Two Night Stand (2014) Свали субтитрите
Какво, по… Мамка му.
Мамка му.
СВАЛКА ЗА ДВЕ НОЩИ
Присъедини се
АНАЛИЙ ТИПТЪН МАЙЛС ТЕЛЪР
Създай потребителско име
ДЖЕСИКА СОР СКОТ МЕСКЪДИ
Образование: Долекарско ниво. Не съм герой. Като вас съм.
Музика ДЕ ЛУКА БРАДЪРС
Искам да срещна: Ченге-ренегат, което играе по собствени правила.
Хората ми казват, че приличам на: Наричали са ме "красиво извънземно".
Оператор БОБИ БУКОВСКИ
Специални умения: Говоря просташки.
Статус: Необвързана отскоро.
Професия: Безработна. Между работа…
Професия: Приемам предложения.
Отворена съм към: Среща за една нощ.
Стандартен секс.
Сценарий МАРК ХАРМЪР
Разкрийте нещо лично: Сериозно ли?
Режисьор МАКС НИКЪЛС
Какво правя в петък вечер: Изживявам мечтата!
Търсите пресни домашни сладкиши? Елате в "Пекарната на Тери".
Дом на списание "Фемили съркъл"…
- Със зашеметяващата си красота
Фиджи е идеалният тропически рай за двойки.
Макар да не получихме снежната Коледа, на която се надявахме,
Майката природа крие няколко трика.
Получаваме информация за ураганна виелица тази вечер…
Меган, там си, където те оставих. Очарователно.
Хвана ме в крачка.
Просто си умирам за американската класика.
Лош ден?
- Не, просто съм изтощена.
Да, знам. Аз също.
Може би е време…
… да си намериш работа.
- На мен ли го казваш?
Да.
- Непрекъснато си търся работа.
Просто си почивам, когато си тук. Като да учиш, докато майка ти гледа.
Говори ли с вашите за наема? Крайният срок е на първо число,
а Седрик ще поеме, ако…
- Все още не съм решила за това.
Как така още не си решила? Какво прави днес?
Какво прави тази седмица?
Направих Коледа.
И започнах онлайн запознанства.
- Сериозно ли?
Да, млъкни.
Не, гордея се с теб. Запозна ли се с някого?
Казах, че започнах. Не съм машина.
Наистина ми харесва идеята всеки да плаща сметката си на среща,
само че нямам пари, затова е интелектуално упражнение.
Къде отиваш? Тъкмо се прибра.
Приятел на Седрик има рожден ден.
- Значи няма да сготвиш вечеря?
Не. Да.
Искаш ли да дойдеш?
- Зависи от ситуацията с тортата.
Рожденикът е необвързан. Не е много умен, но е хубав.
Идеален за свалка за една нощ.
- Не знам. Мислиш ли, че съм готова?
На кого му пука? Аз съм готова. Колко време мина? Не си ли загоряла?
Знаех си, че си говорите така, когато не съм тук.
Знаех си, особено за теб.
- Здрасти, Седрик.
Знаех си, хванах ви.
- Загоряла съм, но…
Понякога съм и мързелива.
Двете си противодействат като дуелиращи се магьосници…
Вече не. Тази вечер е вечерта.
- Файза ще ме урежда.
Мисля си за Бен.
- Идеята ми допада. Става.
Бен.
Здрасти.
- Как е? Лична карта, моля.
Момиче съм.
- Съжалявам, изглеждаш млада.
Приеми го като комплимент, става ли?
Мамка му!
- Как си загуби личната карта?
Никъде не ходиш.
- Възрастна съм, кълна се.
Виждате ли това? Движи се.
- Боже мой, Меган.
Здравейте. Лични карти.
Мамка му.
- Неловко.
Здравей.
Чух, че си добре.
- От кого?
Не знам, просто… Казах го от любезност.
Крис, мисля, че момичето се опитва да мине покрай теб.
Не, това е Бека. Бека, това са Файза, Седрик и Меган.
С Меган бяхме заедно за кратко.
Това ли е кратката ти версия?
Ще влизате ли, или не?
Беше ми приятно.
- Радвам се, че те видях, Меган.
Дори не го казвайте.
Ако знаехме, че ще бъде тук, щях да ти кажа.
Това е сериозен модел, наистина регресирам.
Миналата година бях в колеж, бях сгодена за Крис
и пиех вино в ресторанти. Сега съм по цял ден у дома по бельо,
не съм нищо за никого и дори не мога да вляза в бар.
Какво се случва с мен? Вървя назад!
Като Бенджамин Бътън съм.
- Продължил е. И ти можеш.
Пробери се, влез в сайта за запознанства, избери някой сладур.
Без питиета и вечеря, само забивка.
Не можеш да го поръчаш. Това не е поръчка на храна!
Да, можеш. Имаш гърди и интернет.
Седрик, подкрепи ме.
- Интернет, гърди.
Отчаяните времена - отчаяни мерки. Давай, тигре, ти можеш.
Нали?
Здравей.
К'во става?
- Не.
Добре.
Майната му. Той е продължил, значи и аз мога.
Здравей.
- Здрасти.
Здрасти. Как си?
Фантастично, ами ти?
- Пиши с малки букви.
Бъди небрежна.
Здрасти, секси маце.
- Сериозно ли?
Добре, хайде.
Летвата е толкова ниско. Много ниско.
И аз така.
Супер. Би ли искал да правиш секс с мен?
Звуча като компютърен вирус.
Страхотно.
Добре.
Съквартирантката ми ще ме изгони, за да прави секс.
Искаш ли да излезем?
Разбира се. Да отидем в някой бар?
Всъщност мислех у вас.
Бруклин, авеню "Класън" 172, апартамент 2.
Беше твърде бързо. Престори се, че съм почакал малко.
Тръгвам от Ийст Вилидж. Чакай ме след месец.
Ще сложа чаша "Гаторейд" на всяка спирка на метрото.
Почакай! Мамка му.
Почакай!
Може ли да направим видео чат?
- Разбира се.
Искам да видя апартамента ти. Психо тест.
Изрезки от вестници за нерешени убийства - няма начин.
Безопасността на първо място.
Добре. Дай ми минутка да сваля роклята на майка ми.
Здравей.
- Боже…
Бях сигурна, че ще видя близък план на пенис.
Аз също.
Наистина си красива.
Наистина красива. Както и да е. Това съм аз.
Наслади ми се. А това е апартаментът ми.
Както можеш да видиш, е вълшебна страна на чудесата.
Минах ли теста, или…
Да, така мисля.
Досега не съм го правила.
И аз.
- Не, не, не, знам…
Знам, че хората го казват, но аз наистина не съм. Нищо.
Знам, аз също.
Добре…
Добре, тогава предполагам, че ще се видим скоро?
Страхотно. Супер е, аз ще…
Ще бъде много хубаво, Меган. До скоро.
Добре.
- Добре, чао.
Не е за вярване, че ще бия път до Бруклин за секс.
Това е скандално.
- Не мисля, че се затвори добре.
Не, не, това беше телевизорът.
Това аларма за крадци ли е?
С якето ли спа?
Да, стана ми студено. Хвани натрапника!
Алармата е рестартирана.
Фалшива тревога.
- Много странно.
Много гадно, че ни събуди, но трябва да тръгвам.
Прекарах си чудесно, благодаря ти.
Беше идеално за това, от което се нуждаех.
Страхотно.
Амбициозно.
Страшна аларма си имаш.
- Дори не помня да съм я настройвал…
За 11,04 ч.
Странно.
Добро утро, Меган.
Добро утро, Алекс.
Всъщност съм Алек.
- Да.
Аз какво казах?
- Алекс.
Ще повториш ли правилното?
- Алек.
Завършва с "к".
Да. Няма проблем.
- Разбрах, съжалявам.
Много се забавлявах. Благодаря ти, че ме прие.
Пак заповядай. Притеснявам се как ще го украсиш,
когато разказваш на внуците ни как сме се запознали.
Нали?
- Да.
Ще се тревожим за това, когато му дойде времето.
Искаш ли да закусим, или обикновено изчезваш?
"Обикновено"?
Каза "обикновено".
Сякаш го правя толкова често, че да имам различни версии?
Нямах предвид това. Нямам представа колко често го правиш.
Снощи ти казах, че за първи път правя подобно нещо.
Да, но стига.
Стига. Какво?
Меган, да не очакваш да повярвам, че ти е първата свалка за една нощ?
Да. Единствената причина да съм тук е, че съквартирантката ми ме принуди.
Да, изгонила те е да прави секс, нали?
Именно. И все пак усещам явна осъдителна нотка
от твоята страна на леглото, което е странно,
имайки предвид, че беше екипна работа.
- Няма такова нещо.
Възхищавам се на това, което направи.
Ще ми се повече момичета да са така напреднали.
Ето пак мръснишкото нещо.
- Не те наричам мръсница,
а момиче, което отиде в дома на непознат в полунощ.
Де да имаше дума за това.
- Знаеш ли, майната ти.
Беше шега, съжалявам.
- Ти ме покани тук, запомни го.
Не беше така, но няма значение. Може ли да закусим?
Правя овесена каша с усмихнато личице от желе и не е мръснишко.
Задръж си овесената каша. Мисля да тръгвам.
Но благодаря, че ме покани, беше чудесно да те опозная.
Всичко хубаво, Алекс.
- Ще предположа, че беше нарочно,
защото ти казах, че името ми е Алек.
- Не беше, но не се тревожи.
Името ти е тъпо.
- Добре, чао.
Беше хубаво да правим секс.
- Де да можех да кажа същото.
Снощи звучеше, че ти е хубаво.
- Не вярвай на всичко, което чуваш.
Особено ако е: "Алек, яко име". Звучи като чернова на име!
Добре, майната ти, Меган.
- И на теб.
Добре.
Какво?
Мамка му!
Представи си спящо ангелско личице…
Не, аз съм ангелът. И този ангел бива събуден
от куче-помияр, затворено в тялото на секси момиче!
Това беше моята сутрин. Виж, не мога…
Мамо, ще ти звънна по-късно.
Здрасти. Алек беше, нали?
Какво, навън вали сняг? Да. Вие, нюйоркчаните…
Не искам да кажа, че сте пъзльовци, но трябва да видите зима в Минесота.
Ще ти повикам такси.
- Да.
По дяволите, това е много сняг!
Приятели, надявам се, че не планирате да ходите някъде скоро,
защото няма как да стане. Свидетели сме на рекорден снеговалеж!
Това нещо дойде за нощ и помете цял Ню Йорк.
Говорим за десетки хиляди заседнали пътници за празниците.
Целият градски транспорт е блокиран. Улиците дори не са изринати.
От кметството призовават хората да не излизат
и да избягват ненужни пътувания.
Настанете се удобно, приятели, защото уикендът ще бъде дълъг.
Файза, трябва да направиш нещо, не мога да остана тук. Ужасно е.
Скъпа, не гледаш ли новини? Нищо не можем да направим.
Виждаш ли колко е хубаво? Може да е така всеки ден.
Седрик е парамедик. Не може ли да ме измъкне с хеликоптер оттук?
Това той ли е? Седрик подиграва ли ми се?
Не, не, не… Извлечи най-доброто.
Ще те измъкнем, щом можем, обещавам.
Не, не, не. Нямаше да съм тук, ако не беше ти.
Съжалявам, не те чувам.
Какво?
- Мисля, че снегът пречи на…
На сат… сателита. Добре, чао.
- Чао.
Файза!
- Награби ми задника!
Бурята буквално ще се стовари над целия Ню Йорк.
До метър и половина сняг, може и повече.
В Поконо и Катскил достига до три метра и половина.
Тази снежна виелица е най-голямата в историята.
Това заслужавам, покаяние.
Това е най-лошата оценка за овесената ми каша.
Така става, като мърсувам.
Мислиш ли, че Бог е създал виелицата, за да те накаже, че си мръсница?
Не мисля, че е бил Бог. Това е абсурдно.
Мисля, че е била баба, но не знам как.
Да, това звучи логично.
Предпочитам да не прекарваме следващите 24 часа в неловко мълчание.
Защо не се престорим, че никога не сме правили секс?
Не се е случило. И да се престорим, че това е времето,
а не пасивно-агресивната ти вълшебна баба.
Като да опитваш да върнеш пастата за зъби в тубичката.
Навън е. Виждала съм пениса ти.
Подметна, че съм мръсница. Това са големи неща.
Да не каза, че пенисът ми е голям?
- Не, не съм.
Казах, че намесата му е голяма.
- Все пак е приятно да го чуя.
Не можеш просто да изтриеш факта, че двама души са правили секс.
Мисля, че ни подценяваш.
Здравей, аз съм Алек.
Аз съм Меган.
- Приятно ми е да се запознаем.
С какво се занимаваш?
- Боже. Това ли правим?
Не.
- Сериозно? Вече?
Тъкмо започнахме. Добре.
Следим ситуацията отблизо.
Има масивно спиране на тока из цялата област.
Това включва областите Дъчис, Харлан,
Бронсън, Мидълбрук,
Монмът…
Времето лети.
Покипси, Монток,
Бингхамтън,
Ню Палц,
Ню Палц. Коя е столицата на Ню Йорк?
Добре, да опитаме пак, но има правила.
Без разстройващи въпроси.
Не осъзнавах, че този беше такъв.
- Сега вече знаеш.
Мъча се да измисля въпрос, който не би бил разстройващ.
Обичаш ли кучета?
Напълно неразстройващ въпрос. Добра работа. Да.
Обичам кучета.
- Аз също.
Трябва да ползвам тоалетната.
- Позволено е.
"Позволено е"?
Пет типа момичета, срещани онлайн.
- Какво?
"Увредена"? Не ме познаваш.
Случайно да имаш слушалки?
Благодаря.
Меган?
- Какво стана?
Какво ли? Ти. Какво е това?
Боже!
Не се тревожи, ще се погрижа.
- Не, не, не.
Отстъпи, няма да чистиш това. Вечно ще ми го натякваш.
Върви в стаята си.
Ще се справя.
Отврат.
Студено и отвратително.
Продължава.
- Натисни копчето!
Не, говорех за наказанията на вселената.
Това е потоп, направо библейски.
Къде ти е плунжерът?
- Трябва да е до…
Мамка му, заех го на приятел. По дяволите.
Затова никога не даваш плунжера си на приятел.
Има хиляди причини за това.
- Просто затвори вратата.
По-късно ще се погрижа за това.
Имам идея, която ще оправи всичко.
Искаш ли да се напушим?
Да, и аз не искам, беше тест. Не знаех дали не си ченге.
Да, ще го направя. Ще се напуша. Не ти пука, нали?
Апартаментът си е твой.
Предупреждавам те, че ще ме сметнеш за много готин.
Мой приятел го направи. Не знам дали личи, но пуши много.
Окуражавам креативността му.
- Не, мисля, че ти отива.
Съжалявам, бих отворил прозореца, но…
Чудно защо нямаш приятелка.
- Страшен улов съм.
Залагам 150 долара, че ще си умреш сам.
Бъдещата ми секси вдовица ще приема парите ти с радост.
Можеш да се поотпуснеш малко.
Може да ти дойде добре. Опитай.
Напушвала съм се.
- Не и с мен.
Хубаво.
Дано да те направи по-забавен.
Да, изпуши го.
По-рано ме попита с какво се занимавам и аз станах раздразнителна.
Ти раздразнителна? Не мога да си го представя.
Отговорът е…
В момента не съм особено заета. С нищо не се занимавам.
Миналата година можех да кажа, че уча долекарско ниво,
което звучи впечатляващо, нали?
Но завърших и вече не мога да го казвам.
Мисля, че в профила ти пишеше, че си.
- Да, още не съм го променила.
Профилът ти не е ли от два дни? Това е странно.
Това да не е разпит?
- Криеш ли нещо?
Не, просто…
Чувствам се на границата. Дипломата не върви с упътване.
Хоумрън! Печеля световната купа!
В дипломата ти пише "долекарско ниво". Звучи сякаш следва нещо.
Какво беше това?
Защо записа долекарско ниво, щом не си искала да учиш медицина?
Все мислех, че ще сменя специалността, но завърших.
Чакай, как стана това?
- По-лесно, отколкото си мислиш.
Ти с какво се занимаваш?
- Работя в банка.
Изискано. Банкиране.
Не, просто банка. Помощник-мениджър съм.
Как някой като теб се забърка в нещо толкова…
Вълнуващо?
- Да.
Не знам. Искам да кажа, че когато си на 17 и…
Искаш да покажеш на света на какво си способен,
защото имаш какво да кажеш… Не знам какво е чувството.
Не съм имал нужда от работа, която да определя живота ми.
Харесваш ли работата си?
- Откога се предполага да го правиш?
Мисля, че поколението ни разбира погрешно това.
Интересно.
Забравих храната, връщам се за нея.
- Не, не, не.
Моля те, остави на мен.
Вече съм впечатлена.
Това е като иконом под формата на килим.
За човек, който има всичко, но не и килим.
В колежа пушех, но едно лято отидох у нашите,
пуших от изпарителя и гледах италианско порно.
Боже мой.
- Това наистина отказва от дрогата.
Страхотно! Донякъде е гнусно, но…
Забавно е.
- Докато растях,
родителите на всичките ми приятели бяха разведени.
Но моите винаги бяха щастливи.
Бяха отвратително щастливи.
Много е трудно да се придържаш към това.
Мисля, че това ме сбърка.
И моите родители все още са женени.
- Така ли?
Браво на тях.
- Какво?
Като бях малък, ми се искаше да се разведат,
защото завиждах на приятелите си, които празнуваха Коледа по два пъти.
Какво?
- Спри го.
Не харесваш ли песента?
- Не, обожавам я.
Ще ми се дотанцува от нея.
Да, трябва да го направиш.
- Не.
Да!
- Довери ми се.
Не те бива в танците ли?
Не.
Аз съм невероятна танцьорка, но разбираш ли…
Ако ме видиш да танцувам, ще ме следваш като малко кутре
и ще бъде неудобно и за двама ни. Трябва да останеш тук.
За собствената ти безопасност, довери ми се.
Добре.
Искам да съставя следващия си въпрос в контекста,
че диетата ми не включва вредна храна.
И като имаш това предвид, хипотетично…
Да?
- Ако някой трябва
да използва тоалетната,
как би трябвало да го направи при тези специални обстоятелства?
Спри да се усмихваш.
Страхотен въпрос.
Това зловещите ти съседи ли са? Ти ли си зловещият съсед?
Определено си зловещият съсед.
Г-жо Лопан, Алек е. Бих искал да заема плунжера ви.
Случаят е спешен.
Това да не е тяхната пощенска кутия?
Да, вероятно са заминали за празниците.
Нали не се изсмя току-що?
- Донякъде е забавно.
Виждаш ли това изражение? В паника съм.
Разбрахме ли се?
- Да.
Добре, не се бой. Закачалката ще спаси положението.
Сигурно го казваш на всички момичета.
Бързаме.
Има и план Б, но може да звучи откачено.
Няма да се напушим пак.
- Напротив. Не, шегувам се.
Прозорците в сградата не са здрави.
Може да излезем през прозореца, да се качим на покрива
и да влезем у Лопан през аварийното стълбище.
Добре.
Може би трябва да го направиш сам.
Няма да нахлуя с взлом сам! Правим го заради теб.
Защо имаш това нещо?
- Баба ми го остави.
Да, тя е виновна за този стил.
- Разбирам. Сладурско.
Да го направим.
Не можа просто да се изтропаш в мивката, нали?
Какво има?
- Замръзнал е!
Няма да помръдне! Трябва да се върнем.
Няма връщане назад!
Какво, по дяволите? Шегуваш ли се?
Ненормална ли си? Ще се наложи да платя за това!
Налагаше се. Ще разберат.
Ти си напаст.
- Не съм!
Съжалявам, трябва да пикая, налага се. Разбираш.
Не, не, не… Ти си задник на всевъзможни езици!
Разбираш.
Толкова е хубаво да се изпикая.
Съжалявам, фалшива тревога.
- Така ли?
Боже.
Само да знаеш, че и аз те наказвам с мълчание.
Не знаех дали го забелязваш, затова исках да ти кажа.
Мисля, че решихме загадката на запушената тоалетна.
Какво? Не, казах ти, че аз ще го направя!
Какво е това?
- Нищо. Върни ми го.
Меган, това беше в тоалетната. Гнусно е, ясно?
Ако имаш проблем с четивото, да беше казала.
Увреденото момиче се връща на коня. Измаменото момиче.
Просто глупава статия.
Не беше глупава. Беше доста точна.
Колко жалко е това, толкова е жалко…
Наистина ли мислиш, че името ми звучи като чернова на име?
Да.
Но е хубава чернова. Близо е.
Наистина ли симулираше?
За какво говориш?
- За снощи.
Когато издаваше…
Бих ги нарекъл писъци на удоволствие в стил банши,
но сутринта постави под съмнение истинността им?
Какво се случи с това да се престорим, че не сме правили секс?
Преживях го.
- Защо отново мислиш за това?
Не съм спирал да мисля за него.
Добре, виж. Казах всичко това,
за да нараня чувствата ти, защото ти нарани моите.
Не се връзвам, защото жените са най-искрени,
когато опитват да наранят някого.
- Добре.
Не е възможно жена да е симулирала за първи път с теб.
Определено е.
- Карал си бившата си да свърши?
Да, непрекъснато.
- Толкова често?
Преди или след теб свършваше?
Обикновено ние… Свършвахме едновременно.
Едновременно. Казвам ти.
- Да? Глупости.
Това е злобно.
- Няма от какво да се срамуваш.
Трудно е. При вас, мъжете, е лесно. Просто триене.
Но при момичетата има много недосегаеми неща там долу.
И е лошо, че симулираме. Не е хубаво за вас, не помага на нас.
Не помага на следващото момиче. Но наистина се целуваш много добре.
Усъвършенствал си го.
- Много упражнения с ръка.
Но си прекарах добре.
- Хубаво.
Да, да поговорим за това. Какво…
Къде сгреших?
Не става дума къде си сгрешил, а как двама души се синхронизират.
Как си пасват.
- А ние не бяхме в синхрон?
Мислиш ли, че бяхме?
- Първият път е неловко.
Не знаем какво да кажем, как да докосваме. Неловко е.
Това не се променя след първия път.
Рано или късно се разбира какво харесва другия,
но не можеш да говориш открито, защото мъжете са чувствителни.
Предлагането на някаква дреболия ги побърква,
защото решават, че си го мислела през цялото време.
После се ядосват, че не си го казала по-рано, а ти не си,
защото е било твърде рано. Затова трябва да ги обучиш
да разпознават различните стонове, без да осъзнават.
Знам го от опит.
Върши работа. Или поне при мен.
Не, това е като лагер. Трябва да работиш с партньор,
но не можеш да кажеш нищо и затова те препъва.
Да, като лагер е.
На какъв лагер си ходил?
- Мамка му.
Хрумна ми страхотна идея. Усещаш ли го? Ние двамата?
Имаме чудесна възможност.
- И каква е тя?
Това тук.
- Аз не…
Не схващаш ли? Добре, в капан сме.
Участваме в невероятен опит, ние сме като лабораторни мишки.
Правихме секс, но не изпитваме нищо.
Щом изчистят снега, ти си отиваш.
- Надалеч.
Нямаме общи познати и вероятно повече няма да се видим.
Да.
- Може да използваме времето,
за да бъдем честни и да си дадем съвети,
и градивна критика, за да сме по-добри любовници
за следващия човек.
Първо, не можеш да използваш думата "любовници".
Мисля, че мога.
- Предложението ти е потенциално…
Ужасно е. Не струва. Лоша идея. Какво?
Това е най-добрата ми идея.
- Колко тъжно.
Меган, чуй ме, не можеш да ми пуснеш бомбата
"никога не си карал момиче да свършва"
и после да не искаш да говорим. Аз искам.
Мъжете не приемат градивна критика по въпроса.
Започвате да мрънкате…
- Не.
Обещавам да не го правя, ако и ти не го направиш.
Какво искаш да кажеш с това?
- Мислиш, че е еднопосочна улица ли?
Мислиш, че имаш насоки за мен?
- Ами…
Да, хрумнаха ми едно-две неща, но… Никога няма да ги разбереш, нали?
Боже, хубаво. Вързах се, давай.
Добре, това е хубаво. Това не е само при теб.
Искам да го изясня. Това с изключеното осветление.
Какво е това, по дяволите? Ако са изключени, както поиска,
мога да правя секс с всичко, буквално. Но аз не искам да го правя с всичко.
Искам да правя секс с теб. Не конкретно с теб, а общо казано.
Включено осветление?
Всички мъже ли мислят така?
- Поне аз и приятелите ми.
Момичетата го чуват по-често от "здрасти". Това ли е?
Просто казвам, че сме млади и сексапилни хора
и трябва да го приемем, докато можем.
- Добре, хубаво!
Мъжете обичат да го правят на светло. Отбелязано, супер, шокирана съм.
Какво друго имаш? Имаш ли?
- Искаш още? Да, имам.
Добре… Какво друго правиш, което не ми харесва?
Добре, това, че се изправяш от леглото,
извръщаш се наполовина и се събличаш със свръхскорост,
все едно се приготвяш за физическо или нещо такова.
Никой не се е оплаквал от скоростта ми на събличане.
Повечето мъже харесват голото ми аз.
- И аз. Чудесно е на вид и на пипане.
Имам предвид, че можеш да направиш частта със събличането малко…
"Какво става?" Сваляш сутиена настрани.
Използвай въображаем пилон, покажи го, плесни го.
Надолу. Нагоре.
- Боже мой.
Направи това с дупето и бельото.
"Изпуснах нещо… Гащичките си."
Можеш да ги ритнеш нагоре. Да ги хванеш.
После прави каквото искаш с тях.
- Не беше ужасно.
Трябва да го пробваш с токчета.
- Да, права си, странно е.
Не, бъди мъж и довърши. Просто се приготви за атака.
Това не прозвуча в духа на градивната критика,
но въпреки това ще продължа. Виж, всичко,
което казвам, е, че мъжете харесват събличането.
Можеш да го превърнеш в нещо.
Добре. Последно, когато бях в теб, започна да правиш това нещо…
Започна да си помагаш и се почувствах като резерва.
Като втора цигулка.
- Отбелязано.
Мой ред ли е? Не прави повече така.
Добре.
- Това е международно нещо.
Добре, не знам кой е научил мъжете да изписват азбуката с език,
но се чувствам като Хелън Келър, чукана от учителя си.
Но ти нямаш подобна фантазия?
Имаше момент по време на любовната игра,
в който имаше вероятност да свърша и мисля, че ти го посочих дискретно.
Помниш ли какво ти казах?
- "Близо съм"?
Да, и след като ти го казах, ти започна да правиш друго.
Какво ти мина през главата тогава?
Честно казано мислех, че правя финален ход.
Нещо като в "Мортал Комбат". "Довърши я!"
И го забих, но… Мислех, че правя нещо такова.
Следващия път продължи да правиш това, което правеше,
защото си я довел до трета база и можеш да спечелиш играта.
Добре.
- Изчака аз да те съблека,
което е ненужно и странно. Не съм майка ти, която те завива.
И опитваше да ми направиш смучка. Никой не ги харесва.
И бързаше много, сякаш ме сондираше за нефт.
Цялото ми тяло беше като…
И след това откри джи точката ми, но просто мина покрай нея.
Няма нищо. Но ти не се спря.
А аз толкова исках. Добре, хубаво.
Когато едно момиче си помага, това е хубаво нещо.
И бившият ми се държеше странно по въпроса.
Не е като да се състезаваме в някоя еротична японска игра.
Правим секс. Приеми отборния дух.
И снощи, след като свърши, се усамоти в другия край на леглото,
сякаш беше заложил бомба там долу.
Следващият път прегърни момичето и брой до… десет.
Това нещо ще ти донесе успех. Можеш да ми благодариш по-късно.
Като изключим тези неща, беше задоволителен любовник.
Задоволителен, благодаря ти.
Задоволителен не е комплимент.
- Знаех си, че ще стане така.
Казах ти, че идеята е лоша.
- Супер.
Идеята си е супер, добре съм.
Аз съм като тефлон, скъпа, нищо не залепва по мен.
Но трябва да проверим новините за някакви промени.
Както виждате, бурята не показва признаци за намаляване!
Искам да погледнете нещо.
Зад мен е Емпайър Стейт Билдинг, но вие не я виждате.
Виждате само сняг.
Залагам 150 долара, че Рики Рейнс е в пълна ерекция.
Като невероятен номер с изчезване…
- Забавно е.
Добре, казаха ми, че Емпайър Стейт Билдинг не е тук,
но това ви показва…
- Може ли да взема душ?
Не. Да, няма проблем. Кърпите са на пода.
На живо от улиците на Ню Йорк за вас предаде Рик Рейнс.
Току-що говорих с кабинета на губернатора и ми казаха,
че бурята е истинска кучка…
- Много бързо.
Не мога да го кажа? Добре.
Ами ако опитаме отново?
Не мога да понеса повече критика.
- Не, не, имах предвид, ако…
… опитаме отново.
Да изпробваме теориите си в името на науката.
В името…
… на науката.
Да, мисля, че ще ми е много полезно. Защото се уча с практиката.
Да, можем да го направим.
Хубаво.
И комуникационният канал си остава отворен.
Казваме каквото ни идва наум.
- Добре, трябва да го заснемем.
Не? Прекалих ли? Съжалявам.
Как ще започнем?
Добре, на нормална среща се натрупват някакви неща,
но тъй като това е просто забивка, мисля, че няма проблем да…
Това не е лошо.
Мамка му.
- Без чаршафи прилича на вертеп.
Което е чудесно при ролева игра…
- Да, ден за пране.
Добре, ела тук.
- Добре.
Трябва да сложат етикет, нали? Май е на обратно, но няма проблем.
Добре, докъде бяхме стигнали?
- Дотук.
Почитател на бутането на леглото. Класика.
Не. Първо обувките и чорапите. Няма подходящ момент за това…
… да ги свалиш.
- Боже.
Добър компромис. Харесва ми.
- Благодаря ти.
Старая се.
Това ли имаше предвид?
- Да, това беше добро.
Доста добре ти се получи.
- Хубаво.
Имам чувствителни зърна.
Това е много чувствително.
Някакви забележки?
- Не.
Не!
Ако има едно нещо, което трябва да научиш
от цялото преживяване - не прави това.
Опитвах да те успокоя.
- Баща ми правеше така.
И сега мисля за него.
- Това е гадно. Съжалявам.
Така е по-добре.
Така е много по-добре.
Японската азбука.
Благодаря ти, Розета Стоун.
Леле!
- Това беше страхотно!
Здравей.
Раздвижи се.
Събуди се.
Здрасти.
- Заспали сме.
Да, това проблем ли е?
Не виждам образователните цели от това действие.
А и съм гладна.
Ще умрем от глад.
- Не и ако харесваш горчица.
Защо нямаш храна?
- Имах.
И я изядохме, когато се напушихме.
- Да.
3-годишен банан?
Ето.
Може да се наложи да изкараме дни с нея.
Ще я разделим на дажби.
- Добре.
Хубава е. Добре, трябва да бъдем креативни.
Дай ми десет минути и ще измисля нещо.
Добре, но не ставай лаком.
- Ще се върнеш ли в леглото?
Специална доставка.
Откъде ги взе?
- Не се тревожи за това.
Това са нудълсите на съседите ти!
Контрабандни са. Толкова се ядоса за прозореца,
а се виж как стана обикновен крадец.
- Знам.
И за протокола, беше супер яко, когато счупи прозореца.
Благодаря, и аз мисля така.
Може би не си най-ужасният човек, с когото да бъда затворена.
Същото важи и за теб.
Родителите ти лекари ли са?
Мислех, че са и затова си се разбунтувала и отказала да продължиш.
Какво се случи?
- Няма значение.
Напротив, има. Хайде, можеш да ми кажеш.
Ще ти прозвучи нелогично.
- Всичко ми звучи логично.
Това е бремето да бъдеш гений. Не мога да се сдържа.
Не е…
Не съм преставала да искам да бъда доктор.
Значи искаш да бъдеш доктор?
Имам предвид, че не съм си променила мнението.
Никога не съм искала да бъда доктор.
Тогава защо учи долекарско ниво?
- Добре.
Някога бях сгодена.
Някога… Звучи все едно пиша мемоари.
Наскоро бях сгодена.
Бяхме заедно в гимназията и го последвах в Нюйоркския.
Когато трябваше да избера специалност,
не планирах да имам нужда от нея.
Просто исках да бъда съпруга и майка.
Хората все те гледат странно, когато кажеш нещо такова,
защото те съжаляват или…
- Меган, аз не…
Не исках да те гледам странно.
- Няма проблем.
Пропускаш нещо, но…
Не знам, искам да кажа…
При родителите ми се е получило и все си мислех, че ще направя същото.
И тогава вселената ми показа, че греша.
Какво се случи?
- Той ми изневери.
Да, тъжното е, че не това беше проблемът.
Исках да оправим нещата, но той искаше да приключим.
Каза, че иска момиче, което има собствен живот.
Няколко пъти спомена думата "амбиция".
И мен са ме замеряли няколко пъти с тази дума. Вярваш или не.
Вярвам.
- Амбицията е пълна глупост.
Като да гониш вятъра…
Каквото и да мислиш, че ти трябва, определена работа, златна звезда,
синя панделка, лъскаво бюро, хубав офис, това не…
Щом го получиш, ще се объркаш, защото няма да бъдеш толкова щастлив,
колкото си мислел. И ще се питаш защо не си щастлив.
Получил си бюрото. Но там има друго бюро.
Винаги ще има нещо повече, което амбицията ти ще желае.
И когато получиш него, идва следващо. Безкрайност. Трябва да се пенсионираш.
Тръшкаш се и докато се усетиш си имаш огромна къща,
четири и половина бани, маса за пинг-понг и си мъртъв.
Да избухнем!
- И си мъртъв.
Изгубих съзнание за миг.
Благодаря, че остана с мен, не знаех дали ще мина от другата страна.
Избухването винаги помага.
Какво стана с този тип?
- Нищо.
След един семестър имах диплома, която нямах намерение да използвам.
И ето ме тук.
- И не си имала свалка за една нощ?
Повторих ти около стотина пъти.
- Обикновено не траят толкова дълго.
Това е гадно.
Този тип е сбъркан.
- Какво имаш предвид?
Каза, че сте се запознали в гимназията, нали?
Мисли, че си определен тип момиче, и смята, че ще срещне такова момиче
в по-късен етап в живота си, когато е готов.
Но когато той стане готов, това момиче няма да го има.
Няма представа колко си уникална.
Какво е това?
- Какво?
Това? Гледаш ме влюбено.
Определено го правиш! Гледаш ме влюбено.
В момента съм много жаден и това е жадният ми поглед.
Ти също ми се струваш жадна. Ще донеса нещо за пиене.
Може ли като типично момиче да конфискувам най-удобния ти суитчър?
Обещавам, че няма да го открадна.
- Да, един момент.
Моля те, бъди травестит.
Намерих прасковен шнапс. Бутилката беше прашлясала,
но мисля, че сокът… става.
Къде е Дейзи?
В Сан Франциско.
С нея ли си?
Трудно е да отговоря на този въпрос.
Не, не е.
Току-що го направи.
Меган, ела. Нека поговорим за това.
Останал си сам тук и се възползва максимално.
Кога се връща?
Трябваше да се върне този следобед, но полетът й беше отменен.
Чух за това.
Очевидно има огромна виелица.
Винаги съм се чудела какво е да си другата.
Чувството е по-хубаво.
Не е страхотно, но със сигурност по-хубаво.
Почакай.
Слава Богу, спряло е.
Нека погледнем навън.
Гледаме градския транспорт в Ню Джърси, спиращ по цял ден.
Това е "Менло Парк"…
- Може ли да ти покажа нещо?
Моля те, остави ме на мира. Не съм ядосана.
Как бих могла да бъда? Не съм питала и не излъга.
Исках безсмислен секс и го получих.
Нека ти покажа това. Моля те.
Прочети го.
Зарязала те е, но все още я обичаш?
- Все още не ми я е дала.
Не разбирам. А и не ме интересува.
Преди три седмици ме помоли да потърся портмонето й
и случайно я намерих, докато го търсех.
Не знаех какво да правя. Дадох й портмонето на обяд
и на следващия ден замина на турне.
- Турне? Да не би да е…
Тя е диджей.
- Разбира се.
Разбира се, че е най-готиното момиче.
Създадох този профил, защото исках да имам нещо,
което да й хвърля в лицето, когато реши да дръпне спусъка.
Знам, че е много незряло.
- Можеше просто да скъсаш с нея.
Да, мислих за това.
Хората говорят колко е хубаво да бъдеш необвързан,
а е пълна глупост да бъдеш в партията на необвързаните.
Не е партия, а група хора, седящи в тъмното, пишещи съобщения.
Оплакванията за бавно чистене във външните квартали
като Куинс и Бруклин бяха чути.
От отдела по почистването правят това в момента.
Направих нещо глупаво и съжалявам.
Метрото и автобусите също са пуснати.
- Извини ме.
По-голямата част от бурята се е изместила в Шенандоа Вали…
Меган, почакай.
Стига. Какво се очакваше да направя? Не знаех, че съществуваш, не…
Не искам нея, искам теб. Искам теб.
И какво те кара да мислиш, че аз искам теб?
Ти си просто един забавен тип, който работи в банка.
Сериозно надценяваш способността си да разбиваш сърца.
Стига.
Боже мой, Меган!
- Здрасти.
Здрасти.
- Това моята завивка ли е?
Здравей.
- Боже мой.
Вие сте чудовища.
- Божичко!
Как мина срещата ти?
Да, изтрийте акаунта.
Профилът не е открит.
Изглеждаше уморен и не исках да те будя.
Здрасти, какво правиш?
Дейзи, трябва да поговорим.
- Да, знам.
Открих бележката в боклука.
- Тук е.
Благодаря за снощи. Страхотен апартамент. Меган.
Кога я откри?
- Като ти търсех портмонето.
Беше случайно.
- Разбирам какво става тук.
Прочел си я и си поискал да се прибера и да открия хайку с червило,
за да можеш ти да сложиш край.
- Не е хайку, няма достатъчно срички.
Голямо дете си.
- Да.
Дейзи, и двамата знаем, че не сме един за друг.
И мисля, че сме наясно от дълго време, но няма проблем.
Просто се страхувахме, че точните ни половинки ги няма.
И ако наистина ги няма?
- Мисля, че ги има.
Добре, и сега какво?
Мога да си преместя нещата у Кевин. Длъжник ми е заради един плунжер.
Добре.
Кажи ми, когато се изнесеш.
Дейзи, може ли да те питам нещо?
Да.
- Някога…
… симулирала ли си?
Година заедно. Приключи. И ти мислиш за това?
Не, мисля за много неща. За спомени, чувства и…
Но трябва да знам дали… Правила ли си го?
Да, съжалявам. Станах мързелив.
Но не трябваше да симулираш. Защото това не помага на никого.
Трябва да общуваш.
- Какво е станало с теб?
Кажи й, говори с нея.
Меган, Файза иска да ти каже нещо.
- Добре.
Чаках да повдигна темата, след като се съвземеш,
но със Седрик ни беше приятно да бъдем сами през изминалите нощи.
Не бях сигурна, че ще стане, защото съм свикнала все да си тук.
Нонстоп, непрекъснато.
Но… Скъпи, помогни ми, моля те.
Чудехме се какво ще стане, ако се изнесеш.
Какво ще бъде? Можеш да останеш тук,
колкото е необходимо, докато си стъпиш на краката.
Два дни, три… Колкото поискаш.
Четири дни.
- Добре.
Не, мисля… Според мен идеята е много добра.
Наистина ли?
- Така каза.
Преместих се в Ню Йорк заради Крис.
Мислех, че ако се прибера у дома, ще го призная.
Затова останах и се погрижих интернет да не остане сам.
Имах нужда от ритник отзад.
Значи знаеш какво да правиш?
- Не. Нямам ни най-малка представа.
Никаква.
Знаеш ли какво значи това?
Това ще бъде последната ни Нова Година като съквартирантки.
Страхотно.
Здравейте, знам, че ще прозвучи като нещо, което би казал един луд,
но преди няколко вечери се запознах с момиче в сайта ви и…
Ще спестя време и на двама ни.
Не, не искам адреса й, а само фамилията й.
Убедена съм, че е било вълшебно, но не можем да даваме лични данни
на друг, освен на полицията. При условие, че не сте полицай,
мога ли да направя друго за вас?
- Не.
Това не е просто детско предаване. Всеки може да участва в него.
За всеки, който цени приятелството, приключението.
Има един герой, Ябълкова ракия, тя ми е любимка.
Много е силна. Донякъде ми напомня за теб.
Мисля, че те загубих. Извинявай? Ехо?
Просто ще го кажа, но изобщо не те бива в разговорите.
Не знам дали…
- Мисля, че е, защото си толкова…
Завладяващ. Чувствам се силно застрашена.
Няма от какво да се боиш.
- Извини ме.
Не, не, не, моля те. По дяволите!
Добре, хубаво. Чудесно.
Кучи син! Проклет кучи син! Мамка му!
И моментът, който чакахте…
Меган.
Отдавна не сме се виждали.
Аз съм Бен.
От класа по биология.
- Как се озова тук? Познаваш ли Файза?
Да, да, да. Със Седрик сме добри приятели.
Отиваме за пиене. Вие двамата се забавлявайте!
Ти! Ти си глупавият красавец!
Благодаря ти?
Трябваше да се чукам с теб. Така вселената си поправя грешката.
Кое училище избра?
Изненадващо ме приеха на две места, но сега се опитвам да избера.
Решението е важно и очевидно, че и баща ми има мнение…
Меган? Меган?
Просто…
- Полиция! Меган? Меган, нали?
Оплакванията за шума са към Файза и Седрик,
защото апартаментът вече е техен.
- Всъщност търсят теб.
Как е, шефе?
Меган Пегано? Ще излезете ли в коридора с нас?
Защо?
Полицаите откриха това в банята на Лопан.
Не разбирате. Този тип е психопат.
Опитва се да ме натопи! Нагласил е цялото нещо!
Осъзнавам, че звуча като луда, но това обяснява всичко.
Толкова е откачен, че кара и мен да звуча като такава.
Виждате ли какво прави?
- Госпожо…
Влязохте ли или не през прозореца на апартамента на семейство Лопан?
Имаш мъничко…
Малко…
Добре, махна го.
Хубава си.
Коя от вас е Меган Пегано?
Гаранцията ти е платена.
Почакайте, това е невъзможно. Дори не съм звъняла по телефона.
Може да го направи? Може да откаже гаранцията ми?
Вие сериозно ли? Добре, просто трябва да говоря с нея.
Има определени часове за посещение и става само ако тя поиска да те види.
Което предполагам, че не е така, след като предпочита да остане тук,
вместо да види физиономията ти.
- Грубо.
Ами ако ви кажа, че й помогнах да влезе в апартамента?
Тогава ще ме заключите ли с нея?
Да, така се прави в полицейските участъци.
Бяхте саркастичен?
- Ти сериозно ли?
Трябва да говоря с нея!
- Добре тогава.
Пет, четири, три, две, едно!
Честита Нова Година!
Ами тези двамата? Те може ли да ти платят гаранцията?
Боже мой, какво стана?
- Просто ме заведи у дома.
Вземи.
- Здравей.
Кой е този?
- Съжалявам. Не знаех фамилията ти.
Какво трябваше да сторя?
- Само не и това!
Добре, разстроена си, но, Меган, и двамата почувствахме нещо.
Усетих Стокхолмски синдром.
- Този път трябва да ме изслушаш.
Защо го правиш? Имаш приятелка.
Това приключи. Меган, нека ти обясня.
Трябваше да ти кажа за нея. Имаше моменти, в които исках
и трябваше, но в други моменти забравях, че съществуват други хора.
Знам, че звучи глупаво, защото приятелите ти ме зяпат,
сякаш пенисът ми е изваден.
Съжалявам, беше забавно.
- Господине?
Добре, да приключваме. Полицаят не е доволен. Меган?
Вкара ме в затвора!
- Съжалявам.
Имаш пет секунди, преди да разбереш какво е.
Добре, хубаво, мамка му. Не беше насочено към вас или към теб.
Виж, издъних се.
Но наистина много съжалявам.
Но не можеш да спреш, преди да знаем какво може да стане.
Трябва да разберем. Може да излезем
и да разберем, че не сме един за друг.
Може да се чувстваш застрашена от танцуването ми
или да разбера, че си абсолютна расистка.
Добре, това беше хипотетично.
Просто казвам, че много неща не знам за теб.
И много неща трябва да обсъдим.
Прекарах две нощи с теб и това време не е достатъчно.
Дай ми повече време, моля те.
По средата беше малко неуверен, но завърши силно. Трогнат съм.
Меган, какво мислим?
Мисля, че ме вкара в затвора.
- Все още ли сме на това?
Виж, хайде де. Някога ще се смееш на това.
Уверявам те, че някой ден ще ти се стори много смешно.
Добре, да се разберем. Дай ми номера си и изчезвай.
В момента, в който се засмея на това, ще ти се обадя.
Останете, колкото желаете. Този беше ненормален.
Може ли да излизам с него?
- Седрик!
Просто не срещам забавни хора. Забавните хора не карат линейки.
Съжалявам
Аз съм задник
Мамка му.
Ало?
- Ти си идиот.
Осъзнаваш ли го?
- Добре ли си?
Да, чувал съм го.
- Нали знаеш, че стана заради мен?
Не е вярно.
- За какво говориш? Вярно е.
В духа на градивната критика, следващия път,
когато искаш да си върнеш момиче след някоя глупост,
упражни речта си за следващото момиче,
защото, ще бъда честна - тази, която изнесе, не струваше!
Мамка му, срамувах се заради теб…
Какво?
- Избърза прекалено много.
Твърде много.
- Имаш право. Абсолютно.
Съжалявам, че те вкарах в затвора, но знаеш ли какво ще стане
с уличната ти репутация?
- Да, първо за това се сетих.
Трябва да си го татуирам.
Не се тревожи, че Лопан ще повдигнат обвинения, погрижих се.
Уби ли ги?
- Налагаше се.
Направил си го без мен?
Вече съм готова за целувката.
- Така ли?
Имаш вкус на затвор.
Наистина ли отново вали сняг?
- Да.
Погледни ги само - милион мънички сватовници.
Благодаря ви, снежинки.
У вас или у нас?
Вече нямам жилище.
Нито пък аз.
- Страшен улов си.
Ти също.
Филмът е обработен в СТУДИО ТАНДЕМ