Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E04.Walk.on.the.Ocean.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите

Roswell, New Mexico - Season 3 (2021) (Roswell.New.Mexico.S03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Roswell.New.Mexico.S03E04.Walk.on.the.Ocean.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt)
Досега…
Здрасти, партньоре.
Какво ти направи той?
- Каза, че съм клонинг.
Мисля, че убиват някого.
Ацетон ли си инжектираш?
- От два дена не действа.
Сърцето ми ще изхвръкне.
- Сърдечна недостатъчност.
Беше на баща ти.
- Магу, там ли си?
Татко?
- Защо ме отблъскваш?
Не мога повече. Сбогом, Лиз.
Двамата сме свързани.
- Освободи ме.
Ти си увреден, Макс!
Макс? Как така си тук?
Карах цяла нощ. Трябваше.
Съжалявам. Допуснах грешка.
- Не разбирам.
Не трябваше да те отблъсквам. Страхувах се.
От какво?
- Без теб не мога да бъда себе си.
Върни се при мен.
РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО Океанска разходка
На Лиз Ортеко, която промени живота ми
Макс, трябва да обсъдим вариантите.
Пришествието?
Това ли ти е планът? Да ме надрусаш, за да халюцинирам отговори?
Сутринта четох проучвания за наркотиците.
Ветерани използват това срещу посттравматичен стрес.
Може би ще ни помогне да намерим твоя спомен от погребението.
На нас ли?
- За всяка мисия трябва водач.
Как ще намериш Страната на чудесата без Белия заек?
Първо, моето тяло не е твоята Страна на чудесата.
Мария, пожарът в Линкълн е овладян на 40 процента.
Другата седмица вече няма да има пепел.
Погребението ще се случи скоро, затова ми позволи да ти помогна.
Добре, но ако чуя дори един неприятен коментар от теб,
ще създам огромни бодигардове, които да те разкарат.
Дано са секси.
Виж. Семейните ни дървета се целуват.
Тук се случват куп глупости, а ти забеляза това.
Ако харесвате пиня колада, заведението черпи.
Очевидно. В ума ти сме.
- Не, това не са мои мисли.
И да, и не. Половината от това тук идва от теб.
Страхотно. Къде е отделът за видения?
Търсим нещо.
- Погребението. Знам.
Само ти можеш да го намериш, Мария.
Не можеш да видиш останалата част от погребението, защото не искаш.
Хвърлих се от сграда.
- Това е нещо като потиснат спомен.
Разстройва те, затова подсъзнателно си го заровила под всичко тук.
Всеки тук представлява скрита истина.
Изправете се срещу тях, и ще стигнете до целта си.
Иначе оставате тук, с мен.
- Не е истина.
Просто е. Разголи душата си.
Тази сигурно е твоя.
- Какво прави тя тук, Изабел?
Сигурно има нещо общо с една моя мечта -
да отворя школа по самоотбрана за малки момичета.
Изчезна като Чеширския котарак.
Боже! Това ми напомня за нещо.
Закъснявате.
Трябваше да споменеш Страната на чудесата.
Безопасността е споделено усилие, което гарантира честност
и уважение за всички.
В Ловингтън изградих наново отношенията с хората.
Бяха нужни доверие и ред, но успяхме.
Как ще отговорите на поредицата от кражби от цветнокожи хора?
Ще стигна до дъното на всичко.
Животът на чернокожите е важен.
Животът на всеки цвят е важен.
Тъй като сме в Розуел - зеленият живот е важен.
Нека ви кажа още в какво ме бива -
да правя чийзбургери със зелено чили.
На този град му трябва някой като Валенти.
Росалинда?
Росалинда?
Не съм ли страшна вече?
- Загубила си си обицата.
Разпознал си обицата ми.
Кой е това?
- Девата от Гвадалупе.
Покровителката на Мексико. По-важна е о Христос.
Значи има по-големи сили от Него?
- Има мексикански сили.
"Във всичко има пукнатина. Така влиза светлина."
Цитат от песен на Ленърд Коен, нали?
Едва си спомняш кой си, но помниш текста на "Химн"?
Намерих албуми на Коен при нещата си от гимназията.
Помислих си, че така ще мога да си спомня нещо.
Получи ли се?
- Не.
А това е гадно, защото имам чувството,
че със сестра ми се е случило нещо лошо.
Нещо, за което майка ми не иска да разбирам.
Не провери ли в гугъл?
Имам чувството и че това не е нещо, което се намира лесно в интернет.
Затова реших да те питам.
Мен ли? Защо не питаш Джордан?
Защото той е гадняр, а ти… Ти не си.
Не знам нищо.
Затова го копаят.
Направи ли междугалактическа бира?
- Какво искаш, Валенти?
Да ми помогнеш.
Снощи това радио се самонастрои на честота извън нормалния обхват
и пусна нещо странно.
Не.
Не ми се прави на упорит. Знам, че ще се заинтересуваш…
Това…
- Магу, там ли си?
Ако си, стигнал си далеч.
- Това баща ти ли е?
Говори през стогодишно сияещо радио, което реагира на вълшебния ти камък.
Сега заинтересува ли се?
Макс ми каза за клонирането, но не спомена вълшебни камъчета.
Бил е нормален тюркоаз,
но катастрофата от 1947 г. го е променила.
Майка ми го копаеше. Доколкото виждам,
засилва химическите свойства на всичко, което провежда ток.
Извънземно стъкло.
Това обяснява сиянието.
- Здраво е заклещено.
Вкарването е лесно. Оправянето на пукнатината не е.
Значи мислиш, че баща ми е вкарал съобщението си в извънземно стъкло?
По-важният въпрос е защо го е скрил в счупено радио.
Не знам. Прадядо ми е направил радиото.
Това е бил семейният бизнес.
"Нека в беда това те води."
Цяла поезия.
- Можеш ли да го оправиш?
Засилването на свойствата на стъклото
може да създаде йонна връзка.
- Да. Като извънземно лего.
Хващай клещите. Ще оперираме.
Знам какво ще кажеш, но вече пих.
Тогава нека скромно ти предложа да изпиеш още една чаша.
Събитието е в твоя чест, Лиз, а гостите ни
финансират нестандартните ти научни идеи
и, съответно, колата ми.
Може би не трябва.
- Значи става дума за Розуел.
В лабораторията си откри стари спори, но не и ДНК.
Спорите още са в чантата ми.
Не си ли ги пробвала още? Какво става, Лиз?
Толкова време се опитвах да убедя онези хора, че мястото ми е тук,
а дори не се запитах къде трябва да съм.
На балкон с хубав изглед, с финансиране за дни.
Искам да помагам на хората.
- Тогава да проучим спорите ти.
Не. "Дженорикс" ще вземе всичко, което излезе от тях.
Без ресурсите на "Дженорикс" няма да постигнеш нищо.
Именно. Затова съм объркана.
Не съм ти казвал това.
Прекъснах следването си в "Джонс Хопкинс" по слаб успех.
Бях сигурен, че някой ден ще спася света.
Преподавателят ми не беше съгласен.
Дълго време се съмнявах във всичко.
Затова и започнах тази работа.
Какво направи?
- Затънах в самосъжаление.
Изядох куп сладкиши и си изключих мозъка с видеоигри.
За щастие, имах приятел, който ми помогна да се оправя.
Значи да сваля "Кол ъф Дюти"?
Може и да не сваляш играта.
Не исках да те уцеля, приятелче.
Емоциите ме завладяха.
Мислят ме за чудовище.
Сега знам защо.
А ти какво мислиш?
Ако знаех, че е толкова трудно, щях да донеса инструменти.
Не са ти виновни инструментите.
Ако сбъркам нещо, ще си виновен ти.
Гледай.
Радиото е и приемник, и предавател. С кого ли се свързва…
Концентрирай се.
- Само да заварим това…
Гледай ръцете да са стабилни…
Добре…
Може да се отпуснеш. Готови сме.
Сега какво ще правим?
- Скрий се! Скрий се!
Ако сте разбрали как да извадите това съобщение от стъклото,
стигнали сте далеч.
Остават ми само няколко минути с ясен ум.
След катастрофата от 1947 г. семейството ни защитава другите.
Решението да пазим различните изглеждаше правилно.
Само че не беше. Нито за дядо ти, нито за мен.
Откажи се, Кайл, защото алтернативата е жертва,
която никой Валенти не трябва да прави повече.
Съжалявам, че разхвърляхме пещерата ти.
Първо, не е пещера, а леговище. Второ, баща ти каза да се махаш.
Дядо ми сигурно е казал същото на него,
но той не го е послушал.
- И е загинал заради това.
Да, тежко решение е да изоставиш потиснатите,
но по-малко тежко е да останеш жив.
Нямаш ли чувство за отговорност?
- За какво?
Да се кача на космически кораб, който не съществува,
до далечна планета във война, която сигурно вече е свършила?
Приеми го, Валенти.
Аз съм толкова способен да помогна там,
колкото ти - да помогнеш на нас!
Как ще погледна децата си в очите и ще им кажа, че съм зарязал това?
Д-р Валенти, има спешен случай във фермата на Лопес.
Трябва да тръгвам.
Криеш в пещера някого, който може да ти помогне да откриеш отговорите,
които търсиш от седемгодишен.
Може ли да спреш да си ближеш раните и да говориш с него?
Благодаря ти, че се съжали над мен.
Това не е съжаление, а спешна помощ.
Приятелството с Джордан е вик за помощ.
Лиз ми каза, че ти и Роса сте били приятели.
Каза, че заедно сте слушали "Нирвана"
и понякога сте си говорили за изкуство.
Аз й казах, че не разбирам.
Богат бял фермер и мексиканка с обувки втора употреба.
А тя какво каза?
Каза това…
"Понякога цветята растат през пукнатини в бетона."
Хубави неща процъфтяват, дори когато светът около тях е…
Твърдоглав и назадничав?
Изгони ме от магазина си още веднъж, и аз ще те изгоня от страната си!
Джордан, виж.
- Не е истина.
С нея ли се мотаеш?
- Какъв е проблемът?
Трябва да си ходя.
- Трябва да останеш.
Майка ти ни накара да обещаем да не ти казваме това,
но стига вече.
Защо не питаш приятелката си какво стана със сестра ти?
Тя не знае.
- Тя е лъжкиня, като останалите.
Сестра ти е мъртва заради нейното семейство, Уайът.
Братовчед й уби Кейт.
Хайде, Зийк, да си ходим.
Малко известен факт.
Айнщайн е идвал тук, когато е губил вяра.
Ето.
Никой не танцува.
- Това е идеята.
Има повече място за нас.
Изглеждаш по-щастлив с излекувана рана,
но Луиз ми е казвала, че инцидентите променят живота ни.
Мисля, че ти си моят щастлив инцидент, Лъки.
Ела.
Знам. Лицата ни са еднакви. Би си помислил, че той ми вярва.
Да му покажем ли кой съм наистина?
Как ни откри?
- Има само един път.
Дайте ми шушулката.
- Не е тук.
Заминавате и го вземате със себе си ли?
Не искам да ви наранявам. Дайте ми момчето.
Няма да ти го дадем. След всичко, което…
Луиз!
Обичам те.
Сега ще ме убиеш ли?
- Казах ти, искам момчето си.
Всяка подсъзнателна мисъл ни приближава
до приемането на истината за видението с погребението.
Трябваше да бъдеш по-откровена.
Концентрация, дами! Това беше лесната част.
Подготвяме се за главното събитие. Остават само две истини.
Истина ли искаш, Бял заеко?
Бронсън умря, преди майка ми да роди онова бебе.
Тук не потискам нищо.
- Ще коментираш ли, Мария?
Да. За зловещите близнаци Евънс.
Искаш ли да те включим в играта, Изабел?
Трябва ли да го направят, Из?
- Добре де. Хубаво.
Макс е клонинг.
- Какво?!
Да. Намерихме един тип - Джоунс, в пещера в пустинята.
Той явно е оригиналният Макс.
Не знаем дали е добър. Затворихме го в извънземна клетка.
Държали сте човек в клетка цяла година?!
Не. 51 седмици и половина беше в стазисна шушулка.
В клетката е едва от няколко дни.
- И не каза на никого.
Това беше работа за извънземните.
- Аз съм нещо като извънземно.
Мислехме, че е опасен.
- Как така?
Сложно е.
- Не е. Казвай.
Майките ни се страхуваха от Джоунс.
Той обаче казва, че държи на Макс. Усещам, че…
Той казва истината. Не му вярвам.
Не знам, имам чувството, че нещо…
Не знам как да го опиша, освен да кажа,
че имам чувството, че с него сме от едно семейство.
Едно си отиде, едно остава.
Сърдечна недостатъчност в късен стадий
Прав си, приятелю. Това не е добра новина.
Когато танцуваш салса,
трябва да отстъпиш контрола на партньора си.
А и двамата знаем, че не обичаш да правиш така.
Добре, Джоунс. Замислих се за това, което каза.
Макс!
Събуди се!
Добре ли си?
Какво стана?
Д-р Валенти, насам.
Вие ли сте Майте?
- Да.
Къде е съпругът ви?
- Елате насам.
Синът на кмета му причини това.
- Джордан Бърнхард?
И неговият приятел Зийк.
Опитваме се да ги избягваме, но понякога е трудно.
Трябва да го заведем в болница.
Не.
- Нелегални сте.
На майка ви не й харесваше как дойдохме, но се грижеше за нас.
Няма я вече и няма към кого да се обърнем.
Обадихте се на точния човек.
На дансинга най-после ми позволи да водя.
Не свиквай.
Танците не са като науката.
- Не съм съгласен.
Трябва само да ми се довериш, че няма да те изпусна.
Това няма смисъл.
- Добре…
Опитвам се да кажа, че те подкрепям.
Не е нужно да вършиш важната работа в лабораторията.
Как така?
Ще направим работилница у вас.
Мой приятел техничар ми дължи много услуги.
Ще скрие всичко зад защитна стена.
"Дженорикс" няма да разберат какво правим.
Лиз, ти си гениална. Вярвай на инстинктите си.
Добре, Делука. Изплюй камъчето. Защо майка ми е в главата ти?
Имаш предвид моята прабаба и твоя сестра - Патриша?
Да. Все същото е.
- Не е. Как така не го разбираш?
Извинявай, това нещо общо с мен ли има?
Да… Не… Чакай. Не съм сигурна.
Нямам много близки, но майка ми се нуждае от мен.
Не съм достатъчно нормална да съм човек,
но явно не съм и достатъчно извънземна.
Просто… Не знам.
- Самотна си.
Сега и от чувства ли разбираш? Как не знаеше това?
Не знам. Имам новата способност от 36 часа.
Откакто научих за Луиз, просто… Исках да почувствам някаква връзка.
А единствената ти връзка е през мен,
а аз не те включвах.
Даже те изключвах. Критикувах те.
И ме дразнеше.
- Да.
И ме вбесяваше.
- Не се държах с теб като с близка.
Би било хубаво да знам от коя планета е прабаба ми.
Може да разрешим това,
а после да го обсъдим на по чаша коктейл с ацетон.
Добре.
- Поздравления, дами. Успяхте.
"Намери приятелите ми" трябва да се казва
"Намери междугалактическия ми враг".
Усетих силата му. По-силен е от всички ни.
За наш късмет,
имам опит в бой с човек с твоето лице.
Казах ти, че ще дойдат, момче.
Какво правиш тук?
- Размишлявам.
В клетката ти беше спокойно.
Като държиш неща заключени, създаваш чудовища, Майкъл.
Мислех да избягам, но после си спомних защо дойдох.
Станал си добър човек, Макс.
Заслужаваш живота, който дойдох да ти дам.
Какъв живот е това?
- Здрав живот.
Видях рентгеновите ти снимки.
Ще липсваш на много хора. Например на Лиз Ортеко.
Не намесвай Лиз.
Разбирам защо се съмняваш в мен.
Помня Трип.
Затова исках да ти разкажа моята версия.
За какво говори той?
Изрових достатъчно сила, за да му дам един спомен
и той да може сам да вземе решение.
За какво?
- За сърцето си.
Ще ми се довериш ли достатъчно, за да ми позволиш да те излекувам?
Не си достатъчно силен за това.
- Лъки изглежда добре.
Не искам да обиждам Лъки, но с хора е различно.
Може да умреш.
Така ще изкупя всичката болка, която съм причинил през живота си.
Позволи ми да ти помогна, Макс.
Защо? Защото през 1948 г. си ме търсил?
Нищо, което ми показа, не ме убеди в друго.
Тогава нека ти покажа останалото.
Недей.
- Той не може да фалшифицира спомен.
Ти ме вкара в капан.
- Има само един път.
Къде е той? Къде е моето момче?
- Преместихме го.
Цял или на парчета? Видях инструментите.
Какво му направихте?
- Опитваме се да го поправим!
Спрете! Дайте ми го.
Ние сме две половини от едно цяло. Без мен той…
Искам шанс да направя това както трябва.
Знаеш какво ще стане с детето, ако ме убиеш.
Кой казва, че ще умреш тази нощ?
Значи празната шушулка е за мен…
Искам детето си.
Може ли да оцелее без него?
Не знам.
Готов съм да се върна в клетката си.
Готов съм и да те освободя, Макс.
Здрасти.
- Здрасти.
Благодаря, че дойде.
- Знам защо избяга.
Така ли?
Потърсих името си в гугъл. Намерих страницата си в ютуб.
Имаше клипове за братовчедка ти, семейството ти,
за това как мексиканците нямат място в Америка и…
Затова не ми каза за братовчедке си, нали?
Страхувала си се от това, което можех да направя.
Стреля по закусвалнята ни, Уайът. Нападна чичо ми.
Не знам защо си толкова различен. Няма смисъл.
Защо изобщо говориш с мен?
- Защото…
Знам какво е един ден да се събудиш
и да не знаеш какво е станало с живота ти.
От една година съм добре,
но понякога имам чувството,
че се опитвам да убедя себе си, че съм нещо, което не съм.
Но знам, че не е така,
защото ако човек не може да се промени
и да стане този, който иска да бъде,
какъв е смисълът на всичко?
Това са по-добри думи, отколкото заслужавам.
Съжалявам, Росалинда.
- И аз съжалявам.
Съжалявам за сестра ти.
- Нямаш вина.
Трябва да се махна оттук за известно време.
Да разбера кой съм и кой искам да бъда, разбираш ли?
Поиска да задържи хармониката. Мисля, че това няма да навреди.
Ще ми кажеш ли какво видя?
1948 г.
Както Трип каза, той е преследвал Нора и Луиз.
Само че не е искал да ме нарани, а да ме спаси от тях.
Усещах болката му, преди да го затворят в шушулката.
Приема ме за свой син.
- Ще му позволиш ли да те излекува?
Не знам.
- Не му вярвам.
Но не знам дали не е заради думите му за майка ми.
Знам, че не съм виновен за това кой е баща ми,
но се чувствам отговорен да поправя съсипаното от него.
Изглежда Джоунс чувства същото за теб.
Изборът е твой, но ако се съгласиш, ще те подкрепя.
Изправихме се срещу страховете си в подсъзнанието си.
Сега да видим какво остава от видението ти с погребението.
Ядосан съм, да. Историята с Ноа се повтаря.
Прикриваме убийство.
- Все още е неясно.
Аз съм виновна.
- Не и този път, Делука.
Заедно ще го разгадаем.
Благодарение на теб всичко се фокусира.
Имам две теории.
Значи сме се помирили с Ел Ей и с плана си да спасим света?
Помирих се със себе си. Реших да напусна работа.
Закъде бързаш толкова, Валенти?
- Отивам при шерифа.
Ще й кажа какво сте направили ти и Зийк във фермата на Лопес.
Тя няма да те послуша, Кайл. Не е мекушав либерал като майка ти.
Убеден съм…
- Какво тук е ново?
… че нито смъртта, нито животът…
Ако от шерифството бяха направили нещо, когато се оплаках,
щяха да предотвратят това.
Бърт е с Майкъл. Погребението не е на Карън.
Той го защити вчера.
Трябва да вярвам, че шериф Тейлър държи на справедливостта.
Ако не тя, аз ще направя нещо.
- Защо си такава досада, Валенти?
Ти си лекар. Не хора като теб смучат от системата.
А хора като тези, които системата е проектирана да смаже, нали?
Лиз, помисли. Ще има последствия.
Помислих. Ако "Дженорикс" открият, че крием работа от тях,
ще ни я отнемат насила законно.
- Не…
Няма да помогнем на хората, заради които правим това.
Хийт, търсех начин да правя добро, без да вредя.
Мисля, че първата стъпка е да напусна "Дженорикс".
Нито животът, нито смъртта, нито нещо друго…
Боже. Това погребението на Лиз ли е?
Ами финансирането и оборудването?
- Ще измисля нещо.
Трябва да се доверя на точните хора.
Доверих се на "Дженорикс",
а трябваше да се замисля за хората, за които ми пука.
Имам хора.
Макс Евънс иска да каже няколко думи.
Не мога. Не мога.
Това определено не е погребението на Лиз.
"Канцион Микстека".
Твоето семейство отдавна е проблем за моето.
Кажи ми, че няма да си като онзи инат баща ти
и като майка си, която си вреше носа навсякъде.
Иначе ще направя работата ти много по-трудна.
Ти си страхливец.
Изобщо не я познавам.
Трябва да отидем при ковчега.
Гербът на Валенти. Боже, това е Кайл!
Да. Мисля, че го намерих.
- Слава богу.
Той добре ли е?
- Не. Трябва му линейка.
Добре ли си?
Розуел?
Лиз!
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО