Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E11.2.Become.1.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Здравей, синко. Възможно е една личност да те потърси.
Заради уравнението ми, което се загнездва в съзнанието ти в момента.
То е рамката за химическото оръжие, което трайно ще лиши
Диктатора от неговите приемници.
Баща ми сподели още малко за това как да спрем Диктатора.
Ако не успеем да откъснем клонинга от съдбата му,
отговорността пада върху мен да го убия.
Който пръв се докопа до уравнението, ще определи в чие тяло ще е Макс.
Ако се справи, преди Майкъл да го е махнал от машината,
Джоунс ще остане в тялото ти завинаги.
Колегата ти е най-добрият вариант
след теб, а и проучванията ти са у него.
Нуждаеш се от тялото му. Не искаш да го ползваш само като гост.
Може и да не си чак толкова умна.
- Колкото ти си самоуверен.
Не гъмжи от такива специалисти. Ще имаш нужда от мен.
Джоунс.
- Не мърдай!
Четиримата ще се повозим.
Добър ден.
Какво искаш, Джоунс?
- Помощта ти.
Ще ти бъда благодарен да ме изслушаш,
докато преценяваш ползите от бъдещо сътрудничество.
Тоест ще ме мъчиш, докато не изпълня волята ти.
Точно обратното.
Бих искал да те поканя на ранен обяд.
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Двама се сливат в едно
Вярвам, че си следвал точно инструкциите на Лиз.
Постарах се, но е най-добре да говоря с нея.
Неразположена е в момента.
Няма да върша нищо, докато не ми докажеш, че е добре.
Успокой се, не е в опасност. Трябва да се връщам.
Съветвам те да дадеш всичко от себе си.
Не можеш да избягаш, нямаш връзка с външния свят.
Шансът ти да оцелееш е да ме впечатлиш.
Щом искаш да бъдеш впечатлен, дай ми спорите на Лиз.
Честотата ще те освободи, но за да може процедурата да успее,
трябва трайно да прекъснем връзката ти с Макс.
Твоето ДНК се стреми да остане свързано.
Но Лиз имаше теория за спорите като средство за регенерация
на мозъчната тъкан на Мария. Обзалагам се, че същият подход
може да излъже тялото да се свърже със себе си.
Да задоволи копнежа на твоето ДНК да се слее с Максовото и обратното,
с което стигаме до следващата спънка.
- Къде виждаш проблем?
В липсата на пълното химично уравнение,
за да мога да създам преграда между вас.
Имаш достатъчно като начало.
- Ще изисква часове работа.
После ще получиш и останалото.
Беше пределно ясен, че изпълнението ми е ключово… за оцеляването ми.
Опитвам се да си свърша работата както трябва.
Знаеш какво ще се случи, ако нарушиш договорката ни.
Досещам се.
Проба, проба.
Пукай се, трудово обучение!
Радвам се, че прие поканата ми.
Заплаши, че Хийт ще загуби пръст иначе.
Е, остават му още девет.
Заповядай.
Седни.
Не ми се вярва, че не си гладна.
- Повече се безпокоя за шериф Тейлър.
Накара я да се простреля в крака. Тревожа се да не й е изтекла кръвта.
Спокойно. Даже й сервирах от ястието, което приготвих за теб
и смятам, че ще ти се услади.
Направо проникни в ума ми и ме накарай да ям.
Изтръгни каквато информация ти е нужна, вместо да я измъкваш насила.
Истината е, че се нуждая от достъп до това, над което нямам контрол.
До твоята креативност. Убеден съм, че именно с нейна помощ
заедно ще успеем да спасим не един, а два свята.
Знам, че си разстроена заради историята с Макс,
но ако ме изслушаш, ще осъзнаеш, че можем да спасим и него.
Можем да сложим край на тази битка още днес.
Мисля, че си струва да го обсъдим.
Признавам, че направо ми скри шапката.
Мъча се да Те напасна в цялата тази история с извънземните.
Обаче ми е нужна помощ - насока, знак, каквото ще да е.
Няма нужда чак от потоп,
но поне полъх на вятъра да ме насочи в правилната посока. Моля Те, Боже!
Загадъчно телефонно обаждане.
Да видим.
Кажи им каквото каза на мен.
Хийт тайно е сглобил един радиопредавател
покрай научния проект, който Джоунс му е възложил.
Изпратил е кодирано съобщение до бивш възпитател
от лагера, който здраво е нагазил в тези води. Не питайте.
Потърси ме, аз разкодирах съобщението и то гласи, че Лиз, шерифът и Хийт
са държани в плен в някакво имение на Ийгъл Ридж Драйв.
Познавам тази къща.
Организирах благотворително събитие там преди години.
Главният вход е тук. Има странични входове тук и тук.
Ако се приближим от тази страна, ще имаме прикритие
и поглед върху двете врати.
- Нали не смяташ да отидеш там?
Аз съм ченге.
- С двойник диктатор.
Чу извънземния новобранец.
Хийт планира да хакне генетичния код тайно и да ви размени със Злия Макс.
Винаги ли е толкова пряма?
- Да.
Това не означава, че греша.
Ако дойдеш с нас…
- Може да вбесиш кошмарния ми татко.
Супер. Ще остана на резервната скамейка.
Може и да се цупиш в клетката. Ако бившият колега на Лиз успее,
ще върнем теб и ще заключим Джоунс наведнъж.
Докато кърша ръце в клетката,
трябва да измислите как да го надхитрим.
Мислех си нещо, Майкъл.
Може би притежаваш способност, която ще изравни везните.
Накъде биеш, Из?
Да вземеш да скочиш в главата на шерифа и да освободиш всички.
Освен че звучи мегастраховито, не, не мога да го направя.
Наследил съм очите му, но не мога да крада чужди тела.
Ами мечът на майка ти?
- Откри ли го?
Не точно, но ходих на оглед завчера
и улових честота досущ като твоята при фермата на Лонг.
Така майка ти се е бранила от Джоунс. Трябва да докопаме това оръжие.
Да, а тъй като не можем да вземем клетката…
Понеже аз ще вися в нея.
- Мога да спретна чифт белезници,
с които да обезсилим Джоунс.
- Чудесно.
На мен ми остава да се погрижа за Макс. После ще се върна тук
и ще продължа да записвам уравнението, втълпено от баща ми.
Тъй като то е единственото, което поддържа връзката между двамата,
ще те държа възможно най-далече от Джоунс.
Имах много време да разсъждавам за своя път и своите грешни ходове.
И стигнах до заключението, че това тяло трябва да ми бъде последното.
Имаш предвид тялото на Макс.
- Да не се отклоняваме.
Смятам, че можем значително да напреднем с твоето проучване
върху манипулирането на теломерите. Това е частта от ДНК-то на Макс,
която според мен Нора е избрала, за да присади живителната му сила.
Още съм на теоретично ниво.
Притежавам научни познания
за напреднала цивилизация, за които не можеш и да мечтаеш.
Щом сътрудничеството ни приключи,
аз ще напусна мирно тази планета, а ти ще спасиш Макс.
И в крайна сметка, ще направиш нещо добро за този свят.
Или пък може да върнеш неговото тяло,
а в замяна аз да пренастроя генетичните белези на твоето.
Не. Тази кожа е най-силният ми коз.
Осигуряването на едновековна научна преднина е справедлива размяна.
Нямам основание да ти вярвам.
Истината невинаги е красива.
Но в крайна сметка, това е истината.
С теб си приличаме повече, отколкото искаш да повярваш.
И ти ли си преуспял учен с латински произход от Розуел?
Когато се родих, бъдещето на планетата ми беше мрачно.
Тя загиваше. Трябваше да бъде излекувана.
И аз реших да сторя онова, което друг нямаше силата да постигне.
Направих избора, който само такива като нас имат силата да направят.
Превърнах се в неин спасител.
И как точно се спасява цяла планета?
Сигурен съм, че си си дала сметка, че да си специален, си има цена.
На нас се пада да вземаме трудните решения,
които спасяват живота на хората и причиняват най-малко страдания.
Вземането на тези решения изисква едно рядко качество - визионерство,
и съзнанието, че няма как страданията да се избегнат изцяло.
Какво си сторил?
Осъзнах, че нашият свят не може да бъде поправен.
Че ако искаме да имаме бъдеще,
трябва да започнем начисто.
Ако кажа, че Джоунс е психопат, ще се изразя доста меко.
Имаш ли представа на какво е способен?
Да, откачена машина вкара спомените на покойния ми баща в ума ми.
Не казвам, че е раздавал безплатен сладолед.
Казвам, че трябва да дадем шанс на плана на Хийт.
Сериозно ли вярваш,
че ще надвие чудовището, което винаги е с три крачки пред нас?
Понякога надеждата избуява от тъмнината.
Как може да си толкова спокоен?
Баща ти не ти ли прожектира кратка версия на ада?
Няма да те лъжа. Свят ми се зави от цялата история.
Постоянно ми изникват въпроси. Кой съм аз?
В какво вярвам вече? Моля се за напътствие.
Ти се обръщаш към вярата, аз ще се придържам към фактите.
Може и да си зърнал част от кошмара, но аз го изживявам в момента.
Той носи моето лице, моята униформа и подмамва хора, за да ги нарани.
Ако аз съм другата страна на монетата,
не се ли превръщам в пазител на своя брат?
Накъде биеш?
- Според науката на баща ти,
ако аз умра, и Джоунс умира, нали?
- Да.
Не го искам, но сигурно е грях да бездействам,
като знам, че мога да спася милиони
или поне да се погрижа хората, които обичам, да са в безопасност.
Да.
Честно казано, според баща ми това може би е единственият вариант.
Затова ми възложи труден избор.
- И какъв е той?
Не говорех на Господ за вярата си.
Молех се заради повелята на баща си да те убия,
ако се наложи, за да спася два свята.
Долавяш ли нещо?
Слабо е и не е съвсем същото като твоя звук,
но оттам идва нещо.
Сигурна ли си, че не те притеснява?
Знам, че родът Лонг не другарува с рода Ортеко.
Всичко е наред.
Какво криеш от мен, Роса?
- Нищо.
Гледам да не настъпя някоя кравешка "купчинка".
Знаеш ли за новата ми способност да усещам чуждите емоции?
Стига. Не си ми казвала, че можеш да долавяш настроенията.
Бях заета с извънземен повелител.
От какво са породени противоречивите вибрации, Росалинда?
Росалинда май неволно заличи паметта на Уайът Лонг
и го накара да забрави расизма си
заедно с всичко останало, което знаеше за себе си.
Какво?! Не си ми казвала, че си стопила мозъка на Лонг?
Бях заета със същия извънземен повелител.
Основателна причина и все пак…
Двамата с Уайът започнахме да излизаме… често.
Моля те, кажи ми, че не разиграваш "Уестсайдска история".
Не!
Отначало ми беше любопитно да видя дали паметта му ще се върне.
После ми стана любопитно дали би могъл да се промени,
ама коренно.
Казах си, че щом той може, значи и аз бих могла.
Той успя, Изабел. Израсна. Намери начин да напусне Розуел.
Господи!
Трябва да престанем да се срещаме така.
Ужасно мълчалива си.
- Подпалил си планета.
Как това да ме накара да искам да си партнирам с теб?
Толкова си гениална,
че често забравям колко малко знаеш всъщност за нашите способности.
Те не са обикновени умения. Те са нашата същност.
Огънят е част от съдбата ми.
Той не унищожава без причина.
Огънят унищожава, за да създаде наново.
Поражението на потисниците и на невежите роди надежда.
Как ти помогна това?
Поленът от това цвете пречи на способностите ти.
Но лилавите венчелистчета съдържат еквивалента на стволови клетки,
от които може да се получи неограничен брой ресурси.
Съдиш решенията, които съм взел,
но част от теб разбира защо съм ги взел.
Искаш да направя хем зло, хем добро. Да ти съдействам, за да спася Макс.
Във всяко сърце има граница,
която показва колко далече е готово да стигне заради убежденията си.
Чисто и просто ти напомням къде е твоята.
Значи седиш върху скала и питаш Бог дали трябва да ме убиеш.
Седях върху скала и ситуацията стана мащабна и сложна.
Замислих се за морала и за вярата…
Дали съм проводник на Всемогъщия Отец, или на извънземния си баща?
Тогава ми звънна един бивш възпитател от Мейса Пайнс
и ми напомни за урок, който научих много отдавна.
Учиха ни, че тези ножове са символ на това, че винаги има друг път.
Трябва да намериш правилния, това е.
Баща ти ти е поверил задача.
Позволявам ти да я изпълниш.
Работата е там, че не мисля, че съм тук, за да те убия.
Мисля, че съм тук, защото Господ иска да те запазя жив.
Не знаех, че си се върнал.
Работех в една доброволческа организация,
която строи къщи за бедни. Старая се да направя нещо смислено.
Но баща ми се пенсионира и искаше да присъствам на събитието.
А вие какво правите тук?
Малка интрига на семейство Евънс. История за забранена любов.
Горе, долу, същинска уестсайдска история…
Не…
- В този дух.
В тази ферма има заровен артефакт.
Така е.
- Да.
Не звучи логично, но долавям вибрация
от рода на "не искате да знам, така че не бива да питам".
Длъжник съм ти, Росалинда. Ако се нуждаеш от помощ, ще помогна.
Ако разкараш близките си оттук,
ще изпълниш огромна част от кармичния си дълг към мен.
Това е лесно. Ще им кажа, че съм видял койот.
Един влязъл при пилетата миналата седмица.
Роднините ми разполагат със седем пушки и са жадни за мъст.
Според поток от спомени, които ме връхлетяха от онази джаджа,
Джоунс разбрал, че баща ми е разгадал кода на клонирането.
Баща ми смятал да насели света отново с животните
и с растенията, които измирали.
Джоунс отишъл при него и го попитал дали ще направи негови клонинги.
Баща ми отказал. Джоунс се появил, когато майка ми се разболяла.
Предложил да я излекува в замяна на свои клонинги.
Баща ми отново отказал. Отказал да прекрачи границата.
Следващият ми спомен е от петгодишна възраст
с острие под шията.
Джоунс ме използвал, за да изнуди баща ми.
Така са ме докопали клонингите.
Отнело години на баща ми, на Нора и на Луиз да планират бунт.
Откраднали ДНК-то на Джоунс и създали теб.
Щом си пораснал, си станал техният троянски кон.
Успели да променят генетичния ти код, за да не може да се клонира,
а тъй като те създали свързан с Диктатора,
ДНК-то на Джоунс се променило.
Не разполагал ли с цял арсенал от клонинги?
Да, но Нора ги унищожила до един.
И ме превърнала хем в негова гибел, хем в единственото му спасение.
Прав си. Всеки си има граница.
Молиш ме да прекрача своята.
Ще ми се да видя как ти поне доближаваш една.
Накъде биеш, Елизабет?
Щом не искаш да преговаряш за това да се върнеш в своето тяло,
излекувай шерифа.
Излекувай прострелната й рана и я пусни.
Бележим напредък.
Ако ти си малко парченце от пъзела, аз съм централно.
Баща ти призна, че съм създаден да умра.
Не… Да, бунтовниците са те създали като средство за война,
но впоследствие са осъзнали, че си… много повече
от безжизнените приемници, създадени от Джоунс.
Смятали са, че понеже носиш неговото ДНК,
ще започнеш да развиваш част от неговите черти.
Но ти изобщо не приличаш на него.
- Природата срещу възпитанието.
Говорим за надежда.
Станал си символ на бъдещето, за което се борят.
Като човек с огромна сила,
със същите способности като Джоунс, който постъпва различно.
Щом ти, който си създаден по негово подобие,
можеш да се промениш, значи и целият им свят може.
Ако ме бяха убили като дете, това нямаше да се случи.
Няма как да бъдем сигурни. Едно нещо променя всичко.
Не си ли виждал ефекта на пеперудата?
Мога да ти обещая едно.
Ако те бяха убили като малък, като невинно дете,
подобен ужас променя, пречупва те.
Ако бунтовниците те бяха убили, щяха да изгубят част от душите си.
Сега е същото.
Ако решиш, че не можем да победим Джоунс, без да те загубим,
ще изтръгнеш частица от тях и ще убиеш надеждата им.
Какво да правим тогава?
Честотата хикс бележи мястото.
Какво е усещането?
Все едно зад гърба ми стои цяла армия.
Какво стана? Къде се намирам?
Малко се уплашихте, шерифе,
но вече сте добре.
Ще се прибера и повече няма да се сетя за преживяното.
Отлична идея.
Е… договорихме ли се?
Сложи ми белезниците.
Неловко е.
- Ами не го прави неловко.
Трябва да ги изпробвам.
Нищо ли не става?
- Това е целта.
Блокират извънземните сили.
А сега ги свали, моля.
Исках да те питам нещо.
Щом баща ти е извънземният Волдемор,
как така не си се превърнал в Хари Потър?
Почитател си на Потър, а?
Да, донякъде приличаш на Лудоокия Муди.
Баща ти е едно от най-могъщите същества, живели някога,
което означава, че ти си способен на много повече
от това да отваряш бирени бутилки с ума си.
Какво стана с монтажа на периода с обучението?
Или съм пропуснал тази част от филма?
Впечатляващо за "Вечер на талантите" за третокласници. Защо се потискаш?
Имаш ли представа на какво си способен?
Опитвал ли си се изобщо да разбереш?
- Може би не искам.
Защо?
- Не искам да бъда като него!
Защо мислиш, че би могъл?
През лятото след гимназията,
след случилото се с Роса се сбих с един селяндур в бара.
Приятелите му тръгнаха да ни разтървават и докато се усетя,
бях проникнал в ума му и го накарах да застане пред колата им.
Блъснаха го и полетя в безсъзнание към оградата против койоти.
Замалко не го убих.
Небесните ти дружки знаят ли за това?
При условие че един тип със същата сила се гаври с Из,
още не съм улучил точния брой маргарити,
за да й съобщя, че досущ приличам на него.
Не може ли и тя да прониква в чужди умове?
Може да побутне някого в правилната посока.
Аз обсебвам тела.
Превръщам непознати в марионетки без свободна воля.
Ако това не е определение за зло, не знам кое е.
Ама че простотия!
В теб няма зло, хлапе.
Ти си само чифт тъжни благи очи с каубойска шапка.
И да не ти се нрави, през повечето време аз бях едноокият ти учител,
затова се старая да те държа здраво стъпил на земята,
не да те обсипвам с комплименти.
- Май пропуснах комплимента.
Стигам до него. Ти изобщо не приличаш на баща си.
Обаче си наследил много от майка си, а тя не бягаше от силата си.
Използваше я да се бори за по-добър свят. И ти ще го сториш.
Щом извадиш главата от задника си.
А сега върви и разкатай фамилията на баща си.
Няма ли да прогори дупка?
- Не. Изключва се, когато му кажа.
Странно. Супер. А сега какво?
Надявам се този меч да ни направи достатъчно силни,
за да освободим Лиз и компания.
- А аз какво да правя?
Да се върна в "Крашдаун" и да се тъпча с понички ли?
Настъпи моето време, Роса. Вече разполагам с меча
и ще покажа на Джоунс на какво съм способна.
Само гледай увереността ти да не ти изиграе лоша шега.
Не ме подценявай.
- Не те подценявам.
Но от една година се бориш много настървено
да те приемат сериозно и това оставя отпечатък.
Повярвай ми. Знам го от опит.
Виждам колко държиш да се докажеш. И Джоунс го вижда.
Ще се опита да го използва срещу теб. Ще те подмами да саботираш себе си.
Това е хитър ход в стила на Елена Ортеко.
Само не падай в капана.
А ти какво се боиш, че ще саботираш?
Пак ли разчиташ емоциите ми?
- Усещам, че има нещо.
Стискаш този плик, сякаш е отмяна на смъртна присъда.
Нямаме време за това. Върви, спаси сестра ми
и се пази заради мен.
Ще се пазя.
Машината може ли да отдели моето ДНК от това на Макс?
Ще свърши работа. Благодаря.
А какво е това?
Ти натърти,
че за да продължа да дишам, трябва да те впечатля.
Потърсих начин да те държа отделен, щом се разделят.
Отклонил си се от инструкциите ми.
Няма как да не се запитам дали не си търсил начин да ме убиеш.
Би било много глупаво. Кажи ми точно колко глупав си.
Не е глупав. Уплашен е и не издържа на напрежение.
Ако искаш да ти помогна, отстъпи и ми дай възможност.
Нямаш други варианти.
А ако ние се провалим, и ти се проваляш.
И Макс Евънс се проваля.
Интересите ни съвпадат, така ли?
Ще приема сделката ти.
- Оставям те да работиш.
Нали не си използвал спорите за разтвора,
с който си целял да размениш Макс и Джоунс?
Не, не съм стигнал до този компонент.
Чудесно. С него ще сложим край на това веднъж завинаги.
Горе ръцете! Арестувани сте.
Далас няма нищо общо, шерифе.
Помощ. Контролират ме.
Това не е тя, Макс. Тя моли за помощ.
Е, Джоунс, хитър номер.
Няма да ме застреляш. Аз съм невинен човек.
И ти няма да ме застреляш. Умра ли аз, умираш и ти.
Вярно е.
Нямам търпение да се откача от теб.
Вече е въпрос на време, но сега не става дума за нас,
а за Далас и за Хийт.
Какво за Хийт?
- Мисля да го убия.
Понеже го спипах да крои научен саботаж,
който е излишно да казвам, че пресякох.
Искаш да се спазарим, значи. За информацията в главата ми.
Тръгнеш ли с мен, няма да убия Хийт.
Не го прави. Трябва да има и друг начин.
Това е другият начин.
Добре. Имам нож в джоба си.
Ще го оставя на земята, иначе съм невъоръжен.
А сега бъди послушно генетично копие и стой настрана.
Не го ли осъзнаваш?
Майкъл? Промяна в плана.
Каква сделка сключи, Розуел?
Ако успеем да удължим живота му, Джоунс позволи
да използваме метода да спасим Макс, а той ще напусне Земята мирно.
Стига убийствата и хаосът да не бяха заветната му цел.
Каза ми да възприема този свят, както той е възприемал своя.
Опита се да ме убеди, че болката съпровожда вършенето на добро.
Предишната Лиз може би щеше да му повярва, но не и сегашната.
Методът, който желае, може да е единственото спасение за Макс.
И какъв е той по-точно?
В своето високомерие Джоунс се изпусна.
Когато умре извънземен, от тленните останки израства цвете.
При междупланетарния цветар ли ще ходим?
Не се налага. Разполагаме със спорите
от останките, които събрахме от изгорялата ми лаборатория.
Искаш да кажеш, че имаш "зародиш на цвете".
Което можем да превърнем в стволови клетки.
За да създадем генетичен код, който да блокира връзката помежду им.
Майката на Майкъл ги е свързала,
а после е променила ДНК-то на Макс, за да предотврати клониране.
Джоунс се мъчи да ме подкупи да поправя това,
за да започне отново да се клонира.
Знам, че ще ни измъкнеш.
Железен нитрат ли е това?
Да вземем да взривим тази къща.
Не трябва ли да отстрелваш койоти в момента?
Напоследък нямам желание да стрелям.
Домът само ми напомня за множеството начини, по които съсипах своя
и живота на другите.
Но баща ми настоява да се върна във фермата.
Уикендът приличаше на селска интервенция.
Тръгна ли да му обяснявам защо не мога да се върна сега,
той настоява, че не съм вършил нищо страшно в миналото.
Сякаш никой не ме разбира.
- Аз те разбирам.
Опитвах се да те опозная
в град, който винаги ще те възприема като далечен спомен.
Мислех си да напусна града и да постъпя в училище по изкуства.
Не казах на семейството си.
Канех се да го направя, но вече няма смисъл.
Нуждаят се от мен. Не мога да замина.
Въпросния плик ли държиш?
Да.
Защо не го изпратиш, а после да решиш какво да правиш?
Още сега можем да отидем да го пуснем.
- Не знам дали ще мога.
Родът ми открай време е неспособен да избяга от този град.
А и ако хлапетата Танър взривят пощенската кутия?
Случва се три пъти тази седмица.
- Ще го пуснем по куриер.
А ако не им хареса, което ще докаже, че трябва да кротувам?
Не съм уредник в музея "Гугенхайм", но съм виждал картините ти
и смятам, че за всеки е видно, че са прекрасни.
Те са част от теб.
Ако някое училище не го прозре, ще отидеш в друго,
където ще можеш да опознаеш себе си.
Ти ме научи на това.
Това означава ли, че ще откажеш на баща си?
Той иска да остана във фермата.
Затова и заминавам
още сега.
Ще го изпратя вместо теб,
когато се върна в Колорадо. Гарантирам ти го.
Така и ще го опазиш от хлапетата Танър.
Добре. Благодаря ти.
Ти… промени живота ми.
Любопитно ми е какви ли ще бъдат бъдещите ни версии…
… ако пътищата ни се пресекат отново.
Довиждане, Уайът.
Довиждане, Росалинда.
Чудно. Не ни стига Джоунс, сега си има и неволен съучастник.
Аз ще се оправя с шерифа, за да измъкнем Лиз, Далас и Хийт.
Не, аз ще се заема с нея. Ще успея да изгоня Джоунс от ума й.
Защото притежавам същата сила като Джоунс и Ноа.
Ужасени ли сте?
- Не, Майкъл.
Ти никога няма да бъдеш като тях.
А и ако успееш да го изгониш от ума й…
Може и да оцелеем.
- Да.
Ти поемаш шерифа, ти - заложниците, аз ще разсейвам Джоунс.
Какво ли може да се обърка?
Започвай да пишеш.
Какво искаш: библейски стихове или текст на Тупак?
Трябва да бъдеш малко по-конкретен.
През цялото си детство се чудих защо никой не ме разбира.
Защо през цялото си детство усещах смазваща самота.
И сега…
… най-сетне се запознах с причината.
Дай ми уравнението, иначе ще ти отнема още един любим човек.
Забравяш едно нещо, Джоунс.
И какво е то?
- Аз съм набожен мъж.
Очакваш Господ да слезе и да те спаси ли?
Вярвам, че някой от небето може и да го направи.
Слава на теб, Уолтър Уайт!
Започвай да пишеш уравнението.
Какво става?
- Джоунс е обсебил ума й.
И огън ли умее да хвърля? Намирам се в триизмерен кошмар от 50-те г.
Шериф Тейлър,
вие не желаете да го правите.
Съпротивлявайте се.
- Гласът в ума ми нарежда обратното.
За нищо на света да не пускам Далас да си тръгне.
Ей, Джоунс?
Това трябва да приключи.
Виждам, че си открила меча на майка си.
Но дали умееш да го използваш?
- Скоро ще разберем.
Имаме си Мини-Джоунс, Майки.
Наредиха ми да ви мотивирам, ако се наложи.
Не искате да го правите. Подайте ръката си.
Ще ви отърва от галактическия зъл палячо.
Не мога да помръдна.
Ако не окажете съпротива, ще скоча в тялото ви,
за да се опитам да освободя съзнанието ви.
Не се справяш зле, но не си на нивото на майка си,
а дори тя не успя да ме спре.
Отвън чака кола.
Кой знае колко кръв е изгубила? Закарай я в болница.
Върви. Аз имам да свърша нещо.
Трябваше да убия майка ти, когато ми се удаде шанс!
Няма да ме нараниш, защото не би наранил Макс.
За разлика от мен.
Блъфираш.
Жертването на един човек, за да спасиш останалите,
е сред основните принципи в съвременното християнство.
И какво чакаш?
- Искам да се молиш.
Това си казал на баща ми, нали?
В нощта, когато замалко не ме уби.
Едва ли си осъзнал, че ми прехвърли и този спомен.
Представете си що за изчадие би прерязало гърлото на дете.
Накарал си го да те умолява да не го правиш.
Е, сега е твой ред.
Давай, моли ме за милост, а аз ще реша дали я заслужаваш.
Всички изглеждат малко напрегнати.
Това може би ще помогне.
Кой ще се заеме?
Щом ми сложите белезниците, всички ще можем да си отдъхнем.
След като ми доведохте Макс, пазителя на уравнението
и учения, който може да промени генетичния ни код,
имаме да обсъждаме куп подробности, свързани с моето спасяване.
Няма да има сътрудничество.
Надявах се да бъде придружено от шампанско и любезности,
но щом предпочитате враждебни преговори,
с радост ще ви угодя.
Заключи ни в съзнанието си?!
Е, сега предлагам да пробваме отново.
Превод ТЕОДОРА ЦОНЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО