Hellraiser: Bloodline (1996) Свали субтитрите
космическа станция Минос 2127
Преместване на нова честота. Слънчеви смущения.
Засечен е приближаващ транспорт. Започват процедури по приземяване.
Топлинните сензори засича човешки живот на ниво 56.
Хора минават през врата 47.
Хора са засечени на ниво 24.
Толкова чакане, демоне...
...а за толкова кратка игра.
И сега любопитството е задоволено.
И е време...
...за отмъщение.
Д-р Мърчант. Смятайте се за освободен.
Какво друго, Чембърлейн?
Пренасочил е цялата налична мощност към личната си кабина.
И е спрял по-голямата част от кораба.
Искам да провериш всичко и да разбереш защо.
Да, сър.
Най-добрата космическа станция на компанията
е отвлечена и изкарана извън орбита от човека, който я създаде.
Имаме и самия човек замесен с древна история и прецакващ цялата база.
Изводи?
- Ненормалник.
Не питах тебе, Кардучи. Питах експерта.
Е, Римър?
Великият човек не отговори на очакванията ти, нали?
Сигурна съм, че ще отговори, сър. Стига да започна с разпита.
Къде е екипажът ти?
Накарах ги да си тръгнат към Земята. Виж... Губя ценно време.
Технически проблем ли имаше?
Не... Да. Да. Това е.
Имаше технически проблем и ти...
Всички вие трябва да се разкарате от станцията незабавно.
Когато тръгнем, вие идвате с нас.
- А, ти не разбираш.
Помогни ми да разбера.
Как се казваш?
Римър.
Играя една игра, Римър.
Приключвам нещо, което е започнало преди векове
и нямам време да ти обяснявам.
Не знаеш с какво си имаш работа.
От какво се страхуваш?
Каквото и да е, то е тук.
В тази станция.
Това събрано с неща, за които дори нямаш представа, че съществуват.
Но аз мога да си представя.
О, аз мога.
Паркър беше прав. Ти си луд.
Построих тази станция с една цел:
да създам най-големият капан в галактиката.
И какво очакваш да се хване?
- Адът е това, което ще се хване.
И аз ще го превърна в ярка светлина.
Говориш сериозно, нали?
Ако ти разкажа цялата история,
ще ми позволиш ли да завърша започнатото?
Много отдавна мой предшественик
на име Филип Лемършон
построил кутия-пъзел. Първата кутия.
Най-добрата му работа.
Тя била поръчана от богат аристократ на име Делил.
Човек владеещ черна магия.
Лидер на окултизма.
Филип бил толкова горд със своята кутия.
Тя щяла да затвърди името му,
семейството му. Моето семейство.
Той не знаел за скритите възможности на кутията.
За неописуемите неща, които щяла да освободи.
Злото.
Греховете.
Болката.
Аха!
Готова ли е?
- Готова е.
Красива ли е?
- Прекрасна е.
Ти най-добрия ли си?
Най-добрият майстор на играчки във Франция.
Е какво прави?
О, тя всъщност не прави нищо.
Това е моят шедьовър.
Ти просто не можеш да разбереш.
Работих по поръчка. С много специфични изисквания.
Почти полунощ е, къде хукна?
В шатото на Делил да доставя кутията.
- Сега? Защо?
Защото там може да оценят работата ми.
Късно е. Остани с мен.
Остани с нас.
Трябва да вървя.
Синът ми ще се роди на по-добро място от това.
Това е само началото.
Усещам го.
Сам самичка в този мрачен свят.
Без дом, без семейство.
Разбирам, че дори не си покръстена.
Жак,
настани това дете на масата.
Да ти е сладко.
Внимателно!
Ще бъда съкрушен ако си порежеш пръста.
Такъв джентълмен.
Винаги ли си такъв джентълмен?
Не!
Невинаги.
Мосю Делил е най-добрият магьосник във Франция.
Какво е това? За да не се контузиш.
Бавно, Жак. Убивай я постепенно.
Има силен дух. Великолепно.
Сега можем да започваме.
А, Лемършон.
Точен като произведенията си.
Навременен като играчките си.
А къде е кутията?
Плати му, Жак.
Благодаря.
Благодаря.
Лека нощ, майсторе на играчки.
Занеси я в лабораторията.
Намери точния инструмент.
Трябва да срежем точно...
О, господи.
- Не се плаши, Жак.
Спомни си уроците ми.
Призованият демон ти се подчинява.
Освен ако не застанеш на пътя на Ада.
Да.
Който направи магията, той я командва.
Ти си...
Анжелик.
Който направи магията...
той я командва.
Не е измислица, Август.
Знам какво видях. Знам и какво чух.
Кутията отваря порта към Ада.
Намираме се в 18 век, Филип, не в тъмните векове.
Светът се управлява от аргументи.
Дори се отървахме от господ.
А след като няма рай...
тогава логично следва, че няма и Ад.
Но аз го видях през прозореца му миналата нощ.
Много добре. Да предположим, че това,
което се страхуваш, че се е случило, наистина се е случило.
Кутия, която може да отвори вратата към Ада трябва да може да я затвори.
Но кутията принадлежи на човек, който не иска да затвори тази врата.
Тогава решението лежи буквално в твоите ръце.
Ти си направил устройство, което се страхуваш, че може да привика демони?
Да.
- Тогава направи устройство, което да ги унищожава.
Филип имал скиците.
Тези скици. Задачата изглеждала непосилна.
Но той трябвало да опита. Да опита нещо.
И единствената му надежда била да открадне кутията.
Кутията-пъзел, която бил създал със собствените си ръце.
Обърни се.
О, да.
Да. Да.
Майсторе на играчки! Имаш толкова талантливи пръсти.
Искам те да си поиграят с мен.
И да вземеш душата ми?
Тя вече е заминала, майсторе.
Демони ще бродят по земята.
И ти си отговорен за това.
Помисли само.
Ти и твоята кръвна линия сте прокълнати за вечни времена заради твоята кутия.
Какво чакаш? Убий го и ела, където ти е мястото.
Толкова талантливи пръсти.
Филип, боже мой!
Прости ми,
не знаех какво правя.
Ще те изкарам от тук.
Прекалено късно е.
Те се връщат. Спасявай се.
Спаси детето.
Жак бил прав.
Демони започнали да бродят по земята.
По същия начин, по който бродят из тази станция сега.
От кутия-пъзел?
Анжелик направила много кутии от скиците му.
Но това не било достатъчно.
Тя искала кутия, достатъчно голяма, че да отвори портата завинаги.
А твоето семейство?
- Било ключът...
Но те се отнасяли по същия начин, по който се отнесе ти.
Като към приказка. Но тяхната кръв помнела.
И в продължение на години
семейство Мърчант сънували за кутията-пъзел
и врати водещи до Ада.
И тогава един от тях срещнал Анжелик.
Много, много по-късно.
Дори докато спиш ме искаш.
Дори докато сънуваш ме гледаш.
Да, аз знам.
Знам какво ти лежи на сърцето.
Знам какво лежи на сърцето ти...
Джон Мърчант.
Погледни ме, погледни ме!
Добре ли си?
О, боже, пак събудих Джак.
А-а, мамо. Мамо!
Изглеждаш ужасно.
Притеснявам се и мисля, че трябва да отидеш на лекар.
Знаеш, че съм сънувал тези кошмари през целия си живот.
Но Джон, скъпи, те стават по-лоши.
От проклетата ти баба е. Тя беше странна, Джон.
Спомняш ли си как ти говореше за това колко си важен и колко е важен вашият род.
Скъпи, тя насаждаше неща в съзнанието ти.
Не всичко. Има други неща.
Неща, които усещам като спомени.
Невъзможни спомени.
И те преследват не само сънищата, но и работата ми.
Всичко, което правя.
- Но аз не искам да те преследват. И не искам да страдаш.
Не е това. От стреса е,
от този... този банкет. Мразя такива неща.
Тогава нямаше да си толкова добър.
Но то не е готово.
Не съм сигурен дали ще проработи.
- Да бе?
За това ли виждам лицето ти на първа страница на това списание.
Париж 1996
Лемършон.
Кръвната линия продължава, майсторе на играчки.
Аз съм неспокойна, а ти - отегчен.
Мисля, че трябва да видим Америка.
Майната и на Америка.
Тогава искам разрешението ти да отида сама.
Не.
Не искаш ли да знаеш защо искам да замина?
Не.
Това ли е последната ти дума?
Да.
Да.
Анжелик, нека да изясним нещо.
Това, което искаш ти е без значение.
Важното е какво искам аз.
След 200 години би трябвало да знаеш поне това.
Жак..
Разочаровала ли съм те някога?
Не.
- Затвори си очите.
Не се движи.
- Защо?
За да не се контузиш.
Това някаква нова игра ли е?
- О, да.
Може да те заболи.
Само малко.
Исусе.
Е, Жак, спомняш ли си уроците на Делил?
Може би действах малко прибързано.
Наслаждавай се.
О, забравих. Ти го обичаш грубо, нали?
Моля те!
Да, ти го обичаш грубо.
Боли.
Боли.
Моля те, не ме наранявай.
Ти престъпи правило номер 1, Жак.
Опита се да застанеш на пътя на Ада.
За какво говориш?
Кръвната линия на майстора е оцеляла.
Кутията.
Америка.
Ню Йорк
За мен е удоволствие и голяма чест...
да поднеса тази награда от името на архитектурното сдружение
на г-н Джон Мърчант.
Джон.
Благодаря.
Винаги съм знаел,
че вашите аплодисменти са най-добрите аплодисменти...
И съм много трогнат от вашата признателност
и от тази награда.
Искам да кажа, че...
Леонардо Да Винчи някога е казал, че едно произведение на изкуството
никога не е завършено,
то просто е изоставено.
И аз... аз не можеш да разбера какво е имал предвид до този момент.
Ъ...
Благодаря ви. Лека нощ.
Майсторе на играчки.
Идиот.
- Съжалявам. Много се извинявам.
Аз... аз не ви видях.
- О, простете ми.
Много съжалявам, аз...
- Беше грубо от моя страна.
Сега ще трябва да ви се реванширам по някакъв начин.
О!
Защо отиваме в мазето? Поне ми кажи името си.
Смяташ ли, че трябва да знаем имената си?
О, мистериозна жена, а?
Не харесваш ли мистериозното?
Ами, да.
Явно доста добре познаваш това място.
Просто следвам инстинкта си.
Обичаш ли игри?
Ти си като сън.
Почти.
Затвори си очите. Имай ми доверие.
Добре.
Какво става там?
Мога ли да гледам вече?
Можеш да погледнеш.
Време е за друга игра.
Имам да ти показвам такива гледки.
Добре.
Какво става?
Анжелик!
Нещата явно са се променили?
Адът се промени откакто ти замина, принцесо.
Вече не е толкова забавно.
Кутията ли създаде това?
- Човек го създаде.
Но кутията го накара. Накара кръвта му.
Негов предшественик направи кутията
и искаше да ни унищожи.
Много далеч си стигнала, принцесо.
Това не е просто стая.
Това е холокостът,
който чака да бъде събуден.
Ако може да мръднеш малко нагоре това.
Една жена иска да те види.
Джон Мърчант и сие.
Аз те познавам.
Нямаш представа какво удоволствие е да те срещна отново.
Всичко това е много добро.
Ти си този, който чаках.
Коя си ти?
Приятелка, надявам се.
Клиент, със сигурност.
Това твое ли е?
- Не.
Това принадлежи на моя род от векове наред.
Работя върху нещо базирано на него.
Може ли да го видя?
- Никой не го е виждал.
Тогава ми позволи да бъда първата.
Казано просто, това е нещо, което искам да направя с огледала и лазери.
Виждаш ли... на теория е възможно.
Безспирна светлина.
Пленена светлина, която се среща със собственото си отражение.
Още не съм изкусурил светлината.
Нещо липсва и не мога да го накарам да работи.
Ще продължи няколко секунди...
и после ще загасне.
Понякога няколко секунди са повече от достатъчни, майсторе на играчки.
Как ме нарече?
Мислиш, че не си спомняш? Но твоята кръв знае.
Нека ти напомня.
Анжелик!
- Познаваш ме от сънищата си,
Джон Мърчант. Джон Лемършон.
Нашите съдби... се сливат.
Аз не вярвам в съдбата.
Мислиш, че работата ти върху тази сграда е случайност?
То те караше, Джон.
Имаме много работа за вършене.
Ще поддържам контакт.
Каквото поискаш. Каквото поискаш.
Кое време е?
Ало?
- Лемършон.
Трябва да те видя.
Може ли да се срещнем?
- Ами, добре. - Днес?
Ще го изясним утре, става ли?
- В твоя офис.
Добре, дочуване.
Ъ, бизнес.
Някакъв японски клиент. Нямат представа за времето.
Ставам нетърпелив относно принцесата.
Човешкото съгласие се постига лесно, както от терор...
така и от изкушението.
Новата сграда?
- Сигурно.
Нанасят се?
- Да, нанасят се.
Още ли си гладен?
Готов ли си за нещо, което пищи?
И тя започна да ми задава разни странни въпроси.
Какви примерно?
Примерно какво бих правил с жена, която е била мъж.
Като мъж, който си го е отрязал ли?
Да. С хормоните и всичките му работи.
Е ти какво и каза?
- Поне така си мисля де.
Че си го е отрязала.
Какво е това?
- Това е врата.
Знам, че е врата, но я няма в плановете.
Гениалните висшисти...
Жалко, че огледалото не показва истинската ти красота, принцесо.
Твоят човешки обожател няма да може да го усети...
но аз мога да усетя изящното ухание
на истинската ти същност.
Знаеш ли, това започва да не ми харесва.
Знаеш ли, аз си мислех за същото нещо.
- Е, може би...
По дяволите.
Трябва да го проверим.
- Говори в единствено число.
Тук става нещо странно.
Идваш ли?
Върви. Провери я.
Е, поне ми пази гърба.
Дадено.
Изглеждаш ужасно, принцесо.
Съблазняването е илюзия,
но мина времето за измама.
В тази игра ще покажем истинската си същност.
И каква е тя?
Красотата на страданието.
Ти не си различен от звяра,
който яде кокалите, които му хвърляш.
А ти принцесо,
какво си ти?
Изкара ми ангелите бе човече. Какво ти става?
Спря ми фенера, спънах се и паднах.
От сега нататък се движим заедно, винаги.
Заедно, ясно.
Някой се бъзика с нас.
Стой на място!
Изправи ръце и застани до стената.
- Чу го, до стената.
Не ни карай да ти причиним болка.
- Болка?
Как се осмелявате да използвате тази дума?
Той има п-п...пирони в главата си.
Това, което вие разбирате под болка
е само сянка.
Болката си има лице.
Позволете ми да ви го покажа,
господа.
Аз съм болката.
Знам вашите страхове.
Чувам ги.
"Моля ти се, не ме отделяй от брат ми."
Давам ви думата си.
Това никога няма да се случи.
Един урок, принцесо.
Работи с мен или за мен.
Изкушението е безсмислено, принцесо.
Страданието е ключът.
Ще науча твоя човек - Мърчант, какво означава страданието.
Ще купя тайната му
на цената на болката.
Казват, че най-голямото страдание
за един родител...
е загубата на детето му.
Мама ще се върне след 5 минути, миличко, нали?
Джак!
- Тихо, мамо. Концентрирам се.
Не знам какво правя тук.
- Трябваше да те видя.
Каквото поискаш.
Бяхме добри заедно, Джон.
Да.
И отново ще бъдем.
Мамо!
Джак!
Джак!
Джак.
О, Джак.
О, господи, не!
Слава богу!
Джак, скъпи ела при мен.
- Не мога, мамо.
Той не ме пуска.
Какво миличко?
Господи.
Млад, недоразвит.
О, на какви неща мога да го науча.
Просто ми го върни, моля те.
О, страдаш много красиво,
но съм тук по бизнес, не за удоволствие.
Просто ми кажи какво искаш?
- О, аз искам примамка.
Жива примамка.
Боби, Джак, Боби!
Ти стой тук.
Слава богу!
Джон, недей!
Спокойно.
Не знам кой или какво си и не ми пука.
Просто искам жената и детето си.
О, разбирам те.
Ти обичаш това момче.
Имаш планове за него.
Надежди, мечти.
Измислено бъдеще,
в което ти го обичаш и го гледаш как расте?
Да.
- Тогава довърши работата си.
Или ще стане така, че момчето няма да умре тук,
но в продължение на хиляди години най- съкровеното му желание ще бъде да беше.
Мили боже!
Приличам ли ти на някой, на който му пука за господ?
Просто ми кажи какво искаш?
Кутията.
Проход към Ада,
направен от твоя предшественик.
В долната стая...
Вероятно по-голям проход.
Ти ще ми помогнеш
да осъществя предназначението му.
Хайде.
Хайде, Джак.
Насам, давай.
Ще се разделим. Върви по другото стълбище.
Имам план. Джак, всичко ще е наред, нали? Ще се справиш.
Хайде копеле такова. Мен искаш нали?
Не се лъскай толкова.
Не искам теб, дете мое. Искам това, с което си роден. Дарба.
Светлините?
Е, не, не светлина. Тъмнината е там, където съм аз.
Отлично. Пази се,
семейни човече.
Кутията,
мислена за толкова могъща,
е само модел.
Това, което ти ще ми дадеш, е пълната версия.
Няма вече да се промъкваме в този свят...
като термити през цепнатините на дървото.
Веднъж и завинаги ще отворим портата,
ще разбием укреплението.
Принцесата не искаше ли точно това от теб?
Не е ли това играта, която играехте с нея?
Това не е игра.
- О, да.
Това е игра.
И сега е време да играем.
Аз ще съм пръв.
Татко!
Бягай.
Време е да отворим портата... завинаги.
Това е невъзможно.
Не, не.
Харесва ли ти това?
Майсторе на играчки.
Ела тук, Джак.
Толкова млад.
Толкова крехък.
Толкова зрял.
- Татко!
Разкарай се от него!
- Захващай се за компютъра, майсторе!
Имаш работа за вършене.
Отвори портала за мен.
Използвай скиците.
Направи го!
Джак!
- Татко!
Бягай, Джак!
- Стига с игричките.
Джак.
- Мамо.
Отивай да играеш с кучето си, копеле такова.
Не!
Момчето оцеля.
То продължи кръвната линия.
Вината за това, което беше започнато от моя род.
И ти ли си наследил това?
Да. Беше предадено през поколенията.
Първо дойде в сънищата ми.
Моята кръв ми говореше докато спях.
Караше ме да довърша започнатото от Лемършон...
Преди всички тези векове.
Д-р Мърчант, какво правеше,
когато аз и Паркър те намерихме в кабината ти?
Призовавах демон... или два.
Може би и повече.
И успя ли?
- О, да.
Беше много по-лесно отколкото предполагах.
Мърчант? Чуваш ли ме?
Знам, че ме виждаш.
Почти се бяхме отказали да те чакаме.
Толкова чакане, демоне...
...а за толкова кратка игра.
Кратка?
Това ли е начинът да се отнасяш със стар семеен приятел?
Не. Кажи истината, Мърчант.
Ти се радваш да ме видиш.
Нетърпението ти съвпада с моето.
Може би.
Д-р Мърчант, започваме процедури по затварянето.
Но сега любопитството е задоволено.
И е време за отмъщение.
Д-р Мърчант. Смятайте се за освободен.
Не сега. Аз ги пуснах.
И какво от това, при положение, че аз не вярвам в Ада?
Но той вярва в теб и в момента е някъде тук.
Не се плаша лесно.
Престани да мислиш и започни да чувстваш.
Отвътре знаеш, че ти казвам истината.
Има нещо в тази станция точно сега... което иска душите ни.
И без значение дали вярваш в Ада или не... то ще ни заведе там.
Слънчевото подреждане е осъществено.
23 минути до завършване на мисията.
Моля те...
Разкарай се от тук и ми позволи да спася поне една душа.
Или отиваме заедно или никъде няма да ходим.
Тогава тръгваме заедно. Просто ме остави да приключа.
Тръгваме веднага щом Паркър приключи с проверката на кабината на Мърчант.
Разкарайте го от там, веднага. Вие не знаете на какво са способни.
Римър, заведи затворника до килията му и се приготви за тръгване в 4:30 часа.
Какво по...?
Помощ, помощ.
Спасете ме. По-бързо, тук съм.
- О, боже господи.
Хайде. По-бързо.
Тук!
Какво по дяволите е това?
Останките от най-неприятната жертва.
Но...
ти си тук, за да промениш това.
Нали?
Мърчант има план.
Избийте всички.
Опитвам се да се свържа с Паркър, но той не отговаря.
Ще отида да проверя.
- Той е мъртъв.
И ако не ме оставите да довърша работата си, всички сте... мъртви.
Чембърлейн!
Да, да?
- Паркър е мъртъв.
Какво?
- Паркър е мъртъв.
О, боже.
Не знам какво по дяволите става тук.
Само знай: "Първо стреляй."
Край.
12 минути до завършване на мисията.
Помогнете ми, моля. Моля, помогнете.
Мамка му!
Моля.
Помогнете ми.
О, мамка му.
Г-н Чембърлейн?
От коя шибана планета си ти бе?
Хайде, хайде!
Мамка му!
Можеш ли още да го направиш, да ги спреш?
- Мога да опитам.
Ще се нуждая от няколко минути да заключа координатите от тук.
Давам ви шанс да се измъкнете от кораба. Тръгвайте веднага!
Не можем да оставим Кардучи.
- Кардучи, обади се?
Отивам при него.
- Качвайте се на кораба.
Това оръжие няма да ти помогне.
Но знам нещо, което ще може.
Д-р Мърчант, 8 минути до завършване на мисията.
Не.
Той каза, че ще ме пази.
Каза ми какво да правя.
Моля, заповядай.
Това е кутия.
Това е просто кутия.
Хвала на бога за човешкия разум.
Довършете го.
Сега започва последния ход.
Скоро кръвната линия ще бъде прекъсната.
Ти и твоите предшественици се оказахте достойни опоненти...
Вкусът на победата
е почти горчиво-сладък.
Прекрасно! Не е ли?
Перфектно.
Създанията, които я обитават...
търсещи винаги светлината,
никога не виждали неописуемите океани от мрак от другата страна.
В момента има толкова живи хора,
колкото никога до сега.
Райската градина.
Градината на плътта.
Няма накъде да бягаш, майсторе на играчки.
Няма изход.
Тръгвай по този коридор и се качвай на совалката.
Имаме само 5 минути, Римър.
- Ти каза заедно.
Още не съм приключил тук.
- Е, тогава няма да тръгна.
Идвам веднага след теб.
Просто бъди готова.
Няма да имам много време след като това нещо тръгне.
Вярвай ми.
Няма да се пожертвам, ако имам възможност да се спася.
Не съм чак толкова луд.
О, боже мой.
Тук, кученце.
Прави се на умряло.
Д-р Мърчант, 2 минути до завършване на мисията.
2 минути, 2 века.
Всичко минава толкова бързо.
Ти много приличаш на твоите предшественици.
Знаеш ли това?
Имам чувството, че това е дежа вю.
Същото предизвикателство.
Същата сляпа надежда в светлината.
А ти в какво вярваш?
- В нищо.
Аз съм абсолютно празен.
Тогава няма да те заболи да умреш.
Нали?
Аз не мога да умра.
Аз съм завинаги.
Д-р Мърчант, 1 минута до завършване на мисията.
Къде си, майсторе на играчки?
Тук.
Холограма. Всичко се постига с огледала.
Като това.
Какво направи?
Имам вяра в светлината.
Какво?
- Светлината демоне, светлината.
Край на играта, демоне.
- Не.
Аз не мога да умра.
Добре дошъл в забвението.
Амин.
Превод и субтитри: Владимир Шопов Синхронизация: mastercho