I Love You, Now Die: The Commonwealth v. Michelle Carter (2019) (I.Love.You.Now.Die.The.Commonwealth.Vs.Michelle.Carter.S01E01.Part1.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTG.srt) Свали субтитрите
Живеели на час път един от друг
и се срещнали около пет пъти,
но си разменили хиляди есемеси в течение на две години.
Това е тяхната история.
12 ЮЛИ 2014 г. МАТАПОЙСЕТ, МАСАЧУЗЕТС
Конрад Рой: Толкова те обичам.
Мишел Картър: Ще те обичам винаги.
Конрад Рой: Изпитвам най-ужасната болка.
Направо непоносима.
Мишел Картър: Тогава мисля, че е време да стане.
Мишел Картър: Нормално е да си уплашен.
Мишел Картър: Все пак ще умреш.
Процес срещу жена от Плейнвил,
обвинена, че е насърчила приятеля си да се самоубие чрез есемеси,
тече в момента.
Мишел Картър е съдена за непредумишлено убийство,
за да се реши дали с есемесите си е прекрачила законова граница
и дали трябва да понесе отговорност
за решението на приятеля й да отнеме живота си.
"Смъртта му беше по моя вина. Можех да го спра.
Говорехме по телефона
и той излезе от колата, защото работеше.
Той беше уплашен, а аз му казах да се върне в нея".
Това са думи на обвиняемата.
17-годишната Мишел Картър, която седмици притискала
депресирания си 18-годишен приятел Конрад Рой да се самоубие.
И на 12 юли 2014 г.,
докато пикапът му се пълнел с въглероден окис,
той се уплашил и излязъл.
Обвиняемата, с която говорел по телефона,
му наредила да влезе отново.
После слушала 20 минути, докато той плачел от болка,
поел последния си дъх и умрял.
Тя е подпомогнала, замислила и планирала самоубийството му.
Убедила го въпреки колебанията му.
Казала му, че след като умре, ще е свободен и щастлив.
Подтиквала го е да се самоубие по-скоро.
Използвала е Конрад като пешка в своята игра на живот и смърт.
МОЖЕ ЛИ ДА УБИЕШ НЯКОГО ЧРЕЗ ЕСЕМЕС?
ОБИЧАМ ТЕ, УМРИ ВЕЧЕ Част 1
ОБВИНЕНИЕТО
13 ЮЛИ 2014 г. Феърхейвън, Масачузетс
818 до патрулните коли.
Изчезнало е 18-годишно момче - Конрад Рой.
Проверете на адреса и уведомете полицията във Феърхейвън.
Обявяваме го за изчезнал.
Той не беше от децата, които не се прибират вкъщи.
Затова онази сутрин разбрах, че нещо не е наред.
Усетих през тялото ми да преминава тръпка, както никога дотогава.
Имах чувството, че просто мина през мен.
Не съм го изпитвала друг път.
Беше най-вледеняващото чувство.
Издирваният кара черен форд пикап на дизел,
регистриран на името на дядо му според майката.
Момент, търся го. Трябва да е тук някъде.
Седяхме на верандата тук,
а семеен приятел се обади на баща ми и му каза,
че пикапът му е ограден със сигнална лента при "Кеймарт".
Качихме се в колата и отидохме дотам.
Отидете с медици и управителя зад магазина.
Виждам човек зад волана на колата.
Влязохме на паркинга на "Кеймарт".
Виждаше се пикапът и жълтата лента.
Той спря колата и каза: "Не мога да отида там."
Конрад Старши шофираше.
Даде заден и спря до Ко, после каза:
"Няма го, Ко. Мъртъв е."
Ко просто се срина и двамата...
Каза: "Мъртъв е. Направил го е."
Беше ужасно. Просто...
Сигурно съм плакал дни наред.
Отидохте ли до "Кеймарт"?
Не.
Мисля, че ако го бях видяла или бях отишла при тялото му,
нямаше да си тръгна оттам.
Аз...
Обикновено в случаи на преждевременна смърт
проверяваме полицейските регистри,
за да видим има ли нещо, което трябва да проучим.
Попаднах на техните доклади във връзка със смъртта на Конрад.
В службата всички се питахме
защо 18-годишен ще посегне на живота си.
Конрад оставя дневник с предсмъртни бележки до близките си.
Сега животът на всички е в телефона им.
Когато Конрад беше открит, телефонът му беше се изключил.
Имало спорове дали да го вземат, или не.
Но хората, които поели случая, решили да го вземат.
В онзи момент нямаше причина да гледаме в телефона,
освен за да потърсим отговор
защо би се самоубило 18-годишно момче.
Никой не знаеше какво всъщност се е случило.
Включих телефона и отидох право на съобщенията.
Имаше отворен само един разговор.
Пишеше Мишел Картър.
Тогава нямах представа, че значи нещо.
След като кликнах да отворя разговора,
бързо осъзнах,
че есемесите са много обезпокояващи.
Мишел Картър: Сега ли ще го направиш?
Конрад Рой: Само не знам как да си тръгна от тях.
Мишел Картър: Кажи, че отиваш до магазина или нещо такова.
Глен седеше отсреща на бюрото си
и в един момент казах: "Трябва да видите това."
След като продължих да чета, накрая решихме,
че трябва да потърсим прокуратурата,
за да им кажем какво сме открили.
Мишел Картър: Твърде много мислиш.
Беше постоянно подтикване да сложи край на живота си.
Мишел Картър: Знам, трябва да го направиш, както каза.
Почти изискваше да се самоубие.
Беше ужасно да си помислиш,
че някой е подтиквал другиго да се самоубие,
особено толкова млад.
Мишел Картър: Сега ли ще го направиш?
Тогава целта ни стана да разберем коя е Мишел Картър.
Следователи отиват до Рентъм, Масачузетс,
за да разпитат Мишел Картър в училището й.
17,51 ч., 2 октомври.
Говорим с Мишел Картър в гимназията "Филип".
Мишел, идваме тук,
защото проучваме трагичната смърт на Конрад.
Имала ли си контакт с него малко преди да умре?
Помниш ли да си влизала в контакт с него в онзи ден?
Мисля, че да.
- Така ли?
Каза ли ти, че ще го направи, или нещо от сорта?
Говореше за това от доста време.
И ми каза, че...
Че никой няма да може да му помогне.
Говорих с него по телефона вечерта срещу 12-и.
Както говорехме, линията прекъсна.
Но аз не му отдадох значение.
Не знаех какво да направя. Просто се уплаших за него,
защото предчувствах, че ще се стигне до това в един момент.
До кое?
- До това, което се е случило.
Добре.
Това ли е телефонът ти? С него ли беше тогава?
Да. Само че е леко счупен.
Така ли?
- Екранът е пукнат.
Защитен ли е с парола?
- Да.
Може ли да я въведеш, за да видя?
Ето.
Имаме съдебна заповед за телефона ти.
Така че ще го вземем.
Чакайте. Вземате телефона ми?
- Да.
Ще си го получа ли обратно?
- Да, в някакъв момент.
Добре.
Щатската полиция на Масачузетс извлича съдържанието на телефона.
На телефона й имаше свалени около 60 000 файла.
Имаше снимки, гласови съобщения, история на обажданията,
есемеси, чатове през фейсбук.
Всеки взе по копие и когато се прибрахме вечерта,
изчетохме по около хиляда есемеса.
Върнахме се на сутринта и още помня как се спогледахме,
когато не знам дали той или аз казах първи:
"Ако не е била тя, щеше да е жив днес."
Тогава осъзнахме, че става дума за престъпно деяние.
Разширен състав решава да се внесе обвинение за причинена смърт
на 5 февруари 2015 г.
...е причинила неправомерно смъртта на Конрад Рой
с безотговорно и безразсъдно поведение,
наказуемо със затвор.
Мишел е задържана и пусната под гаранция на следващия ден.
Съдът започва заседание. Седнете, моля.
Когато я арестуваха и излязоха есемесите,
бяхме просто шокирани.
Беше толкова чудовищно.
"Кога ще го направиш? Спри да избягваш въпроса."
Въпросителна, въпросителна...
"Не може все да го отлагаш. Тази вечер ли ще го направиш?"
Не спира да го подтиква да го направи.
Беше почти същото чувство, както когато научих, че е мъртъв.
Като нереално преживяване.
Не може да повярваш, че е истина.
Дали не сънувам? Все едно чета роман.
Не е нещо, което се случва в семейството ти.
Колкото повече пъти ги четяхме, не можехме да повярваме.
Искахме да я разкъсаме. Толкова сме ядосани.
Картър пращала стотици есемеси, подтиквайки младежа да се самоубие
до последните му мигове.
Картър насърчавала и дори насочвала Рой.
Привлече вниманието на много хора.
"Хайде, направи го. Давай! Защо не си го направил още?"
Каква е тази гримаса на лицето й?!
Върни назад, Лиз. Задръжте така.
Полицията казва, че в някакъв момент Рой се уплашил,
излязъл от колата и се обадил на Картър.
Картър му казала да се върне вътре.
Картър: Казах му да се качи отново.
13 ЮНИ 2014 г. Месец преди смъртта на Конрад
Здравейте. Аз съм Конрад Рой.
И ще ви говоря за социалната фобия.
При мен социалната фобия завладява целия ми живот.
Сякаш нищо не се върти около мен.
И сега искам да предприема стъпки, за да го контролирам.
Първото, което искам да направя,
е да бъда по-активен в социална среда.
Да се опитвам да допринеса за воденето на един разговор.
И да бъда по-уверен в себе си
и способността да предам познанията си,
защото се смятам за умен.
На 18 години съм
и още не съм се възстановил от социалната фобия, депресията.
Това ме контролира.
Много хора ми казват, че имам много качества.
Трябва да съм щастлив. Трябва да съм щастлив.
Не, не сте длъжни да сте щастливи.
Има хора, които ме обичат. Имам прекрасна майка.
В повечето случаи - и страхотен баща.
Но съм толкова потиснат.
Струва ми се, че съм устроен по-различно от останалите.
Сякаш нещо не ми е наред.
Серотонинът в мозъка ми липсва.
Можеш да го замениш с допамин или друго забранено вещество,
но ако не спирам да говоря, ще стане по-добре.
Обичаме те, Конрад... О, да!
Обичаме те, Конрад, и винаги ще е така.
Когато не си наблизо, сме с тъжни сърца.
О, Конрад, обичаме те...
Синът ми беше първото ни дете. Когато се роди,
си казах: "Боже, прилича много на мен".
Още един Конрад.
И когато на сина ми Ко се роди първият му син,
той каза: "Боже, прилича много на мен."
И го кръстихме Конрад.
Когато излязоха от болницата с Конрад 3,
го донесоха в корабостроителницата, когато се канех да си тръгвам.
Беше на три дни, когато го държах в ръцете си
и помогнахме да докарат един танкер в Ню Бедфорд.
Имаме негови снимки, когато беше съвсем малък.
Той беше там.
Не че знаеше какво да прави или как точно, но беше там.
И са ми останали прекрасни спомени от онова време.
Наистина прекрасни спомени. И... извинете ме.
Нашето семейство работи и се забавлява във водата.
Като по-малък обичаше да е на ветроходните лодки
и на развлекателните корабчета.
Когато порасна малко, го вземахме на спасителни операции.
А след като почна гимназията, работеше с мен по цял ден.
Предполагам, че не беше същото, след като се разведохме.
Беше малко по-различно за всички ни.
Всяко дете приема трудно разводите...
Винаги искат родителите им да бъдат заедно.
Беше, когато продължи в гимназията.
Когато се върна отново на училище.
Не го забелязахме веднага, но оценките му се разваляха.
Казваше, че трудно остава съсредоточен и...
Казваше, че му идват внезапни мисли
и че сякаш губи паметта си.
Тогава го водихме при различни лекари
и при психиатър,
за да се опитаме да разберем какво не е наред.
Ако децата ми са щастливи, и аз съм щастлива.
Това, че синът ми не беше щастлив,
разби душата ми за известно време.
Гледам на себе си много отрицателно.
Виждам се като миниатюрна песъчинка на тази земя.
Която не струва, за боклука е. Никога няма да успее.
Беше мъчително да гледам как преживява това.
Понякога не знаеше при кого да седне в училище...
Съкрушително е за един родител.
После някои деца почнаха да му се подиграват и...
Чуйте.
Само да изкарам навън паяжините.
Завърти колелата. Колелата трябва да се въртят.
Завърти колелата!
Това трябва да правя.
Иска ми се да бях видяла повече неща.
Иска ми се да бях уловила някои знаци онази седмица.
Ако знаех, че се чувства по този начин,
щях сигурно да го вържа в колата си
и да го закарам в болницата.
Но си мислех, че се справя добре.
Изглеждаше, че върви по правилния път.
Всичко сякаш вървеше по-добре.
Изкара изпита за капитан
и сякаш искаше да научи повече за бизнеса.
Когато влезе в хола и...
Показа ми разрешителното си за капитан и казах:
"Сигурно ме будалкаш, Ко."
Не си подбирам много думите
и му казах: "Будалкаш ли ме? Вече си го взел?"
Той каза: "Да. Ето, виж го."
Беше само няколко седмици, преди да умре.
Какво причини смъртта на Конрад?
Честно казано, според мен Мишел Картър.
Мишел Картър: Изпий белина.
Мишел Картър: Защо просто не пиеш белина?
Мишел Картър: Обеси се, скочи от някоя сграда,
прободи се. Има много начини.
Отидохме на гости на леля ми във Флорида.
Там има нещо като кънтри клуб,
а бабата и дядото на Мишел също ходят там.
Бяха приятели
и през зимната ваканция
семейството на Мишел
и моето семейство, с Конрад, бяхме там.
Леля ми запозна Мишел с Конрад.
После отидоха да покарат велосипеди заедно.
Мишел Картър: Тогава си паднах по теб.
Конрад Рой: Толкова рано?
Мишел Картър: Попита ме дали имам приятел, значи ме хареса.
Помниш ли, когато карахме велосипеди и ходихме до плажа?
Конрад Рой: Помня и двата пъти.
Бих казала, че връзката между Мишел Картър и Конрад Рой
е съвсем модерен любовен роман.
Който се развива почти изцяло онлайн.
Срещнали са се сигурно пет пъти.
Затова не знаех, че са гаджета.
Не съм я виждала...
Да, виждах да й пише непрекъснато есемеси по телефона.
Но не мислех, че имат сериозна връзка.
Мишел: Ти си най-страхотното гадже.
Бяха си разменили хиляди есемеси.
Имали са една интимност, без да са се виждали истински.
Имали са тайна връзка, която е била разрушителна
за психическото им здраве.
ВЪРХОВЕН СЪД НА МАСАЧУЗЕТС
Адвокатите на Мишел Картър не отричат уликите.
Не отричат есемесите и т. н.
Вместо това казват, че макар поведението й да е укоримо,
не е престъпно
и затова не бива да бъде обвинена в причиняване на смърт
във връзка със самоубийството на нейния приятел.
Дали е правилно или не,
дали е морално или неморално,
сигурен съм, че не е било престъпление.
Никой закон не криминализира подтикването към самоубийство
в Масачузетс. Сега окръжната прокуратура казва,
че макар да няма закон, който да криминализира това поведение,
ще я обвинят в убийство.
Идеята, че само думите ти във вид на есемеси
и думи по телефона могат да доведат до такова обвинение,
за мен е много опасен прецедент.
Съдът ще вземе решение дали има вероятна причина
по обвинението за причинена смърт.
Дело СЙС-120-43. "Държавата срещу Мишел Картър".
Добро утро.
- Добро утро, г-н Кърън.
Твърдим, че устното насърчаване някой да извърши самоубийство,
колкото и настоятелно да е,
не представлява престъпление в Масачузетс.
Да речем, че някой държи пистолет и казва, че ще се самоубие.
И ти реагираш с: "Добре. Хубаво. Давай, направи го. Не знам...
Не, хайде! Дръпни спусъка."
Прекрачва ли границата?
- Не мисля.
Или е още приемливо?
Не мисля, че устно насърчаване може да е престъпление.
Чакайте. Ако някой склонява към убийство?
Ако склонява...
- Често има такива дела.
Ще е странно, защото има престъпление.
Да.
- Убийство.
Част от проблема е, че Масачузетс
е от тези 11 щата, които нямат закон
за този тип поведение - насърчаване към убийство.
Но имаме параграф за причинена смърт,
където се говори за безотговорно поведение,
довело до смърт, причинило нечия смърт.
В един момент дали устните действия стават безотговорни и безразсъдни,
ако доведат до нечия смърт?
Проблемът е, че смъртта е причинена от самата жертва.
Той е този, който е взел генератора, отишъл е там,
сложил го е в пикапа, включил го е и е влязъл вътре.
В пикапа съм и умирам. Трябва да изляза. Излизам.
Звъня на приятел и той ми казва:
"Върни се в пикапа, самоубий се!"
Не е ли достатъчно? Само приказки ли са?
Ако е присъствала физически и е казала да се върне,
или тя ще го вкара обратно... Това е друг пример.
Стоиш на ръба на моста. "Скочи, или ще те бутна."
"Ще те бутна" вероятно би прекрачило границата.
Но "скочи от моста" - не.
Колкото и настойчива да е била.
Няма значение, че може да смятаме поведението й за много укоримо.
Не е престъпление и не е било тогава,
а не можем да го направим престъпление със задна дата.
Ако няма други въпроси, ще оставя останалите доводи в изложението.
Благодаря, колега.
Занимавам се с това 25 години. Чел съм закона и го разбирам.
Не е случай, който трябваше да отиде в съда.
Ще има потенциален вреден ефект върху свободното слово -
за това дали хора могат открито да обсъждат самоубийство
и да го насърчават помежду си.
Делото ще постави прецедент.
Принципно не подкрепям разширяването на обхвата
на наказателното право.
Но ще кажа, след като прочетох есемесите, изглежда ясно,
че се е опитвала да упражни сериозно влияние върху него.
ПОСТОЯНЕН НАТИСК
КАМПАНИЯ ЗА ПРИНУЖДАВАНЕ
ДА РАЗРУШИ ВОЛЯТА МУ
ВИРТУАЛНО ПРИСЪСТВИЕ
Би ме затруднил въпросът
дали психологическият натиск,
който Мишел Картър сякаш е прилагала,
може да има същото въздействие
като физическото подпомагане на нечие самоубийство.
Била е на 65 км от там, на телефона.
Можел е да остане извън колата, да затвори телефона.
Така че няма принуждение.
НЕ СМЕ УБЕДЕНИ
Върховният съд потвърждава обвинителния акт.
Мишел Картър ще бъде съдена в Съда за малолетни в Тонтън
за причинена смърт.
5 ЮНИ 2017 г. ТОНТЪН, МАСАЧУЗЕТС
Казвам се Джеси Барън и отразявах случая с Мишел Картър
за списание "Ескуайър".
Четох статия по темата
в "Саут Коуст Таймс" през лятото на 2016 г.
И отидох на предварителното изслушване през декември.
Знаех, че трябва да пиша за това.
В първия ден на процеса чаках отвън,
трябваше да вземем журналистическите си пропуски,
медиите чакаха началото на шоуто.
Няколко минути след 9 ч. сутринта
един продуцент прошепна: "Това тя ли е?"
Всички обърнаха глави.
Мишел, облечена в бяло капитонирано късо яке,
идваше към нас.
Имаше това усещане за странна противоположна звездна сила,
която й бяха вменили.
Беше слаба, блондинка, с тен от солариум.
Сякаш знаеше, че ще я снимат.
Добро утро, г-це Картър. Останете права, докато се закълнете.
Вдигнете дясната ръка. По този случай
заклевате ли се да кажете само истината и цялата истина?
Да.
Седнете, моля, и се настанете удобно.
Говорете високо и ясно.
Кажете цялото си име и възраст.
Мишел Даяна Картър, на 20 г.
Разбирате ли, че имате пълното право
според Конституцията на съдебно жури,
което да реши дали сте виновна за това престъпление?
Да.
И че се отказвате от това право с това заявление сега?
Да.
- Добре.
Някой обещавал ли ви е нещо, заплашвал ли ви е,
за да ви накара да се откажете от това право?
Не.
Правите го по своя воля, съзнателно и доброволно?
Да.
Много ви благодаря. Можете да станете.
Благодаря.
Мишел се отказва от правото си на процес със заседатели.
Беше гениална защитна стратегия, особено в последния момент.
Преди да започнат подбора на заседателите.
Жури от ваши равнопоставени често не познава закона така,
както своите емоции,
и как тези емоции ще оцветят изложените пред тях факти.
Понякога емоциите вземат връх.
Това се превръща в правен казус.
Това, което съдия Мониц ще реши, е първата стъпка
към една разширяваща се сфера на закона.
Обвинителите могат да покажат на съдията,
и което е по-важното - на обществото, какво е станало.
Обвинението призовава първите си свидетели.
Ще покажа на екрана една снимка.
Ще ми кажете ли кого виждаме на снимката?
Конрад.
И колко годишен е бил Конрад на тази снимка?
18-годишен.
Моля да се отбележи като следващо доказателство.
Има ли възражения?
- Не.
Нека се отбележи.
Виждате ли Мишел Картър в съдебната зала днес?
Да.
Бихте ли я посочили и уточнили дреха, която носи?
Не знам. Като че ли червена блуза.
Нека протоколът отрази разпознаването на обвиняемата.
Да. Може да бъде отразено.
Трудно е да видиш някого и да разбереш какъв е вътрешно.
Мислех си, че мога добре да преценявам хората.
Но след това...
Много ми е трудно да разбера някого, така че...
Мишел Картър е била момиче от предградията,
от градчето Плейнвил, с население 8000 души.
Била добра ученичка.
Учтива симпатична тийнейджърка, която сякаш уважавала възрастните.
Или външно е имала съвсем обичаен живот на американска тийнейджърка.
Живеела е в малка общност,
познавали са я като мила и грижовна девойка.
Едно изключително дете, което по някаква причина
искало преди всичко да помага на околните.
Но когато прочетох всички онези есемеси,
влязох в друг свят на Мишел, за който не знаех.
Есемес до сестрата на Конрад час след смъртта му
Камдън, Мишел Картър е!
Не знам дали ме помниш, но пак ходя с брат ти.
Майка ти знае ли къде е той?
По-късно вечерта сте получили есемеса от Мишел Картър?
Да.
Сега ще ви попитам за 13-и.
- Добре.
Помните ли да сте получавали есемес с текста: "Намерихте ли го?"
И сте отговорили: "Не."
Малко по-късно Мишел Картър ви е писала:
"Добре, гледайте положително. Дръж ме в течение."
Помните ли го?
Каза ли ви, че е била с него в онази вечер?
Не.
Каза ли, че е говорила по телефона с брат ви тогава?
Не.
Помните ли на 14 юли да сте получили от нея есемес:
"Скъпа, говори с мен, ако имаш нужда.
Искам да помогна на теб и семейството ти
в този тежък момент. Може ли да дойда утре?"
Помните ли?
- Да.
Идвала ли е преди това в дома ви?
Не.
Мислех, че наистина държи на него.
Казах й...
"Много се радвам, че синът ми има човек като теб в живота си".
Мислех я за много мила, състрадателна и любвеобилна.
Не знам. Как да ти хрумне,
че някой може да мисли по такъв начин?
Мишел Картър: Нямам търпение да ви видя.
Ще кажеш ли нещо на погребението?
Мишел Картър: Ковчегът затворен ли ще бъде?
След като сте й казали, че е бил кремиран,
помните ли, че ви е отговорила:
"Има идеални места да разпръснем праха му.
Знам, че сигурно не искаш, но може ли да взема малко?
Напълно ще разбера, ако не искаш."
Помните ли го?
- Да.
Стори ли ви се странно?
- Малко.
Притесни ли ви?
- Донякъде.
В някакъв момент тя ми писа:
"Ти положи всички усилия, аз също."
Казах си... Това е съмнителен знак.
Извинявам се за израза, но... Какви ги дрънка, мамка му?
Сякаш съм се опитвала да го спася? Нямах представа, че се чувства така.
Странно е, защото преди да умре, му казах:
"Конрад, и мама е била тийнейджърка.
Знам какви могат да са момичетата.
Ако си хубав, могат да се усмихват и да пърхат с мигли,
а някои момчета се впечатляват.
Но момичетата могат да бъдат също много манипулативни."
Не съм вярвала, че някой ще се възползва от сина ми
по възможно най-ужасния начин.
Кой би направил това и защо?
Уликите показват,
че обвиняемата е била човек, който е копнеел за внимание.
Но не е имала много близки приятели.
Ще чуете някои момичета, които са я познавали в гимназията.
Ще ви кажат, че неспирно им е пишела есемеси.
Опитвала се е да се сближи с тях,
но те са имали много ангажименти
и не са излизали с нея извън училище.
През юни 2014 г., когато учебната година свършвала,
обвиняемата се нуждаела от нещо, което да привлече вниманието им.
Саманта Бордман, г-н съдия.
През първата година
запознахте ли се с момиче на име Мишел Картър?
Да.
- Помните ли как се запознахте?
Тя посещаваше два от моите предмети, струва ми се,
и говорих с нея в часовете по математика.
Има и друг свидетел?
- Оливия Мосолго.
Бяхте ли близка приятелка с нея в гимназията?
По-скоро близки съученички.
Съученички, не приятелки?
Бяхме приятелки в смисъл, че бях до нея,
когато преживяваше разни неща...
Но не всеки ден.
Излизали ли сте през уикендите?
- Не.
Може ли да кажем, че е споделила, че не чувства да има приятели?
Да.
Пращала ли ви е такива есемеси?
Да.
"Ливи, нямам никакви приятели."
Помните ли да сте получавали този есемес от Мишел Картър?
Да.
Лекси Иблън, моля.
Опишете отношенията си с Мишел, ако сте имали такива.
Бяха предимно в училище.
Най-вече си говорехме в училище.
Дотам се простираха.
През първите години в гимназията
общували ли сте с Мишел Картър извън училище?
Извън класната стая?
- Не мисля.
Мишел Картър карала ли ви е да вършите неща чрез есемеси?
Определено.
Може би няколко пъти седмично.
Какво й отговаряхте обикновено?
Че работя или имам някаква друга задача.
Лекси Иблън: Не мога, имам гости. Съжалявам.
В края на учебната година говорихте ли с Мишел
да прекарвате някакво време заедно през лятото?
Мисля, че Мишел ни пита, но не помня да сме планирали нещо.
Вие планирахте ли да прекарвате време с нея през лятото?
Всъщност не.
10 ЮЛИ 2014 г. Два дни преди смъртта на Конрад
Мишел Картър: Изчезнал е, не знаят къде е.
Сам Бордман: Конрад ли?
Мишел Картър: Да.
Мишел Картър: Писах на майка му, защото се притесних.
Винаги ми пише сутрин, а не получих нищо.
Спря да ми отговаря снощи.
Сигурно щеше да ти каже, ако не е планирал да се върне.
Знаела е, че ще й обърнат внимание, защото го е изпробвала.
На 10 юли - два дни преди Конрад да се самоубие,
е писала на няколко момичета, че Конрад изчезнал,
докато в това време си е пишела и е говорила с Конрад
да отиде да вземе газовата уредба.
Мишел Картър: Ще я купиш ли?
Конрад Рой: Мисля, че да.
Мишел Картър: Добре. Кога?
Момичетата веднага отговорили, изразявайки притеснение.
Питали дали полицията го търси, а обвиняемата пак излъгала.
Мишел Картър: Още не. Не са го открили.
Казва на приятелката си, че тя е виновна той да се самоубие.
Мишел Картър: Вината е изцяло моя.
Трябваше да го спася, имаше нужда от мен. Предадох го.
Отново й предлагат утеха, казват, че тя няма вина.
Сам Бордман: Не се обвинявай за нищо.
Вече й обръщат внимание. Така че трябва да го осъществи.
Трябва да го накара да се самоубие,
за да продължи да получава внимание и да не я изобличат в лъжа.
Трябва да е скърбящата приятелка,
за да получи съчувствието и вниманието, които й се полагат.
Мишел Картър:
Сам, той ми се обади току-що и се чуваше силен шум от двигател.
Чух стенания, сякаш някой изпитва болка.
И не отговори, когато изрекох името му.
Стоях на телефона 20 минути и чух само това.
Мисля, че току-що се е самоубил.
На другия ден - 13 юли 2014 г., получихте ли есемес от Мишел Картър?
Да.
- Какво ви помоли?
Да се видим вечерта, за да се поразсее.
Значи вечерта на 12-и ви е писала, че Конрад се е самоубил?
Да.
А на другия ден ви е питала искате ли да излезете?
Да.
В дните след смъртта на Конрад е търсела внимание и съчувствие.
Пишела е често във фейсбук колко й липсва.
Различни хора почнали да я утешават, да я посещават
и изведнъж е станала значима.
Мишел Картър: Мъртъв е. Самоубил се е.
Какво направихте, щом го чухте?
- Отидох да я видя.
Бихте ли го направили обикновено?
Бих го направила за приятелка в труден момент.
Не, питам бихте ли го направили за Мишел Картър?
Да отидете у тях?
- Обикновено не.
Защо в този конкретен ден решихте да отидете?
Бих искала да има някой при мен, ако се случи такова нещо.
Смятахте, че се е нуждаела от утехата ви?
Да.
Видяхте ли други да я утешават през следващите дни?
Да.
И беше повече от обичайното?
- Да.
В някакъв момент научихте ли за "Общността за Конрад"?
Да.
- Как научихте?
Беше във фейсбук и тя ми каза.
Помните ли този есемес? Бихте ли ни го прочели?
"Пуснах "Общността за Конрад" във фейсбук.
Вече съм известна. Ха-ха. Погледни го."
Погледнахте ли?
- Да.
"Общността за Конрад" беше турнир,
който Мишел организира в памет на Конрад,
за да събере пари да повдигне темата за психичното здраве.
Запитах се защо турнирът се провежда в Плейнвил, а не в Матапойсет.
Защо се запитахте?
Защото всички близки и приятели на Конрад са от Матапойсет.
Том Гамъл: Защо е в Плейнвил?
Мишел Картър: Това е моят град. Ха-ха.
Казахте ли й, че ви се струва по-логично
да е в Матапойсет, където са близките и приятелите му?
Да.
Но всички познати на Конрад са от района на Матапойсет.
Да, но не знаех как да го организирам
в град, където не познавам никого.
Как реагира, когато предложихте да бъде преместен,
за да е по-удобно за приятелите и близките му?
Не искаше да го премести.
Том, не мога да го променя. Съжалявам, но трябва да е тук.
Идеята беше моя.
Когато продължих да питам, тя искаше да е ясно,
че заслугата ще е изцяло нейна, което не ми пречеше.
Нали не искаш да си припишеш моята идея?
След като не е искала да го премести, какво направихте?
Отидох на турнира.
В някакъв момент г-ца Картър поиска ли
да се снима с някои от отборите?
Да.
Това не ли е на групова снимка,
където вашият отбор е спечелил, а г-ца Картър е в средата?
Да.
Как ще опишете поведението й по време на турнира?
Изглеждаше много щастлива.
Видяхте ли и други млади дами на "Общността за Конрад" освен вас?
Да.
Млади дами от училището ви и г-ца Картър, нали така?
Да.
- Благодаря.
Някои от тях нейни приятелки ли бяха?
Бяха основно нейни приятелки и роднини.
Започва да получава вниманието, за което е копняла.
Скърбящата приятелка.
Три години, след като Конрад Рой се самоуби,
обвинителите ни заведоха на мястото, където е станало.
Доколкото разбирам, момчето е отнело живота си тук.
Седял е точно тук. Колко тъжно...
Не съм виждала момичето, но съм виждала негови снимки.
Има един поглед, който ми се е запечатал.
Като го видя, си казвам: "Малка сополана!
Как може да го причиниш на човешко същество?!
Жадна за слава нещастница."
Казвам ви, ако бях в съдебното жури, щях да кажа: "Да, съдете я.
Няма да липсваш на родителите си, ако си във Фрамингъм
следващите 30 години.
Довиждане!" Кълна се...
За мен това е истинско зло.
Откъде произлиза това зло? Не знам.
След внасянето на обвинението
се наложи тази идея, която не се промени.
Наложи се в общността, в града, в пресата.
Че тази безсърдечна кучка е убила момче, за да се прослави.
И е завладяваща история,
защото съчетава две неща, които хората мислят за тийнейджърките.
Едното е, че са убедителни.
Имат някаква тайна сила, която мъжете не притежават,
момчетата не притежават. И я използват.
Другото е, че са луди и живеят само за вниманието,
искат единствено да са популярни и са банални.
Да кажеш, че Мишел е била притворна снежна кралица,
която е убила момче, за да стане популярна,
беше идеалната комбинация
от всичко, което хората мразят в тийнейджърките.
Тя трябва да се самоубие.
Имаше почти всеобщо отвращение към Мишел Картър.
Обрисуваха я като черна вдовица, черна вдовица тийнейджърка,
социопат, чудовище.
Нарекоха я най-ужасния човек в света.
Имаше всеобщ шок и гняв, че някой може да го причини
на този мил младеж Конрад Рой.
Не искам да кажа, че извършеното от Мишел не е било плашещо.
Но идеята, че го е извършила
по този сатанински, подмолен вещерски начин,
дойде по-скоро от нас, отколкото от нея.
Това е американска страшна приказка.
Мъжете се ужасяват от жените.
Всички се борим с това.
Има дълга история за вещици в нашата култура.
И кои са вещиците?
Вещиците са често силни и любвеобилни жени,
които са се грижели за душевноболни хора.
И сме очерняли жените в много роли в историята ни.
У много мъже се крие страх,
че жените могат да ги контролират.
Има истории, които продават вестници и телевизионни програми,
които медиите подхващат и се опитват да превърнат в друго.
Имаме младо момиче, което е привлекателно
и беше обрисувано като нещо, което всъщност не е.
Просто искаха да представят Мишел в лоша светлина.
Да кажат, че е имала мотив, защото този случай е уникален.
Трябва да изопачиш фактите, да извъртиш закона
и да се опиташ да подредиш всичко, за да пасне на историята ти.
Той е страдал от депресия. Знаела е, че е лесна мишена.
Всичко е било, за да получи внимание заради мъртъв приятел.
Как изобщо го осмисляш? Че някой може да е тъй безчовечен?
Мисля, че някои хора нямат души. Нямат съвест.
Божичко... Ужасно е.
ПРОФИЛЪТ НА МИШЕЛ В ТУИТЪР
Най-големите ми усилия никога не стигат.
Страшно потисната съм.
Съжалявам за толкова неща.
Мишел е имала сериозни психически проблеми
през по-голямата част от съзряването си.
Имала е тежко хранително разстройство, била е самотна.
Мисля, че хранителното разстройство й е причинило
същото като на всички момичета с подобен проблем.
Кара те да се чувстваш особена и странна,
кара те да искаш да се изолираш.
Изолираш се от родителите си. Криеш хранителните си проблеми.
А после по-късно е започнала да се самонаранява.
Това още повече изолира децата от възрастните.
Трябва да крият раните от лекарите, от родителите си.
Часове наред си е писала с деца,
които също не говорят с родителите си за порязвания,
хранителни разстройства, суицидни мисли.
Мишел Картър: Преживявам психически срив.
Сам Бордман: Какво не е наред?
Сам Бордман: Мишел!
Мишел Картър: Дори не знам какво чувствам.
Сам Бордман: За какво става дума? Наранила ли си се днес?
Мишел, можеш да говориш с мен.
Мишел Картър: Бях добре, а после ядох паста за вечеря
и напълно откачих. Усещах такава тревожност,
че не знаех какво друго да направя.
Такава тъпачка съм.
Трябва само да изкарам този нож от вкъщи.
Случвало ли се е обвиняемата да ви прати есемес,
а вие да се забавите с отговора?
- Да.
Понякога реагирала ли е на това?
- Да.
Каква беше реакцията й, когато не й отговаряхте дълго време?
Често пъти не спираше да праща есемеси, докато не й отговорех.
Как бихте описали като цяло дължината
на нейните есемеси до вас?
Много дълги.
"Да, имам приятели в училище и ме харесват,
но не значи нищо, когато никой не иска да излиза с мен.
Никой не ми се обажда и не ми пише. Все аз трябва да го правя.
И когато някой положи усилие
да говори с мен, да излезе с мен,
това ме прави щастлива и се чувствам важна,
сякаш струвам нещо.
Случи се с теб и ме накара да се чувствам значима,
когато се върна към времето си в гимназията.
За мен е чест да кажа, че имах шанса
да съм приятелка със Сам Бордман.
Отблъсквам хората, като им пиша и говоря с тях твърде много,
и те си тръгват.
Всеки един си тръгва, а после плача нощем в леглото си,
защото си нямам никого, нямам приятели,
а семейството ми сякаш дори не ме харесва повечето време."
Мишел Картър: Лекси, не искам да ме намразиш.
Лекси Иблън: Защо драматизираш толкова?
Не те мразя. Въобще не ме вълнува какво ми каза.
Мишел Картър: Вече не говориш с мен
и винаги се държиш гадно.
Лекси Иблън: Не знам какво да ти кажа.
Няма съмнение, че Мишел постоянно е изисквала да я обичат.
Вечно иска да бъде заедно с някого,
а по всичко личи, че не се случва често.
Мишел Картър: Приятелки ли сме?
Лекси Иблън: Да.
Много нейни приятелки не могат да отвърнат със същото,
защото е твърде отчаяна.
Страшно напориста е. Това е дупка, която не се запълва.
Мишел Картър: Съжалявам за всичко, Лекси.
Няма да те вбесявам с разни неща.
Имайте предвид, че не е нещо странно при младите момичета.
Оливия Мосолго: Мишел е поканила почти непознати хора.
Момичетата в гимназията се унищожават взаимно.
Оливия Мосолго: Ако ти останат три добри приятелки,
когато завършиш гимназия, се смятай за късметлийка.
Мишел Даяна Картър.
Браво на теб.
Беше във всички национални новини.
Мишел беше изкарана лошата.
В този момент приятелките й, които бяха призовани, я изоставиха.
Рисуваха съвсем различна действителност от истинската.
Фокусът беше върху Мишел, не върху Конрад.
Наистина ли е искал да умре?
Така че загърбиха основните причини
Конрад Рой да се самоубие.
След като обвинението приключва,
защитата подава искане за признаване на невинност.
Г-н съдия, това е случай на самоубийство, не на убийство.
Просто няма достатъчно данни при намирането на факти,
че Конрад Рой е нямало да отнеме живота си
на 12 или 13 юли 2014 г., ако не е била Мишел Картър.
Държавата се опитва да представи,
че доказателствата са изцяло свързани с Мишел Картър.
Има толкова много доказателства за Конрад Рой
в неговите решения и избори.
Не мога да си обясня, че съм бил толкова щастливо дете
като по-малък.
И създадох чудовище от себе си последните няколко години
заради депресията си.
Тревожни мисли, мисли за самоубийство.
Прегледайте търсенията му в "Гугъл".
"Да се самоубиеш, те прави щастлив."
Има стотици такива търсения.
Г-н Рой е имал план да отнеме живота си.
Вярвал е в това отдавна.
Свързано е с причината. Тя ли е причинила смъртта му?
Основният въпрос в този случай е
можеш ли да накараш някого да се самоубие?
Обвинението трябва да докаже,
че Мишел Картър е причинила смъртта на Конрад Рой.
СНИМКИ, КОИТО КОНРАД Е ПРАТИЛ НА МИШЕЛ
Да се твърди, че е разполагал със свободната си воля,
като всички нас донякъде, и е можел просто да я пренебрегне,
е опростяване на случилото се тук.
Между изреченията: "Защо не си го направил още?"
и неща от този род,
е имало други думи. Думи на любов.
Мишел Картър: Конрад, толкова те обичам.
Конрад Рой: И аз те обичам.
Може да изглежда странно да твърдя,
че думи на любов може да са безразсъдно поведение.
Смятам, че са такива, ако видим обстоятелствата.
Знаела е, че има социална фобия, че е страдал от депресия.
Знаела е колко е лабилен, защото е споделял с нея.
Конрад Рой: Не знам дали е добре или зле, че ме разбираш.
Мога да ти кажа какво ще направя и ти ще ме подкрепиш.
Но тя не само го е знаела, г-н съдия.
Знаела е какво е да си самотен.
И в началото на месец юли
тя е превърнала "обичам те" в "самоубий се".
Ако пуснеш последно туитване, може ли да е за мен?
Не знам как някой може да каже на другиго да се самоубие,
след като уж го е обичал.
Мишел Картър: Любовта е начин да останеш жив и след смъртта.
Искаш да му помогнеш! Не да му помогнеш да се самоубие.
Конрад Рой: Иска ми се да си с мен и да държиш ръката ми.
Мишел Картър: Бих ти държала ръката и бих ти казала колко те обичам.
Това е унищожителна трагедия. Истинска трагедия е.
ПРЕДСМЪРТНАТА БЕЛЕЖКА НА КОНРАД ДО МИШЕЛ
Бъди силна в тежки мигове.
Много неща са изиграли роля тук.
Някои, които изглеждат много важни,
сякаш не бяха изнесени от обвинението.
Съдия Мониц отхвърля искането за прекратяване на защитата.
Защитата ще започне да излага тезата си.
Превод КРИСТИН БАЛЧЕВА