Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E13.Never.Let.You.Go.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Когато излекувах тялото на Макс, си разменихме местата.
Ако ги разменим отново
и прекъснем връзката им, ще спасим Макс и ще можем да убием Джоунс.
Интересува те машината на Локхарт. Искаш да повикаш някого.
Не, по-скоро искаш да повикаш нещо.
Да гласуваме ли кой ще умре, ако Лиз не поправи генетичния ми код?
Това съединение ще раздели Макс и Джоунс завинаги.
Точно навреме.
Дай ми каквото искам, иначе ще ги пусна да паднат.
Де да беше взела това решение още първия път.
Лиз!
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Няма да те пусна
Е, да започнем с очевидното.
Защо Лиз предостави на Джоунс единствения ни коз?
Трябваше да инжектираме единия от двамата, за да ги разделим.
Хийт изпробва разни алгоритми.
Ще са нужни девет часа, за да може протеините
в клетките на Джоунс напълно да се отделят от ДНК-то на Макс.
И ще можем да го убием.
- Не е толкова просто.
Изследванията сочат, че процесът на свързване ще започне отново.
Пак ли ще го инжектираме?
- Не.
При еволюиралия му генетичен код е сигурно,
че тялото му ще разпознае серума като заплаха и ще се бори.
Значи си започнала битка, която трябва да приключим днес,
иначе Макс остава свръхзлодей, залепен за Джоунс.
Имам план. Макс и Джоунс ще се разделят напълно.
И в този момент ще инжектираме Джоунс с лиганди.
Биомолекули, които ще се закрепят за рецепторите
и няма да позволят на ДНК-то да се свърже наново.
Представете си, че клетките са вода, а лигандите са маслена стена.
И така ще можем да убием само Джоунс?
- Да, но първо трябва да го открием.
Беше се вкопчил в машината, сякаш е спасителна лодка.
Очевидно има някакъв план.
- Според Алекс иска да се обади от нея.
И на кого ще се обади? На Извънземното ли?
Все едно. Можем да я използваме, за да спечелим предимство.
Знаем, че машината на Локхарт може да изпраща сигнал.
Едуардо и Алекс търсят начин да изпратят сигнал до нея.
И как ще стане?
- Посредством друга машина.
Като при радиата на Валенти и радиостанциите.
Същият принцип може да се приложи при радиокулите.
За да открием Джоунс.
- И не само.
По същия начин информацията беше вкарана в главата на Далас -
с честотен поток.
Така можем да върнем Макс и Джоунс в предишните им тела.
А "салатеният дресинг" на Лиз
е шансът ни да убием единия клонинг, без да убием другия.
Е, докато вие стискате палци за благоприятен развой,
аз ще възстановя единственото, което е успявало да надвие Джоунс -
меча на майка си.
Чудесно е, че е дошла в съзнание,
но 90 минути са обезпокоително дълго време. Благодаря, докторе.
Здрасти, Мария.
- Здравейте.
Добре ли си?
- Да. Говорих с гневен търговец.
Какво носиш?
Научните експерименти на Лиз заложиха бомба със закъснител,
което означава, че трябва да сразим Джоунс днес.
Което пък означава, че трябва някак си да сглобим тази джаджа.
Въпросът за разгромяването на Джоунс вече беше зададен
и получи отговор под формата на куп счупени парчета.
Намекваш, че съм слаба ли?
Не, може би силата ти няма нищо общо с това оръжие.
Не. Лиз и Майкъл кроят планове как да го спрат,
но всичко освен този меч е теоретично, затова трябва…
Кръв ли ти тече от носа?
- Какво?
Откога не си спала, Изабел?
Не знам, Мария. Може би от два дена.
Но когато мечът е цял, задържа енергия.
И ще мога да черпя от нея.
Като потомка на Луиз, ще помогна на Роса да го сглобим.
Ти се нуждаеш от почивка. Ние ще измислим начин, ти дремни.
Сега, веднага.
Мислех, че с Хийт тествате лиганди.
Пратих го да си почине, докато компютърът анализира данните.
Значи облегнатата глава е знак за изтощение.
Страхувам се, че ще изгубя Макс точно когато го преоткрих.
Имаш пълното основание да се шашкаш.
Да, но не и да се затварям в лабораторията,
вместо да обсъдя с него всичко, което се случва.
Действаме необмислено, когато не сме се координирали.
Участваш ли в играта, или не?
Разтворът, който трябва да предотврати повторно сливане,
действа, но лигандите не се образуват достатъчно бързо.
За да му попречим да се свърже, щом инжектираме съединението,
ще имаме секунди, не часове, за да го убием, без да убием Макс.
Нужен ни е по-бърз начин да го вкараме в тялото на Джоунс.
Да.
Интересува ме какво ще се случи, ако серумът и науката се провалят.
Идвам да те помоля да сториш онова, за което аз може да не събера сили.
Да ме убиеш, за да спреш Джоунс.
Вече отхвърлихме варианта с Макс Камикадзето.
Не. Лиз и Изабел не искаха да го чуят.
- Имаме план да го убием.
А той има план от 1947 г. да поправи генетичния си код и да се махне!
Не можем да позволим да започне да се клонира наново.
Страхувам се, че когато нещата тръгнат на зле,
ще погледна Лиз и няма да бъда готов да си отида.
Порасни, Макс!
- Мисля прагматично, човече.
Напротив. Опитваш се да избягаш.
Какво се страхуваш да изречеш пред Лиз, а?
Закопаваш се, преди Джоунс да е имал шанс да го стори.
Ти споделяш ли страховете си с Алекс?
Впускаш ли се в тази битка с необременено съзнание?
Не. Дойдох да копая тюркоаз, въпреки че имам достатъчно.
Може би днес е последният ти ден, Макс.
Може да е и моят последен ден. Но ако е така,
не бива да избягваме мъчителните разговори с хората, които ни обичат.
Как е той?
С оглед на това, че вярата му беше разклатена
и че парчета от светещ меч замалко не го убиха,
бих казал, че е учудващо добре.
А ти как си? Директно се захвана за работа,
след като беше провесен на стотици метри във въздуха.
Ами… като теб намирам утеха в науката, когато стане напечено.
Но да знаеш,
че докато висях във въздуха, мислех само за едно.
Така и не успях да се извиня
за ролята си в къщата на Макс, за комата на Мария,
за това, че се доверих на Джоунс и влоших нещата.
По-хубаво е и от сапунен сериал.
Събуди се най-после.
Какво да ти донеса - вода, сладолед, Библията?
Музика.
Нещо, което да раздвижи кръвта ми.
Моля те, кажи ми, че този поглед издава прозрение.
Еха! Доста напреднал медицински подход.
Лиз залага на Морисет и на френско вино,
а майка ми - на Шаная и на сода, когато изпадне в блокаж.
По-важното е, че се сетих какво ще помогне
бързо да вкараме лигандите в тялото на Джоунс.
Танц в редица ли?
- Адреналинът.
Именно. Той се разпространява из тялото за седем секунди.
Така бързо ще се издигне генетична стена между Джоунс и Макс
и ще можете да го убиете.
Моите дрямки са много по-различни.
Изключи функцията "Намери приятелите ми".
А ти се доверявай на приятелите си.
- В момента не мога, Роса.
Майка ми е била бременна и е отстоявала позицията си.
Не е била девойка в беда, а…
Истински воин. Знам.
- Не ми се слуша.
Жестоката истина ли? При всички зависимости е едно и също.
Колкото и близките ти да повтарят, че имаш проблем,
трябва сам да го признаеш.
Хубаво. Искаш ли да чуеш жестоката истина?
В момента всичко в живота ми се разпада и нямам контрол над него.
Много бих искала да държа ръката ти,
но трябва сама да си помогнеш. Друг не може.
За да покажеш самоконтрола, на който те научи Анатса,
предлагам да отстреляш нуждата да бъдеш като майка си.
Помисли за своя живот.
Коя искаш да бъдеш далече от цялата тази врява?
Цели се там и не спирай, докато не улучиш в десетката.
Как ме намери?
Кажи ми как смяташ да напуснеш планетата и ще ти кажа.
Няма да ме гръмнеш. Това е тялото, в което се надяват да върнат Макс.
Не съм тук, за да те застрелям, а за да унищожа машината.
Знаеш, че отблъсквам куршуми.
А дали ще успееш при пет последователни?
Кое да ти съобщя първо: лошата новина или другата лоша новина?
От записите на Лиз разбрахме, че имаш крушовиден орган
точно под ребрата, който произвежда адреналин.
Ето го.
Не мога да те упоя, защото има риск да променя
химичния състав в тялото ти и съответно желания резултат.
Супер. А каква е добрата новина?
Вероятно ще боли ужасно.
Трябва да се успокоиш, Макс.
Нямаме друг монитор.
Изпържиш ли го, шансовете ни да убием Джоунс се изпаряват.
Моля те.
- Добре.
Остави на мен.
- Слава богу…
Сутринта исках да ти кажа,
че се страхувам, че ще те нараня, като те въвличам в своята каша.
Ти заслужаваш величие, заслужаваш щастие.
Не разбирам защо непрекъснато се озоваваме на кръстопът.
Помниш ли песента, която слушахме на уокмена ми като деца?
Ти каза, че за първи път си се почувствал свързан с този свят.
Не съм ти го казвала, но се чувствам късметлийка, че го постигнах.
Помниш ли песента? Аз не мога да си я спомня.
Знам, че е в главата ми, но заглавието й все ми убягва.
Изниква в ума ми, докато се къпя или докато тичам, и пак изчезва.
Спомням си само очите ти.
Те ме успокояваха.
Продължавай да ги гледаш.
И двамата имаме нужда от спокойствие в момента.
На площадката не си дадох сметка,
но ти заглушаваш шума,
науката, която непрекъснато дрънчи в главата ми.
И колкото и шумно да стане днес,
ще разчитам на начина, по който ми въздействаш.
Караш всичко да заглъхне
и да се почувстваме така, сякаш сме единствените в Розуел.
Преди смятах, че трябва да направя избор
между теб и науката.
Но накрая осъзнах, че ти и науката вървите ръка за ръка.
И ако действаме заедно, Макс Евънс,
именно това, от което се страхуваш най-много на този свят,
може да го спаси.
Мисля, че постигаме напредък.
Очаквах извънземните неща да са…
Тази година изгубих посоката си,
докато се мъчех да стана жена воин.
Казах си, че за да бъда силна,
трябва да действам по своя си начин, като вълк единак.
Защото се страхувах. Трудно допускам хора до себе си.
И днес осъзнавам, че се намирам в клетка,
приклещена зад тези стени, които издигнах, за да се предпазя.
Не искам да бъда вълк единак.
Искам да бъда част от глутница.
Може ли да те прегърнем вече?
Благодаря.
Ето до какъв извод стигнах.
Този меч е бил собственост на Тео, на Луиз и на Нора.
Затова се пръсна в ръката ти. Да, можеше да го държиш,
но това не означава, че символизира теб или твоята сила.
Джоунс ти каза,
че извънземните черпят сила по два начина - от триадата си,
от семейството, което са си избрали, и по родствена линия,
тоест от кръвните си роднини.
Ето това е - ти, аз и извънземното, от което сме произлезли.
Майкъл направи тази гривна от цветето
върху гроба на майка ми, но то нали намаляваше силата ни?
Жълтият прашец я намалява,
но Джоунс казал на Лиз, че лилавите венчелистчета
са като градивни елементи.
Не искам да унищожавам гривната, Мария.
Именно тя не позволява на мозъка ти да се превърне в пихтия.
Днес ми съобщиха, че състоянието на майка ми се влошава.
Ти си моето семейство, не по онази чудата линия, с която се шегуваме.
Обичаш ме като сестра.
И аз те обичам като сестра.
И ще ти помогна да надвиеш Джоунс, а после с информацията
от анализа на мъртвия му междугалактически задник
ще ми помогнете да не заприличам на майка си.
Ти ми помагаш днес, аз ти помагам утре.
Това е определението за семейство.
Докъде сме?
Параметрите на това радио съвпадат с тези на машината.
Остава само да измайсторя стъкло от тюркоаза,
който отиде да копаеш, макар че открих доста в едно чекмедже.
Няма да те лъжа.
Много съм уплашен.
Че няма да се получи ли?
- Страх ме е, че това е само началото.
Така и не излязохме на истинска първа среща.
Не минахме по Мейн Стрийт хванати за ръце.
Искам да знаеш, че ако нещата се объркат утре…
… аз те обичам…
- Не, не го казвай.
Ще победим. Чу ли?
Именно победата ме тревожи.
- Би ли обяснил?
Ами ако се наложи да убия баща си?
Ще продължиш ли да ме обичаш?
Дали сам ще продължа да се обичам?
Именно ненавистта към себе си ни спъва от 15 години.
Какво ще постигнем, като победим? Ще се върнем ли назад?
А дали ще успеем да преживеем тази война отново?
Чуй ме.
Не сме каквито бяхме в гимназията, нито преди година.
Вече надвихме един чудовищен баща и ще го постигнем отново.
Серумът на Лиз, който трайно ще отдели Макс от Джоунс, е готов.
Аз ще довърша окабеляването.
Ти иди в "Дълбоко небе" и ни осигури контрол над радиокулите.
Добре.
Господи!
Не мога да повярвам.
Божичко!
Значи си сигурен, че така ще се разменим.
На 92 процента.
А останалите осем процента?
Сляпа вяра, но да не забравяме, че съм гений.
Как сме с графика?
Ще му инжектираме лигандите след 22 минути и 9 секунди.
Целувка за късмет?
Ще те целуна, когато се върнеш в своето тяло, Макс Евънс.
Така.
Естествено, че ти стоиш зад това, Елизабет.
Впечатляващо.
Размени телата ни и блокира способностите ми едновременно.
А без онази остра светеща пръчка
те превърнахме в най-обикновен досаден галактически побойник.
Не съм в капан.
Така ми се открива по-добра гледка към това, което предстои.
За какво говориш?
Видях как планирате да ме убиете в ума на Едуардо.
Какво е толкова забавно?
Представям си Макс, когато осъзнае къде се е озовал.
Не, не умирай! Недей!
Спокойно, всичко е наред. Добре си.
Макс пътува към Алекс с машината на Локхарт.
Успял е да спаси Едуардо на косъм.
Няма отърване от Валенти.
Това ли е тежката артилерия? Ама че окаяна сбирщина!
Предлагам ви възможност. Кой иска да се споразумеем?
Когато сваля тези окови, а това ще се случи,
който ми помогне, ще оцелее.
Опитваш се да ни разделиш, но ние сме сплотени.
Тогава ще загинете заедно.
Ще се провалите при сглобяването на калпавата джаджа.
Това радио е нескопосано колкото и машината на Локхарт.
Чудиш се дали съм я включил.
Освободи ме и проникни в ума, синко.
Ще видиш, че повиках кораб
и екипаж, който да го управлява, щом се събуди.
Мисля, че блъфираш.
После може и да се сетите как съм избягал.
Май говориш прекалено много.
Докато чакаме, досети ли се каква грешка допусна синът ми, Роса?
Не си ли? Добре. Ще пазя енергията си до началото на купона.
Защо източваме кръвта ми?
Нали набелязахме момента, в който ДНК-то ми ще се отдели от Джоунс?
Тъй като имаме само един шанс, трябва всичко да е точно.
Затова се уверявам, че се движим по план.
Имаш ли представа за какво говореше нашият нежелан гост?
Това е петото ми "родео", но все още не знам всичко.
Добре ли си, Роса? Какво чуваш?
Звучи силно и…
… пискливо.
Пискливо ли? Като прилепи ли?
Радиото използва инфрачервени вълни, които объркват ехолокацията им.
Покажи ми къде е серумът.
Изабел! Аз съм, Из.
Бях с Кайл. Трябва да ни размените отново.
Машината ще ми трябва.
Не искам да се бия с теб, но не мога да ти я дам.
Тогава ще те убия.
Е, днес не ми е ден.
- Евънс?
Наистина ли си ти?
- Да, дявол да го вземе! Аз съм!
Никога няма да бъдеш силен колкото баща си.
Да, но пък има доста умни приятели.
Герин, разполагаме с 47 секунди, преди Джоунс да използва серума.
А жената, която обичам държи нещото, което ще сложи край.
Време е да подържиш метафоричната ми бира.
Казах ти, че ще те накарам да ме отделиш от Макс.
Ще го направя, но по моите правила, а после ще те убием.
Ще ми се Далас да беше тук. На теория умее да контролира водата.
Имам пожарогасител в колата.
Какво?!
- Парамедик съм.
Донеси го, Валенти!
Изабел!
Тялото ти ще бъде мое.
Майкъл! Добре ли си?
За нищо на света няма да победиш днес.
Как да разберем кой е Макс?
Аз съм Макс.
- Естествено, че ще го кажеш.
Мога да го докажа. Тайната съставка на "Спейс Джем".
Кори от кумкуат.
Аз съм, Лиз. Погледни ме в очите.
Наоколо витае страх и не мога да разчета аурите им.
А ти, Роса? Долавяш ли честотата?
- Стоят твърде близо един до друг.
Мария, у теб ли е Големия Боб?
Да.
Ще го донеса.
Идеята е лоша, Лиз.
- Не, напротив.
Имам ти доверие, Лиз.
Какъв беше първият ни лабораторен експеримент по биология?
Дисекция на саламандър.
Кръстихме го Сами.
Присмя ми се, защото не успях да направя първия разрез.
Кога за първи път влезе в спалнята ми?
- Не съм влизал там.
Веднъж се канех, но се притесних и взривих машината за млечен шейк.
Страхувах се от баща ти, измислих си оправдание и си тръгнах.
Коя песен слушахме на моя уокмен, когато се запознахме?
"Тежък чук" на Питър Гейбриъл.
Точно така.
Знаех си, че ще се издадеш.
- Недей, Лиз…
Какво?!
Каза, че песента се е загнездила някъде в ума ти,
но си спомняш само очите ми.
Майкъл, не позволявай да се върне!
Кажи ми, че знаеш, че Майкъл се пише с едно "Л" -
за героя на следващия ти таен роман.
- Благодаря за информацията.
Това е за теб.
Не!
- Братко…
Не ми казвай, че има сълзливо писмо за всеки.
Да престанем да гледаме назад.
Това е тайната ми рецепта за "Маргарита" с ацетон.
Най-после!
Благодаря ти.
Докато забъркваш по една,
да обсъдим какво да правим с трупа на Джоунс.
Искаш да го дадеш на Лиз, нали?
Да, но смятам, че е редно да го обсъдим.
Без повече тайни. Редно е да чуем и още едно мнение.
Здравейте. Извинете, че закъснях. Хийт дръпна адски дълга изповед.
Как е работната сродна душа на Лиз?
Добре е. Има да извърви дълъг път,
но с няколко коктейла "Майтай" и взиране в огледалото ще се оправи.
Е, това не е "Майтай".
Добре.
- Пробвай го.
Благодаря.
- Умирам от жажда. Благодаря.
Различен е, обаче е хубав.
Защото съдържа ацетон.
- Какво?!
Имаме много за споделяне.
Здравей.
- Здрасти.
Артуро каза, че ще бъдеш тук.
Знаеш, че не обичам изненадите.
Роса не ги обича. Росалинда може пък да ги обича.
Помолих нашия нов таен чичо за услуга.
Вече официално си Росалинда Ортеко,
която заминава за Ню Йорк за няколко месеца.
Господи!
- Очаквах малко повече ентусиазъм.
Извинявай. Вътрешно ще се пръсна от вълнение,
но ме обзе безпокойство.
Ами ако проваля и този живот?
Прочетох на един стенопис,
че светлината влиза през процепите.
Това е за теб, а това е за мен.
Къде е Алекс?
Довършва някакъв анализ на машината на Локхарт.
Извънземното успяло ли е да звънне вкъщи?
Алекс каза, че стъклото вътре е стопено,
така че май не е успяло.
Хубаво, защото говореше така,
сякаш има цял куп неща, за които не знаем.
Какво мислиш?
Мисля за това,
че Алекс ми писа да се видим след час за първата ни истинска среща.
Боже мой!
- Да.
Тази вечер няма да се занимавам със загадките на Вселената.
Радвам се за теб, братле.
Здравей.
- Здрасти.
С какво го заслужих?
- С много неща.
Мислех да ти ги опиша по азбучен ред на дансинга.
С удоволствие, но трябва да сипя питиета за седма маса.
Вървете на дансинга.
Аз съм Делука. Пада ми се по право.
- Не прекалявай, но ти благодаря.
Да се махнем оттук.
- Къде искаш да отидем?
При океана.
Когато ми писа, че искаш да пробваш нещо, което не сме правили досега,
не очаквах да се озовем пред татко Мейнс.
Ние го победихме.
Знам.
Затворено е.
Винаги съм искала да го кажа.
- Търсех Мария.
Така и не успях да й благодаря, че ми спаси живота.
Това си е сериозно. Освободих я за вечерта.
Е, в такъв случай… Искаш ли да остана?
Ще ти помогна да изчистиш.
В момента преживявам своеобразен катарзис.
Знаеш какво казват: "Изчистиш ли бара, прочистваш съзнанието".
Да, разбирам те.
Е, желая ти лека нощ.
Знаеш ли какво, Валенти?
Искаш ли да танцуваме?
Така и не ми се удаде възможност да празнувам днес.
Искам да изпусна малко пара.
- Дадено.
Спокойно, само ще танцуваме.
Здравей.
- Здрасти.
Какъв е поводът?
Предложиха ми да водя собствена рубрика в "Дейлиън",
която ще излиза и в "Албакърки Джърнал".
Това е прекрасно.
Много се гордея с теб.
- Страхотна новина. Браво.
И тази текила е страхотна. Празнувайте.
Ще взема друга за Мария.
- Остани да пийнеш с нас, Валенти.
Да.
Може би друг път.
Какво правиш?
За първи път влизам тук.
Приятно ми е да зърна още една твоя страна.
Знам, че понякога стоплям бавно, но това не ми прилича на океана.
Е,
ще трябва да се задоволим с този, докато стигнем до истинския.
Обаче съм сигурна, Макс Евънс, че ще отидем при него.
Първо искам да направиш нещо много важно за мен.
Каквото кажеш.
Искам да заключиш вратата с ума си.
Карейес, Мексико
Тази жена е без дрехи.
Али? Сеньора Али?
Търси ви една жена.
Мисля, че е от небесните хора, за които говорите,
когато прекалите с мескала.
Как се казва?
- Повтаря името…
… Лиз Ортечо.
Не се казва така. Лиз Ортеко е моя студентка.
Откъде знаеш коя е Лиз Ортеко?
Превод ТЕОДОРА ЦОНЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО