Yo armahtaa a.k.a. Gracious Night (2020) Свали субтитрите

Yo armahtaa a.k.a. Gracious Night (2020)
Здравей, Виктория.
Добре.
Успокой се. Стойте вкъщи с Терхи.
Ако той дойде, не го пускайте вътре. Идвам веднага.
МИЛОСТИВА НОЩ
Юхани
Внимание, пътници, поради епидемията от коронавирус,
ви молим да спазвате добра хигиена.
Здравей. Купих ти храна. Обади ми се, ако ти трябва още.
Честит Първи май.
- Честит и на теб.
Хейки
По-рано тази година не предполагахме,
че кризата ще се задълбочи толкова.
Макар Финландия да е по-подготвена за кризи от много други държави,
епидемията и социалните и финансовите последици от нея
ни завариха неподготвени.
Това каза премиерът Санна Марин на пресконференция вчера.
Нападнатият в Мюрмаки тази сутрин е починал в болницата от раните си.
Полицията търси информация по случая.
Мотивът за нападението все още не е известен.
Ристо
Ако носиш съдбата си, без да виниш околните,
ако искаш да чуеш истината, макар и от нея да боли,
ако говориш истината, дори когато ти се присмиват,
ако паднеш и след това се изправиш,
ако виждаш красотата,
ако таиш надежда и любов в сърцето си,
ако понесеш това, когато сенките пораснат и се спусне нощ,
защото тя ще дойде, черната й ръка ще те стисне здраво ,
запитай се: "Някога бях ли някой?".
Когато другите не тръгват с теб, а остават,
може би се усмихваш, защото знаеш.
Ти ми донесе само тъга, но аз ще я понеса.
Не давам другите да видят това, което изпитвам.
Нима човек иска хората да знаят колко му тежи?
Не, защото мога да остана сам.
Сърцето ми ридае, но аз заглушавам неговия вопъл.
Пазя болката си в тайна.
Тя е тайна.
Мечтите ме напускат една по една.
Да?
- Здравей, Хейки.
Ти ли си бил?
- Отвори ми!
Какво има?
- Ще ми продадеш ли питие?
Видях, че свети, и реших да питам.
- Затворено е заради ограниченията.
Хейки...
- Не мога да ти продам нищо.
Имам основателна причина. Налей ми една чаша.
Само една.
- Ще те черпя.
Благодаря.
- Нали няма никого?
РќРµ.
- Влез.
Днес в квартала е бил убит мъж. Полицията търси извършителя.
Затова внимавам.
Съобщиха го по радиото.
Хубаво червено вино ли искаш, или отлично?
Имаш две опции.
- Искам най-доброто.
Знаех си. Дойде тъкмо навреме. Току-що отворих една бутилка.
Сложил си масата.
Май чакаш някого.
- Не, никого не чакам.
Мислех, че дъщеря ми може да дойде, но с нея човек не знае.
РџРѕРЅСЏРєРѕРіР° РёРґРІР°, РґСЂСѓРі РїСЉС‚ - РЅРµ.
Няма да се бавя, така че...
Имаме време да му се насладим. Това вино не бива да се пие бързо.
Заповядай. Честит Първи май.
- Честит Първи май.
Хубаво вино.
Бях сам.
Заради свещите може да изглежда така, сякаш празнувам,
но просто чаках дъщеря ми, а тя не дойде.
Седях си сам и си помислих: "Все едно съм в църква".
С този висок черен таван, като вътрешната страна на купол,
и с тези запалени свещи
сякаш освещавам празнотата, тишината и пустошта.
Как ще се справиш?
- До скоро мислех, че съм загазил.
Днес си казах: "Какво толкова?". Не само аз бедствам.
Ще видим какво ще стане.
- Ще е жалко, ако затвориш.
Най-после имаме бар в квартала. Преди нямахме нищо.
Сигурно си много зает.
Да.
В ковид отделението ли работиш?
- Да.
Така си и помислих.
- РќРѕ...
...не можех да изоставя другите си пациенти.
Да.
- Грижа се за тях от месеци.
Да, интересно...
...Как изведнъж сме толкова малко.
Да. Например, тук сме само ние двамата.
Доскоро тук имаше хора.
След като си тръгнах от работа днес, получих съобщение.
Една от пациентките ми е починала.
14-годишно момиче.
Беше много забавна, жизнерадостна и енергична.
И...
Опитах се да я изпратя в Института за изследвания в Осло.
Това беше последната ни надежда. Може би щяха да я спасят, но...
Тя се шегуваше за мен и за себе си.
В края на всеки преглед ми казваше: "Не ставаш.
Не ставаш за нищо".
Прекрасно момиче.
Написа ми писмо.
14-годишно момиче.
Не си изкарваш хляба лесно.
- Така е.
Често казват, че в професии като твоята
не бива да позволяваш на случаите да ти влязат под кожата.
Но как да стане? Аз едва ли бих се справил.
Обикновено успявам, но понякога има...
С възрастта, защитата ми отслабва.
- РЇСЃРЅРѕ.
Може би ставам крехък.
Не знам. Този случай успя да ме нарани.
Не знам.
От това, което ми каза, явно е била прекрасно момиче.
Светът има много слаби места
и се вижда къде е бил ударен.
Това работи ли?
- Да. Има много хубава музика.
Виж ти.
Какво ми трябва?
- Монета.
От едно евро.
- Имам жетон за пазарска количка.
Става, но не казвай на никого.
- Ще пробвам.
4И.
Едновременно ли да ги натисна?
- Няма значение.
4И.
Покажи ми какво избра.
- Ето тази.
Не е лоша.
Не е лоша. Ще разтребя.
Леката и нежна прегръдка на друг ,
като полъх на вятъра...
Лека и нежна прегръдка. Само толкова.
Ненужният интелект изяжда хората като плъх.
Как може всичко да е приключило, щом още дори не е започнало?
Нали няма да заспиш там?
Трябва да затварям.
РќСЏРјР°.
Когато си тръгнах от работа, се зарекох
да не се прибирам докато не реша дали да остана там,
или да напусна.
- Жена ти не те ли чака?
Вкъщи е, но не знам дали ме чака.
Предполагам, че ме чака.
Обикновено мъжете се прибират по някое време.
Не знам.
- Явно животът ти е объркан.
Да.
- Не знам дали това ще те успокои,
но не си първият, нито ще си последният.
Имам чувството...
...че живея живота на някой друг.
Какво?
- Живея нечий друг живот.
Къде да го сложа?
Сякаш живея чужд живот.
Спри да го правиш и започни да живееш своя.
Това беше глупав...
- Не, чудесен съвет е.
Да започна да живея собствения си живот.
Какво друго? Да се съжаляваш ли?
- Да. Хейки, аз не...
Не ти предлагам решения.
Дори не съм способен на това.
- Да.
А дъщеря ти?
Мислиш ли, че ще дойде?
- Не. Досега щеше да е дошла.
РќСЏРјР° РґР° РґРѕР№РґРµ. РњРЅРѕРіРѕ Рµ РєСЉСЃРЅРѕ.
Така е по-добре. Вкъщи е в безопасност.
Ще се справи. Днес й занесох храна.
РўСЏ...
Тя си има нейни си проблеми.
Би било хубаво, ако беше дошла.
Не съм разговарял със сина си Алвар вече две години.
РЇСЃРЅРѕ.
- Преди това си пишехме по работа.
Имахме добри колегиални взаимоотношения, но те западнаха.
И той ли е лекар?
- Не, изследовател е в Базел.
Дъщеря ми Ели още живее с нас.
- Да.
Мислиш ли, че умората е причината
семейният ти живот да изглежда толкова сив?
Най-лошото е, че не е сив.
Просто няма никакъв цвят. Не изпитвам нищо.
Разбираш ли?
- Да. Добре.
Разбирам.
Не знам какво да кажа.
- Няма нужда да казваш нищо.
Едва ли очакваш да кажа нещо.
- Не очаквам.
Но те уверявам,
че като барман съм чувал СТОТИЦИ подобни истории.
Така че не си сам.
Не омаловажавам усещането ти, че в семейния ти живот няма бъдеще.
Остана ли ти още малко вино?
- Да.
Защо не...
- Добре.
Добър вечер.
- Затворено е.
Тъкмо намерих отворен бар.
- Всички барове са затворени.
Знам, но видях, че тук свети.
- Чистим и ще си тръгваме.
Затваряме.
Може ли да си заредя телефона?
- РќРµ.
Зареди си го някъде другаде, не тук.
РќСЏРјР° РєСЉРґРµ.
- Разбира се, че има.
Отиди в бензиностанция, у приятел или се прибери вкъщи.
Ключовете ми паднаха в шахтата на асансьора.
Не са тук.
- Домоуправителят не вдига. Късно е.
Проблемът не е мой.
- Знам.
Не мога да пускам клиенти тук и да им продавам алкохол.
Забравих да заключа. Честит Първи май.
Дъщеря ми ще роди всеки момент.
Трябва да си заредя телефона, за да й се обадя.
Истината ли казваш?
- Разбира се.
Не е за вярване.
- Такъв е животът. Раждат се деца.
Ще е първото ми внуче. Пет минути...
Добре, може да го зареждаш пет минути
и ще й звъннеш. Ела.
- Благодаря. За мен е много важно.
Ще го сложа тук.
- Добре.
Ще чакам тук.
- Добре.
Нека се зарежда пет минути и ще си тръгна.
Дай му го.
Честит Първи май.
- Честит Първи май.
Казвам се Юхани, но всички ме наричат Юси.
Здравей. Аз съм Хейки.
А аз съм Ристо.
Мисля, че дъщеря ти ще се справи и сама.
Заради епидемията не мога да отида в болницата.
Има ли дула?
- Какво?
Дула - треньор по раждане.
Не, не може да има външни хора заради епидемията.
Те подготвят бъдещите майки за раждането.
Може и дистанционно.
- Не, няма треньор.
Мисля, че от всички хора на света,
тя има най-малко нужда от теб там.
Да. Това е много специален момент.
Ще е първото ми внуче.
Вие имате ли внучета?
- Нямам.
И аз нямам.
А деца имате ли?
- Да, едно.
Аз имам две.
Балони за Първи май.
Един минувач ми го даде. Мислех, че ще ме удари с него,
но той ми го даде и ми честити Първи май.
Ристо, и ти ли работиш тук?
Не, лекар съм.
Лекар ли?
- Да.
Наистина ли?
Добре.
Аз съм чиновник.
В Социалните служби.
Много скучна работа. Професията ми изобщо не е секси.
Обясни ни каква е.
Регионален директор съм за Западна Вантаа.
За кварталите Марцу и Мюрци.
Този район.
Гарата в Мюрци мирише на пикня. Там се друсат наркомани.
Молът в Марцу е пълен с бездомници.
С това се занимавам.
Заговоря ли за работата си, хората започват да гледат надолу
и сменят темата. Отегчават се.
- Какво прави работата ти скучна?
Социалната политика е досадна тема.
Кажеш ли, че си лекар, проявяват интерес.
Кажеш ли, че си директор в Социалните служби,
не го намират за секси.
- Не съм съгласен.
В такива времена професии като твоята са нужни.
Радвам се, че мислиш така.
- Така смятам.
Не ми се говори за работа повече.
Ако имах пури, щях да ви предложа.
Макар че обикновено бащата раздава пури на приятелите си.
Но въпреки това бих запалил.
Съжалявам, трябва да...
Скапана работа.
Радвам се, че мога да го кажа.
Социалната система се руши. На работа не бих могъл да го кажа.
Ужасно е, че след кризата от 90-те
покупателната способност на бедните е намаляла с 40 процента.
Това е трагично. Загърбваме голяма част от хората,
вероятно около 10 процента. Всяко правителство го прави.
В началото на кариерата си вярвах,
че нашето общество
приема и помага на социално слабите.
Сега просто гасим пожар без нужните средства за това.
С теб сме в едно и също положение по отношение на работата.
Твоята професия е също толкова важна.
Може да се каже, че съм любител психолог.
Не бива да пушиш вътре.
- Добре.
Може ли една?
- Не са мои. Питай Ристо.
Пуши отвън.
- Добре.
Да, колега.
Приказлив е.
- Да.
Да.
Жена ти ли ти се обади?
- РќРµ.
Звънна ми дъщеря ми, за да ми се скара.
Мисля, че майка й я е накарала.
Казах й,
че предпочитам да го обсъдя с майка й.
РЇСЃРЅРѕ.
- А не чрез нея.
Колко е голяма?
- Идната пролет ще завърши гимназия.
Ясно. Още живее у вас.
- Да.
Прекрасно момиче е.
- Да.
Не мога да откажа.
- Започва да ми харесва.
За съжаление.
- Макар че това кречетало дойде.
Да, но поне е кротък.
Щом телефонът му се зареди, ще си тръгне.
Това е балсам за душата ми. Как може да е толкова хубаво?
Въпрос на избор на професия.
Започва да ми олеква.
Добре. Това е целта.
- Да.
Да. Тя звъни. Дали да...
Да вдигна ли?
- Да.
За да не изпуснем момента.
Да.
Трябва да си призная,
че не съм Юси. Той е тук, но в момента е навън.
Мога да го извикам.
- Просто му вдигнах телефона.
Ще му предам.
Да.
Да. Не мога да ви помогна.
Не. Той ще ви се обади скоро
и ще се разберете.
Да. Добре.
Да, скоро. Успокойте се.
Да. Дочуване.
Проблеми с раждането ли има?
- По дяволите!
Няма никакво бебе.
Той е мъжът, когото полицията издирва.
Убил е човек.
Тази жена искаше да го предупреди.
Помисли ме за него. Убил е човек.
Трябва да се обадим в полицията.
- А ако е въоръжен?
Ако разбере, че сме им се обадили, ще загазим.
Идва ли?
- Може да си е тръгнал.
Телефонът му е тук.
- Да.
Само това ми трябваше.
Идва ли?
Изпуши си цигарата.
- Да.
Извинявай, взех я от теб.
- Нищо.
По принцип не пуша, но сега...
Да ти налея ли още една чаша, докато чакаш”?
Ако не е проблем.
- Заведението е щедро.
Заповядай.
Гладни ли сте? Ристо е гладен. Ти гладен ли си?
Ще направя сандвичи. Ела да си вземеш чашата.
Вземи си виното.
Пийвай си, а Ристо ще ми помогне да направя сандвичи.
Ако не е проблем.
- Не, изобщо.
Проклета туба!
Ама че бъркотия.
Обади се на полицията.
- Телефонът ми остана на бара.
Ти защо не им се обадиш?
- Телефонът ми е в джоба на якето.
Сандвичите. Какво ще правим?
- Най-добре да не правим нищо.
Не трябва ли да се отървем от него?
- РќРµ.
Тук има убиец. Разбираш ли?
Да. Опитвам се да се отърва от него.
Ще донеса чинии.
Колко пъти в бара ти е имало убиец?
- Нито веднъж
Защо не го поразпитаме? Да разберем що за човек е.
Ето нещо за хапване.
Вдигнал си телефона ми.
Трябваше да вдигна. Каза, че дъщеря ти може да се обади.
Убил си човек.
Как така съм го убил? Той не умря.
РЈРјСЂСЏР» Рµ.
- Починал е.
Мъртъв е. Затова тази жена ти се обади,
за да те предупреди, че полицията те издирва.
Какво ще правим?
- Защо не извикаш полиция?
Недей!
Не съм убиец.
Беше нещастен случай.
- Добре.
Обади се на полицията и им кажи. Само това ти остава.
Ще ви кажа какво се случи.
Не беше умишлено.
- Умишлено или не,
няма как да знаем. Не сме съдии.
Само ще ви разкажа какво се случи.
- Полицията е по-добър слушател.
Не е толкова просто. Животът не е черно-бял.
Нека ви разкажа.
Добре, но след това трябва да решиш.
Обещавам.
Винаги съм обяснявал на подчинените си
и на клиентите на социалните услуги какво означава свободата.
Има отрицателна свобода, например от нещо.
Има и положителна свобода - да можеш да правиш нещо.
Повечето си мислят: "Когато съм свободен, ще го сторя.
В почивните дни или щом се отърва от някого".
Мислех, че съм свободен да правя неща.
Преди две години, когато с Аннели се разведохме
и се освободих от тази изчерпана и унизителна връзка,
нямах с какво да я заменя.
Две седмици слушах Телониъс Монк и пиех червено вино.
Осъзнах, че животът ми е напълно празен.
Тогава в живота ми дойде Виктория.
С дъщеря си Терхи.
Виктория дошла във Финландия от Чили, за да учи фармакология.
Запознала се с младия очен лекар Ярко,
който бил много преуспял и харесван.
Влюбила се в него. Оженили се.
Родила им се Терхи.
Сигурно са били щастливи.
Живеели в скъп квартал.
Но Ярко се оказал нарцисист и садист.
Биел Виктория.
Изнудвал я и я използвал.
Обади ли се в полицията?
- Тогава още не я познавах.
Щом си знаел, защо не си им казал?
- Разбрах по-късно.
След развода им Виктория и Терхи се преместиха в Мюрци
и станаха мои клиенти.
Тогава разбрах, че той я е насилвал.
Тя беше психически нестабилна.
Терхи също имаше симптоми.
Колко дълго е продължил бракът им?
- Около година.
Значи дъщеря им тогава е била бебе.
Сега Терхи е на шест години.
Той продължил да я бие и след развода.
Ходи у тях, когато си иска.
Помолих Виктория да се обади в полицията.
Казах й, че не е трудно и че ще й помогна,
но тя отговаряше: "Не, сигурно аз съм виновна.
Предизвиках го". Обвиняваше се.
Бях обсебен от Виктория.
Слаба, беззащитна жена с дете.
А Ярко беше същински дявол.
Проклет нарцисист.
Бях обсебен от нея, признавам си.
Осъзнавам го. Май се влюбих в нея. Тя можеше да ми даде всичко.
С бившата ми жена нямахме деца.
Излъгах ви. Нямам дъщеря, която ражда в момента.
Винаги съм искал да имам дъщеря.
Който стане свидетел на такава ситуация,
трябва да я спре.
- Но какво може да направи?
Това е проблемът.
Превиших правомощията си.
В моята позиция не биваше да го правя.
Според мен е трябвало.
Нарушил си правилата.
- Направих го.
Обадих се на Ярко и му казах, че ако не спре, аз ще го спра.
Казах, че ще се обадя в полицията.
- И?
Дори отидох на работното му място, в очната клиника.
Пазачите ме изгониха оттам.
Започнах да ставам... Не знам.
Започнах да ставам обсебен от цялата ситуация.
Днес сутринта телефонът ми звънна.
Бях излязъл да тичам към 10,30 ч.
Виктория ми се обади уплашена. Каза: "Юси, не знам какво да правя.
Ярко е тръгнал насам и ме е страх. Какво да правя? Помогни ми, Юси".
Какво стана?
Казах й да стои вкъщи с Терхи и да не го пуска вътре, ако дойде.
Казах й, че ще отида там веднага. Започнах да тичам към тях като луд.
Застанах пред входа. Ярко спря там с колата си.
Набил си го. А после?
Стоях пред входа.
Той слезе и тръшна вратата. Гледаше ме злобно.
Предизвикваше ме.
Казах му: "Няма да влезеш. Няма да го позволя. Спри веднага".
Той отвърна: "Опитай се да ме спреш, лайно такова".
Събори ме на земята. Станах, хванах го за раменете и казах:
"Ярко, спри веднага!"
Той ме удари. Паднах. Започна да ме рита и налага.
Много е силен.
Като борец е.
Опитах се да предпазя лицето си и слабините си. Лежах като чувал.
Както каза един клиент: "Бият ли те, трябва да лежиш като чувал.
Пази само лицето си и слабините си".
Молих се да спре.
В един момент вече не усещах нищо.
Представих си Виктория на моето място.
Как я бие и я рита,
а Терхи седи в ъгъла и плаче.
Не знам откъде ми дойде сила и енергия,
но станах, сграбчих го за яката и го блъснах.
На земята имаше играчка камионче. Той се спъна в нея.
Падна и си удари главата в бордюра.
Лежеше там и си помислих...
Не знам какво си мислех.
Погледнах го за миг.
Отнякъде зазвуча песента "Ще те пазя от всичко".
Огледах се. Не знам защо си помислих, че никой не ме е видял.
В този момент оттам минаваше само камион за почистване на улици.
Започнах да бягам към вкъщи. Тичах доста време.
Прибрах се, преоблякох се и излязох из града.
Чудех се какво да правя и къде да отида.
Да бях извикал полиция и линейка.
Но в тази ситуация постъпих като дете,
което е било хванато, докато прави нещо лошо.
Разбирате ли?
Но аз спасих двама души.
Ярко беше лош човек. Знам, че човешкият живот е свещен.
Никой няма право да отнема чужд живот.
Ако има Бог, Той има право да го стори, но човек - не.
Човешкият живот е свещен. Какво бихте сторили на мое място?
Напълно съм съгласен с теб. Спасил си ги.
Бих постъпил по същия начин в тази ситуация.
Щях да направя каквото мога.
Щях да се постарая да спася хората, които обичам.
Дори ако трябва да убиеш?
- Разбира се, че не.
Не исках да го убия.
- Бих постъпил по същия начин.
Но си наясно, че заради създалите се обстоятелства
ще лежиш в затвора най-малко за убийство по непредпазливост.
Интересното е,
че когато влезе тук, изглеждаше като спасител.
Изпита ли удоволствие, когато го блъсна?
РќРµ.
- Това е интересен въпрос.
Както каза, си ги спасил.
- Защо попита за удоволствието?
Ако искаш да си герой, извършваш героична постъпка.
Единствената ти грешка е,
че не си извикал полиция и линейка.
Ти щеше ли да ги извикаш?
- Да.
И аз бих, но ми е интересно да разбера
дали се виждаш като отмъстител или като спасител.
Затова те попитах за удоволствието. Разбираш ли?
Да, но в онзи момент не изпитах удоволствие.
Преди това се виждах като герой.
- Ще перефразирам въпроса.
Сигурно милиони пъти си си представял
какво би сторил, ако го срещнеш. Искал си да го удушиш, нали?
Вероятно.
- Това имах предвид.
Но ако го кажа на полицията...
- Говореше за свободата от нещо
или от някого. Отмъстител или спасител? Разбираш ли?
На кръстопът си.
Можеш да решиш дали да си свободен да правиш нещо.
Спасител ли си, или отмъстител?
Но в същото време създаваш теория
как хората да вършат добри дела
и дали това им доставя удоволствие предварително.
Героичният епос преди това ли се заражда?
Според мен постъпката му се основава на любов.
Опитал си се да покажеш любовта си на Виктория и дъщеря й.
Но трябва да понеса отговорността за действията си.
Ако кажа на полицията какво чудовище бе Ярко според мен,
ще излезе, че съм го планирал. Ще ме осъдят.
Важното е дали мислиш, че си постъпил правилно
и дали поемаш отговорността за това.
- И аз така смятам.
Боя се, че това е катастрофата, към която съм вървял с години.
В подсъзнанието си съм разбрал,
че точно към това съм се движил през цялото време.
Сякаш някаква сила вътре в мен ме е бутала в тази посока.
Караш ситуацията да изглежда загадъчно.
Съгласен съм. Трябва да говориш за това.
Случило се е нещо конкретно. Бутнал си го и той е паднал.
Било е нещастен случай.
- Но също така, ако твърдиш,
че това е съдбата ти,
по време на войната, офицерите са искали да умрат.
Ако искаш чрез загадъчно преживяване
да се почувстваш жив,
ще започнеш да се движиш в тази посока
и да направиш нещо такова.
- Разбирам.
Трябва да анализираш представата си за живота.
Адски много се радвам, че ви го споделих.
Трябва ми време, за да осмисля всичко.
Имам нужда да излея душата си на някого.
Нови приятели, тъкмо щях да засегна темата.
Да отворим ли още една бутилка?
- Да.
РђР· СЃСЉРј Р·Р°.
- Добре.
Ще потърся вино.
РџСѓСЃРЅРё РјСѓР·РёРєР°.
Затворено е!
Не може да влизате. Вървете си! Напуснете!
Не отивайте на бара! Затворено е.
- РўСѓРє РёРјР° Рё РґСЂСѓРіРё С…РѕСЂР°.
Не продавам бира. Има ограничения.
- Защо тук има и други?
Те са ми приятели.
- И ние можем да ти станем приятели.
Не обслужвам клиенти. Вървете си!
Бира! Бира!
- Не мога да ви продам бира.
Тогава ни я дай.
- Да ви я дам ли?
Безплатна бира!
- Страхотна идея, няма що.
Добре, ще дам на всеки от вас по една бутилка "Корона".
Няма да струва нищо, но не е безплатна.
Това какво означава?
- Трябва да им изпеете нещо,
понеже им е тежко. Изпейте нещо като за Първи май.
Да изпеем ли "На каменист хълм”?
- Да.
На каменист хълм
си построих колиба.
Ела, девойче младо,
и с мен я сподели.
Ако не хвана корона,
ще се махна далеч оттук,
в чужди, непознати земи,
за да не те виждам.
Още една. Благодаря.
- Благодаря.
Към каменистия хълм! Чао. Лек път!
- Честит Първи май.
Ела, девойче младо,
и с мен я сподели.
Отървахме се от тях.
Понякога се чудя защо държа този бар.
Не мога да забогатея от това. Все работя.
Но тогава идват младежи като тях
и тук се изпълва с енергия.
Затова е построено това място.
Не е ли успокояващо,
Че макар и да знаят, че е затворено, все пак влязоха.
Добър знак е, нали?
- Разбира се.
Хубаво е, въпреки че се страхувам властите да не разберат.
Но това не е таен бар. Заведението е законно.
Хубава, стара кръчма.
Ще ви разкажа нещо.
Дядо ми...
...беше от Ладога в Карелия, близо до Петрозаводск.
Фамилията му беше Аминоф.
Когато бил малък, семейството му било заможно.
Баща му бил от род на търговци, а майка му - от богато семейство.
По времето на Сталин не им провървяло.
Баща му бил убит, а майка му влязла в затвора.
Дядо ми имал пророчески сън. Беше нещо като шаман.
Сънувал, че ще се наложи да замине.
Гонели го кучета.
Сънувал, че на стари години живее в апартамент с изглед към морето.
Станало така, че преминал границата и влязъл във Финландия.
Гонели го кучета.
Местил се от град на град и се озовал в Хелзинки.
Нямал пукната пара. Имал само дрехите на гърба си.
Не познавал никого. Започнал от нулата.
Във Финландия не било лесно за руснаците
преди Втората световна война.
Сменил няколко работи и дошъл тук. Работил в машиностроенето.
Няколко години строил локомотиви и извършвал поддръжка.
Намерил си жена - Хелви.
Оженили се и полека-лека спестили пари.
Тогава решил да отвори бар.
Знаеше много интересни истории. Беше като руски търговски пътник.
Намираше общ език с всеки. Хората го харесваха.
Казваха: "Хейки идва".
Кръстен съм на него.
Отворил бар наблизо - на ул "Алексис Киви".
Барът бил малък, но вървял добре.
Имал много редовни клиенти. Дядо се грижил за тях.
Мина време и дядо вече беше изморен и болен.
Татко пое бара за известно време, но не знаеше как да го върти.
Повече му харесваше от другата страна на тезгяха.
Аз поех кръчмата, когато бях на 22 години.
Не знаех как да водя счетоводството.
Но ми беше много забавно. Старите приятели на дядо бяха там.
Сприятелиха се с мен, защото ме бяха виждали преди.
Моят житейски път прилича на този на дядо ми.
Намерих си жена. Живеехме добре.
Имахме дъщеря.
Жена ми почина. Оттогава мина доста време.
С дъщеря ми останахме сами. Ситуацията с бара стана несигурна.
Кварталът стана по-тих.
Съседният квартал беше оживен, но този беше тих.
После тук започнаха да строят жилищни сгради.
Нещата се подобриха.
Реших се на доста смел ход,
когато открих това място.
Изтеглих голям заем.
Реших да направя бар, точно какъвто искам.
Може да прозвучи малко сантиментално
или мелодраматично,
но го направих заради дядо ми.
Той обичаше да е сред хората.
Обичаше да играе билярд. Затова сложих тези маси.
Отворих този бар през есента.
После започна епидемията и затвориха заведенията.
Всичко приключи.
- Защо говориш така?
Защото трябва да държа бара затворен.
Не може да го закриеш.
Това е не само твоята история, но и на дядо ти.
Това е история на поколенията.
- Малко е...
Историята на всички ни.
- Това съм аз.
Може да е сантиментално, но това е моята идентичност.
Тя идва от три поколения назад.
- Не може да го закриеш.
Няма значение какво мисля. Няма ли пари, няма бар.
Скоро няма да има пари.
Положението е не само лошо. То е безнадеждно.
Ако не мога да запазя бара, няма да го дам на друг.
Този бар е моята идентичност и ще си замине заедно с мен.
Не знам дали трябва да го кажа, но звучи доста крайно.
Има нещо друго.
Говорих за съдбата си. Този бар е твоята съдба.
Щом е така, не е въпрос на пари.
Да, но...
- Става дума за нещо повече.
Никой не взема парите със себе си на оня свят.
Така е.
Това имам предвид. Така трябва да разсъждаваш.
Ти каза, че съдбата ти е била да се противопоставиш на насилник.
А твоята - да се сбогуваш с 14-годишно момиченце.
На мен ми е писано да се сбогувам с този бар.
Отзад имам туба с бензин. Барът ще изгори тази вечер.
Хейки, още имаш шанс
да сложиш край на тази катастрофа.
Мисля, че трябва да го запалим. Нека изгори, дявол да го вземе!
Преди това ще изпразним бутилките на онзи рафт.
Имаш кибрит. Дай ми го.
- Имам.
Дай го.
- Започваме.
В памет на дядо ми.
- РђРјРёРЅРѕС„.
По-късно е сменил фамилията си с финландската Амикайнен.
Благодаря за кибрита.
Единственият проблем е...
...какво ще работя след това?
Да.
- Мили боже.
Може да готвя супа от грах в кухнята на затвора.
За мен.
Там ще основем литературен клуб.
Подпалвач и убиец.
- Да.
И лечител.
- Да.
Сигурен съм, че един ден барът ще бъде закрит.
Ти си толкова добър човек, че няма...
Не си мисли, че положението е толкова лошо.
Винаги има решение.
- Здравей.
Здравей.
- Здравейте.
Понеже сте по-възрастни от мен, бихте ли ми казали
какво означава когато в една връзка човек спре да мечтае.
Дошла си тук да търсиш отговора?
РўРѕРІР° Рµ РјРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЉСЂ РІСЉРїСЂРѕСЃ.
Към мен ли е насочен?
Може би трябва да се замислиш
дали е предизвикателство, афоризъм,
игра на думи или първомайска шега.
Готови ли сме да се прибираме вкъщи?
РќРµ.
- Реших, че това искаш.
Въпросът е отличен.
- Да.
Стига! Хейки, дай ми питие.
- Много хубав въпрос.
Искаш ли?
- Разбира се.
Ще донеса една бутилка.
- Добре.
И чаша вода.
- Разбира се.
Значи във връзките няма място за мечти?
Да.
- Какъв въпрос само!
Трябва да е в брачния договор.
- Да.
Да подновим ли брачния си обет, за да не спираме да мечтаем?
Заповядай.
- Благодаря.
Мисля, че става въпрос за следното.
Когато в една връзка спреш да мечтаеш,
значи връзката е изчерпана. Случвало ми се е.
Да.
- Не съм най-вещ по този въпрос,
но спреш ли да мечтаеш, значи партньорът ти е мъртъв.
Точно така.
- Или поне връзката е мъртва.
Или и двамата са умрели.
От какво? Защо?
В името на какво?
- Тук ли ще намериш отговора...
Къде да го търся?
- ... за мечтите и...
Ристо, кажи ми къде да го търся?
- Пила ли си?
Аз ли? Едва ли повече от теб.
Предпочитам да обсъдим тази тема...
- Защо? И без това не ми говориш.
Където и да сме. Да застанем под часовника на "Стокман".
Там сега няма кой да ни види.
Може да прозвучи като обвинение, но ти разговаряш ли с мен?
Господа, добре дошли на нашия терапевтичен сеанс.
Разговаряш ли с мен?
- Това не е терапевтичен сеанс.
Добре де, може да се каже, че е, понеже присъстват още двама души.
Хейки, да излезем да пушим.
- Добре, ще ти правя компания.
Не искате ли да слушате?
- Няма да се бавим.
Не е ли добре да сте само двамата?
- Може ли още една?
Разбира се.
Извинявай, че не разбрах ситуацията веднага.
Сигурно и другите не са разбрали.
След като си тръгнах от работа, си помислих,
че най-после ще мога да реша дали връзката ни да продължи.
Ристо, чаках те...
Чаках те цели пет или шест часа.
Но всъщност
те чакам вече десет години.
Да.
- Къде беше?
Аз ли?
- Да, ти. Къде беше?
Къде? Къде беше?
- А ти къде беше?
Все пътуваше. Напоследък си стоиш вкъщи.
Пътуваше. Все те нямаше.
Искам да кажа, че физически те... Нека довърша.
Физически те нямаше, но също и духовно.
Много нощи плаках и се надявах да си те върна
и връзката ни пак да проработи,
но ми се струваше безнадеждно.
- Защо не си ми казал?
Казах ти.
- РќРµ СЃРё.
Опитвах се да ти кажа, но не намирах думите.
Знаеш, че не ме бива в това.
- Ристо, разбираш ли,
че това е предимство?
- Не разбирам.
Кое е предимство?
- Че сме различни.
Ритмите ни са различни. Това е сила.
- Аз просто...
Защо не разчиташ на това? Защо не вярваш, че е така?
Защо не се примириш с това?
Защо не го приемеш?
Не се сърди, но ситуацията е типична.
Когато дойдеш и ми кажеш пред други хора...
"Когато дойдеш и ми кажеш..."
- .. Че вече не мечтаеш,
звучи така, сякаш ме обвиняваш.
- Ако не бях отворила темата,
нямаше да го обсъдим.
- Скъпа, този импулс...
Значи сега ме наричаш "скъпа". Кога последно си ме наричал така?
Права си, отдавна не бях го правил.
- А защо не си го правил?
Опитвах се...
- Защо не си го правил?
Защо си забравил всички тези неща?
Къде беше?
Знам, че работата ти е много отговорна,
но сигурно виждаш, че това се отразява и на децата ни.
Ако трябва да опиша връзката ни от моята гледна точка...
В това има нещо доста парадоксално.
- Остави ме да се изкажа.
Щом ти е толкова смешно, май е по-добре да не казвам нищо.
Не, тъй като сега вече говориш, скъпи Ристо...
...много се надявам да се научим да се смеем един на друг.
Това не е обида. Казах го от сърце.
Но в тази ситуация има парадокс.
- Ева, не ме оставяш да се доизкажа.
Така ме мачкаш.
- Признавам го.
Тъпчеш ме.
Смазваш ме като лавина.
Когато си наоколо, не ми достига кислород.
Не намирам думите.
Преди малко се опитах да опиша връзката ни.
Струва ми се, че крещя името ти в мрака, но ти не ме чуваш.
Плакал съм, защото докато лежиш до мен,
не мога да държа ръката ти.
- Защо?
Знам, че си също толкова съкрушена.
Защо не можеш да ме държиш за ръка?
- Не знам.
Щом те докосна, ти се разтреперваш и се отдръпваш.
Избягваш допира ми.
Защо? Докато спиш...
- Знам, но...
Ако се приближа до теб, ти се отдръпваш,
дори когато спиш дълбоко. Това е показателно.
А после се чудиш
защо съм толкова властна и те задушавам.
Какво се е случило? Защо сега ми говориш открито?
Защо през годините е било трудно, та дори невъзможно?
Искам да бъда сродната ти душа и твой спътник в живота,
на когото имаш доверие, с когото споделяш любимите си неща.
Често съм признавал грешките си. Знам как съм живял.
Познаваш характера ми и поведението ми.
Знам, че се отдръпвам, но не е за да те отблъсна.
Просто се пазя. Не от теб. Не знам от какво.
Пазя се от някакъв страх, който идва от далечно място.
Не знам защо живеех чужд живот, както го описвам.
Бях друг човек в собствения си Дом.
Бях ти чужд.
Бях някой друг,
но искам да съм някой,
който изпълва дома ни с любов
и може да те направи щастлива.
Сигурна съм, че и двамата искаме да правим другия щастлив.
Довиждане.
Тръгвате ли си?
- Да. Лека нощ.
Всичко хубаво. Няма страшно.
- Благодаря.
Чао.
- Чао.
Да отидем ли да поспим?
- Няма да е зле.
РќРѕ РєСЉРґРµ?
Едва ли мога да остана тук.
Знаеш, че не може.
Ще отида да оправя бъркотията.
- Да.
Най-после.
Точно така.
Но при едно условие.
Обещай ми, че няма да запалиш бара.
Обещавам ти да си помисля дали да го запаля.
След няколко години ще дойда да проверя.
Ако този бар още съществува, когато дойдеш,
ще те почерпя.
Да те накарам ли да се подпишеш?
- Имаш мъжката ми дума.
Дявол да го вземе.
Няма страшно.
Всичко ще се оправи.
- Благодаря ти, Хейки.
Леката и нежна прегръдка на друг,
като полъх на вятъра...
Лека и нежна прегръдка. Само толкова.
Ненужният интелект изяжда хората като плъх.
Как може всичко да е приключило, щом още дори не е започнало.
Как така "стъпил на земята"?
Нима си виждал някой да ходи по въздуха?
Просто те харесвам.
Нужно ли е да го доказвам с хиляди слова?
Леката и нежна прегръдка на друг,
като полъх на вятъра...
Лека и нежна прегръдка. Само толкова.
Превод ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА