Stuck in Love (2012) Свали субтитрите
Болеше, като я гледам.
Носът ти.
Понякога кърви.
Никога не се забавлявам. Винаги съм в очакване на следващото.
Всички живеем на бързи обороти, без да спрем да се порадваме на мига,
забързани във всичко, за да успеем в живота.
Понякога ясно се виждам как спирам за секунда и си мисля:
"Почакай. Това е животът ми. Ще забавя ход и ще му се наслаждавам,
защото един ден всички свърваме под земята. Ще сме изчезнали".
Затова мисля да се чукаме.
Какво?
- Да прескочим пиянските свалки.
Май не те бива в това. А и не ми се слушат глупостите ти.
И двамата искаме същото - да правим секс и повече да не се видим.
С мен ли си?
- Това някакъв номер ли е?
Срокът на предложението изтича.
- Не, ще участвам, определено.
Стивън Кинг "То"
Харесваш ли тази книга?
- Не, за Бога.
Любима е на тъпия ми брат. Твоя ли е?
- Не. На съквартиранта ми е.
Не си падам по четенето.
- Чудесно.
А сега ела.
- Да, мадам.
Докато надничах през прозореца в новия живот на бившата си съпруга,
ме обзе странно чувство. Да я гледам с мъж бе като познат сериал,
осъзнавайки, че бяха сменили единия главен герой с непознат.
Шоуто бе същото, но актьорът, който 20 години играеше Уилям Боргенс,
го нямаше, а на негово място играеше по-млад и по-глупав модел.
Какво има, момче?
- По дяволите.
Долу! Седни! Проклет пес!
ЗАСТОЙ В ЛЮБОВТА
Участват ГРЕГ КИНИЪР
ДЖЕНИФЪР КОНЪЛИ
ЛИЛИ КОЛИНС
ЛОГАН ЛЕРМАН и др.
Ръсти…
О, да.
Давай.
Подай ми купата.
Музика МАЙК МОДЖИС и НАТАНИЪЛ УОЛКЪТ
Постави я отгоре.
Внимателно. Не я натискай силно. Готово.
Оператор ТИМ ОР
Татко, тя е тук.
Готов ли си?
Здравей. Върнах се.
Татко.
Ухае добре.
Сценарист и режисьор ДЖОШ БУУН
Казаха ли да се връщаш?
- Казаха, че трябва да платиш.
Ще отменят ли уговорката?
- Да. Всичко свърши.
Ще публикуват книгата ми!
Божичко! Поздравления!
- Благодаря, татко.
Горди сме с теб. Кое издателство?
- "Скрибнър".
Това е издателството на Кинг.
- Страхотно е. Да вдигнем тост.
И аз това си мислех, щом представих книгата: "Това ще вбеси Ръсти".
Не че не са публикували книги на Хемингуей или на Кърт Вонегът.
Дейвид Макълок, Франк Макорт.
- Фицджералд, шибаният Боб Дилън.
Не знаех, че си си заплюл "Скрибнър".
- Не съм казвал, че съм, Саманта.
Просто завиждаш.
- Не завиждам.
Невероятно постижение. Сестра ти ще издава първа книга.
Това е повод за празнуване. Затова са празниците.
Можеш да я поздравиш.
- Поздравления.
Благодаря.
- Издадох първата си книга
на 25 или 26 години. Бих се радвал да им се обадя. Познавам ги.
Дадох я под фалшиво име и не им казах чия дъщеря съм.
Не бих възразил. Искаш да бъде заради самата книга,
а не, че си моя дъщеря.
- Да.
Вдигам тост…
… за теб и твоя първи роман "Просто поздрави".
Не се казва "Просто поздрави".
- Накараха те да смениш заглавието?
Не публикуват "Просто поздрави", а друга книга.
Какво?
- Засега съм я оставила.
Написах нова.
- Кога?
През лятото.
- Какво стана с "Просто поздрави"?
Вложих много труд и усилия в нея. Редактирах ръкописа и…
Знам. Съжалявам.
- Мислех, че мнението ми значи нещо.
Татко, знаеш, че значи.
- Но си написала нова книга,
без да мислиш да споделиш с мен?
Съжалявам.
Нещо гори.
Поздравления.
Сложил е още едно място на масата?
- Аз го сложих. Той ме помоли.
Тя няма да дойде.
- Ще ходя при нея. Ела.
Няма да ходя там.
- Добре. Както искаш.
Ще я поздравя от теб.
- Кажи на мама да пукне!
Храната е вкусна.
- Радвам се, че ти харесва.
Как мина при баща ти?
Добре. Сам ще издава книга.
Какво?
- И аз така реагирах.
Страхотно. Винаги съм намирал за странно,
че баща ви ви кара да си водите дневници, но явно се отплаща.
Защо да е странно?
- Ръсти, престани.
Искам да знам защо мисли така.
- Изглежда, че ви е принуждавал
да бъдете писатели, вместо да ви позволи да избирате.
Не водим дневници, ако не искаме.
- Трябвало е да си намериш работа.
Плаща ни да упражняваме писането си, вместо скапана работа в "Макдоналдс".
Какво?
Напушен ли си?
- Шегуваш ли се? Не съм.
Ръсти, да поговорим в кухнята.
- Мисля, че ти си напушен.
Какво ти става?
- Не позволявам този неандерталец
да говори така за татко.
- Не е казал нищо за баща ти.
Просто го казва по начин, сякаш баща ми е откачен.
Да гледаш мач не те прави неандерталец.
Да имаш собствен фитнес те прави.
- Достатъчно.
Сам наистина ли ще издава книга?
- Самата тя го каза.
Повече от година не сме разговаряли.
- Знам.
Каза да те поздравя.
- И за миг не ти вярвам.
Но е много мило, че го казваш.
- Мамо…
Не ме мрази както тя ме мрази.
- Не те мразя, мамо.
Добре, но въпреки това си напушен.
Така ми е по-лесно отново да ядем.
- Марихуана и нищо друго, ясно?
Не се тревожи за мен, мамо.
- Тревожа се. Това ми е работата.
Раздигнах масата и заредих миялната.
Съжалявам за реакцията си. Изненадах се.
Мислех, че си доволна от книгата.
- Бях.
Чувствах, че вече не е моята книга, а на някой друг.
Редакцията ми тежи ли ти?
- Да, татко.
Страхувах се от реакцията ти и се чувствах виновна заради труда,
който вложи върху "Просто поздрави". Извинявай.
Престани да се извиняваш.
Сам съм си виновен, че се занимавах с проклетата ти книга.
Предполагам, че няма да искаш да прочетеш новата.
Не, по дяволите.
- Никога ли?
Не, благодаря.
- Донесох ти копие.
Щях да го подпиша, ако искаш. Или пък нямаше… Може би.
Остави го на бюрото ми.
Почакай. Може ли да те питам нещо, без да ставаш отбранителен?
Ръсти каза, че онази вечер Мартин викнал ченгетата заради зяпач.
Татко, спри да си го причиняваш. Минаха две години.
Заблуждаваш се. Защо си й сложил място на масата? Това е откачено!
Знаеш ли, че отново се карат?
- През прозореца им ли го видя?
За такова нещо арестуват. Ти си уважаван писател.
Два пъти си печелил "Пен-Фокнър". Не може да се държиш така!
Тя ще се върне.
- Боже! Поне ми кажи, че пишеш.
Виж какво й позволи да ти стори.
Сериозно!
Какво правиш?
- Пиша поема за часа по английски.
Съжалявам за по-рано. Държах се глупаво.
Беше права, завиждах. Радвам се за теб.
Някой ден и ти ще издадеш книга.
- Разбира се.
Джейсън ме снабди с малко трева.
- На покрива?
Харесал ли си някое момиче тази година?
Да, има едно момиче.
Кейт от часа по английски. Щом я видя, в главата ми прозвучава
"Видях лице" на Бийтълс.
- Боже, толкова си жалък.
Поне знам, че съм такъв.
- Нека ти дам съвет.
Нямам търпение да го чуя.
На този свят има два типа хора. Безнадеждни романтици и реалисти.
Реалистът вижда лице и го свързва с всяка красавица, която е виждал.
Романтикът е убеден, че Бог го е създал, за да бъде с тази личност.
Но няма Бог, а животът има смисъл, ако се лъжеш в съществуването му.
Момчетата, които чукат, са реалисти. Слушай ме.
Избягвай любовта на всяка цена. Това е мотото ми.
Никога ли не си била влюбена?
- Ако любовта е да редиш масата
за някой, който няма да се върне, мисля да се въздържа.
Потискащо е, Сам.
Да карате ученици да четат поезията си в час е садизъм и публично унижение.
Досега щеше да си я прочел, Ръсти. Просто чети.
Написах тази поема в Деня на благодарността.
Нарича се "Училище". Написах я под въздействието на канабис.
Така… "Сред море от…" Толкова е нескопосана.
"Сред море от чинове говорят за чанти, игри и лули,
от които, с клечка кибрит, се раждат мечти.
Сред всичкия шум шепот дочух. Не трябва ли да е малко по-глух?
Едно момиче, което всички знаят, а безухи мъже до вратата ще я желаят.
В коридорите бясна тълпа от джуджета и плъхове, и ангел единствен."
Ръсти, здравей.
- Здравей.
Поемата ти ми хареса.
- Наистина ли?
Много е хубава.
- Благодаря.
Как прекара Деня на благодарността?
Добре. Нашите са разведени, затова го празнувах два пъти.
Странно е. А ти?
При мен беше скука.
- Няма нищо.
Кейт!
Трябва да тръгвам. Само исках да ти кажа, че поемата ти ми харесва.
Чао.
Кой е тоя?
- Момче от класа.
Тъпанар.
Здравей. Разполагам с 20 минути, затова трябва да побързаме.
Хайде. Разтегна ли?
Хайде.
Само секунда. О, да! Нека се лее!
Да… Наляво.
Трябва да тръгвам. В четвъртък. Бъди готов.
Да, Сара.
По дяволите! Уплаши ме!
- Какво правиш? Спипах те!
Четеш дневника ми. Обеща да не четеш дневниците ни.
Аз ти вярвах, татко. Адски съм бесен. Нарушаваш личното ми пространство.
Ръсти, поседни. Нека ти обясня.
- Няма да сядам!
Не четях дневника ти. Само го прелистих да сверя датите.
Но нещо изскочи и ме грабна. Съжалявам.
Какво?
- Може ли?
"Спомням си, че болеше. Болеше, като я гледам."
Това е. Ако това бе първият ред на книга, щеше да имаш читатели.
Четенето щеше да ги увлече, като мен.
- Ласкаенето няма да те спаси.
Повече няма да се повтори. Познаваш ли Фланъри О'Конър?
Казва, че няма нужда от случки в живота на писателя след 20.
Дотогава вече е преживял достатъчно, за да има завършен творчески живот.
Какво намекваш?
- Намеквам, че… Седни, моля те.
Ръсти, не мисля, че имаш достатъчно житейски опит.
Причината удобно да оставиш дневника си на бюрото ми е,
че няма какво да скриеш в живота си от мен. А това много ме тревожи.
Чувствителните момчета като теб прекарват времето в гимназия в покой,
докато останалите ходят по купони и чукат.
Не искам да мислиш за миналото, а за онова момиче. Кейт ли се казва?
Разкрий й чувствата си. Отвори сърцето си.
Не е толкова просто.
- Просто е. Виж сестра си.
Блещи се колкото искаш. Сестра ти е велик писател,
защото е смела.
- Тя не подбира. Не е същото.
Ръсти, опитът прави писателя. Натрупай опит.
Ще бъде забавно.
- Лудост е! Всички ни мразят.
Не и тази вечер.
Какво?
- Дойдохме на купона.
Какъв купон?
- Пич, недей така.
В един клас сме по три предмета.
- Чупка.
Добре, но какво да правим с толкова трева?
Само се бъзиках, човече. Влизайте.
Чуйте! Приятелите ми… Имената ви?
- Аз съм Ръсти, той е Джейсън.
Приятелите ми Ръсти и Джейсън донесоха цял куп трева!
Казваш се Родни, нали? С Джейсън се погрижете да има за всички.
Къде отиваш?
- Да намеря приятелката си Кейт.
Още са горе!
Пич, кой си ти?
- Новият и подобрен Ръсти Боргенс.
Говори Сам. След сигнала оставете съобщение.
Хайде, Глен. Глен, отвори вратата.
От 10 минути чакам. Отваряй!
- Може ли да почакаш секунда?
Не, не мога да чакам. Боли ме.
Затвори проклетата врата!
Джейсън, да се махаме.
- Пич, не мърдам от тук.
Планът беше гениален.
- Беше шега.
Не беше шега. Не е смешно. Остави ме.
Не ми обръщай гръб! Ти си луда!
- Престани да вървиш след мен, Глен!
Къщата е моя, ходя където поискам.
- Слушай, отворко, тръгвам си!
Да, разкарай се!
- Ей, задник!
Добре ли си? Да се махаме! Джейсън!
- Само да взема това.
Бягайте!
- Ще те убия, мамка ти!
Пич, мамка му!
Ще се видим, човече.
- Чао, приятел.
"Ей, задник!" Прас!
Не мога да се прибера така.
Развалина съм. Коленете ми са натъртени и съм надрусана.
Трябва да им сложим лед.
- Може ли да остана у вас тази вечер?
Става.
Ало?
- Здравей. Аз съм.
Добре ли си?
Къде си?
- Тук, вкъщи.
Звънях на вратата.
- Бях заспал. Тук ли си?
Трябва да решим проблема. Бил, не мога да спя.
Шофирам по пижама посред нощ. Побърквам се.
Повече не мога да живея така.
- Аз също.
Дадох й пространство. Приех омразата й като моментна фаза,
но нейното не е фаза. Невероятно е, че ще издава книга,
а аз не мога да го споделя с нея. Не отвръща на обажданията и имейлите.
Тя ще публикува книга. Заета е.
- Глупости.
Не отговаря и на моите обаждания.
- Глупости! Тя е дребнава и жестока!
Много родители са разведени.
- Тя и с мен се кара.
Но не се караме. Ще ми се да се карахме.
Тогава щях да съм активен участник в живота й. Тя просто ме изостави.
Изоставила те е? Това е ужасно!
- Ти постоянно отричаш всичко!
Тя се държи, сякаш не съществувам! Не съм говорила с нея над година,
а ти не помагаш!
- Аз? Нищо не съм казал.
Сложил си място на масата за мен. Всеки път, щом тя се върне от колежа,
вижда теб, нещастен и хленчещ, и обвинява мен. Знам, че ме обвинява.
Не хленча.
- Хленчиш. Говори гадости за мен,
но не спечелвай съчувствието й така.
- Обещах ти нещо и смятам да го спазя.
Господи! Бил…
Това беше много отдавна.
Освобождавам те от обещанието ти. Моля те, продължи с живота си.
Отиди да чукаш.
- Чукам.
Чукаш? Тогава бъди щастлив.
Искам само да бъдеш щастлив.
- Бях щастлив с теб. Ти бе нещастната.
Сега съм щастлива.
- Не ми изглеждаш щастлива.
Кога? Когато се промъкваш около къщата ми нощем?
Виждам, че с Мартин се карате.
- Млъквай, Бил.
Почакай.
- Извини ме.
Виж… Не искам да бъда нахален,
но на твое място не бих го направил. Той спи с много момичета.
Със сигурност ще се събудиш с обрив.
- Благодаря за съвета.
Виждам, че се омотаваш в мрежата му. Изглеждаш порядъчно момиче.
Не съм порядъчно момиче.
- В такъв случай, аз съм Луис.
Всички ме наричат Лу. Приятно ми е. Не? Добре.
Не искам да нараня чувствата ти, но си губиш времето.
Говоренето е загуба на време?
- Не разговаряме. Ти флиртуваш с мен.
Освен това засенчваш приятеля си.
- Онзи Бон Джоуви там ли?
Той не ми е приятел, а кретен. Само замествам на бас китарата.
Сладък си, Лу, но вониш на романтика и добри намерения.
Не търся порядъчно момче. Не се сприятелявам, не излизам.
Чух само "не, не, не".
"Не" пази хората. Ще тръгвам.
- Ще се видим в час.
По кой предмет сме заедно?
- Писане за напреднали.
Не те помня.
- Аз те помня. Ще издаваш книга.
Баща ти сигурно се вълнува.
- Знаеш много неща за мен, Лу.
Ние, писателите, сме завистливи.
- Как е името му?
Казва се Пийт. Забавлявай се.
Непременно.
- Супер. Страхотна си.
Не знаех, че живееш на плажа.
- По-тихо.
Не искам да събудя татко. Отивам да донеса лед за коленете.
Да го поставим.
- Благодаря.
Ръсти?
- Татко, защо си станал?
Кой е това?
- Татко, това е Кейт. Кейт - татко.
Здравейте.
- Здравей.
Какво е станало с коленете ти?
- Падна.
Един тъпанар ме бутна.
- Наистина ли? Някой те е бутнал?
Да, но всичко е наред. Ръсти го удари.
Чудесно. Който е бутнал момиче, не трябва да му се размине.
Ледът става за начало. Имаме пероксид.
Значи ти си Кейт. Ръсти ми е разказвал много за теб.
Нима?
Ние едва се познаваме.
- Знам, че много те цени.
Татко!
- Съжалявам.
Ще нощуваш ли тук?
- Да, ако няма проблем.
Добре. Вашите не възразяват ли?
- Не.
Добре. Ти ще спиш на леглото, а тя - на канапето, или обратното.
Ти - на канапето, тя - на леглото. Което си изберете.
Радвам се, че се запознахме, Кейт. Лека нощ.
Извинявай.
Баща ти е приятен.
- Да, добър човек е.
С какво се занимава?
Писател е.
- Като истинските?
Да. Написа "Костюмираните маймуни", спечели награди, издаде още книги.
Не знаех, че ще го правиш.
- Всичко е наред.
С това ли искаш да се занимаваш?
- Да. Аз също съм писател.
Както и сестра ми. Пишем книги и истории.
Поезия?
- Да.
Къде е сестра ти?
- В колеж.
Аз ще…
- Почакай.
Би ли останал с мен за малко? Моля те.
Разбира се.
Ела по-близо. Не хапя.
Имам въпрос.
- Да?
Аз ли съм ангелът в поемата, която написа?
Да.
Мисля, че ще си много подходящ за мен.
Лека нощ.
Обичам Коледа.
Мисля, че си една от онези хора.
- Да. Определено съм една от тях.
Обичам всичко, свързано с Коледа. Обичам светлините, украсите,
филма "Коледна история", който телевизията върти по 24 часа.
Подаръци под елхата и физиономиите на децата ми, когато ги отварят.
Седенето до камината с мъжа ми, когато те отидат да си легнат.
Аз пък изпадам в депресия по празниците.
Разведен си, това е депресиращо.
Може ли да ти дам съвет? Като от секс другарче на друго.
Трябва отново да се ожениш.
Няма да станеш по-млад. На твое място
щях да се регистрирам във всеки сайт за запознанства
и да чета лични обяви във вестниците.
- Не съм ходил на среща от 25 години.
Красив си и успял. Умерено известен си,
което е мечта за един писател. Достатъчно е, за да привлечеш
някоя от онези 20-годишни жени.
- Явно си го обмислила, а?
Грижа ме е за теб, Бил.
Знам, че обичаш Ерика, но тя се омъжи за друг.
Трябва да помислиш за бъдещето си и дали искаш да бъдеш щастлив.
Не искам след 5 години да те намеря да ме чакаш на онзи стол.
Столът е много удобен.
- Нима?
Просто си помисли.
Размножаване. Предаваш нататък. Това е всичко, което правим.
Общество, правителство, пари, религия, кариери, ядрени семейства, моногамия.
Това са умело скалъпени, приети от обществото заблуди,
които налагаме на реалността, за да спечелим контрол над живота.
Така си въобразяваме, че имаме избор. Леко ни отличава от животните.
Животни. Имаш предвид еволюция?
- Да, именно еволюция.
Не вярвам в еволюцията.
- В Млечния път има 400 млрд звезди,
което прави броя звезди във вселената умопомрачителен.
Ние сме нищо. Ако астероид не бе избил динозаврите преди 65 млн години,
нямаше да ни има.
- Да. Ще тръгвам.
Добре. Всички креационисти губите шансове да чукнете нещо.
Невероятно.
- Това беше кофти.
Трябва да престанеш да ме следиш. Не мога да изляза, без да се появиш.
Сваляше ли онзи тип?
- Не е твоя работа.
Мисля, че е мормон.
- Тогава какво прави тук?
Може би търси други мормонки. А ти развали отношенията му с Бог.
Искаш ли да се махнем от тук?
- Да не си мозъчно увреден?
Мисля, че бях пределно ясна, че не искам да излизам с теб.
Не. С теб ще бъдем приятели.
- Но аз не искам да бъдем приятели.
Не искаш. Ще ти взема якето, ще ме последваш, ще пием кафе.
Искам си… якето.
Кои са любимите ти книги?
- Този подход ли ще прилагаш?
Мислех, че ще си по-умен.
- Стига. Ние сме писатели.
Книгите са важни за нас. Моля те.
- Добре. Кои са любимите ти книги?
Не може така. Аз попитах.
- За да научиш нещо лично за мен.
Ако ти кажа, ще изброиш заглавия, което ще ме убеди, че сме сродни души,
или ще се лепнеш за моя любима книга и ще ме убеждаваш, че ти е любима.
Боже, колко си непреклонна.
- Защото си обсебен от мен.
Ще направиш и ще кажеш всичко, за да ме имаш.
Това не ми харесва.
- Добре, да говорим за книги.
Бъди интересен. Без "Спасителят в ръжта" и "Жалбата на Портной".
Пиша мистерии. Харесвам Елмър Ленард и Джеймс Лий Бърк.
Ед Брубейкър.
- Кой е Ед Брубейкър?
Пише невероятно суровия криминален комикс "Престъпник".
Да кажеш, че четеш комикси не е начин да ме шашнеш.
Коя е любимата ти книга? Кажи първата, за която се сещаш.
"Скъпи г-н Хеншоу" от Бевърли Клиъри.
От дете ми е любима. Чел съм я стотици пъти.
Тя ме вдъхнови да стана писател.
Нещо не е наред ли?
- Трябва да тръгвам.
Нещо лошо ли направих?
- Трябва да тръгвам.
Саманта!
Саманта, почакай!
- Какво? Какво искаш от мен?
Как какво? Харесвам те. Искам да те опозная.
Защо продължаваш да бягаш?
- Каквото и да има между нас,
не може да продължава. Дори не сме от един вид.
И ти ли харесваш "Скъпи г-н Хеншоу"?
- Не поддържам връзки, Лу.
Не. Просто се отдаваш на тъпаци с интелект, по-нисък от твоя.
Проклятие.
Здравей.
- Здрасти.
Тук ли е баща ти?
- Не.
Кога ще се върне?
- Не знам. След няколко часа.
Защо?
- Искам да ти дам коледния подарък.
Добре.
Честита Коледа.
- Страхотно.
Ела с мен.
- Къде отиваме?
В килера.
- Защо там, а не в леглото?
Може ли да го отворим? Защото ти никога не си правил секс,
а аз никога не съм правила секс в килера.
Ще помниш мен и този момент,
а това ме прави много щастлива.
По дяволите.
Здравей.
Как е тя?
- Добре е. Иди да я видиш.
Как се чувстваш?
Не много зле.
- Не ме лъжи. Усещам лъжата.
Добре съм. Млъкни и ми почети.
"Дейли Холи не можеше да каже дали се чувства голяма или малка.
Питаше се дали главата й е толкова голяма, че да побере цялата вселена,
или вселената е толкова малка, че да влезе в компаса на главата й."
Лу?
Виждаш ли онзи ангел до вратата, или само аз я виждам?
Това определено не е ангел, мамо.
Здравей.
- Какво правиш тук?
Същото, каквото и ти, надявам се.
- Не бъди подозрителна.
Ще купувам лаптоп на Саманта. Трябва да избера цвят. Защо не дойдеш?
Не знам.
- Какво не знаеш?
Не знам дали идеята е добра, Бил.
- Ще отнеме само десетина минути.
С удоволствие. С удоволствие ще дойда.
Радвам се, че се натъкнах на теб.
- Така казват всички дебнещи.
Не, сериозно.
Много мислих над онова, което каза.
- Наистина ли?
Наскоро друга каза същото.
- Да спреш да душиш около къщата й?
Да продължа напред.
- Коя?
Знаеш ли Триша Уолкът? Живее на километър от мен по брега.
Помня я. Да.
Винаги съм подозирала, че я харесваш. Да, тя е много красива.
И омъжена, доколкото си спомням. Виждаш ли се е нея?
Добър начин съм за нея да убие час, след като остави децата на училище.
Час?
- Час.
И тя ли мисли, че трябва спреш с депресията?
Нещо такова. Чуй едно признание.
Аз не съм велик писател,
а велик пренаписвач. Мисля за нас.
За нашата история и нещата, които се объркаха между нас.
Този път мога да се справя по-добре.
Не съм писал откакто ме напусна.
- Бил, ти издаде две книги.
Книги, които започнах, когато бяхме женени.
Завърших ги и не съм писал нищо ново.
- Ти си велик писател.
Не пилей въображението си по мен.
В коя посока си?
- В тази.
Аз съм в другата.
- Радвам се, че те срещнах.
Аз също. Бил…
Има… дни, в които не съм сигурна, че вземам правилното решение.
Имам и лоши дни.
Не знам защо го казвам. Може би не искам да мислиш, че не мисля за нас
и за годините, прекарани заедно. Мисля за всичко, от което се отказах.
Питам се дали си струваше.
Струваше ли си?
Трябва да тръгвам. Весела Коледа.
Весела Коледа.
Радвам се, че се запознахме.
- Аз също, Саманта.
Надявам се скоро пак да ме посетиш.
- Непременно.
Ще изпратя Сам до колата й.
- Не толкова бързо.
Направих горещ шоколад. В кухнята е.
Какво й е на майка ти?
Тя… има мозъчен тумор.
О, Боже! Съжалявам.
Бях такава кучка спрямо теб.
- Знам.
Да.
- Не искам да ме съжаляваш.
Наистина много се забавлявах на нашите спорове.
Помогна ми да не мисля за всичко това.
- Радвам се, че съм помогнала.
Ще се прибираш ли за Коледа?
- Да, утре ще се връщам.
Склонен съм да забравя случката със следенето,
ако ми позволиш да те изведа на прилична среща, щом се върнеш.
Добре.
Наистина ли? Толкова лесно?
- Няма да повтарям.
Добре.
Всъщност донесох ти предварително издание на новата ми книга.
Следене и подарък.
"Под розовото" от Саманта Боргенс. Я виж ти!
Ще я прочета през ваканцията.
Вероятно на глас. С майка ми напоследък четем книги.
Не, не може да й я четеш. Пълна е със секс и псувни.
Няма нищо, тя обича секс.
Прекали с водата.
- Не се прави на телевизионен водещ.
Но ти напръска изгорялото с вода.
- Здравейте, хора!
Защо си се издокарал?
- Отивам до Кейт.
Каква е тази гадна миризма?
- Курабийките ни. Помириши.
Прегорихме първата партида.
- Сега е моментът да…
Не, не… Съжалявам.
Господи, татко! Ама че майтап!
Отново ги прегорихме! Боже! Не се смей, Ръсти.
Кога ще ме запознаеш с момичето?
- Не знам. Да не запалите къщата.
Шофирай внимателно.
- Разбира се.
Сериозна ли е връзката им?
- Правят секс.
Какво? Откъде знаеш?
- Да.
Давай, Ръсти!
- Тя е по-опитна от него.
Че кой не е?
- Той изглежда щастлив.
Поне някой в тази къща е щастлив.
- Да виждаш да се мръщя?
Днес изглеждаш необичайно весел. Да не откри антидепресантите?
Не. Просто си гледам живота.
Приключих с майка ти и продължавам напред.
Наистина ли?
- Новогодишно решение.
Как ти се струва? Продължавам напред.
- Татко? Това е велико!
Прегръдка с брашно!
- О, не! Не и на бялата ми тениска.
Мислех, че ми даде коледен подарък.
- Млъкни и го отвори.
Да видим какво е.
Това не е обикновен диск. Това е карта на душата ми.
Все едно да ми подариш любима книга.
- Като стана дума…
Господи.
Стивън Кинг "То"
Най-голямата книга, която съм виждала.
- Знам, че е огромна, но ще бъде едно
от най-приятните четива в живота ти.
- Страшна ли е?
Да, но не просто е страшна. Като "Моби Дик" е. Има всичко.
Така ще те увлече, че накрая ще плачеш.
Ти си плакал.
- И ти ще плачеш. Може би съм плакал.
Много си сладък, когато се възбуждаш от книги.
Аз възбуждам ли те?
Да.
- Добре. Защото сега те искам.
Вашите няма ли да дойдат?
- Те не влизат тук.
Сигурна ли си?
- Да. Ела.
Как прекара Коледа?
- Добре. Със семейството и шумно.
Нищо не каза за книгата ми.
- А, да…
Не ти ли хареса?
- Напротив, много ми хареса.
Невероятно добре е написана. Героите са енергични и живи.
Но?
- Знаех, че си цинична,
но наистина ли така мислиш за любовта и брака?
Не знам. Понякога.
Благодаря.
Колко от това се е случило?
- Измислих повечето.
Не описах толкова развода на нашите, а момиченце, което вижда майка си
да прави секс с мъж на плажа.
- Наистина ли се е случило?
Не бях толкова малка, бях в гимназията.
Родителите ми правеха купон, а аз стоях на покрива.
Беше късно. Майка ми излезе зад къщата залитайки заедно с Мартин.
Беше му се нахвърлила. Помня, че Мартин попита:
"Ами ако Бил ни види?". А майка ми отвърна:
"Не ми пука. Не ми пука".
Лу?
Караш ме да се чувствам по-малко цинична.
Мой ред ли е? Мой ред е. Любимо телевизионно шоу.
"Чудни години". Още съм влюбен в Уини Купър.
Добре. Любима песен.
- Бийтълс - "Полиетиленовата Пам".
Чудесен избор!
- Благодаря. А твоята?
"Между решетките" на Елиът Смит.
Пусни ми я.
Имам я тук някъде. Имаш късмет.
Знаеш ли, тук не е подходящо да чуеш тази песен.
Просто я пусни.
- Затвори очи,
за да не мислиш за друго.
- Добре. Забавен си.
В момента толкова ме е страх.
Знам, знам.
Не искам да бъда наранена.
- Няма да те нараня.
Тази снимка ли искаш на профила си? Ще я оправя набързо,
защото приличаш на сериен убиец.
Нека вземем още една. Виж как ще изглежда.
Ако бях в този сайт, щях да кажа: "С удоволствие бих излязла с теб".
Нима си платил за това?
Не.
Ще те попитам нещо сериозно. Ти далтонист ли си?
Не, по дяволите. Професионално е. Не отиваш на…
Не изглеждаш готов за купон. Чакай да огледам гардероба ти.
Сериозно, обличаш ли това? Не сме в Канкун.
Не.
Това е любимата ми риза.
- Повече не я обличай.
Добре, чудесно.
- Нали? Ела да облечеш това.
Идвай.
Майко мила! През цялото време си го имал?
Защо… Много си дразнещ.
Бих те чукала в този костюм. Как се чувстваш?
Добре. А, да.
Хайде
Здравей, мамо.
- Дойдохте.
Здравейте. Аз съм Кейт.
- Ерика.
Да ти помогна в търсенето?
- Търсех аспирин, боли ме глава.
Трябва да е там.
Намерих го. Благодаря.
Уилям. Радвам се да те видя отново.
И аз се радвам, Лесли. Синът ми Ръсти и приятелката му Кейт.
Здравей.
- Много мило, че го правиш за Саманта.
Бих го сторил и за теб, ако бе издал "Костюмирани маймуни" под моя опека.
Да те запозная с дъщеря ти Саманта. Може би мислиш, че я познаваш,
но тази Саманта получи висока рецензия от "Пъблишърс Уикли".
А животът вече няма да е същият.
- Здравей, татко.
Поздравления.
- Много ти благодаря.
Това е приятелят ми Лу.
- Радвам се най-после да ви срещна.
И г-н Мърфи е талантлив писател. Той е моята Патриша Хайсмит.
Саманта, може ли да отмъкна баща ти? Тук е пълно с млади писатели,
които умират да се запознаят с него.
- Твой е.
Сестричке, поздравления.
- Благодаря ти, че дойде.
Радвам се най-после да се запознаем.
- Сам каза, че си фен на Стивън Кинг.
Аз съм най-големият фен на Кинг.
- Обожавам "Сблъсък", любим ми е.
Какво? Откога?
- Че кой не харесва Стивън Кинг?
Тя. Нарича себе си "романист".
- Да не говорим за това…
Вие си говорете, ние продължаваме.
Момичета.
- Да.
Два пъти шампанско, моля.
- Тя на колко години е?
На 21.
- Не ми се вярва да е дори на 18.
А ти на колко си?
- Приемът е мой. Не бъди женчо.
Никой няма да те издаде. Не споменах за тлъстия бакшиш, който ще ти дам.
Знам, че питиетата са за вас. А нея дори не съм я виждал тук.
Ето питиетата ви. Забавлявайте се.
- Непременно.
Благодаря.
Саманта!
- Съжалявам.
Не се тревожи. Това е твоята вечер. Забавлявай се.
Дами и господа, може ли за внимание? Елате насам, ако желаете.
От години опитвам да накарам Уилям Боргенс да държи реч пред класа ми.
Не е отказвал, но и не е приемал.
Тази вечер го хванах в неизгодна позиция.
Целят ми клас е тук, Бил. Настоявам да кажеш няколко думи.
Дами и господа, г-н Боргенс.
Вашият добър професор е подъл кучи син.
Причината Лесли да не ме повика да говоря за процеса на писане е,
че не знам дали мога да кажа нещо, което да ви е от полза.
За мен още е загадка, години след като написах първата си книга.
Не знам какво кара човек да продължи да си играе на измислици,
дори когато е възрастен.
Любимата ми книга е сборник разкази от Реймънд Карвър,
озаглавен "За какво говорим, щом разговаряме за любов".
В последните редове на заглавния разказ Карвър казва:
"Чувах туптенето на сърцето си.
Чувах сърцето на всеки.
Чувах шума, който хората издаваха, докато седяхме.
Никой от нас не помръдна, дори когато в стаята стана тъмно".
Мисля, че точно това е писането. Да слушаме това туптящо сърце.
А щом го чуем, наша задача е да го дешифрираме
доколкото можем.
Тук съм, защото дъщеря ми Саманта публикува книга, ако не сте чули.
Успехът е неин.
Обичам те, татко.
- И аз те обичам.
Заето ли е мястото?
Луис ме покани.
Това е пресметнат риск. Откога си тук?
Цял час събирах смелост в колата, за да дойда тук.
Значи това е да си на 19.
- Тя порасна.
Не. Все още е дете.
Ще поговориш ли с нея?
- Не знам. Страхувам се.
Да, и тя се страхува.
Тя е всичко, което създадох в живота, а тя не ме иска.
Искаш ли смелост?
Безплатно е.
Да, моля.
- Любимата ти книга…
… "Светът на ябълките" от Джон Чийвърс.
Подарих ти подписано първо издание.
Това е любимата ти книга, нали?
Наистина я харесвах…
- Боже. Дори ти казвах какво да четеш.
Понякога.
Съжалявам.
Но тя я отмъкна от библиотеката ми.
- Отмъкнала я е?
Да. Само тя би могла да го стори.
Смяташе, че е любимата ти книга. Така й казах.
Мисля, че се надяваше да открие частица от теб в нея.
Върви да говориш с дъщеря си.
Здравей.
Би ли ми я подписала?
Как се казвате?
- Сам, не искам да правя сцени…
Аз съм Луис. Запознахме се по телефона.
Радвам се да се запознаем.
- Аз също.
Име?
- Сам, не го прави.
Няма име, няма проблем. Само подпис, без лично обръщение.
Сам. Исках само да ти кажа…
Обичам те. Толкова много те обичам.
Толкова се гордея с теб.
- Благодаря.
Надявам се да ви хареса.
Кейт?
- Само аз съм.
Мамо, не знаех, че си дошла.
Добре ли си?
Кейт ли търсиш?
- Да, търсих я къде ли не.
Не мога да я намеря.
- Разтревожен ли си?
Да.
Ще проверя в къщата.
- Виждали ли сте Кейт? Търся я.
Не мога да я намеря. Побърквам се.
- За последно я видях на бара.
Взех й шампанско, но беше отдавна.
- Взела си й шампанско?
Голяма работа!
- Голяма е,
защото има проблем с наркотиците и не трябва да пие.
Има проблем с наркотиците?
- Ела с мен.
Даде ли на онова момиче още едно?
- Какво момиче?
Тя каза, че са за теб.
- Видя ли накъде отиде?
Тръгна с някакъв тип.
- Не искам да се успокоя!
На 16 е и е прецакана.
- Спокойно, ще я намерим.
Видя ли документите му? Запомни ли му името?
Гледам дати, не имена.
- Тя тръгна с Гас.
Кой е Гас?
- Съжалявам.
Нямаше право.
- Не мислех, че майка ти иска
да изпусне твоята най-важна нощ.
- Да не говорим за това сега.
И престани да ме следваш!
- Млъкнете!
Ще ти се обадя.
- Татко, това не е семейна ваканция.
Млъквай и влизай в колата. Държиш се като дете.
Номер 608.
Там е.
Вие чакайте тук.
- Не, татко, излизам.
Саманта, попречи му. Дръж го в колата.
Стой в колата, Ръсти! Върни се!
Стая Г.
Кой е?
- Кейт там ли е?
Кой се интересува?
Мамка му!
- Тя е малолетна, тъпанар!
Къде е тя?
- В спалнята.
Бил, помогни ми. Тя не иска да се събуди.
Господи! Какво й даде?
- Тя беше пияна.
Смъркахме малко кокаин.
- Държа я. Изключен си.
Късметлия си, ако се отървеш с това.
- Не можете да го направите!
Тя добре ли е?
- Влизай в колата.
Имаш ли номера на родителите й?
- Да, в телефона ми е.
Какво става?
Как е Луис?
- Кой е Луис?
Защо не видиш дали брат ти е станал?
- Не е нужно да ме отпращаш,
за да говориш с г-жа Уолкът. Знам, че двамата спите.
Не знам нищо.
- Знам, че чукаш Триша Уолкът.
Върви да събудиш брат си.
Ръсти, ставай.
Ръсти?
Боже мой!
Бягай!
Скъпи Ръсти, знам, че навярно повече няма да искаш да ме видиш.
Постъпих ужасно с теб. Татко каза, че си се обаждал да видиш как съм.
Казал ти е, че съм на рехабилитация. Най-голямата ми грешка
бе да мисля, че ще ме излекуваш. Само аз мога да се излекувам.
Искам да се превърна в човек, заслужаващ да бъде с някой като теб.
Надявам да си наблизо, когато това се случи.
Знай, че искрено съжалявам за всичко, което ти причиних. С любов: Кейт.
Послепис. Беше прав за книгата.
Накрая плаках. Много.
Знам, че преживя няколко трудни месеца,
но се прибираш пиян или напушен всяка нощ.
А сега си се сбил.
- Разплата от миналата есен.
Не ми пука.
Знам, че за първи път разбиват сърцето ти. Знам, че боли.
Нищо не боли както първия път. Но намери изход от тези чувства.
Направи нещо положително с това.
- Така ли стори, когато мама напусна?
Така ли стори, когато мама напусна?
Наказан си.
- Шегуваш ли се, татко?
Успокой се! Не можеш да ме накажеш.
- Току-що те наказах.
Никакъв дневник, нищо.
- Ти ми каза да натрупам опит.
Не можеш да ме накараш да пиша.
- Не е нужно. Сам ще го направиш.
Като малка тичаше до ръба на водата, когато вълната се отдръпваше.
А после се обръщаше с вик…
- "Оставям океана да ме хване!"
"Оставям океана да ме хване!"
Майка ти те наблюдаваше като ястреб. Ужасяваше се, че океанът ще те хване
и ще те завлече навътре.
- Защо говорим за нея?
Какво правим тук?
- Майка ти те обича.
Не ти е сторила нищо.
- Безсмислено е. Знам какво ще кажеш.
Не знаеш. Нещата, които тя ми причини,
нещата, за които я обвиняваш, аз й ги причиних години по-рано.
За какво говориш?
Влюбих се в друга, бях объркан и напуснах.
Ти беше бебе, а майка ти ме чакаше. Чака ме шест месеца, Саманта.
Когато осъзнах какъв егоист съм, тя ме прие обратно. Това е истината!
Не можа ли да ми го кажеш, татко? Ти ме остави да я мразя!
Накара ме да обещая, че ако тя направи нещо глупаво като мен,
ще се надява да я чакам. И аз я чакам.
Трябваше да ти кажа, Саманта. Съжалявам.
Съжалявам.
Тя те е чакала шест месеца, а ти я чакаш три години.
Мисля, че си спазил обещанието си. Може да спреш да я чакаш.
Тя ще се върне.
Защо си толкова сигурен?
- Защото ме е чакала.
А и майка ти е по-добър човек, отколкото аз някога ще бъда.
Ало?
- Сам?
Слушам те.
- Тя е мъртва.
Майка ми е мъртва.
Не знам какво да правя. Мама е мъртва.
Идвам.
Ало?
- Там ли е Ръсти?
Аз съм Ръсти.
- Ръсти, аз съм Стивън Кинг.
Ало?
- Да, сър, тук съм.
Сестра ти ми изпрати разказа ти "Видях лице".
Прочетох го. Адски добър. Обожавам го.
- Сестра ми ви го е изпратила?
Да. Позволих си да го изпратя на "Фантазия и научна фантастика".
От години публикуват разказите ми. Твоите също ще намерят място там.
Много ви благодаря.
- За нищо.
Мисля, че те чака голямо бъдеще. Да поздравиш баща си от мен.
Голям фен съм на "Костюмираните маймуни". Класика е.
Продължавай с добрата работа.
- Почакайте. Г-н Кинг, не затваряйте.
Тук съм.
- Просто искам да…
Книгите ви значат много за мен, но дори не искам да опитвам.
Както казахте в началото на "Трупът".
Най-важните неща са най-трудни за казване.
Да. Не мога да повярвам, че сте чели разказа ми и сте го харесали.
Не съм казал, че го харесвам, казах, че го обожавам.
По дяволите.
- Радвам се, че поговорихме, Ръсти.
Да. Ще се видим, Стивън.
Ще се порежеш. Не съм ли ти показвал как да режеш?
Да, татко, режа.
Здравей. Тук сме.
- Здравейте.
Радвам се да ви видя.
Присмиват се на труда ти.
- Не е смешно. Интересен е.
Разказът наистина е интересен.
- Велик е.
Разказва се за детектив с Алцхаймер.
- Шегуваш се.
Аз ще отворя. Поканих Кейт. Може би е тя.
Ще бъде доста интересно.
Мамо?
- Здравей.
Представях си, че баща ти ще отвори вратата.
Би ли я затворил и повикал баща си?
Здравей.
Здравей.
Какво правиш тук?
Малко съм объркана.
Просто… Питах се дали все още има място за мен.
Разбирам, ако няма, защото знам…
… че не го заслужавам. Много съжалявам!
Тъкмо се храним. Заповядай.
Здравей.
Здравей.
Ръсти, сложи прибори за майка си.
- Не, аз ще сложа.
Аз ще преместя това.
Благодаря.
О, чаша за вино.
Благодаря.
Чудесно.
Продадох първия си разказ.
Ръсти, това е чудесно.
Страхотно.
- Всъщност, заслугата е на Сам.
Ти го написа. Аз само го изпратих на един човек, който би го харесал.
Наздравица.
За Ръсти.
- За Ръсти.
И честит Ден на благодарността.
- Честит Ден на благодарността.
Чувах туптенето на сърцето си.
Чувах сърцето на всеки.
Чувах шума, който хората издаваха, докато седяхме.
Никой от нас не помръдна, дори когато в стаята стана тъмно.
Филмът е обработен в СТУДИО ТАНДЕМ