Murphy's War (1971) Свали субтитрите
Войната на Мърфи (1971)
Участват още: Сиан Филипс, Филип Ноаре, Хорст Янсон и други
Оператор: Дъглас Слокомб
По романа на: Макс Като
Музика: Джон Бари, Кен Торн
Сценарист: Стърлинг Силифант
Режисьор: Питър Йейтс
Назад! – Пуснете го.
Дръпнете се.
Полека, не бързайте. Хайде, Смит. Качвай се.
Много боли. Не виждам.
Господи, помогнете ми!
Очите ми!
Добре сте. Легнете.
Хайде, легнете. Добре сте.
Легнете. Точно така.
Ужасно сърби. – Комарите са досадни.
Сърцето е добре. – Какво правиш?
Коя си ти? – Д-р Хейдън.
Жена лекар ли? – Сега се обърнете по корем.
Да видим колко сте нахапан.
Госпожо, аз съм чисто гол. – Всички сме божии деца, г-н Мърфи.
Видяла съм достатъчно задници.
Известно време няма да сте хубав,
но тук няма значение. – Къде съм?
На място, където избягваме грубия език, г-н Мърфи.
В квакерски медицински център "Куилиапо".
Няма му нищо на езика ми. – Обърнете се.
Няма ли мъж лекар? – Обърнете се.
Слушам.
Поне само комари са ви нахапали. Пираните щяха да ви оглозгат.
Тия какво правят? – Стига. Отпуснете се.
Как да се отпусна, като цяла тълпа ме зяпа?
Тази "тълпа" не е виждала гол бял мъж.
Получиха тръпката си за днес. Ще им кажете ли
да излязат веднага?
Предвид всичко, г-н Мърфи, свенливостта ви е трогателна.
Знам, че ще се разбираме отлично. – Отлично.
Готов сте.
Как се чувствате? – Великолепно.
Вземете това. – Господи.
Вие сте голям късметлия. – Намерихте ли друг?
Още търсим. – Горките нещастници.
Опитах се да съобщя за вас в Тринидад.
Все още не успявам. – Много жалко, но аз не бързам.
Там убиват хора. – Утре ще се опитам отново.
Как се казваше корабът ви? – "Маунт Кайл".
Щом трябва да съобщите нещо, кажете им за подводницата.
За коя подводница? – Негодниците, които ни потопиха.
Дойде по реката.
Не е вярно.
Видях я. – Някой щеше да спомене.
Казвам ви, че мина край мен. – Вие бяхте в кома.
Вероятно е бил алигатор.
От ноздрите на този алигатор стърчаха оръдия.
Не се тревожете. Опитайте се да поспите.
Каквото и да е било, вече го няма.
Боже Господи.
Тя е чаровна, красива. Прекрасна е.
Това е полезно за теб. Вода.
О, това си ти.
Възстановил си се.
Ти ли си... – Да, аз те намерих.
Бог да те благослови. – Възхищавам се на подвизите ти.
Цигара? – Не, благодаря.
От моето място на реката видях всичко.
Какъв бой! Пламъците се виждаха отдалеч.
Задръж. – О, да.
И само един мъж се измъкна.
Един.
Истински героизъм. – Няма нищо героично.
Беше естествено. Спасявах кожата.
Казвам се Мърфи. – Луи Брезон.
Как си? – Добре.
За риба ли беше? – Не.
Обичам да готвя и да ям. Не обичам да ловя риба.
Какво правиш тук, когато не готвиш и не ядеш?
Играеш ли карти? – И още как.
Ще ме повозиш ли? – Разбира се, с удоволствие.
Ще поговорим за британската флотска традиция.
За флотската традиция ли? – Да.
Напиват се и хващат гонорея. – За което много съжалявам.
Изглежда войната ще свърши скоро.
Днес казаха по радиото, че Хитлер бил убит.
Не им вярвай. Ще преживее зимата.
Как ти завиждам.
Славата на битката, оживлението...
Мъжът се чувства жив само пред лицето на смъртта.
Може и да умре.
Какво огорчение. Мъж като мен остана извън войната.
Молих ги да ме пуснат срещу германците. Ама те не и не.
Настояха, че трябва да остана да пазя оборудването.
Признавам, че то е много ценно.
Това ли? – Не, не.
Живея на пристана.
Работя в петролна компания. Оставиха ме да командвам.
Индианците по реката
ще свият всеки болт, ако не ги гледат.
Познато ми е. "Ако не е заковано, е мое".
Колко дълбоко е тук? – Много.
Лично ръководя драгирането от устието на реката
до централата на компанията. Корабите отплаваха.
Подводница може да влезе тук. – Подводница ли?
Германска ли?
Какво ще търси тук? – Питам само дали може.
Благодаря. Много се радвам.
И да получа истински Рицарски кръст, винаги ще нося този.
От коя стара консерва го направихте? – Вижте.
Наистина отлична работа.
С какво беше? Пълна или празна консерва взехте?
Беше пълна. – Пълна ли?
Какво имаше вътре? – Боквурст.
Боквурст ли? Бих предпочел боб.
Прибрахме оцелял от "Маунт Кайл".
Мисли, че германската подводница, потопила "Маунт Кайл",
е дошла по река Ориноко. Помоли да ви го предам.
Момент. Намерили са някого.
Гледай ти, лейтенантът. – От вашия кораб ли е?
Да.
О, не. Мърфи! – От плът и кръв.
Има ли други? – Не.
Господи, трябваше да бъдеш ти.
Подводницата ли те докара? – Не ми говорете.
Всеки полусвестен офицер щеше да я потопи.
Г-н Мърфи, не му говорете. – Моля?
Госпожата е лекар. Чаровница. Ще я харесате.
Мърфи. – Има ли оплаквания?
Приземих самолета. Намери го и го докарай.
Самолетът ли? Защо? – Закърпи го.
Давам ти заповед, Мърфи. – Добре.
Докарай го. – Незабавно, сър.
Знаете ли къде е? – Не, проклет да си.
Не го дразнете. – Него ли?
Той е скучен английски пилот. – Г-н Мърфи, замълчете.
И когато сте на слънце, носете нещо на главата си.
Мислете за него. Не е лош. – Не ми пречете да работя.
Това не е женска работа. Луи, говориш ли езика?
Говоря седем езика и пет диалекта. Френски, немски...
Питай ги къде е горящият самолет. – Добре.
По-бързо към брега. Слизайте.
Претърсете плажа.
Пазете. Другите да продължават.
Какво е това абсурдно... Един момент.
Аз съм лейтенант Лаукс. Говорите ли немски,
госпожице, госпожо? – Д-р Хейдън.
Докторе, говорите ли немски? – Не, боя се, че не.
Тук има оцелели врагове.
Това е болница. – Трябва да знам къде...
Болница. – Е оцелелият.
Не може да се мести. Тежко ранен е.
Местенето е забранено. – Не разбирам.
Той е тежко ранен. – Не знам какво казвате, докторе.
Къде е той? – Това е болница и...
Намерихме англичанин. – Само един ли?
Тъй вярно. – Добре. Продължавайте да търсите.
Слушам, г-н лейтенант. – Само един англичанин ли е?
Един. – Да, един англичанин.
Паул, докторът остава тук. – Слушам.
Капитан...
Необходимост.
Открий, за да не те открият.
Отговорност.
Нося отговорност за хората си.
Разбирате ли?
Върнахме се. – Добре. Претърсихте ли селото?
Тъй вярно, г-н лейтенант. Не намерихме оцелели.
Подгответе лодките. – Слушам, г-н лейтенант.
Индианците да останат в селото, докато отплаваме.
Ясно ли е? – Тъй вярно.
Ще стреляте само по моя изрична заповед.
Слушам.
Връщай се на лодката. – Слушам.
Днес летците помагат на наземните сили в Чехословакия.
Описват ми чудесна картина.
Един казва, че е видял дълги колони на няколко пътя.
Всички бягат от руснаците на запад и идват към нас.
В тези колони има войници и цивилни.
Бяхте прав. Имало е германска подводница.
Дойдоха тук и го убиха.
Негодници.
Объркана съм, г-н Мърфи.
Защо?
Какво стана там? – Избиха целия екипаж.
Всички пострадаха,
освен мен.
Пилотско яке. – Не го видях.
Не е трябвало.
Не е искал да научат за самолета.
Благодаря, летец Мърфи.
Покрийте го и кажете няколко думи.
Бил е ваш приятел. – Офицер, мой приятел?
Стори ми се, че го харесвате.
Хайде, Луи. Повдигни го.
Леко, Луи.
Леко.
Леко, леко.
Напред.
Леко, Луи. Леко.
Браво, Луис. Златен си.
Разбираш ли от машини? – Какво?
Разбираш ли от машини? – Обичам ги.
Справяш се, стар жабар. Ще ти подарят златен часовник.
Стига ми заплатата за четири години.
За четири ли? – Да.
Това са много пенита. Ще ти ги дадат ли?
Компанията е много надеждна.
Вярвам в почтеността им.
Иначе ще им напиша писмо.
Можеш ли да пилотираш?
Кой мислиш поддържаше тази летящ кенеф?
Всяко парче е минало през пръстите ми.
Да, но можеш ли да пилотираш? – Не се тревожи. Ще го вдигна.
И после? – Ще намеря проклетата подводница.
А как ще го свалиш?
Знам, че това го мога.
Извинявай, но сигурен ли си, че...
Млъкни или войната ще свърши, преди да направя нещо.
Отвържи въжетата. – Ти си луд.
Хайде. Завърти ме.
Полети, негодник такъв!
Глупак.
Всички да се прикрият. Заемете бойни позиции.
Ще стреляте само по моя заповед.
За пръв път ли прелетя? – Да, за пръв път.
Мислите ли, че ще се върнат? – Изчакай.
Прикрий се! Долу!
Хората да продължават. Продължавай!
Продължавай!
О, Луи! Какво чувство само!
Боже мой! – Няма ли подводница?
Бях като птица.
Но не си намерил подводница? – Намерих я.
Седи на дебелия си задник по-нагоре.
Видяха ли те? – Разбира се.
Ще свършим някои неща и след това се връщам.
Какъв смисъл има да се връщаш?
Ще я потопя. Видя ли как полетях?
Преминах над дърветата.
Нямаш оръжия, гориво. – Все теглеше надолу,
но, ако дръпнеш лоста... Като при жените. Гориво ли?
Откъде ще вземеш гориво?
Качваш още обороти и... – Имат ли оръдия?
Да, едно голямо отпред и по-малко отзад.
Вдигам се. – Ще чакат да ги залееш с бензин
и да им драснеш кибрита. – Може би.
Може да го направят. – Да, сигурно.
Нямаш мозък в главата. – Не бъди такъв...
Заповядай.
Добро утро. – Какво правите?
Вземаме няколко бутилки назаем. – Така ли?
Защо са ви? – Зареждам самолета и излитам.
Да разбирам, че експериментът е имал успех?
Голям. – Вземате ли таблетките?
О, да. – Тогава нищо не ви задържа.
Кога ще тръгнете? – Скоро.
Ще ви бъда благодарна, ако направите нещо за мен.
Ще ви дам списък с необходими неща. Ще го вземете ли със себе си?
Разбира се. – Радвам се. Благодаря много.
А сега, Луи. Таймерът.
Докторката е квакер.
Това е като монахиня, нали?
Не мисля.
Защо не е млада сестра? По-практично е.
Запали фитила.
Бива си я.
Имал ли си...
Четири секунди.
Не си ли си опитвал късмета? – Аз я уважавам.
Сега. – Върша важна работа,
като я превозвам с лодката.
Шест секунди. – Шест ли?
Да. – 80 см до...
Около 15 см/сек.
Да проверим дългия. Да видим дали е същото.
Откога си тук съвсем сам, Луи?
Стават шест години и половина. – Шест и половина.
Това е много дълго време.
Някои оплешивяват след шест месеца на сухо.
Осем секунди. – Оплешивяват ли?
Динамит
Това не е мой имот. Компанията използва експлозиви,
само ако има пожар. – Именно.
Мърфи. – Млъкни.
Какво ще кажа на компанията? – Покажи им...
Добре.
Внимавай, моля те. – Спокойно. Знам си работата.
Как се научи да правиш бомби?
От баща си. Правеше ги за благородна кауза.
Дръж това тук.
Не пипай. Всичко трябва да се стегне.
По радиото казват, че те се предават навсякъде.
Въпрос на часове е да обявят мир.
Казват, че италианците...
Работи!
Добре, сине мой.
Здравейте. Каква хубава шапка носите, г-н Мърфи.
Харесва ли ви? – Открай време.
Трябва да се закове. – Ето.
Подредих списъка по приоритет.
Първо: Да се достави до Дружеството на приятелите в Лондон.
Добре. – Второ: Кажете на хората си,
че непременно ни трябва нов предавател.
Трето: Вземете таблетките си.
Веднага.
На ваше място не бих стоял там. Този приятел е много шумен.
Да, разбира се.
Давай, Луи.
Успех! – Благодаря.
Хайде, Луи, вдигай го. – Защо бутилките са там, Луи?
Бутилки ли? Това са най-големите коктейли "Молотов".
Бомби ли? – Хайде, Луи! Вдигай го.
За какво са? – Ще ги хвърли над подводницата.
Той е луд! – Сега го завърти, Луи.
Мърфи, не го правете.
Защо? – Луи, спри това нещо.
Луи, включи го. – Безсмислено е.
Войната почти свърши. – Послушай я, Мърфи.
Може да е права. – Луи, ако не ме спуснеш,
ще те изкормя. – Недей, Луи!
Това е нередно. – Кажете го на нещастниците
на дъното на океана. – Знам как се чувствате.
Постъпката им е ужасна, но още едно безсмислено убийство...
Убийство ли? Ако ми провърви. – А, ако не ви провърви?
Помислихте ли какво ще стане с нас?
Спокойно, госпожо. Нищо няма да остане от германците.
И това ви харесва? – Точно така.
Обичате войната, нали? – Войната ли?
Да. Аз я започнах.
Аз започнах този огнен ад.
Помислете! – Спокойно, госпожо.
Това не е подводница,
а един стар алигатор. Помните ли?
Безумен негодник!
Докладвам, г-н комендант.
Какво става пак?
Потопих я, Луи. Разлетя се в пламъци.
Да, знам. Тя ми каза. – Каза ли ти?
Да, заби тъпа игла в мен.
Помогни ми да го повдигна, Луи. Внимателно.
Какво става сега? – Имате спукано ребро.
Не мърдайте. Благодаря, Луи. Вдигнете ръце.
Луи, трябваше да бъдеш там. Беше красиво.
Иска ми се да бях там. – Не толкова стегнато.
Искам да ви удуша с това.
Радвам се за теб. – Господи, полека!
Да, внимавайте. Трябва да се грижим за него.
Преживя голямо премеждие. – Благодаря за съвета.
Ще се погрижа за твоя герой. Върни се към обичайната практика
да не казваш и не вършиш нищо.
Той няма нужда от помощта ти.
Не биваше да го казваш. Той е добър стар жабар.
Имате ужасен език. – Легнете, моля.
Стига. Какво ви става? Трябва да празнуваме.
Какво да празнуваме, г-н Мърфи? Пристигането ви тук ли,
или смъртта на германците?
За какво е това? – Ще ви приспи.
Дано сте я подострили. – Няма да я хабя.
Не са останали много. – Нямате ли нещо за пиене?
Няма уиски в къщата. Прозорецът не свети.
Никой не ме посреща на вратата. Значи съм добре.
Защо се хилите? – Целувка.
Лека нощ, г-н Мърфи.
Луи?
Извинявай. Прости ми, бях ядосана.
Този Мърфи влияе на всички ни.
Няма нужда да го обсъждаме. Приятели сме отдавна.
Не исках да го кажа.
Без теб...
Лека нощ, Луи.
Огън!
Тръгвайте си по-бързо!
Рингер! Доведете ми лекарката.
Претърсете колибите. – Слушам!
Елате.
Претърсете храстите долу.
Къде е той, докторе?
Намери ли някого? – Не.
Върнете се и потърсете радио.
Г-н Мърфи!
Мърфи!
Госпожо.
Госпожо.
Мърфи? – Тук.
Мислех, че съм я потопил. Но не съм.
Така е.
Съжалявам за неприятностите.
Вече свърши.
Луи! – Да.
Не те ли намериха? – Не.
Как си? – Добре.
Д-р Хейдън? – И тя е добре.
Подводницата нападна селото. – Да.
Но аз видях... – Да, и аз.
Трябва да помогна. – Повредиха ли баржата?
Не, добре е. – Кога я изкара за последен път?
Преди шест години. Всъщност е забавно, защото...
Да, ела с мен.
Говори Лондон.
Записано съобщение от Честър Уилмот,
изпратено от Германия.
Честър Уилмот говори от предавател на ВВС
в Северна Германия. В 16:30 часа днес британско лятно време
в тактическия щаб на фелдмаршал Монтгомъри
германски пълномощници подписаха документи
за прекратяване на войната в Европа за 21-ва армия в 8 часа утре.
Това означава капитулация на...
Бойците прекратиха борбата, която беше станала безнадеждна.
С това завърши героична битка, продължила почти шест години.
Войната с Германия завършва. След години напрегнати...
Защо го направи? – Поредната глупост.
Побърква ме.
Какво правим? – Ще убия тази подводница.
С какво? – Ще я ударя с това.
С къщата ми ли? – Няма страшно.
Куршумите ще отскачат. – А от хора отскачат ли?
Г-н Мърфи!
Г-н Мърфи.
Г-н Мърфи!
Войната свърши. Г-н Мърфи!
Луи!
Луи, войната свърши.
Тя вика нещо. – Пак ще ми чете конско.
Слез долу и виж двигателите. – Мога да работя оттук.
Слез да ги провериш.
Вино. – Не. И без това винаги си пиян.
Съобщение до командира.
Какво има? – Странен шум се приближава.
Добре, качвам се.
Видяхте ли какво е? – Още не, г-н капитан.
Ето го.
По дяволите. Това е онзи англичанин.
Дайте ми мегафона. – Слушам.
Англичанин!
Едва ли говори на мен.
Война – край. Свърши.
Войната свърши.
Обърни кораба или ще атакувам.
Какво ще прави? – Обръща
и иска да ни пусне торпедо.
Ти не спомена торпеда. – Забравил съм.
Войната свърши.
Германия капитулира.
Пълен напред, когато ти кажа, а после назад.
Не чуваш ли? Войната свърши. – Тяхната, а не моята.
Войната свърши. – Дай ми мощност!
Не реагира.
Заемете бойни позиции. – На бойни позиции.
Монтирайте го по-бързо.
Огън!
Дясно на борд.
Приготви второ торпедо. – Готово.
Второ торпедо, огън!
Идва.
Пълен десен.
Не улучи.
Ще удари брега.
Влизайте.
20 метра.
Хайде, сине мой!
Давай, сине мой!
Хайде!
Изпуснах негодниците за метър!
Пълен десен!
Какво можем да направим? – Ще го последвам.
Ще го следваш тук ли? – Не мога да направя друго.
Сега пълен напред.
Луи, изключи двигателите.
Какво означава това? – Не знам.
Може да изпуска въздух.
Той заби нос в брега.
Пипнахме го! Пълен напред! Пипнахме негодника.
Хайде.
Върни назад.
Напълни резервоар едно, две, три и четири.
Подготви резервоар едно, две, три и четири.
Първи стоп. Втори стоп. Трети стоп.
Ще заседнеш. – Свали кливера.
Свали кливера!
Хайде, хайде!
Още въже.
Отпусни още въже.
Какво правиш? – Те заседнаха.
Дори не е загазил. – Нека умре спокойно.
Ще излезе и няма да го намеря.
Може би. Направих достатъчно.
Луи! Не мога сам.
Ти се един самотен мъж като мен.
Светът няма да ни издигне паметник.
Разликата е в това, че аз го знам.
Затвори трети и четвърти вентил.
Напълни резервоар три и четири.
Този път няма да има Рицарски кръст.
Всички дула са готови. – Отвори капаците.
Отвори вентили три и четири.
Върни назад.
Торпедо едно, две, три, четири, пет, шест, огън!
Стоп машини!
Г-н лейтенант.
Отново се приближава.
Пипнах те!
Всички вън!
Господи!
Превод: Светла Василева
Обработка от ТВ и тайминг: Синеаст
Синхронизация за BD50 /Release date: 23.05.2022/: RX8