I Love You, Now Die: The Commonwealth v. Michelle Carter (2019) (I.Love.You.Now.Die.The.Commonwealth.Vs.Michelle.Carter.S01E02.Part2.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTG.srt) Свали субтитрите
Мишел Картър: Конрад, какво ти се е случило?
Мишел Картър: Боже мой, добре ли си?
Мишел Картър: Пребиха ли те?
Конрад Рой: Майната ти!
Имали ли сте някакъв контакт с Конрад Рой-младши?
Да.
Бихте ли го описали?
- Възразявам.
Отхвърля се.
Отзовах се на сигнал за нападение.
Какво стана, когато отидохте?
Опитахме се да открием нападнатия.
В някакъв момент срещнахте ли се с Конрад Рой Трети?
Да.
- Забелязахте ли нещо в него?
Лицето му беше отекло и зачервено
и имаше порезни рани.
Взехте ли писмени показания от него?
- Да.
Казах на татко, че ще прибера тавата с макарони и сирене
след рекламите на баскетболния мач.
Той каза да го направя веднага.
Удари ме неколкократно и ме повали долу.
Не можех да се изправя.
Приятелката му каза, че съм боклук.
Озовах се пред къща на Пъркинс Лейн.
Какво направихте, когато пристигнахте там?
Разпитах възрастен мъж и жена.
Помните ли името на възрастния мъж?
Конрад Рой.
Попитахте ли го какво се е случило?
- Да.
Конрад Рой Трети бил нападнат физически.
Избягал от къщата.
Получил е мозъчно сътресение.
Преди да приключа разследването, един мъж беше арестуван.
Кой беше мъжът?
- Бащата.
С когото сте говорили?
- Да.
За какво беше арестуван?
- Нападение и домашно насилие.
Бащата беше арестуван.
Да. Може да изглежда малко срамно, но няма значение.
Знам какво стана онази вечер със сина ми.
И знам, че се държах като родител.
Нещата излязоха от контрол и двамата се сдърпахме.
И бих го направил отново.
Понякога... Както баща ми винаги е казвал:
"Ако някога ми посегнеш, ще си получиш заслуженото.
За да е сигурно, че няма да повториш."
Смятах, че трябва да направя същото.
МОЖЕ ЛИ ДА УБИЕШ НЯКОГО С ЕСЕМЕС?
ОБИЧАМ ТЕ, УМРИ ВЕЧЕ Част 2
ЗАЩИТАТА
ПЕТИЯТ ДЕН ОТ ПРОЦЕСА
Трудно е да се опише атмосферата в съдебната зала,
всички са на тръни. Защитата ще изложи тезата си.
Вече призоваха няколко свидетели сутринта
и този изключителен процес ще продължи.
Трябва да помним, че в случая имаме две семейства,
които се стремят към едно и също.
И двете искат версия на историята, в която вината не е тяхна.
Семейство Рой се надява на версия,
в която самоубийството на сина им е по вина на Мишел.
Че тя е чакала момента да се вкопчи в него,
да го накара да се самоубие и да получи съчувствие.
А семейство Картър се надява на версия,
където в действията на Мишел няма вина.
И това заяви Питър Брегин.
Добро утро, докторе.
- Добро утро, г-н съдия.
Вдигнете дясната си ръка.
Заклевате ли се да казвате истината и само истината?
Да.
- Благодаря.
Седнете, моля. Настанете се удобно.
Внезапно ми се обади адвокатът г-н Каталдо.
Каза ми: "Докторе, имаме един случай,
за който не можем да разберем нищо и не се ориентираме.
Помогнете ни."
Отначало ме повикаха да видя
дали лекарствата на Конрад Рой са причинили суицидни мисли.
Пиел е антипсихотични лекарства, антидепресанти,
а ако разгледате изследванията за ефекта им,
могат да доведат до самоубийство.
Заключих, че е било спомагателен, но не и определящ фактор,
тъй като много други неща са влияели на Конрад.
Лин Рой: Ядосана съм на себе си,
защото може би ако му бях казала
да стои далеч от баща си, нещата щяха да са различни.
Усещам огромна тревожност,
защото вярвам, че баща му и хора от семейството му
имат вина да се случи.
Конрад е реагирал на много нещастен, гневен и бурен развод.
Знаем го. Бащата е обвинил майката в побой.
Всички тези неща са му се отразявали.
После научих, че и Мишел е пиела антипсихотични лекарства.
Или имаме тези две деца,
които не са били обречени от съдбата, а от тези препарати.
Кога е започнала да пие антидепресанти Мишел Картър?
Почнала е да пие прозак на 17 февруари 2011 г.,
10 милиграма.
Тогава е била още малко момиче, нямала е 15 години.
Благодаря ви.
Прозак увеличава риска от самоубийство на тази възраст.
И не е трябвало да пие прозак, защото е имала булимия,
което засилва ефекта от прозак.
Малко след като почва да приема прозак,
тя се е качила на столче
и е сложила примка на врата си в дрешника си.
Мишел Картър: Опитах се да се обеся.
Взех стол, въже и всичко,
проучих как да вържа глупавия възел.
Качих се на стола и стоях така и плаках сигурно 25 минути.
Сложих въжето около врата си
и щях да го направя, но се уплаших.
Бях ядосана и отвратена от себе си, че не ми достигна кураж.
В същия момент Конрад Рой, за когото тогава си мислела,
че е мило момче без сериозни проблеми,
е приет в психиатрична клиника след опит за самоубийство.
10 ОКТОМВРИ 2012 г.
Мишел Картър: Здрасти.
Конрад Рой: Какво правиш?
Мишел Картър: Нищо особено, слушам музика. А ти?
Конрад Рой: Вълнува ли те какво се случва с мен?
Мишел Картър: Какво се случва?
Конрад Рой: Бях в болница миналата седмица.
Мишел Картър: Защо?
Конрад Рой: Защото съм слаб и чувствителен.
Не съм сигурен защо изобщо ме хареса.
Мишел Картър: На някаква терапия ли беше?
Защото ме накара да се чувствам специална.
Конрад Рой: Опитах се да се самоубия.
Мишел, която е още малка и е на прозак тогава,
се сблъсква с това огромно признание.
Той казва: "Не съм този, за когото ме мислеше."
Конрад: Знай, не съм този, за когото ме мислеше.
Освен това й съобщава,
че гласове му казват да се самоубие същата вечер.
Гласовете ми казват да се удавя или да предозирам със сънотворни.
Ако не ти отговарям, това е причината.
Мишел е обзета от отчаяние.
Мишел Картър: Конрад?
Конрад не й отговаря.
Мишел Картър: Моля те, отговори ми.
И мисли, че той се е самоубил.
Конрад, моля те, отговори ми веднага.
27 ОКТОМВРИ 2012 г.
Конрад се е опитал да се самоубие поне четири пъти.
Един път за малко да успее.
Беше предозирал с ацетаминофен. Обадиха ми се спешните медици.
Казаха ми, че е повърнал страшно много.
Питаха искам ли да го види лекар. Казах: "Да, разбира се."
Конрад Рой: Ако не бяха ме закарали в болница, щях да съм мъртъв.
Много са бързали да изкарат целия аспирин.
За малко да има нужда от чернодробна трансплантация.
Каза, че повече няма да го направи.
Каза ми: "Обещавам ти да не го правя никога."
Отвърнах: "Знаеш, че ако умреш, и мама ще поиска да умре.
Знаеш го, нали?"
Конрад Рой: Предозирането с хапчета не действа.
Ако ще са хапчета, ще взема сънотворни.
Смъртността при тиленола е 2 на сто.
Мишел Картър: Боже, не го знаех.
Какво отношение има към клиничния ви анализ на случая?
Свързано е с въздействието на Конрад
върху това, което по-късно ще се превърне
в нейна идея, взета от него -
че той ще се самоубие,
и го вълнува единствено
да го направи бързо и да не се издъни.
Тя го следва до едно много мрачно място.
Конрад Рой: Вече видях дявола.
Мишел Картър: Аз също. Как стана?
Конрад Рой: Беше в болницата една нощ и ме гледаше втренчено.
Каза ми да ги избия всички.
Иска ме тази вечер.
Мишел Картър: Сериозно ли говориш?
Конрад Рой: Напълно сериозно.
Мишел Картър: И аз съм го виждала.
Всъщност го виждам често.
Конрад Рой: Може би е писано да бъдем заедно.
Дяволът ни е събрал.
Мишел Картър: Значи сме обречени да отидем в ада?
Конрад Рой: Да.
Мишел Картър: Дори накрая да се озова в ада,
се радвам, че ще съм с теб.
Може би най-честият страничен ефект на антидепресантите
са кошмарите, така че е съвсем типично.
Тя очевидно не е с ума си, той - също.
29 ЮНИ 2014 г. Две седмици преди смъртта на Конрад
Конрад Рой: Може ли да ти кажа нещо?
Мишел Картър: Разбира се, не е нужно да питаш.
Конрад: Никой не може да направи за мен нещо, че да поискам да живея.
Неприятно е да го чуеш, но искам да го знаеш.
Трябва да бъдем като Ромео и Жулиета накрая.
Мишел Картър: Ще се радвам да бъда твоята Жулиета.
Конрад Рой: Но знаеш какво става накрая.
Мишел Картър: Не, мамка му! Няма да умрем.
Не може да гледаш един есемес.
Трябва да видиш връзката им в нейната цялост.
Конрад Рой мисли за самоубийство от много дълго време.
В този момент е вече твърдо решен да се самоубие.
Ако погледнем при нея, година и половина не е искала той да умира.
Не е искала да се самоубива.
Конрад Рой: Не помага. Повярвай ми.
Какво я е накарало да смени мнението си?
Мишел: Част от мен иска да се провалиш, за да ти помогнат.
Порази ме, че тя е била в много мъчителна връзка.
Непрекъснато я е тормозел, а не е казвал на близките си.
Някъде към края Конрад й казва:
"Единственото, което ще ме накара да те намразя,
е, ако кажеш на някого, че искам да се самоубия."
И тя го слуша.
Мишел Картър: Няма да кажа на никого.
Мишел е понасяла ударите. В тази пирамида на нещастието му
най-долу е седяла Мишел Картър и никой друг.
Конрад казал на Мишел, че майка му знаела, че иска да се самоубие.
Конрад Рой: Майка ми току-що видя лаптопа ми.
Мишел Картър: Какво има на лаптопа ти? Какво е видяла?
Той дори й праща скрийншот на лаптопа си,
на методи за самоубийство.
Конрад Рой: Определено го видя и не обърна внимание.
Мишел го пита: "Каза ли ти нещо?"
Конрад отговаря: "Не, просто го видя и се отдалечи."
Конрад Рой: Определено го прочете.
Знае какво преживявам и може би ще разбере.
Мишел Картър: Да, може би го приема.
Всъщност Конрад манипулира и лъже Мишел,
като казва: "Дори майка ми знае."
Конрад Рой: Наистина се надявам, че мога да го направя.
Цялата история се задълбочава
и темата върви в обратна посока
на лова на вещици на обвинението.
Всъщност и двамата са били жертва на антипсихотични лекарства.
Какво е неволна интоксикация?
По определение е интоксикация,
което значи, че неврохимичният баланс на мозъка е нарушен.
Тази интоксикация се наблюдава
в мисли, поведение, действия.
Като цяло включват неща като импулсивност, нарушена преценка.
Конкретно за Мишел Картър, д-р Брегин,
имахте ли мнение дали е получила неволна интоксикация?
Да.
- И какво е това мнение?
Имала е неволна интоксикация.
Вземала е прозак, после е минала на селекса.
Успяхте ли да определите кога е настъпила тази интоксикация?
Да, на 2 юли
тя започва да му помага да отиде в рая.
Мишел Картър: Иисус ще се погрижи за теб.
Ще си щастлив и защитен в рая.
Искам само най-сетне да бъдеш щастлив.
Раят се нуждае от герой.
В този момент има неволна интоксикация,
при която липсва престъпно намерение:
"Ще го нараня."
Тя не върши нещо, което смята за престъпно.
Мишел Картър: Купи тиленол.
Мисли, че е хубаво да му помогне да умре.
Мишел Картър: Вземи бенадрил. Ще заспиш бързо.
Че може да облекчи ситуацията.
Мишел Картър: Ако изпиеш всички
и заспиш с найлонов плик на главата,
за да не влиза въздух, ще умреш.
После може да отиде да помогне на семейството му.
Мишел Картър: Ще съм до семейството ти.
Ще им помогна да го преодолеят.
И като всеки в хипоманиакално състояние,
много се ядосва, когато й попречат.
Мишел Картър: Кога ще го направиш?
Мишел Картър: Спри да избягваш въпроса.
Мишел Картър: ???
Така най-сетне е намерила начин да помогне.
12 ЮЛИ 2014 г. 9,03 ч.
Мишел Картър: Буден ли си?
Конрад Рой: Да.
Мишел Картър: Днес ли ще го направиш?
Конрад Рой: Да.
Мишел Картър: През деня ли?
Конрад Рой: Така ли трябва?
Мишел: По-малко подозрително е. Няма да му мислиш толкова.
Ще приключиш с това, вместо да чакаш вечерта.
Конрад Рой: Добре тогава. Къде?
Мишел Картър: Отиди с пикапа на някой паркинг.
Конрад Рой: Не знам защо съм такъв.
Мишел: Понякога стават разни неща и никога не разбираме причината.
Конрад Рой: Защо се колебая толкова напоследък?
Мишел Картър: Колебаеш се, защото мислиш твърде много
и го отлагаш. Трябва просто да го направиш.
Конрад Рой: Права си.
Мишел Картър: Ако го искаш толкова, колкото твърдиш,
е време да го направиш днес.
Конрад Рой: Благодаря ти.
Мишел Картър: За какво?
Конрад Рой: Че си още насреща.
Мишел Картър: Никога не бих те изоставила.
Ти си любовта на живота ми.
Моето сърце. Не бих те изоставила.
Конрад Рой: Ооо!
Мишел Картър: Обичам те.
Конрад Рой: И аз те обичам.
17 ч.
Мишел Картър: Сега ли ще го направиш?
Конрад Рой: У дома съм.
Мишел Картър: Добре.
Конрад Рой: Ооо...
Мишел Картър: Какво?
Конрад Рой: Не знам, стресиран съм.
Мишел Картър: Всичко ще бъде наред.
Трябва просто да го направиш, не може само да мислиш за това.
Мишел Картър: Сега ли ще го направиш?
Конрад Рой: Още не съм излязъл.
Конрад Рой: Сега тръгвам.
Мишел Картър: Добре. Можеш да го направиш.
Конрад Рой: Почти пристигнах.
Конрад се обажда на Мишел в 18,28 ч. Говорят 43 минути.
После тя му звъни в 19,12 ч. Говорят 47 минути.
Това е последният телефонен разговор в живота на Конрад.
Мишел Картър: Сам, аз съм виновна за смъртта му.
Можех да го спра.
Говорех по телефона с него
и той слезе от колата, защото вече действаше,
а той беше се уплашил.
Казах му да се върне обратно вътре, Сам.
Неволна интоксикация е диагноза, която никога не използвам,
както и повечето ми колеги.
Тук говорим за съдебна психиатрия.
В професията ни дори няма консенсус, че това съществува.
При някои деца и юноши, които вземат антидепресанти,
може да снеме задръжките.
Не бих го нарекла драстично.
Но когато станеш маниакален, докато пиеш антидепресанти,
е наистина драстично.
Случва се в много малък процент от случаите.
Може да продължите, щом сте готова.
Благодаря ви. Добро утро, господине.
Ще потвърдите ли, че между 2 и 12 юли 2014 г.
обвиняемата е била на лагер?
- Да.
Там е влизала в контакт с приятели, нали?
Да.
Искала е терапия и е говорила с психотерапевта си.
Да.
И терапевтът описва поведението й
като уравновесено, нали?
Да.
- Добре.
Краткосрочната памет е запазена. Има добра преценка.
Не показва отклонения в поведението си.
Държи се адекватно.
Дългосрочната памет е съхранена.
- Да.
Била е стабилна. Нали?
- Да.
А сега ни казвате, че по същото време не е различавала добро от зло?
Всъщност си е мислела, че постъпва правилно.
Ще потвърдите ли, че на 10 и 11 юли 2014 г.
обвиняемата казва на приятели, най-вече на Сам Бордман,
че Конрад е изчезнал?
- Да.
Като същевременно е комуникирала с Конрад?
Да.
- Казва на хората, че е изчезнал.
Че държи връзка с близките му. Докато всъщност говори с него?
Да, много е странно.
Не намирам разумна причина да го прави.
Мисля, че е част от объркано, заблудено състояние,
в което влиза и излиза. "Какво става? Какво върша?"
А рационална причина да иска да знае
как биха реагирали приятелите й, когато той се самоубие?
Не, не си представям какво би я мотивирало
за тези ужасяващи и странни действия от нейна страна.
Човек би очаквал да не върши нищо подобно.
Казва, че е загрижена за него, като в това време говори с него.
Да, мисля, че е много налудничаво.
И всъщност Сам проявява загриженост.
Нали?
- Да, разбира се.
Да се насочим към 12 юли, 19,48 ч.
До Сам: "Толкова съм глупава. Генераторът, който взе онзи ден.
Мисля, че чувах шума от него.
Изпускат въглероден окис. Мисля, че се е отровил с него."
И така нататък. Нали?
Да.
- Ще потвърдите ли,
че е имало есемеси между обвиняемата и Конрад
за това точно как да се самоубие?
- Да, така е.
И като е казала на Сам: "Мисля, че е шумът, който чувах,
е от генератора, който той взе онзи ден.
Проверих. Изпускат въглероден окис."
Вече го е знаела, нали?
- Да.
После говори с Али. Пише й: "Ха-ха, да...
Не знам, сега е в тежко състояние", като има предвид Конрад.
Да.
Казва на Али, че е в тежко състояние. А той вече мъртъв.
Включихте ли го в мнението си?
Фактът, че знае, че е мъртъв, и казва: "Ха-ха, да...
Не знам, сега е в тежко състояние."
Взехте ли го под внимание?
Да, взех всички тези неща под внимание.
Значи казва на едни хора едно, а на други - друго?
Да.
На сутринта, 13 юли 2014 г., в 9,02 ч. й пише майка й. Нали?
Да.
"Здравей, Мишел. Как си?"
Мишел отговаря: "У дома съм."
Майка й пита: "Какво правиш?" Мишел отвръща: "Нищо. Ха-ха."
Не казва на майка си нищо за случилото се, нали?
Не.
А само на приятелките си, нали?
- Да.
Същите приятелки, с които е искала да излиза
през последната година, но те не са се съгласявали.
Не е ли вярно?
- Не знам това.
Бихте ли взели под внимание факта,
че обвиняемата е искала да излиза с приятелките си,
а те не са имали време за нея онова лято?
Би ли повлияло на мнението ви?
Че това я е превърнало в луд човек,
преобразило е характера й с мания за величие...
Насърчила е младеж, когото е обичала
и на когото е помагала да се оправи,
но изведнъж е почнала да го насърчава да умре?
Не, не мисля. Тя е психотична, не е на себе си.
Всичко, което описвате, е причината да заключа,
че е получила неволна интоксикация.
Включваме се. Готова ли си?
Тази сутрин чухме показанията на д-р Питър Брегин,
който описва съвсем различна картина в тези есемеси.
Големият въпрос сега е дали Мишел Картър ще свидетелства.
Ще призовете ли Мишел утре?
Без коментар. Утре ще продължим с провеждането на процеса.
Част от драмата в този случай
беше сблъсъкът на света на възрастните с тийнейджърите.
Стига, ще спрете ли? Вече я снимахте.
Мисля, че за родителите е невъзможно да разберат какво се е случило,
защото това е много далеч от приемливото човешко поведение.
Това, което е направила последните няколко седмици.
Мисля, че най-голямата загадка е
не защо Мишел Картър го е направила,
а какво си е мислела, че прави.
Интересното в случая е,
че имаме много подробна картина какво са си казали.
Подробна картина на умовете им, които се събират
и си взаимодействат.
В миналото нямаше да я имаме.
Щяхме да знаем само, че някой се е самоубил
и всички щяхме да се питаме какво се е случило.
Дали става дума за млади психопати?
Дали е нарцистично разстройство или гранично разстройство?
Или говорим просто за две объркани деца
с недобре развит фронтален кортекс,
които нямат самосъзнанието
и способността да разберат какво правят?
Но тъй като имаме запис на диалога помежду им,
имахме възможността да надзърнем в умовете им,
в този мисловен процес между двамата.
Мишел Картър: Бебче.
Мишел Картър: Имам въпрос.
Конрад Рой: Какъв?
Мишел Картър: Мислиш ли, че ще се оженим?
Конрад Рой: Добре ли си?
Мишел Картър: Да, защо?
Мишел Картър: Защо?
Мишел Картър: ???
Идеята, че е случай, в който момиче убива гаджето си,
е много странна.
За мен тази връзка е много повече фантазия на Мишел
и идея на Мишел, отколкото на Конрад.
Конрад ту се е държал леко гадно, ту някак мило,
ту й е натяквал разни неща през повечето време.
Били са странно свързани
на това донякъде състезателно ниво, което са споделяли.
Конрад Рой: Задник.
Мишел Картър: Кучка.
Имали са нещо като игра.
Мишел Картър: Как мина денят ти?
Конрад Рой: Превъзходно.
Довършвали са си взаимно изреченията.
Играели са странни игри на думи и асоциации.
Мишел Картър: Пюре?
Конрад Рой: Домат.
Мишел Картър: Лук.
Конрад Рой: Кисели краставички.
Мишел Картър: Грах.
Конрад Рой: Страх.
Мишел Картър: Изчукай ме.
Звучи някак секси, шантаво и възбуждащо, ако си тийнейджър.
Конрад Рой: Наистина ли?
Мишел Картър: Ха-ха, не. В бъдеще.
И двамата обичали да се движат по ръба един с друг.
Конрад Рой: Ще се видим, или не?
Мишел Картър: Бих отишла...
Говорели са много как ще се срещнат, кога ще излязат.
Били са на ръба да се срещнат, а после се отдръпвали.
Цялата им връзка е била в есемесите.
Фактът, че вече живеем чрез смартфоните си,
е в центъра на този случай.
Най-големият кошмар на всеки родител.
Аз съм луд. Толкова луд....
Двама тийнейджъри общуват по най-катастрофалния начин.
Конрад е намерил някого, с когото да споделя тези мисли.
А Мишел е открила този мигновен достъп до интимността.
Когато хората общуват с есемеси, може да станат странни неща.
Не е задължително да видиш другия като отделен човек.
Не го виждаш, не го чуваш, не разчиташ езика на тялото му.
Имаш през целия ден един глас,
който внезапно изскача и ти говори разни неща.
Мисля, че хората донякъде го приемат като глас в ума си,
почти като вътрешна халюцинация.
Взаимодействаш си с тези образи в ума си,
без истински да разбираш на по-съзнателно ниво,
че есемесите идват от друг човек с негов собствен живот,
негови мисли и негови чувства.
Мишел Картър: Може ли да те питам нещо?
Конрад Рой: Разбира се.
В някои отношения голямото морално падение на Мишел
е свързано с тази зловеща неспособност да приеме реалността.
Мишел Картър: Всъщност ходим ли заедно?
Конрад Рой: Звучи ли ти логично?
Мишел Картър: Искам да мога да кажа, че съм ти гадже.
Конрад Рой: Такава си.
Мишел Картър: Наистина ли?
Конрад Рой: Предполагам.
Има едно ниво на разговора: че дете ще се самоубие.
Конрад Рой: Страх ме е, мило.
И друго ниво: на романтична фантазия.
Мишел Картър: Нарече ме "мило".
Мишел Картър: Казах, че имам подарък за теб.
Купих ти звезда. Имам сертификат и всичко друго.
Кръстих я Конрад Хенри Рой Трети.
Твоя звезда, защото грееш ярко.
Ти си светлината, която ми дава сила,
ти си големият маяк, който ме насочва в мрака.
Конрад Рой: Ако имаш син,
искам да го кръстиш Конрад и да му разкажеш за мен.
Мишел Картър: Вече бях го планирала.
Надявах се да станеш негов баща, но ще го кръстя Конрад на теб
и ще му казвам колко съм те обичала.
Конрад Рой: Карай го да чете за влекачите
и го запали по бейзбола.
Мишел Картър: Ще е звездата в отбора си.
И ще му чета книжки за малки влекачи.
Има изумителна сила в есемесите,
която е несъизмерима с връзката им преди.
Мишел Картър: Ще си винаги моят ангел хранител.
Ще ти се усмихвам и ще знам, че не си далеч.
И открих, че има много препратки
към различни сериали, филми и песни.
Но най-честият им източник беше "Клуб "Веселие".
Сериал, чието действие се развива в американска гимназия
и звездите са Лия Мишел и Кори Монтийт,
които са двойка и в живота.
Мишел е била обсебена от Лия Мишел.
Много често, когато пише на Конрад или за Конрад,
тя заимства от текста в този сериал.
Ти си първата ми любов.
И повече от всичко искам да бъдеш последната ми.
Мишел Картър: Беше първата ми любов,
и повече от всичко исках да си последната ми.
Мисля, че е свързана с Лия Мишел на някакво дълбоко ниво,
което надхвърля нормалното идентифициране на тийнейджърка
с телевизионна звезда.
Актьор от "Клуб "Веселие" бе открит мъртъв в хотела си във Ванкувър.
През 2013 г. Кори Монтийт умира от свръхдоза в хотелска стая.
Точно една година, преди Конрад да умре.
"Клуб "Веселие" прави епизод в негова памет.
Лия Мишел пее песен за него и всички са съкрушени,
защото героят е умрял в сериала.
Много призрачна тв програма,
защото знаеш, че актьорът е умрял от свръхдоза някъде в Канада,
но в сериала футболният куотърбек е загинал трагично
и всички пеят песни, и скърбят за него.
Мишел използва това пред Конрад през октомври 2013 г.
Казва: "Искам да знаеш колко много те обичам.
Накара ме да се замисля какво ще е да те няма."
Съвсем изневиделица.
Конрад Рой: Защо го казваш?
Това е първият момент, когато осъзнаваш,
че Мишел е влязла в съвсем друга история,
която няма нищо общо конкретно с Конрад.
Но идеята, че тя ще е тази героиня в "Клуб "Веселие",
която е имала гадже куотърбек, загинало трагично,
е била някак си по-реална за нея, отколкото за повечето хора.
Бях планирала всичко.
И сега какво?
Не знам. Нещо различно.
Може би по-хубаво.
Не мисля, че е възможно. Той беше моето момче.
Мишел Картър: Бях планирала всичко с Конрад.
Той беше моето момче.
Една от странните части в есемесите,
които Мишел праща на приятелки и цитира Лия Мишел,
е, че не всичко е от сериала.
Има думи от интервюта на актрисата
за починалия й приятел в истински токшоута.
Буквално във всеки ден от живота си
се чувствах най-голямата късметлийка в света.
За мен той беше най-прекрасният мъж.
Мишел Картър: Беше най-прекрасният мъж
и всеки ден се чувствах най-голямата късметлийка.
Това е шантаво. Наистина шантаво.
Мисля, че говори как Мишел не е имала представа коя е.
До голяма степен се е идентифицирала с този друг свят, друг живот.
Мишел Картър: Възможно ли е да си влюбен в двама души,
ако и двамата не са момчета?
Оливия Мосолго: Да, разбира се!
Мишел Картър: Помниш ли, че бях голяма приятелка
с едно момиче на име Алис?
Алис е била съотборничка на Мишел в отбора по софтбол
през пролетта на 2012 г.
Двете веднага се сближили.
Ходели си взаимно на гости, понякога с преспиване.
Пътували с отбора до Монреал
и когато другите щели да излязат да хапнат групово,
те се измъквали, за да отидат да ядат някъде двете.
Било много силно момичешко приятелство,
което за Мишел е било почти любовна връзка.
Мишел Картър: Отначало мислех, че е фаза,
че сме само добри приятелки.
Но после започнахме да флиртуваме и други неща.
И не беше неловко. Струваше ми се нормално, на нея - също.
Сигурно съм бисексуална,
защото не съм имала такъв тип отношения с друго момиче,
за да преценя.
Някак внезапно, когато Мишел се запознава с Конрад,
Алис прекъсва контактите си с нея.
Мишел Картър: Майка й казала да спре да говори с мен,
защото съм "вкарвала Алис в бели".
През лятото на 2014 г.
Мишел по някаква причина започва да тъгува за Алис.
Случва се точно когато Конрад е решен да се самоубие.
Мишел Картър: Все още обичам Алис
и не мога да избягам от това.
Проблем е, защото сравнявам всички с нея.
Струва ми се, че много от емоционалната логика в случая
е по-скоро свързана с Алис, отколкото с отношенията й с Конрад.
Мишел Картър: Имам проблем.
Обсебена съм от нея и не знам как да спра.
Като чуя любовна песен, се сещам за нея.
Обадих се на Алис и й казах,
че искам да й взема интервю, защото Мишел е била влюбена в нея.
Срещнах се с Алис и майка й.
Причината да дойдат беше да отрекат точно тази история.
Искаха да кажат, че Мишел е социопат и е измислила всичко.
В отношенията им не е имало нищо физическо.
Дори да не бях съжалявал Мишел до онзи момент,
тогава изпитах съчувствие колко самотна е била.
Имала е желание нещата да станат по-пламенни,
отколкото са били всъщност.
3 декември: Заслужаваш любовта, която би дала на друга.
Тя не е живеела в реалността,
а в някаква фантазия, така мисля.
Но просто не е наред. Така че...
Как да се гневиш на някого, когато...
Когато той просто не е наред.
Само това ще кажа. Тя не е добре.
Алис е отказала покани за интервюта,
но твърди, че отношенията й с Мишел
никога не са били физически или романтични.
3 ЮЛИ 2014 г. Девет дни преди смъртта на Конрад
Конрад Рой: Лека нощ.
Конрад Рой: Ще се видим в отвъдното.
Моделът в последните седмици от живота на Конрад е бил
да каже: "Ще го направя довечера."
А на сутринта да бъде още жив.
След няколко дни казвал: "Готов съм да го направя довечера."
След което на другата сутрин отново бил жив.
Мишел Картър: Конрад?
Мишел Картър: Конрад, отговори ми. Извинявай, заспала съм.
Мишел Картър: Не е смешно, отговори ми веднага.
Мишел Картър: Много съжалявам, че не можах да те спася.
Не е истина. Ти си най-добрият ми приятел
и те обичам толкова много. Моля те, не ме оставяй.
На 12 юли, когато Конрад умира, тя сякаш леко се връща в реалността.
Не е съвсем ясно какво точно се е случило.
Мишел Картър: Моля те, отговори ми.
Мишел Картър: Плаша се. Добре ли си?
Обичам те. Моля те, отговори.
Ще ви кажа нещо много шантаво.
Пет дни преди смъртта му Мишел отива на кино
и гледа "Вината в нашите звезди".
В кулминацията на филма
момчето - Гас, умира в един джип на бензиностанция.
И се обажда за помощ на приятелката си.
Огъстъс.
- Хейзъл Грейс.
Господи, здравей. Здравей! Обичам те.
Тя се обажда в полицията и го вкарват в линейка.
Не ми изглежда неправдоподобно,
че е имало и други истории в ума на Мишел,
които са й напомнили за случващото се в момента.
И мисля, че въпросът е
дали не е пишела някаква история в ума си,
или сценарий за филм, който трябвало да свърши как той умира.
Или дали буквално не е имала представа какво е направила.
Мишел Картър: Мислех, че си го направил.
За мен е очевидно,
че когато е имал нужда някой да разбере колко сериозни са нещата,
да потърси полицията или майка му,
тя не е била този човек.
И това е нейният трагичен провал.
Искала е толкова отчаяно да има близък приятел
или човек, с когото да има тази пламенна връзка,
и е имала възможност да го направи с това момче,
което онази вечер е имало нужда от приятел,
който да каже: "Това е откачено и ще се обадя в полицията."
А тя не го е направила.
Мишел Картър: Обичам те и ми липсваш. Иска ми се да си тук.
Обичам те и ми липсваш.
Лека нощ. Липсваш ми и много те обичам.
Обичам те и ми липсваш. Лека нощ, мило.
Обичам те и ми липсваш всеки ден. Страшно ми липсваш.
Не мога да понеса, че те няма. Толкова ми липсваш, че боли.
Лека нощ. Обичам те и ми липсваш. Приятни сънища. Обичам те много.
ШЕСТИ ДЕН ОТ ПРОЦЕСА
Обвинението и защитата изнасят заключителните си слова.
"Аз съм виновна за смъртта му. Можех да го спра.
Говорехме по телефона
и той излезе от колата, защото вече действаше.
Беше уплашен и му казах да се върне вътре, Сам,
защото знаех, че ще направи същото на следващия ден.
А не исках да живее повече по този начин.
Не можех да го направя. Нямаше да му позволя."
Това са били нейни думи.
Казва на приятелката си: "Ако бях направила нещо,
ако просто му бях казала, че го обичам, щеше да е още жив."
Това е самоубийство, както казах и във встъпителното си слово.
Става дума за самоубийство, а не за убийство.
И задача на правителството е
да докаже, че е било убийство според текста на закона.
Не с вероятна причина или с убедителни улики,
а извън основателно съмнение.
Да разгледаме кой всъщност е създал тази ситуация.
Той я е повел с цялата й обремененост
на това тъжно пътуване, при което накрая се самоубива.
Въпреки проблемите си Конрад Рой е бил много осъзнат младеж.
Знаел е кога е имал нужда от помощ.
Знаете ли коя е била за него единствената причина да живее?
Семейството му.
Преди обвиняемата да се вкопчи в него
и да почне да го убеждава всеки ден да умре, е имал надежда.
Това е човек, който, за жалост, е бил подложен на домашно насилие.
Дори казва, че е имал ежедневни натрапчиви мисли
как става свидетел на такова насилие.
Това са негови думи. Казал го е на терапевта си и е документирано.
В дните, преди да стане, той й е казал:
"Боя се. Не е по силите ми. Още един ден няма да ми навреди."
Всеки път е намирал оправдание да не го направи,
а тя е ритала столчето под краката му
и е казвала защо няма значение.
Защо все пак трябва да умре.
Самият г-н Рой е заявил на Мишел Картър, че иска да умре.
Точно с тези думи. "Искам да умра."
Да се извърти и да се каже, че тя го е притискала
или го е накарала да върши нещо, което не е искал...
Пита я: "Искаш ли да ми помогнеш?" Това са неговите думи.
Не й казва да престане. "Не ми се обаждай повече,
не ми пиши есемеси." Не е блокирал номера й.
Продължава да търси подкрепата й, за да изпълни плана си.
Отива до "Кеймарт", не прави обратен завой.
Не търси помощ.
Полицейското управление е на километър от там.
Телефонът му е у него. И какво прави?
Обажда се на Мишел Картър.
Обажда се на нея.
Не на тел. 911 или на другиго, а на Мишел.
Вероятно защото знае, че тя го насърчава
и подкрепя плана му.
Тя е създала условията, когато му е казала да се върне в колата.
Той се е уплашил. Тя знае, че той ще умре,
и казва: "Можех да направя нещо и да го спра.
Тогава щеше да е жив днес."
По нейни признания тя е причинила смъртта му.
Знаела е в онзи момент, че не е искал да умира.
Щатът приравнява идеята, че е бил уплашен,
с това, че не е искал да го направи.
Това правят. Според тях Мишел е казала на приятелка,
че Конрад е излязъл от колата и е бил уплашен, че действа.
Конрад очевидно е разбрал, че действа, и е избрал да се върне.
Но тъй като се е боял, искат да подменят тази дума,
че сякаш след като се е върнал обратно в колата,
не е било по негово решение.
Той е избрал да се качи в колата. Той е избрал да вдиша изпаренията.
Няма никакви данни Мишел Картър
да е извършила каквито и да е физически действия.
Физическите действия са били само негови.
Върнал ли се е в колата? Да.
Но тя е била причината за това.
Наредила му е да се качи отново, като е знаела какво ще стане.
Живеем в нова епоха.
Телефоните ни сега ни позволяват
да присъстваме виртуално до някого.
Хората се влюбват в интернет или чрез есемеси.
Някои тормозят други чрез есемеси и в интернет.
И можеш да насърчиш някого да умре чрез есемес,
можеш да извършиш престъпление чрез есемес.
Тя определено е знаела какво върши.
Знаела е, че е погрешно
и несъмнено е причинила смъртта на това 18-годишно момче.
Моля ви да я признаете за виновна.
Съдия Мониц размишлява два дни.
Според мен днес този свят е болен.
Вече никой няма морал. Липсва им характер.
Намирам го за много притеснително.
Защото вярното решение щеше да е да му осигури помощ.
Искал е да излезе от колата. И е излязъл.
Тя му е казала в прав текст да се върне и да го направи.
Съжалявам, но заслужава да лежи за причинена смърт.
Мисля, че е постъпила отвратително.
Не е бивало да го прави. Ако наистина обичаш някого,
не го насърчаваш да се самоубие.
Напълно откачено е.
- Почти като убийство.
Така че в моите очи е убийство.
Тя в общи линии е казвала: "Направи го."
Но не е незаконно.
После той спира, а тя казва: "Какво правиш?
Върни се в колата, вече си подготвил всичко.
Сложи края най-сетне."
Мисля, че опира повече до морал.
- Но няма нищо незаконно.
Не, не, не бих казала, че не е...
Било е грешно, но не незаконно?
Като да ви кажа да скочите от моста.
Ако скочите, вината моя ли е?
- Да.
Ако беше му казала да скочи от моста,
той щеше да го направи, така че вината е нейна.
Как може да я държат отговорна за нещо, което не е направила?
Той е имал свободна воля.
Не мога да го проумея.
Ако му каже да обере банка и той го направи... Тя ли е отговорна,
че е отишъл и го е направил доброволно? Не знам.
И не разбирам как може да накажат това момиче за цял живот.
С жена ми говорим за това
и тя мисли в една посока, а аз - в друга.
Защото сме женени.
За нея отговорността е по-скоро на жертвата,
а не на младата дама.
И разбирам гледната й точка.
За мен е било по-скоро неморално и неетично
да не алармира някого.
Не знам. Предполагам, че зависи как ще отсъди съдията.
Не бих искал да излизам с нея.
16 ЮНИ 2017 г.
Последна новина:
съдията е стигнал до решение за процеса срещу Мишел Картър.
С трепет се очаква дали Мишел Картър ще бъде призната за виновна
за причиняване на смъртта на приятеля си Конрад Рой.
Хайде, махайте се оттук. Махайте се!
На съдия Лорънс Мониц му отне само два дни да вземе решение.
Ще го оповести в 11 ч.
Сега съдбата на Мишел Картър е в ръцете на съдията,
който ще произнесе окончателното решение.
В центъра на този процес е въпросът
дали е престъпление да кажеш на някого да се самоубие.
Добър ден на всички.
- Добър ден.
Законът не изисква
да се дава обяснение за съдебно решение.
Все пак съм на мнението,
че се полага някакво обяснение за моето решение.
Разделих доказателствата по този случай в три компонента.
Първият компонент включва периода от 29 юни 2014 г.
до края на есемесите между г-ца Картър и г-н Рой
на 12 юли 2014 година.
Вторият период започва веднага след това -
до 13 юли 2014 година.
Съдът на първо място установява,
че щатът доказа извън основателно съмнение,
че действията на г-ца Картър
в периода между 30 юни и 12 юли
представляват безотговорно и безразсъдно поведение,
незачитане на благосъстоянието на г-н Рой.
Щатът не доказа,
че в този период това безотговорно и безразсъдно поведение
е причинило смъртта на г-н Рой.
Г-н Рой се е борел с проблемите си.
И е предприел значими самостоятелни действия.
Осигурил е генератора и водната помпа.
Проучил е как да нагласи генератора.
Отишъл е с колата си на неоткриваемо място
и е дал начало на този опит, като е включил помпата.
Само че е прекъснал тези свои действия,
като е излязъл от колата.
Извел е себе си от токсичната среда, която е създал вътре.
Когато г-ца Картър е разбрала, че г-н Рой е излязъл от пикапа,
го е инструктирала да се върне обратно вътре,
където е знаела, че има токсична среда,
несъвместима с човешкия живот.
Според този съд, когато човек създаде с действията си
животозастрашаващ риск за друг човек,
той има дълг да предприеме разумни стъпки да намали този риск.
Безразсъдното неизпълнение на този дълг
може да доведе до обвинение в причинена смърт.
Знаейки, че г-н Рой е в пикапа и какви са условията вътре,
г-ца Картър не предприема нищо, за да изпълни този дълг,
който е създала, като е накарала г-н Рой да се върне вътре.
Ето защо съдът намира,
че щатът доказа извън основателно съмнение,
че действията на г-ца Картър, както и бездействието й,
след като е имала дълг към г-н Рой,
представляват безотговорно и безразсъдно поведение.
Освен това съдът смята,
че щатът доказа извън основателно съмнение,
че това поведение е причинило смъртта на г-н Рой.
Г-це Картър, станете, моля.
Съдът разгледа доказателствата и приложи закона,
като ви признава за виновна
по обвинението за причинена смърт
на Конрад Рой Трети.
Може да седнете. Решението влиза в протокола и в писмена форма.
Ще продължим по делото на 3 август с изслушването за присъдата.
Много ви благодаря.
- Всички да станат!
Много съм разочарован от резултата,
но тъй като още не е окончателно,
няма да коментирам повече.
Имате ли план за обжалване?
- Все пак изненадахте ли се?
Добър ден. Тъй като ще се върнем в съда за издаването на присъдата,
ще бъда съвсем кратка.
Макар че сме доволни от решението, днес няма победители.
Конрад, 18-годишно момче, е мъртъв,
а една девойка е осъдена, че е причинила смъртта му.
Две семейства бяха разкъсани
и ще бъдат засегнати от това още години.
Беше уникален случай,
който разглеждаше много важни въпроси в днешното общество.
В крайна сметка случаят беше за младеж и девойка,
събрани от трагични обстоятелства.
Каква искате да е присъдата?
Доволни ли сте от станалото?
Изпитвате ли някакво облекчение?
Г-н Рой, изпитвате ли някакво облекчение в момента?
Искате ли да кажете нещо на съдията?
Правосъдие за Конрад.
Здравейте.
Как се чувствате?
- Без коментар.
Ще ни кажете ли какво мислите за решението?
Какво мислите за решението?
Въздаде ли се правосъдие?
Внимавайте. Извинете.
Ще видите много съдебни решения,
по които имам отношение
и по които не съм имал отношение,
в които казваш: "Обвинението имаше закона на своя страна.
Фактите са на тяхна страна." Не мисля, че тук беше така.
Мисля, че има много хора,
които се чешат по главата и се питат как може да е престъпление.
Как може съдията да я признае за виновна при тези доказателства?
Той отиде толкова далеч, че да каже
как до определен момент,
когато Конрад е бил в пикапа и с включена водна помпа,
е било отговорност на Конрад Рой.
Мишел не би могла да се сметне за виновна.
Но после каза, че след като е излязъл от пикапа,
тя вече е имала определен дълг,
щом е знаела, че ще се върне вътре, да го предотврати,
когато не е била там физически.
Това е очевидно отклонение
и за мен беше донякъде изненада да го чуя от него.
Големият въпрос в същината на случая е
дали Мишел е казала на Конрад да се върне в пикапа.
Голям въпрос е, защото има метаданни за обажданията.
Но няма записи.
Няма как да знаем
дали Мишел му казва да се върне в пикапа,
дали изобщо е станало,
или е искала хората да мислят, че е станало.
Дали е било проява на чувството й за вина.
Защо Мишел е чакала два месеца да каже на Саманта Бордман
"казах му да се върне в пикапа"?
Мишел: Трябваше само да му кажа: "Обичам те, не го прави",
и щеше да е още жив.
Този разговор не ми излиза от ума.
Още му звъня и се надявам той да вдигне.
Не мисля, че можем да знаем дали версията й е вярна.
Не мисля, че е истина. Няма такъв есемес.
Няма запис, че го е казала.
Мишел често е правела противоречиви твърдения.
Едно от най-впечатляващите е, че е казала на приятелките си,
че никога не е правила секс.
Лекси Иблън: Не си ли правила вече секс?
Мишел Картър: Не. Да не съм ти казала друго?
Лекси Иблън: Да, естествено.
После казала на приятелка, че е правила секс с Конрад.
Мишел Картър: Не знам дали е срамно или не,
но стигнах докрай с Коко. Това е истината.
Сам Бордман: Ще бъда искрена.
Трудно ми е да го повярвам.
После казала на приятелка, че Конрад я е изнасилил.
Че е правил насила секс с нея.
Мишел Картър: Събу си панталоните и го завря в мен.
Не исках да го ядосам,
защото се боях, че няма да ме харесва повече.
Но ме насили, нямаше как да го избегна.
Стряскащото в описанието на Мишел как е била насилена е,
че приятелките й не й вярват.
Но имаш усещането, че някои неща, които казва, са верни,
а други не са верни. И всички го знаят.
Не видях прокурорът да зачеква тази тема,
да каже, че Мишел е била изнасилена от Конрад.
Откъде знаем, че я е изнасилил?
Казала го е на някого в есемес.
Обвинението много пъти повтори,
че е лъжкиня и не може да й се вярва,
защото бяха вманиачени в това да не предизвика съчувствие,
без да съзнават, че подкопават така тезата си.
Но обвинението непрекъснато извърташе фактите
и стана невъзможно да се отделят един от друг.
3 КРАТКИ ДУМИ ОБРЕКОХА КАРТЪР
Повечето американци вярват, че тя го е написала в есемес.
Според обвинението Картър дори му писала
да се върне в колата, когато той се разколебал.
Когато срещам хора на летища и ги питам:
"Знаете ли за този случай с момичето,
което казало на гаджето си да се самоубие?"
"Да, да. Писало му е есемес."
Казвам: "Ще повярвате ли, че не е имало нищо черно на бяло?"
Няма нищо писмено.
Тогава хората се ядосват.
Казват: "Отново фалшива новина."
Те просто избират кога да вярват на Мишел
и кога да не й вярват.
Обжалваме присъдата
и ще я обжалваме колкото е нужно.
Да се отнасяме към това момиче
като към човек, извършил убийство,
е за мен несправедливо и незаконно
и мисля, че съдебната система накрая ще го види.
3 АВГУСТ 2017 г.
Мишел Картър ще получи присъда
за признаването й за виновна за причинена смърт.
Самоубий се!
Самоубий се!
Грозят я максимум 20 години затвор.
ПИСМО ЗА ПРИСЪДАТА ОТ БАЩАТА НА МИШЕЛ
Психическото й състояние я е затруднило
да различи правилно от грешно.
Напълно сигурен съм, че се е опитвала само
да направи правилното според нея.
Моля ви да проявите снизхождение.
Дейвид Картър, баща на Мишел Картър
Щатът моли съда да наложи присъда от не по-малко от седем
и не повече от 12 години в щатски затвор.
Както вече доказахме, фактите по този случай са неопровержими.
Няма никаква причина
Конрад Хенри Рой да не е тук днес
при любящото си семейство и да се радва на живота.
Да споделя многото си дарби със света.
Но не е тук и причината за това е обвиняемата.
Мишел Картър. Нейните действия са убили Конрад Рой.
Прекратила е живота му, за да подобри своя.
По тази причина щатът моли съда
да спази нашата препоръка.
Благодаря, г-це Глен. Кой ще говори за обвиняемата?
Г-н Каталдо, ще представите ли някакви доказателства?
Ще обобщя всичко, като кажа, както съдът знае,
че в правосъдната система за малолетни
целта не е наказание, а по-скоро реабилитиране.
Г-ца Картър е била 17-годишна.
Имаме много прецеденти
от Върховния съд и съдилищата за малолетни
за мозъчното развитие на юношите,
с които съдът може да се съобрази за присъдата. И голяма част казват,
че юношите не носят същата вина като напълно съзрели индивиди.
Г-ца Картър ще трябва да живее с последствията от това
до края на живота си,
с публичността, която този случай придоби.
Ще й бъде тежко.
Мисля, че в случая е уместна терапия за г-ца Картър.
Тя съжалява за случилото се.
Тя също така прати писмо до Отдела за пробация,
в което поема отговорност за действията си.
Със свои думи. Съдът е разгледал всичко това.
Твърдя, че не представлява опасност за обществото,
а в поправителната система за непълнолетни
пробацията е уместно решение.
Много ви благодаря.
- Благодаря.
Всички да станат!
Съдът чака, докато съдия Мониц размишлява
върху решението си за присъдата.
Съдът започва заседание. Седнете и не говорете.
Всички трябва да сте наясно,
че този съд не е допуснал и няма да допусне
емоционална реакция по случая
да се отрази по някакъв начин на решенията му.
Всеки има право на решение, лишено от всякакви емоции,
по отношение на този случай.
Знам, че случаят е получил широко медийно отразяване.
Уверявам ви, че твърдо избягвах да го следя.
Но днес хората ще се питат защо изобщо се е случило.
Може да се зачудят защо се е случило всичко това.
Не намерих възрастта на г-ца Картър или зрелостта й,
или дори психическото й заболяване
да са се отразили особено върху действията й.
Била е умна девойка, добра ученичка.
И смятам, че е съзнавала действията,
за които беше осъдена.
От друга страна, дори възрастта и зрелостта на човек
по времето, когато е извършил престъпление,
не са от чак такава значимост.
Фактът, че е все още съвсем млад,
дава по-голяма надежда за поправяне.
Г-це Картър, станете, моля.
Г-це Картър, бяхте призната за виновна
по обвинението срещу вас
за причинена смърт на Конрад Рой Трети.
Осъждам ви на 2,5 години
в окръжния затвор на окръг Бристол.
15 месеца от тях ще се смятат за задължителна присъда,
а остатъкът ще е условна присъда до 1 август 2022 г.
Това е присъдата на съда. Може да седнете.
Г-н Каталдо, искате ли думата?
- Да, г-н съдия.
Може ли да се приближа?
- Да.
Току-що внесох искане за отлагане на изпълнението на присъдата.
Добре, нека го видя.
- Благодаря.
Защитата иска присъдата да бъде отсрочена,
докато завърши процесът по обжалването.
Мисля, че всички се опознахме малко.
Очаквах такова искане, г-н Каталдо, и отделих доста време,
за да разгледам случая "Кармалт срещу Харш"
с номер 380-МАС-851.
Решението може да се отмени, но не и излежаното време в затвора.
Смятам, че е въпрос, който си струва да се изложи
пред Апелативния съд.
Всъщност вярвам, че мъдростта на Апелативния съд
ще бъде полезна занапред.
Не знам как ще подходи Апелативният съд,
нито дали ще стигне до Съда за непълнолетни.
Но за мен позволение за отсрочване е допустимо
само през съдебната система на щата Масачузетс.
Няма да включва нещо по отношение на федералната система.
Имате ли друго, г-н Каталдо, г-н Мадейра?
Само момент, моля.
Няма друго. Благодаря.
Закривам заседанието. Благодаря ви.
Всички да станат!
Мишел Картър е освободена, докато трае обжалването.
Не разбирам как преди месец я признаха за виновна,
като дадоха на семейството надежда, че ще има правосъдие,
а после я пращат у дома.
Не го разбирам. На мен ми говори...
Не съм завършил право, но...
Казва ми, че щом нямам 18 г., мога да тормозя всекиго.
Доволни ли сте от отсрочването?
- Да, много.
Хората бяха напълно разделени по този случай.
Причината да ми се струва толкова интересно е
разликата между осъдителното решение и присъдата.
Отразява тази пълна лудост,
до която стигат хората в опита си да дадат
едно обективно заключение какво трябва да се случи с Мишел.
Ако обжалването се проточи до 2022 г.,
тя няма да лежи в затвора, нали?
Вероятно не.
Признават те за виновен в причинена смърт.
Но може въобще да не влезеш в затвора?
Ще се учудя, ако влезе в затвора.
11 ФЕВРУАРИ 2019 г.
След година и половина
Мишел Картър научава, че обжалването е отхвърлено.
Щатът внася искане
ефективната присъда да влезе в сила веднага.
Разгледах искането на щата
и взех под внимание изложените аргументи.
Съдът одобрява искането на щата
да се отмени отлагането на присъдата.
Г-ца Картър ще бъде задържана.
Закривам заседанието. Благодаря ви.
Всички да станат!
Мишел Картър излежава в момента 15 месеца затвор
за смъртта на Конрад Рой.
Мишел и родителите й отказаха
на всички покани да участват в този филм.
Моят Конрад ми липсва.
Разпадам се с всеки изминал ден.
Любовта никога не е така силна, колкото усещането за загуба.
Иска ми се да се събудя с амнезия.
Иска ми се да бъда някоя друга.
Любовта е любов. Надживей го.
Казват, че с времето олеква, но може би не е така.
Превод КРИСТИН БАЛЧЕВА