Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E03.Black.Hole.Sun.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Диктатора имаше невиждани способности. Беше недосегаем за пламъците.
Аз съм синът на Диктатора.
Всяко видение ми разкрива по малко повече.
Мозъкът ти се обажда: "Спри да ме увреждаш".
Някой може да умре, Кайл.
- Да. Ти.
Знам много малко за себе си.
Дори нещата, с които си мислех, че съм наясно, сега се разнищват.
Аз съм клонинг. Нуждая се от отговори.
Какво криеш от нас?
- Умирам.
Мислех, че ако поема лежерно към прощалния си залез,
ще избегна трудната част.
Всичките ми проби изгоряха, така че нищо не ме чака там.
Нищо не се губи. Произвели са алкохол от изчезнала бактерия.
Ти си гений.
Лиз!
Макс…
Връщаш се в Розуел.
Не намерих свестен млечен шейк в Лос Анджелис.
Идвам само за уикенда.
Успя ли да видиш океана?
Веднъж.
Каня се да се върна,
но все не намирам време.
Как върви романът?
Не намирам вдъхновение да го довърша.
А как е сърцето ти?
Все още бие. Благодарение на теб.
Трябва да тръгвам.
- Да, разбира се.
Радвам се да те видя, Лиз Ортеко.
И аз се радвам да те видя, Макс Евънс.
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Апокалипсис
Не са блестящи, но какво очакваш,
когато досадната ти сестричка се обади посред нощ?
Реших го съвсем спонтанно.
Хрумна ми как да спра увреждането на мозъка на Мария.
Чувала ли си за бактерията…
- Не сменяй темата.
Мария ли е причината да си тук, или…
С Макс приключихме. Знаеш го.
Видях го пред ресторанта снощи.
И?
- И…
… си спомних как разби сърцето ми, когато запали лабораторията.
Да поговорим за теб.
Намери ли си нови приятели?
Стига, прекарваш много време с татко.
Изпълни рецептата му полусънена.
Не може да ядеш палачинките ми и да ми опяваш да бъда по-общителна.
Стараеш се да изградиш живота си наново и искам да го живееш.
А не ти се говори за любителя на ванилов шейк?
Хайде, кажи ми. Няма ли шанс за вас?
Ако щурата ми наука проработи, ще спра да мисля за Макс
и за глупавата му чудодейна ДНК.
Потенциални жертви
Татко
Мама
Артуро
Пожарникарите още се борят да овладеят пожарите
в национален парк "Линкълн".
Десетки пожари унищожават стотици декари
от горите в Ню Мексико,
макар че пожарникарите се бориха с пламъците цяла нощ.
Някои пожари са почти напълно овладени,
но други продължават да бушуват.
По какво още приличам на него?
Способностите се предават генетично, но са непредсказуеми.
Внимавай да не счупиш клетката си, синко.
Бих могъл да те убия, да взема сърцето ти и да спася Макс.
Е, тогава досущ ще заприличаш на баща си.
Тези камъчета са много ценни.
Майка ти ги копаеше…
- Недей да говориш за майка ми.
Още ли си тук?
Да. Изгубих представа за времето, докато преглеждах старите файлове.
Трябва да си починеш. Излез на свеж въздух, погледай небето.
Останах с впечатлението, че искате да си свърша работата.
Видя ли как е подходила предшественичката ти?
Оставила е само доклад от 500 страници за климатичните промени.
Изучава ги едно десетилетие.
Мислиш ли, че ще успееш да откриеш нещо там за 12 часа?
Но ако извадиш късмет, може да откриеш нещо тук.
Не се включих в "Клуба на мъжете, които наблюдават кози".
Организацията "Дълбоко небе" беше основана, за да изследва
скрития потенциал, който дреме във всички нас.
И в самата Вселена.
Целта ни е да задаваме въпросите, които никой не е задал досега.
Защо ме наехте тогава?
Смятаме, че си способен да постигнеш повече от предшествениците си.
Да се взираш в бездната, докато тя не откликне.
И да я попитам какво върши машината ли?
Алекс, баща ти разбираше света само в абсолютни стойности.
Двамата никога не сте вървели в една и съща посока.
Познавали сте го.
Знаех, че търси отговори.
И тъй като познанията ни за машината се свеждат само до факта,
че се включва през 47 дни, това може да означава само едно -
че подходът ни е грешен.
Ако искаш да разплетеш тази загадка,
трябва да започнеш да задаваш правилните въпроси.
И кои са те?
Ако аз ги задам, няма да бъдат твоите въпроси.
Откакто се разгоряха горските пожари, едва дишам.
Оказа се, че съм алергична към дим. Благодаря ти, апокалипсисе.
Бих ти пожелала: "Наздраве",
но повече се тревожа за клетниците, погребани в този бозав параклис.
Извинявай, че виденията ми не стават за инстаграм.
Здрасти. Получих съобщението ти. Получила си ново видение.
Да. Исках да се съберем.
Алекс и Майкъл не отговарят, а Кайл е…
… с Лиз.
Снощи я срещнах.
Какво?! Защо не ми каза?
Зает съм да разплета загадката, за да спася всички ни.
Кажи ми, че има нещо ново.
Не бях сигурна, преди да пристигнем, но вече съм убедена.
Погребението се извършва тук.
В такъв случай, познаваме ли някого, когото биха погребали тук?
Чийто крак не би стъпил в църква.
Кой е умрял?
Може ли да го обсъдим, преди да издадем смъртна присъда?
Никой няма да умре, Изабел. Ние ще го предотвратим.
Да.
Алекс прикрива убийството, което сочи към извънземен.
Опитал си се да съживиш жертвата и си оставил прословутия си отпечатък.
Или жертвата е извънземен.
- Или пък извършителят е извънземен.
Да се придържаме към уликите.
Биха погребали мама и татко в църквата, нали?
Ами Ортеко?
- Те са заклети католици.
Значи остава Майкъл.
Е? Какво печеля? Парична награда?
Или преждевременна смърт?
Седни, Герин. Изгубих доста мозъчни клетки.
Ще ме оставиш да довърша.
Видях слънчогледи. Бяха положени върху ковчега.
Със Сандърс ги отглеждаме за градинския фестивал.
Чух и песен. Звучеше ето така…
Нарича се "Канцион Микстека".
- Откъде знаеш?
Освен това, че ще звучи на погребението ми ли?
Сандърс постоянно си я тананика.
Научил я е като дете на пекановите полета.
Има ли друго, което да ни насочи към извършителя?
Един мъж каза,
че ако от шерифството били реагирали в деня, в който подал жалбата,
това нямало да се случи.
Има и добра новина.
Мисля, че видях сняг на нечие рамо.
Може би имаме време.
Това е добре. Един-два месеца.
Не се тревожи, Делука.
Мълниите запалиха по-голямата част от Ню Мексико.
Поне твоето момче ще изгори славно.
Отивам в участъка.
Ще потърся жалба, която отговаря на описанието.
Повечето хора ходят на родео, когато дойдат в града.
Те не знаят как се възстановява мозъчна кора на извънземен.
"Как се възстановява" ли?
Мозъкът на Ноа е изпържен, по-скоро овъглен.
Надяваш се да извлечеш неговата ДНК от въглен?
Колегата ми ми припомни, че бактериалните ендоспори издържат
и при най-суровите климатични условия, като използва ром.
Моля те, кажи ми, че носиш ром.
Трябва само да го погледна през микроскоп.
Ако спорите са се запазили,
ще създам нова мозъчна тъкан. Надявам се.
Щом овъглена лаборатория не може да спре великата Лиз, за какво съм ти аз?
Изградихме я заедно. Може да видиш нещо, което ми убягва.
Или искаш да сравниш протеините в тези спори
с уникалните изцеряващи свойства на една конкретна ДНК.
Изучавах клетките на Макс месеци наред.
Нужен ми е само микрограм от кръвта му.
Щом ти е нужна негова кръв, трябва да му поискаш лично.
Знаеш го, нали?
- Да, разбира се.
Не знам защо съм толкова разстроена.
Боиш се, че не правиш достатъчно.
Моля?
Ама как умееш да сипваш сол в раната!
Не знам откъде ми дойде, но не го мисля.
Всички ли сте забравили, че работя денем?
Би ли пазил това писмо?
Не, не мога да заставам между вас…
Моля те. Нали искаше да стигнеш до края?
Нямах това предвид.
Лиз ще ме намрази. Ще намрази и теб,
но ти ще си мъртъв, така че все едно.
Да не си инжектираш ацетон?
- Само от две седмици.
Но преди два дена спря да действа.
Сърцето ми ще изхвръкне, не мога да ям, нито да спя.
Не можеш да си събереш ума.
Вие ли ти се свят?
- Да.
Симптоми на тежка сърдечна недостатъчност.
Супер.
Трябва да говориш с Лиз.
- Не мога.
Не е в безопасност тук.
Има ли и още нещо?
Ами ако…
… ти кажа, че имам клонинг?
Сънувам кошмар. Има още един като теб?! Как?
Дори не искам да знам.
Не мога да го обясня, но от няколко дни усещам как нещо ме тегли.
Обаче става все по-зле.
Значи този, когото държиш затворен,
те притегля като "извънземен чуден свирач"?
Не знам. Не мога да го обясня.
Не знам какво се случва. Но можеш ли да го спреш?
Трябва да разкрия убийството, а това ме побърква.
Ти пък побъркваш мен.
Държал си свой здрав двойник затворен цяла година,
докато аз се скапвам
и във всяка свободна минута търся начин да те излекувам.
Защо го пази в тайна?
- Защото е опасно.
Той е ненадежден.
Аз съм твой лекар. Трябваше да споделиш с мен.
Щеше да ми дадеш шанс да те спася.
Не те моля да ме спасиш.
- Не.
Молиш ме да стоя и да гледам как съсипваш себе си и Лиз.
Не се опитвам да съсипя Лиз.
Имаш ли нещо по-силно от ацетон?
Направих каквото можах за теб.
Хубаво.
Единственото спасение сега е и клонингът да се окаже лечител
или да изтръгне сърцето си и да ти го даде.
Ясно.
Ще ти дам най-доброто от съвременната медицина.
И ще пазя проклетото ти писмо.
Какво е това и защо ме разплаква?
Майкъл каза, че го е взел от теб.
Тюркоазът действа като усилвател.
Вибрира на същата честота като нашата.
И как се озова този извънземен камертон в пустинята в Ню Мексико?
Стана в онази нощ през 1947 г.
Корабът ни се разпадаше още преди да се разбием.
Химикалите, които бълваше, избиха добитъка.
Накараха кактусите да разцъфнат
и превърнаха този малък камък в нещо съвсем различно.
Какво е действието му?
- Усилва способностите ни.
И каква е моята? Депресия ли?
Още ли не си разбрала?
Усещаш ли, когато нещо не е наред? Емоционалните промени в другите?
Ти си емпат, Изабел.
Грегъри! Здравей.
Здрасти. Реших да не ти помагам, защото си силна жена.
Не, може спокойно да вдигнеш бурето ми.
А после да ти помагам да наливаш бири от него?
Не мога да го допусна.
Или оставам тук и ти помагам, или се прибирам
да ям студена пица.
Смили се над мен, Делука. Аз съм много тъжен човек.
Е, тъжни човече,
донеси кашоните от пикапа ми.
Слушам, госпожо.
Само местни ли се допускат в бара?
Да, туристите обичайно купонясват в "Пръстена на Сатурн",
но ти си местно момиче.
Добре.
Какво беше това?
- Само приятел.
Нямам търпение да чуя какво си премълчала за Грегъри Мейнс.
Но предполагам, че не ме повика по спешност заради него.
Става дума за Макс, нали?
Емпатията е мощна способност.
Вероятно ще поправи дисхармонията между теб, Макс и Майкъл.
Какво общо има това с Макс и Майкъл?
Какво ли не.
Тези момчета се отдалечават.
Знам, че го чувстваш неестествено.
Дори болезнено.
Ако искаш,
ще те науча да ги разграничаваш.
- Не.
Научи ме как да поправя нещата.
- Не можеш.
Трябва сами да решат да се върнат при теб.
Разкажи ми повече за способността ми.
Имаше един период,
в който Диктатора държеше майка ти и мен като пленници.
Като емпат, тя усещаше чуждите слабости.
Предупреждаваше го къде е силата им.
Каза ми, че целта на емпатията е да признаеш кое е твое и кое не е.
Прилича на свещ. Какво я кара да гори?
Фитилът.
- Именно.
Когато видиш пламъка, намери фитила.
Открий източника.
Ей, на теб говоря! Ей, мъжки?
Ама че е сладко!
Ей, ще ми обясниш ли защо бях ужилен от пчела?
Не водя пчелите си на събития.
Предполагам, че си стъпил върху коприва.
Прав е, Джордан. Наоколо има коприва.
Не, видях пчела, и то зла пчела.
- Имаш ли разрешително?
Не е нужно за подобно събитие. Всички сме поканени.
Грегъри Мейнс. Помня те. Бяхме съученици.
Ти циври за онази мъртва птица.
А ти й смачка главата.
Какво искаш, Джордан?
Ние сме група загрижени граждани, които пазят съгражданите си.
Странно. Загрижените граждани са все бели мъже с оръжия.
Сериозно, Джордан. Да си вървим.
Ти на чия страна си, Лонг?
На страната, която не се държи просташки.
Приятно гледане.
До скоро, Уайът.
Съжалявам.
Наистина.
Време е някой да се оплаче на шерифа от тези кретени.
Ако от шерифството били реагирали
в деня, в който подал жалбата, това нямало да се случи.
Отколко време продължава това?
- В Америка ли? От около 250 години.
Пита за розуелската банда, Бърт.
Шериф Валенти я разтури.
- Опита се. Кротнаха се за кратко.
В последните месеци беше очевидно, че ще изгуби изборите.
Тя си отиде и клоуните се развихриха наново.
Тормозят хора, които не приличат на тях.
И не Уайът ги предвождаше този път.
А Джордан Бърнхард.
- Синът на кмета ли?
Кметът и новият шериф играели голф заедно навремето.
Попълни тази жалба и ми я донеси, но лично на мен.
Ще се погрижим.
- Добре.
Видението ти сочи все по-категорично
към враждата между Майкъл и Уайът.
Да, а добавим ли и Джордан, става взривоопасно.
Ще предупредя Майкъл.
- Успех.
Предстоят ти доста тежки разговори.
Видях Лиз. Нямаше как да я излъжа.
Защо не ми каза за това?
Разбра, че Макс умира,
и вместо да попиташ него защо го крие от теб,
идваш да крещиш на мен?!
При условие че професионалната етика ме задължава да мълча.
Защо толкова се боиш да говориш с него?
Не се боя. Бясна съм му.
Накара ме да повярвам, че съм способна на всичко,
а после ми го отне.
Ти използва неговата ДНК, без да му кажеш, Лиз.
Не Макс, а ти самата се докара дотук,
когато реши да поставиш науката над всичко.
Успехът на всяка цена си има цена,
а ти изобщо не се замисли за това.
Можеш да бягаш от Макс до безкрай, ако искаш,
но не можеш да избягаш от себе си.
Ще трябва да поемеш отговорност за това,
което причини на тези, които обичаш.
Исках само да спасявам хора, нищо повече.
Това не те оправдава.
Не мога да продължавам така. Да позволявам на теб и на Макс,
и на останалите да ме въвличате в личните си неща.
Ако искаш нещо от Макс, попитай него, не мен.
Използвай повода
да го попиташ и за другата му тайна, която крие в пустинята.
Здрасти.
Леле! Обзема ме…
- Носталгия по доброто старо време?
Това беше любимото семейно занимание на татко.
Пуканки…
- Ксенофобия към извънземните?
Ако ти липсва, да отидем да замеряме с яйца статуята на площада.
В тази връзка - как я караш?
През повечето време си казвам, че убих един лош човек.
Но…
… понякога си спомням, че този човек беше баща ми.
Струваш ми се по-добре отпреди няколко месеца.
Да.
Случайно да е свързано с моето момиче мечта - Мария Делука?
Моля те, кажи "да".
Още от гимназията ви чакам да се влюбите.
С нея мога да бъда себе си, а това е рядкост за Мейнс.
Да.
Струва ми се, че искаш да говорим за друго.
Уволних се от ВВС с пълни почести.
Удаде ми се възможност и се възползвах.
Но мина един ден и вече…
… те е страх да не си сгрешил.
Шефът ми предложи да реша въпрос, свързан с националната сигурност,
като се взирам в небето, а после заговори за татко.
Познавали ли са се?
- Явно не са били приятели.
Първата ми задача беше да спра да мисля като баща си.
Е, донякъде има право.
Замисли се, Алекс. Защо постъпи във ВВС?
За да избягам от него и да взема живота си в ръце.
Да беше постъпил във флота или дори в армията.
Когато постъпи във ВВС, следваше неговите стъпки.
Съветвам те, щом си се уволнил, да свалиш униформата.
И какво? Да се взирам в небето ли?
Спри да слушаш гласа на татко в ума си и започни да слушаш своя.
Ще разбереш какво искаш. Само имай търпение.
Благодаря ти.
Подозрително мълчалива си.
Каза, че искаш да слушаш Натали Мърчант и да разпускаш.
Аз ли съм виновна за случилото се с Макс?
Мисля, че и двамата сте виновни.
- Да, но неговата постъпка…
… беше прекалена.
- Категорично.
Възможно е той да мисли същото за твоята постъпка.
На сбирките си говорим много за личната отговорност.
Макс е изцяло отговорен за постъпката си.
Същото важи и за теб.
Чухме, че си ни изпял на ченгетата.
Няма да ти позволим да съсипваш града ни.
Не искам да умра тази вечер. Да поговорим.
Хайде.
Искаш да говориш, но никога не слушаш.
По дяволите, Зийк!
- Какво стана?
Ако не се удряте, няма да ви трябват четирима за престъпление от омраза.
Върви си.
- Ще ми се да можех.
Но не ми е присъщо.
Удари ме.
Умирам си да ти отвърна.
Майкъл?
Градът е малък, Герин. Сигурен съм, че скоро ще се срещнем пак.
Аз се опитвам да те спася, а ти си търсиш белята.
Какво те прихваща?
- Няма значение.
Така или иначе, ще умра.
- Не, няма.
Можем да намерим начин да го променим.
Може би не искам да го променям.
Може би го заслужавам. Замислял ли си се?
Открий източника.
Какви ги говориш? Не заслужаваш да умреш.
Той ти е казал нещо.
Кой?
Знам, че си склонен да се мразиш, но това е различно.
Ти се срамуваш. Смяташ, че си чудовище.
Защото е така.
Аз съм наследникът на зъл диктатор.
Наследствено чудовище.
- Довършил си клетката?
Извадихме го преди два дена. Днес замалко да му прережа гърлото.
За какво говориш, Майкъл?
Аз съм син на Диктатора.
Очевидно съм кибритлия.
- Какво ти каза той?
Е, винаги сме знаели, че аз съм тиранинът, а ти си спасителят.
Сериозно ли сте отишли без мен?
Не исках да стане така.
- А какво очакваше?
Добре де, прав си.
Всеки от нас крие по нещо и това трябва да престане.
Не сме силни, ако не сме заедно.
Както сам каза, трябват трима, ние сме троица.
Джоунс ли ти го каза? Какво друго ти каза?
За нашата планета, защо сме дошли тук и че съм емпат.
Затова знам какво става с Майкъл.
Трябва да го върнем.
- Обратно ли? Не, срещни се с него.
Не искам. Как можа?! Лиз е в града.
Какво общо има Лиз?
- Не я ли познаваш?
Ако разбере за това, няма да се откаже.
Джоунс е опасен.
Откъде знаеш?
- Не мога да го обясня.
Но го усещам интуитивно.
Той е опасен, Изабел. Не го закачай.
Видях колата ти. Исках да ти дам този тюркоаз.
Вибрира на нашата честота.
Не знам защо, но знам, че ако се появи извънземна загадка,
няма да бъда тук, за да играем братята Харди. Ще ме убият.
Майкъл Герин да се предаде без бой? Не го вярвам.
Ти винаги си прозирал агресията в мен.
- За какво говориш?
Никога не съм постъпвал правилно. Досущ като баща си.
Откъде знаеш?
- Все едно.
Бил е убиец. По-точно маниак, извършващ геноцид.
Сигурно си се зарадвал.
Цял живот търсиш доказателство, че си отрепка.
Какво да кажа? Предчувствах го.
Щом ти приличаш на твоя баща, значи аз приличам на моя,
тоест ще извърша сума ти мъчения до края на вечерта.
Извини ме.
Не е същото.
- Напротив.
Извинявай, че ти го казвам,
но няма специален набор от правила, които да важат само за теб.
Сам решаваш какъв да бъдеш.
Ако се предадеш, вината си е твоя.
Почакай.
Във видението на Мария казвам, че прикривам убийство.
Да.
- Не е твоето.
Няма как да знаеш.
- Напротив.
Ако беше твоето, не бих го прикривал.
Бих изпепелил целия свят преди това.
Макс!
Търсех те.
Трябваше аз да те потърся, но бях зает.
С мисли за предстоящото убийство или за болното си сърце?
Трябваше да ти кажа.
- Разбирам защо не си го направил.
Не бяхме настроени да споделяме най-съкровените си тайни.
Казал си на Кайл, което е добре.
Още от снощи исках да поговорим.
- Може ли аз да започна?
Не биваше да крия какво върша в лабораторията.
Толкова се страхувах коя ще бъда без революционното си откритие,
че забравих за другото, за по-важното.
За теб.
Сгреших, Макс…
Трябваше да ти кажа. И когато ме помоли, трябваше да спра.
Не биваше да подпалвам лабораторията.
Винаги съм искал единствено да блеснеш.
Мисля за теб
всеки ден.
А щом се запътя към океана,
не мога да се насиля да отида, защото ти не си с мен.
Не мога да продължавам така.
Недей. Защо ме отблъскваш?
Лъжеш. Познавам те.
Сбогом, Лиз.
Заради онова, което криеш в пустинята ли?
Не ти дължа обяснения.
Вече не може да бъдеш част от живота ми, това е.
Умисленият Валенти - любимата ми гледка.
На кого дължа това удоволствие?
Като изключим клонинга в пустинята, за когото разбрах едва днес ли?
Не постъпихме справедливо с теб.
Е… сам съм си виновен.
Чувствам се…
… изгубен.
Мислех, че като стана лекар, животът ми
внезапно ще добие смисъл, но още се чувствам празен отвътре.
Чувал ли си за съня?
Феноменален е. Трябва да го пробваш.
Сериозно, поне веднъж се погрижи за себе си.
Най-вече ти заслужаваш да бъдеш щастлив.
Баща ми грешеше за повечето неща, но беше прав за едно.
От 1947 г. насам
този град е в центъра на история, която е по-мащабна от нас.
Баща ми смяташе, че ако разбере за какво става въпрос…
Ще може да го контролира.
- Да, но не успя.
И го превърна във враг. Превърна целия си живот в битка.
Искаше да щурмува всичко и всеки.
Няма да разгадаем тази машина, като я щурмуваме.
А как предлагаш да го постигнем?
Да тръгнем от основното.
Какво е предназначението й - добро или зло?
Най-накрая дойде.
- Нямах избор.
Не мога да ям, не мога да спя.
Единственото, за което мисля, е да говоря с теб. Защо?
Защото двамата сме свързани, но ти вече го знаеш.
Когато брат ти и сестра ти ме извадиха,
това заздрави невидимата връзка между нас,
но не започна оттам.
Започна от конзолата на панаира.
- Ти се събуди заедно с мен.
Искам това да спре.
- Защото искаш да бъдеш с тях ли?
Запитай се дали някога си се чувствал истински свързан с тях.
Трябва да вземеш решение.
- Ще избера тях.
Ще избера нея.
Жената, която изгради болното ти сърце?
Обичаш я, нали?
Отблъснах я заради теб, заради всичко това.
Освободи ме.
Не мога. Не става дума за сила.
Не може да бъде потисната от луксозната обстановка.
Когато Нора и Луиз откраднаха късче от мен, за да създадат теб,
отвориха страшно дълбока рана.
Може да зарасне само когато сме заедно.
Когато се разделени, сме слаби.
Сами сме мъртви, но заедно…
Не се нуждая от теб.
Години наред си бях добре. Имам избор.
Ако не се приемеш такъв какъвто си, винаги ще страдаш.
Знаеш го. Ти си увреден. Спри!
Всички екипи да се явят на ъгъла на Първа улица и "Мейн".
Пожарите явно наближават.
- Благодаря ти.
Пепелта е по-дебела от обичайното.
Заприлича ми на сняг във видението.
Но е пепел.
Нямам време.
- Мария? Църквата гори.
Погребалният дом отпада като улика.
Не можем да елиминираме никого като потенциална жертва.
Не искам да изпепеля света.
Ще ви приемем с отворени обятия
Имам едно-едничко желание.
Магу?
Ето тук.
Ако…
Ако си прекалил…
Татко?!
Не искам да изпепеля света.
Искам само да разпаля
пламък в сърцето ти.
Превод ТЕОДОРА ЦОНЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО