Krylya nad Berlinom (2022) Свали субтитрите
Защо не сте в бомбоубежището, ви питам?
Гасим запалките.
Чичо, а вие моряк ли сте?
Пилот.
- Пилот?
А защо не летите?
Защо не летите?
1941. Крила над Берлин
Тръгвай!
Здраве желая!
Другарю капитан.
Рижият се оплаква. Московчанинът не го оставял да спи.
Голям бърборко се оказал.
Това е от цивилния живот, откакто бях в Китай с баща ми като дете.
И аз преди първия бой не можах да заспя.
Изглеждах спокоен, но коленете ми трепереха.
Общо взето, нашият московчанин е от интелигентните.
Баща му е май е по дипломатическата линия…
Дивакът пита: «Как се измъкна? Вързахме те както трябва. »
Пилотът отговаря:
«Че ме вързахте... вързахте, но не ме законтрихте».
Серьога, откъде ги намираш тези вицове?
Казах му отдавна, че трябва да прочете старите ми куплети.
На какво се смеете?
- Здраве желае, другарю капитан.
Здравей, Коля.
Другарю командир, в склада бяхме.
Московчанинът остана без ботинки на тренировката.
Премери ги и... Два размера по-големи.
Краката му 39-ти. Протри петите си до кръв.
Едва намерихме, най-малките.
- Здраве желая.
Др. капитан, разрешете да се обърна?
- Давай.
Казаха ми, че ако екипажът не се върне от бой,
тогава всеки може да вземе личните му вещи.
Така е.
Може ли да изтичам до палатката?
- Не "може ли", а "разрешете".
За бръснача на баща си жали. Вносен е.
За какво ти е бръснач на оня свят?
Не искам някой друг да я използва.
Др. капитан, разрешете. Сваля бързо ботинките и…
Строй се!
- Преображенски идва.
Вече няма да успееш. Командването идва.
Равнис!
Мирно!
Хей, Москвич! Вчера не ми отговори.
Имаш ли си приятелка?
- Какво?
Тихо-тихо...
- По курс 194 вляво,
виждам конвой. Девет единици.
Заемаме бойна височина 50, скорост 250.
Разбрано: курс 194, набирам 50, скорост 250.
Група на боен курс...
Цели вдясно от първия, работим по план.
Какво, страшно ли е?
Не се боя.
Само какъв човек е нашият командир.
С него до месец ще спечелим войната.
Командир, атакуваме транспорта с «гърбицата», той е най-тлъст.
Третият от флагмана.
- Разбрано, виждам.
Третият с гърбицата. Работим.
Давай, привържи се!
Вдясно два, командир. Курс 193, скорост 260.
Прието.
Привържи се!
Готов, на бойна съм.
Група, започваме работа.
Улучиха Серьога, командире.
Гори. Пада.
Серьога пада.
Остави паниката. Работим!
Щурман. Готов ли си?
Приготви се.
Още градус.
Още градус.
Хвърляй!
Торпедото е изстреляно.
Олекнахме!
Курс 176! Тръгваме си!
Успяхме, командире! Затрихме «фармасона».
Да!
Да!
Има второ попадение.
Месер! Рижи, мамка му! Къде гледаш?!
Рижи, заспа ли? Къде е немецът?
Сега... Сега ще те... копеле.
Улучих! Улучих го!
Трети, отговори! Какво стана? Доложете обстановката.
Удариха тръбопровода. Десният двигател спря.
Ще издържите ли?
- Мисля, че ще успеем.
Да се прибираме. Добра работа, братлета.
Тук такова…
Нашият московчанин, изглежда... Той…
Какво значи «изглежда», Рижи?
Какво му е?
Не диша.
Здраве желая, др. командващ. Командир на първи
минно торпеден полк, полковник Преображенски.
Здраве желая. Хайде в щаба.
В щаба.
Немската пропаганда,
другари офицери,
тържествено обяви пълното унищожаване на нашата авиация.
Това лъжливо твърдение, а също и започналите
преди седмица въздушни удари по Москва
ме принудиха, да поставя на разглеждане
въпроса за ответен бомбен удар
със силите на минно торпедната авиация на Балтийския флот.
Адмирал Кузнецов доложи предложението ми до Върховния.
Вчера беше даден положителен отговор.
Поздравления.
Тази трудна задача беше поверена на вашия полк.
По какви обекти се планира да се проведе ответният удар?
Захар, др. генерал.
Ще бомбардираме Берлин, момчета.
Не виждам радост по лицата.
От тук до Берлин, дори и с допълнителни резервоари...
Това е остров Сааремаа.
Тук се намира летище Кагул, на който сега се базира
12-та ескадрила за прикритие.
От нашата база «Беззаботное» прехвърляме там 12 бомбардировача.
Само опитни екипажи.
Талин ще ни осигури провизии.
От Кронштад на миночистачи ще доставим там боеприпаси.
Излитаме. Минаваме над морето през Готланд,
към немската брегова линия.
Щеттен, завой и към Берлин.
Обща дължина на маршрута - 1760 км.
Какво ще кажете?
- Не е лесно.
Кой според вас би могъл да ръководи групата?
Аз ще я поведа.
Веднага - "аз". А полка на кого ще оставиш?
За командира «ура»!
Поздравявам екипажа за изпълнението на мисията!
Какво, как бомбардирахте?
- Всичко в целта.
У Валентинич остана ли още спирт?
- След нас половин буре имаше.
Ако го помолим добре, към бурканче ще отсипе.
Черемис, пийвате и поспете. И не се мотайте из летището.
Да, командире.
- Това е заповед.
Е, кой ще иде при Валентинич?
- Лейтенант Черемис!
Кой те дърпаше за езика?
Какво има?
- Галя заминава.
Прехвърлят я в болница в Ленинград.
Заминава.
- Разбрах. Това ли е всичко?
Чака те там.
Колата и тръгва в 7.
Може би никога повече няма да се срещнете.
Жалко. Но какво да се прави, война е.
Тя знаеше, че няма да дойдеш!
Веднага каза: „Той не е такъв“.
А аз й казах: „Ако не е подлец, ще дойде!”
И така, да те чака ли?
Значи си тръгва завинаги, нали?
Най-накрая схвана.
Може би сега ти ще си на нейно място, а?
Ще се видим ли довечера?
Подлец си ти, Черемис.
Рижи!
Сега се връщам...
Да, др. капитан…
- Къде е бръсначът?
Донеси.
Ето.
Полетът е труден.. На пределна височина.
Подберете най-съобразителните. И здравите, разбира се.
Пригответе машините! Няма време, полковник.
Тъй вярно, др. генерал.
Преображенски!
Ти ще поведеш групата!
Полка ще оставиш на Филатов.
За Берлин - нито дума на никого.
Подробности за подготовката ще ти съобщя по-късно.
Слушам!
...За съжаление не виждам подобрение.
Ама здрав съм... Здрав съм, ви казвам!
Здраве желая.
Какво му е?
- Здраве желая, др. полковник.
За утре ни трябва списък с полетния състав без здравни ограничения.
За момента всички са без ограничения.
А ако полетът е на височина над 6000 метра?
Уверен ли сте, че всеки ще се справи?
Дълго ли ще трябва да летят?
Дълго.
Строй се!
Всички ли чуха? Имате команда «Строй се! ».
Защо един стрелец?
Изпращаме на групи, а не поотделно.
Що за специална операция е това?
Ами щом е един, един да е.
Равнис! Мирно!
Другарю капитан. Курсантите…
- Остави. Виждаш ли групата?
Утре е последното им занятие. Сутринта се освобождават.
Избирай. Той ще вземе един.
А ти проследи, отметка в щаба да постави.
А къде е Мурашов?
Мурашов!
- Хапе! Диво е…
Зараза. Хванах те диваче…
Как е името?
Още не съм го намислил.
Тръгваш с мен.
Мурашов, излез от строя. Иди за вещите си.
Е, хайде момчета.
Хохлов, как е на хоризонта?
Командире, право по курса е остров Сааремаа.
Сааремаа.
Стой!
Добро утро, госпожо учителко!
- Добро утро.
Здравей Ема.
- Здравейте, г-н председател.
«Другарю». «Другарю председател».
Слушай, Ема. Руснаците предложиха на нашите момичета работа.
Построили са нова кухня за 150 души.
Очакват попълнения. Обещават да платят.
Началникът на столовата попита дали имаме преводач.
Искате аз да им превеждам?
На теб също ще платят.
Всъщност обещахте, че ще ходим в Талин тази седмица.
За новите учебници, помните ли?
Помня.
- Обеща също,
военните до 1-ви август да ни върнат училището.
А какво мога да направя? Война...
Ема…
- Да, разбрах всичко.
Така и не разбрах, съгласна ли си или не?
Ще си помисля.
Снижаваме се.
Лошо крият своите Чайки. Не са наплашени.
Повече ме безпокои, защо не удължат пистата.
Пригответе се, ще кацаме.
Опасно е, Николаич.
На пистата има булдозер, точно на края.
Виждам.
Самолет.
По дяволите, побързай, Степанич! Булдозера!
Командире, няма да успее. Мини вдясно, няма да успее!
Зад него, зад него...
Е, почивайте.
Дайте да помогнем, др. щурман.
Сега ще се започне.
- Дръж.
Началство. Ставай, ставай..
Мирно!
Здраве желая, др. полковник.
- Кой ръководи строителството?
Главният инженер.
Какво става тук? Булдозер на пистата...
Знаете ли сроковете?
Защо не удължавате пистата?
Беше горещо, др. полковник. 35°С на сянка... Хората не са коне.
Работим.
Какво?
Работата трябва да бъде завършена до утре вечер.
Още само една дума - и аз теб, куче, ще изпратя да размахваш лопатата.
И на колко години си?
- Деветнайсет. А ти?
Саня, кога ще върнеш мастилото?
- Ще го върна, Рижи.
Командирът каза ли нещо за стрелците, преди теб?
Не. Изобщо не разговаря с мен. И забрани да задавам въпроси.
Да, командирът ни не е бъбрив.
А какво е станало със стрелците?
- С кои?
Каза, че и преди мен е имало други стрелци.
Разбира се, имаше.
- Какво стана с тях?
Убили са ги, нали?
А ето я и нашата машина.
Льошка! Кислородните бутилки,
ти ли свали от опорите?!
- Аз, др. капитан!
А кой ще ги постави на мястото им? Аз ли?
Това е нашият щурман. Качанов Михаил.
Хайде, влизай!
А-ха.
Събери гилзите. И измий добре всичко. Разбра ли?
Да, разбрах, разбрах...
Здраве желая.
- Здравей, Григорий Захарич.
Как летяхте?
- Пълна бъркотия.
Пистата не е удължена.
Неразбория с пълен размах.
Останали са два дни, а там кон не е минал.
Др. полковник. Генерал Жаворонков на линия.
Тук го свързах.
И така, комисар. Строявай хората.
Уведоми ги за операцията, нека се приготвят.
Всичките 15 екипажа, за които говорихме.
Слушам.
- Преображенски?
Да, др. командващ.
Строй се!
Ами ако не успеят с пистата?
- Такъв вариант не се разглежда.
Равнис. Мирно.
Равнение на средата!
Другарю комисар, авиогрупата е построена по ваша заповед.
Командир на ескадрилата Баранов.
- Свободно!
Свободно!
Другари червенофлотци.
От тази минута вашите екипажи се отстраняват от работа.
Това означава, никакви полети, до второ разпореждане.
Почивайте, наспете се, пишете писма вкъщи.
И най-важното, подгответе машините за полети на дълги разстояния.
Ще летим на пълен радиус на действие на самолетите,
Полетите ще бъдат предимно през нощта.
Пьотр Илич?
- Утре в 8.30
чакам тук всички щурмани.
Всички ли разбраха? Това е всичко.
Свободни са!
- Свободни сте!
Мурашов!
Бойното ти кръщение се отлага.
Няма да летим.
Бих се радвал на твое място.
- Рижаков. Затваряй си устата.
Какво? Аз нищо...
Др. капитан. Знам всичко.
Вече ми разказаха, че стрелците не живеят дълго.
Че мястото е прокълнато.
Не се тревожете за мен.
- Какво?
Казвам не се тревожете. Няма да ме убият. Късметлия съм.
Аз и не се притеснявам.
Притрябвало ми е.
Мирно!
Др. генерал-лейтенант! Военен инженер 2-ри ранг Топорков.
Свободно.
- Свободно.
Докладвай.
- Задачата практически е изпълнена.
Територията на летището и местата за настаняване
на личния състав за изпълнение на мисията са готови.
Как е маскировката?
- Оборудвани са стоянки
в близост до дърветата, с камуфлажни мрежи.
Складове и въоръжение?
- От ляво на стоянките,
укрития от полуземлен тип. Пуснато е електричество.
Поставен е резервен двигател.
Там е и горивото.
А това е лошо. Ако немецът случайно пропусне,
всичко може да избухне и да иде по дяволите.
Значи, горивото и смазочното да бъдат отделно,
а когато доставят бомбите, разместете ги в различни укрития.
Слушам! Ще го направим.
- Хайде, покажи помещенията.
По 10 души във всяко помещение.
А това какво е?
- Чинове.
Искаха да ги оставят на улицата. Жалко. Ще се мокрят и изсъхнат.
Построихме три тоалетни, умивалня с 15 мивки.
Ще поставим още, ако е необходимо.
Всичко е готово, др. генерал.
А това е вашата лична стая.
Дайте ми десет минути. Донеси ми нещата.
Слушам.
Николаич…
Време е.
Не се страхувай сега.
Просто летим до друго летище.
Още не си влязъл в банята. Само сваляш гащите в съблекалнята.
А въобще това е странно, кажи?
Затварят четирима младежи в желязна кутия
и ги изстрелват в небето, за да хвърлят бомби!
Никога не съм мислил, че ще правя това.
Командире, вляво.
Летят към Ленинград, кучетата.
Рижи. Гледай.
Ах, вие копелета!
Командире! Отляво немци. Много!
Рижи, остави.
Не можем да ги стигнем.
Сега да бях ви, а…
Кой е преводачът?
- Аз.
Името?
- Ема.
Трябват ни трима души за чистене на зеленчуци. Преведи.
Елате насам.
И така, две дами за вода.
Ти и ти, как се казва?
- Марта.
Трофимов! Защо седим?
Две за дърва.
Красиво е тук...
Миночистачите с бомби от Кронщат ги чакаме вече два дни.
А времето тече.
Ако не се появят до утре, ще докладвам на наркома.
А защо взе акордеона?
Ами нещо като талисман.
Да бяхме се изкъпали сега…
Черпак.
О, благодаря.
Странен народ са естонците.
Спокойни, тихи. Излишна дума не казват.
Бил съм само в Украйна. Имам баба там, близо до Киев.
А аз съм от Гомел, Беларус.
А дядо и баща ми се преместиха в Урал.
Ой, оса, оса!
Къде е преводачката?
Госпожа учителко!
Виж какво момиче.
Виждам, виждам.
Тихо, тихо...
Госпожице, обяснете им, че питейната вода е в онова буре.
А това е за чай, дето разливат.
Трябва ли ви помощ?
- Не, благодаря, всичко е наред.
С нещо друго, да помогна?
- С какво да помогнете?
Вие сте учителка?
- Да.
Имате ли руско-естонски речник?
Имам.
- А ще ми го дадете ли, че тук...
Добре.
- Благодаря красавице.
Идва, идва.
Черемис.
Той искаше да дойде при теб.
Мисля, че е трудно излитането. Дай да минем пак по маршрута.
Добър улов.
Хидроплан.
Дявол да го вземе, руски.
Виж, виж, пада.
Да, пада.
Виж, той е жив.
Дядо, побързай!
Рижи, искаш ли? От ледника даде...
Дядото ни не разбира.
Самият е чист, подреден.
Казах му, че и аз съм от село и отглеждаме крава.
А той все към каната кима. Значи - върни.
Разбирам го, каната е вещ ценна.
Студено, чак зъбите изтръпват.
Ще дежурите подред. Интервал четири часа.
Ясно?
Др. капитан, искате ли мляко?
Другарю капитан, какво ви е?
Дай аптечката!
Амоняк!
Бързо!
Какво стана?
Паднахте, другарю капитан...
Рижи, какви ги дрънкаш?
- Паднахте...
Млък. И ти си затваряй устата.
Никой не бива да узнае! Ясно?
Ясно.
Никой.
- Тъй вярно.
Гледам лодка.
Седни, седни.
- Помислих си рибар. Викнах му.
Слава Богу, естонецът не излезе плашлив.
Помогна ми да изляза от водата.
Но Сабуров свърши... Куршумът го улучи право в сърцето.
Как е времето?
В района на Щетен и към Берлин е плътна облачност.
Видимост почти нулева.
Циклон?
- Такъв е.
И ще продължи още няколко дни.
Ако миночистачите с бомбите закъснеят поне още един ден -
към всичко друго ще добавим и този проклет циклон.
Ех, пропуква се операцията.
Пука се по всички шевове.. Тръгвай.
Др. генерал, до вас шифровано.
Най-накрая.
Другарю генерал.
- Какво?
При вас тук от Москва, някакъв арогантен...
От Москва?
Къде?
- На пистата. Прилоша му.
Дай фуражката.
Извинете ме. Докато долетя при вас от Москва.
Зле понасям полетите.
Очаквахме ви утре.
- Не се притеснявайте.
Всички пълномощия остават у вас.
И да не ви плаши думата «контрол». Бих го казал другояче: «помощ».
Проблеми с доставката на боеприпаси?
Миночистачите от Кронщад вече са тръгнали.
Значи, скоро ще полетим!
Мащабно е тук при вас. Усещам, така да се каже, мощ…
Аз тръгвам, другарю Вересов. Работата чака.
Разбира се, разбира се. Работете, Семьон Федорович!
За мен… някакво ъгълче.
Настанете го.
- Слушам.
Кажете, а морето, далеч ли е от тук?
Да. 10 минути с кола. Да тръгваме.
… И освен очите твои...
А имате ли клуб във вашето село?
Госпожа учителко.
Имате ли клуб в селото?
Клуб има. Само че сега не работи.
Музикантите са в армията.
- Жалко.
Момичетата питат, защо всички сте сериозни и не се усмихвате?
Старшина!
- Аз.
Какво е това събрание след отбоя?
Сватосваме ли се, другари червенофлотци?
Хайде, хайде, разпръснете се.
Кажи им, че след 5 мин приключваме.
Доскоро, момичета.
Международни отношения приключиха за днес.
Изглежда, че вече не съм нужна.
Така. Слушайте внимателно.
Василий Тимофеевич, драги! Предай на земята:
Виждам бомбардировачи!
Към нашето Ивановское летят да бомбардират, копелетата!
Височина 3000, курс 175!
Зареди картечницата.
Ще бомбим това копеле, Иван Тимофеевич.
Къде е пушката?
Така ще стоиш.
Тъй вярно, др. капитан.
Аз това…
Не го направих нарочно. Някак си сам запали.
Няма да правя вече така, др. капитан.
А кои са Василий Тимофеич и Иван Тимофеич?
Вуйчовците ми, братята на майка ми.
Заедно ни взеха на война.
Тях в пехотата, а мен тук.
Най-накрая.
- Разрешете.
Ето ги и бомбите. А вие се притеснявахте.
Значи, скоро ще полетим.
Я намали.
Хей!
Какво правите с това?
Странни въпроси задавате, другарю.
Неизправности отстраняваме.
Така, добре, спрете!
Кой е старши? Ти ли?
Давай, докладвай. Относно неизправностите.
Ами, винаги има достатъчно, сякаш не може без тях.
Машините са стари. Всички двигатели са износени.
Така…
- Ами казано конструктивно...
Има много недостатъци.
- Какви?
Ами например...
Теч на масло от резервоарите. Пукнатини. Лошо занитване.
Чакай, дай по-бавно.
Повреди в пневмосистемата. С жалузите има проблем.
Нагар по буталата. Неизправност на вентилаторите.
На голяма височина кабината на щурмана замръзва.
Стрелците на опашката нямат никаква защита.
Мога дълго да говоря така, другар Вересов.
Карай!
Давай следващия.
Моята първа я закачете.
Другарю генерал!
Семьон Фёдорович, да поговорим?
Ето сега е пълен комплект.
Слушам.
Тези ваши самолети въобще, ще стигнат ли до Берлин?
В какъв смисъл?
- В най-прекия.
Двигателите им... Ресурсите им. Всичко...
Евгений Николаевич!
Командирът на бригадата - полковник Преображенски.
Знае за тези самолети повече от мен.
Ето, другарят Вересов е много притеснен,
че двигателите на самолетите са много износени.
Така е, другарю Вересов. Бомбардировачи ДБ-3.
Не са най-новите, не са най-бързите.
Но до днес, това е единствената машина,
която е в състояние да изпълни такава трудна задача.
Вие разбирате, че трябва така да ги фраснем!..
А какво е това? Това бомби ли са?
Защо са такива малки? Това ли ще хвърлите в Берлин?
Това са ФАБ-100. Има и ФАБ-250 и 500.
Мислим да вземем 800.
Радиусът на попаденията се увеличава.
800. Осем на сто. Осемстотин?
Така! Сега...
Така.
Ето тук. Тон и половина.
Всеки бомбардировач взема тон и половина бомби.
Тон и половина. Знаете ли кой го е написал?
Коккинаки.
А той за тези самолети знае абсолютно всичко.
Ударът трябва да е с такава мощ...
А вие самият казахте, че само тези самолети
са в състояние да изпълнят задачата. А?
С допълнителни резервоари за гориво
не можем да вземем тон и половина бомби.
А Коккинаки смята, че можем.
На кого да вярвам?
На Заслужилия изпитател, Герой на Съветския съюз или...
В крайна сметка… имаме време?
Изчакваме времето, нали?
- Засега чакаме.
Хайде да поканим тук... другаря Кокинаки.
Момичета, самолет!
Вижте какъв орел долетя при нас!
Толкова е сериозен!
Ще забележи теб и ще се влюби!
Здравейте, красавици!
Здравейте.
- Горещо е тук при вас.
Може ли да пийна водица?
- Дайте вода.
«Анкеве».
Моля.
А ето го и началството. Благодаря.
Да вървим, да вървим.
Вадим Константинич, здраве желая! Извинете, че не ви посрещнахме.
Не мислехме, че така бързо ще долетите.
Красиви момичета имате тук.
- О, безполезно е.
Не разбират нищо на руски.
- Анкеве!
Това е Кокинаки! Кокинаки!
Момичета, видяхте ли? Кокинаки.
Не разбирам.
- Коккинаки, ферштейн?
Кок-ки-наки.
Кок-ки-наки.
На тези машини, др. полковник, вдигах два тона и половина.
А вие заради някакви излишни 100 кг се тресете като трепетлика..
ДБ-3 е отлична машина, надеждна.
Да, малко остаряла, но това не е причина да се намали
бомбения товар, до оскъдните 800 килограма.
Целта на въздушния удар е не е само да изплаши,
но и да нанесе максимални щети по важни стратегически обекти на града.
Или греша, другарю полковник?
Моля за извинение, другарю Кокинаки...
Но за какви щети можем да говорим,
ако поради претоварване самолетите въобще не достигнат целта?
За какво по дяволите се занимаваме тук с теории?
Ще проверим! Закачете един тон.
Тон и половина.
Така-така... Към теб...
Мирно!
Свободно!
- Свободно!
Какво сте се събрали?
Рисково тегло, др. полковник. Може и да не успеете.
А кой ще съумее? Ти?
Др. полковник, бомбите са по местата си.
Резервоарите са пълни. Допълнителните също са окачени.
Получава се повече от два тона.
Имам съмнения за двигателите.
По местата!
Др. капитан, началството нареди без него да не се започва.
Стой! Стой, ти казвам!
Командващият е казал да не започваме без него.
А къде е той?
Семьон Фьодорович!
Водичката просто е.!
Готови сме за изпитанията.
Какво?
- Готови сме за изпитанията.
Сега идваме!
Немци!
Вашата мамица!
Дочакахме!
- Мислиш ли, че ни забелязаха?
Скоро ще узнаем.
Др. генерал, самолетът е готов за излитане.
Комисар на полка Оганезов.
Евгений Николаевич, как си?
Хайде, давайте!
«От винта! »
Щурман, десният двигател прегря.
Твойта мама!
Левият също!
Завиваме наляво към пистата!
Шаси!
Пада.
Да, с такива двигатели, няма да вдигнем този товар.
Николаич! Жив ли си?
Резервоарите ще избухнат!
Назад!
- Назад всички! Залегни!
Да, но разбери, там всички искат максимален товар на всеки борд.
Откъде ще знаят за износените двигатели?
Кокинаки не е за първи ден в авиацията.
И какво? Повика го Върховния. Попита го колко може да носи.
И какво да отговори? След като ги е вдигал тези 1,5 т.
Все още не разбирам, др. командир.
Затрихме машината, замалко да загинат хора.
Защо са тези експерименти?
- Не опиташ ли, няма да разбереш.
Марта, какво има?
Госпожа учителко, излез, моля те.
Здрасти.
- Здравейте.
Извинете, че така късно...
Видяхме, че свети... Помислих, че не спите.
Казвам се Андрей. Ние тук с Марта се запознахме...
Не днес, разбира се... Вчера. И ние…
Ами аз й говоря, но тя нищо не разбира.
Преструва се, че разбира Мълчи, кима и се усмихва...
А аз и говоря много важни, сериозни неща...
Аз съм военен и утре могат да ме преместят.
Ще й преведете ли думите ми?
Да.
- Благодаря.
Марта, аз…
досега не познавах нито едно естонско момиче.
И не мислех, че всички естонки
сте така весели, красиви. Честна дума.
А ти, Марта, си специална и…
Едва от два дена те познавам,
а втори ден не мога да спя...
Сега най-важното.
Когато войната свърши, ще дойда тук при теб.
И ще те взема при мен, в Хабаровск.
Ако, разбира се, ти искаш.
Тя също те харесва.
Благодаря много.
Е и какво?
Аз тръгвам?
Иди.
Проклятие!
Давай насам! По-бързо! По-бързо!
Ето ти на теб тон и половина.
Южно от този паралел облачността е слоесто купеста, от 3-5 бала.
По долния край 1600 метра и до 3000 метра...
Благодаря. ...слаб дъжд, 4-5 км видимост.
А по-нататък се уплътнява и стига до 9 бала.
Циклон.
- А как е над Берлин?
В района на Берлин видимостта е добра.
Като цяло времето е сложно, но може да се лети.
На височина над 1400 метра е възможно леко заледяване.
Посоката на вятъра се променя на север.
Можем ли да заобиколим циклона откъм север?
Ако не се разрасне.
- Благодаря, свободен си.
Ако се разрасне и заобикаляме, няма да ни стигне горивото.
Вчерашният немски набег постави под въпрос
секретността на операцията ни.
Вече не можем да отлагаме.
Днес в 21:00 ч пускаме екипажите към Берлин.
Почакай.
Така.
Товари! Давай следващия.
Давай товари.
Свободно!
- Свободно!
Другари червенофлотци! Поздравявам ви.
На вас се падна голямата чест
да отговорите на варварските бомбардировки на немците
над Москва, Ленинград и други съветски градове.
Днес в 21:00 излитате за нанасяне
на първия бомбен удар по военни обекти
и правителствени учреждения на столицата на фашисткия райх.
Да подпушим немските гадове!
Да ударим Берлин.
Ура!
Ура! Ура! Ура!
Хайде, давай.
Николаич!
Когато свършиш работата...
или ако разбереш, че е краят...
...уведоми ни в ефир.
Ясно!
Височина на полета над целта - 7000 м.
Обръщаме над града по мой сигнал
със светлини - тройно натискане.
Завръщене в Кагул - самостоятелно.
Разстояние до целта 950 км.
Зареждане с гориво под пробката.
По време на полета да се пази пълно радиомълчание.
Авиационни светлини и прожектори да не се използват!
Възможно е в тъмнината да се изгубим един друг.
В такъв случай към целта, летим самостоятелно.
Давай, Николаич!
По данни на разузнаването, Берлин е обкръжен
от два пръстена противовъздушна отбрана.
Първият: на 160 км от Берлин.
Вторият: на различни места от 35 до 50 км.
Светлината на прожекторите стига до 6000 м.
И разбира се, изтребителите.
Така че пригответе се за въздушен бой.
Флаг-щурман Хохлов, имате думата.
У щурманите картите и снаряжението са проверени.
Целите и маршрутите са нанесени. Обхватът на вятъра е отчетен.
При загуба на ориентация се спазва комплексен курс на 55 градуса.
Давай, синко!
Ударете ги!
Другари! Считам за нужно да напомня за важността на днешната операция.
В това трудно за страната време,
когато врагът тъпче земята ни, ние...
Другарю Вересов!
Успех!
Наред е.
Курс 300, към изходната точка на маршрута.
Зад борда - 20, в кабината - 18.
Щурман!
На линия!
Говорят, че с тая учителка, която попадна под бомбардировка
сте имали шушу-мушу?
Лейтенант?
На линия!
И тъй, лъжат или.?
Черемис!
Не лъжат.
Швеция. Остров Готланд.
При тия няма война.
Дремят.
Щастливи.
Изглежда, нашият бог на времето не сгреши.
Затяга плътно.
Това е то Атлантика.
Красиви възглавници. Гадина!
Николаич, няма да заобикаляме. Горивото няма да стигне.
Нищо, ще се промъкваме през пролуките.
Разбрано. Ще видя къде е по-светло.
Решихме да преминем през циклона.
Пригответе кислородните маски.
Стрелците да се пристегнат.
Сложи си маската!
Дръж се здраво!
Ще се убиеш или осакатиш!
Рижи, какво става там?
Новият си разби носа. А така е наред.
Командир, обледяване.
Командир, повтарям, обледяване! Как ме чуваш?
Командир!
Веня!
Веня!
Чуваш ли ме, Веня?
Командир, падаме!
- Не чува, нищо не чува!
Той не ни чува.
Давай!
Другарю генерал, телеграма от щаба на фронта.
Давай.
Циклонът се е усилил.
Сега е точно пред курса им.
Др. командващ? Може би чай?
Чай.
Щурман. Нашето място?
Командир, вървим правилно.
Швеция е отдясно, Полша - отляво. Минахме над Борнхолм.
Какво става с останалите? Не е ясно.
Може би все пак да питаме по радиото?
Остави. Не можем - радиомълчание.
О, трима излязоха! Други не виждам.
Увеличи кислорода. Издигаме се!
Изтребител точно над нас!
Как така се озова тук?!
- Ние му се натресохме...
Вляво има летище. Натъкнахме се на охраната!
Командир, той обръща.
Приготви се за бой.
Стрелец Рижаков е готов за бой!
Стрелец Мурашов е готов за бой!
Виждам го. Идва отляво, откъм опашката.
Мой... Мой е!
Слезе надолу. Твой е! Виждаш ли го?
Да!
Гори! Справи се, новак!
Младок!
Браво, момко.
Ще напишеш на вуйчовците си, как си свалил първия си немец.
Командир, да идем на 6000. Сигурно са ни забелязали.
Екипаж, приготви се за набиране на височина!
Точно под нас е Шчечинската лагуна.
Курс 140.
Поздравления Екипаж.
Ние сме над Германия.
До Берлин има 130 км.
Ще стигнем там след 25 минути.
Е, какво?
Тишина?
- Тишина, др. командващ.
Ясно.
Тишина.
Тишината - това е добре.
Виждам четири машини!
Отгоре! 20 градуса вдясно!
Нашите са.
Николаич, преминахме през първия пръстен ПВО.
До Берлин остават 50 км.
Забелязаха ни!
- Тихо, тихо...
За свои ли ни приеха?
6000 м.
Тук и самият дявол не би разбрал.
Браво момчета, не се паникьосахте.
Командире...
Виждам Берлин.
Берлин!
Щурман, виждаш ли електроцентралата?
Пет градуса вдясно.
Прието.
Командир, над целта сме.
Приготви се за пускане на бомбите.
На прицел!
Прието.
Дръжте подаръци, гадове.
От самата Москва ги изпратиха. Яжте сега! Ваш ред е!
Командире, пуснах ги! И осемте тръгнаха!
Командир, курс 215.
Още градус.
Готов. На прицел.
Давай, Петя.
Да.
Черемис, какво стана с електроцентралата?
Курс 210. Скорост 350.
Готов.
Стрелците да се приготвят да пуснат листовките.
Спряха да стрелят. Сейга започва най-интересното.
Командир. Виждам изтребители.
По дяволите изтребителите.
Стрелците готови за бой!
Стрелец Мурашов за бой готов!
Стрелец Рыжаков за бой готов!
Предай на земята:
«Над Берлин съм. Мисията изпълнена. Връщам се».
Командир, а радиомълчанието?
Ами ако не се върнем?
Другарю командващ!
Какво?
Да.
Да.
Да.
Върнахте се! Всички се върнахте.
От 8 август 5 септември 1941 г
Съветските летци извършиха 9 рейда над Берлин.
Хвърлиха над 21 тона бомби, предизвиквайки
повече от 30 огнища на пожари.
В резултат на отстъплението на Съветските войски от Талин
и Моонзундския архипелаг, полетите към Берлин
от остров Сааремаа са прекратени.
Бомбардировките над Берлин, Кьонигсберг, Штеттен и други градове
на нацистка Германия в август 1941 са абсолютен шок за фашистите
и оказват максимално морално- психологически и политически ефект.
Митът за несъкрушимата немско-фашистка армада и
пълното унищожение на Съветската авиация е разрушен.
В душата на всеки съветски войник, от редник до генерал
бе укрепена вярата в своя народ и неугасваща воля за победа.
До нея... дългоочакваната Велика победа, бе още много далеч...
В памет на героите летци от 1-ви минно-торпеден авиационен полк
на ВВС от БАЛТИЙСКИЯ ФЛОТ.
Превод: puzek ®