Kvinnodrom a.k.a. Dreams (1955) Свали субтитрите
ЖЕНСКИ МЕЧТИ
СУЗАН ФРАНК МОДЕН ФОТОГРАФ
Какво й стана, ядосана ли е? Къде отиде?
Какво става с нея? – Не знаеш ли?
Имаше безумен роман с някакъв бизнесмен от Гьотеборг.
Страстен и дълъг.
Продължи цяла година. – Сериозно ли?
Но след това всичко свърши просто ей така.
Той беше женен. – О, не.
Сузан направо полудя. Тя още го обича.
Често ходи до Гьотеборг.
Казват, че обикаля и шпионира около дома му.
Луда е, нали? – Точно така.
Ще спреш ли да подчертаваш бюста си с червило?
Оставя следи на роклята и много трудно се чисти.
О, млъкни, мекотело!
Научих се на това в Диор. – Току-що разговарях с Магнус.
Останалата част от колекцията ще снимаме в Гьотеборг.
Тръгваме тази вечер. Ти ще можеш ли?
Да, предполагам. – Добре.
Това е всичко за днес. Чао!
Направо ме влудява! – Не искаш ли да ходиш в Гьотеборг?
Днес Пале си взе изпита и ще празнуваме.
Още ли се срещаш с този смукач? – И още как... здравейте.
Аз трябва да позвъня.
Купих много неща за празничната ни вечеря.
Може да си тръгваме. – О, днес ли беше?
Разбира се. Виж.
Мозелско вино, много скъпо.
Скариди.
Сьомга... и твоята любима торта.
Ще ме целунеш ли? – Внимавай с грима ми.
Вечерята се отменя. – Защо се отменя?
Със Сузан заминаваме за Гьотеборг по работа.
По дяволите! Кажи й, че си болна и не можеш.
Много глупав съвет. – Веднъж забрави за работата.
Типично за теб. Веднага ще ми намерят заместник.
Могат да облекат тези парцали на всеки.
Не говори така за работата ми!
Винаги мислиш само за себе си! – Кой ми го казва!
А аз купих толкова храна...
Не забравяй, че още не сме женени. – И слава Богу!
Вижте, летяща чиния!
Нека ти кажа нещо. Писна ми от твоето командване.
Аз не съм ти собственост. Няма да бъда вещ на Пале Палт.
Искам да имам собствен живот.
Не искам да преча на кариерата ти, скъпа моя Дорис.
Отстъпвам и ти пожелавам щастие, скъпа моя Дорис.
Стига се лигави. Този спектакъл е отвратителен!
Успокой се, Дорис. – Остави ме на мира.
Нека да се държим добре. – През цялото време се държа добре.
Прости ми, че се ядосах.
А ти прощаваш ли ми? – Простено ти е.
Не бъди толкова самодоволен.
Каква беше тази кавга. Добре, че не сме обидчиви.
Поразгорещихме се. – Изплашихме останалите.
Да побързаме за вкъщи. – За вкъщи?
Нали трябва да позвъним. – На кого?
Да им кажеш, че няма да ходиш. – Но аз със сигурност отивам.
Пак искаш да ме вбесиш. – Престани, престани.
Ще броя до три и ако не се обадиш, всичко свършва.
Сериозно ли? – Сериозно.
Е, започвай да броиш.
Едно.
Две.
Три! А сега върви на майната си!
Знаеш ли какво?
Време е някой да ти отвори очите за твоя...
Характер. – Да!
Мислиш само за дрехи, кариера, лукс и отражението си в огледалото.
Ти си зла, егоистка и...
Луда по мъжете. – Спри да ме провокираш!
Освен това ти си... ти си инфантилна!
Да, инфантилна! – Не знам какво означава това!
Това означава, че си като дете. Наивна и малко глупава.
А аз се канех да се омъжа за него!
Сузан?
ВНИМАНИЕ ОПАСНОСТ ОТ ПАДАНЕ
ЗАТВОРЕНО
ОТВОРЕНО
Мили Боже, позволи ми да се видя с него.
Позволи ми да го видя...
дори само за един миг!
Просто искам да го докосна.
Аз ще мълча.
Няма да плача.
Боже, трябва да го видя.
Трябва.
Трябва.
Няма ли вече да си лягаш?
Лека нощ.
Лека нощ.
Благодаря. Бъди пред музея точно в 13:00 ч.
Сундстрьом помоли да не закъсняваме, защото има само един час.
Иди се поразходи, а аз ще поспя малко.
Хайде де.
Това е лудост.
Вече сама си говоря. Явно нещо не съм наред.
Мога ли да ползвам телефона?
Извинете, мога ли да ползвам телефона?
Ало?
Мога ли да говоря с г-н Лобелиус?
Извинете, кой го търси, моля?
Казвам се Сузан Франк.
Обадете се отново по-късно, сега е на среща.
Кога мога да говоря с него? – Не мога да ви кажа.
Срещата може да продължи цял следобед.
Не мога ли да говоря с него сега?
Важно е. Мисля, че и той иска да говори с мен.
Извинете, но ни е забранено го безпокоим.
Не ме ли чухте какво ви казах?
Той ме помоли да му се обадя. – Един момент, моля.
Ало?
Ало...
Ти ли си?
Извинявай, че те безпокоя, но трябва да говоря с теб.
Аз съм отседнала на обичайното място.
Ще ми е трудно да го направя.
Не мога да дойда и не искам.
Не искам. Чуваш ли ме?
Сега не мога да говоря. – Хенрик, не затваряй.
Хенрик, чуй ме.
Няма да плача... няма да правя сцени.
Искам да те видя и да поговорим...
Не, може дори да не говорим.
Не можеш да ми откажеш.
Трябва да вървя. Благодаря, че се обади,
но не мога... и не искам...
Сузан, там ли си?
Да. – Добре, ще дойда.
Ще се видим в 18:00 ч.
Извинете, но позвъняването струва 25 ере.
Нямате ли дребни, госпожо?
Не, нямам.
Дайте ми и кутия цигари.
Тогава трябва да си поръчате и нещо от храната.
ЗЛАТО
Простете за нахалството, девойко,
но забелязах, че се възхищавате на тази рокля.
Виждам, че ви харесва. – И какво?
Не ме разбирайте погрешно. Представих си ви в нея.
Във въображението си. – Наистина ли?
Смятате ли, че в моите фантазии има нещо неприлично?
Не разбирам за какво говорите.
За нищо. Просто вие сте прелестно млада...
и ми подарихте чувството за щастие.
Тази рокля струва цяло състояние, а аз не съм особено богата.
Вие ме ощастливихте, девойко.
Ще ми позволите ли да ви подаря тази рокля?
Вие сте полудял.
Да, неприлично е да приемате подаръци от непознати мъже.
Много бързам. – Разбирам.
Тогава да я купим по-бързо.
Не мисля така. Благодаря.
Защо не? Мислите, че ви подмамвам в капан ли?
Или съм кръвосмучещ вампир?
Или зад стъклената врата чакат мои съучастници,
готови да се нахвърлят върху беззащитната ми жертва?
Не, но... – "Жените не получават подаръци"
от възрастни мъже, без да има нещо зад това."
Нека бъдем първите, които ще нарушат тази глупава условност.
Е, щом толкова настоявате.
Ето това са думи на смела жена!
След вас, мадам, след вас.
Добър ден, г-жо Арен. Това е племенницата ми Сондерби.
Тя е дошла да прави компания на стария си, самотен чичо.
Тази вечер отиваме на галаконцерт,
затова ще ни трябва прекрасна рокля за случая.
Да, разбира се... и знам точно коя рокля.
Какво мислите за бялата?
Точно нея тя разглеждаше на витрината.
Насам, госпожице, ще я пробваме. – Чудесно!
Аз ще почакам тук. Не бързайте.
Цял ден съм на разположение на племенницата си.
Добър ден, скъпа моя Мария. – Добър ден.
Племенницата ми е в града. Керстин Сондерби. Пробва една рокля.
Срещала ли си я досега? – Не мисля.
Много е красива, ще видиш. – Ще се радвам.
Ето я и Керстин. Скъпа, запознай се с г-жа Бергрен.
Да, очарователна сте!
Роклята ви седи перфектно.
Госпожица Сондерби има фигура на манекен.
Имаме и ръчно изработени италиански обувки, но са малко...
Да, да, благодаря. – Моля да ги премерите.
А как е дъщеря ти?
Наистина не мога да ти кажа. – У вас ли живее?
Не. Не знам къде живее сега.
Миналата седмица полицията я доведе вкъщи.
Беше се напила ужасно. – Тихо, не говори толкова силно.
Виждаш ли нещо друго, Керстин? Нещо, което ти харесва?
Ти говориш с нея сякаш е твоя приятелка, а не племенница.
Много си проницателна, Мария! Всъщност тя е моя любовница,
но аз я представям за племенница заради благоприличието.
Да доставим ли целия ансамбъл? – Да, моля.
Аз трябва да вървя.
Довиждане, г-це Сондербю. Поздравете баща си.
Танцувах с него валс на бала на кадетите през 1912-та.
Като се замисля много приличате на него.
Но по различен начин...
Е, ние трябва да вървим, г-жо Арен. Благодаря, госпожице.
Роклята ще дойде ли до 15:00 ч.? – Обещавам.
Благодаря. Довиждане, дами.
Ето какво си мисля...
Тази рокля се нуждае от прекрасна огърлица.
Не знам... – Още ли сте подозрителна?
Имаше ли хищници в магазина? Да, може би...
Казахте да доставят роклята у вас. – Просто не знаех вашия адрес.
Никога няма да дойда за роклята, ако това е вашата уловка.
Не се сърдете. Няма никаква уловка.
Вашата компания ме радва подобно на слънчевата светлина.
Сега елате с мен. Да зарадваме стария бижутер.
Не искам, наистина... – Да, искате.
Дълбоко в себе не сте против подаръци от стария глупак.
Ако бях млад и красив нямаше да има проблем,
но съм стар и доста грозен,
и в малката ви главица се върти един въпрос:
Кой е той, сексуален убиец, перверзен старец или идиот?
Не, грешите. – Е, тогава...
да разгледаме огърлицата от канадски речни перли.
Добър ден, г-н Барсе? – Добър ден, г-н консул.
Какво мога да направя за вас? Дъщеря ви току-що си тръгна.
Преди няколко седмици се възхищавах на една огърлица от канадски перли.
Продадена ли е? – Не, има потенциални купувачи...
Може ли да я видим? – С най-голямо удоволствие.
С г-н Барсе играем шах всеки четвъртък. Вече 25 години.
Вижте това, млада госпожице. Просто я погледнете.
Всяка перла е уникална, със свой собствен характер и темперамент.
И все пак те образуват едно цяло... с огромна сила.
Чудесен малък оркестър от перфектни виртуози.
Колко често се сблъскваме с подобно съвършенство, г-н консул?
Това е...
това е абсолютно съвършенство.
Позволете ми да я закопчея на врата ви, госпожице.
Днес е вашият ден за сбъдване на желания.
Може да си пожелаете... абсолютно всичко.
Не е необходимо да е в границите на разумното.
Искам горещ шоколад с бита сметана и изискан сладкиш.
Г-н Барсе, извинете, но трябва да прекъснем нашето малко посещение.
Младата дама копнее за горещ шоколад.
Ще уредя това утре.
О, Боже, моята фотосесия!
Избяга. – Да.
Няма да я настигнете.
А би изглеждало и странно...
възрастен господин да преследва млада госпожица.
Да.
Ето я идва!
Извинете, чакахте ли дълго? Да, чакате ме от цял час.
Съжалявам, прости ми, Сузан. Простете ми всички.
Имаш ли някакво оправдание? – Забравих.
А, забрави... а знаеш ли колко ни струва това?
Сундстрьом има други снимки и не може да чака повече.
Сега ще трябва да останем до утре.
Аз ще снимам без пари. – Не, няма.
Още тази вечер се прибираш.
Няма да те използвам отново. Нито тук, нито никъде другаде.
Няма да ме трогнеш със сълзи.
Знам колко струват такива като теб.
Приключваме. Благодаря за днес.
Стига, стига. Не плачи, момиче.
Не е настъпил краят на света.
Няма да ти взема пари затова, че се посгрях на слънчице.
Довиждане и се успокой.
Сундстрьом, нали много бързахте? – Да, да, спокойно, спокойно.
Това мързеливо момиче винаги ме е дразнело.
Познавам нейната порода. Искат само мъже, дрехи и секс.
Нямат чувство за чест. Нямат амбиция да се учат.
Те просто искат шикозен живот.
Боже, защо се дразня толкова? Тя не си заслужава.
Много рязка ли бях с нея?
Дори не ми отговаряте. Вие сте на нейна страна естествено.
Както всички мъже! – Да, да, да...
Тя е просто дете. Защо се ядосах толкова?
И ние бяхме лекомислени на 20... или не?
Вие едва ли.
Вие тръгвайте, Сундстрьом. Аз ще повървя да се успокоя.
Добра идея, до скоро. – До скоро.
Е... какво ще кажете за горещ шоколад и сладкиши?
Защо през цялото време ме гледате.
Намирам ви за прелестна.
Всичко е малко необичайно, нали?
Да, така е. Вярно е.
Вече не ми пука за нищо.
Моля? – За Сузан, която ме уволни.
И за това, че скъсах с Пале.
Господин Пале? Той е ваш годеник ли?
Годеник? Пале... ха!
Ясно. – Както вече казах...
всичко е малко необичайно.
Знаете ли какво ужасно ми се иска? – Какво?
Да се повозя на влакчето в Лунапарка... и то веднага.
Е, това може да се уреди. – Всичко ли можете да уредите?
О, да. Аз съм велик магьосник.
Не сте ли забелязали? – Не.
Имаме един още по-добър атракцион.
Трябва да го опитаме!
Нарича се "Водовъртежът". Пейката се върти насам и натам,
и върви нагоре и надолу. Разбирате ли?
Така го описвате, че трябва да го опитаме.
Да завършим нашия тур с "Влакчето на ужасите".
О, да! – То е истински трилър.
ЕЛАТЕ ДА СЕ ПОВОЗИМ
Сигурно се подхлъзнах на нещо.
Не знам как стана. Много е неприятно.
Моля ви да ми простите. Това е смешно, просто...
Да ви помогна ли? – Не, благодаря, аз сам.
Сигурно съм се спънал или подхлъзнал на нещо.
Не разбирам как се случи.
Госпожо Хелсинг?
Госпожо Хелсинг?
А, да, добрата г-жа Хелсинг е приключила за днес.
Ще ми помогне ли младата дама да промия ръката си?
Опасявам се, че в раната има мръсотия.
Аптечката е в кухнята. – О, Боже!
Аз се казвам Дорис. Наричайте ме Дорис.
"Девойко" и "млада госпожице" звучат доста глупаво.
А аз съм Ерик Ото Адалберт Карл Хенрик Кристофер.
Изберете си, което най-много ви харесва.
Чичо. – Само не чичо.
Ото. – Добре.
Като дете така ме наричаше френската ми бавачка.
Тя можеше да произнесе само Ото. Каква хубава превръзка.
Чувствам се като герой върнал се от война.
Госпожа Арен е точна. 15:00 ч., роклята е тук. Един момент.
Моля, Дорис, вашата рокля.
Благодаря, но сега трябва да вървя. – Да, Дорис, трябва.
Е, сбогом и много благодаря.
Сбогом, малка Дорис. Може отново да се срещнем.
Например да отидем на концерт. – Не обичам много концертите.
Може да отидем на кино. Не съм ходил от 1918-та.
Да, може.
Да ви извикам ли такси? – Не, благодаря, ще повървя, близо е.
Тъжно е да се разделиш с някого толкова скоро.
Съгласен ли сте, чичо Ото? – Да, "чичо Ото" е съгласен.
Разговаряме сякаш сме на една възраст.
Така ли ви се струва?
Сигурно ме мислите за глупавичка.
Да изпием ли по чаша шампанско?
Шампанско посред бял ден? Това е лудост.
В моята младост закусвахме с шампанско.
Добре, но тогава ще облека прекрасната си рокля.
Чудесна идея. Може да се преоблечете там.
Точно там.
Кое е това красивото момиче? – Моята съпруга.
Мъртва ли е? – В лудница е от 23 години.
Откакто роди дъщеря ни.
Мислеше, че момиченцето има вълча глава.
Дъщеря ви е единственото ви дете ли? – Да, единственото.
Тук ли живее? – Много рядко.
Навярно задавам твърде много въпроси.
Но аз ви отговарям, нали?
"Сарабанда."
Бах.
Какво става, тъжен ли си? Не бива.
Погледни Дорис! Тя е толкова щастлива!
Мислиш ли, че съм красива? Понякога и аз така мисля...
но имам един крив зъб. Виж.
Този също е крив. Погледни добре.
Всъщност не е толкова важно, но бих искала да ги изправя...
а е толкова скъпо.
Ти би ли платил за това?
Мислиш ли, че говоря твърде много?
Ти си виновен, че ми даде да пия шампанско, но се чувствам прекрасно!
И аз се чувствам добре, и не съм тъжен.
Ей, знам какво ще направим!
Ще направим филм! Ти ще го продуцираш, а аз ще участвам.
Ще видиш, че ще е страхотно. Защо не?
Имаш толкова пари, че не знаеш какво да ги правиш, нали?
Може да ми купиш кола.
Малък спортен автомобил, който вдига 150 км/ч!
Знаеш ли още какво бих искала? Къща в провинцията.
Истинска вила.
Можеш ли да ми купиш?
Какво ще кажеш да пусна музика? – Стой.
Нали разбираш, че се шегувам? Нали разбираш, Ото, мили?
Просто се пошегувах, нали разбираш?
Не искам нищо от теб.
Мисля, че си много мил.
Тоест, ти си доста грозен, но си толкова грозен, че чак си сладък.
Не разбираш ли, че не трябва да ми подаряваш неща,
защото никога повече няма да се срещнем.
Утре ще съжаляваш за всичко.
Това твоите очила ли са? – Да.
Леле, колко са силни!
Да видим... Мислиш ли, че Дорис е пияна, Ото?
Ами ако е? Аз не се чувствам пияна.
Мога да вървя по ръба на килима.
Гледай, гледай.
Виждаш ли?
Не...
Не съм пияна, килимът е крив.
Затова се получи толкова неловко.
Ела при мен на мечата кожа.
Хайде, искам да го направиш.
Не се страхувай да не изглеждаш глупаво.
Хайде! – Беше труден ден за възрастен мъж.
Не се чувствам много добре.
Ей.
Чакай, ще ти помогна.
Не, още нямам нужда от медицинска сестра.
Ходих да видя мама. – И?
Говорихме пет минути и после тя започна да крещи.
Неприятно е, когато някой мисли, че имаш вълчи зъби.
Не мислиш ли?
Д-р Бомарк те поздравява. – Благодаря.
Попита защо вече не я посещаваш?
Тя се чувства пренебрегната.
Нямам време. – Разбира се, толкова си зает.
А като цяло всичко наред ли е?
Какво искаш? – Какво искам, не знаеш ли?
Пак пари ли? – Какво друго?
Получаваш издръжка. – Не е достатъчна.
Никакви пари.
Не мога да получа своите пари, така ли?
Не, и слава Богу.
Ти се разпореждаш с моята собственост.
Наричай го както искаш. – Оставяш ми само един изход.
Да ме съдиш ли? Няма да посмееш.
Никой адвокат не би поел такъв позорен случай.
Вече започнах производство.
Защо ме мразиш толкова, Мариан? Можеш ли да ми обясниш?
Откакто се помня в тази къща постоянно има кавги за пари.
Твоето скъперничество е перверзия, заболяване.
Толкова си стиснат, че чак те боли.
И не те мразя, отвращаваш ме. Намирам те за смешен и отблъскващ.
Може би халюцинациите на майка ти не са съвсем безпричинни.
Зад твоята външна красота се крие вълча усмивка.
Наследствена предполагам,
но не от бедната ми майка. – Правилно, ти и аз си приличаме.
Ние вечно се караме, но стига празни приказки.
Колко даваш? – Нищо.
Тогава ще заложа онази златна кутийка.
Тя не е твоя. – Моя е.
Баба ми я подари за рождения ден. Не се прави, че си забравил.
Ще ти напиша чек... и ще ти дам пари.
Само се успокой.
Защо изглеждаш толкова уплашен?
Доста си пребледнял.
Не си направил инсулт, надявам се.
Не, нямаш тоя късмет.
Ето, заповядай. Надявам се да не се виждаме известно време.
Благодаря, скъпи татко...
но все пак ще взема златната кутийка.
Значи татенцето има увлечение.
Хубава малка курвичка...
във вечерна рокля от Арен струваща 1000 крони...
и ръчно ушити обувки за 300 крони.
Виждам и перлено колие, да кажем за 18 000.
Гривната на баба, която беше на мама и моя... безценна е,
но е оценена на 12 000 крони.
Как я караш, госпожице? Аз съм Мариан.
Мога ли да си взема гривната?
Върни ми я или ще се обадя в полицията.
Направи каквото ти казва.
Не можа ли да намериш нещо по-евтино?
Имам предвид само цените...
или този път похотта победи скъперничеството.
Искаш ли да отнесеш един шамар?
Аз знам как да се справям с такива като теб!
Довиждане, аз си тръгвам.
Благодаря за хубавия следобед.
Ти беше добър към мен.
Върви си.
Омитай се.
Върви си, казах.
Роклята и колието са там.
Обувките също.
Здравей, Хенрик, влез. – Здравей, благодаря.
Здравей, Хенрик. – Здравей, Сузан.
Радвам се да те видя отново.
Надявам се, че си добре.
Добре съм, благодаря.
А ти? – Добре съм, благодаря.
Изглеждаш уморен. – Проклетата среща продължи цял ден.
Това е всичко, наистина.
Останало е добре.
Да. – Искаш ли чай и сандвич?
Не, благодаря.
Няма ли да седнеш? – Разбира се.
Мога ли да седна тук? Или това е твоето любимо кресло?
Ти къде ще седнеш? Добре, аз ще седна тук, а ти там.
Така добре ли е?
Отдавна не сме се виждали. – Да, отдавна.
От седем месеца. – Да.
За кратко се видяхме в Хамбург. Ти дойде точно, когато си тръгвах.
Сега много ли пътуваш?
Не, не много.
Искаш ли цигара? – Не, благодаря.
Чувствам се уморен и изтощен.
Вероятно до шест месеца ще банкрутирам.
Горкият Хенрик.
Никога не съм отдавал голямо значение на парите, но вече съм стар...
и нямам нито желание, нито енергия да започна всичко отначало.
Мечтая само за едно. За спокойствие и тишина.
Разбирам. – Аз съм като хамстер в колело.
Всичко е безсмислено колкото и да въртя колелото.
Ако искаш да си тръгнеш няма да те задържам.
Не трябваше да те карам да идваш.
Скъпа моя Сузан...
Да, беше глупаво от моя страна.
Аз вече не съм оня Хенрик, когото някога обичаше.
Сама виждаш.
И аз не съм същата.
Не...
Ти си още по-красива.
Благодаря, че го казваш. – Казвам истината.
Ако можех да те взема в ръцете си...
и винаги да те нося в джоба на роклята си.
Да, ако можеше.
Трудно ли ти беше?
Да, беше ад.
Опитах се да те забравя, да те намразя.
Опитах всичко...
за да накарам тялото си да те забрави...
но без успех.
Изпаднах в отчаяние.
От сегашната ни среща няма да ти стане по-леко.
Не.
Тръгваш ли си вече?
Да, тръгвам си.
Сбогом, Хенрик.
Не бива да се виждаме повече.
Нещата са толкова сложни.
Не можахме да се справим.
Не трябва да губим самоуважението си.
Прав си. Това е много важно.
Ало?
Ало?
Понякога, когато заспивах ми се струваше,
че си толкова близо, че мога да те докосна с ръка.
Сякаш усещах дъха ти по бузата си.
А когато се събуждах теб те нямаше и започвах да те търся.
Струваше ми се, че не мога да живея и минута повече...
без да си близо до мен.
Но продължих да живея,
час след час, ден след ден.
Случваше се дори да се смея.
Понякога те забравям.
Това е най-тъжното...
че има моменти, когато не съществуваш.
Ех, ако имахме дете заедно.
Знаеш ли какво искам?
Не, не знам. Въпреки че, да, знам.
Да кажа на жена ти:
"Позволете ми да вземам вашия съпруг за две седмици в годината."
Ще бъда щастлива.
Ще ви го връщам невредим." – Не би било лошо.
Ужасно е това, което се случва с мен.
Станах толкова покорна.
Сега мога да застана на колене и да прося.
Да прося...
Но ти така или иначе си мой.
Аз съм празно място, Сузан.
Стара и изтъркана вещ, готова за изхвърляне в кошчето.
Въпреки това ти си мой.
Детето има нужда от старото си, изтъркано мече, за да заспи.
Любовта му към него не може да се разбере.
Аз съм твоето старо мече, нали?
Да си родим дете. – Би било ужасно...
и напълно безсмислено. – Не и за мен.
Аз вече имам деца.
Искам да живея с тях и да гледам как растат.
Не искам някое бедно малко дете, което ще бъде далеч от мен.
Ръката ти е толкова топла и суха.
Как копнеех за ръката ти.
Ще съжаляваш ли за този следобед? Отговори ми честно.
И ще съжалявам, и ще го ценя.
Не искам да съжаляваш.
Да можех да ти направя магия...
Понякога ми се иска да съм вещица.
Смешно желание. – Не е смешно.
Желая жена ти да умре.
Жена ти и децата ти.
Толкова силно го искам, че ме плаши.
Ще ме намразиш ли за това? – Не те разбирам.
Почти съм болна от омраза!
Нека се целуваме, вместо да говорим за такива ужасни неща.
Отивам до Осло на 20-ти. Можеш ли да дойдеш?
Ще бъда там пет дни.
Не мога, но ще дойда.
Толкова съм щастлива. Как ще копнея за това!
Наистина ли искаш да се срещнеш с мен?
Ако не исках нямаше да ти кажа.
Боже, толкова съм щастлива, че ще заплача от радост!
Извинявай. – Всеки следобед и вечер заедно.
Ще ходим на плуване, на концерти и на кино.
Ще имаме толкова много време заедно.
Само си представи, Сузан, пет дни...
Да, цяло състояние.
Ще ни поръчам хубаво време. – И да вали не ми пука.
Устната ти кърви. – Да, ти го направи.
Бузите ти са толкова нежни.
О, счупил си си нокътя.
Пръст на дете върху силна мъжка ръка.
Извинете, но не отговаря. – Изчакайте още.
Не мисля, че има никой.
Ключът го няма.
Ало... дойде една дама, която иска да ви види.
Добър ден, аз съм Марта Лобелиус. Бих искала да говоря с вас.
Желателно е и с двама ви.
Добре.
Ще ми кажете ли колко е часът?
19:42 ч. – Благодаря.
Къде е стая 18? – Третата врата вляво.
Благодаря.
Добър ден. – Добър ден.
Реших, че трябва да си поговорим. – Как разбрахте, че...
Скъпа, видях ви тази сутрин пред къщата си.
Щях да дойда да говоря с вас, но децата бяха до мен.
Отпреди знам, че винаги отсядате тук.
Вие ли се обадихте преди малко? – Разбира се.
Исках да се убедя, че сте тук.
Значи ще ходите заедно в Осло? – Ще ходим в Осло?
Да, планираме го.
Хенрик ме помоли да отида и аз за пет дни.
Тъкмо го обсъждахме, когато вие се обадихте.
Мислите ли, че той се радва на вашето решение?
Да, мисля. – Не се радва, уверявам ви.
Той страда и утре ще бъде още по-лошо.
Сигурна ли сте? – Аз го познавам.
А аз не ли? – Не... мисля.
Но аз го обичам.
В това не се съмнявам.
Прекарахте една прекрасна година заедно.
Дадохте му толкова много.
Да прекратим ли тази неловка дискусия?
Чувствам се доста глупаво. – Нима?
Какво си замислила, Марта?
Измъчваният става мъчител. Съвсем естествено е.
Отговори ми нещо. – Питай.
Мислил ли си за бъдещето? – И без това всичко отиде по дяволите.
Никога не трябва да се отчайваш. Трябва да запазваш самообладание.
Това е твоята сила, Марта. – Нашата обща сила, Хенрик.
Не ме гледайте така.
Ако наистина ви беше обичал, той щеше да зареже мен и всичко,
което имаме заедно. Не мислите ли?
Аз скъсах с него. – Разбира се.
Вие сте му заявили: "Или ще имам всичко, или нищо."
"Без компромиси от моя страна." – И какво?
Но сега вече сте готова на компромиси.
Предния път вие сте сгрешили.
Мислили сте, че той ще ме изостави и ще дойде при вас,
но той остана с мен...
и не защото ме обича,
а защото е уморен.
Не може да започне всичко от нулата.
Ние имаме твърде много обща собственост.
Не го ли разбирате?
Животът с вас означава силни емоции и огромно напрежение.
А угризенията на съвестта?
Бедният Хенрик няма да може да се справи с угризенията.
Животът с мен означава мир,
спокойствие и здрав сън...
и живот с децата.
Знаете, че децата са най-силният аргумент.
Ненапразно искате дете от Хенрик.
Надявате се, че едно дете ще го задържи
или ще е спомен за изгубената любов.
Мислите ли, че съм жестока? – Всичко това не е вярно.
Ние жените романтизираме постъпките си.
Вие не правите изключение.
Вървете си. – Ще си тръгна...
но ще ви кажа само още нещо. Хенрик наистина ще банкрутира,
но аз имам собствени средства.
Ще продължим да живеем по същия начин.
В същия комфорт, без притеснения.
За жените материалното благосъстояние
не е толкова важно, както и двете знаем,
но за мъжете е жизненоважно.
Разбирам.
Знаете ли, много ми е жал за вас.
Не ми ли вярвате?
Не е и нужно...
но всичко приключи.
Какво искате да кажете?
За мен всичко приключи.
Дори ревността.
Не е ли странно?
Преди вашата среща с Хенрик бях ужасно ревнива.
Много измъчвах Хенрик с тази ревност.
Страхувах се да не го загубя.
И го загубих.
Това изгори моята ревност.
Толкова е просто.
Сега си тръгвам.
Защо ме мразите толкова?
Не си струва.
Казах ви само неща, които вече сама знаете.
Просто не искахте да се изправите срещу тях.
Трябва да си вървиш, Хенрик.
Безумно ме е срам.
Защо? – Чувствам се гол.
Защо хората лъжат толкова много? Можеш ли да ми обясниш?
Трябва да си вървиш, Хенрик.
Повече няма да се видим.
Не. – Боже, колко съм била глупава.
Невероятно... отвратително...
ужасно глупава!
Хенрик!
Хенрик!
Хенрик!
Влез.
Влез.
О, моя любов...
Ти се върна.
Забравих си папката.
Прости ми.
Приятна вечер.
Желая ви прекрасна вечер.
Може ли да вляза?
Не сега, Дорис. – Само за минутка.
Аз скъсах с Пале.
Денят ми беше толкова ужасен.
Абсолютно невероятен.
Като кошмар.
Хората са толкова жестоки един към друг.
Казах, че идвам тук с теб, а Пале беше против.
Затова се скарахме и той си тръгна.
След това ти ме уволни.
Нямам за какво повече да живея! По-добре да умра!
Успокой се, малката. Изправи се и ще поговорим.
Издухай си носа и си обърши очите. Ето ти кърпичка.
И какво?
Трудно е да си работеща жена.
Да балансираш между личния живот и работата.
Голям проблем е.
Не си ли го забелязала? – Не, аз не мисля така.
Пале е толкова сладък!
Слушай, Дорис.
Тази вечер ще се върнем в Стокхолм...
и ще се направим, че нищо не се е случило.
А какво да правя с Пале?
Аз ще се оправя с Пале.
Трябва да пийнем и да хапнем нещо преди път.
На две работещи жени като нас ще ни дойде добре.
Дано пътуването до Гьотеборг да е било резултатно.
Може да се каже. – Свежи идеи и страхотни снимки?
Валеше и отмениха снимките. – Много жалко.
Надявам се самото пътуване да е било приятно
и да сте си починали от рутинното ежедневие.
Навлажни си устните, Дорис.
И се опитай да не изглеждаш толкова глупаво.
Писмо за Сузан.
И посетител за Дорис.
Може ли... две минути? – Не повече.
Здравей. – Здравей.
Имам адски махмурлук. – Ясно.
Искала си да ме видиш. – Аз ли?
Сузан ми каза така.
Това е недоразумение.
Как я караш?
Имам махмурлук. – Вече ми го каза.
Е, ако това е всичко... чао.
Чао.
Чао. – Чао.
Пале! – Да?
Прекрасен си. Толкова те обичам.
Поздравления за изпита.
Омаза ме с червило.
Много ми харесваш така.
Беше ми толкова самотно без теб.
Никога повече няма да се караме.
Колко мило от твоя страна, че дойде.
И аз ще бъда мила с теб...
скъпи мой.
Скъпа Сузан, каква нелепа и неприятна вечер.
Нетактичността на жена ми и моята пасивност
сигурно са ти направили ужасно впечатление,
но въпреки това предлагам да отидем до Осло...
Надявам се, че не е искане за заплащане на щети!
Поредната молба за помощ.
Е, благотворителността трябва да има граници.
Особено при днешните данъци!
Понякога трябва да казваме "не". – Да!
Нали всичко е просто прекрасно?
Да се захващаме за работа.
Превод и субтитри Ivon
Редакция Миро