Becket (1964) (Becket (1964) CD1.srt) Свали субтитрите
и ПИТЪР О'ТУЛ във филма
БЕКЕТ
Участват още ДЖОН ГИЛГУД
ДЖИНО ЧЕРВИ ПАОЛО СТОПА
ДОНАЛД УОЛФИТ
ДОНАЛД УЕСТЪН, МАРТИТА ХЪНТ, ПАМЕЛА БРАУН и други
По пиесата Бекет на ЖАН АНУИ
Оператор ДЖЕФРИ ЪНСУЪРТ
Музика ЛОРЪНС РОЗЕНТАЛ
Сценарий ЕДУАРД АНХАЛТ
Продуцент ХАЛ УОЛИС
Режисьор ПИТЪР ГЛЕНВИЛ
През 1066 г.
Уилям Завоевателя идва от Франция с норманската си армия
и завладява саксонска Британия след битката при Хейстингс.
Хенри II, най-големия му син, продължава да управлява Саксония
със силата и меча на бароните си
и чрез властта на норманските си духовници.
Е, Томас Бекет, доволен ли си?
Ето ме разсъблечен, коленичил до гроба ти,
докато онези неверни саксонски монаси се готвят да ме смажат.
Аз, с деликатната ми кожа.
Обзалагам се, че никога не би го направил заради мен.
Но смятам, че трябва да се покая така, за да се сдобрим с теб.
Какъв странен край на нашата история.
Какъв студ беше при последната ни среща на френския бряг.
Странно, почти винаги е било студено,
освен в началото, когато бяхме приятели.
Имахме няколко, хубави летни вечери с момичета.
Обичаше ли Гуендолин, архиепископе?
Мразеше ли ме в нощта, когато ти я отнех,
викайки: "Аз съм кралят"?
Може би това е нещото, което никога няма да ми простиш.
Виж ги как се таят там и злорадстват.
O, Томас! Срамувам се от целия този глупав маскарад.
Добре, дойдох тук, за да се покая
пред техния саксонски герой, защото се нуждая от тях,
от твоите саксонски селяни.
Сега ги наричам мои синове, както го искаше от мен,
ти ме научи на това.
Ти ме научи на всичко.
Бяха славни времена. Помниш ли?
На разсъмване и както обикновено пияни,
гонехме кучките в града.
Ти беше по-добър от мен в това.
Тихо! Слушай!
Горе.
При нея има някой. – Качи се горе.
Ставай, махай се! Бързо, през прозореца.
Благодаря.
Хайде.
Хайде. Ела тук.
Ще пребия тази мръсна кучка! Къде е свинята?
Недей, да не си посмял.
Ето, вземи.
Хайде, прибирай се.
Забравих хубавия си ботуш! Не можах да си взема ценния ботуш!
По-бързо!
Търкай по-здраво, студено ми е.
Никой не го прави като теб, Томас. – Благодаря.
Мисля, че ти обичаш студеното.
Направих те благородник, защо се правиш на мой камериер?
Аз съм ти слуга и в заседателната зала, и в банята.
Норманските ми барони недоволстват.
Усещат саксонският ти начин да осмееш благородството им.
Благородството е в човека, принце, не в хавлията.
Знаеш ли колко трудно те направих благородник?
Посочи ме с пръст и каза: "Томас Бекет, ти си благородник. "
Кралицата и майка й се превъзбудиха. – Те винаги се превъзбуждат.
Не, аз говорех за неприятности от бароните. Те те мразят, знаеш.
Разбира се, всеки мрази кусурите на другия.
Когато нормани завладяха Англия, взе саксонските ни земи,
изгори саксонските ни домове, изчука саксонските ни сестри.
Естествено, ти мразиш саксонците.
Не и аз, беше прадядо ми Уилям,
наречен "Завоевателя". Аз съм местен жител.
Нямах предвид теб. – Така ли?
Когато те взех на служба, всички мислеха,
че ще ми забиеш нож в гърба? – Повярва ли им?
Не, аз им показах, че си честен човек и съмишленик.
Това беше истината за теб. – Как ги комбинираш двете?
Господарю? – Чест и сътрудничество?
Не се опитвам. Обичам хубавия живот, а хубавият живот е норманският.
Обичам живота, а единствените права на саксонците, са да бъдат изклани.
Един сътрудничи, за да живее.
А честта? – Честта е важна за живота.
Не можеш да се безпокоиш за нея мъртъв.
Занасяш ме, Томас, но знам, че има нещо
не съвсем вярно в разсъжденията ти.
Честта е лично качество. Тя е една идея
и всеки човек има свое разбиране за нея.
Колко елегантно казваш на твоя крал да си гледа работата.
Време е за срещата със съвета, господарю.
Ще вечеря ли с мен господаря довечера?
В златни чинии? – Винаги.
Аз съм крал и не ям в сребро.
Разноските ви са големи и имам удоволствието да ги плащам.
Довечера може ли да ми кръстиш вилиците.
Вилиците? – Да, флорентинските.
Нова измишльотина за месо и поднасянето му към устата,
пази пръстите от изцапване.
Но цапаш вилицата. – Но може да се мие.
Както и пръстите. Не виждам разликата.
Няма кой знае каква, но е изискано, изтънчено, много по ненорманско е.
Може да ми поръчаш малко и на мен.
За моите барони.
Имам достатъчно вилици за господата, които ще доведеш довечера.
Няма да им казваме за какво са. Ще си мислят, че са нов вид ножове.
Добре, господа, съветът започва.
Господа, повиках ви, за да разбера защо една малка молба за данъци
причинява такива неистови кавги. – Господарю...
Стигаме до неразбиране за това кой управлява страната, църквата.
Господарю, искам да ви попитам... – Архиепископе, един момент.
Църквата или аз?
Има нещо обезпокоително между нас, което иска изчистване.
Между другите злоупотреби се изисква да осъдите духовниците,
обвинени в престъпления във вашия църковен съд.
Предупреждавам ви, може да има само една справедливост в тази страна —
тази от краля.
Но преди да се караме, ето и няколко добри новини.
Решил съм да възстановя службата на министър на правосъдието
и председател на камарата на лордовете
и да го поверя на нашия лоялен служител Томас Бекет.
Да, малки ми саксонецо?
Господарю? – Е, изненадах те.
Господарю, това е изумителна чест,
за която може би не съм достоен. Нямам опит по тези въпроси
и съм лекомислен по природа. – Глупости!
Знаеш повече от всички взети заедно.
Чете книги и това е удивително. Пие и гони кучки из Лондон,
но през цялото време мисли. Нали, Томас?
Той може да матира повечето от вас.
Дори и вас, архиепископе.
Не бих направил нищо без вашия съвет.
Никой не знаеше за това, сега всички знаят.
Ето, великият печат на Англия, не го губи.
Без печат няма Англия и всички ще трябва
да си съберем багажа за Нормандия.
Моля за позволение да поздравя нашият млад и учен приятел,
и да бъда уведомен кога е бил провъзгласен за архидякон.
Благодаря, архиепископе, но не разчитайте Бекет
да играе вашата игра, той е мой човек.
Забравил съм, че си бил архидякон. – Аз също, принце.
Сега на работа!
Законът изисква всеки земевладелец да изпраща войници да ми служат
или да плаща данък в сребро, нали? – И аз така чух, господарю.
Каним се да прекосим канала, да нападнем Луи френски,
за да си върнем норманските градове, завзети от нас.
Не съм получил сребро, нито войници от вас, господа, за тази война.
Но нима трябва да правим разлика между отделния земевладелец
и Божията църква? – Законът не прави тази разлика.
Но досега това не е обсъждано! – Досега не съм бил толкова беден.
Не, напънах си мозъка и ще мина около масата,
само пуснете парите тук. Болният ми гръб!
Това ли е всичко? Изчислете дарението, сър.
Не знам за теб, но аз огладнях. Кажи им да донесат нещо за ядене.
Мирянинът, който бяга от задълженията си и не доставя войска на краля си,
трябва да плати данък без изключение.
Най-вече духовниците.
От друга страна, задължение на свещеника е
да помага на краля с молитвите си за святост и мир.
Той не може да поддържа въоръжени мъже
без да нарушава дълбоката същност на тази свещена дейност,
обаче той не може да бъде освободен от данъка.
Твоите свещеници се биха добре в дните на нашествието,
когато имаше голяма плячка. Меч в ръка, задника в седлото,
смърт на саксонците, в услуга на Господ по Божие желание.
Тези бурни дни свършиха. Свещениците се върнаха в храмовете,
сега има мир. – Но не за дълго. Плащайте!
Не възнамерявам да отстъпвам. Председателю, кажи нещо.
Да не би новата титла да те накара да онемееш?
Може ли почтително да обърна внимание на архиепископа върху един детайл?
Почтително, но твърдо. Сега ти си председател.
Англия е кораб, а кралят е капитан на кораба.
Това е добре, харесва ми.
Господин председател, фактически казано е също,
че капитанът е пръв след Господ.
След Господ!
Никой не оспорва пълномощията на Господ.
Господ пази кораба чрез вдъхновяване на капитана,
но не съм чул да определя надниците на екипажа,
нито че инструктира ковчежника. Господ има по-важна работа.
Младите му дяконски амбиции го отнасят далеч от църквата,
но той не трябва да забравя, че важното е,
че се появява пред хората чрез църквата
и то лично чрез светия отец в Рим, неговите епископи и свещеници
Или председателят мисли по друг начин?
Наистина, на всеки кораб има свещеник.
Той дава благословията на Господ. Но нито Господ, нито църквата
не го карат да вземе кормилото от кормчията.
Преподобният епископ на Лондон, който,
както разбирам, е син на моряк, положително няма да го забрави.
Няма да позволя лични намеци
да компрометират единството и честта на църквата.
Моля, епископе, без повече приказки. Всичко това е заради пари.
Трябват ми пари, за да се бия с Франция.
Църквата ще ми ги даде ли? Да или не?
Господарю, вашият предшественик Уилям Завоевателя
разреши църквата да се изключи от данъци.
Да почива в мир. Където и да е сега,
той няма нужда от пари. Аз съм жив и имам.
Това не е главно въпрос на пари, Ваше величество,
това е въпрос на принципи. – Имам нужда от войска, епископе.
Ще помоля за 3000 швейцарци на помощ във войната с Франция,
а никой не може да плати на швейцарците с принципи.
Председателю... – Безсмислено е
да продължаваме тази дискусия.
Законът ни дава възможност за принуда и ние ще я използваме.
Вие дължите всичко на Светата църква.
Бихте ли посмели да забиете нож в гърдите й?
Моят господар и крал, който управлява по милостта на Бог,
ми е дал този печат с трите лъва да го съхранявам.
Сега Англия ми е майка.
Изменник! Саксонец! – Преподобни ми приятелю,
съветвам ви строго да уважавате председателя ми
или ще извикам пазачите си. А, ето ги.
О, не.
Това е само закуската ми.
Е, господа, ако ме извините, в този утринен час
имам нужда от храна или ще се чувствам слаб,
а краля никога не трябва да е отпаднал.
Сигурен съм, че ще се съгласите с мен.
Ще закуся в параклиса си. След това ще имам сили да се помоля.
Ела, Томас, направи ми компания.
Той мисли, че е време за лов.
Не и на гладно, драги ми епископе.
Надпревара? – Добре.
Кралският лов!
Бързо вътре!
Да се скрием преди да ни удави.
Изгубихме бароните. – Ще ни намерят. Дръж това.
Студено ми е, миличко.
Седни там, момиче. Хайде, стой там.
Замръзвам, запали огъня.
В къщата няма дърва. – По средата на гората?
Тези хора имат право на две мерки съчки на година.
Един клон в повече и ще ги обесят.
Мой ли е указът? – Да.
Ела, старче. Имаме нужда от огън. Не се страхувай.
Томас! Томас, ела!
Виж това.
Мирише малко, но може да я измием.
Какво ще кажеш да я поизчистим? – Тя е дете.
На какво ли ще прилича, когато стане жена?
На колко години казваш, че си — на 16? На 17?
Може да говори, господарю. На колко си години?
Разбира се, че може да говори. На колко е дъщеря ти, куче?
Само неми срещам, прекрачвайки прага на замъка си.
Управлявам кралство от безгласници. – Страхуват се.
Не стой там, сложи дърва на огъня.
Здравей, красавице.
Погледни я.
Тези боклуци са толкова грозни, а правят такива красиви дъщери.
Ти си член на семейството, обясни ми го?
На 20, преди да му опадат зъбите,
по време на младостта си той може да е бил хубав.
Имал една любовна нощ, в която да е бил крал
и да е отхвърлил страха си. После бедния му живот е минал
както обикновено.
Моментът е отминал и той е забравил всичко,
но семето е било посято.
И тя ли ще погрознее? – Разбира се.
Ако я направим курва и я задържим в замъка, ще си остане ли красива?
Може би. – Ще я имаме за слугиня, нали?
Не се съмнявам.
Виж го, разбира всяка дума.
Не ме гледай ококорено, куче, дай ми нещо за пиене.
Имам нещо за пиене на седлото ми. – Какво има, Томас?
Нищо.
Ще ти донеса нещо за пиене.
Благодаря, Томас.
Ескортът ни. Искаш ли малко?
Какво ти става? Ранен ли си? – Няма нищо
Покажи ми.
Знаеш, че не може да гледаш кръв.
Конят ми ме ритна.
Много смешно. Господарят ни накара да изглеждаме глупаво на турнира.
С неговата въображаема езда той отиде до седлото си,
и беше ритнат като коняр.
Изглеждаш малко разтреперан, малки саксонецо.
Не мога да измисля нищо за теб, когато ме боли.
И всичко това само за да ми донесеш пиене.
Ранен в служба на краля.
Това е достойно за награда. Какво би желал?
Това момиче.
Харесва ми.
Неприятното за теб е, че и аз я харесвам,
и когато обектът е заангажиран, приятелството отива по дяволите.
Добре, твоя е.
Благодаря, принце.
Но някой ден ще ми върнеш услугата.
С удоволствие. – По равно — услуга за услуга.
Даваш ли дума на джентълмен?
Разбира се. – Добре, твоя е.
Ще я вземем ли с нас или ще ни я изпратят?
Не, не, войниците може да я вземат.
Измий дъщеря си, куче, убий й бълхите,
тя идва в замъка под властта на негова светлост.
Той също е саксонец, така си мисля, че ще си доволен.
Дай му пари, Томас, тази сутрин се чувствам щедър.
Не се тревожи за дъщеря си, никой няма да я отвлече.
Ще се погрижа за това.
И кажи на сина си да се крие в гората,
докато може да държи ножа в ръка по-здраво.
Ето.
Прости, не за борба, драги ми бароне,
а за храната.
Нищо, хубава е.
Шумни животни.
Направил си изгодна сделка, за да си в тяхната компания.
Не, мога да забравя, когато идвам при теб.
Радвам се, че мога да те успокоя.
Не ме дразни тази вечер, Гуендолин.
Утре поемам към Франция на война.
Аз съм пленница на моя господар,
въпреки всичко, въпреки настроението му.
Надявам се. – Това е желание на Господ,
откакто донесе победа на норманите над моя народ.
И само заради това си тук?
Ако Уелс бяха спечелили войната, бих се оженила за човек от моя народ
в замъка на баща ми.
Бог не е пожелал така. – Добре.
Съжалявам, че идвам толкова късно при теб, но кралят имаше нужда
и бароните трябваше да се притиснат.
Лъжа те, ти си моят господар, с Господ или без Него.
Ако бяхме спечелили войната, ти също толкова лесно
би ме взел от замъка на баща ми.
Бих дошла с теб, защото ми плени сърцето
преди да обладаеш тялото ми.
Нещо лошо ли казах?
По някакъв начин не поддържам идеята да бъда обичан.
Казвал съм ти го.
О, извинявай.
Седни.
Изсвири нещо, нещо тъжно, ще помогне на храносмилането.
Посвири.
О, сладко и меланхолично.
Седни, Томас, свидетел си на един от най-хубавите ми моменти.
Държа се като животно, но съм мек като пух от лебед.
Нали знаеш, Томас, понякога си мисля, че ти и аз
сме единствените цивилизовани мъже в Англия.
Ям с вилица, и ти ме превърна в човек
с много деликатна чувствителност.
И сега, ако наистина ме обичаш,
трябва да ми намериш красиво, добре възпитано момиче,
за да ме поошлайфа.
Услуга за услуга, нали помниш?
Аз съм твой слуга, господарю.
Всичко, което имам, е и твое.
Но ти си толкова милостив и казваш, че съм ти приятел.
Да, това искам да кажа, като един приятел на друг.
И тогава ще се грижиш за нея?
Притесняваш ли се за нея?
Или за теб?
Хайде, кажи ми, дали се притесняваш за нея или не.
Казах, "услуга за услуга"
и исках думата ти.
И аз ти я дадох.
Точно така. Добре, тогава това го уредихме.
Може ли за момент благосклонност?
Разбира се, разбира се.
Все пак не съм дивак.
Обеща ли ме на него?
Не.
Обещах му каквото поиска. Никога не бих си помислил да не го направя.
Ако той ме отпрати утре, ще ме вземеш ли обратно?
Не.
Ще ти оставя това,
почти се научи да свириш на него.
Няма нещо на света, за което да се грижиш, нали?
Не. – И двамата сме от завладян народ,
но забравяш, че хората ограбени от всичко,
може все още да имат нещо останало тяхно.
Където трябва да има чест,
в мен има само празнина.
Обичам те, Томас Бекет.
Господарю. – Влез.
Колко си невнимателен, Томас, забравил си я.
Но ти ми каза, че ще се сгодиш за нея и аз го запомних.
Сега виждаш, че съм ти приятел
и грешиш, ако не ме обичаш. – Лека нощ, сър.
Да се съблека ли, господарю? – Какво?
Да се съблека ли?
Томас?
Томас?
Тя е мъртва.
Самоубила се е.
Цялата тази кръв.
Помогни ми, Томас, изплашен съм.
Аз съм кралят!
Отървете ме от нея.
Стража. Тази вечер ще спя тук.
Дай на момичето сребро и я отпрати.
Той не иска да я нарани.
Не искам да съм сам тази вечер.
Тук съм, принце.
Сега ще ме намразиш.
Никога няма да мога да ти се доверя.
Няма от какво да се страхуваш. Ти ми даде печата си,
и докато аз го нося, имам дълг към моя крал.
Но аз никога не знам
за какво си мислиш.
Сега спи.
Утре ще прекосим канала. Когато срещнем французите на бойното поле,
ще има отговори за всичко, при условие, че Бекет
трябва да засвидетелства уважението си ден след ден,
той ще ви служи вярно.
Какво ще стане, ако срещне уважението си и истината
лице в лице?
Но къде е уважението на Бекет?
Ранно добро утро, господа. Току-що пристигам от града.
Уговарях ги за капитулация. – Добре, ще има ли плячка?
Не, искам хората да сътрудничат. Френският епископ ще даде
ключовете на града на краля в 8 часа в катедралата.
Без борба! За какво дойдохме тук?
Да гарантираме владенията на крал Хенри във Франция.
Има доста градове за завладяване.
По-скоро би плячкосал град и изклал мнозина.
Да, и щеше да имаш мъртъв град. Искам да дам на краля
жив град за неговото обогатяване.
От тази сутрин аз съм най-добър приятел на хората от града.
А английската гордост?
Английската гордост, драги бароне, е да постигнеш целта си.
Какъв интелект.
Председател на камарата на лордовете.
Кой го знае какъв е. Той е саксонец.
Пуснете го.
Оставете ни, сержант.
Господарю? – Оставете ни.
Кой си ти? Саксонски монах във Франция. Ще те убият, знаеш?
Готов съм да умра. – На колко години си?
На 18. – Лесно се умира на 18.
Ножът ти мирише на лук, както всеки истински саксонски нож.
Не си истински саксонец. Сега принадлежиш на норманите.
Разбирам. Един саксонски нож за саксонския шпионин.
Мислиш ли, че като ме убиеш, ще освободиш народа си?
Не, не народа, себе си. – От какво?
От моя срам, а и от твоя.
Норманите окупираха Англия за сто години след Хейстингс.
Срамът е стар за Саксония. Баща ти и дядо ти го изпиха до дъно.
Сега чашата е празна. – Не, никога.
Как се казваш?
Как се казваш? – Джон.
Сержант.
Добре, братко Джон, ще ти пощадя живота.
Той не е важен за мен. Много рядко се случва
да се срещнеш лице в лице със своя дух, когато си бил млад.
Господарю? – Върнете монаха в Англия
под опекунството на абата му в манастира.
Отнасяйте се без бруталности с него,
но го наблюдавайте внимателно. – Добре, господарю.
Господарю?
Добро утро, господарю.
А, френско вино.
Попрекалих малко снощи.
Това е техният принос към цивилизацията.
Ето още един. Бих казал, че обожавам френските си владения.
Те са безспорно стойностни. Как се казваш, красавице?
Име? – Мари.
Мари, много френско. Френският разкош е много изобилен.
И засега е безплатен.
Тази сутрин завладяхме града.
Да, чух.
Много добре го уреди, Томас.
Лично аз искам да пропускам битките. Междувременно имаме
малко неща за дискутиране. Проучвах новините от Англия.
Обичаш да работиш, нали? Ако изобщо обичаш нещо.
Обичам да правя каквото трябва, и да го правя добре.
И ще си толкова добър както с мен така и против мен, нали?
Ако съдбата ни даде такъв случай.
Така, каквото е моралът за повечето хора,
за теб е само упражняване на... Каква беше думата?
Естетика. – Да, това е думата.
Винаги, естетичен. – Да.
Добре,
виж това.
Това също ли е естетично?
Някои хора попадат в екстаз пред катедралите, но ето това е изкуство.
Погледни го, кръгло като ябълка.
Искаш ли я?
Работата, господарю.
Добре, работата. Седни.
Слушай, Мари, глупостите на най-великия ум на нашето време.
Обобщавайки информацията от Лондон, стигам до някои заключения.
Властта на епископа расте като зараза. Скоро ще съперничи с твоята.
Свещениците винаги са били двулични, но мога да ги прекърша.
Ако не ги пречупиш сега, след 5 г. ще има двама крале на Англия —
архиепископът на Кентърбъри и ти, а след 10 г — само един.
И това няма да съм аз? – Страхувам се, че да.
На конете, Томас, на конете!
Война на духовниците, смърт на архиепископа!
Господарю, не мога да дишам.
Какво правиш отдолу, шпионираш за духовниците?
Махни се. Обличай се и бягай вкъщи.
Господарю, може ли довечера да се върна в лагера?
Да... не... не знам.
Сега мисля за свещениците, не за теб, излизай.
Почакай, по-скоро съм сигурен, че искам още веднъж.
Да, ела довечера отново. Ти си божествена.
Винаги трябва да им го казваш, дори и когато ти плащаш.
Това е и висша политика.
Само един.
Няма да съм аз?
Няма да си ти.
Но какво ще каже Бог, ако нападна църквата? Нали са Негови епископи.
Ние трябва да управляваме църквата.
Всеки може винаги да постигне, малки споразумения с Господ.
Бекет, ти си чудовище. – Ласкаете ме, господарю.
Но моля, господарю, облечете се бързо.
Не е елегантно завоевателя да закъснява.
Ти си чудовище!