They (2002) Свали субтитрите
Мамо?
Мамо?
Мамо!
Добре ли си?
Не. Страх ме е.
Това са само гръмотевици, миличко.
Знам. От тях ме е страх.
Може ли тази нощ да спя при теб?
Почти 6 годишен си, Били.
Мисля, че е важно да свикнеш да спиш сам.
Даже когато гърми и святка?
Даже когато гърми и святка.
Ама, мамо...
Какво "ама"?
Те идват за мен когато е тъмно.
Миличък, никой няма да дойде.
Освен може би аз, ако не си заспал.
Разбра ли?
Разбрах. Ама първо ще провериш!
Слушам, сър.
Искаш ли и ти да погледнеш?
С татко сме долу.
Ако се завиеш през глава, си в безопастност, нали?
Да.
Добре.
Да ти оставя ли вратата открехната?
Да.
Сладки сънища !
Мамо?
Мамо?
Мамо!
{s:6}ТЕ
{s:7}ТЕ
{s:8}ТЕ
{s:9}ТЕ
{s:10}ТЕ
{s:11}ТЕ
{s:12}ТЕ
{s:13}ТЕ
{s:14}ТЕ
{s:15}ТЕ
{s:16}ТЕ
{s:17}ТЕ
{s:18}ТЕ
{s:19}ТЕ
{s:20}ТЕ
{s:21}ТЕ
{s:22}ТЕ
{s:23}ТЕ
ТЕ
{s:25}ТЕ
{s:26}ТЕ
{s:27}ТЕ
{s:28}ТЕ
{s:29}ТЕ
{s:30}ТЕ
{s:31}ТЕ
{s:32}ТЕ
{s:33}ТЕ
{s:34}ТЕ
ТЕ
{s:37}ТЕ
{s:38}ТЕ
{s:39}ТЕ
{s:40}ТЕ
{s:41}ТЕ
{s:42}ТЕ
{s:43}ТЕ
{s:44}ТЕ
{s:45}ТЕ
{s:46}ТЕ
{s:70}ТЕ
{s:47}ТЕ
{s:70}ТЕ
{s:47}ТЕ
{s:70}ТЕ
{s:46}ТЕ
{s:45}ТЕ
{s:44}ТЕ
{s:43}ТЕ
{s:42}ТЕ
{s:41}ТЕ
{s:40}ТЕ
{s:39}ТЕ
{s:38}ТЕ
{s:37}ТЕ
ТЕ
{s:35}ТЕ
{s:34}ТЕ
{s:33}ТЕ
{s:32}ТЕ
{s:31}ТЕ
{s:30}ТЕ
{s:29}ТЕ
{s:28}ТЕ
{s:27}ТЕ
{s:26}ТЕ
{s:25}ТЕ
ТЕ
{s:22}ТЕ
{s:20}ТЕ
{s:19}ТЕ
{s:18}ТЕ
{s:17}ТЕ
{s:16}ТЕ
{s:15}ТЕ
{s:14}ТЕ
{s:13}ТЕ
{s:12}ТЕ
{s:11}ТЕ
{s:10}ТЕ
{s:9}ТЕ
{s:8}ТЕ
{s:7}ТЕ
{s:6}ТЕ
{s:5}ТЕ
{s:4}ТЕ
{s:4}ТЕ
{s:2}ТЕ
19 години по-късно
Обажда се майка ти. В петък няма да мога да дойда, но миличка...
Нищо ново!
... трябва да продължаваш да пиеш от онези хапчета.
Да мамо!
Здравей, Джулия! Доктор Краули е.
На тринадесети ще е защитата на дисертацията ти.
В девет сутринта.
Ще уведомя и професор Есекс.
Обади ми се за потвърждение при първа възможност! Благодаря!
Джули, свали си велосипедния екип и ме чуй...
Линейката счупи полуоска, така че ми завъртяха смените
и вечерта ще почивам. Ти ще бъдеш ли свободна?
Джулия, обажда се Ким.
Вземи да влезеш и ти в 21-ви век! Направи си електронна поща!
Мразя електронната поща.
Отнеси се към това като към истинска среща.
Ще те водя на концерт на открито.
Тъкмо ще дадем малко почивка на претоварения ти мозък.
Не мога да излизам довечера, трябва да уча.
И не ми казвай: "Не мога да излизам довечера, трябва да уча."
Ще те взема в осем.
Учиш вече цяла година.
Дисертацията ти е готова...
така че ти остава само защитата, нали?
Аха. И след това се дипломирам.
Чудно!Значи тогава ще можеш да ме подложиш на психоанализа.
Е, това и сега го мога.
Е нека си остана поне мъничко потаен!
Отгледан в пуританско южняшко семейство,
ти си трудолюбив,
честен до болка
и много, много сърдечен.
Добре, мой ред е.
Отгледана от властна майка,
ти си чувствена, може би почти до болка
и доста податлива на емоции.
Податлива?
Силно изразяваш и радостта, и тъгата си.
Означава, че си чувствителна.
Това е хубаво. Повярвай ми! Затова и ни е добре заедно.
И на душата, и на тялото.
Знаеш ли, че да играеш добре на билярд е знак за затлъстяване.
- Кой го е казал?
- Един умрял англичанин.
Какво искаш да кажа? Че се чувствам пълна?
Я да видим! Ако "напълниш" ъгловия джоб може и да изкараш нещо.
- Залагам двайсетачка, че няма да успееш.
- Добре.
Без сила!
Още веднъж. Двойно или нищо!
- Чувствителна до болка, забрави си?
- Парите са си твои.
Така. Започвам.
По дяволите!
- Здрасти, как е?
- Здрасти!
О... извинявай, че се прибрахме толкова рано.
Ние просто... всъщност...
Май нещо взе да вали, та решихме да се приберем.
... спирането на тока зачести,
поради което опастността цели квартали да потънат в мрак става реална.
Като стана дума, платихте ли тока, момчета?
Трагедия се разигра в склад в центъра на града днес...
- Ами, Пол, виж, днес нямах...
- Влизай!
Знаеш ли, мислихме си
защо трябва да плащаме за нещо, което всъщност не получаваме?
Пак са те уволнили.
Да.
Ще ни виждаш по-честичко из къщи.
Само докато стъпя отново на крака, човече, заклевам се в Бог...
Няма да е за дълго.
Ако някой влезе в стаята ми, е мъртав!
Нямай грижи, приятел, нямай грижи!
- Видя ли, за това ти говорех...
- Да не е моя вината?
Най-после сами.
- Нали няма да вдигнеш?
- Трябва, може да е Краули.
- В петък вечер?
- Звънях му на пейджъра.
Ало?
Били! Здравей!
Какво е станало?
Не мога да тръгна веднага.
Заета съм с нещо. Можем да се видим утре.
Ами... добре. Ще дойда да се видим.
Ще дойда до половин час.
Добре. Чао!
- Какво иска тоя път?
- Не каза.
- Но звучеше много зле.
- Той винаги звучи зле.
- Тоя човек перманентно не е в час.
- Знаеш какво му мина през главата.
Кой не е имал проблеми.
Виж, знам, че сте много близки и това не ме притеснява,
независимо от факта, че го познаваш още от 5 годишна.
Но можеш ли да очакваш толкова разбиране от един простосмъртен?
Ти не си кой да е простосмъртен.
Няма да се бавя.
Джулия?
Били?
Боже, за малко да не те позная.
- Какво е станало?
- Изглеждам зле, а?
Ужасно. Какво е станало с ръката ти?
- Трудно е за обяснение.
- Пробвай!
- Те са тук!
- Кои?
Били, просто тока прекъсва заради бурята.
Не, не е заради това.
Чуй ме...
Помниш ли онези нощни страхове, които имахме?
Кои, когато бяхме деца ли?
Тогава ни маркираха. И сега са се върнали.
Кои?
- Виждаш ли това?
- Кое?
Чуй ме, щом чуеш бебе или дете да плаче,
трябва да бягаш! Децата могат да ги усещат. Само те могат да те предупредят.
- Да ме предупредят за какво?
- Те могат да влиаят и на елекроуредите.
Те влиаят на лампите и телефоните. Те... те влиаят на предметите.
Били, престани! Звучиш несвързано.
- Просто ми кажи какво се е случило!
- Това и правя.
Те не могат да стоят на светло.
Крият се в тъмнината, за това не можеш да ги видиш.
Направих проучване, изчетох доста неща...
и... мисля, че не съм сам. По! Мисля, че и той ги е виждал.
Това което е описал е страшно и безнадеждно. Той също е превъртял.
Не знам за какво говориш.
Разбира се, че не знаеш. През нощта трябва да работя, за да мога да спя денем!
Собствената ми майка смята, че трябва да ме държат под ключ.
Дори се опитах да открия дали има други като нас.
Завързах приятелства, за да разбера дали другите не са като мен.
И знаеш ли какво открих?
- Какво?
- Че никой не може да ми помогне.
- Аз ще ти помогна.
- Не! Не можеш.
Не биваше да ти се обаждам.
Напротив, постъпи правилно. Просто се опитай да ми обясниш!
Страх ме е.
Страх ме е.
- Няма от какво да се страхуваш.
- Грешиш!
Били.
- Съжалявам.
- За какво?
Не...
Ало?
Ало?
Ало?
Пол?
Пол!
Пол?
Пол?
Джулия? Какво има?
Джулия... спри!
Джулия!
Джулия! Спри!
Хей, чуй ме, няма да те нараня! Тук ще стоя.
Скъпа, чуй ме! Хей, няма от какво да се страхуваш.
- Как съм се озовала тук?
- Сигурно си ходила на сън. Не знам.
Хубаво е да видиш още някой роден след 1950-та.
Здравейте.
- От къде познаваш Били?
- Бяхме приятели още от детство.
Аз съм Джулия.
О... да... Били много говореше за теб.
Аз съм Сам, а това... това е съквартирантката ми.
- Тери. Здравей!
- Здравей!
Били, сам и аз бяхме много близки в колежа.
Да.
Била си с него, нали?
- Ноща, в която...
- Да.
Съжалявам!
Той каза ли ти нещо?
Нещо, което не можах да разбера. Беше напълно несвързано.
Нещо от сорта, че отново бил преследван.
Взимаше успокоително.
Явно не му е помагало.
Извинете ме.
Какво?
Искам да се извиня за това, което Сам каза преди малко.
По някога устата му е по-бърза от мисълта.
Всичко е наред. Просто в момента съм прекалено чувстителна.
Всички сме така.
Виждахте ли се често с Били напоследък?
Да, докато не се пренесе отново тук преди три месеца.
Имаш ли представа защо ги е събирал?
Може би се е готвил за дълъг къмпинг.
- Или се е страхувал от тъмното.
- Познавам това чувство.
Имала си страх от тъмното като дете, нали?
Били ли ти го е казвал?
Да. Известно време само за това говореше.
Всъщност това е и причината, която ни събра с него и Сам.
- Всички сме го преживяли.
- Какво?
Звучи шантаво, нали?
Въпреки че още първата година в колежа станахме много близки,
едва по-късно Били ни каза, че е издирвал такива като нас.
- Отново бяха го обзели същите страхове.
- И какво се случи?
Напоследък често започна да идва при мен и да
бръщолеви, че сме имали един и същ проблем
и че трабвало да стоим на светло.
Явно трябваше да го приема по-сериозно,
но мислих, че се е чалнал.
Не съм и предполагала, че може да се случи нещо лошо.
Джулия!
Здравей, скъпа! Добре дошла у дома!
- Да не си пиян?
- Предпочитам термина "интоксикиран".
Стига де, обърнал съм само едно две питиета.
Защо си настрояна толкова враждебно?
- Претърпях злополука.
- Какво?
- Претърпях злополука докато се прибирах.
- Ранена ли си?
Не.
Добре. Разкажи ми какво се случи!
Карах към града и...
ми се стори, че нещо пребяга пред колата,
за това натиснах спирачките и отбих в страни.
Удари ли нещо?
Не знам.
Не мисля.
Стори ми се, че видях...
Не съм съвсем сигурна какво точно се случи.
Добре, да не беше някое животно?
- Не мисля.
- Добре де, тогава какво си ударила, извънземен?
Трябваше да се досетя... Трябваше да се досетя!
Не, трябваше да се досетя, че ще ми се присмееш.
- Е какво очакваше да кажа?
- Не знам.
Знам само, че нещо ме уплаши.
В други ден ми е защитата на дисертацията.
Просто не ми се щеше да се прибера и да те заваря
с малоумните ти съквартиранти!
Виж, нека ти кажа аз какво проблеми имах.
На магистралата 13 коли се бяха нанизали във верижна катастрофа снощи.
Така че през последните 24 часа съм стъргал мъртавци от автомобилите им.
Това е разликата между твоите
и моите проблеми.
Твоите са само в главата ти,
а моите са тук отвън.
Тъй че не смятай своите за най-важни!
Били си е водил дневник още от детството си,
за това помислихме, че ще искаш да го видиш.
Може би ще успееш да откриеш нещо, което ние не можахме.
Доста объркано е писал.
Например това:
"Видях ги отново, под прозореца ми, на пътеката."
"Стоят винаги в тъмнина и сянка."
"От къде идват те?"
"Възможно ли е тъмнината да е тяхната врата към нашия свят?"
"Произход: демони, носещи кошмари."
"Чудовища, криещи се в мрака,"
"разбиращи само, че светлината е моя спасител..."
"Може би всичко е само в главата ми."
"Безумен кошмар на един психопат."
Не изглеждаш изненадана от чутото.
Съвпада с нещата, които говореше в нощта когато умря.
Не е много изненадващо, че ги е и описал.
Да, така е. Просто...
Чудехме се дали...
Какво?
Дали напоследък не си имала подобни "нощни страхове"?
Да, в същност имах.
Ние също.
Откакто Били се самоуби ме е обхванало чувство на безпокойство.
Сякаш съм наблюдавана или нещо такова.
Имам предвид, че съм на 24, а щом вляза в тъмна стая
сякаш отново съм на пет.
Хайде стига!
Всички сме преживявали драматични събития.
Със сигурност всички обезпокоителни усещания
ще отшумят...
Ти не помниш.
Какво да помня?
- Колко са сили тези усещания.
- Какво имаш предвид?
Когато бях на пет,
видях как сестра ми се удави в езерото, на което прекарвахме всяко лято.
Веднага след това, започнах да страдам от ужасен страх от тъмнината.
Една нощ беше особено страшна.
Събудих се с писъци.
С много усилия родителите ми успяха да ме приспят
и два часа по-късно, когато майка ми дошла да провери как съм,
ме нямало.
Търсили ме навсякъде.
На тавана, в мазето, из цялата къща.
Майка ми изпаднала в истерия,
помислила, че съм отвлечена или избягала, или кой знае какво.
Тогава баща ми отишъл в задния двор
и чул от кучешката колибка да се разнася някакъв звук.
Навел се, погледнал вътре, и ме видял там, свита в дъното й.
Естествено протегнал се да ме издърпа и...
тогава съм го пробола в окото с кухненски нож.
Бях убедена, че това не е баща ми.
Беше някакъв демон, дошъл да ме вземе.
Бях абсолютно сигурна в това.
От дете не бях изпитвала това чувство,
но сега отново се появи... същото е и със Сам и...
си мислихме, че и ти може да го усещаш.
Джулия?
- Да, доктор Буут.
- Едва те познах!
Въобще не бих те познал, но заповядай.
Трудно ми е да повярвам, че ти си това плахо момиченце
което идваше тук.
Боже мой, колко време мина...
Двадесет години.
Двадесет години! Цяло чудо е, че още съм тук.
E, как вървят нещата при теб?
Скоро ще получа дипломата си по психология.
Психология? Това е чудесно!
Извън учението как я караш?
Не много добре, доктор Буут. За това и дойдох при вас.
Не спя много добре. Мисля, че се повтаря.
- Какво се повтаря?
- Нощните страхове.
Какво те кара да мислиш така?
Преди няколко вечери, когато влязох в банята се почувствах напълно дезориентирана.
Приятелят ми дойде да ми помогне, а аз го нападнах.
Е, определено ми звучи като нощен страх.
Рядко се среща при възрастни.
Но оределено не е нормално.
Да, така е.
Нощните страхове са често срещани в детството.
Но открих, че най-тежките и упорити случаи,
се срещат при деца, които са преживели тежка емоционална травма.
До колкото помня, ти започна да идваш при мен скоро след като
баща ти се беше самоубил, нали?
Да.
Значи би било възможно вероятната причина за последните ти нощни страхове
да е повишено ниво на стрес или преумора.
Прав ли съм?
Да.
Джулия, защо не насрочим един формален сеанс.
Обикновено не лекувам възрастни, но с теб се познаваме отдавна,
така че можеш да идваш и да ми описваш проблемите си,
за да разберем дали наистина се повтарят
нощните ти страхове или пък... каквото и да е друго.
Изкарахте ми акъла.
Извинете!
Какво мислиш е минавало през главата на Били онази вечер?
Коршума.
Не знам, Тери, същите неща, които минават през главата на всички
преди да се самоубият...
Че мразят живота си,
че е по-добре да му сложат край, такива неща!
Чудя се дали тази рана въобще някога ще се оправи.
Тери, спри да я чоплиш, така няма да заздравее!
И иначе няма да заздравее. Поне мога да я разгледам.
- Мисля, че се влошава.
- Може да го обърне на рак.
Знаеш ли, в теб наистина има нещо сбъркано?
Може би трябва да запиша право.
Нали това казвам - сбъркал си се.
Виж, аз ще поизляза да подишам чист въздух.
Ти ще се оправиш ли?
Да.
Сигурна ли си?
Да.
Добре. Чао!
Ясно!
Проклети плъхове.
"ТАЛКУВАНЕ НА ДЕТСКИТЕ СЪНИЩА"
ПАЦИЕНТ ДЖУЛИЯ БОНД ДАТА: 21.03.1982 г.
Ало?
- Здравей, Джулия. Как си?
Кофти. Още съм на четвърта глава,
а не мога да си спомня и половината от това, което минах.
Е, погледни го от добрата му страна.
Ако се провалиш на защитата, само последните 12 месеца и 20 хилядарки ще идат по дяволите.
- Ама може да е и по-зле.
- Колко по-зле?
Не съм съвсем сигурна.
Слушай, Ким, ще ми звъннеш ли по-късно? Да провериш дали съм будна.
- Добре, чао!
- Мерси. Чао!
"ИКОНОГРАФИЯ"
ЗДРАВНА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАЦИЯ
...преживявайки емоционални трудности...
...параноични халюцинации... ...субекта твърди, че това е демон...
Бихте ли включили пак осветлението, ако обичате?
Ехо?
Отворете вратата!
Помогнете ми!
По дяволите!
Според теорията на Мур, дисхармонията у индивида,
при наличие на доказателства за враждебност към светогледа,
се изразява в дизасоциативна дисхармония,
агресия или емоционална рефлексивност.
А дисхармонията тук се дефинира...
като... изкривено възприятие на реалността, произтичащо от травма в детството
и... повишено ниво на безпокойство...
Извинете ме!
При повишаване количество на известни външни дразнители
индивидите биха...
...индивидите биха опитали...
...фактическата дисхармония у индивида би...
- Бихте ли ме извинили?
- Да. Разбира се.
Това е телефонът на Джулия. Оставете съобщение след сигнала.
Джулия, вдигни, знам, че си там!
Съжалявам за онази вечер.
Считай това за официално извинание.
Пък и искам да чуя как е мимала защитата ти.
Обзалагам се, че си ги сразила, но искам да науча подробностите,
така че вдигни слушалката.
Ясно, разбирам от намеци.
Но ще те тормозя, докато не ми се обадиш.
Това е телефонът на Джулия. Оставете съобщение след сигнала.
Пол...
Ало?
Джулия! Обажда се Сам.
O, здравей!
Трябва да поговорим.
Да?
- Здрасти, Джулия е.
Добре, влизай!
Добре.
Ехо?
Сам?
Депресиращо, нали?
Виж, извинявай, че ти се обадих!
Просто си мислех, че си единствената, която ще разбере.
Да разбера какво?
- Е, виждаш го, нали?
- Не знам какво да гледам.
- Но можеш да го почувстваш.
Определено чувстваш, че става нещо лошо, нали?
Да.
Виждаш ли, чувстваш го.
Тери изчезна.
Как така "изчезна"?
Снощи не се прибра.
Сутринта се обадиха от басейна.
Казаха, че са намерили сака й с всичките й неща вътре.
Спокойно, Сам! Може...
Може просто да си е забравила нещата в шкафчето.
И какво, тръгнала си е по бански?
Обади ли се в полицията?
Да.
Но нищо няма да открият.
Изучавам дневникът на Били от както го намерихме.
И без това нищо друго не мога да правя. Но това е като...
Сам...
Не, чакай, чакай! Слушай само!
Не всичко мога да разбера, но чуй това:
"Отведоха ме в техния свят когато бях на 5 и ме маркираха, но белега избледня."
"Те маркират само деца, които имат нощни страхове."
Чуй това...
"Миналата седмица белегът се появи отново."
"Това означава, че те идват за мен."
Чуй това последното!
"Няма да мога да пиша дълго,"
"белегът на ръката ми продължава да се влошава."
"Едвам издържам."
"Извадих това нещо, бяха го поставили в мен."
Сам, всички знаем, че Били беше неуравновесен.
Не...
Това е нелепо... той имаше проблеми още от дете.
И ние ги имахме.
Не мислиш ли, че е възможно онова, което ни плашеше като деца,
да се е върнало... да ни прибере?
Какви ги говориш?
Не съм виждал белега на Били, но видях този на Тери,
а нейният беше точно като този...
Здравей!
Здравей!
Как се казваш?
Сара.
Аз се казвам Джулия.
Ти самичка ли си?
Къде е майка ти?
На небето.
Ти тук ли работиш?
Не.
И аз не работя тук.
Пациентка съм.
Сара, сънуваш ли лоши сънища?
Понякога.
Какво става в сънищата ти?
Идват за мен.
Кои?
Те.
Защо идват?
За да ме изядат.
Има ли нещо, което ги плаши?
Светлината.
Мислите ли, че полудявам?
Не.
Защо не ми кажеш какво според теб означава всичко това?
Мисля, че нощните страхове може въобще да нямат връзка с емоционална травма.
Може би наистина нещо е идвало при нас като деца
и е оставило нещо в нас.
И каквото и да е било то, ни е оставило белег.
- Като на малкото момиченце отвън.
- И сега те са се върнали?
Да! Затова и белезите отново се появяват. По този начин ни откриват
и ни връщат в местата от страховете ни, далеч от светлината.
Знам как звучи.
Каза, че си се провалила на защитата при доктор Краули.
Може би ще пожелаеш сама да анализираш ситуацията?
Субекта страда от посттравматичен стрес,
в следствие от факта, че става свидетел на самоубийството на близък приятел.
Под въздействието на нестабилното поведение на две странични персони,
тя допуска да приеме
параноичните шизофренични халюцинации на мъртвия си приятел.
И защо го е направила?
Защото изпитва чувство на лично поражение
и вина заради
смъртта на приятеля си Били.
От теб ще излезе отличен психолог.
Ще се видим в четвъртък.
Благодаря, доктор Буут.
Джулия...
ако тези демони се върнат, не им прави и ти белези?
Я кажи пак какво търся?
Нещо като инфектиран белег.
Малък. Колкото стотинка.
Е, за сега не виждам.
- Но не е късно да получиш.
- Пол, това е сериозно.
Добре де! Съжалявам. Огледах те цялата.
Нямаш белези.
Сигурен ли си?
Два пъти проверих, довери ми се!
Не, че ме затрудни, но защо ме накара да го направя?
Запознах се с двама приятели на Били на погребението му.
И?
И двамата имаха белези като на Били.
Затова отидох при доктор Буут и...
O, ти просто смяташ, че това е лудост.
Джулия, току що претърсихме цялото ти тяло и нищо не открихме.
Така че няма за какво да се тревожиш.
Да, прав си.
Прав си.
Господи!
Помогнете!
Хей! Насам! Помощ!
Хей! Насам!
Хайде де!
Ей, Пол, ние ще слезем до...
- Опа! Здравей, моето дете!
- Изчезвай бе! Махай се!
- Ядосана ли си?
- Не ядосана, а засрамена.
Но ще го преживея.
Е, Трой - няма.
Виж, много съжалявам за последните два дни.
Беше разстроена. Не се извинявай.
Лека нощ!
Ще се видим утре.
... и всичко това за по-малко от долар.
Какво ще кажете?
Няма да намерите по-изгодна цена.
... от както недостига на електроенергия достигна критични нива,
домакинствата се опитват да пестят енергия през седмицата, изключвайки осветлението,
за да не останат на тъмно през уикенда.
По този повод властите съобщиха, че затъмненията
биха могли да повлиаят на центъра за спешна медицинска помощ
към централната градска болница.
Това ще бъде поредният удар върху и без това блокираният медицински център,
от възникналите в последния момент спорове между лекарите
и болничната администрация.
Говорителят на болницата Джейсън Хилдън,
оповести, че конфликтът е в затихващ стадий.
Това започва да става глупаво.
А ето и останалите новини от града...
Пол!
Пол!
Пол!
Пусни ме да вляза!
Идвам!
Боже мой, какво ти се е случило?
Джулия, какво е станало?
Погледни ме!
Нека видя.
Погледни ме! Виж!
Виж!
Имам го!
Също като Били и Сам...
И аз го имам...
Господи, от къде получи това?
Внимавай! Боли!
Не го пипай!
Имаше някакво острие...
приличаше на треска
и аз го изкарах...
...изкарах го.
Изкарала си го от раната?
Беше забито в главата ми. Това нещо беше в главата ми!
Успокой се малко! Какво е било забито в главата ти?
Не знам, приличаше на кост или нещо подобно.
Не знам. Те ме нападнаха в къщи.
В апартамента ми, опитаха се да ме хванат.
Избягах на улицата.
После отидох в една тоалетна.
Заради светлината...
Свързано е със светлината.
Мисля, че не могат да стоят на светло.
Били беше описал всичко това...
Изпий това!
...и електричеството!
За това са и тези спирания на тока, затъмненията...
- Те могат да бъдат навсякаде.
- Седни!
- Да, навсякаде.
- Сядай!
Добре, поеми спокойно въздух!
- Скоро ще заспиш.
- Да заспя ли?
Няма да заспивам!
Скъпа, имаш нужда от сън.
Разбра ли?
Не бива да спя!
Какво ми даде?
Не ме докосвай! Махни се от мен!
Чуй ме! Нищо няма да ти се случи.
Няма да позволя нищо да ти се случи.
Няма да го допусна.
Седни сега! Седни!
Сега ще ти донеса чисти дрехи
и после ще се погрижа за всичко.
Разбра ли?
Така.
Напълно разбираемо е това, което изпитваш,
имайки предвид каква седмица изкара!
Най-доброто, което можеш да направиш, е да останеш тук и да си починеш.
Не!
Не! Пуснете ме!
Някой да ми отвори!
Почакайте ме! Не!
Не!
Спрете!
Спрете!
Не!
Помогнете ми!
Хей!
- Съвсем не е на себе си.
- Просто е разстроена.
Само можем да изчакаме да видим какво ще стане. Трябва да се уверим...
Джулия!
Всичко е наред. Всичко е наред, Джулия.
Всичко е наред. Вече си в безопастност.
В безопастност си.
Мислиш, че нещо те е нападнало ли?
- Намерили са те в метрото.
- Получила си сътресение.
Сериозно си се ударила. Нека те върнем обратно в леглото.
Опитвах се да стигна до червената светлина...
За всичко ще поговорим. Но сега ти е нужна почивка.
Всичко ще бъде наред.
Как е успяла да излезе от заключена стая?
Вратата беше залостена.
Джулия?
Какво има?
Нищо.
Нищо.
Помощ!
Помогнете ми! Тук съм!
Помогнете ми!
По-добре да извикам охраната.
Помогнете ми! Хей! Тук съм!
Помощ!
Идвате ли?
Чакайте! Тук съм!
Не! Аз съм тук!
Тук съм!
{s:10}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:30}DANNEY team © 2003
{s:9}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:29}DANNEY team © 2003
{s:8}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:28}DANNEY team © 2003
{s:7}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:27}DANNEY team © 2003
{s:6}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:26}DANNEY team © 2003
{s:5}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:25}DANNEY team © 2003
{s:4}ПРЕВОД И СУБТИТРИ DANNEY team © 2003
{s:3}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:23}DANNEY team © 2003
{s:2}ПРЕВОД И СУБТИТРИ {s:22}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:21}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:20}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:19}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:18}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:17}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:16}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:15}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:14}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:13}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:12}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:11}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:10}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:9}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:8}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:7}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:6}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:5}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:4}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:3}DANNEY team © 2003
{s:2} {s:3}DANNEY team © 2003