High Fidelity (2000) Свали субтитрите
Кое е първото: музиката или мъката?
Хората се безпокоят, че децата гледат филми с насилие.
Никой обаче не се безпокои, че децата слушат хиляди песни
за разбити сърца, душевни мъки, болка и страдания.
От мъка ли слушам музика или от музиката ми домъчнява?
Не е нужно да си отиваш. Стой докогато искаш.
Приключихме с трудната част.
- Остани поне тази нощ.
Лора...
Ти си просто...
Най-значимите ми, паметни, незабравими, хитови скъсвания
в хронологичен ред са:
Алисън Ашмор, Пени Хардуик,
Джаки Олдън, Чарли Никълсън и Сара Кендрю.
За тях наистина ме болеше.
Твоето име в списъка ли е, Лора?
Може да се класираш сред първите десет,
но не и в хитовата петорка.
Тя е за истинските мъжетрошачки.
Ако ме беше загаджила преди тях, щеше да имаш терен.
Това ми напомня за номер 1 в класацията - Алисън Ашмор.
В началото бяха просто незначително присъствие,
докато изгряха на хоризонта.
Не само изгряха, но го запълниха. Имаха гърди!
А ние искахме...
Не знаехме какво точно искаме. Но беше нещо интригуващо.
Нещо като буца в гърлото.
Връзката ми с Алисън продължи 6 часа.
3 дни по 2 часа след училище, преди криминалето по телевизията.
Но на четвъртия ден...
Кевин Банистър.
Кучка.
Ще ми се да мисля, че оттогава времената са се променили,
че връзките са по-изтънчени, жените - не така жестоки,
а мъжете - не толкова уязвими и подвластни на инстинктите си.
Но уви, онзи ден бе фатално предзнаменование
за всичките ми любовни истории.
Номер 2 в класацията ми за мъжетрошачки беше Пени Хардуик.
Пени беше красива. Петте й любими певци бяха:
Карли Саймън, Каръл Кинг, Джеймс Тейлър, Кат Стивънс
и Елтън Джон.
Ерин, ела!
Беше отличничка - отлични маниери, отлични оценки, отлична външност.
И отлично знаеше как да ми махне ръката от сутиена си.
Атака и защита, инвазия и отпор.
Несправедливо е гърдите да са само женска собственост.
Те са наши по право и ще се бием за тях.
Понякога се пробвах да я пипна между краката.
Нагло е, все едно ми отказват $1 заем, а аз се натягам за 50 000.
Не ме интересуваха качествата на Пени, а гърдите й.
А до тях достъпът ми бе отказан.
Няма смисъл, нищо не става.
Тръгнах с една уж лесна, която изобщо не ми пусна.
Пени се хвана с един боклук, който я прекара след 3 срещи!
Държа едно магазинче за плочи.
Намира се в максимално отдалечен от навалицата квартал.
На клиентите им се налага специално да идват дотук.
Предимно младежи, които търсят колекционерски рядкости -
синглите на Смитс или Франк Запа.
Колекционерските фетиши са вид порно.
Щеше да ме е срам да им взимам парите,
ако не бях от тяхната порода.
Добро утро, Дик.
- Здрасти, Роб.
Как изкара уикенда?
- Сносно.
Открих албум на ''Ликърис Комфитс'', казва се ''Заветът на младостта''.
Изобщо не е издаван тук. Внос от Япония.
Ще ти го презапиша.
- А, няма нужда.
Нали хареса албума им ''Попмацки''? С Черил Лед на обложката.
Всъщност ти не си виждал обложката. Презаписах ти го.
И още не съм го слушал.
Нищо, ще ти презапиша и другия.
Какво е това, Дик?
- Новият албум на ''Бел&Себастиан''.
Леле божке!
Каква е тая помия?
- ''Бел&Себастиан''.
Една плоча, която харесваме, Бари.
- Жалко, защото не струва.
Твоя ли е?
Спри я, Бари.
Не може по-силно.
- Спри я!
Добре де, исках да ви развеселя.
Пускайте си архивните парчета. Дреме ми на оная работа.
Не държа да са архивни, а да не ми надуват главата.
Записах я специално за теб. Моят сутрешен понеделнишки подарък.
Вече е следобед. Ставай по-рано.
Пусни си я де. Не знаеш кое е следващото парче.
Кое е?
- Пусни я. - Първо ми кажи.
''Малко латинско лупи-лу''.
- Мич Райдър и ''Детройт Уилс''?
Не!
''Раятъс Брадърс''!
- А, добре.
Какво им има на ''Раятъс Брадърс''?
- Нищо, предпочитам другите.
Глупости!
- Глупост ли е да изразиш мнение?
Кога станахте такива фашисти?
- Откакто донесе тая касета.
Това му е готиното на тая работа, че слушаш чуждите тъпни.
Исках да обменим идеи, да ви предложа да си пуснете
и вашите хитове, а вие прецакахте всичко.
Ще опитаме другия понеделник.
- Не, сега искам!
Как да ги уволня? Плащам им за 3 дни седмично, а идват всеки ден!
Номер 3 в класацията за мъжетрошачки - Чарли Никълсън.
Втората година в колежа.
Беше от ония момичета, за които си мечтаех като пубер.
Много различна, много артистична и много екзотична.
Знаеше куп интересни неща за музика, книги, филми, политика.
И говореше много.
Винаги изглежда като великан.
Нали така, скъпи?
Целуни ме по гушката.
Тя ме харесваше.
Харесваше ме.
Поне така си мисля.
Тази харесва ли ти?
- Не е зле.
Ходихме близо две години.
Вечно бях на нокти.
Питах се защо класно момиче, защо жена като Чарли, ме харесва?
Изживявах се като тип, който си е обръснал главата
и твърди, че открай време е пънкар. Треперех, че ще ме разкрият.
Безпокоях се как съм в леглото.
Постоянно се притеснявах, че ще ме зареже заради друг.
И тя ме заряза. Заради потискащо готиния Марко.
Чарли, кучко проклета! Отвори ми да се разберем!
Ела да се...
Загубих.
Загубих всичко.
Загубих вяра, достойнство и 7 кг от теглото си.
Осъзнах се след месеци и разбрах, че съм изхвърлен от колежа.
Хванах се в един музикален магазин.
Някои хора никога не преодоляват Виетнам или ''Нирвана''.
Аз никога не преодолях Чарли.
От нея разбрах, че всяка жаба трябва да си знае гьола.
Чарли не е от класата ми. Прекалено е хубава, умна, начетена.
Аз съм средна ръка - не съм гений, нито съм тъп.
Чел съм книги като ''Любов по време на холера''.
Мисля, че даже я разбрах.
Разправяше се за жени, нали? Това беше на майтап.
Но любимата ми книга е автобиографията на Джони Каш.
Магазин ''Шампион''.
- Здравей.
Искам да си прибера багажа, докато си на работа.
Докато съм на работа, така ли?
- О, не!
Само това ли ще ми кажеш?
Лора, това е пълна глупост.
- Затварям.
Искам да купя на дъщеря си
''Обаждам се да ти кажа, че те обичам''.
Имате ли я?
- Да, разбира се.
Ще ми я дадете ли?
- Не, няма.
Но защо?
- Защото е сантиментална тъпня.
Не продаваме такива.
Вие наред ли сте?
- Това ли харесва дъщеря ви?
Невъзможно, освен ако е в кома.
- О, прощавай.
Не знаех, че не обслужваш клиенти на средна възраст.
Махам се.
- Сбогом.
Майната ти!
Браво, Бари, прекрасно!
Петте музикални престъпления на Стиви Уондър през 80-те и 90-те.
Нямам ли право да критикувам великите за греховете им?
Бари, пред фалит съм!
- И без това я нямаме.
Но защо се държа така?
- Вкусът му ме обижда.
Не неговият, а на дъщеря му.
- Защитаваш тоя кретенюга?
Остаряваш, мой човек! Обидих другарчето ти, олеле!
И още нещо.
Тая фланела е гнусна. Приличаш на чичка с нея.
Как те пусна Лора в тоя вид?
Да мълчиш!
Психопат! Тая куртка ми е скъп спомен!
Ще ми платиш за това!
Как си?
Скъсахме с Лора.
Ако Бари се появи, му кажи.
- Добре, Роб.
Разбира се.
Щом го видя, ще му кажа.
Непременно.
И други работи имам да му казвам, така че не ми е проблем.
Ще му кажа за теб и Лора,
след като му кажа другите работи.
Искаш ли да споделиш с мен? Да си изплачеш мъката?
Не, но благодаря все пак.
Погледнете.
Винаги съм си мечтал за екзотично дамско бельо.
Вече знам, че го слагат, само ако ще го свалят някъде.
Лора, майка ти е. Баща ти има сърдечен пристъп.
Нищо сериозно, но му звънни. Обичам ви и двамата. Чао.
Да се върнем на темата. С Чарли не бяхме от една категория.
Но със Сара, номер 4 в списъка, си подхождахме.
Задникът Майкъл я беше зарязал.
Майкъл е голям задник.
Чарли наскоро бе прегазила мен.
Разбирам те.
Толкова е болезнено и изтощително.
Искам да съм сама известно време.
- И аз, и аз.
Решихме да обединим омразата си към срещуположния пол
и да споделим леглото си. Бояхме се да не останем сами завинаги.
Да се боиш от самотата на 26 г. е характерно за рядък типаж хора,
към който принадлежахме и ние. Затова, когато ми каза:
Срещнах друг.
Кого?
- Друг мъж.
Нямахме такава уговорка!
Защо пак ме зарязаха?
Какво?
Какво има, Дик?
- Ще ходим в клуб ''Лаундж Екс''.
Ако искаш, ела с нас.
Мари де Сал ще пее. Разказвах ти за нея.
Нещо средно между Шерил Кроу, ''Партридж Фемъли'' и Сюзан Дей.
Само че... в черна окраска.
Питах се дали ще искаш да дойдеш.
И Бари се питаше.
Но ти май си подреждаш плочите.
Хронологически ли?
- Не.
Не е в азбучен ред.
- Не.
А в какъв?
Автобиографичен.
- Стига бе!
Виж прехода ми от ''Дийп Пърпъл'' до ''Хаулинг Улфс'' - 25 плочи.
Ако искам да открия ''Свлачище'' на ''Флийтуд Мак'',
ще си спомня как я купих за една личност през 1 983-а,
но не можах да й я подаря по лични причини.
Звучи ми много...
- Утешително.
Ако искаш тогава, ще остана да ти помогна.
Не ги слагай една върху друга, че от тежестта се развалят.
До утре.
Здравей, мамо.
- Върви ли магазинът?
Добре че Лора изкарва пари.
Иначе и двамата нямаше да спим спокойно.
Тя ме напусна.
Какво? Как така?
Къде е?
- Откъде да знам?
Като си отиват, никога не казват къде.
Обади се на майка й.
- Тя се обади преди малко. Не знае.
Повече няма да я търси тук.
Ако плачеш за мен, недей.
- Не плача за теб.
А би трябвало!
- Какво ще правиш сега, Роб?
Ще гледам телевизия и ще си лягам.
- А после?
Ще се оженя за някое мило момиче.
Знаех си, че така ще стане!
- Тогава защо плачеш?
Защо те напусна?
- Не е заради брака!
Ти си мислиш така.
- Лора изобщо не искаше да се жени.
Сега не се прави така.
Не знам как се прави сега, но знам, че всеки път те напускат!
Всеки път!
- Млъквай, мамо!
Жестоко е от нейна страна!
Джон Дилинджър бе застрелян тук от ФБР. И кой го предаде?
Гаджето му! Човекът решил да иде на едно кино!
Това не е ли Питър Франтън?
Роб?
Преди мразех това парче. Сега взе да ми харесва.
Трябваше да изпее ''Номер четвърти с усмивка.''
Не е ли ''Номер четири с усмивка''?
- Точно това казах!
Не, ти каза номер четвърти.
- Пее за един китайски ресторант.
Може и да греша.
- Не ''може'', а грешиш.
Искам да ходя с певица.
Искам да живея с певица.
Да ме пита какво мисля за текста.
Да вмъкне някоя интимност.
- Да сложи снимката ми на албума.
На задната страна.
В Чикаго ли живеете сега?
Посетете музикалния ни магазин.
- Много ще ви хареса.
Има от всичко по малко.
Соул, трип-хоп, салса...
- Ска, техно...
Пяхте прекрасно.
Защо й каза за магазина?
- Не знаех, че е секретно.
Фирмена политика ли е да се крием от клиентите?
Роб? Лиз е.
Исках да чуя как си.
Аз съм и твоя приятелка, затова няма да взимам страна...
... засега.
Обади ми се.
Здравей.
- Какво правиш тук?
Взех си отпуск до обед.
Обичаш ли ме още?
Изобщо не става въпрос за това.
- А за какво става въпрос?
Не знам.
Не мога да живея с теб.
Опитвам се да не те обичам вече. Така ще ми е по-лесно.
Да не съм те бил? Или обиждал? Какво съм ти сторил?
Как да те направя щастлива?
- Като си щастлив и ти.
И защо не съм щастлив?
Ти си същият като преди, а аз не съм.
Смених си работата, нищо повече.
- Дрехите, прическата и приятелите.
Не можех да ходя на работа с розова коса.
А ти и чорапите си сменяш със зор.
- Глупости говориш.
Преди поне говореше за бъдещето.
- Ти си мразиш работата, не аз.
Тук си в грешка. Обичам си я.
Трябва да приемаш промените.
А ти упорито отказваш.
Какъв е смисълът тогава?
Твой ред е.
Любимите ми пет хита, които са и първи в албума.
''Джени Джоунс'' от ''Клаш''. ''Люби ме'' на Марвин Гей.
''Нирвана'' - ''Ухание на младост''.
- Ами ''Пределна точка''?
Млък! ''Бяла светлина, бяла топлина'' на ''Велвет Ъндърграунд''.
Тази е от моя списък.
- Не, от моя!
''Масив Атак'' - ''Радиацията владее нацията''.
Този е много нов. Не ме прекъсвайте.
Пускаш нови парчета в изпитаната стара класация.
Долно!
Извинете...
- Момент, казах!
А къде останаха ''Бийтълс'', къде остана Бетовен?
Къде остана Петата симфония?
Държиш музикален магазин, а не отбираш от музика.
Продадохте ли оня Бийфхарт, внесения от Франция?
Да видим...
Ето го.
Колко ви дължа?
Тази седмица не го продавам. Може би другата.
Миналата седмица казахте същото.
- Така ли?
Бива си те.
Нямам тази плоча. Ще я купя за 40 долара.
Продадено!
На мен я продаде, на него - не.
- Ти не си отрепка.
Големи сте сноби. Елитаристи!
Чувствате се недооценени и плюете ония, които не знаят колкото вас.
Тоест всички останали.
Тъжна картинка.
Писна ми от това място.
Страх ме е, че ще побеснея, ще изхвърля всички плочи
и ще почна работа във ''Върджин Мегастор''.
Здравей, Лиз.
Благодаря за съобщението.
Накара ме да се почувствам като задник.
Държиш ли се?
- Да, да.
Може би не ставаме един за друг.
Времето ще покаже. Животът продължава, нали?
Не знам, не ми се ще да взимам страна.
Все си мисля, че си подхождате, хубава двойка сте.
Този Иън не ми допада много.
Роб, Мари де Сал дойде!
Ще затварям, Лиз.
Да спрем ли нейния диск?
- Да.
Хубава музика.
Ще я спра, сигурно ви е писнала.
Не, увеличете я.
Нека първо свърша нещо неотложно.
А, добре.
Извинете.
Какъв е тоя шибан Иън?
Лора не познава Иън. Няма колега Иън.
Няма и приятел Иън!
През целия си живот не е срещала Иън! Няма никакъв Иън...
... в нейната вселена.
''И. Реймънд''.
Рей. И.
Иън!
Господин И. Реймънд, Рей за приятелите и съседите си.
Допреди 6 седмици живееше над нас.
Обличаше се под всякаква критика!
Слушаше латино и дори българска музика,
стига да е на мода в момента.
Носеше пръстени и вонеше на манджа.
Никога не ми е харесвал, но сега направо го мразя!
Чувахме го как се чука.
Тоя няма ли да свършва?
Де да имах тоя късмет!
ИЪН
Безсрамна си като в порнофилм.
Получаваш оргазъм след оргазъм.
Никоя жена на света не е правила по-добър секс от твоя с Иън
във въображението ми.
Номер 5 - Джаки Олдън.
Скъсването с нея не ме засегна изобщо. Даже ме зарадва.
Дадох й пета позиция, за да не я получи Лора.
Но сега - поздравления, Лора. Влезе в топ-класацията.
Изстреля се на 5-о място като куршум. Добре дошла.
Имате ли соул?
Зависи.
Отзад, до блусовете.
Музикален магазин ''Шампион''.
Да, интересува ме. Кажете адреса.
Здравей, Лиз.
- Роб, задник нещастен!
Здравей, Бари.
Няколко години бях диджей. Справях се добре.
Бях много щастлив. Точно тогава срещнах Лора.
Тя беше адвокат в благотворителна организация.
Веднага я харесах.
Жестоко парче.
- Моля?
Жестоко парче.
- Да, знам.
Как се казваш?
- Лора.
Ела другата седмица, ще ти го запиша.
Казвам се Роб.
- Пак съм Лора.
Не бях срещал мадама като Лора откакто бачках като диджей.
Предполага се, че като си диджей, срещаш все готини парчета.
Нещата потръгнаха между нас.
Тя остана без квартира.
Премести се у нас и остана вкъщи с години.
Не бях нещастен с нея, не се чувствах незадоволен,
нито притеснен.
Може да звучи като скучна връзка, но не беше.
Не беше и кой знае какво. Но ни беше...
... хубаво.
Наистина хубаво.
Как така се превърнах в задник?
Имам чувството, че Лиз се е опитала да ме защити пред Лора.
Лора й е казала някои неща. Не знам точно какво й е казала,
но е разкрила поне две, ако не и четирите факта.
Първо: Спал съм с друга.
- Той спа с друга.
Докато тя беше бременна.
- Докато бях бременна.
Второ: Изневярата ми допринесе...
- За решението да направя аборт.
Трето: след аборта заех от нея голяма сума.
Четири хиляди долара.
- И още не съм й ги върнал.
Копеле!
Четвърто: преди да ме напусне,
й казах, че не съм щастлив с нея
и ще се огледам за друга връзка.
- Каза, че ще се огледа за друга.
Истина ли е всичко това?
- Да. - Не!
Истина е.
Аз съм гадно копеле.
Достатъчно.
- Не, седни, Лиз.
Направо съм шокирана!
Първо, парите.
Лора имаше, аз - не. Тя искаше да ми ги заеме.
Не съм й ги върнал, защото нямах възможност.
Това, че спи с тоя орангутан, не значи, че няма да й ги върна.
Второ, оглеждал съм се за друга. Подлъгах се да го кажа.
Водихме сериозен разговор и тя каза, че сме нещастни заедно.
Признах, че е така. Попита ме мислил ли съм за друга.
Попитах дали тя е мислила за друг. Тя призна, че е мислила.
Тогава й казах, че се оглеждам за друга. Сега обаче разбирам,
че всъщност тя ми е намеквала за Иън и ме е изманипулирала!
Евтини адвокатски номера. Но се хванах,
защото тя е по-умна от мен.
Така... относно бременността.
Не знаех, че е бременна. Изобщо не знаех.
Тя не ми беше казала.
Не ми беше казала, защото...
... спах с друга малко преди това. Разбрах за аборта твърде късно.
Бяхме в хубав период, пошегувах се нещо за бебета,
а тя се разплака. Попитах какво има и тя си призна.
Аз започнах да се правя на мъж, за да се оневиня.
''Какво право имаш?! То е и мое дете.'' Дрън-дрън...
И така се стигна до днес.
Някой иска ли питие?
Какво ми има? Сериозно!
Какво става с мен?
Защо съм обречен да ме зарязват? Да ме отблъсват?
Искам отговор!
Номер 1 - Алисън Ашмор.
Обажда се Роб Гордън, стар приятел на Алисън.
Как ви беше името?
- Роб Гордън.
Бях й първият приятел в седми клас. Дали бихте ми дали телефона й?
Не искам да споря с вас, но Алисън се омъжи за първия си приятел.
Кевин Банистър - първият и последният й приятел.
Вие се шегувате.
- Нищо подобно.
Сега е г-жа Банистър и живее в Австралия.
Ходихме в седми клас.
- Моля?
Технически, аз й бях гадже преди Кевин.
Технически, аз съм й първият.
- Не знам какво значи ''технически''.
Аз съм й първият.
- Добре, може и да бъркам.
Трябва да затварям, Боб. Дочуване.
Алисън се е омъжила за Кевин.
Сега съм спокоен.
Омъжила се е за гаджето си от прогимназията.
Целуна мен, но после откри него.
Няма нищо общо с мен.
Не мога да застана срещу съдбата. Това е по-силно от мен.
Много ми е гот!
Искам да видя и другите ми мъжетрошачки - Пени, Чарли и Сара.
Искам да си поговорим, да се видим.
Като в песента на Спрингстийн.
- Питай дали са ти простили.
И ще се почувствам по-добре.
И на тях може да им олекне.
- На теб със сигурност.
Ще се почувствам пречистен.
Искаш ново начало? Това ще е добре за теб.
Направо страхотно.
Ще се сбогуваш с петте си чартбрейкърки
и ще продължиш по пътя си.
Всичко хубаво и сбогом.
Благодаря ти, шефе.
Пени беше все така красива и бе осъзнала цената си.
Беше филмов критик, което е супер. Само да не беше тая писалка.
Прекарахме страхотно. Не харесвахме едни и същи актьори.
Разказвахме си как живеем.
После, без предисловие, й казах всичко -
как Лора ме заряза заради Иън,
Чарли - заради Марко, Алисън - заради Кевин Банистър.
Дори ти искаше Крис Томпсън, а не мен.
Надявам се да ми обясниш защо съм обречен да ме зарязват.
Разбираш ли ме?
Роб, аз бях луда по теб. Исках да спя с теб, но не на 1 6.
Когато ме изостави, защото ти ме изостави,
тъй като съм била, както се изрази, ''недашна'',
плаках дни наред и те намразих.
Нямах сили да чупя оня кърлеж Крис. Не ме е изнасилил, но не го исках.
После не спах с никого, докато не завърших колеж.
Тогава вече е нормално да правиш секс. В колежа!
Искал да си говорим за отблъскването! Да го духаш!
Права е. Аз я зарязах, не тя мен.
Спокойно мога да я забравя. Отдавна трябваше да го сторя.
Сметката, моля.
Следва Чарли. Но още не съм готов за нея.
Преминавам направо към номер 4 -
Сара, моята изоставена другарка, която изостави мен.
Здравей, Робърт.
Радвам се да те видя.
Много се радвам. Да влизам ли?
- Хайде по-добре да излезем.
Защо те зарязах заради него?
- Сигурно е изглеждало добра идея.
Срещаш ли се с някоя?
- Не точно.
Заформил съм нещо. Ти как си?
- Не съм добре.
Лекарството не ми помага. Казаха, че ще пробват друго.
Аз съм им нещо като опитно зайче.
Но ми плащат, та нямам нищо против. Бездруго нямам работа.
Нямах сърце да я питам защо ме заряза. Добре че стана така.
Чао, ще ти се обадя.
Можех да остана при нея.
Каква по-добра терапия от това да спя с жена, която ме е зарязала?
Но все едно ще изчукам всички самотни, тъжни сърца на света.
Все едно ще спя с Талия от ''Роки'', ако не съм Роки де.
И така имам достатъчно угризения. Остана само Чарли.
Има я в указателя.
Тя би трябвало да живее на Нептун, а не да фигурира в указателя.
Телефонен секретар. Ще й оставя съобщение, а тя няма да се обади.
''Убийствена луна'' не може да се намери на диск.
Кофти за идиотите, дето са си изхвърлили грамофона.
Имам другите им албуми.
- А на ''Джизъс&Мери Чейн''?
Те винаги са ми се стрували...
- Велики, ето какви.
По-добри са хиляда пъти от ''Екоу''. Как може да нямате плочата им?
Интересното за ''Грийн Дей'' е, че музиката им е повлияна,
поне според мен, от две банди...
''Клаш''!
- Да, от ''Клаш'',
но също и от една малка група, наречена ''Стиф Литъл Фингърс''.
Мисля, че ще ви хареса.
Страхотни са.
Казвам се Ана.
- Аз съм Дик.
Това ''Грийн Дей'' ли са?
Нямате този албум? Но това е просто извратено!
Не казвайте на никого, че нямате ''Блондинките'' на Дилън.
Ще оправим нещата.
Ще продам 5 албума на ''Бета Банд''.
- Добре.
Кои са тия?
- ''Бета Банд''.
Добри са.
- Знам.
Бари, вратата!
Ей, кретени! Колко струва скейта и колко ме завлякохте? Я сметнете.
Обади се на ченгетата.
- Не, недейте!
Риуичи Сакамото, ''Сиг-Сиг Спутник'',
''Брейкбийтс'', Сърдж Гейнсбър.
За някой друг ли ги взехте?
- За нас са.
Джони Мичъл не свири пънк.
- За какви ни мислиш?
Мисля, че криете още.
Записи в домашни условия
Какво искаш?
- Да те закарам.
Ще си дойдеш ли?
- Да.
Ще дойда у вас, за да си взема някои неща.
У нас...
Как мина денят?
Нормално.
Идваш ли?
- Да.
Захванал си се с Голямото подреждане, а?
Това си го прибери.
Погледни тоя гаден бардак.
Печелиш по 60-70 бона годишно. Как си могла да живееш тук?
Какво изобщо си търсила тук?
Живеех с теб, не с апартамента.
А къде живееш сега?
- Мисля, че знаеш.
Но трябваше да се сетя сам.
- Знам, че не постъпих честно.
Затова дойдох тази вечер. Успях да събера кураж.
Страх ли те е?
- Да, чувствам се ужасно.
Как вървят нещата с Иън? Разбирате ли се?
Ти живееш с него. Питам дали се разбирате.
Не живея с него. Временно съм там, докато реша.
С теб не се разбирахме и не го обсъждахме.
Исках да осмисля нещата, а ти май нямаш желание за това.
Да, интересувам се от друг.
Нещата стигнаха по-далеч, отколкото трябва, и се изнесох.
Не знам какво ще излезе от връзката ми с Иън.
Най-вероятно нищо.
Така ли?
Не си решила дали да ме зарежеш?
Има шансове да се съберем?
- Не знам.
Ако не знаеш...
Значи има шанс.
Все едно някой да е болен и докторът да каже:
''Не знам дали има шанс да оживее.'' Това не значи, че ще умре.
Може и да оживее.
- Щом казваш.
Значи имаме някакъв шанс. Искам да знам какъв шанс имам.
Кажи ми приблизително.
- Например 9% да се върна при теб.
Добре.
Ще излезеш ли, за да си опаковам багажа на спокойствие?
Искаш да изляза от дома си?
- Ако обичаш.
Може ли само един въпрос?
- Да, но нека да е един.
Няма да ти хареса.
- Питай.
По-добре ли е?
- Кое?
Сексът с него.
По-добре ли е?
Това ли те притеснява?
- Да, разбира се.
Какво значение има?
- Не знам. - И аз не знам.
Още не сме го правили.
- Изобщо?
Не бях в настроение.
- А като живееше над нас?
Тогава живеех с теб, забрави ли?
Спали сме заедно, но не сме правили секс.
Все още.
Но едно знам със сигурност.
С него се спи по-добре.
Значи в спането е по-добър?
А за секса още не знаеш.
Сега би ли излязъл?
Чувствам се страхотно. Направо супер.
Като нов човек.
Толкова добре се чувствам,
че ще ида да си легна с Мари де Сал.
''Но как е възможно?'', се питате.
Как?!
Как го прави?
Как тип като мен се превръща в кварталния Казанова?
Един фалирал нещастник, който другарува с видиотени поп-маниаци.
Как успя да вкара в леглото си жена като Мари де Сал?
Добре ли мина?
- Да, искаше да си вземе багажа.
Мразя го този момент.
Слушал ли си песента ми ''Ърта Кит по две''?
Разказвам как с бившето ми гадже си разделихме записите.
Преди време с Дик и Бари решихме, че е от значение какво харесваш
а не що за човек си.
Книги, музика, филми, в тях е истината.
По този стандарт тази среща беше един от големите ми успехи.
Харесваш ли това шоу?
Кой беше звездата?
- Макуън!
После говорихме за бившите си.
Имаше невероятно чувство за хумор.
Разбирам защо песните й са велики.
Не мога да говоря за Лора чак с такава дълбочина.
Но разговорът стана задушевен.
Споделих колко ми липсва Лора. Казах хубави думи за нея.
Намекнах за океана от меланхолия под повърхността.
Пълни глупости, разбира се.
Обрисувах се като мил, чувствителен мъж,
защото така ми отърваше.
Явно успях да я очаровам, защото я изпратих до тях...
И стана тя каквато стана.
Правихме любов, беше страхотно.
Повече не казвам.
Слушали ли сте ''Зад вратата'' на Чарли Рич?
Едно от любимите ми парчета.
Беше страхотно. Това мога да го кажа.
Мари е страхотна жена.
Но на сутринта...
Нали не ме излъга, че си скъсал с...
Как й беше името?
- Лора.
А на твоя как му беше името?
- Джеймс.
Липсва ли ти?
Да.
Така е след раздяла.
Но сексът ми действа добре.
Да отричаме ли основните си човешки права, защото сме изоставени?
Сексът човешко право ли е?
- Ами да!
Няма да допусна оня кретен да ми пречи на секса.
Накъде си?
- Насам, а ти?
Натам.
- Такъв е животът.
Ще се чуем.
Ще ти се обадя.
- Добре.
Какво имаше предвид Лора, като каза, че не са спали ''още''?
Че смята да спи с него? Така ли е?
Какво ще си помислиш, ако кажа: ''Още не съм гледал ''Злите мъртви''?
Ще си помисля, че си лъжец, защото веднъж го гледа с Лора.
И веднъж с мен и Дик. После му обсъдихме финала.
Да кажем, че не съм го гледал. ''Още не съм гледал ''Злите мъртви''.
Какво ще си помислиш?
- Че си профан относно киното.
Но това означава ли, че смятам да го гледам?
Малко ме затрудняваш, Роб. Питаш какво ще си помисля,
ако кажеш, че не си гледал филм, който знам, че си гледал.
Ако ти кажа: ''Още не съм гледал ''Злите мъртви'',
ще си помислиш ли, че смятам да го гледам?
Явно не държиш да го гледаш, иначе нямаше да чакаш досега.
Да, не държа да го гледам.
Но от друга страна, ти се ще да го гледаш,
защото иначе би казал: ''Няма да гледам ''Злите мъртви''.
Но ще ида ли да го гледам?
- Откъде да знам? Най-вероятно да.
Но защо?
- Защото е хубав филм.
Забавен, с насилие и страхотен саундтрак.
Сега ще ме оставиш ли да бачкам?
Ако не искаш да те търся в офиса, дай си домашния телефон.
Забравих, че не можеш.
Няма да затворя, докато не се съгласиш да се видим.
Добре, ще се видим довечера.
Ако не си заета, разбира се. Много ще ми е приятно...
Е, как си?
- Спа ли вече с него?
Затова ли искаше да се видим?
- Най-вече.
Какво искаш да чуеш?
- Че не си.
Искам това да е истината.
Тогава ще трябва да те излъжа.
Трябваше да се досетиш.
Та ние живеем заедно, все щеше да стане един ден.
Роб, там ли си? Какво си мислиш?
Може да се видим пак и да си поговорим.
Нямам ти телефона.
Познавам те добре.
- Така ли мислиш?
Би ли опитала соса?
Чикаго, г-н Иън Реймънд. Може ли да ми дадете и адреса?
Роб?
- Искам да ти кажа нещо.
Мисля, че бягаш от един преломен момент и няма да ти е за последно.
Ще се повтори с този Иън, когато не си така млада.
Не стига, че има опашчица като Стивън Сегал,
ами не те и обича като мен, нито те разбира.
И никога няма да те разбере.
Като искаш да експериментираш...
- Не аз, ти експериментираш.
Лора, добре ли си?
- Да, да.
Той ли е?
- Обади ми се в офиса.
Разстроена си.
- Ще се оправя.
Нека поговоря с него.
- Не е добра идея.
Нали това ми е работата.
- Така няма да решиш проблема.
Престани да й се обаждаш. Разстройваш и нея, и него.
Не ми пука за него.
- А би трябвало. Ти ги обединяваш.
Преди да започнеш да ги дразниш, не бяха двама срещу един.
Сега им даваш нещо общо. Не влошавай положението.
Какво по-лошо от това?
Може ли един въпрос? Не бързай с отговора.
Казвай.
- Защо толкова искаш да се върне?
Роб, на телефона.
Машинката за етикети е развалена, и то не по моя вина!
Кой е?
Чарли, ти ли си?
Току-що се върнах в града.
Роб Гордън. Неповторимия Роб.
Как си? Не съм те виждала от милион години!
Не милион, а милиард.
Господи, Чарли, как живееш?
Имаш ли деца, семейство...
- Твърде съм млада и независима.
Децата отнемат време.
Ето що за човек е тя - уникална. Невероятни разсъждения, нали?
Сме ли или не сме, Роб?
- Моля?
Доста бивши гаджета ме търсят.
- Сериозно?
Помниш ли Марко? Следващият ми.
Бегло.
- Обади ми се преди месец.
Беше изпаднал в период: ''Какво означава всичко това?''
Искаше да си изясни миналото. Заинтригувана ли бях? Напротив.
Всички мъже ли имат такъв период?
- За пръв път чувам такава дивотия.
Какво означава: ''Сме ли или не сме?''
Приятели ли сме или не? Ако сме, чудесно.
Но ако не сме, не виждам смисъл да си губим времето в наваксване.
Зает човек съм, както знаеш.
Е, сме ли или не сме?
- Сме, сме!
Браво. Заповядай на вечеря утре.
Какво желаете?
Здравей, Роб, помниш ли ме?
Рей. Иън.
Искам да си изясним нещата.
Какво има да си изясняваме?
- Обади се 1 0 пъти вкъщи,
навърташ се около дома ми.
- Това приключи.
И тази сутрин беше там.
Много добре разбирам колко специална е Лора. Разбирам...
Разбирам колко ти е тежко.
И мен би ме заболяло да я загубя.
Познай кой е.
Но ми се струва, че ако реши да ме напусне,
ще уважа решението й.
Нали ме разбираш, друже?
- Да.
Нека оставим нещата дотук.
- Вече съм ги оставил,
нещастен използвач такъв, изнасяй се веднага от магазина ми!
Изчезвай, дебелогъз кретен!
Нещастник!
Нека оставим нещата дотук.
- Не.
Напусни магазина, града, страната!
1 0 обаждания на вечер ще ти се струват прекрасен спомен!
Лошо ти се пише!
Нека оставим нещата дотук.
Фрасни го!
Обмисли го, Роб.
Здравей, бонбонче.
Чарлс!
Как си?
- Супер, ти как си?
Ей, компания!
Това е Роб. Роб, това е компанията.
Чувствай се като у дома си. Това за мен ли е?
Ще го изстудя.
Имате ли двор?
- Кучето иска грижи от първия ден.
Трябва да му обръщаш внимание.
- Искаш ли питие?
Сега разбирам, че съм обречен на бавна смърт от задушаване.
Но не разбирам защо.
Завиждам им.
Искам парите им, дрехите им, работата им и разсъжденията им.
Искам да давам съвети как да преодолееш часовата разлика.
Причината не е в тях.
- Вечно защитавам по-слабите.
Тогава ме озари прозрение.
Чарли е отвратителна.
Тя не изслушва околните. Говори пълни глупости.
Няма чувство за хумор и е тъпа.
Може би винаги е била такава.
Чао, обади ми се утре. Непременно да ми звъннеш.
Как така не съм я разбрал?
Защо мислех, че тя е отговорът на всички световни проблеми?
Е, Чарли, защо ме заряза заради Марко?
Знаех си! Мамка му!
И ти караш периода: ''Какво означава това?''
Не мога да повярвам.
- Така си е, наистина.
Хайде, отговори ми.
Кажи ми голата истина.
Защо ме заряза заради Марко?
Марко ми се струваше по...
Бляскав.
По-самоуверен.
Не му идвах пряко сили.
Малко по-слънчев.
По-интересен.
Търся китаристи, пънк, поп и др. За контакти - Бари в магазина
Ти ли сложи обявата?
- Да.
На какво свириш?
- На нищо.
Какво свирите?
- Каквото пише в обявата.
Но искаме да експериментираме.
Няма да се ограничим само с поп.
- Чудесно.
Наскоро сформирахме групата. Вторник вечерта удобно ли ти е?
Нищо специално.
Джем-сесия.
- Добре.
До скоро.
Какво?
- Тая обява седи от 1 7 000 години.
Най-после някой я забелязва, а ти се държиш като непукист.
Не са кой знае какво.
- Ти дори не можеш да свириш.
Мога да пея. Няма да ти бачкам тук до края на дните си.
Хайде, време е да се чупим.
Довечера няма да идвам в клуба.
- Защо?
Коя група ще гледаш?
- Никоя.
Роб, скивай, пич! На Дик му се отвори парашутът!
Мамка му и новина!
Дик удари кьоравото. Как така бе?
Как се казва?
- Ана.
Ана Конда?
- Ана Мъх.
Пухкава и зелена ли е?
И къде я намери? В приюта за слабоумни ли?
Тук. Търсеше ''Грийн Дей'' и...
Най-после да ти излезе късметът.
Супер! Скъсай й гъза.
Роб, и аз няма да идвам. Ще седна да си напиша текста.
И аз съм зает. Ама няма да пиша текстове.
До утре.
Здравей, Лора.
''Петте мечтани професии''.
- Това е лично!
1 . Журналист в ''Ролинг Стоун'', но само в периода 1 976-1 979 г.
Щях да се срещна с ''Клаш'', Криси Хайнд, ''Секс Пистълс''.
Щяха да ми дават плочи безплатно. 2. Продуцент за ''Атлантик Рекърдс''
в периода 1 964 до 1 971 г. Щях да срещна Арита, Уилсън Пикет,
Соломон Бърк, да получавам безплатни плочи и големи пачки.
3. Музикант - какъвто и да е...
- Без рападжия или класически.
Може да се навия за фолк-музика. Не държа да съм Мик Джагър.
4. Режисьор - какъвто и да е...
- Без немски или на нямо кино.
И на пето място - архитект.
Учи се 7 години.
- Вече не ми се иска.
Професиите, с които би се заел, ако не изискваха усилия и време.
От едната обаче си се отказал.
- От пети номер.
Не искаш ли да си собственик на музикален магазин?
Не мечтаеш ли да си крал на Франция?
Не.
- Тогава пиши.
Мечтана професия номер 5: Собственик на музикален магазин.
Интересно защо все идваш тук.
- Това ще ми е за последно.
Багажът ти тежи. Къде е Иън? Или Рей?
Как го наричаш - Иън или Рей?
- Рей. Мразя Иън.
И аз го мразя.
Сигурна съм. До скоро.
Сбогом.
Пет неща, които ми липсват у Лора: 1 . Чувството за хумор -
иронично, но топло. Смее се красиво - сякаш с цялото си тяло.
2. Има характер. Поне имаше, преди да се появи Иън.
Предана, честна и не си го изкарва на околните, ако е имала лош ден.
На това му викам характер.
Трето...
Уханието й...
И вкусът й.
Загадката на човешката химия.
Някои хора те карат да се чувстваш уютно в присъствието им.
Харесва ми също как се движи,
сякаш не я интересува как изглежда - естествена е.
И това я прави красива.
5. Когато не може да заспи, се приспива много смешно.
Търка си стъпалата едно в друго. Много е забавно.
Мога да изброя и пет неща, с които ме дразни.
Типичната женска шизофрения - именно тя ме докара дотук.
Боклуци!
Отива ти да си ядосан.
Роб, Лора те търси.
- Наистина ли?
Коя е тази банда?
- Винс и Джъстин.
Кои са тия?
Скейтърите.
- Стига бе.
Добри са.
Без майтап са добри.
Познаваш ли Винс и Джъстин?
- Ето ги там.
Касетата ви...
Добра е.
- Знам, нали ние я записахме.
Необработена, но звучи обещаващо.
Ще запиша ваша плоча.
Ще делим печалбата, след като удържа разходите.
В разходите ще влиза ли мерцедес?
- Още сме далеч оттам, Джъстин.
Аз съм Винс.
- Все тая.
Как се казва бандата ви?
- ''Перверзни магьосници''.
А музикалната ви компания е...?
- ''Петте хита''.
Ще ги записваш ли?
- Сам каза, че са добри.
Ставаш продуцент на банда нацистчета, които обират магазини,
вместо на един музикален гуру.
- Какво свириш ти?
''Секс Пистълс''? ''Нирвана''? Смърфовете?
Няма да отгатнеш.
- Пробвай. - Германци са.
''Крафтуърк''? Фалко? Хаселхоф?
Задник.
Добре ли си?
- Татко...
Татко почина.
Какво е станало?
- Бащата на Лора е починал.
Много кофти.
Моите съболезнования.
Пет хита за погребението. В памет на починалия.
''Водачът на глутницата''. За катастрофиралия рокер.
''Завоя на мъртвеца'' на Джан и Дийн.
- След това Джан катастрофира.
Не Джан, а Дийн, тъпако.
- Джан беше.
''Кажи на Лора, че я обичам''. Особено подходяща в случая.
Може майката на Лора да я изпее.
Знаеш ли коя песен бих си избрал? ''Стъпка отвъд'' на ''Меднес''.
Кога ще идеш у вашите?
- Веднага щом се овладея.
''Не винаги получаваш каквото искаш''.
Дисквалифицирана, използваха я във филм.
Мама те кани на погребението.
- Аз ли?
Татко много те харесваше. Не му казах, че се разделихме.
''Корабокрушението на Фицджералд''.
- Тази беше моя!
Ти искаш ли да дойда?
- Стига да не те държа за ръка.
Рей ще идва ли?
- Не.
Нощта, в която таткото умря...
О, братко, каква нощ бе тя. Инфарктът хич не е шега.
Леле, каква нощ бе тя.
Отче наш, който си на небето, да се свети името ти,
да дойде царството ти...
Песни за погребението ми: ''Много реки'' на Джими Клиф.
''Ангел'' на Арита Франклин.
Винаги съм мечтал красивата ми, разплакана жена да поиска:
''Ти си най-хубавото нещо в живота ми''. Но коя ще е тя?
Здравей, Джо.
- Как си?
Държа се. И мама се справя.
Но за Лора - не знам.
Бездруго й е тежко.
Тежко е да заложиш всичко на една цел и да не потръгне.
Не ми обръщайте внимание, все едно ме няма.
Не говорим за теб. Говорим за Лора.
Не ми охкай с тоя тон, Лиз.
Имам 2 възможности - да се защитя или да ти повярвам и да се намразя.
Сега ли е моментът?
- Моят момент никога не идва.
Няма цял живот да се извинявам.
- Веднъж ще е достатъчно.
Моите съболезнования, Лора.
Съжалявам.
Съжалявам.
Сега разбирам, че никога не съм принадлежал на Лора истински.
Единият ми крак беше на вратата.
Това ми пречеше да мисля за бъдещето си.
По-добре да съм сам. Да имам възможност за нови връзки.
Това е самоубийство.
Или води нататък.
Цяла нощ ли ще лежиш в лехата?
Не.
- Вир-вода си.
И си кретен.
Лора, много съжалявам.
- Благодаря ти.
Защо не се прибереш? Ще почакам автобуса.
Не искам. Използвах те като претекст да си тръгна.
Мога ли да ти помогна?
- Ела.
Къде?
- Ще видиш.
Татко ни водеше тук като деца.
Слушай, Роб. Искаш ли да спиш с мен?
Искам да почувствам нещо различно.
Или секс, или ще се прибера и ще бръкна в огъня.
Може да си загасиш цигарата в мен.
Не, много малко имам.
Тогава остава сексът.
- Точно така.
Знаех си, че трябва да си сложа пола днес.
Не беше толкова отдавна.
Иди при майка си.
Уморих се.
Уморих се да не съм с теб.
Значи, ако имаше сили, щяхме да си останем разделени.
Но сега искаш да се съберем?
- Да.
А Иън?
- Рей е природно бедствие.
Знам, че не е много романтично, но романтиката ще се върне.
Това ли е всичко?
Останах с впечатление, че искаш да се върна.
Може да поговорим после.
Сега просто искам да се прибера у дома с теб.
Така се събрахме. Беше прекрасно.
Тя си върна целия багаж.
Кога реши да се върнеш?
- Няма да ти кажа.
Всяка вечер излизахме.
После правехме любов.
Говорехме за бъдещето. Обсъждахме важни въпроси.
Как може да харесваш и Гарфънкъл, и Марвин Гей?
Все едно да подкрепяш и палестинците, и евреите.
И двамата са музиканти.
- Гей бе застрелян от баща си.
Всичките ми мечти се сбъднаха.
Марвин Гей - нашата песен!
Той ни събра.
- Тогава да му благодарим.
Не исках нищо повече.
И тогава, кой знае защо...
... стана това.
Това ''Стерео Лаб'' ли е?
- Да.
Не съм слушала този албум.
Вие да не сте Боб?
- Не, Роб.
Бяхте диджей! Идвах в клуба специално заради вас!
Вярно? Благодаря.
- Казвам се Карълайн.
Какво работите?
Водя музикална рубрика в ''Рийдър''.
- Вие сте Карълайн Фортис?
Следя статиите ви, невероятни са.
Роб, на телефона.
- Не мога. - Гаджето ти.
Извинете.
''Продадох инвалидната количка на мама'' - Перверзните магьосници
Каква е тая простотия?
Питай гаджето си.
- Идеята е нейна.
Лора!
''Танцувална музика за старци''?
- Тази идея ми хрумна у Иън.
Толкова ми хареса, че побеснях, че не сме заедно.
Купон за промоция. А ако бях ангажиран?
Кога си бил ангажиран?
- Може да не сме готови навреме!
Ще стане. И бандата на Бари ще свири.
Бари ще свири?
Луда ли си?
Ще ти дам 1 0% от печалбата, ако не свириш!
И без това ще ми ги дадеш.
- 20 процента. - Не става.
1 1 0% ! Виж колко държа да не свириш на промоцията!
Бандата ни се казва ''Маймуните на смъртта''.
Който не ни хареса, да го духа. Ние сме Маймуните на смъртта.
Заедно записахме диска.
Сега гаджето ти прави промоция, а ти ни молиш да не идваме?!
Именно.
Пич, глупости говориш.
Цялата работа придоби грандиозни размери.
Говорим за диск с 3 парчета.
Ти правиш нещо!
Ти, критикът!
Ти твориш.
Щом някой купи албума, ще си част от света на музиката.
Поздравления, Роб.
Винаги съм бил критик по душа, професионален ценител.
Исках да сътворя нещо, да стана част от света.
Вложих средствата, където съм вложил душата си.
Бих искала да чуя групата ти.
- Ще ти пратя диска.
Ще го чакам с нетърпение.
- Ще ти го пратя с нетърпение.
Да се върнем на интервюто.
Кои са петте ти любими албума?
От диджейския период или сега?
Защо ли не ти пратя компилация?
Да направиш добра компилация е много тънка работа.
Има много за и против. Изразяваш се чрез чужда поезия.
Деликатно е, нали?
Затова си мисля...
Мисля си...
Кога ще сложа край на това?
- На кое ще слагаш край?
На нищо.
За кого е касетата?
За една журналистка от ''Рийдър''.
Какво ще правя, ще скачам от цвят на цвят цял живот ли?
Ще изпускам питомното, щом усетя онзи гъдел?
Гъделът ме ръководи от 1 4-годишен.
Така е, като мисля с оная работа.
Бира по обед. Каква изненада!
Притесняваш ли се за утре?
- Не, всъщност не.
Имаш ли нещо да ми казваш?
- Имам.
За какво ще си говорим?
- За това дали...
... ще се омъжиш за мен.
Не се шегувам.
- Знам.
Преди два дни записваше компилация за някакво момиче.
Не те виждам като семеен тип.
- Ако бях, щеше ли да приемеш?
Как ти хрумна точно сега?
- Писна ми да мисля.
Размишлявам за любовта, семейството, стабилността.
Искам да се посветя на нещо друго.
Не съм чувала нищо по-романтично!
Приемам.
- Опитвам се да ти обясня!
Всички останали жени са само фантазии.
Първо е прекрасно, защото с тях няма проблеми.
Най-много да се зачудиш какво да й купиш за Коледа
или тя иска да гледа филм, който ти вече си гледал.
А вкъщи има сериозни проблеми и няма еротично бельо.
Как да нямам еротично бельо?!
- Имаш.
Но имаш и памучно, препирано хиляди пъти.
И те имат, но не го виждам, защото не е във фантазиите ми.
Уморих се от фантазии, които никога не се осъществяват.
И никога не ме изненадват. Винаги е...
Едно и също.
- Именно.
Уморих се.
И от други неща се уморих.
Но от теб не се уморявам. Затова...
Мисля, че те разбрах.
Наистина ли очакваш да приема?
- Не знам.
Не съм се замислял.
Струваше ми се, че предложението е тежката част.
Е, вече ми предложи. Благодаря.
Благодаря, че приехте поканата ни.
Това беше от ''Продадох инвалидната количка на мама''.
Първото парче от албума.
Двамата малолетни престъпници, отговорни за него, са зад бара.
Да не пият, че ще ни отнемат лиценза за алкохол.
Ще се върнем при тях, а сега подгряващата група.
Моля ви, не си тръгвайте, като ги чуете.
Изтрайте до албума.
Имам удоволствието да ви представя...
''Маймуните на смъртта''.
Тия ще ни подпалят.
- Нищо подобно, ще ги харесат.
Благодаря за представянето, но вече не сме ''Маймуните на смъртта''.
Може да се прекръстим на ''Катлийн Търнър Оувърдрайв'',
но за тази вечер сме ''Бари Джайв и петорката''.
Опитвам се, любима, да запазя това усещане безкрайно.
Ако и ти се чувстваш така, продължавай в тоя дух...
Люби ме!
Да направиш добра компилация, както и да скъсаш с гаджето си,
е тежко и отнема много време. Започваш с много страст,
после ескалираш напрежението, но без да се изхвърляш.
Има много правила.
Замислям нова компилация - за Лора.
Все парчета, които обича, които я правят щастлива.
Вече разбрах как става номерът.