Night Train to Munich (1940) Свали субтитрите
НОЩЕН ВЛАК ЗА МЮНХЕН
По разказа на ГОРДЪН УЕЛСЛИ
Сценарий СИДНИ ГИЛИАТ и ФРАНК ЛОНДЕР
Режисьор КАРОЛ РИЙД
Постановка ЕДУАРД БЛЕК
Участват още ПОЛ ХЕНРЕЙД, БАЗИЛ РАДФОРД
НОНТЪН УЕЙН, ДЖЕЙМС ХАРКУРТ и други
Действието във филма се развива в годината предшестваща войната,
в нощта на 3 ноември 1939 година.
Господа, по границите ни са струпани нацистки моторизирани дивизии.
Ще ни нападнат, освен ако не се случи чудо.
Този завод ще е първата им цел.
Имам специални инструкции от министъра на вътрешните работи.
"Не позволявайте, г-н Бомаш или бронировката му
да попаднат в ръцете на нацистите".
- Още не съм свършил.
Тестовете бяха задоволителни.
Ако е сполучлива, коренно ще промени отбраната.
Не желаем тази промяна да бъде постигната от Третия райх.
Ще трябва да напусна страната.
- Още щом ни нападнат.
Имам паспорти за вас и за дъщеря ви. Ще продължите работа другаде.
Къде, ще разберете, когато му дойде времето. Изготвих списъци.
Наши ли са?
Не, техни.
Ако отблъснем немската закрила, Прага ще бъде бомбардирана.
Закрила? От какво?
Веднага ме свържете с министерство на вътрешните работи!
Моля?
Министърът е отишъл в радиото преди 10 минути.
Немското командване даде заповед за настъпление.
В момента нацистки войници пресичат пределите на страната ни.
В настоящото ни беззащитно състояние съпротивата е безсмислена.
Граждани на Чехословакия!
Трябва да се отнесем към изпитанието със сила на духа и храброст.
Не унивайте! И не забравяйте!
Да живее Чехословакия!
Британското правителство ще ми съдейства ли?
Всичко е уредено. Ще те посрещнат в Кройдън. Нямаш време.
Самолетът излита след 90 минути и ще е последен.
Ще бъдеш ли там?
- Аз трябва да остана.
Аксел, дъщеря ти.
Ти ли си, Ана? Чула си?
Скъпа, не искам да те тревожа, но веднага трябва да заминем.
Тръгвай към летището! Ще те чакам.
Незабавно! Чуваш ли?
Да. Да, веднага. Къде отиваме?
Англия?
Да, разбира се.
- Какво става, г-це Ана?
Марта, трябва веднага да тръгвам. Помогни ми с багажа.
Ана Бомаш, вие сте арестувана.
Повече не можем да чакаме.
- Още малко, тръгнала е веднага.
Градът вече е окупиран. Трябва да тръгваме.
Тръгваме!
Бързо! Бързо!
Стой!
Надясно!
Едуард Клайн, за мързел. Присъда: 12 камшика.
Сърцето ми няма да издържи, докторе.
Нищо му няма.
- Лекуван съм за...
Отведете го! Следващият.
- Карл Марсен, за неподчинение.
Присъда: 20 камшика.
- Като го гледам, ще издържи двойно.
Скоро ще разбереш, че е по-добре да си мълчиш и да изпълняваш.
Благодаря. Не желая да ставам нацист.
Освен това ще те научим, че наглостта не е на почит.
По нацистки. С бич и ботуши.
Млък!
- Ще казвам каквото искам.
Мразите истината, защото ще унищожи вас и провалената ви философия.
Ще умрете, защото няма какво да принесете в жертва.
Не можете да замените толерантност и благоприличие
с груба физическа сила, защото...
Отдръпни се! Върви да си гледаш работата!
По-добре ме остави.
Стой!
Свободни сте! И без разговори.
Добър човек.
Исках да ти благодаря за вчера.
- Онази свиня.
Не гледай към мен. Ще ни забележат.
Защо те изпратиха тук?
Не им играя по свирката.
Имах малко училище на границата със Судетите.
Един неграмотен нацист ми заповяда
да не преподавам на роден език, а на немски.
И ей ме на.
А ти?
- Баща ми избяга в Англия.
Почти успях да се върна с него.
- Да се върнеш?
Учила съм там. Арестуваха ме, за да разберат къде се е скрил.
И понеже не им казах...
Това е.
- Англия.
Пожелавам му успех.
Бил съм глупак. Трябваше да си мълча и да чакам.
Няма вечно да сме тук.
- Няма ли?
Все някак ще отида при татко.
- Как?
Имаме приятели отвън.
- Аха.
Но между тях и нас...
- Трябва да има начин.
Покрай прожектори, картечници, бодлива тел?
Щях да рискувам, ако имаше възможност.
Но няма.
Никой от нас няма да посмее...
Не разговаряй!
Знаете заповедта.
Отдръпни се! Казах...
Тишина.
Какво е това? Познаваш ли го?
Учихме заедно за работа на държавна служба.
Може да ни помогне.
Не е ли германец?
- Германец е. От Судетите.
Когато Германия ги окупира се беше отчаял и му дадох съвет:
"Пол, стани добър нацист, влез в партията и чакай".
Значи мислиш, че...
- Да.
Може би има надежда.
Какво става там?
- Изгоря.
Всичко е наред.
Трябваше да си заспала.
- Карл, какъв е този шум?
Плаващ фар, госпожице.
- След час-два сме в Англия.
Тогава ще е светло. Посред бял ден без паспорти ли ще слезем на брега?
Посред бял ден.
Ей, какво си въобразяваш?
- Съжалявам.
Можеше да съм хванал Лилиан Гиш.
Наистина много съжалявам.
- Добре, съгласен съм.
Хвана ли нещо?
- Пресни змиорки.
Охо! Това е нощна риба. Излязъл си с лодка, а не като мен,
за да не си при старата.
Къде ще се преоблечем?
- На плажа.
После към Лондон?
- Да. След това при един приятел.
Миналата година избяга в Англия. Живее в Хампстед. Чувала ли си го?
Да. Много се радвам, че съм тук, където хората още са щастливи.
Ела, Алфи! Ако не чупиш нещо, събираш нещо.
Хампстед БЕЛБЪРИ ГРОУВ
Джон Фредерикс, очен лекар и очен хирург.
Добър вечер.
- Добър вечер. Търся д-р Фредерикс.
Имате ли записан час?
- Не, но може да му кажете името ми.
Карл Марсен.
Влезте!
- Благодаря.
Ако отнесете това в оптиката на Гилби зад ъгъла
и споменете името ми, ще направят очилата на дъщеря ви с намаление.
Благодаря, докторе.
- Не се тревожете. Ще се оправи.
Благодаря. Лека нощ.
- Лека нощ.
Г-н Марсен иска да ви види, докторе.
- Марсен?
Добре, да влезе.
Докторът ще ви приеме.
- Благодаря.
Успех.
Г-н Марсен.
Добър вечер.
- Добър вечер, докторе.
Препоръчаха ми вас. Имам проблем с очите.
Главоболие и прочее?
- Да.
Седнете, ако обичате.
- Благодаря.
Топла вечер, нали?
- Доста.
Чух, че може да има буря.
Прочетете горния ред, ако обичате!
K, M, S...
Q, R, Y.
А сега под него.
M, O, 2...
6, 7, 3, G.
Мисля, че не е съвсем точно. Повторете, ако обичате!
M, O, 2...
6, 7, 3, G.
Е?
- Трябва да докладвам,
че по заповед на щаба на Гестапо
успях да установя контакт с жената Бомаш
в 4-ти концентрационен лагер, райхспротекторат Бохемия.
Избягах с нея, както беше наредено на 27 юли,
и слязох на брега сутринта в 11:15 ч. от товарен кораб "Стоувъндам".
Отседнали сме в апартамент на "Падингтън лейн" 124, Мерилбоун.
Добре. И не е правила опити да намери баща си?
Не. Чакам инструкциите ви.
- Знаем, че Бомаш работи
за британското адмиралтейство, но не знаем къде.
Несъмнено е добре скрит и охраняван.
Трябва да сме предпазливи.
- Разбрах.
Имайте търпение! Втълпете й, че сте чужденци и трябва да внимавате!
За целта й предложете да помести обява
в колонката на "Лондон таймс"
подписана с някакъв псевдоним, който баща й веднага ще познае!
Ще гледате да излиза ежедневно, докато й се отговори.
Когато това стане, веднага ми докладвате. Ясно ли е?
Тъй вярно.
- Това е всичко. Хайл Хитлер!
Гледам, че Рибентроп отива в Москва.
- И Наполеон е ходил.
Татко, аз съм в Лондон. РУЖА.
Пиши ми на адрес: п. код 4, "Таймс", кутия 384.
Г-це Бомаш, търсят ви по телефона. Много подходящо време са избрали.
Кой се обажда?
- Не се представи.
Ало? Да, аз съм Ана Бомаш.
Да, в Таймс. Кой се обажда? Да, сама съм. Кой се обажда?
Не мога да отговарям на въпроси. Слушайте ме внимателно.
В пощата на "Преъри стрийт" има писмо съдържащо билет за влак.
Отидете до дестинацията на билета. В града питайте за Гас Бенет.
Запомнихте ли името? Гас Бенет.
Да, но кого да питам?
- Там всеки познава Гас Бенет.
И на никого нито дума. Много е важно.
Ало?
Да?
- Ана е. Мога ли да вляза?
Да, влез.
Карл, някой ми се обади по телефона.
Открихме го.
- Къде?
Още не знам.
- А какво каза?
Иска ми се да ти кажа, но не трябва да казвам на никого.
Ти не си случаен, но...
- Ана, аз...
Предпочитам да не ми казваш.
Не знаем какво работи баща ти и май е правилно да си предпазлива.
Не мога да се доверя на никого.
Не знам как бих постъпила, ако не беше за теб.
Сега щастлива ли си?
Само това има значение.
- Лека нощ, Карл.
Брайтбърн
Търся г-н Гас Бенет. Казаха ми, че е тук.
Да, тук е. Чувате ли това, което наподобява сирена? Той пее.
Там ли?
- От 9:00 ч. пее едно и също.
Човекът латерна.
В живота много може да се отрече,
но сърцата ще се веселят, когато любовта е вътре в тях.
Любовта винаги ще е начело,
както времето тече ли тече.
Песента на века! Когато "Дом, сладък дом"
и "Ани Лори" са забравени, тази песен ще живее.
Мадам, почти без пари. Шест пенса, сър.
Баладата на века. "Само любовта е начело".
Купете копие за старши сержанта! Благодаря, господа. Други желаещи?
Само шест пенса, госпожице?
- Г-н Гас Бенет?
Самият той. Да ви я подпиша ли?
- Аз съм Ана Бомаш.
Не си отивайте! Няма да пея.
Вие ме повикахте.
- Чрез кого?
Не знам.
- Това шега ли е?
Някой ми се обади и каза, че имате новини за баща ми.
Не съм чувал за него. Будалкат ви. "Само любовта е начело" ободрява.
Благодаря, госпожо. Не си отивайте. Правя още един номер и ще поговорим.
Сега ще пея нежния хит на годината. Казват, че ръката люлееща люлката,
управлява света, но повярвайте ми, песен като тази изпълва.
Сигурна ли сте, че казаха Гас Бенет?
- Да.
Баща ви не е певец?
- Не.
Не разбирам. Как го изгубихте?
- Избяга.
Избягал? Още е на свобода? И от тогава не сте го виждала?
Не, бях в концентрационен лагер.
- Сериозно? Къде?
Близо до Прага.
- Прага?
Сама ли сте?
- Да.
Някой знае ли, че сте тук?
- Не.
Искате ли още едно?
- Не, благодаря.
Алфи.
Не разбирам. Странно.
- Значи не познавате баща ми,
не знаете нищо за него и не можете да ми помогнете.
Това той ли е?
Татко.
- Ана.
Ето. Курорт Брайтбърн.
Но не ми се вярва г-н Бомаш да е там заради здравето си.
Оттатък залива е военноморска база Дартлънд.
Миналата седмица 3 пъти е бил там.
- Вероятно провежда опити.
Определено. Не можем да отлагаме повече.
Има и още нещо. Всеки момент Полша може да ни предизвика.
Англия няма да подкрепи Полша. Лично хер фон Рибентроп ни уверява.
Ясно. Въпреки това, уведомете Фредерикс,
че веднага започваме подготовка.
- Слушам.
Кафето готово ли е?
- След малко.
Благодаря, миличка.
Привет.
- Здрасти.
При татко ли?
- Не.
Искаш ли?
- Благодаря.
Откъде го взе?
- От пощата го спряха.
Защо?
- Така им наредих.
Какво общо имат с теб личните ми писма?
Пощенската марка е опасна.
- Писмото е до мой приятел.
Британец?
- Не.
Бежанец?
- Няма да се подложа на разпит.
Ще ти напомня, че получавам заплата, за да се грижа за баща ти.
Явно заплатата не е малка. Не бих писала на случаен човек.
Ако не беше Карл, нямаше да съм тук.
- Какво каза?
Той избяга с мен.
- Не си ми казвала.
Казах на татко.
- Но не и на мен.
Защото Карл е чужденец без паспорт. Страхуваше се да не го депортират.
Отдавна ли го познаваш?
- Не. Какво правиш?
Искам да го проуча. Да си чувала за уредено бягство?
Уредено?
- За да ги отведеш при баща си.
Абсурд! Карл дори не знае къде съм.
- Сигурна ли си?
Разбира се. На никого не съм казала.
- Добре. Честно казано,
не искам да преча на романтиката.
- Благодаря.
Оценявам, че си вдъхновен от високи идеали,
че ще направиш всичко, за да ги преследваш.
Дори да се изявяваш като певец на публично място.
Природата ме е дарила с талант.
- Жалко, че не те е дарила с глас.
В концлагера нищо не беше толкова ужасно,
колкото да те слушам да пееш онези ужасни песни ден след ден.
С тези думи направо ме разби.
Жалко, че е само това.
Г-н Бомаш да е тук?
- Да, тук е.
Адмирал Болдуин изпраща поздрави. Желае да вечеря с г-н Бомаш.
Също и с дъщеря му.
- Ще му кажа.
Един момент. Адмирал Болдуин не замина ли за Средиземно море?
Не. Той е на борда на флагмана недалеч от Дартлънд.
Но аз разбрах, че...
Не се ли отдалечава много от Дартлънд?
Извинете, че се натрапвам. Чарлз, жена ми се обади.
Каза, че в неделя ще идвате на чай.
- Да, предполагам.
Иска да напомниш на Берил да вземе рецепта за мариновани орехи.
Ще й напомня.
- Добре.
Здравей, Рандъл. Как си?
- Здрасти.
Тъкмо разискваме аферата Бомаш.
- Лошо те изпързаляха, нали?
Да, аз...
- Вината не беше негова.
Трябваше да знаем за Карл Марсен.
- Военно министерство роптае.
Смятат, че обшивката на Бомаш коренно ще промени войната.
Вероятно нищо подобно, но ето ти на.
До довечера Бомаш ще е в Берлин,
където няма да си губят времето и ще притиснат нещастника.
Утре вечер?
Значи няма да е в адмиралтейството чак до събота сутринта.
Да. Защо?
24, а може би 48 часа.
- Защо? Накъде биеш?
Извеждат го от Англия, а защо аз да не го върна обратно?
Това е невъзможно.
- Защо? Три години бях в Берлин.
Пиейки бира.
- А сега водка, нали?
Ами полската ситуация? Германия може да нападне всеки миг.
Знаеш какво означава това.
- Ще се върна преди това. Е, сър?
Знаеш много добре, че не мога да ти разреша.
Фактът, че отправяш молба показва, че не си сам.
Не мислиш ли, Гаскин?
- Ами...
Напълно съм съгласен с теб. Предлагам да вземеш 7 дни болнични,
за да се аклиматизираш.
- Благодаря, сър. Разбирам.
Мисля, че ще е добре и за двама ни.
- Считам, че ще си поговорим малко.
Тъй вярно, сър.
Чарлз, няма да забравиш за рецептата, нали?
Няма.
Виж сега. Не знам какви са плановете ти,
но ми се струва, че ще искаш няколко препоръчителни писма.
Райхсендер Кьонигс Вустерхаузен съобщава.
Рано тази сутрин полски орди атакуваха Германия.
Фюрерът незабавно заповяда на славната ни армия да нахлуе в Полша
и да унищожи непоносимите агресори на миролюбива Германия.
Главен щаб на флота, хер майор. Как да се свържа с теб?
Довечера ще ти звънна.
- Ще чакам. На добър час!
Всички лични карти.
Всички лични карти.
Показват се всички лични карти.
Всички лични карти.
Показват се всички лични карти.
Лична карта? Хайде, вади!
- Десет години работих тук,
а вие от Гестапо си търсите работа. Хубава страна за живеене.
Какво каза?
- Нищо.
Име. Отдел.
- Шваб. Архиви. Разузнаване.
Докладвай го.
- Отлично, офицер.
Докато има такива като вас, няма от какво да се страхуваме.
Имам среща с капитан Кампфелдт. Къде да го намеря?
Втори етаж.
Документна служба капитан-лейтенант Кампфелдт
Това е много сериозен въпрос. Докладваха ми, че са ви чули
да изразявате вражески чувства към отечеството.
Аз ли?
- Какво има?
Майор Херцофф помоли да ви дам това.
- Не виждате ли, че съм зает?
Умната, Шваб! Такова поведение ще ви отведе в концлагер.
Но какво съм казал?
- "Хубава страна за живеене".
Станало е недоразумение. Казах: "Хубава страна за живеене".
Сигурен ли сте?
- Напълно.
Занапред не правете изказвания с двоен смисъл или не за политика.
Слушам.
- Свободен сте.
Хубава страна за живеене.
Хубава страна за живеене.
Ужасно кървава страна за живеене.
- Да поканя ли майор Херцофф?
Да, да.
- Слушам.
Моля.
Майор Херцофф.
Седнете, г-н майор.
- Благодаря.
Извинете, че ви накарах да чакате.
Представям ви майор Улрих Херцофф от инженерни войски.
Майор Херцофф е в Берлин във връзка с важна техническа задача,
изискваща помощ от Адмиралтейството.
Скъпи ми Кампфелдт, уверен съм, че ще му съдействате.
Хайл Хитлер и т. н.
Онези от Военно министерство не се научиха да пишат правилно.
Подписът може да е на всеки. Чий е?
Нямам представа. Както винаги, лашнаха ме от едно място на друго.
Не може да е на Сарфиц. Или е изкупил вината си?
Не си спомням.
- Убеден съм, че е.
Който и да е бил, говореше много добре за вас.
Така ли? Сигурно е Медвиц.
Въпреки че, малко е вероятно. Важното е с какво мога да помогна?
Искам да направя справка за едни технически данни
изнесени пред Комитета по въоръжение на ВМС през 1935 г.
Ще ми дадете ли копие от доклада?
- Разбира се. Имам собствен архив.
Копие от доклада на Комитета по въоръжение на ВМС от 1935 г.
Отдавна ли сте в Берлин?
- Не. Миналия вторник
напуснах отбранителната линия
- Сериозно? Как е там?
Предполагам, че е много оживено.
Изтощително.
Бях там като консултант.
Стоманено укрепяване. Сигурно сте чувал.
А, да, майор Херцофф. Разбира се.
По-скоро е Стукнер.
Но мисля, че той се занимава с дипломация на Балканите.
Тогава кой не е?
Опасявам се, че нямаме копие от този доклад.
Моля?
- Имаме от 1934-та.
Сигурен ли сте, че е 1935-та?
Лично аз го изготвих.
- Моля да ме извините. Много добре.
Забравили са да ни изпратят копие.
Може би конструктивният отдел ще помогне.
Точно така. Сигурно имат. Веднага ще им звънна.
Съжалявам...
- Не е проблем.
Капитан II ранг Прада, при мен е майор Улрих Херцофф, инженерни войски.
Известен е с отлични технически постижения по източната ни стена,
за които без съмнение сте наясно.
Ще ви бъде много задължен, ако му помогнете.
Ще го приемете веднага? Благодаря.
Значи 1935-та. Мисля, че имам копие.
Може би ще ми помогнете по-пряко. Напуснах отбранителната линия.
Да. Кампфелдт спомена. Как е там?
- Има проблем с бронята на Круп.
Затова съм в Берлин.
Знаете ли, че чешката стомана е по-добра от нашата?
Да, чух. Но сега контролираме работата на "Харска".
Не напълно. Оставихме един човек да ни се изплъзне.
Бомаш?
- Да, познавах го лично.
Бях на първия тест на бронята му. Невероятни резултати.
Сега къде е? Във Великобритания. Ако не открием този доклад...
Момент, г-н майор. Ще ви изненадам. Бомаш вече не е в Англия.
Моля?
- От няколко часа пак е в Германия.
В момента е в тази сграда.
Това напълно променя плановете ми.
Ще ми уредите ли среща с г-н Бомаш?
- Невъзможно! Той е при инспектора.
Само няколко въпроса.
- Не е в правомощията ми, г-н майор.
Ще ви предам на к-н I ранг Вингартн, но не мисля, че ще ви огрее.
Офисът е като Небесното царство. По-скоро, малко по-недостъпен.
Вече не живеете в упадъчен демократизъм, водени от шайка
бълнуващи интелектуалци. Това е Третия райх
и фюрерът не толерира безсмислен, арогантен инат.
Искаме да работите за Германия и ще го направите!
Оставете го! Откакто сме тук крещите и го тормозите. Не е спал.
Трябва да се съгласи!
Мога ли да поговоря с него?
- Както намерите за добре.
Ана, за баща ти е безполезно да се съпротивлява така.
Трябва да го убедиш. И двамата ще сте свободни.
Свобода тук?
След време ще разсъждаваш като мен. Както всички германци.
Аз не съм германка.
Германия в момента е твоя, колкото и наша.
Ние не мразим чехите. Само искаме да ги защитим.
Както поляците?
Дълго си била в Англия, слушайки глупостите им.
Ако съм го правила, то не е било от англичаните.
Изпълнявах дълга си,
като гражданин на Третия райх и поданик на фюрера,
комуто изпълнението на бойна задача без жертви, е на пиедестал.
Звучи като научено от учебник.
Това ти е внушавано години наред.
Ти си фанатик с глупави, нагласени идеи.
Ако не те мразех повече от когото и да било,
щях да изпитвам съжаление към теб.
Много ясно се изразихте, г-це Бомаш.
Ще ви настанят в концлагер, докато баща ви се вразуми.
Трябва ли да я въвличате в това?
- От вас зависи, г-н Бомаш.
Слушам? Какво, тук ли? Разбрах.
Адмирал Хасингер идва насам.
Началник-щабът на ВМС, вицеадмирал Каунт Хасингер.
Влезте, колега!
Щрасе, позволете да ви представя майор Херцофф от инженерни войски!
Мисля, че сте го чувал.
Човекът зад отбранителната линия, нали, Херцофф?
Само един от тях. Фюрерът отговаря за всичко.
Е, до къде стигнахте?
Помните ме, Бомаш. Не очаквах отново да ви срещна тук.
И вас, г-це Бомаш. Виждам, че не сте ме забравила.
Май беше преди... 4 години.
Майор Херцофф подготвя строго секретен доклад за бронирана обшивка.
Бил е на няколко мисии в Прага.
Там се е запознал с Бомаш.
- Един момент.
Марсен, отведете г-н Бомаш и дъщеря му в другата стая!
Г-н Бомаш.
- Може би по-късно пак ще се видим.
Помислих, че е неразумно да говорим пред Бомаш.
Засега не сме му повлияли.
- Не съм съгласен. По-стар е с 10 г.
Имам заповед за бърз резултат.
- В Райха сме склонни да вярваме,
че боксът е най-доброто оръжие.
- Наясно ли сте какво търсите?
Нищо. Аз съм армейски офицер.
Лично аз не се водя от това.
Бомаш не е човек за тормоз в сътрудничество.
Какво предлагате?
- Познавам г-ца Бомаш от Прага.
Има голямо влияние над баща си и само тя може да го придума.
Марсен опита, но тя отказа да го послуша.
Той проследи Бомаш в Англия и надхитри военното им разузнаване.
Възхищавам се на войник, умеещ да изпълнява задачата си
под носа на вражеските тайни служби.
- Благодаря.
Но мисля, че капитанът не е подходящ да убеди дамата.
И кой е по-подходящ според вас?
- Например аз.
Вие?
- Защо не?
Херцофф й е бил приятел в Прага.
- Малко повече от приятел.
Видяхте как ме гледаше когато влязох.
- О, да, разбира се.
Вие сте малка хрътка, Херцофф.
- Спец, г-н адмирал.
За такива неща не се говори, но ако сме насаме няколко часа,
може да я убедя да склони баща си.
- Какво ще кажете, Щрасе?
Не се нагърбвам с обещания, но четири години не са малко.
Мисля, че си струва да опитаме.
Работата не търпи отлагане, Щрасе.
- Така е.
Наистина ли мислите, че ще й повлияете за няколко часа?
Да речем цяла нощ?
- Разбирам.
Познавайки г-ца Бомаш, съмнявам се, че ще я впечатли.
Не ме познавате.
- Щрасе, нека да опита.
Няма да навреди, ако не успее. Остави всичко на мен!
Това изисква малко умения. Елате, Херцофф!
Може би си права, скъпа. Бенет май се опитва да ни помогне.
Но защо ни доведоха в този хотел? Нещо не ми се връзва.
Явно Бенет е организирал всичко.
- Как?
Как е влязъл в адмиралтейството като нацистки офицер?
Не виждам как ще ни измъкне от тук.
- Татко, май е по-добре да си лягаш.
Сутринта ще разберем всичко.
- Лека нощ.
Лека нощ.
- Лека, нощ, миличка.
Влез!
Г-ца Бомаш?
- Да.
Благодаря.
В памет на незабравимите мигове, които споделихме заедно в Прага.
Твой предан, Улрих.
Очаквате ме. Майор Херцофф.
- Да, сър. Добър вечер.
Стая номер 18. Багажът ви е качен.
Цветята пристигнаха ли?
- Да. Дамата ги получи.
Благодаря, лека нощ.
- Лека нощ, сър.
Мила моя, както винаги изглеждаш очарователно.
Същите сладки устни, като свежи карамфили.
Тези прелестни, загадъчни очи по-тъмни и по-нежни от теменужки.
Както е казал поетът, надявам се да е ариец.
Няма никой под леглото, надявам се.
Донесете ми бутилка "Круг" 28-ма!
Чудесно.
- Какво става?
Сигурно си разбрала, че сме били близки преди 4 г. в Прага.
Хареса ли цветята?
- Има ли значение?
Струваха 12 купона.
- Продължавай!
Сутринта ще кажа на адмирала, че баща ти ще работи за Германия.
Моля?
- Ще кажа, че съм ти повлиял.
Ще поискат да ви взема и двамата. От Гестапо ще ни пуснат и...
Откъде си сигурен?
- Винаги подслушват телефона.
И вместо при тях, отиваме на поляна извън Берлин, а там ще чака самолет.
Аха. Но защо адмиралтейството ще повярва, че си ме склонил?
Ще покажа, че отново не си устояла на чара ми.
Отново ли?
Боя се, че се е случило в Прага.
- Разказал си им такава измислица?
Било е преди 4 години при пълнолуние, а аз съм бил по-млад и по-елегантен.
Ти сериозно ли? Звучи твърде просто.
Простоват съм. Има и едно малко усложнение.
Трябва да прекарам нощта тук. Чисто професионално, разбира се.
Неизбежно ли е?
- Част от картинката.
Мястото гъмжи от Гестапо.
Спортна натура ли си?
- Защо?
Ще теглим чоп кой да спи на леглото.
Държиш се така все едно е някаква шега.
Много си самоуверен.
- Да не се поддаваме на емоции.
Да не мислиш, че харесвам разстрел?
- Какво?
Утре Англия може да е във война с Германия.
Не трябва ли да кажа на татко?
Не.
- Защо?
Едва ли ще изглежда добре, влюбено момиче да ходи при баща си.
Келнерът. По-добре се прави, че съм неустоим!
Добре, ще опитам.
- Благодаря ти.
Моя малка, Ана.
Вали ли?
- Не, госпожице.
Проблем ли има?
Мелодията, която свирехте, е английска, нали?
Откъде знаете?
- Снощи я чух по радио "Лондон".
Не знаете ли, че слушането на чужди радиа е забранено и се наказва?
Съжалявам.
- Няма да докладвам за случая,
но занапред внимавайте! Вън!
Много неприятно.
- Добре, че не беше химна.
Мисля, че се справих добре.
- Ако жена беше влюбена в теб,
така както ти в себе си, това щеше да е голяма романтика!
По-добре да пийнем. Англия се надява, че тази нощ
всеки таен агент ще си гледа работата.
Изветряло.
Звънят в твоята стая.
- По-добре да го поема тук.
Ало? Мен ли търсите?
От Адмиралтейството. Да, Херцофф слуша. Да.
Извинете за безпокойството, но се налага промяна в плановете.
Получихме заповед от щаба в Мюнхен, Бомаш да тръгва още с първия влак.
Но това е абсурд. Не може ли да се отложи с няколко часа?
Невъзможно. Заповед на фюрера. Влакът тръгва след час.
Каква полза да го изпращаме там в сегашното му настроение?
А настроението на фюрера? Съжалявам, Херцофф.
Какво става?
- Изпращат ви в Мюнхен.
Изходът е един.
- Какъв?
Бягство - стар немски обичай!
- А охраната?
Адмиралтейството! Кажи на баща си, че тръгваме след 5 минути!
Заповядаха ми да тръгна с г-н Бомаш. Вие сте свободни!
Такси, сър?
- Сам ще си повикам.
Добро утро.
- Добро утро.
Ще ескортирам г-н и г-ца Бомаш до Мюнхен.
Инспекторът ми звънна преди 5 минути. Щях да ги водя в Адмиралтейството.
Имам заповед да ги водя на гарата. Влакът е след 50 минути.
Явно не съм разбрал.
Добре, готови сме.
- И вие ли?
Да. Не ви ли казаха?
Адмиралът ме упълномощи да пътувам с тях.
Смята, че е важно г-н Бомаш да бъде убеден да изпълнява желанията ни,
преди да пристигне в щаба.
Доста бях напреднал с г-ца Бомаш, когато стана това.
Разбирам. Добре.
Цигари!
Нямате ли тазседмичен "Пънч"?
- Моля?
"Пънч". Английско списание. Хумористично. Сигурно го имате.
Не.
Няма "Пънч", старче.
- Няма ли?
Сигурно е разпродадено.
- Намерете си място другаде!
Купето е реквизирано от полицията. Хайде! По-живо!
Има "Ваканция в Париж", старче.
- Добре. Майната му на "Пънч".
Всички се изнизаха.
- Май сбъркахме влака.
Сега ще имаме по една цяла седалка. Да си опнем краченцата.
Купих "Моята борба".
Стори ми се, че може да хвърли малко светлина в тунела.
Чел ли си я?
- Все нямах време.
Дали са по една на всички брачни двойки.
Не мисля, че е тази книга, старче.
Това е ку... Защо още сте тук?
Моля?
- Веднага си намерете друго купе.
Билетите ни са първа класа.
- Излезте! Купето е за властите.
Това няма нищо общо.
- Да. Ние сме британски поданици.
Вижте!
Ние, Едуард Фредерик Линдли, Виконт Халифакс,
главният държавен секретар на Негово Величество и т. н.,
умоляваме всички, които ги касае, да позволят на приносителя
безпрепятствено преминаване и да разрешат...
Вън!
Всичко написано в паспорта, е загуба на време.
Насам, моля!
Вече никога няма да се измъкнем.
- Ще измислим нещо.
Вън! По-живо!
- Добре.
Извинете.
Не забравяй, че страшно ми харесваш!
Купето на охраната е там.
- Добре. Благодаря.
Искаш ли да си с лице към машината?
- Както кажеш.
Видя ли онзи немски офицер?
- Да. Защо?
Убеден съм, че беше Дики Рандъл.
- Дики Рандъл?
Да. Учихме заедно в Бейлиъл. Сигурно съм ти говорил за него.
Беше добър на боулинг. Веднъж играеше за "Джентълмените".
Помня, че бележеше точки.
- А, да. Дики Рандъл.
Щом е немски офицер, как може да е Дики Рандъл?
Познавах го много добре. Стаята му беше до моята.
Тогава...
Не мислиш ли, че работи за нацистите като, как се казваше?
Предател? Едва ли, старче.
Играеше за "Джентълмените".
- Само веднъж.
Беше на Великден. Погледнах през една витрина в Грабен
и видях отражение на момиче. За миг си помислих, че си ти.
Сам ли беше?
- Да, защо?
Съмнявах се.
Това е затъмнение.
Знаете ли какво означава това чак толкова на запад?
Англия и Франция са обявили война.
- Спокойно! Нацията е зад фюрера.
Да, но докога?
Спираме.
Всички да слязат веднага!
- Всички на перона.
Слизайте всички!
Защо спираме тук?
- Не знам. Получихме заповед.
Слизайте всички!
Колко далеч сме от Мюнхен?
- Около час път.
Всички пътници да слязат от влака!
Всички пътници да слязат от влака!
- Какво става?
Хайл Хитлер! Влакът е необходим за войници.
За пътници ще има малко места.
За компанията ми, същото купе.
- Разбира се.
Влакът ще потегли след 20 минути. Ще кажете ли номера на купето?
Да. 0735.
- 0735.
Извинете. Вие не сте ли старият Дики Рандъл?
Майор Херцофф, инженерни войски.
Извинете! Просташко от моя страна, но приликата е поразителна.
По-добре ела с мен, старче!
Странно. Англичанин, предполагам.
Несъмнено.
- Много особена раса.
Имаме малка чакалня. Може да почакате чам.
Благодаря.
- Оттук моля.
Всички да слязат от влака!
Знаеш ли, накара ме да се почувствам неприятно смутен, Калдикот.
Безсилен съм, ако Дики Рандъл има двойник.
Знаеш, че пътуваме в трудни времена.
Какво му е смешното?
- Физиономията ти, когато каза:
майор Херцофф, инженерни войски.
Чартърс, стане ли дума за хумор, живеем на съвсем различни планети.
Чакалнята ми е необходима. Всички пътници да чакат отвън.
И вие двамата. Хайде! По-живо!
Това вече не е шега.
- Да. Няма да търпим това.
Хайде, излизайте!
Колкото се може по-бързо. Ще чакате отвън.
Всички пътници ще чакат отвън. Вървете!
Не е хубаво без достойнство, старче.
- Напълно си прав.
Г-н майор, да уведомя ли в Мюнхен за забавянето ни?
Да.
- Отсъствието ми ще даде възможност
на г-ца Бомаш да говори с баща си.
- Може да помогне.
Изглежда значително сте впечатлил дамата, г-н майор.
Извинете, че се съмнявах в способностите ви.
Стойте на пост! Никой да не влиза или излиза!
Ясно ли е? Никой.
Познаваш ли онзи, който те заговори?
- Един съученик. Калдикот.
Май за първи път напуска Англия, преди края на сезона по крикет.
За малко да ме издаде.
- Никой няма да се досети.
Знаете ли, че веднъж в МВнР се представях за различни хора?
Измисли ли как да ни измъкнеш?
- Да.
В Мюнхен ще чака кола, за да ни закара в щаба.
Много сме и ще помоля за втора кола, така че ще сме сами.
Няма да ни дадат.
- Ще дадат.
Почти ще сме убедили баща ти да работи за Германия.
Вие ще искате да си помислите. Схващаш ли?
Оправяме се с шофьора и в Швейцария.
Почти не можем да пробием отбранителната линия.
Но Швейцария е далеч от Мюнхен.
- Вземем ли колата, ще успеем.
Г-н Бомаш, мислете, запазвате ли бронята или я оставяте да ръждяса!
Ясно ли е?
- Да.
А ти си толкова луда по мен, че би продала бронята за жълти стотинки.
Не можете да седите тук.
Защо?
- Платформата ми трябва.
Сигурно и чантите ви трябват?
- Разкарайте се!
Откакто се качихме на влака, само ни разиграват.
Където седнем, все е заето.
- Безобразие.
Ще се оплачем на компанията. Все още не сте във война с Англия.
Лъжете се. Днес следобед Франция обяви война.
А Англия тази сутрин.
Война?
Да.
Боже мой!
- Какво има?
Стиковете ми за голф.
- Къде са?
Дадох ги на Макс в Берлин.
Като глупак му казах да ми ги върне до другата сряда.
Май ги видях за последно.
- Да. Мисля, че и те ще им трябват.
Четох във вестника, че вдигат парковите огради.
Не виждам връзката, старче.
- Стиковете ти са стоманени, нали?
Да.
- Ето ти връзката.
И камшици. Специално изработени за мен.
Защо не се свържеш с Макс?
- Как?
По телефона.
Помоли го да ги изпрати в Лондон.
- Безнадежден случай, но си струва.
Не мога да ги заменя с други.
Телефон?
В офиса на началник-гара.
Капитан Щрасе? Обажда се Марсен. Звъня от Куртбаден.
Извинете.
Относно майор Херцофф. Необходимо е пълно разследване,
поради нещо, което се случи преди минути.
Преди минути? Значи е с теб?
- Адмирал Хасингер му разреши.
Хасингер? Не ми е казвал.
- Това е много подозрително.
Но самият той го внедри. Ще питам и ще ти се обадя.
Какъв е номерът?
Да, да. След няколко минути.
Адмирал Хасингер, ако обичате.
Ало? Междуградски разговор с Берлин.
Оливър, 24-66. Моля?
Да. Разбира се, че е важно.
Всичко е на немски.
Моля? Тогава след колко време? Добре.
Линията е заета от военните. Ще ми се обадят по-късно.
Както обикновено, не разбират от бизнес.
Ако ме помолеха да преценя бързо, бих казал, че това е "С".
По-прилича на "Ф".
- Не знам.
Познавах някого, който така пишеше "С".
От Военно министерство?
- Ами, не.
Нямаме време за губене. Нали не сте му разрешил
да пътува с пленниците?
- Не, но може да се е сдобил.
Ако си спомняте, ние му дадохме картбланш.
Да проверим във Военно министерство.
- И аз така мисля.
Ако се окаже прав, тежко ви и горко, Кампфелдт!
Наистина.
- Писмото е адресирано до вас.
Прав сте. Ще трябва да уволня секретарката.
Ало?
Това ще да е за нас.
Ама че наглост! Обзалагам се, че е за мен.
Марсен. Тъй вярно.
Излязохте прав, Марсен. Измамиха ни.
Офицер на име Херцофф не съществува.
Тогава...
Тъй вярно. Така изглежда. Вражески агент.
Чартърс, там има друг телефон.
- Какво? Я, късметлия!
Ало?
Не работи.
Ало?
- Защо не пробваш с лостчето?
Ало?
Това е дериват. На онзи там.
Може би след малко ще освободи линията.
Какво има?
- Говорят за, как му беше името...
Херцофф.
- Не. Не подозира.
Слушам! Разбирам.
Всички пътници да се качват!
Нямам време да стоя тук. Влакът тръгва.
Какво? Не можем да рискуваме. Продължавай с Херцофф до Мюнхен!
Нека си мисли, че ще избяга. Ясно?
Ще уведомя щаба на армията там.
- Съгласен съм.
Всички пътници да се качват на влака!
Всички на влака!
- Какво има?
Доколкото схващам, Херцофф не е Херцофф.
Моля?
- Не е. Ще го арестуват в Мюнхен.
Херцофф?
- Да.
Ами... Тогава...
Слушай, ако Херцофф не е Херцофф...
- Какво?
Значи е Дики Рандъл.
- Да.
Всички да се качват на влака!
Само в последните два вагона!
Качвайте се!
След вас, г-н майор.
Стойте наблизо! Ще ми трябвате в Мюнхен или преди това.
Едно нещо се изясни.
Калдикот!
- Влакът! Тръгва!
Аз оплесках работата.
Бяхме на косъм.
- Помислих, че ще останем тук
до края на войната.
- Боже мой!
Не бързай, старче!
Какво казваше одеве, че нещо се изяснило?
Аз ли?
Кога?
- На перона.
За нещо излизащо наяве?
Какво беше?
Кое какво беше?
- Не каза какво е излязло?
Не ви увещаваме да станете националсоциалист, г-н Бомаш.
Обясних на дъщеря ви.
- Ще работиш където искаш, татко.
Нали?
- Да.
Все пак ще сме свободни.
- Знам, скъпа, но в тази страна
свободата се тълкува странно.
- Не съм съгласен.
Свободата в Германия е във възход.
Добре организирана и контролирана от държавата.
Да оставим политиката настрана.
- За съжаление, г-н Бомаш
отказва да разбере важността на нацистката мисия.
Вероятно заради престоя си в Англия.
- Несъмнено. Лошо влияние.
Лоша страна.
Управлявана от интернационални масони и евреинът Чърчил.
Но щом искате, оставяме политиката и ще го обсъдим в по-личен план.
Чартърс, несъмнено щеше да кажеш,
че сме се забъркали в нещо доста сериозно.
Знам на чия страна играе Рандъл.
- На наша?
Да.
- Да. Това излезе наяве.
Трябва да го предупредим някак си.
- Да. Хайде да го намерим!
Калдикот.
- Какво?
Разумно ли е да се забъркваме?
- Какво искаш да кажеш?
Нямаме доказателство, че Рандъл работи за Англия.
Всичко сочи натам.
- Стига ли? Вражески поданици сме,
а нацистите са доста щедри на куршуми.
Заради това ли да се откажем?
- Определено, не.
Ако сме сигурни.
При това положение, трябва да го имаме предвид.
Не виждам какво друго можем да направим.
Доколкото знаем, май е международен мошеник.
Мошениците обикновено не играят за "Джентълмените".
Боклуци са го правили.
- Това е измислица.
От друга страна, може да си прав, Чартърс.
Ако бяхме сигурни, щяхме да изпълним дълга си и да рискуваме.
Разбира се.
- Тогава се заемам с "Моята борба".
Още не съм чел за детството на Хитлер.
Г-н Бомаш, по-важно е, че дъщеря ви
ще може да живее с вас или където й харесва.
Трябва да помисля.
- Разбира се.
След 40 минути ще сме в Мюнхен.
Да. За първи път ми е мъчно, че пътешествието приключва.
Убеден съм, че е така.
Да поръчаме нещо за хапване.
- Отлична идея.
В случай, че не намерим щаба в благоразположение на духа.
Моля.
- Извинете.
Защо не ставате, когато минава немски офицер?
Ние сме англичани.
Паспортите!
О, извинете. Абсолютно сте прав.
Англичаните не трябва да стават, а да пълзят по мазни шкембета.
Слушай!
- Значи ставате.
Браво! Великодушно ще ви разрешим да се върнете в Англия.
Несъмнено ще си намерите безопасна работа.
Междувременно, може да седнете.
"Мазни шкембета".
- "Безопасна работа".
Като че ли до сега не са ги превземали.
Калдикот, чашата преля.
Да, Чартърс.
- Да предупредим Дики Рандъл.
С теб съм, старче. Ти ме убеди.
Сандвичи, бисквити. Ясно.
Кафе или чай?
- За мен чай, моля.
Чай.
- Добре.
Вътре е. Приятелчето от Гестапо също.
Двама щурмоваци ей там.
- Как ще стане без да ни забележат?
Трябва да го направим някак.
- Да.
Може да излезе за малко. Повечето хора го правят.
Трябва да действаме, Чартърс. При първа възможност.
Извинете!
Един момент. Стюардът.
- Какво за него?
Ще се върне да им донесе поръчката.
- Вярно, дявол да го вземе!
Идва.
Ако обичате...
- Колко остава до Мюнхен?
Около 30 минути.
- Благодаря.
Стана ли?
- Да. Сложих я под поничката.
Добре. Какво? От къде знаеш, че са за него?
Изведнъж си спомних,
че Дики Рандъл ядеше понички със следобедния чай.
Много умно, старче.
- По-добре да се махаме.
Боже мой!
- Сега пък какво?
Чудя се дали беше понички.
- Моля?
Май бяха курабийки.
Марсен, уредихте ли транспорта в Мюнхен?
Тъй вярно.
Само една кола ли ще има?
- Най-вероятно две.
Седем сме. За да довърша разговора с Бомаш, мисля да взема втората.
Добре.
Г-н Бомаш започва да разбира, че искам да му помогна.
Определено.
- Да, г-н майор. Мислите логично.
Татко беше изведен насила от Англия само преди няколко часа.
Капитан Марсен изпълняваше заповеди.
От Гестапо често носят служба, която другите намират за противна.
Някои. За други е приятна.
Често ви завиждам.
Това сметката ли е? Аз ще платя.
Не. Аз ескортирам групата.
- Уважаеми, Марсен, за мен е чест.
Всъщност, това е заповед.
Ако сте Дики Рандъл, намирате се в неблагоприятно положение.
За повече информация елате в тоалетната. Калдикот.
Ужас! Цените вече се покачват.
Извинете ме.
Да, аз съм Рандъл.
- Как си, старче?
Помниш ли ме?
- Да.
Чартърс, мой приятел.
- Е?
Не знаем какви ги вършиш, но изглежда, че си в опасност.
Кажи му, Чартърс!
- Звънях в Берлин за стиковете си.
Между другото, Калдикот, примирих се, че няма да си ги видя.
Вдигнах слушалката и се включих в разговора на онзи от Гестапо.
Чух да казва, че изпращат военен конвой.
Ще те арестуват в Мюнхен.
- Знаят, че не си Херцофф.
Слушайте! Нямам време да ви разкажа всичко.
На всяка цена трябва да изведа от страната стареца и момичето.
Аха, служба!
- Ще ми помогнете ли?
Срещу Германия?
- Съгласен, а ти Калдикот?
Разбира се, старче. Притиснати сме.
- Не вярвам.
Може ли малко пространство да помисля?
Остана ли чай?
- Мисля, че да, Улрих.
Няма време за чай. След малко сме в Мюнхен.
Има време за една чаша. Кекс, скъпи?
- Не, благодаря.
Страхувам се, че трябва да престанете с тази комедия.
Много е забавно, но имам да свърша една работа.
Комедия? Какво искаш да кажеш?
- Благодаря.
Само се правиш на влюбена в този човек.
Личност майор Херцофф не съществува.
Той е британски агент, опитващ да ви измъкне от Германия.
Ти си луд. Улрих!
Няма да губя времето на Гестапо и да отричам.
Благодаря.
- Ще се предадете ли?
Имат много доказателства, г-н Бомаш.
В Мюнхен ще чака конвой, за да ви задържи.
Не го прави!
Той е вражески агент.
- А ти? Не правеше ли като него?
С малка, но важна разлика. Мен не ме надушиха.
Просто така ли ще си седиш?
- Моля те, не прави сцени!
Разбираш ли какво означава това?
- Да.
Той има пистолет, а аз нямам. Има и подкрепление в другото купе.
Да не съм Булдог Дръмънд?
И сега ли не можеш да си сериозен? Казах ти, че ще стане така.
Казах ти, че планът е детински, но ти не ме послуша.
Защо не си стоя в Англия, вместо да се погубваш тук, глупако?
Нямам време да ви слушам глупостите.
Щайнер! Драймунд!
Ако има повече майори във влака, как ще разберем кого да арестуваме?
Офицер от Гестапо го държи под око.
- Че то днес кой не е?
Влакът!
Марсен, имам заповед от 5-ти щаб да арестувам майор Херцофф.
Ще ви трябва носилка. Опита се да избяга и трябваше да действам.
Намира се в последното купе на вагон 66.
С какъв транспорт разполагате?
- Два автомобила.
Чудесно. Това са г-н Бомаш от Харска и дъщеря му.
Те са под закрила и имам заповед да ги заведа при генерал фон Комвиц.
С ваше позволение, ще използвам едната кола.
Оставям ви да се оправяте с пленника.
Ще ми покажете ли колата?
- Брунер!
Заведи този офицер от СС до колата.
Вагон 66 ли казахте?
- Последното купе.
Изпружен на седалката.
Сержант, вземете носилка от началник-гарата и ме последвайте!
Олсон, офицерът от СС и хората му ще са в твоята кола.
Един момент. Може ли да се разчита на шофьора ви?
Да. Той е стар член на партията.
- Анти руски, може би.
Предпочитам да е от моите хора. Отивам на строго-секретно място.
Няма да сте необходим, Олсон.
- Слушам.
Румпелмайер, вие ще карате!
Хайде, бързо!
Карай вдясно! Не си в Англия.
- Забравих.
Полужив таен агент.
- И заплащането не е на ниво.
Чартърс, мислех си...
През последната война армията взе Лордс за обучение на войници.
Дали и сега го правят?
- Знаеш, че съм късоглед.
Спри тук, Чартърс! По главните пътища няма да стане. Аз ще карам.
На около 22, височина 164 см.
Стройна фигура, тъмнокафяви очи.
Това е. Дайте тези описания по всички постове в радиус 160 км!
Току-що докладваха, че колата е тръгнала на юг.
Значи отиват в Швейцария.
Тръгваме.
- Добре.
Едно ме притеснява, Рандъл.
Може да е глупаво, но как ще преминем швейцарската граница?
Знам едно място, където се катерех. Там Швейцария и Германия се срещат.
Дано не ни караш да висим на въжета.
Аз не, но те може. Един тесен път води до върха.
А оттатък върха?
- Швейцария.
Нещо помежду?
- 1800 м. пропаст.
Как ще...
- Ще я прескочим.
Ще прескочим?
Преследват ни!
- Така ли? Започва се.
Не ги изпускай!
Ще трябва да сменя гумата.
Наблюдавай пътя, Чартърс! Ехо! Има ли някой? Калдикот!
Има ли някой тук?
Швейцария.
Добро утро.
- Вие ли отговаряте за това?
Да. Само аз.
- Искам да отида в Швейцария.
Сега ли?
- Да.
Но ние сме във война. Вчера ми заповядаха да спра лифта.
Моите заповеди са от по-високо.
И от началника на полицията в Максбург?
От щаба на Гестапо в Мюнхен.
Трябва да изведа дамата и господата безопасно от Германия.
По-добре да звънна на Кристофър.
Идва кола. Като че ли са те.
Наблюдавай ги!
- Как са козите, Кристофър?
Благодаря, Кристофър. Получих го. И маслото.
Искате ли да ви уволнят?
- Тръгват след 2 минути.
Трябва да видя документите ви. Носите ли си паспортите?
За колко време се пресича долината?
- Около 4 минути.
Спира ли се, когато е във въздуха?
- Да. Ако някой поиска.
Бихте ли ме последвал в офиса?
Оттук, моля.
Виждаш ли ги?
- Не, но чувам мотора.
Как работи това?
- Сигурно не е трудно.
Пуска се с този лост.
- Така.
Това е регулатор на скоростта.
- Ясно! Качвайте се бързо! Всички.
А ти?
- Ще го пусна и скачам.
Тук са.
Скачай вътре!
- Ще ни спрат по средата.
Качвай се!
Хайде! Живо!
Ето я!
Отдръпни се!
Олсон, мини отзад!
Лифтът!
Обстрелват ни. Наведете се!
Слез ей там и привлечи огъня му! Аз ще вляза през покрива.
Добре.
Ела тук и спри съоръжението! Върни се!
превод: star6inkata редакция: Nikcho
http://subs. sab. bz