малко силно на колене,
вярвам ще се чувствате удобно под нашия покрив, епископе.
Скъпи Господарю, искам да споделя нещо.
Наистина съжалявам да го споделя на прощаване,
но искам да Ти го предложа.
Прости ми, Господи, това е като отиване на почивка.
Никога не съм се радвал толкова през целия си живот.
Господи,
сигурен ли Си, че не ми се присмиваш?
Всичко изглежда много лесно.
Задължение на епископа е да произнася присъда,
да тълкува, да ръкополага, да посвещава в духовен сан,
да принася жертвоприношение, да покръства и кръщава.
Нека се молим, любими братко. Нека добрината на всемогъщия Бог,
грижещ се за доброто на тази църква,
да дари този избор на епископ
с изобилие от Неговата милост,
чрез Христос, нашия Бог. Амин.
Моля тези ръце да бъдат помазани със светено масло,
с мирото, което очиства греховете.
Точно както Самуил помаза Давид,
крал и пророк,
така се моля тези ръце да бъдат помазани и осветени.
Сложи този пръстен, в знак на клетвените слова.
Твой е, направен с непоклатима прецизност
да предпазва и пази, с неопетнена чест,
Божията наместница, Светата църква.
Господи, на главата на този епископ и твой защитник,
слагам шлема на защитника и спасителя.
С така накичено чело,
глава въоръжена с рогата на двата завета,
той може да стане страховит за враговете на истината.
Негова светлост ще те приеме тук.
Не всеки ден саксонски свещеник има аудиенция при архиепископа.
Отвори си очите. – Целуни този пръстен
и покажи уважение към негова светлост или ще получиш ритник в задника.
Добре дошли в Кентърбъри.
Коленичи пред негова светлост.
Младият ни брат не се е променил много.
Слушал ли е своят абат? Упорито магаре, господарю.
Отец Абът опита с добро, но накрая прибегна
до хляб, вода, дори и камшик. – Никакъв ефект.
Освен ритник в задника, ако ваша светлост ме извини за израза.
Непокорен. – Обръщам внимание на вашия брат.
Като правило, греховната гордост изправя човешкия гръм.
Погледни ме в лицето.
Погледни ме в лицето.
Е, какво би трябвало да кажеш за себе си?
Разбирам.
Братя, сега ви освобождавам за ден от обета за въздържание.
Минете през кухнята преди да тръгнете
и се надявам да раздадете правосъдие.
А този? – Ще го оставя тук с нас.
Упорит е, ваша светлост. – Не се страхувам.
Не предпочитате ли саксонец за архиепископ пред норманец?
Надявам се да не съжалявате, че ви повиках.
Защо го направихте? – Не съм съвсем сигурен.
В началото си мислех, че твой е гласът, който е добре да чуя.
Тогава защо... – Но моля, не толкова силно
и не толкова високо, братко Джон.
Ти измени на саксонския род, сега изменяш на Бог.
Може би ще успееш в обучението ми на смирение.
Добродетел, която никога не съм притежавал. Влез.
Епископ Фолиът току-що пристигна от Лондон.
Иска да говорите с него незабавно.
Добре, за какво става дума?
Ваша светлост... – Може да говориш свободно,
брат Джон и довереникът ти. Какво става?
Имам много сериозно съобщение,
което изисква ваша намеса. – Продължавай.
Енорийски свещеник на лорд Гилбърт е обвинен в прелъстяване
на млада девойка. Арестуван е от войниците ви
и е бил влачен преди да е съден.
Виновен ли е? – Това е маловажно.
Като служител на Бог, може да бъде разпитан
само от нашия духовен съд.
Изискайте пускането му и връщането в лоното на църквата.
Принципът е същественото. – Кралят знае ли?
Знае, но се прави на глух. Лорд Гилбърт му е приятел.
Аз също съм приятел на крал Хенри.
Като председател вие сте му и приятел.
Но сега нося митра.
Носите и печата на Англия, и ви предупреждавам,
че може да не ви уважават.
Това, което правя, е удачно. Ще защитя каузата ни пред краля.
Не съм дошъл да моля да защитавате случая.
Моля ви да защитавате принципа и да го направите по-бързо.
Благодаря ви за предупреждението. Ценя вашите усилия да поема курс,
който наистина трябва да следвам, след като станах архиепископ.
Ваша светлост, никога не съм бил обвиняван в разделена преданост.
Сега може ли да тръгвам?
Може ли да тръгвам? – Не.
Виж кой е отвън.
Брат Филип, ваша светлост.
Носи съобщение от епископа на Лондон.
Казах му, че той току-що е напуснал, но той настоява да се видите.
Не съм си и помислил да ви безпокоя, но...
Вие сте този, който се безпокои, брат Филип. Какво има?
Епископът на Лондон е идвал да иска опекунство
за обвинен свещеник. – Да.
Свещеникът е мъртъв.
Мъртъв? – Да.
Опитал се да избяга, но войниците на лорд Гилбърт го хванали
и в присъствието на лорда го убили.
Благодаря, брат Филип,
може да се оттеглите.
Остави ни сега, брат Джон.
Иисусе,
трудно ми е да говоря с Теб.
Какво мога да кажа?
Аз, който бях се отдалечил от Теб, по-скоро с безразличие,
бях чужд на молитвите, недостоен за приятелството Ти
и обичта Ти.
Бях безчестен и се чувствам недостоен.
Аз съм слабо и незначително същество, схващам от втория път
и търся комфорт и удоволствие.
Отдавам обичта си, тъй като е другаде,
в услуга на моя земен крал преди задълженията ми към Теб.
Но сега, те ме направиха пастир на Твоето паство,
един страж на твоята църква.
Моля те, Господи, научи ме как да ти служа с цялото си сърце,
най-накрая да разбера какво е да обичам и обожавам.
Така ще мога достойно да управлявам царството Ти тук, на Земята
и да намеря истинската си чест в отгатване на Твоите желания.
Моля Те, Господи,
направи ме достоен.
Ти си същество на крайностите, нали, братко Джон?
Стани.
Прости ми.
Не знам,
никога не съм го разбирал.
Нито пък аз.
Стани.
Беше много добър в увещаването на архиепископа.
Да говоря ли с краля?
Да. – Добре.
Тогава запомни това, което пиша.
Хенри?
Хенри? – Кажи, майко?
Защо гледаш през прозореца? Бекет няма да дойде, нали знаеш?
Твърде е зает да раздава пари на бедните.
И да обува просяците.
Никога не съм го харесвала, защото е авантюрист,
но след като го вкара в светите работи,
той сигурно се е отдал на изолация откакто го направи архиепископ.
Той е в отстъпление. Това е част от обреда.
Не се нуждая от увереност в негово присъствие.
Той ми е приятел. – Съжалението е повече.
Има странен начин да ми покаже признателността си.
Твой приятел, този с който ходехте по курви,
той те примамваше надалеч от твоите задължения към мен.
По въпросите за разврата аз бях този, който го примамваше,
аз нямах нужда от примамване, за да се отвличам
от задълженията ми към вас. Направих ви съвестно четири деца,
и благодарение на Господ си изпълних задълженията.
Моля се на небесата да стои далеч от теб.
Когато осъзнаеш как те е използвал,
може отново да вкусиш удоволствията на семейния живот.
Насладата от семейния живот е ограничено, госпожо,
и за да съм съвсем искрен, отегчавате ме с вашите клевети!
Спри! – И това вечно ваше плетиво.
За Бога, колко време отнема един гоблен и значението му над вярата?
Изпълнява се в зависимост за кого е дар.
Да.
Млъкнете! Много викате!
Кой по ред си? – Хенри Трети.
Не още, сър, номер две още е в най-добро здраве.
Добър начин на възпитание, госпожо. Виждаш ли се вече като регент?
Не се учудвайте, че избягвам леглото ви,
хич не е забавно да правя любов с моята вдовица.
Кой е?
Един вестоносец от Кентърбъри. Дали можете да отделите време
от възпитанието на децата? – Вестоносец?
Господарят ти да не е болен?
Не, ваше височество, имам вест от негова светлост.
Вест? – Това са думите на Бекет.
"Имайки предвид, че войници на лорд Гилбърт
по негова заповед и в негово присъствие
са арестували и убили църковен служител,
аз, Бекет, архиепископ на Кентърбъри,
архиепископ на Англия, искам ваше височество
в съответствие със закона на страната,
да арестува лорд Гилбърт и да го обвини в убийство."
Е, синко, чухте вестта от вашия приятел.
Вън! Вън и двете!
Вземете и кралската паплач с вас!
Ваше височество, ще има ли отговор за архиепископа?
Ваша светлост? – Да?
Кралят е тук. – Сигурен ли си?
Дойде на кон и сам, но съм сигурен, че е той.
Принце. – Защо изпрати вестоносец?
Кентърбъри е само на пет часа от Лондон.
Току-що дойдох за четири. Вкочаних се от студ.
Искаш ли малко вино? – Не.
Кажи ми причината. Защо изпрати вестоносец?
Какъв отговор му даде?
Пристигнал си тук преди него.
Намирам един болен, фалшив Бекет.
Каква игра играеш, Томас?
Няма игра, принце.
Лорд Гилбърт е убил свещеник.
Искам виновника да бъде наказан. – Виновен в какво?
Свещеникът е скандал за енорията. – Това не е доказано.
Гилбърт е трябвало да го предаде на църквата.
Ако има вина, щяхме да го осъдим. – Аз съм законът.
Гилбърт ме потърси. Разреших му да арестува свещеника.
Не мога да позволя духовници да бъдат
съдени и затваряни от светска институция.
Както и да бъдат убивани.
Ти? Не можеш да позволиш? Не можеш да стоиш и да гледаш?
Да не би да се вземаш на сериозно като архиепископ?
Аз съм архиепископ, принце. – По моя милост.
Полудял ли си? Ти си председател на камарата на лордовете, ти си мой.
Също съм и архиепископ
и ти ми ме въведе в по-дълбоките задължения.
И ако не искам да арестувам Гилбърт?
Не мога да те насилвам,
но винаги има правосъдие. Отвъд кралското правосъдие.
А лорд Гилбърт ще посрещне своята съдба
в деня на Страшния съд, както всички нас.
Сигурен съм, че ще отговаря за повече
от това убийство на свещеник.
Лорд Гилбърт ще дойде до този съд прокълнат, сър.
Възнамерявам да го отлъча от църквата.
Ти си полудял!
Не разбираш ли, че когато нападаш благородници, нападаш мен,
а нападайки мен, нападаш Англия! – Англия е много повече от короната.
Трябва да си готов за това, принце.
Проклет да си, не ме поучавай!
Веднъж ми каза, че не знаеш какво е чест и аз ти се изсмях.
Но да ме предадеш, да предизвикаш властта ми.
Аз не диря власт, принце.
Така е защото открих една истинска чест, която да защитавам.
Чия чест?
Чия чест е по-голяма от тази на краля?
Честта на Господ.
Прости ми.
Даваш ми печата на Англия обратно,
като дете, което не иска повече да си играе.
Бих отишъл на война с всичката английска мощ зад мен,
дори срещу интересите на Англия, за да те защитя, Томас.
Бих дал живота си
с усмивка за теб,
само защото те обичам, а ти не ме обичаш.
Това е разликата.
Стой настрана.
Но благодаря за последния подарък преди да ме напуснеш.
Сега ще трябва да се науча да съм сам.
Епископе.
Какво искаш, Филип?
Ваше величество, сам и без ескорт?
Кралят преди всичко.
Епископе, искам да се изповядам.
Кралят има собствен изповедник. Това е важно негово право.
Не се нервирай, епископе. Не искам опрощение на греховете.
Имам нещо далеч по-лошо от грях на съвестта си.
Една грешка, една глупава грешка.
Аз ти наредих да гласуваш за Бекет при изборите в Кентърбъри.
Разкайвам се за това. – Недостоен съм за кралската ръка.
Без много желание, знам. Говоря, че компромис с твоята съвест
може сериозно да ти навреди.
Господ ще ме излекува. – Много добре от Негова страна.
Ти носиш Неговите одежди и имаш Неговите уши.
Той позволява да се разболявам без да вдигне пръст
и аз мога да се лекувам сам. – Не знам...
Чувствам архиепископа в стомаха си,
като една голяма, твърда буца и ще трябва да я повърна.
Мисля, че си човек, с когото мога да говоря.
Признавам, че те подцених, приятелството ми ме заслепи.
Нима приятелството на краля с Томас Бекет умря ли?
Да, епископе, умря внезапно, нещо като разрив на сърцето.
Един куриозен феномен, Ваше величество, но доста чест.
Сега мразя Бекет.
Мразя го, толкова много, колкото вие го ревнувате.
Той е като разкъсващо ме животно, не мога да го подкрепям повече.
Ще трябва да се отърва от него.
Но аз съм кралят и имам дълг.
Нуждая се от някой да ми помогне. Интересува ме само църквата.
Хайде, епископе. Сами сме, а църквата е празна.
Църквата никога не е празна.
Малката червена светлина свети в параклиса,
показвайки присъствието на Бог в храма.
Ще ме вземете ли за една от овцете си, Свети пасторе?
Обичам да играя игрички, но само с момчета на моите години.
Единственият за когото свети червената светлина,
е погледнал дълбоко в сърцето ти и в моето преди много години.
Поради моята омраза към Томас Бекет и твоята завист,
той знае всичко, което трябва.
Странно, винаги съм вземал Ваше величество за вечен юноша,
който се грижи само за удоволствието си.
Всеки може да сгреши, епископе,
аз направих същата грешка. Ако може да бъде доказано,
че Бекет е извършил някои груби нарушения като председател,
наречени злоупотреби, какво би направила Църквата?
Ако е установено това, казах ако,
епископът може да анулира верността си към него,
изпращайки доклад до папата.
А извън това? – Вие бихте отишли отвъд това?
Изцяло.
В греховете му, ако го намерим за виновен,
той ще бъде обвинен по законите на канона.
А наказанието?
Това ще реши Ваше величество. – Томас.
Обичаш го, нали? Все още го обичаш.
Този измамник, този уличник, тази коронясана свиня.
Дръж си езика, свещенико.
Всичко, което ти доверих, беше моята омраза, а не любов.
В името на Англия ще ми помогнеш да се отърва от него,
но никога не го обиждай пред мен.
Той ще бъде обвинен
и ти ще изиграеш своята подобаваща се част.
В съответствие със закона.
Бих се изплюл,
ако не се намирах в Божия храм.
Братя, както ви беше казано,
присъствието ви тук е доброволно.
Ако някой от вас има друго мнение, може да напусне сега.
Благодаря ви за вниманието.
Добър ден, господа.
Не очаквах да ви видя в Кентърбъри.
Още ли сте несъгласни с решението ми?
Ваша светлост, може ли нещо да ви убеди да забавите?
Да, кралят да арестува лорд Гилбърт с обвинение
за светотатствено убийство.
Арест ще има, но няма да е на лорд Гилбърт.
Шерифът на Лондон е облечен в ризница.
Наредено му е да ви призове пред височайшия съд,
преди да произнесете отлъчването.
Колко странно, по какво обвинение? – Злоупотреба.
Кралят намира, че голяма сума пари липсва от хазната
по време на вашето председателство. – Колко?
Четиридесет хиляди паунда в чисто злато.
Никога не е имало толкова пари в хазната.
Не го правете. Стреляте във въздуха,
това ще разедини църквата и държавата за поколения.
Ако не го направя сега, църквата няма да оцелее едно поколение.
Господ ще види, че ще оцелее.
Не, царството Господне трябва да се защити както всяко друго царство.
Господа,
това е върховна ирония, че земния Бекет,
развратният и свободомислещият, трябва да се намери
застанал тук в този момент.
Но той е тук въпреки себе си.
Но кралят, за добро или лошо,
избра да метне товара на църквата върху мен, и аз трябва да го нося.
Аз запретнах ръкави и поех църквата на гърба си.
Нищо не може да ме накара да я сваля отново.
Сега, господа,
ще ми простите ли?
Лорд Гилбърт, барон на Англия, по милостта на Негово величество,
крал Хенри II, арестувал свещеник от Светата църква
и беззаконно го задържал в ареста.
Освен това, в присъствието на лорд Гилбърт,
и по негово нареждане, хората му арестували свещеника,
когато се опитал да избяга и го умъртвили.
Това е грях за убийство и светотатство.
За това, лорд Гилбърт не е изразил разкаяние или покаяние
и в момента е свободен.
Ние тук го отделяме
от скъпоценното тяло и кръв на Христос,
и от цялото християнско общество.
Ние го изключваме от нашата Света църква
и всичките и нейни тайнства на небето или на земята.
Ние обявяваме неговото отлъчване и анатема.
Ние го хвърляме във външния мрак,
осъждаме го да бъде с Дявола
и неговите низвергнати ангели и всички осъдени на вечен огън
и безкрайна болка.
Така да бъде.
Като шериф на Лондон, ви заповядвам да се явите,
Томас Бекет, в кралския съд по обвинения определени по-нататък
и подпечатани с кралския печат.
Аз, Робърт де Бюмонт,
граф на Лестър, върховен съдия на кралството,
повиквам Томас Бекет в този съд,
за трети и последен път.
Томас Бекет, пристъпете напред.
Той е обречен, нали? – Да.
Най-накрая. – Забранявам ти да злорадстваш.
Тъй като врагът ти умря. Защо не?
Бекет е мой враг, но субективно,
като предател, какъвто е, а гол както го е родила майка му,
струва колкото стотина като теб, с твоята корона, скъпоценности
и царствен чичо-император в кюпа.
Принуден съм да се боря с него, да го пречупя,
но той ми дава с отворени ръце
всичко, което е добро за мен, а ти никога няма да ми дадеш нищо,
освен посредственост и безграничната ти мания,
недораслите ти жалки личности и всичко от този вид!
Затова ти забранявам да се усмихваш, докато Бекет е унищожаван!
Дадох ти младостта си, дадох ти деца.
Не обичам децата си!
Каква твоя младост?
Онези увехнали цветя притиснати между страниците на молитвеника
откакто си била на 12 г. с тяхната бледа кръв
и блудкав спарен мирис?
Можеш да се сбогуваш с това изобщо без сълзи.
Тялото ти беше празна пустиня, госпожо,
и дълга ми към него ме подтикваше към самотата.
И ти никога не си ми била съпруга,
но Бекет ми беше приятел, чистокръвен,
благороден и с пълна сила.
О, Томас. – А аз?
Предполагам не съм ти дала нищо?
Живот — да.
Благодаря. Но след това никога не те видях,
освен в коридора по пътя за бала,
или с короната и хермелинова мантия 10 минути преди церемонията,
когато бе принудена да търпиш присъствието ми.
Не! Никой на този свят не ме е обичал, освен Бекет!
Тогава го повикай обратно, прости му, ако го обичаш,
върни му обратно властта, направи нещо.
Аз съм.
Уча се да съм сам.
С властта, която ми е предоставена, аз, Робърт де Бомон,
служител на короната, отправям пред това съвещание обвинение
към Томас Бекет в престъпление... – Робърт.
Обвинявам те, Томас Бекет... – Робърт де Бомон,
чуй ме в името на душата си, която е в смъртна опасност.
Всички тук знаят, че вярно съм служил на моя господар кралят.
Той пожела да стана архиепископ и аз приех само от любов към него.
Невинен съм за всякакви злодеяния при моето управление
на кралската хазна като председател или по всяко друго време.
Ето защо отказвам доводите на тези повдигнати обвинения.
Желая да бъда съден от самия папа, на когото, пред всички вас сега
се позовавам и поставям себе си и моята църква под негова защита.
Като глава на английската църква и като ваш духовен баща,
ви забранявам да ме съдите.
Заповядвам ви и всеки, който ме обвинява да бъде смирен
за страданието от опасността за вашите безсмъртни души.
Добре изиграно, Томас.
Мислиш ли, че можеш да носиш това до безкрайност, глупако?
Всички сме Божи глупци, милорд.
Бекет, ти си лъжец!
Ти си изменник
Прибери си меча, Морвил, преди да прободеш душата си с него!
Смешно е, твърде е забавно.
Той ги направи на стафиди.
Аз съм заобиколен от глупци!
Бекет е единственият интелигентен човек
в моето кралство и той е против мен!
Ваше височество, невъзможно е... – Млъкни, разкарай се.
Чу ли го, той се позова на папата.
Ако уведоми папата, епископе, може да изложим кралството
на отлъчване от папата. Бих се самоотлъчил.
Но, ваше височество, не мисля, че... – Не искам повече умуване!
Бекет не трябва да прекосява канала. Крал Луи френски
би бил първия, който ще му помогне да стигне до папата.
Архиепископът не трябва да напуска Англия. Разбра ли?
От сега нататък, епископе, е всеобща война.