Last Night (2010) Свали субтитрите
Джо, готова ли си?
Не, скъпи, аз… Да, напълно готова.
Защо не си вземеш нещо за ядене?
Джо, вече закъсняваме.
Взе ли бутилка вино?
Ако ни ударят, може да изгубиш око.
Не и днес.
Как мина денят ти?
Денят ми си беше добре.
Благодаря.
Майкъл, къде е виното? Виното.
По дяволите.
Чакай, чакай…
Здравей.
Добре изглеждаш.
- Благодаря.
Хайде.
Обичам те.
Не доведохте ли Сара?
- Не й ли каза?
Ще се видим след час. Дотогава ще съм свършил.
Благодаря за това.
Здравей, Барбара. Благодаря, че ни покани.
Ела да се видим горе.
- Добре.
Откога сте заедно?
- Три месеца.
Три месеца? Станаха ли вече толкова?
Говорих с Монро. Ще трябва да уредим нова среща за понеделник.
Да видим как ще мине утре.
Сигурен съм, че не харесваш Сара.
- Напротив. Харесвам я.
Не смятам, че го мислиш.
Благодаря.
- Пак заповядай.
Защо ми е трудно, Джо?
Не би трябвало. Още не си стигнал до трудната част.
До кое? По-трудно ли става?
- Здрасти. Радвам се да се видим.
Благодаря, че ни покани.
Анди.
- Стюарт.
Майкъл каза, че работиш по нова книга.
Майкъл винаги така говори.
- Да.
Сигурно е прав.
- Аз просто още не го зная?
Ще поговоря с един човек. Ти хапни, аз ще бъда тук.
Той ме мрази. Ще ме уволни.
- Всяка седмица го повтаряш.
Но не се е случило за две години.
- Може би чака точния момент.
Искаш ли да разходя Луси, докато ви няма?
Да, би било страхотно.
- Къде е Майкъл?
Ето го.
Ето го, ела.
Ще отида до… тоалетната. Ще те настигна после.
Умирам от глад.
- Умираш от глад?
Къде бяхте? Стюарт ме приклещи здраво.
Не е говорил с мен от две седмици, но разцъфтя, като ме видя с жена ти.
Здравей.
- Здрасти.
Лора, това е Джоана.
- Приятно ми е, Джоана.
Лора е новият ни дизайнер.
- Радвам се да се запознаем.
Майкъл каза, че си писателка.
- Да.
Каня се да купя книгата ти.
- Много мило.
Вижте. Боже. Нийл. Той пак се пробва при Синтия.
Тя няма да се върже.
- Защо, той изглежда добре.
Тогава защо го отряза?
За вълка говорим.
- Нийл, успех със Синтия?
Джоана, отдавна не сме се виждали.
Успя ли с нея? Нямаше нужда да ходиш в "Його" с нея, нали?
Тя ли ти каза?
- Разказа ми.
Все още се пробваш при Синтия.
- Какво, ревнуваш ли?
Каква е историята със Синтия?
Стюарт я нае. Тя изглежда добра.
Тя… работи с нас по проекта "Монро".
Разбира се.
Ще ми донесеш ли малко вино?
Колко загадъчно…
Не е смешно.
Искаш ли нещо за пиене?
- Бяло вино, моля.
Благодаря.
Тя ще ходи ли във Фили с вас утре?
Да.
И беше в Ел Ей с Майкъл миналия месец?
Пушила ли си?
Наистина ли ще се опиташ да ми триеш сол за това?
Какво има?
Нищо.
Аз ли направих нещо?
Красива е.
- Кой?
Никога не си го споменавал. Да, за Лора.
Описа я като "горе-долу".
Не си спомням.
- Не се съмнявам.
Не ми каза, че е била в Ел Ей с теб.
Просто бяхме по едно и също време.
- Майкъл, погледни ме.
Не си ми казвал нищо за нея, но си наясно с този факт.
Какво означава това?
Какво се надяваше да стане тази вечер?
И наистина ли мислеше, че няма да забележа?
Защо бих мислил, че има какво да забележиш?
Ти си ужасен лъжец.
- Може би защото не лъжа.
Тя те харесва и ти я харесваш.
Естествено, не искаш да говориш с мен за това.
Откъде го измисли?
- Виждам, Майкъл.
Само с нея говори цялата вечер.
Колко вино изпи, Джо?
Две чаши и две глътки. Само това ли измисли?
Да не си полицай по алкохола?
Помниш ли, че като излизаме, ти казвам да не пиеш повече?
Ти ме питаш защо. Ето защо.
Шегуваш се, нали?
- Защото ставаш такава, скъпа.
Майкъл, без вино, щяхме да бъдем в по-кофти ситуация.
11 часа на ден. Пет, понякога шест дни в седмицата.
Това са по 60 часа седмично с нея, вече три месеца.
Какво си мислиш, че съм направил? Провери ми телефона, Джо.
Провери ми имейлите, плащанията.
- Не всеки бива хванат, Майкъл.
Тя каза ли ти, че я привличаш?
Може би, Джоана.
Не я оставям да говорим за това.
- Но се е опитвала, нали?
Опитала се е, когато бяхте заедно в Ел Ей.
Работиш в часове, за които не знам, с хората, с които работиш.
Заминаваш нанякъде… пишеш статии, през цялото време.
Някога да съм ти давала повод да се чувстваш като мен сега?
Тази вечер погледнах през прозорец и видях нещо, от което нямах нужда.
Не можа ли да ми спестиш това? Какво правиш, мамка му?
Искам да заредя телефона.
- Защо винаги тук?
Защо построи "Берлинска стена" от скапаните списания?
Не съм направил нищо, а ти искаш да се скараме.
Пожалвам те.
Бих го направила.
Какво означава това?
Какво намекваш?
Тя ще ходи ли във Филаделфия с теб и Анди утре?
Да, защото работи с нас по имота на Монро.
Защо? Как изглежда това?
Тъжно, Майкъл.
Нищо не се случва, Джо. С Лора просто работим заедно.
Не те обвинявам, че я харесваш. Тя е… привлекателна.
И е нормално да желаеш новото.
Тогава за какво ме обвиняваш?
Че ме будалкаш и не си го признаваш.
Мислех, че току-що го направих.
Не прави тази физиономия, Джо.
Знаеш какво имах предвид.
Притискаш ме в ъгъла, заповядваш ми да призная нещо,
а веднага след това ме удряш и сега ще спиш на канапето?
Направо фантастично.
Нищо не съм направил, Джо.
Съжалявам.
За какво?
Не съм сигурен… но те обичам.
Ела в леглото.
Не искам.
Ела в кухнята.
Храната няма да реши проблема.
- Скоро ще бъдеш сита.
Имаме ли домати?
- Не.
Как беше денят ти?
Просто си спомних, че ти се сърдя.
- Мразя когато се случи това.
Дани направи предложение.
Какво отвърна Пиа?
- Ти как мислиш? "Да."
Беше ли изненадана?
- Да, мислела, че той се изнася.
Мама се обади…
- Знам, говорих с нея.
Втората седмица на декември. Вече се съгласих.
Може ли да отидем през Лондон?
- Разбира се.
Кога е влакът?
- В 8.
Не трябва да си буден толкова късно.
- Ще спя във влака.
Пътуването е няколко часа.
- Ще спя на срещата.
Какво ще правиш утре или днес?
- Ще довърша статията за аксесоарите.
С перлите?
- Ще измисля още сто думи.
Добре. Ще можеш да поработиш върху книгата, без да те разсейвам.
Съжалявам. Бих казал нещо за нея, ако имаше какво да кажа.
Случи ли се нещо в Ел Ей?
- Не.
Заклеваш ли се?
- Заклевам се. Нищо не се е случило.
Яйцата са добри.
Да.
Ами портокаловия сок? Що за кафе е това?
Мислиш ли, че избързахме да се оженим?
Какво?
Защо не се накараш да го обмислиш?
Защото не е нужно.
Не мисля, че сме избързали.
Оженихме се след четири години.
- Да, с раздяла по средата.
Но не е важно "след колко време", а "кога".
А нашето "кога" включва колежа.
Това бе още преди да сме заедно.
Мислиш ли, че нещата между нас са същите?
Аз ставам по-добър.
Чуваш ли се какви ги говориш?
Само защото не съм съгласен с теб, значи не се чувам какво говоря?
Не е възможно да го мислиш.
- Мисля го.
Неделя вечер. Миналите два уикенда. Закуската вчера. Вечерята снощи.
Между нас няма недоразумения.
Може би с изключение на тази вечер.
Ела тук, Джо. Студено ми е.
Искаш ли портокалов сок?
- Не, благодаря.
Ще се опиташ ли да попишеш малко?
- "Опиташ" е сериозна дума.
Не е.
Трябва да вървя. До после.
Чао.
Здравей, Джоана.
- Кафе, моля.
Джоана.
Алекс. Какво правиш тук?
- Имах малко работа тук.
Аз…
Не мога да повярвам.
- Да, доста време мина. Как си?
Добре. Не мога да повярвам, че си тук. Откъде знаеше, че ще бъда тук?
Следя движенията ти.
- Сериозно говоря.
Твоите коледни картички имат адрес.
Ами ако се бях преместила?
- Не си.
За колко време си в Ню Йорк?
- До утре.
Закъснявам за една среща.
Имаш ли време за мен днес?
- Да, да. Разбира се.
Тогава ще ти звънна после.
Чакай, трябва ли ти номерът ми?
- Сменен ли е?
Не.
- Тогава ще ти звънна после.
Чакай.
Понеже все не мога да спя,
мисля, че когато заспя, няма да се събудя четири години.
Ще бъде като "Вечното бинго".
Сара…
- Трябва да отида до тоалетната.
Майкъл, да изчакаме Анди.
Странно, защото аз мога… Мога да спя навсякъде.
Наистина ли?
- Бих могла да заспя дори тук.
Шест, четири, седем, две, две.
Оператор… Оператор.
Оператор!
Добро утро, какво обичате?
- Искаме да се настаним.
Името ви?
- Майкъл Рийд.
Ало? Да…
Някъде около обед си помислих, че съм си въобразила всичко.
Да, да. Добре звучи.
Добре. Не… Аз… Ще се срещнем там.
Добре, ще се видим там. Чао.
Чудесно изглеждаш.
- Благодаря.
Тази сутрин ме хвана неподготвена.
- И тогава изглеждаше чудесно.
Да седнем?
- Добре.
Изглеждам ли различно?
- Не.
Чувствам се по-възрастна.
- Изглеждаш си същата.
А ти миришеш по същия начин.
Ти също.
Добре, да ти вземем нещо за пиене.
- Да.
Може ли две мартинита с лед… и с маслинки?
Веднага, сър.
- Благодаря.
Не трябва да е такава вечер.
Последният път, когато се видяхме… за да пийнем по нещо…
Това бе преди…
- Почти две години.
Вярно. Как е работата? Как е книгата?
Не знам. Но е завършена.
- Наистина ли?
Страхотно. Може ли да я прочета?
Разбира се. Владееш ли френски?
Не особено. Започваме рано. Прекрасно.
Преводът е почти готов. Ще я прочетеш.
Как е Париж?
- Как си ти?
Добре.
- Как е работата?
В момента съм на свободна практика. Основно се занимавам с модни неща.
Къде си отседнал?
- Тук.
Ясно.
Още ли се боиш от темата, че не се променяш?
Това е странно.
- Че се срещаме за по питие?
Че си в Ню Йорк.
- Защо?
Защото мястото ти не е тук.
- Благодаря.
Така…
Кажи ми нещо съществено.
Отдавна не съм те виждал.
- Имах предвид, нещо лично.
Това е много лично.
Срещаш ли се с някого?
Разкажи ми за нея.
Ние сме…
… щастливо необвързани.
От колко време?
Няколко месеца.
- Това си е дълго.
"За теб" - довърши го.
- Нямаше да кажа това.
Радвам се, че се срещнахме.
Благословено да е мартинито.
Явно няма да държите хотела отворен, докато ние вършим работата.
Определено трябва да обмислите как ще проведем етапите,
защото става много важно да имате парите.
Мисля си за соларни панели и цветни стъкла във всички стаи.
Това е нещо, в което Майкъл инвестира
огромна част от времето си. То всъщност е за хората,
които отсядат в хотела ви.
Смятаме, че това е нещо страхотно.
Ще струва доста пари, но всичко ще се изплати.
Стюарт каза, че ще можете да приключите за три месеца.
Съгласни ли сме с това?
- Няма проблем.
Важното е да улучиш момента.
Започнете плащания следващата седмица и ще приключим до края на годината.
Никак не улучваш момента.
- Защо, развеждаш ли се?
Не.
- А ще се разведеш ли?
Мисля, че е възможно да те включа в живота си.
Когато се замисля за теб, ти сякаш го усещаш.
За мен ли мислеше?
Винаги мисля за теб, когато нещата не вървят добре.
Какво не върви добре?
Да тръгваме. Да отидем в моята стая.
Шегувам се.
Ще вечерям с човека, който купи издателската къща и живее във Франция.
Ще дойдеш ли с мен?
- Няма.
Това ти е работна вечеря.
- В никакъв случай.
Той ми е приятел отдавна. Ще харесаш и него, и жена му.
Няма да се чувствам комфортно.
Утре заминавам. Не мога да я отменя.
Хайде, минаха две години. Майкъл няма да те пусне една нощ?
Майкъл е извън града.
Ще оправя сметката.
Рано ли е за нещо за пиене?
Не толкова много. Утре ще ставаме рано.
Още една причина да се отпуснеш.
- Това едва ли ще бъде отпускащо.
Сигурна ли си?
- Да.
Ако искате да добавим нещо към презентацията,
да се срещнем малко по-рано.
Колко? 30 минути?
- Да, около 30 минути.
Ще се видим тук, 30 минути по-рано.
- В 10,30.
Как е гледката?
Хубава е.
Благодаря за вечеря. До утре, Майкъл.
- Благодаря.
Приятна вечер, Лора.
Изтощен съм.
Да водиш разговори е точно като фитнеса.
Не че ходя на фитнес.
- Сякаш ми се пие нещо.
А на мен, не. Нали не звучеше отпускащо?
Не звучи. Не и със Зак. Ти искаш ли?
Добре, ще пийна едно.
- Нали не си спал много снощи?
Добре съм. Ще се чуем утре сутрин. Ще отидем да тичаме.
Добър вечер, госпожо.
- Добър вечер.
Как е майка ти?
По-добре, благодаря.
- Здравейте, как сте?
Добре. Приятелите ви са тук.
- Къде?
Алекс.
- Здравей. Как си?
Чудесно. Радвам се да те видя, Алекс.
Доста време мина.
Джоана, това е Сандра.
- Здравей.
Джоана, Труман.
- Приятно ми е.
Как сте?
- Радвам се да се запознаем.
Боже, добре изглеждаш.
Благодаря.
- Наистина. Виж я само.
Не знаех, че излизаш с някого в Ню Йорк.
Ние сме просто добри приятели.
- Които спят заедно?
Само се шегувам. Чудех се, но нали знаеш…
Още е съвсем рано, за да се отговаря на такъв въпрос.
Нито тя ще отговори, нито аз.
И отговорът е "не".
- Добре.
Благодаря.
Откъде се познавате?
- Давай.
От Париж. Пишех една история, а общ наш приятел организира вечеря.
Кога беше това?
Преди около четири години.
Какво да бъде виното?
- Нека е "Брунело", като миналия път.
Джоана, какво пишеш?
- Статии. На свободна практика.
Тя пише книги. Вече е написала една много добра.
Как е фамилията ти?
- Рийд.
Не беше ли добре приета?
Изобщо не била приета. Погрешният издател.
Ако я бяха приели, нямаше да бъде добре приета.
Много си скромна.
- Не съм. Де да бях.
Имам още десет въпроса.
- Искате ли да видите специалитетите?
Искаш ли още едно?
Онзи със зеления пуловер - ако си тръгне, ще пия още едно.
Какво? Защо?
На 12 и 13 години, правех нещата в зависимост дали други неща
са се случили или не. Например…
Например… ако майка ми носеше синя пола на работа
вместо сини панталони, нямаше да говоря с никого в автобуса.
Но ако носеше панталони, трябваше да говоря.
Бояла си се да поемеш отговорност за действията си.
Точно така.
А сега?
Очевидно изживявам връщане на заболяването.
Искам още нещо за пиене. Само че не тук.
Добре.
Това нещо, със случайните неслучайни неща,
които ми се случват - има ли смисъл?
Да. Аз намирам смисъла, понеже те познавам.
Джоана?
- Маги.
Стори ми се, че си ти.
- Какво правиш тук?
Просто вечеряме.
- Къде е Майкъл?
Той е… извън града в момента.
Добре… Обади ми се.
Добре.
Приятна вечеря.
- Благодаря. Чао.
Твоята най-добра приятелка?
Съжалявам, че не ви запознах.
- Не съжалявай.
Освен ако не помниш имената ни.
Понеже при мен е така.
- Всъщност, и при мен.
Да. Голяма натовареност. Не се притеснявай.
Кой е Майкъл?
- Моят съпруг.
Страхотен вкус. Защо не си поръчах от това?
Вземи моето, ако искаш.
Разкажи ми за съпругата си.
Как изникна това?
Не знам. Просто изникна.
Тя е страхотна.
Какво прави, когато си извън града?
Същото, което прави и когато съм в града.
Какво прави тази вечер?
Не знам.
Мислех, че й звънна.
- Звъннах й.
Просто… не можах да се свържа.
От колко време сте женени?
Три години.
И сте излизали заедно преди това?
Да, запознахме се в колежа.
Срещнали сте се млади.
Така е.
Ще отида до тоалетната. После ще се срещнем на бара.
Ако стисната котка стане… тоест спре, това е много лош знак.
В идеалния свят, стиснатата котка… Чий телефон звъни?
Съжалявам, моят е. Майкъл е извън града. Извинете ме.
Здрасти.
- Здравей. Къде си?
Просто… взимам си нещо за ядене. Излязох за малко. Как беше денят ти?
Моят или твоят телефон не е в ред?
- Твоят - аз те чувам добре.
Казах, че те чувам добре.
Как беше денят ти?
- Добре. Свърших малко работа.
Връзката не е добра.
- Да, не е добра.
Навън ли си?
В тоалетната. Още сме с клиентите.
Добре. Защо не ми се обадиш утре сутрин?
Добре. Обичам те.
- И аз те обичам. Чао.
Страхотно е да се върнеш на масата и храната да те чака.
От колко време сте женени?
- Три години.
Имате ли деца?
- Не, а вие?
Не. Не исках деца.
Това е причината… да се разделим с първата ми жена.
Не говорихте ли за деца преди брака?
Говорихме, разбира се… Май тя смяташе,
че бракът ще ми промени мнението. Но хората не се променят.
Е, теглото ти се увеличава и започваш да се обличаш различно.
Осъзнавам, че има много причини…
Вероятно не трябва да зачеквам тази тема, но ще го направя.
Онази нощ в Ел Ей, когато отидохме в онзи бар.
Седнахме на онези канапета…
Джеф искаше да седне при нас и ти… трябваше да се преместиш.
Ръката ти някак си… се отпусна върху крака ми.
Нарочно ли беше?
Трябваше да внимавам, за да не остане върху крака ти.
Понеже ти се мръдна.
Не съм се мръднала. Нямаше нужда.
Аз съм женен.
- Знам.
Но целувката беше хубава.
Колко унизително. Благодаря.
Не, беше хубаво. Обикновено тя го прави по-добре.
Въпросът беше… че аз обичам Италия.
Харесва ми там. Имаме си едно място,
ходим там за по един месец годишно. Много е прекрасно.
Чакай. С него ли ходи в Италия?
- Кога?
Когато дойдох по-рано в Париж, и твоят братовчед бе в апартамента,
а ти бе заминал… с Патрик и приятелите му.
Да, точно с него. Това са те.
Това е много шантаво. Знаех, че ми изглеждаш познат.
Колко забавно.
Ами ако беше омъжена?
Хипотетичните въпроси не са ми по вкуса, но…
Вероятно нямаше да е различно.
Щастлив ли си?
- С какво?
С брака си.
- Да.
Много.
Можеш да си щастлив и пак да се изкушаваш.
Знам.
Просто се изненадвам, че ти знаеш.
Бил ли си с друга, откакто си женен?
Не.
А искал ли си да бъдеш?
Какво стана?
Мислех за Джоана.
Съжаляваш ли, че не го направи?
Повече щях да съжалявам, ако го бях направил.
Някога изневерявала ли си?
Да съм изневерявала?
- Кажи ми.
Не.
Не задължително по принцип. Просто… никога не съм искала.
Алекс, знам, че искаш.
- Имам нужда.
Знам, че и ти искаш.
- Не, тя иска да ми прави компания.
Така е.
- Наистина ли?
Добре, приятна вечер. Това е капан. Знам го.
Никога няма да се промениш.
Кога за последно се видяхте с Алекс?
- Преди две години.
Значи не познаваш Хелън?
Хелън?
- Гаджето на Алекс, от Париж.
Ами ние не се опитваме да поддържаме връзка
на ежедневна основа. Говорим си от време на време.
Тя е добра. Не вярвам, че той ще се ожени скоро, но…
Съмнявам се, че Алекс би се оженил когато и да е, за когото и да е.
Той изглежда по-цялостен, когато е сам.
Къде е съпругът ти?
- Във Филаделфия, по бизнес.
С какво се занимава?
- Разработва недвижими имоти.
Не мисля, че това е въпросът, който искаше да зададеш.
Така е.
- Давай.
Обикновено прекалявам.
- Предупреждението е прието.
Съпругът ти познава ли Алекс?
Не.
Чувал ли е за него?
- Не.
Прекалих ли?
- Може би, но е забавно.
Защо не си му казала?
Когато веднъж научиш нещо такова, не можеш да го изтриеш от паметта си.
Значи има "нещо такова"?
Вярна ли си му?
- Да.
Ще ти прости ли, ако не си?
Винаги е казвал, че няма.
Това ли те спира?
Вероятно.
Колко дълго бяхте заедно с Алекс?
Никога не сме били заедно. Срещахме се от време на време.
Ще кажеш ли на съпруга си за тази нощ?
Не знам. Нощта още не е свършила.
Помниш ли последното ни идване тук? Качихме се в чужда кола.
Помниш ли колко минахме, преди да се сетиш? Десет пресечки.
О, Боже. Защо просто не карате с нас?
- По дяволите. Луси.
Кучето на приятелите ни. Обещах да я разхождам.
Къде е тя?
- В техния апартамент.
Казваш го, за да се измъкнеш от купона ли?
Не, не. Знам.
Ще се срещнем след половин час.
Кога бе за последно в Ню Йорк?
Преди… девет месеца.
Защо не ми се обади?
Не бях сам.
Не мога да извадя ключа.
Готви ли Анди? Не, купих му я миналата година,
но едва ли я е използвал.
Така правя, когато приключим.
- Защо не пишеш?
Пиша.
- Защо не пишеш?
Имаш предвид…
- Твоята книга, Джоана.
Моят редактор казва, че трябва да надвия съмненията си.
В какво се съмняваш?
- Във всичко, Алекс.
Сядам да пиша и всяка…
всяка дума, всяка мисъл, всеки избор, който правя, води до нов
и се съмнявам във всичко, което правя.
Предишният път не беше така.
Човек живее с първата си книга през целия си живот.
Тя сама решава кога да се напише.
След тази мисъл е различно. Внезапно можеш да напишеш
каквото и да е, но… се съмняваш във всичко.
Съмненията убиват работата ти.
- Моята ли? Не знам.
Какъв е проблемът със съмненията?
Смятам, че светът има нужда от малко повече съмнения.
Затова се съмнявам.
- За доброто на целия свят.
Именно.
Не, благодаря.
Твоята първа книга беше добра, Джоана.
Струва ми се, че ти ми унищожи кухнята.
Как така?
С присъствието си в нея.
Аз идвам тук през цялото време, а сега и ти бе тук.
Добре…
Напомни ми защо не се получи.
География.
- Хората живеят в по два града.
Аз - не. Ти също.
И точния момент.
- Ти бе с разбито сърце.
Временно, технически… Все тая.
Ние се събрахме заедно.
След като вече бяхме заедно доста дълго време.
Ти дойде после.
- Значи си с него,
защото той е бил първи?
Точно така, и го обичам.
Обичам и теб. Също така, обичам да мога да кажа истината.
Обичам и… вярата, лоялността, всички тия глупости. Дори сега.
И това?
Това?
Не зная какво би било това само по себе си.
Искам да кажа, то е каквото е, защото е нещо между мен,
моя брак с Майкъл, теб и твоите… неща.
Анди има ли нещо за пиене?
Какви са моите неща?
- Аз просто критикувам. Просто…
… знам, че ако опитаме, ще го изгубим.
Ще бъде трудно да го изгубим, защото ние не се износваме.
Тъкмо започнахме да разбираме, че не сме подходящи
и после…
- Ти не искаше.
Дойдох в Париж за два месеца.
- Още ме обвиняваш за това.
За нищо не те обвинявам.
- Аз завършвах книгата си.
Бях твърде изморен, за да видя какво значи присъствието ти.
Трябваше да значи, че искаш да прекараш малко време с мен.
Ами… няма значение.
- За мен има значение.
Защото аз съм този, която трябва да те гледа тук.
Трябва да огледам този апартамент, за да видя твоите снимки в живота.
Какво?
Аз бях този, от когото се нуждаеше, за да си сигурна в Майкъл?
Не. Не. Не става така.
Според мен…
Може би никога не съм искала това да се променя.
Всичко… се променя.
Всичко се променя, но това още не се е променило.
Не и за мен. Това е житейски урок.
Видях те тази сутрин…
Посред повечето нощи, когато не мога да спя…
… все те виждам в съзнанието си.
Ще я изведа на разходка.
Ключовете, Алекс.
Мислех, че си ги взела.
- Не съм.
По дяволите.
Горе ли ги остави?
- Да, можем ли да звъннем на някого?
Да, на Керълайн, но…
По дяволите.
Дай ми това. Ще ти го върна утре.
Не излъга за кучето.
- Не съм.
Ела с мен. Да намерим Фред.
- Добре.
Кучето на най-добрия приятел на нейния съпруг.
За нея ли ми разказваше Крис?
На сватбата на Филипс, след като ти скъса с Лорън.
Попитах го какво ти става…
Аз харесвах Лорън.
Но тази ми харесва много повече.
Тя е умна… Тя е забавна.
- Да.
Тя е прелестна.
- Знам.
И откровена.
Като игнорираме, че излиза с теб, когато съпругът й е извън града.
Но тя е омъжена.
Знам.
- Не знаеш.
Ти никога не си бил женен.
Майната им на обетите. Годините са това, което няма връщане.
Никога няма да заличиш годините със съпруга й.
А в момента, в който се опиташ, всичко това ще си отиде.
Довери ми се. Ще бъде жалко.
Сигурно не сте били заедно дори сто дни, нали?
Така е най-добре.
Бъди разумен. Остави нещата както са си.
Влизам.
Твой ред е.
Заповядай.
Стига, няма да съм единствената, която е по бельо.
Чувстваш се некомфортно.
Така е.
Не си по задръжките, а?
Ето ни тук, по бельо. Май е късничко за това, нали?
Помниш ли първата нощ?
Някога сещаш ли се за нея?
Естествено.
Не исках да се прибирам в къщи, а ти ме качи в такси.
А спомняш ли си онази нощ,
когато срещнахме фотографа, когото интервюираше?
И той беше пиян.
- Той беше пиян.
А ти танцува върху твоя покрив.
Ела.
Да си вървим.
Някога изневерявали ли са ти?
Не.
А на мен, да.
Най-лошото бе как научих.
Имахме обща сметка за снимки
и посетих интернет страницата, за да поръчам едни снимки.
Там видях албума, който бе решила да сподели с него.
Мисля, че са били заедно един уикенд.
Нямаше нужда да виждам визуалните детайли.
Имаше една снимка, на която се смееха толкова здраво…
Какво стана?
- Карахме се като животни…
… като животни, около месец.
И бях много бясна.
Може би защото смятах, че трябва да бъда бясна.
А може би защото бях тъжна.
Но той все още искаше да бъде с мен, а аз исках да бъда с него.
И какво стана?
Останахме заедно.
Изкарахме най-добрата година от връзката ни.
А после?
Той почина.
Съжалявам.
Искаш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Мислиш ли, че още щеше да бъдеш с него?
Да, определено.
И все пак щях да бъда тук, привлечена от теб.
Никога няма да се сетиш за какво бях разстроена тази сутрин.
Майкъл имаше среща по работа снощи, на която отидохме…
Аз го обвиних, че си пада по жената, с която работи.
Пада ли си?
- Мисля, че да.
Смяташ, че между тях има нещо?
Възможно е.
Мисля, че той го иска.
В момента, той е във Филаделфия, с нея.
Притесняваш ли се?
Май правя от мухата слон.
- Защо?
Два през нощта е, а аз съм тук с теб.
Понякога се събуждаш и не знаеш какъв ще бъде денят.
80…
90… 100 години без инцидент, и изведнъж…
Здравей.
- Здрасти.
Ами ако не бях излязла за кафе тази сутрин?
Щях да ти звънна.
Ако си бях сменила номера?
Щях да се кача горе.
Ами Майкъл?
Защо спря да ми пишеш имейли?
Защото не беше достатъчно.
Знаеш ли колко често е трябвало да направя избор, да не пиша.
"Здравей, Алекс. Как си? Къде си? Какво правиш?
Искаш ли да се срещнем? Каквото и да е.
Този петък, за вечеря?
Просто да си поговорим."
Докосваш ме, когато ти се прииска, нали?
Не го правя.
Докосвам те само частица от времето, в което ми се иска.
Защо?
Защото те харесвам.
Не мога.
Не мога… повече да правя така
и да продължавам да го гледам в очите.
Ти каза, че той е някъде с жена, което те разстройва.
Майкъл не прави нищо.
Никога не съм му казвала за нас.
Дори когато… имах нужда да си призная.
И кога е било това?
Когато съм пияна, или щастлива, или…
… или докато се караме -
когато човек изтърва разни неща. Това не се е случвало.
Защо? Защото той би се ядосал?
Не би имал право да се ядосва.
Аз се отказах от теб.
Каква е Хелън?
Имаме още час-два.
Не искам да ги прекарам в разговор за Хелън.
Ела.
Джо…
Ела тук.
Джо.
Колко е часът?
- 6,30.
Лора.
- Майкъл.
Не искам да говорим за това.
Снощи…
- Майкъл, моля те. Просто недей.
Не мислех, че ще стане нещо.
Дори вторият път?
Толкова много неща се случват в момента, нали?
Какво не бих дала да ми писне от теб.
Нека те закарам.
- Предпочитам да повървя.
Сигурна ли си?
- Да, ще ни се отрази добре.
Да не правим от мухата слон. Моля те.
Чао.
Може би реагирах твърде бурно. Осъзнавам го.
Познавам те. И те обичам.
Анди, аз съм.
Трябва да ме покриеш.
Готова ли си?
- Да. Къде е Майкъл?
Трябваше да се върне в Ню Йорк.
Наред ли е всичко?
- Да, оставил ми е съобщение.
Явно Стюарт го е накарал да се върне.
Добре.
- Ще те чакам отпред.
Джоуи.
Защо си се върнал?
Какво прави тук Луси?
Заключихме се пред къщата на Анди.
Кои?
- Аз и Луси.
Кога?
Ами, снощи, когато… излязох да я разхождам.
Плакала ли си, Джо?
Малко.
Защо си се върнал?
Приключихме по-рано.
Мислех, че презентацията е днес.
- Не, свършихме по-рано.
Съжалявам, че се скарахме.
Аз също.
Да не говорим за това, става ли?
Да си направим страхотен обяд и да се поразходим.
Хайде… да използваме деня за себе си.
Добре.
Иска да излиза?
- Сигурно.
Аз ще я изведа. Хайде.
Добре ли си?
- Да.
Обичам те.
Сценарист и режисьор МАСИ ТАДЖЕДИН
Оператор ПИТЪР ДЕМИНГ
Музика КРИС МЕНСЪЛ
Участваха КИЙРА НАЙТЛИ
САМ УЪРТИНГТЪН
ЕВА МЕНДЕС
ГРИФИН ДЪН
ГИЙОМ КАНЕ
Филмът е обработен в СТУДИО ТАНДЕМ