Kvinden i buret a.k.a. The Keeper of Lost Causes (2013) Свали субтитрите

Kvinden i buret a.k.a. The Keeper of Lost Causes (2013)
Вече втора седмица уличната лампа срещу спалнята ми примигва.
Държи всички ни будни.
Звъня аз в общината да ги питам дали ще я сменят.
За какво си плащам данъците?! Тия за нищо не стават.
Защо не пратят човек да види дали лампата е за смяна?
Карл, успокой се.
- Какво чакаме още?
Писна ми проклетата лампа да ми примигва.
Млъквай, Анкер! Сам си смени тъпата лампа. Какъв е проблемът?
И аз това питам, какъв е проблемът?
Защо не пратят някого да огледа и каже:
"Хей, тука има нужда от ремонт." Та една крушка се събира в джоба!
Карл!
Карл, нека да изчакаме проклетото подкрепление.
Карл!
За бога, Карл, наредиха ни да изчакаме.
Полиция!
По дяволите, тук вони.
Мамка му.
- Да изчакаме другите отвън.
Ще пристигнат до 5 минути.
Пазителят на изгубените каузи
Как се справяш?
- Добре съм.
Беше кофти година, нали?
- Да.
Защо не си вземеш дълъг болничен и не заминеш?
Вземи още 6 месеца и си поживей.
- Предпочитам да се върна на работа.
Още ли взимаш успокоителни?
- Само на партита.
Почивах задължителните 3 месеца, издържах всички тестове. Добре съм.
Не мога да те върна в Убийства.
Какво?
- Не мога. Знаеш го.
Никой не те иска за партньор. Само Харди и Анкер те търпят.
Няма да се справиш там в това състояние.
Нищо ми няма.
Вече е решено, Карл! И думата не е само моя.
Имам нещо друго за теб.
Министерството на правосъдието финансира нов отдел.
Отдел Кю.
Ще прегледаш неразрешените случаи от последните 20 г.
Открий пропуски и ги сортирай.
Идеята е да приключваш по 1-2 на седмица.
Искаш да се ровя в 20 години бумащина?
Все намираш грешките на колегите си. Работата е точно за теб.
Колко случая да поема?
- Всичките.
20 години случаи? Това са 3 години зад бюро!
Правя ти услуга.
- Маркус...
Ще имаш асистент.
Не ми трябва асистент! Просто кажи къде да отида.
В мазето, К11.
- Благодаря.
Отдел Кю.
Няма нужда да идваш.
Не е като да ми олеква от визията ти.
Много мило, благодаря.
Говори ли с Вига?
Тя ме посети веднъж в болницата.
Скарахме се кой да вземе къщата.
Мина идва всеки ден. Убедена е, че отново ще проходя.
Чудя се кога ли ще проумее, че трябва да продължи живота си.
След година-две, предполагам.
Но ще се случи.
Да.
Харди...
- Не мога да живея така.
Майната му на всичко, Карл.
Двойката е станала жертва на брутално домашно нападение.
48 часа са били вързани
преди разтревожен съсед да влезе в апартамента им...
Липсващото 12-годишно дете е било открито мъртво същата сутрин.
Защо звъниш, Карл?
- Здравей. Аз...
Просто исках да чуя как си.
Писна ми вече.
Престани с тези обаждания.
Защо?
Пази се, Карл.
- Вига?
Здравей.
Здрасти. Аз съм Асад.
Ще спреш ли това?
- Разбира се.
Приготвих офиса ти.
Наредих случаите на стената, за да избереш от кой да започнем.
Как така си наредил...
... случаите на стената?
- Чакат ни по 3 случая седмично.
С подредба ще имаме добър поглед над тях.
Но кажи, ако ги искаш поставени другаде.
Кафе? Приготвих го у дома.
Виж, Хасан.
- Асад.
Не знам кого си ядосал, за да попаднеш тук.
Тоя отдел е шега.
Неразрешените случаи са за онези пред пенсия.
Това е краят на пътя.
Направи си услуга, стягай багажа и бягай към стария си отдел.
Шефе, две години бях заврян в щаба
с шибан печат в ръка.
Това тук е добра работа.
Кажи ми, щом решиш с кой случай ще започнем.
Мамка му.
Дай ми Маркус.
- Съжалявам, зает е.
Ще почакам.
93-годишен убит.
Двойно убийство.
Мерет Лингард изчезна на ферибот.
Помня този случай. Беше преди 5 години.
Красиво момиче. Можем да го приключим веднага.
Така ли?
- Прочети доклада.
Самоубила се е. Скочила е от ферибота. Край.
Благодаря за въведението.
- Случаят твой ли беше?
Не. Опитах да го взема, но го дадоха на Бак.
Бак?
Не е от типовете, на които звъниш за помощ.
Не смяташ, че е било самоубийство?
Ще вземеш ли увредения си брат, ако ще скачаш от ферибот?
Нямам увреден брат.
- Да.
Шегувам се.
- Нямаш ли си работа?
Мислех, че...
- Нали подреждаше?
Беше страхотна.
Благодаря, Мерет.
Теге е много развълнуван
и по-късно иска всички да вечеряме заедно.
Не е нужно да ме питаш. Знаеш отговора.
Да, добре.
Здравей, Мерет.
- Здрасти.
Добре ли мина денят ти?
- Да, а твоят?
Нормално. Уфе стана нетърпелив накрая.
Наложи се да му пускам "Мистър Бийн" три пъти подред.
А яде ли?
- Да. Но днес се държа странно.
Цял ден гледаше през прозореца, сякаш търсеше някого.
Но не е излизал в градината.
- Не. Кога ли ще го разбера?!
Той много те харесва, Хеле.
- Радвам се. Ще се видим утре.
Чао.
- Чао.
Здравей, Уфе.
Хей, недей така.
Знам, че е късно, но трябваше да работя.
Липсваше ми.
Цяла нощ ли ще се цупиш?
Нямах търпение да играем.
Днес трябваше да говоря пред 300 души.
Не мисля, че някога ще свикна.
Помниш ли когато играх войник в четвърти клас?
Ти стоеше в публиката и ми крещеше репликите.
Слава Богу, че имах брат, който беше научил пиесата наизуст.
Сега не е ли мой ред?
Ама че си лъжец, Уфе.
Голям си измамник!
Мой ред е.
Ето. Местил си и от моите, нали?
Така си направил, измамнико! И пак ще те победя.
Уфе?
Какво има?
Видя ли някого отвън?
Хайде, обратно в леглото.
Нямаме право на това, нали?
На кое?
- Да работим по случаите така.
Как?
- Трябваше само да четем и сортираме.
Искаш ли да се върнеш?
- Не.
Тогава какъв е проблемът?
Просто казвам.
- Защото?
Без причина.
Кафе?
- Не, благодаря.
Може би по-късно.
Лисбет Янсен, 52-годишна, счетоводител.
Видяла е Мерет и брат й на опашката.
Познала Мерет от телевизията. Смутила се от Уфе,
но си спомнила, че е чела за болния й брат.
Уфе.
Уфе, събуди се. Качваме се на ферибота.
Не си представях да ви видя тук. Мислех, че си имате шофьори.
Само министрите имат.
"Беше арогантна. Не си я представях такава.
А приятелят й хич не ни отрази.
Хапваха наденички."
Точно каквото се прави 10 мин. преди да скочиш в морето.
Разследването се въртяло около тезата, че тук са имала кавга.
Може той да я бутнал без да иска.
Невъзможно.
Постоянно ли ще бъдеш такъв?
Трима свидетели са видели Мерет в магазина след кавгата.
Всички са сигурни,
защото разправията им е била прекъсната от дъжд.
И тук показанията започват да се размиват.
Във финалния доклад пише, че са се върнали на палубата.
Свидетелка ги е видял да излизат 20 мин. преди пристигане.
Повече не са се върнали.
Предполага се, че тогава е скочила.
- Защо да се връщат отвън?
Тя не е пушила. Валяло е из ведро до 15:30 ч.
Този мъж се кълне, че Мерет е влязла в мъжката тоалетна.
Показанията му са безполезни, защото е бил пиян.
Държиш си оная работа и нахлува красавица -
това ще го запомниш, пиян или не.
Търсила е брат си.
Двамата свидетели, видели Мерет сама в кафенето, го потвърждават.
Чакай малко.
Мъжът, който е говорил с Мерет в кафенето, казва,
че е видял Уфе с човек с дъждобран.
Бак не е вписал това в доклада.
Кой е бил този човек?
Уфе е открит сам.
Защо ще помагаш на увредено хлапе и после ще го зарежеш?
Ами ако тримата свидетели са прави?
Уфе изчезва и Мерет тръгва да го търси.
Уфе се разхожда наоколо с мъж с тъмен дъждобран и без Мерет.
Уфе?
Уфе?
Уфе?
Уфе.
Ехо?
Ехо?
Ехо?
Здравей, Мерет.
Къде се намирам?
- В камера под налягане.
Ехо?
На пода има две кофи.
Една за тоалетна и една за храна.
На вратата има шлюз.
Кофите ще бъдат сменяни на всеки 24 часа.
Не, пуснете ме!
- Мерет...
Никога няма да излезеш оттук.
- Не! Пуснете ме!
Ще повиша налягането на 2 атмосфери.
Тъпанчетата ти ще се спукат и ще усетиш болка в ушите.
Ще свикнеш с болката.
Кой си ти, психопат такъв? Защо ми причиняваш това?
Пусни ме, моля те!
Ще се видим след една година.
Мислех, че си в болничен.
Върнах се.
- Кога?
Помниш ли Мерет Лингард? Млада, красива, отвлечена?
Да, какво за нея?
Ключов свидетел е видял брат й с човек с дъждобран.
Друг я е видял да го търси.
- Я стига!
Не помня всеки детайл от 5-годишен случай.
Какво друго забрави да опишеш? Тогава беше зает с много случаи.
Защо се ровиш в този случай? Той е приключен.
Тя се е самоубила.
Ако ме очистят, обещай да не поемаш случая ми.
Майната ти!
Социален дом "Егели"
Уфе е бил на осем по време на катастрофата.
Заради получената мозъчна травма е в това състояние.
Загубил е и двамата си родители,
което е предпоставка за дисоциативно разтройство.
Дисоциативно значи...
- Че потиска спомена.
Сякаш никога не се е случвало.
- Да, той заобикаля реалността.
А изчезването на Мерет?
- Навярно е влошило състоянието му.
Не ме интересува кои сте.
Разстроите ли Уфе или друг от пациентите, изчезвате оттук.
Здравей, Уфе. Казвам се Карл и съм полицай.
Опитвам се да разбера какво се е случило с Мерет.
Не мисля, че тя е скочила.
Както не мисля, че ти си сторил нещо нередно.
Забеляза ли един мъж на ферибота?
Мъж, който ти е помогнал, защото си се изгубил.
Спомняш ли си?
Нищо няма да постигне.
Асад.
- Тереза.
Напълно ли е свършил?
- Не, има съзнание.
Но е чувствителен към гласове и звуци. Не обича новите такива.
Отне му години, докато се научи да ме познава.
Уфе, познаваше ли този мъж?
Уфе, погледни ме!
Откъде знаеш, че те разпознава?
Виждам го в очите му, а аз само го мия и храня.
Уфе... Изключете телевизора!
Уфе, погледни ме! Насам!
Чуй ме! Аз съм полицай.
Може би няма нищо друго. Може би е скочила.
Може би нямам нужда от "може би"!
Добре, сега какво? Имаме мъжа с дъждобрана.
Не е много.
- Достатъчно е.
Ужасна катастрофа с две семейства.
Йеспар? Какво правиш тук?
Може ли да остана при теб за ден-два? Писна ми от мама.
Разбира се.
Разчистил ли си стаята ми или...?
- Всичко си е на мястото.
Как е Вига?
Чука се с някакъв галерист, който цял ден движи по халат.
Защо сте подновили разследването?
Казах ви всичко още преди 5 години.
Ще го разрешите ли?
- Ти ли уби Мерет?
Какво? Не!
- Значи няма за какво да се тревожиш.
Нямам какво да добавя. Тогава казах всичко на колегите ви.
Имате ли нови улики, или каквото е там?
Сядай!
Вижте...
- Тогава сте били двойка, нали?
Не, не бяхме.
- Но си бил влюбен в нея.
Излязохме два пъти и това е.
Защо те е зарязала? С друг ли е излизала?
Аз съм женен. Поне тогава бях.
Вижте, познавам началника ви - Якобсен.
Ако пресата надуши...
- Вярно.
Какъв цвят е дъждобранът ти?
- Зелен. Защо?
Пак заповядай.
Да, разбирам.
Това ще ви постави в неудобно положение.
Не искаме да ви...
Била сте нейна секретарка. Аз също имам асистент
и ми се струва, че той ме познава по добре от мен самия.
За мен няма проблем. Значи ще се видим там.
Дочуване.
Искам да видя Уфе отново.
Може би ще успея да го опозная.
- Добре.
Взимам колата.
- Приятно пътуване.
Здравей. Една бира, моля.
Чешка, белгийска или японска?
- Нормална бира.
В чаша или бутилка?
- Просто дай една бира!
Ще вляза първа и ще те повикам.
- Чудесно.
Здравей. Хайде на топлия чай.
Заповядай.
Днес си имаме гост. Казва се Асад.
Вземи си сладка, Асад.
- Благодаря.
Тя живееше само с брат си. Загубили са родителите си като деца.
Тя никога не излизаше и избягваше мъжете.
В началото я помислих за лесбийка.
- И не е имала връзки с мъже?
Да. Тя имаше всичко, от което има нужда.
Значи Теге Багесен е бил неин...
- Тя имаше няколко.
С кого е била за последно?
- Има ли значение с кого е спала?
Има, ако той я е убил.
- Не знаете дали е била убита.
И трябва ли да е някого, когото е познавала?
95% от убийствата на жени са извършени от мъжете им,
гаджетата, или някой, когото са отрязали.
Виждала ли се е с някого преди да изчезне?
Ами...
Месец преди да изчезне бяхме на конгрес на СЗО.
Тогава имаше флирт с някого, но не го видях.
Бяхме в съседни стаи и я чух да излиза рано сутринта.
Още нещо?
- Не.
Слушай...
Тъкмо свърших работа и ако нямаш планове, може...
Да те черпя едно?
- Не, благодаря. Трябва да тръгвам.
Желая ти успех.
- Благодаря.
Разкарай се!
Мамо, подай ми водата, моля.
Не я стигам. Подай ми я, мамо!
Мамо! Мамо!
Подай ми я, мамо. Мамо...
Дай ми водата.
Днес е 8 февруари, 2009 г.
Тук съм от 127 дни.
Казвам се Мерет Лингард. Добре съм.
Малкият ми брат се казва Уфе. Роден е на 10 май, 1982 г.
Знам, че мога да преживея това.
Три,
четири, пет, шест.
Пусни ме!
Пусни ме, свиня такава!
Ехо?
Знам, че ме чуваш!
Пусни ме!
Днес е 28 февруари, 2009 г.
Тук съм от 147 дни.
Казвам се Мерет Лингард. Добре съм.
Малкият ми брат се казва Уфе. Роден е на 10 май, 1982 г.
Знам, че мога да преживея това. Обещавам си да не се предавам.
Казвам се Мерет Лингард. Добре съм.
Малкият ми брат се казва Уфе.
Роден е на 10 май, 1982 г...
Поздравления, Мерет. Ти оцеля през първата си година.
Ще повиша налягането на 3 атмосфери.
Защо правиш това?
Ще се върна след 1 година.
Карл.
Карл.
- Спри това. Дразнещо е.
Не отговори на телефона си. Хайде.
Престани!
- Ставай.
Кафе?
- Да, моля.
Не мога да повярвам!
Йеспар!
Вкусно е, нали?
Всеки ден ям тук.
Ядеш тук всеки ден?
- Да.
Всеки ден?
- Имат и салати.
Какъв човек си ти, по дяволите?
- Защо?
Досега не съм те виждал да се усмихнеш.
Не ти пука за останалите, не ти пука и за теб дори.
Тревожа се за теб.
Аз се тревожа кога ще свърши тоя разговор.
Нямаш ли нещичко, заради което да си щастлив?
Жена ми ме заряза.
Партньорът ми е мъртъв, а най-добрия ми приятел - инвалид.
И аз съм виждал кофти неща, Карл. Даже няма да повярваш какви.
Обаче аз вярвам в хората. Вярвам в доброто в тях.
И още мога да се усмихвам.
- Аз нямам за какво да се смея.
Тогава защо правиш това?
- Защото само него умея!
Мерет е срещнала някого на конгрес в Швеция.
Докопай списъка с посетителите.
Добре.
Току-що получихме това от офиса на СЗО в Швеция.
Всички гости на конгреса?
- Предполагам. Бил е само с покани.
Благодаря, Лис.
Отдели жените.
Публикували сте снимки от конгреса на сайта си.
Значи служителите ви са ги публикували?
Добре.
Ще ги попитате ли дали още разполагат със снимките?
Да, знам.
Намери снимките, на които Мерет е с мъже.
Напредваш ли с Уфе?
Да. Вече разпознава гласа ми.
Напоследък получавам доста странни обаждания.
От социален дом се оплакаха от груб следовател.
Теге Багесен попитал Бак защо се преразглежда случая на Мерет.
Счетоводството получило тлъста сметка от заявка
на някакви снимки от конгрес. Какво става, Карл?
Наредих да решиш стари случаи.
- Това и правя.
Но без да ги възобновяваш! Какви ги вършиш?
Върша си работата.
- Аз лично реших този случай.
Достатъчно, Бак!
Никога не ми е пукало от мнението на другите за теб.
За твоят нрав и арогантност.
Но искрено ме дразни липсата ти на уважение!
Свърши си работата!
Приключи случая "Мерет" веднага и напиши кратък доклад!
Отвори нов случай, прочети го, напиши доклад!
Свободен ли съм?
- Не, цял ден стой на главата ми!
Здравей.
- Какво каза Якобсен?
Всичко е наред.
Как ще стане? Как ще сме сигурни, че той разпознава някого?
Щом види любимото си предаване, той реагира с очи.
Прави същото и при промяна на настроението.
По-добре да вляза сам. Чакай тук.
- Какво?
Мисля, че той не те харесва.
- Погледни го, за бога!
Стой отвън! Здравей, Уфе.
Уфе, днес ти нося куп снимки на Мерет.
Харесвам сестра ти и искам да разбера какво й се е случило.
Знам, че тя ти липсва, но не се разстройвай, щом я видиш.
Сега ще започна да ти показвам снимките.
Знам, че телевизията е по-забавна, но погледни снимката.
Погледни я, Уфе.
Браво.
Този?
- Не.
Не.
Не е истина.
Асад.
Даниел Хейл.
Даниел Хейл. "Био Дайнамикс". Гьотеборг.
Мерет, мисля, че трябва да почистиш прозореца.
Чу ли ме? Почисти прозореца!
Кой си ти?
Почисти прозореца, Мерет!
Почисти го!
Налягането ще се покачва, докато не го почистиш.
Прави каквото ти казвам! Почисти го!
Почисти го!
Веднага почисти прозореца!
Даниел Хейл, "Био Дайнамикс". Гьотеборг.
Защото не трябва да знае, че го издирваме.
Благодаря!
Не мога да я пия тая гадост.
- Направих го слабо специално за теб.
Да?
Как?
Благодаря!
Какво казаха?
- Даниел Хейл е мъртъв.
Какво?
- Малко след изчезването на Мерет.
Удавил се е.
- По дяволите!
Защо са в Швеция?
- Не знам.
Набери ги по телефона!
Щом се обадихте, прочетох доклада и маркирах важните детайли.
Наскоро си завършил академията, нали?
- Да.
В края на лятото тук ветровито ли е?
Ветровито ли е в края лятото?
- Не.
Колко градуса е водата през август?
17-18 градуса.
Познавахте ли Даниел?
- Не.
Всяка година е идвал на риболов тук и е купувал стръв от вас.
Така е, но не го познавах.
- Той сам ли идваше?
Не винаги.
Видя ли го с някого в деня на изчезването му?
Може би. Трудно е да се каже.
- Карл.
Имаме проблем.
Кой, по дяволите, е тоя?
Това е Хейл.
- Даниел Хейл?
Да.
Тогава кой е този?
Не знам.
Виждал ли си този заедно с този?
Може би.
Значи мъжът с дъждобрана се представя за Хейл,
за да влезе на конгреса,
и шест месеца по-късно убива истинския Хейл.
Защо да го очиства, освен ако не е знаел нещо?
Хейл и фалшивият Хейл са се познавали.
Даниел е имал интимен приятел - Йохан Лундквист.
Обадиха се от Копенхаген. Нямате разрешение да разследвате тук.
Това е абсурдно!
- Ще ви ескортирам до границата.
Върнете ми доклада.
- Нека оправя нещата.
Сега ще им звънна.
Трябва да взема доклада.
- Разбира се.
Вярно ли е?
- Да. Заповядай.
Ало. Да, взех доклада...
Карл, недей.
- Те потеглиха!
Трябваше да ми кажеш. Партньор съм ти, за бога!
Лундквист?
- Ей там е.
Йохан Лундквист?
- Да.
Карл Мьок, датска полиция. Имал си връзка с Даниел Хейл.
Да?
Възобновихме случая на Мерет Лингард, изчезнала преди 5 години.
Попаднахме на името на Даниел
и опитваме да разберем дали смъртта му е случайна.
Нима мислите, че той е бил...
- Може би е бил замесен в...
Смятаме, че е бил убит.
- Карл.
Познаваш ли този човек?
Да. Това е Ласе.
Ласе?
Той е...
С Даниел са израснали заедно в сиропиталище в Дания.
Познават се оттам.
Даниел никога не говореше за него. Подозирах, че имат връзка.
Имаш ли негов телефон или адрес?
- Не.
Виждал съм го едва няколко пъти.
Помниш ли името на сиропиталището, или адреса?
Дания.
Добра среща!
Осъзна ли защо си тук?
Мерет, искаш ли да видиш кой съм?
Ще светна лампите отвън за 30 секунди.
Даниел. Казваш се Даниел!
Защо правиш това? Какво съм ти причинила? Кой си ти?
Мисли, Мерет.
- Чакай!
При следващата ни среща ще умреш.
- Кой си ти?
Ласе е взел самоличността на Даниел Хейл.
С какъв мотив? И как го свързваш с хотела на Мерет и ферибота?
Ласе е взел самоличността на Хейл.
- Болезнено искаш убийство...
Ще млъкнеш ли?
- Млъквайте и двамата!
Ти не можеш да спазваш заповеди,
а ти - не вършиш работата, която Министерството иска.
Забърквате бъркотии,
изхарчихте бюджета за 2 дни, замесихте шведите,
а социален дом ни съди за тормоз над пациент.
Само още нещо - двамата са били в едно сиропиталище.
Карл!
- Да.
Достатъчно!
Какво?
И двамата сте отстранени,
докато не ви намеря друго място.
Търпението ми свърши.
Дадох ти шанс, Асад.
Много забавно.
Няма ли ме да те държа изкъсо, оплескваш всичко.
Какво ще правиш сега, Карл?
Ще пишеш криминалета като някой пенсионер?
Все тая. Вече нищо няма значение.
Ще се прибера да се наспя.
- Ти си такъв трън в задника.
Не познавам по-голям инат от теб,
но точно инатът те прави най-доброто ченге, което познавам.
Трябваше ли да влезем в онази къща без подкрепление?
Разбира се, че трябваше.
Ами ако имаше жив човек вътре?
А ние си бяхме седели на дебелите задници?
Ако ти отнемат тази упоритост,
по-добре лягай в моето легло.
Доведеният ми син.
Трябва да продължа.
Трябва да разбера какво се е случило с нея.
Какво е това?
- Сиропиталището на Хейл.
Да го проверим.
Сигурен ли си? Чу Якобсен.
Чужденец съм, не разбирам добре езика.
Изпий си кафето.
Заради Педе ли сте тук?
Не, заради две момчета отпреди 17-18 г.
И сте дошли в 06:30 сутринта?
- Да.
Кого търсите?
- Две момчета, които са живели тук.
Едното е било Даниел Хейл.
- Помня го добре.
Ти помниш всеки, който е живял тук. Изумителен си.
Аз не ги помня дори година.
Затова си и толкова добър в работата си.
Имал ли е приятел на име Ласе?
- Ето. Даниел Хейл.
Майката умира при раждане, бащата го зарязва.
Имате предвид Ларс? Ларс Йенсен?
- Ласе? Ларс?
Ето какво ми причини Ларс с кухненски нож,
задето го накарах да си разчисти след хранене.
Това хлапе нямаше вразумяване.
- Потърсете Ларс Йенсен.
Вярно, че всички го наричаха Ласе.
Двамата с Даниел бяха вечно заедно.
Даниел му се възхищаваше.
- Може би са имали връзка?
Съмнявам се.
Ларс криеше списания с жени под леглото си като всички момчета.
Ето. Ларс е живял тук 2 години. Дошъл е от приемно семейство.
След 6 месеца сме били уведомени,
че е отишъл да живее при майка си - Ула Йенсен.
Пенсионирана по болест.
Да, претърпели са катастрофа.
Бащата умира, а майката се озовава в инвалидна количка.
И така Ларс попада в системата.
Ето го. "Уфе и Мерет Лингард оцеляват."
"В другия автомобил загиват Клаус и Сузане Йенсен."
"Оцелели: Ула Йенсен...
... и Ларс Хенрик Йенсен.".
Ласе.
Ласе! Ласе!
Добре дошъл.
Това е стаята ти.
- Аз съм Даниел.
Как сте, педалчета?
Не! Не...
Какво ще правиш на този конгрес?
- Можеш ли да ме вкараш?
Събота: В Берлин с Уфе.
Благодаря.
Обядва ли, мамо?
- Не съм гладна.
Трябва да ядеш.
Отивам до града. Искаш ли нещо?
Не.
Нека аз да говоря.
Старицата едва ли е виждала някой от твоя вид на живо.
Ехо?
Ула Йенсен?
От полицията сме.
Ехо?
Какво искате?
Ула Йенсен?
- Да.
Ние сме от полицията?
- Откъде да съм сигурна?
Не ми приличате на полицаи.
Търсим сина ви.
- Ларс отплава в морето.
Не съм го виждала от 6 месеца.
Елате друг път. Не мога да ви помогна.
Сама ли живеете?
Всяка седмица ми доставят храна.
Добре. Това е всичко засега.
Обадете ни се, щом го чуете.
Разбира се.
Не я бива в лъжите.
- Мислиш ли, че той е тук?
Тя не живее сама.
Провери отзад.
Времето ти изтече, Мерет, затова ще изтегля всичкия въздух.
Знаеш ли какво значи това?
Кръвоносните ти съдове ще се взривят.
Всяка твоя клетка ще се моли да умре.
Но краят ще дойде, когато камерата се изпразни.
Защо?
Защо?
23 декември, 1988 г.
Сбогом, Мерет.
Е?
- Нищо.
Чуй.
Ще потърся нещо в колата.
Мога ли да ви помогна?
Не прекалявате ли малко с този лост?
Майка ми твърди, че сте полицаи.
Случило ли се е нещо?
- Странно.
На нас ни каза, че сте отплавали и не ви е виждала от 6 месеца.
Така ли е казала?
- Да.
А каза ли ви, че не е наред с ума? Просто бях легнал.
Доброто момче, Ласе.
- Ласе?
От години не са ме наричали така.
Не и след Даниел?
- Кой?
Спри с тоя театър. Знаем за Мерет, Даниел, сиропиталището.
Не разбирам...
- Млъквай!
Я се успокой!
- Ларс?
Защо не дойдеш в управлението да си поговорим?
Дадено.
Няма проблем, но си губите времето.
Какво има в склада?
Стари фермерски машинарии. Бяха на баща ми.
Той не е ли бил военен инженер?
Той беше много неща.
- И фермер?
Няма да говоря с вас в отсъствието на адвокат.
За какво ти е генераторът?
Енергията ти е достатъчна,
защо хабиш гориво за генератор?
Освен ако не искаш въпроси за консумацията ти на енергия.
Какво има в бараката, Ласе?
Асад.
Обърни колата.
Асад?
Асад?
- Добре съм.
Трябва ти помощ.
- Добре съм!
Тя е там, по дяволите! Върви!
Камера под налягане.
Якобсен.
- Тя е жива.
Мерет Лингард е жива.
- Какво, за бога...?
Мълчи и слушай!
Маркус, тя е жива. Затворена е в някаква камера.
ул. Крагхолм 7, Лоланд. Прати помощ - военните и линейка.
Мерет! Мерет!
Не се предавай! Чуваш ли?
Мерет! Хайде!
Чуй ме! Няма да умреш!
Дръж се!
Мерет!
Няма да умреш.
Благодаря!
По-гадно е и от твоето.
Здравейте.
Тя реагира добре на декомпресията.
Но дългият престой в плен й е оказал влияние и е много слаба.
Не знаем колко зле...
- Но ще оцелее, нали?
Да, ще оцелее.
Пуснах препоръка за връщането ти в отдел Убийства.
Не, благодаря.
Карл, какво искаш?
Отдел Кю.
- Отдел Кю?
Да. Аз решавам кой случай да поема и колко време да му отделя.
Добре.
Колко човека искаш?
- Само аз и Асад.
И една секретарка за бумащината.
Дадено.
Превод: vortex
Translator's Heaven 2014©