Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E12.I.Aint.Goin.Out.Like.That.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Който пръв се докопа до уравнението, ще определи в чие тяло ще е Макс.
Ще продължа да записвам уравнението, втълпено ми от баща ми.
Ще те държа възможно най-далече от Джоунс.
Ако не ми дадеш уравнението, ще ти отнема още един любим човек.
Ей, Джоунс?
Надявах се на шампанско и любезности,
но щом предпочитате враждебни преговори, с радост ще ви угодя.
Предлагам да пробваме отново.
Някой да иска кисела краставичка?
Какво е това място?
Това е подсъзнанието, за което само той има ключ.
И може да ни натика в него, така ли?
Тук има пълен контрол над нас. Предимството на домакина.
И какво още, Изабел?
Не можем да лъжем тук.
Някой да ми обясни колко сме прецакани.
Зависи от следващия ви ход.
Аз съм шефът тук, но вие сте ценни в ролята на пешки.
Да гласуваме ли кой ще умре, ако Лиз не поправи генетичния ми код,
или да избера на случаен принцип?
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Няма да си ида така
Лиз, би ли ми звъннала? Оставям ти вече трето съобщение.
И не е зле да си промениш приветствието на гласовата поща…
Не отново.
Разбирам, че сте тренирали година.
Аз усъвършенствам способностите си от десетилетия.
Генетичните ми белези са много по-висши. Можеше да ти е от полза,
ако беше приела предложението ми.
За какво говори, Лиз?
- Не му се връзвай.
Настройва ни един срещу друг.
Нажежава емоциите ни, за да проникне в умовете ни.
Иска да научи тайните ни и да ги използва срещу нас.
Като стана дума за тайни, какво криеш, Елизабет?
Силното успокоително, което Хийт мушна в роклята ти,
докато Макс не гледаше ли?
Толкова си си повярвала, че си решила, да се полакомиш.
Затова предложението ми все още отеква в ума ти.
А твоите т. нар. приятели се тревожат,
че ще ми дадеш каквото искам срещу безмерна слава.
Може би си осмислила думите на Елена Ортеко.
Ти си твърде специална, за да се обвържеш с бялото ченге.
Изабел, като заговорихме за майки, радвам се, че твоята е мъртва,
за да не види в какво разочарование си се превърнала.
Не си струва да губя време да прониквам в твоя ум.
Там е пълна скука.
Без искрите си едно нищо.
И това не е само мое мнение.
Има ли начин да пропусна тази неловка семейна сбирка?
Семейна ли? Тези хора още не те възприемат дори като приятел.
Ти си космическият второстепенен герой за тях.
Интересува ги само уравнението в главата ти.
Това не е вярно, Далас.
В интернет са ме обрисували с много по-лоши епитети.
Давай, Джоунс. Няма да успееш да ме пречупиш.
Баща ми, освен че ми даде уравнението, което отчаяно искаш,
ми прехвърли и спомените
за всички моменти, в които се е осмелявал да ти се опълчи.
Да, Тео беше смел. Виж докъде го докара това.
А ти…
Какво означават погледите ала Серджо Леоне?
Големият лош космически вълк се затруднява да проникне в ума ми.
Интересно. Явно това, което преследваш, е свръхважно.
Обясни ни подробностите и ни спести кошмарния брънч.
Като не ме допускаш, само изостряш интереса ми.
Какво ли може да крие моето гневно пишлеме?
Бих внимавал на твое място.
Увлечеш ли се, може да свалиш собствения си гард
и аз да надникна в ума ти.
Вече знаем, че няма да убиеш никого.
Сам каза, че сме твоите пешки и притежаваме нещо, което искаш.
Толкова връзки, толкова конци за дърпане.
Ако Лиз се нуждае от мотивация, за да се върне в лаборатория,
сама да ни каже откъде да започнем.
Предупредих ви, че някой ще умре днес!
Малък трик, който криех.
Жалко е колко малко знаете за способностите ни.
Лека нощ, Майкъл.
Дадох ти шанс, но ти се провали. Като се върна, искам разтвора.
Откажеш ли, следващият труп ще лежи на твоята съвест.
Спокойно.
Да не би…
- Жив е.
В шията и гърдите се забиха парчета и не мога да спра кървенето.
Майкъл и Джоунс изчезнаха. Ще се опитам да го извадя.
Недей. Ще му изтече кръвта.
Не биваше да става така. Първо Далас, после Майкъл…
Ще го открием. Първо да разберем защо го отвлече.
Знам защо. Не успя да го пречупи.
Значи или търси нещо в големия му гениален мозък,
или си играе с плячката си.
- Той се има за утилитарист.
Майкъл му трябва за нещо, което означава, че е жив.
Философстваш преди или след сделката с дявола?
Не съм сключвала сделка с него.
- Но си го обмисляла?
Мъчи се да проникне в ума ти.
- Не е ли вече в твоя?
Стига, Изабел. Джоунс цели точно това.
За колко време ще приготвиш серума?
Да не би да искаш да изпълни желанието му?
Трябва да прекъснем връзката ми с Джоунс. Защо да го отлагаме?
Трябват ми два часа, плюс спорите и лаборатория.
И каквато част от уравнението Далас успя да запише.
Той се нуждае от спешна операция.
За щастие, познавам отличен специалист по извънземни.
Май съм пропуснал поканата за срядата, посветена на жената воин.
Получих ново видение. Три ковчега, без скърбящи хора.
Нищо, което да ме насочи.
Какво го предизвика този път?
- Противна тарантула.
Те би трябвало да спят зимен сън в момента.
Явно при множеството скорошни честотни смущения…
Не ме интересува откъде са дошли. Надявах се семейната интуиция
да ми подскаже кого да пазя да не попадне в ковчезите.
Може ли да се присъединя? Никой не отговаря на есемесите ми.
Не знам дали Джоунс не заглушава сигнала, или всички ме отбягват,
но трябва да предприема нещо. Този път изскачат ли подробности?
Пореден семеен герб? Имаше ли лилии върху някой ковчег?
Това е много конкретно.
- Любимите цветя на Изабел.
Откъде знаеш?
- Всеки го знае.
Уверявам те, че не всеки го знае.
Господи!
Да не би да хабя способностите си, за да разбера, че си влюбен?
Любовта е много сериозно…
Става дума по-скоро за възхищение.
Ясно.
Харесвам я.
Е, подбрал си неподходящ момент. С Анатса е и е щастлива.
Уверявам те, че събитията през последния месец
не бяха част от петгодишния ми план.
Изабел е. Най-после.
Притискайте раната, но не ходете в болницата. Знам къде да отидем.
Ще оперираш тук.
- Разполагам ли с медицински екип?
Дадох на всички почивен ден, вместо да им съобщя,
че извънземните съществуват.
- Правилно. Ти ще ми асистираш.
Имам много таланти, но хирургията не е сред тях.
Аз ще асистирам. След като имам контрол над меча,
ще бъда най-полезна, така или иначе.
Ще ти бъда санитарка. Поне така да помогна на Далас.
Това решава дилемата за годен медицински екип.
Къде е Майкъл?
- С Джоунс.
Не знаем къде е, но ще го открием.
Добрата новина е, че е жив. И това е нещо.
Ще уведомя Алекс.
Изразът "тайна планинска база" ми се стори забавен.
Реших, че е хипербола.
- Как е шерифът?
В момента изваждат куршума от крака й.
Астро Хитлер е излекувал входната рана, но не и вътрешните увреждания.
Лекарят каза, че ще се оправи, но започна да задава въпроси,
затова се махнах.
Това ли са всички? Сякаш сте малко за екип на Отмъстителите.
Далас пострада сериозно в имението, Хийт.
В тежко състояние е. Кайл се подготвя да го оперира.
Зад онези врати е.
Далас не може да умре. Той има хакерски кодове за всички видеоигри.
Извинете ме. Прилагам механизми за справяне от детството.
Трябва да се шегувам, иначе ще откача.
Намери ми работа, Розуел, за да не мисля за Далас.
Внимателно, без резки движения.
Ако успееш да задържиш по-опасните парчета,
ще намалим шанса за трайни увреждания.
Божичко! Ама че е противно!
Имам нужда от помощ, но не си длъжна да оставаш.
Мога да повикам Макс.
- Не.
Не искам да вляза в ролята на луда, която снове по коридорите.
А и практически това са парчета от меча ми и си ги искам.
Аз съм виновна, че Далас е тук.
- Не, тук е заради Джоунс.
Именно. Допуснах Джоунс да проникне в ума ми.
Да влезе под кожата ми.
През цялото време се мислех за корав безстрашен воин,
но се оказа, че не приличам на майка си.
Поддадох се на вътрешната си несигурност.
И виж какво стана.
В тялото на новия ми брат са забити парчета от моята небрежност.
Не си единствената, обзета от вътрешни колебания.
Превърнах наследството на баща си в свое.
Видях нова възможност в "Дълбоко небе",
а сега се шашкам като студент по медицина.
Кайл,
всеки път, щом срещнехме проблем с нашата физиология,
ти се притичваше на помощ.
Буквално измисли ново направление в науката, за да спасиш брат ми.
Не спираш да ме впечатляваш.
Не пипай вещите ми.
Дръж се прилично, иначе едноокият пияница горе
ще получи удара, от който се изплъзва от половин век.
Какво търсим тук?
Не мога ли да се гордея с подземния шумоизолиран бункер на сина си?
Чудя се дали е рисковано, или е откровено глупаво да ме доведеш тук.
Къде другаде, ако не там,
където синът ми се свира, когато светът се стовари отгоре му?
Ясно. Отново се мъчиш да се вмъкнеш в главата ми.
Ако ме беше помолил любезно, можеше и да те допусна.
Явно това, което търсиш, е доста важно.
А щом аз съм в ролята на девойката в беда вместо Лиз,
науката не е единственото, което ще те отдели от Макс.
Ще проникна в ума ти по един или по друг начин.
Не можеш да ме убиеш, защото ако умра,
мозъкът ми ще спре да работи, а така няма да докопаш каквото търсиш.
Невероятно тъп си за гений в областта на механиката.
Ако исках да умреш, нямаше да излезеш от утробата на Нора.
Не си ли се чудил как ми се е изплъзнала?
Може би е време да ти кажа истината за твоето зачеване.
Почти приключих с уравнението,
но има празноти. Някои от символите са непълни.
Как да запълним празнините в ДНК веригата?
Трябваше да внимавам повече на лекциите за извънземните.
Постигна ли напредък с гъбите?
Успях да ускоря процеса и да получа годни стволови клетки.
Би трябвало да запълнят празнините в ДНК-то на Макс.
Супер. Отваряй шампанското.
- Не бързай. Ела да погледнеш.
Рецепторите се умножават и пречат на пепломерите
в клетките на Джоунс да се съединят с ДНК-то на Макс.
Но на доста висока цена.
- Без пълното уравнение
все едно замазваме проблема, вместо да го решим.
Има ли напредък?
Това е знак да отстъпя от сцената.
Да поговорим за Джоунс в компанията на кофеин. Не съм ядосан.
Безпокоя се за теб.
Джоунс предложи да ми помогне,
ако удължа теломерите в тялото ти. Това беше номер,
за да ме накара да възстановя способността му да се клонира.
Няма да ти обърна гръб,
затова трябва да знаеш, че сме близо до решение.
Смятам да отуча твоето ДНК да се свързва с неговото
чрез терапия със стволови клетки от спорите на Ноа.
Сигурна съм, че ще прекъсне връзката, само че…
Какво?
Според научната информация, с която разполагаме, серумът…
… ще те лиши от способностите ти.
Разбирам защо си издигнал Нора на пиедестал,
но скоро ще падне оттам.
Не споменавай името на майка ми с гнусната си уста.
Ще взема да ти разкажа за устата на майка ти.
Едно време беше дясната ми ръка,
докато бунтовниците не промиха ума й и не я настроиха срещу мен.
Майка ми е била добра! А ти си един долен лъжец.
Може би е така, а може би не е. Именно в това е очарованието.
Сбърканите деца се вкопчват в митове и смятат, че могат да се поправят.
Твоят е Нора.
Едва се докоснах до подсъзнанието ти, но разбрах,
че си най-сбърканият от цялата си безценна триада.
Ти не заслужаваш семейство. Слаб си.
Затова и няма да успееш да ми попречиш да проникна в ума ти.
Изгуби ли се? Бюфетът е на ниво 5.
Не, опитвах се да прочистя съзнанието си.
Какво правиш?
- Ангажирам ума си,
за да спра да мисля за най-зловещите сценарии.
Трябва ли ти помощ? Усещам, че вече досаждам в лабораторията.
Не. Чудя се защо е била създадена тази машина.
Съдейки по действията на Нора, едва ли е обикновен извънземен телефон.
Разчита честотите и се чудя
дали мога да я настроя да открие Джоунс, а оттам и Майкъл.
Дали ще се получи?
- Хващам се като удавник за сламка,
но трябва да направя нещо.
- Разбирам те.
Много по-лесно е да действаш, отколкото да реагираш.
Когато…
… умирах, написах куп писма на хората, които са ми скъпи.
Накрая се озоваха в дупка в земята.
Не можех да се изправя срещу реалността.
Разбирам, ако имаш нужда да ровичкаш по тази машина, за да не рухнеш.
По дяволите!
Едва ли е испанският еквивалент на "ура".
Не знам как да разделя Макс и Джоунс трайно,
без да засегна протеините в ДНК-то на Макс.
Хубаво.
Хайде, Розуел.
Разкрий ми какво се върти в ума ти.
Джоунс ми предложи всичко, което желая.
Макар че дълбоко в себе си знаех, че няма да се съглася,
част от мен се запита какво ли би станало.
Знаеше точно какво да каже, за да разклати самоувереността ми.
Знаеше точно какво ненавиждам в себе си.
Искам признание.
И колкото и да се старая, все не съм доволна.
Искам нещо още по-добре, още по-мащабно.
Искам Нобелова награда, "Замразения Моу".
Знам кой е Нобел, но за Моу не съм сигурен.
Майка ми пропускаше всяко мое постижение като малка.
"Следващия път, кукличке.
Ще те заведа в "Замразения Моу"
и ще празнуваме със сладоледени сандвичи."
Нищо не я ангажира - никое състезание, никой научен проект.
Нищо не успя да превърне Моу в реалност.
Има ли нещо реалистично в този случай?
Огледай се.
Намираш се в свръхсекретна научна шоколадова фабрика,
която би накарала онези от "Дженорикс" да се подмокрят.
Какво ти дреме за следващата по-мащабна крачка?
Ще изляза ли лош учен, ако спра да се питам какво би станало?
Защото в момента искам да блокирам всички възможни сценарии
и да разреша належащия ни проблем.
Дори постигнатото тук да не донесе полза на никого занапред.
При всички положения си герой за хората в тази сграда.
А честно казано, да пиеш маргарити с тях,
звучи по-добре от награда на рафта, която само ще събира прах.
А сега ще ми кажеш ли испанския еквивалент на "ура"?
Хайде, видение. Знам, че искаш да се покажеш.
Картите таро може да предизвикат нещо.
Извадих повечето парчета, които заплашваха сърцето му.
За щастие, няма видими нервни увреждания.
Трябва само да зашия разрезите, преди да…
Монокрилният конец 4-0 е готов.
Усвои повече неща за час, отколкото аз - за цяла седмица.
Трудно ли е?
- Само отбелязвам, че учиш бързо.
Уравновесена, решителна.
Притежаваш прекрасни качества, освен че си воин.
Не се подценявай.
Какво има, докторе? Енергията ти заля помещението.
Долавям нотки на увереност,
но под повърхността се крие нещо, което не мога да разчета.
Пулсът и кръвното налягане спадат.
Активирала се е симпатиковата нервна система.
Трябва да забавим пулса му. Ще му дам бетаблокер.
Причината не е изцяло медицинска.
Усещам, че е ужасен. Не е редно да го преживява сам.
Трябва да стигна до него и да го убедя да се бори.
Дали ензимите в стволовите клетки
ще възстановят основните двойки в спиралата?
Остават още много неизвестни.
Това трябва да е на обратно.
Знам, че искаш да помогнеш,
но умът ти очевидно е раздвоен, затова няма проблем да отдъхнеш.
Добре съм, Лиз…
- Никой от нас не е добре.
Отиди да видиш Далас.
Как ще помогне това? Само ще се пречкам.
Знам, че не искаш да го чуваш, но операциите са рисковани.
Казва ти го момиче, изгубило сестра си, без да се сбогува.
Ще съжаляваш цял живот.
Мразя, когато си права.
Мога да го правя цял ден.
Не можеш да ми попречиш да проникна в ума ти.
Макар че се оказваш разочарование.
Твърде дълго обсъждахме моите слабости, без да споменем твоите.
Искаш ли кърпичка? Тече ти кръв.
Едва ли е било лесно да впримчиш петима души.
Мисля, че си изтощен, и по тази причина
се чудиш дали докато се мъчиш да проникнеш в ума ми,
не си оставил вратата към своя отключена.
Да видим дали мога да открия истината.
Интересува те машината на Локхарт.
Не заради уравнението на Тео - имаш си Лиз за тази цел.
Искаш да повикаш някого.
Не, искаш да повикаш нещо.
Излез от ума ми, Майкъл. Не искам да те убивам.
Защото не си от бащите, които изяждат малките си.
Обаче си от онези, дето биха убили собствената си триада.
Бил е необичаен ден в Оазиса.
Заваляло е след дълга суша
и мечът ти е трябвало да почерпи енергия от триадата си,
подобно на останалите, но твоят не се е заредил, нали, татенце?
Моята триада ме дърпаше назад, както Макс и Изабел дърпат теб.
Намерил си начин да зареждаш меча си.
Покварил си силата му. Отнемал си живот след живот,
като си започнал с членовете на своята триада.
Убил си близките си, за да получиш сила.
Последен шанс, Майкъл. Не искам да стане по трудния начин.
Но ако не ми дадеш информацията…
- Какво? Ще ме накажеш ли?
Искаш ли си меча?
Ще трябва да минеш през мен.
Когато Майкъл отвори задната част на машината,
каза, че я е почувствал позната по някакъв начин.
Може би той е ключът.
Знам, че е странно, но лентите му за ръка са из цялото ми жилище,
а едва ли ги пере.
Може следи от ДНК да я отворят.
Пак ли удари на камък?
Ще пробваш ли да я отвориш със силата на ума си?
Да, разбира се.
Така.
Интересно. Това може да е твоята и честотата на Джоунс.
Дали е постижимо за обикновен жител на Розуел?
Какво искаш да кажеш?
- Лиз го спомена.
За да успея да сразя Джоунс, може да изгубя способностите си.
Ще станеш човек, а? Нали винаги си го искал?
Да.
Е, не съвсем, ако ме разбираш.
Двамата души, които ме изградиха като личност.
Вече няма да бъда като тях,
но ще образуват нова триада с Далас, така че всичко е наред.
Да не би да се боиш, че ще изгубиш целта в живота си,
ако спреш да бъдеш техният спасител?
Те не обичат това, което можеш да направиш за тях. Обичат теб.
А Лиз? Тя се влюби в извънземен.
Какво ще стане, когато престана да бъда тайната на Вселената?
Ти нямаш само едно предназначение. Не си само извънземен.
Не си само брат. Не си само клонинг.
Ти си Макс Евънс, независимо от формата си.
Не трябва ли да си на академичния етаж?
Имах нужда от свеж въздух.
Не се обиждай,
но нямам желание да си изливам душата пред гаджето на бившата си…
… каквато там беше.
- Никой не го желае.
Говори с мен, все едно съм непознат от Розуел.
Без да броя грешките, които ме доведоха дотук,
буквално се ужасявам, че може да изгубя
най-добрия си приятел в целия свят,
а и ще отнесе със себе си единствения ми шанс за изкупление.
Последната част от кода, който ще те откъсне от твоя близнак.
Обаче не е само това, нали?
Страхувам се, че не мога да се отърся от деянията си.
Далас винаги ме е възприемал
като добър човек, лишен от правилен избор.
Но честно казано, не съм сигурен, че това е вярно.
Страх ме е да го погледна в очите.
Не осъзнаваме от колко сериозни неща сме способни да се отърсим.
Замисли се за всички тук.
Всички се опитваме да поправим грешките си.
Това, че правим лош избор, не ни превръща в злодеи.
Превръща ни в човеци.
Хийт, трябваш ни в операционната.
Мислех, че д-р Валенти е специалист по извънземни.
Да, така е, но в момента имаме нужда от специалист по Далас.
Край на сплотяването.
Да видим колко ще е забавно да те пронижа с меча си.
Само това ли умееш, татенце?
А мислех, че съм пропуснал Младежката лига.
70 години чакам този миг.
Обичаш още някого толкова, колкото обичаш Нора.
И именно у него е играчката, която търся.
Осем меча - затвор.
Девет меча - страх.
Десет меча - болезнен край.
Кулата.
Бедствие.
Сякаш отговорът е нависоко.
Може би трябва да полетят във въздуха.
Автоморгата.
Няма да те лъжа. Ще ти се стори адски странно.
Понеже досега всичко беше нормално.
Далас е някъде в своето подсъзнание.
Не успях да го открия, затова се нуждая от помощта ти.
Къде би отишъл, ако се страхува?
Там, където заглушавахме гласовете като деца.
Покажи ми.
Бъкскин?
Наистина ли си ти, или се приближавам към светлината?
Още не мога да проумея физическото обяснение за всичко това,
но да, аз съм.
Защо се криеш в механизма си за справяне от детството?
Преди не вярвах в Дявола,
но днес той беше в главата ми.
Е, доста ми е жал за него, понеже тук цари кочина.
Не съм сигурен още колко ще издържа.
Да се мъча да оцелея, е най-трудното, което съм правил.
Различно е.
Различно е, когато ти си този, който се нуждае от утеха.
Не знаех, че ще дойдеш, че някой ще дойде изобщо.
Да.
Винаги си имал много високо мнение за мен.
Не можех да понеса мисълта, че ще те разочаровам.
Ти си моето семейство. Няма да ти обърна гръб само защото си сбъркал.
Всеки допуска грешки.
Последващите ни постъпки ни определят като личности.
Поправи грешката си.
Лиз се нуждае от последното късче от уравнението.
Обещавам, че ще оправя нещата,
но ще имам нужда от специалните напътствия на Далас.
Извинявай, че нахълтвам.
Току-що преживях една мъничка каубойска екзистенциална криза.
Като каза, че има шанс да престана да бъда какъвто съм,
първото, което ми мина през ума,
беше дали пак ще ме обичаш, ако съм обикновен мъж от Розуел.
Ти си специален за мен, Макс.
И каквото и който и да си,
те обичам и винаги ще те обичам.
И аз те обичам.
Да довършим серума. Какво ти трябва?
Първо, имам нужда от нещо, което чакам от дълго време.
Целуни ме, Макс Евънс.
По дяволите! Извинете, улучих ужасен момент.
Ако искате, ще изляза.
- Няма нищо. Как е Далас?
В добри ръце е.
И за щастие, един човек ме убеди да не допусна поредна грешка.
Извинявай, Евънс, но явно ще продължиш да живееш
като зелено човече.
Майкъл!
Как ме откри, Делука?
- Интуиция. Божичко! Не мърдай.
Не мърдай. Ранен си.
- Ацетон.
На масата.
Трябва да тръгваме.
- Към болницата.
Раната е доста сериозна.
- Трябва да я затворим сами.
Имам пиячка, монтьорско лепило и телбод.
Джоунс иска машината на Локхарт. Знае, че е у Алекс.
Запътил се е към "Дълбоко небе". Моля те.
Алкохолът е зад стъклениците.
Исках го за себе си.
Сега или никога, Делука.
Давай.
Или Лиз е целунала Макс…
Или Джоунс е наблизо. Нуждаят се от мен.
Не колкото мен. Трябва да извадиш последното парче.
В мига, в който го извадиш, ще зашия раната, за да не му изтече кръвта.
По-добре да използвам способностите си. Готов ли си?
У11, У12, У5.
Липсва ни само загадъчният протеин УХ.
Ще оправи ДНК-то
и ще го направи недостъпно за Джоунс. Дели ни една крачка.
Нямаме време.
Имам лошо предчувствие. Не аз влияя на осветлението.
Ами ако това е ключът - "на една крачка"?
Загадъчният протеин е неизвестна променлива,
защото зависи от лицето, което се опитваме да отделим.
ДНК-то трябва да е достатъчно близко,
като при присадка или трансплантация.
Хиксът е като косъма в отварата от полисок.
Можем да свържем двойките, без да засягаме протеините.
Ще ни е нужно ДНК от близък роднина на Джоунс.
Майкъл.
- Нали Мнимия Макс го отвлече?
Лентата му ще свърши ли работа?
Готово.
Как беше? Добре ли се справих?
- Да.
Божичко, Кайл! Благодаря ти.
Редно е аз да ти благодаря. Помогна ми да спасим живота му.
Добър екип сме.
Усещам, че в ума ти се върти нещо. За какво мислиш?
Това сигурно е Джоунс.
Не ти е нужен мечът му, за да бъдеш воин.
Готова си.
Успя ли?
Това съединение ще раздели Макс и Джоунс завинаги.
Точно навреме.
Дай ми разтвора, Елизабет.
- Не, няма.
Откога Елизабет Ортеко я е грижа дали е позволено, дали е етично?
Не контролираш коя съм и какво върша. Аз решавам. Казах "не".
Дай ми разтвора. Валенти, тук има и една машина, която искам.
Донеси ми я, иначе ще бъда принуден да направя нещо любимо.
Аз също.
Да те спукам от бой.
Е, явно никой не проявява здрав разум.
Дайте ми каквото искам, иначе ги пускам.
Ето ти машината.
Умно момче. Сигурно си мислиш, че ще успееш да ги спасиш.
Предчувствам, че няма да ти стигнат силите да хванеш и тримата.
Остави го!
Какво решаваш, Елизабет?
Недей! Не го прави, Лиз!
Следващия път ще ядем сладолед.
Взе много мъдро решение.
Само да го беше взела още първия път.
Превод ТЕОДОРА ЦОНЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО