The Tourist - 01x03 (2022) Свали субтитрите
Сигурно съм бил на 8-9 години.
Стъпвахме по-леко, отколкото днес.
Имаше нещо в това. Нещо първично, нали?
Да убиеш животно за храна? И за спорта, разбира се.
Не се лишавахме от спорта.
Вдигаш оръжието, прицелваш се и гърмиш.
Като по филмите.
Заедно провлачвахме плячка до вкъщи, като всеки беше хванал по един крак.
Растем. Нещата се променят.
Простите удоволствия стават сложни…
И скъпи.
И аз осъзнавам, че нещата не могат да останат същите.
Но… В същото време се чудя…
Какво се случва с всичкото това? На какво възлиза всичкото това?
Каква е сумата на всичките тези части?
Аз съм клише.
ТУРИСТЪТ Сезон 1, Епизод 3
Имам повече пари, отколкото мога да похарча.
И пак не мога да пресъздам това нещо… Чувството, когато бяхме по-млади…
По време на лов.
Нещата се промениха, приятелю. И не мога да намеря пътя си назад.
Другия път ще го направим така, както преди.
Мислиш ли, че човек в моето положение може да лази?
Отново да пълзи из канализацията в Атина?
Това ще помогне.
Може би.
Коста. И двамата знаем защо се чувстваш по този начин.
Има само една жертва, която е важна.
Която ще ти даде това, от което се нуждаеш.
Елиът Стенли.
Значи Елиът Стенли?
- Нищо ли не ти говори?
Откъде ме познаваш?
Запознахме се преди шест месеца на плажа Сулубан в Бали.
Ти ме почерпи с мартини с капка лимон и водка "Белведере".
Нещата се случиха бързо. Между нас протече тази химия.
Случи се нещо. Нещо, силно възпламенимо.
Три дни стояхме в моята стая и когато отминаха…
Отложихме полетите си, за да бъдем заедно още време.
Какво съм правил преди Бали?
Никога не говори за това. Аз просто спрях да питам.
Знам само, че отмени обратния си полет
и каза, че ще останеш с мен завинаги, ако искам.
Явно много съм те харесал.
- Да, хареса ме.
Чувствата бяха взаимни, така че…
И… Какво се случи?
Един ден мъж с пистолет се появи в хотелската ни стая
и се опита да ни убие, а ти му счупи врата.
Това убийство ли визираше?
- Да.
Ехо?
Свързахте се с Итън Крум. Ако оставите съобщение, ще ви звънна.
Благодаря.
- По дяволите.
Здравей, Итън. Аз съм.
Само проверявам.
Вероятно още не си се прибрал.
Дойдох тук, както казах.
Сега съм тук и не знам какво правя. Малко ми е тъпо.
Ще постоя още половин час и ако не се върнат, ще се прибера.
Браво за повишението. Заслужаваш го.
Винаги си казвал, че принадлежиш към рибеното отделение.
Добре тогава. Обади ми се.
В твоя защита бих казала, че го направи при защита.
Каза, че си ядосал някои лоши хора.
Кои бяха те?
Не знам.
Разбира се. И после какво?
Всеки от нас си тръгна по пътя.
Имай предвид, че ние не бяхме идеална двойка.
Бяхме различни. Напълно различни.
Саймън и Гарфънкъл.
Ти каза, че трябва да си тръгна и че ти ще се оправиш с това.
Затова си тръгнах.
Знам, че това не е вярно, иначе нямаше да съм тук сега.
Това е така, защото ти ме проследи до Австралия.
Да, ти не спря да ми звъниш…
- Супер, сега съм убиец и нуждаещ се.
Стана, когато катастрофира. Разбрах и дойдох в болницата.
Тогава сложих бележката в джоба ти.
Значи още не знаем какво ме свързва със заровения тип
или защо някой реши да взриви провинциален ресторант в деня,
в който бях поканен да отида?
- Боя се, че не знаем.
Да намерим зарядно за това? Да видим какво можем да разберем?
Макар че ако казваш истината, май е по-добре да не знам.
Ами ако всички тези спомени, които са заровени някъде в главата ми,
се крият, защото не искат да бъдат открити?
Смяташ ли, че можеш да го направиш? Да оставиш всичко това потулено?
Ще ми се да вярвам в това.
Но после си викам, че може би се опитвам да си кажа нещо.
И може би трябва да се вслушам.
- Ако знам едно нещо за теб,
то е, че не обичаш да слушаш.
Може вече да съм нов човек.
Не смятам, че хората се променят.
Смятам, че обръщат нещата и повтарят това отново и отново.
Така е.
Като боксерките?
- Да.
Като боксерките.
И не ти беше любопитно кой съм бил?
Всъщност няколко пъти проверявах в Гугъл, но не те намерих.
И това не ти се стори странно?
- Не. Не ми пукаше.
Бях завладяна от…
онова малко щуро нещо.
Малко съм обидена, че не си спомняш.
Толкова ли ти хареса?
- Беше джентълмен.
Радвам се да го чуя.
- Имаше своите моменти.
Изпод цялата тази жестокост имаше сърце до известна степен.
Явно не съм бил за изпускане.
- Разбираш какво имам предвид.
Не, не разбирам.
Наистина не разбирам, защото не те познавам.
Сигурно е плашещо.
Просто недоумявам защо не каза нищо, когато ме видя.
Не знам… Аз просто…
Изведнъж ми се появи вариант за рестарт.
Можех да натисна голямото червено копче и да започнем наново.
Колко често ти се случва да правиш подобно нещо?
Горе долу никога.
Аз… Наистина си помислих, че навярно този път нещата ще се получат.
Може би съм попаднала в някаква приказка.
Или в петия кръг на Ада.
- Добре.
Какво има в петия кръг?
Бесни гадняри.
- Откъде знаеш?
Нямам никаква представа.
Значи нещата помежду ни не се получиха?
Не ти се вярва.
Освен тогава, на моменти ни се получаваха.
И как беше?
Имахме си нашите моменти.
Но като съберем тези моменти… и те допускат грешка. Нали?
Довери ми се. Харесва ти.
Стана късно.
Да, трябва да тръгваме.
Всъщност не е удачно да се кара по тъмно.
Някои кенгурата скачат срещу фаровете, така че…
Разбира се, да.
- Да.
И какво предлагаш?
За какво си мислиш?
За факта, че това сме го правили и преди.
И аз нямам никаква представа.
Това е истинската трагедия.
Трябва да поспим.
- Да.
Хей!
Добре дошъл в Мъри Уотърс.
- Пристигнахме ли?
Хайде да поспим малко…
Като бонус към дрямката, която удари.
Хърках ли?
- Не ми се говори за това.
Един момент.
Прощавайте, гледах кърлинга по телевизията.
Много красив спорт. Гледате ли го?
Не е за всеки. Трябваше да го записвам.
В Унгария го дават в работно време. С какво мога да ви помогна?
Търся Хелън.
- Няма я.
Как ви беше името?
- Не съм го казвал.
Джеймс Логан. Следовател Логан. Работя с нея.
Работя под прикритие.
- Добре.
Заповядайте. Аз съм Итън.
Приятно ми е да се запознаем.
Имате уговорка да се срещнете тук?
- Да.
Къде е?
Притеснен съм за нея, г-н следовател. Няма да ви лъжа.
Замина без разрешение. Защо да го крия?
Да ви предложа кафе?
- Наистина трябва да я видя.
Взела се е много на сериозно. Така смятам.
Надвишава правомощията си.
Ще ви донеса една чаша.
Бързам.
Няма проблем. И без това щях да правя и за мен.
Джеймс, Хелън много се загрижи за онзи тип с амнезията.
Сякаш по някакъв начин носи отговорност за него.
Оказа се, че му е дала пари, за да отиде в Бърнт Ридж.
Представяте ли си?
- В Бърнт Ридж ли?
Да. И тя замина натам.
Аз й викам: "Слез на земята. Водата е топла, мила.".
Ще я откриете в Бърнт Ридж. Следовател Джеймс, приятелю.
Добре. Благодаря.
- Вижте сега…
Когато я видите, бихте ли поговорил с нея?
Да я убедите… Да я склоните да не се задълбочава в това.
Задължително.
Знаеш ли какво, Итън…
Харесвам те. Хелън е късметлийка, че те има.
Голяма късметлийка.
Скрий се.
- Какво?
Това е сержантът от Бърнт Ридж.
Дали са дошли заради нас?
- Не, заради бързата кухня.
Защо са тук, по дяволите? Няма как да знаят за трупа.
Подозирам, че може да са дошли заради експлозията.
Сарказмът ти започва да ме дразни.
- Нима? Обожавам глупавите ти въпроси.
Продължаваш.
- Прави ми кеф.
И пак го правиш.
- Добре. Готови ли сме?
Ще дойда с теб. Това не ми харесва.
Ще питат на рецепцията за хора с нашето описание. Не й вярвам.
Сигурно рецепционистката е друга. Ще спечелим малко време. Хайде.
Да вървим.
Да, да. Просто заобиколете.
Здравейте.
- Здравейте.
Изглеждате изморена. Направих ви кафе.
Благодаря ви.
- За нищо. Вие ни пазите.
Аз ще ви почерпя с чаша кафе.
Когато го изпиете, върнете чашата.
- Добре. Всъщност…
Съжалявам. Вие ли сте Сю?
Да.
Аз съм кандидат-следовател Хелън Чеймбърс от Купър Спрингс.
Един човек е отседнал при вас. Изгубил си е паметта?
Да. Знам кого имате предвид. Около него всичко наред ли е?
Честно казано не съм сигурна.
В момента тук ли е?
- Не. Боя се, че не.
Вчера замина на някъде. Не знам кога ще се върне.
Може ли да вляза?
- Разбира се. Заповядайте!
Как сте?
- Не му обръщайте внимание.
Без апарата е глух като змия и груб.
Глух като какво?
- Това е израз.
От Библията. Предполага се, че змиите не могат да чуват.
Затова са толкова опасни.
- Може би.
Бях тръгнала до магазина, за да напазаря,
така че ако имате други въпроси към мен…
Само дали имате представа къде е отишъл този човек.
Боя се, че не. Замина със сервитьорката,
която работи в ресторанта… Или работеше, преди да се взриви.
Имате ли представа кога вероятно ще се върне?
Не, съжалявам. Не съм много полезна, а?
Няма проблем. Благодаря за отделеното време.
Ще почакам отвън, ако не възразявате.
- Не. Изчакайте тук.
Ралфи няма да възрази.
- Сигурна ли сте?
Защо толкова много искате да говорите с този човек?
Да не е нарушил закона?
Честно казано, не знам.
Извинете за грубия израз, но един тип иска да говори с него.
Тип, който е шибано лукав.
Много неща се случиха, откакто този човек се появи.
Мисля, че може да е загазил.
Мисля, че проблемите ще го настигнат.
Както в играта със змията,
в която колкото повече напредваш, толкова по-голяма става опашката.
И вероятността да се блъснеш в нея нараства.
Пич, виждал ли си този мъж? Пътува с жена на име Луси. С "и".
Да. Защо?
- Не знам. Така се пише името й.
Каза, че си го виждал?
- Да.
Стой тук. Не мърдай.
Господине! Инспектор следовател Роджърс.
Той го е виждал. Виждал е и Луси.
- Ега ти пича.
Виждал ли си този човек?
- Да.
Вчера дойде в офиса с някакво момиче.
Луси Милър. Те трябва да са били.
- Защо?
Не знам… Съжалявам, просто съм развълнуван.
Успокой се. Ще искам да ми кажеш…
Извинявай, забравих за времето. Извини ме.
Какво…
Добре, продължавай.
Да беше Луси с "и", което лично аз не одобрявам.
Двамата ги закарах до едно място в пустошта.
Казаха ли защо?
- Не. Силно искаха да отидат.
Когато тръгнаха, беше малко странно. Всъщност доста странно.
Можеш ли да ни закараш до мястото?
- Да.
Ключовете за хеликоптера са у брат ми,
а Бог знае в коя кръчма се е забил.
- Няма проблем, ще почакаме.
Добре. Веднага се връщам. Надявам се.
Обикновено я пека за 50 минути.
Защото е плоска. Сплескана е. Защото си я сготвила набързо.
Ще се изпече по-равномерно. Да.
Не продават зарядни за стари телефони.
Сю трябва да има. Вехтошарка е.
Забравих, че ти си го направил.
Кое?
- Пасивно-агресивното нещо…
Ти знаеше.
През цялото време знаеше, че съм убиец.
Какво въобще правя?
Че си убил човек, но не и че си убиец.
- Каква е разликата?
Убил си човек при самозащита.
Какво те прихвана? Снощи не ти пречеше.
Снощи беше…
- Грешка?
Добре.
- Да, стари навици, предполагам.
Да не си правя илюзии за нас.
- Да, Саймън и Гарфънкъл.
Именно.
- Да. Даже не знам кои са.
Само кимах, когато ми разправяше, но не знам.
Не знам дали съм знаел и съм забравил, или още знам и…
Нищо не знам!
- Добре. Разбирам.
Не се притеснявай.
Добре. Нека се върнем. И като пристигнем, ще се разделим.
По-лесно е.
Да. Добре. Просто така. Супер.
- Започва се.
В смисъл?
- Пак тази простотия.
Тази простотия за мен е чисто нова.
Довери ми се, така е най-добре.
- Да ти се доверя? Майтапиш ли се?
Коя всъщност си ти?
- Нека спрем. Хайде.
Чудесно. Мен ме устройва.
Относно разговора ти по телефона. Мой познат работи в отдела ти.
Каза, че всеки ден точно в 10 ч. си се обаждал по телефона.
Спирал си всякаква работа.
Не знаех, че е интересна тема в полицейските среди.
Добре е да знам, че това усещане не е било ушна инфекция.
Извинявай. Просто… По-рано се обади и…
Човек има приоритети в живота си. Взема решения.
Преди не го правех. Само работих.
Всеки Божи час.
И после се разболях.
Претърпях операция, химиотерапия. Доста време изкарах по болниците.
Започнах да си мисля за това кое е важно.
Не исках жена ми да е с мен.
Затова й звъня всеки ден в 10.
Когато химиотерапията приключи, започнах да свиквам с това и просто…
Замислих се колко време съм загубил, забил главата в пясъка,
гонейки вятъра…
Никога не отделях време за важните неща.
Сега си по-добре, или…
Още й звъня, нали?
Казах ти, че ще се върне.
Готово.
Успях. Да идем до хеликоптера.
Преди да излетим, трябва да подпишете декларация с клауза:
"Не нося вина, ако ни избия, защото съм махмурлия от снощи."
Това някаква шега ли е, друже?
Да… Не. Съжалявам.
- 10 години съм летял с "Боинг АН-64".
Така че аз ще го пилотирам. Само ми кажи накъде.
Не мисля… Не го даваме на друг да лети с него.
Ега ти, добре се държи! На колко години е?
Една дама не казва възрастта си. Тук, тук. Можеш да я приземиш тук.
Значи това е краят?
Имате ли нещо против, ако…
Просто ще отворя.
Здравей.
- Здрасти.
Заповядай… предполагам.
Как си?
- Как съм ли?
На този въпрос обикновено хората отговарят: "Добре, благодаря, а ти?"
Нали?
- Обикновено.
Добре съм. Благодаря, Хелън. А ти?
- Ами…
Здрасти.
- Здравейте.
Хелън, това е Луси.
Хелън е дошла от Купър Спрингс, за да ме види.
Добре. Ама вие се познавате?
Да. Хелън е единственият ми приятел.
Да, нещо подобно.
Добре.
Мислих, че щеше да тръгваш.
- Исках да видя какво има в телефона.
Защо?
- И аз съм замесена в тази каша.
Затова смятам, че трябва да знам.
Да взема да го заредя тогава.
Защо би целия този път до тук?
- А, да…
Да, всъщност исках да ти кажа, че един мъж те търси.
Какъв мъж? Хелън, какво искаше? Какъв мъж?
Онзи мъж.
Ралф!
Ралф!
Ралф, моля те, залегни!
Покажи се. Където и да си.
Ела насам. Можем да излезем. Има врата. Ела. Бързо.
Ела насам.
Полиция!
Да?
- Пусни оръжието.
Какво ще правиш с това?
- Ще те застрелям.
Друг път стреляла ли си с пистолет, като изключим на полигона?
Пусни оръжието.
Не би го направила, дори и да искаш.
Я виж ти!
Благодаря ти.
- Ела насам.
Знаеш ли какво си ти, Елиът?
Една хлебарка.
Ти се една голяма, противна, дразнеща хлебарка.
Чакай малко. Само ми кажи защо?
Какво съм направил?
Не.
Господи.
Господи.
Брей.
Извинявай.
Как…
- Добре съм. Всичко е наред.
Така казваш. Ама лекар ли си? Защото не ми приличаш на лекар.
Знам за себе си, че не съм. Така че не знаеш дали си добре.
Нали така?
Ще кажа на Суини да те закара до болницата.
Изчакай един момент.
Аз…
Исках само да кажа, че много…
Много съжалявам.
Мъртъв ли е?
- Ако е жив, няма да е с такъв цвят.
Това не го видях.
Играех "Зората на викингите" в хеликоптера. Бях там.
Когато излетя, не видя ли труп?
- Играех "Зората на викингите"…
Бихте ли млъкнали?
Когато се върнаха, казаха ли нещо?
- Не.
Не поискаха ли да звъннеш в полицията?
- Да.
Да, пичът ме помоли да звънна, после размисли и каза: "Не го мисли."
Това не ти ли се стори странно?
- Мислих само за "Зората…
Кажи "Зората на викингите" и ще ти разбия главата в стена.
Аз съм. Мъжът, когото преследваме. Искам да го търсите с всички средства.
Какво?
Имало е престрелка в Бърнт Ридж.
Добре, добави това в списъка.
Явно този пич току-що е убил някого.
Остави почивката за по-късно.
- Това не трябваше да се случва.
Ралф не трябваше…
Не беше по твоя вина.
- Напротив.
Хората се опитват да ме убият, това…
Телефонът, който намери, сигурно вече се е заредил.
Навярно в него има нещо полезно за теб.
Няма ли да дойдеш?
Да не ти прозвучи, че имам нужда.
Вече сме минали по тоя път. Нещата не ни се получават.
Позволих си да забравя за онази нощ, което беше глупаво.
Съжалявам.
Гледай на това като ново начало.
Всичко, което си направил, е без значение.
Важно е само това, което правиш сега.
От бисквитка с късметче ли прочете това?
Каза ми го баща ми. Преди да почине от рак на дебелото черво.
Съжалявам.
Няма нищо. Смятам, че той го е прочел от бисквитка с късметче.
Къде е годеницата ми Хелън Чеймбърс?
- Здравей.
Благодаря, но не биваше да се разкарваш.
Напротив. За малко да умреш, мила.
- Не. Само кракът ми е одраскан.
Можех да те загубя.
- Наистина. Добре съм.
Някой е стрелял по теб.
- Не, не стреля по мен.
Стреля по друг човек, а аз бях наблизо.
Каквото и да е ставало, не ме интересува, просто…
Радвам се, че си жива.
Благодаря ти.
- Обичам те, сладкишче.
И аз те обичам.
- Хайде. Да си тръгваме.
Не. Стига. Не го мислиш.
Имам няколко неща, които първо трябва да изясня, преди…
Дойде чак до тук, без никой да те е карал,
едва не те убиха заради тип, който не знае как се казва.
Той ми спаси живота.
- Има други хора, по-важни.
Които са квалифицирани. Това им е работата.
Това е нелепо. Хайде да се качваме в колата.
За да изпреварим тежкия трафик.
- Не.
Няма да дойда.
Загубих много време,
в което си казвах, че не съм такава или онакава, но…
Ами ако съм грешала? Ами ако съм?
Ами ако мога да помогна на човека в този момент,
в който никой друг не може?
В 16:00 часа имаме час по танци с Диего.
Имам да задам само няколко въпроса. Максимум за час. Ще се прибера.
Може да ме загубиш, Хел. Знаеш го, нали?
И смяташ ли, че някой друг би искал да бъде с теб?
Това беше много гадно, Итън.
Стига си хленчила. Диего ще дойде в 16:00 часа.
Ако не дойдеш навреме за часа, въобще не се прибирай.
Итън.
Почакай.
Бърнт Лодж е ето там.
Аз съм в тази посока.
Ченгетата вече трябва да са си заминали.
Ти какво би направила?
Бих си събрала партакешите и бих си вдигнала чукалата.
Нещо друго…
което трябва да знам?
Не. Смятам, че в общи линии ти казах всичко, което знам.
Така ли?
- Да.
Аз…
съжалявам за цялото това.
За това, че те въвлякох в цялата тази бъркотия.
Как се справям със сбогуванията?
Ужасно.
Да, винаги оставяш нещата с кофти нотка.
Майната ти.
Предполагам…
- Да. Точно така.
Майната ти и на теб.
Коста?
Били, казвай.
- Бях на косъм.
Имаха преимущество над мен.
Няма да се повтори.
- Ти обеща.
Нали няма пак да се вманиачаваш, Били?
Той ще диша. Спокойно. Просто може да е без крака.
Къде се намираш?
В град на име Бърнт Ридж. Коста, сериозно. Ще се оправя.
Идвам.
- Мога да се справя, братле.
Супер. Ще се видим скоро, братле.
Отиваме в Австралия.
Здравей.
- Здрасти.
Тъкмо си налях чаша с вода. Как си?
Добре. Леко съм в шок.
- Разбира се.
Исках да огледам, ако не е проблем.
- Разбира се.
Ще стоиш ли на пост за малко? Тъпото ми дете ми писа.
Свършило му горивото на магистралата.
- Да, няма проблем.
Чао.
Здрасти.
Как е кракът ти?
Боли ме, но още съм жива. Така че съм доволна.
Да.
Какво стана с човека с шапката?
- Изгубихме го.
Изгубихме го. Изчезна.
Намери ли нещо в това?
По-рано изглеждаше важно и не бях сигурна дали ти…
Не, няма проблем. Всичко е наред.
- Да.
Явно много е пострадал при онова стълкновение.
Невинна жертва.
Още веднъж благодаря, че ми спаси живота.
Ти си истински спасител. Буквално.
- Малко е пресилено…
Мъжът, който те преследваше, те нарече Елиът.
Да, да, да.
Така беше. Забравих.
Елиът Стенли.
- Хелън Чеймбърс.
Не бих ти дала име Елиът.
- А какво би ми дала?
Не знам. Може би Стийв. Или Раян.
- Раян? Наистина ли? За Бога, не.
Можеше да бъдеш Раян.
- Не.
До всички екипи: 35-40-годишен ирландец, висок,
с тъмнокафява коса, с неизвестно име. Твърди, че си е загубил паметта.
Свързан е с убийство в Мъри Уотърс, така че бъдете внимателни.
Аз ще тръгвам.
- Не мога да те пусна.
Не съм аз… Човека, за когото говорят по станцията. Не съм аз.
Можеш да обясниш в участъка.
Никого не съм убил. Поне така мисля.
Както казвам, това не е моя работа. Ела в участъка,
кажи го на началниците и те ще уредят всичко.
Добре.
Добре тогава.
Извинявай, но ще трябва да те закопчея.
Няма нужда.
- Такава е процедурата.
Добре.
Ето.
Съжалявам.
Моля те.
- Съжалявам.
Отвори колата.
Дай ми ключовете.
Мамка му!
- Тръгвай. Вземи я и заминавай.
Само не ме наранявай.
- Ще искам ти да караш.
Защо?
- Не мисля, че мога…
Не мога да карам с ръчни скорости.
Моля те.
- Качвай се в колата.
Не би ме наранил. Не си такъв. Ти ми спаси живота.
Тук грешиш. Аз…
Аз съм лош човек, Хелън. Затова хората ме искат мъртъв.
Действията ти от миналото сега са без значение, нали?
Сега имаш друга възможност.
- Такива сме, каквито сме.
Качвай се.
Накъде ще ходим?
- Просто карай.
До 16:00 часа трябва да се прибера.
Утре снимката ти ще е във всеки вестник.
Не можеш вечно да бягаш.
Не мога. Но днес мога.
Тръгвай.
Ще дойде.
Ще дойде.
Можем да се упражняваме, докато се върне.
Спокойно, аз ще съм дамата.
Хвани ме за кръста. Не ме натискай толкова.
Извинявай, Диего.
- Готов ли си? Едно, две, три.
Добре. А сега ще направим навеждането.
Счупен е.
Виждам номер. Поне така мисля.
Прецакан е. Разпознавам бракмите.
Казах ти, че е бракма.
- Просто карай.
Казват ми, че Елиът не помни нищо. Това са глупости, нали?
Не.
Късметлия.
Как така още не си мъртъв?
- Странно.
Щях да те попитам същото, Виктория.
Превод и субтитри: ПЕТЪР СТАЙКОВ © 2022