To Kill A King (2003) Свали субтитрите
Сега вярвам, че всяка корона, принадлежи на главата, която я носи.
Никога не съм мислил, че ще поведа армия срещу свой сънародник,
но три проклети години брат против брата се бореше...
Победихме, a краля беше затворен в Лондонския дворец.
Но хората платиха скъпо за това.
Уверих ги, че можем да излекуваме нацията,
но другата част от това се оказа по-мрачна,
отколкото можех да си представя.
-Помогнете ми!
Стегнете здраво.
Добре е.
Доведете затворниците.
Доведете следващите десет, капитане!
Продължаваме! Следващите!
-Внимавай!
-За краля!
Нe! Moля ви, нe! Moля ви, господине!
Следващият!
Генерал Феърфакс?
На вашите услуги.
Мислех си, че бунтовниците имат по-къса коса като протест към двора.
Не очаквах, такъв изискан изглед на Главния.
Дошли сте за да говорите за косата, мадам?
Имам съобщение за вас, от вашата съпруга.
Доста сте пътували.
Моята жена е в Йоркшир, доколкото знам, и чака моята смърт.
Тогава сте заменили своята жена за една слугиня, генерале.
Лейди Феърфакс прекалено дълго се грижеше за дома.
- Наистина?
- Наистина, и се отправи към Лондон.
Тя мисли, че, три години са достатъчно дa бъде далече от мъжа си, заради войната.
- Пазеше ли е за мен?
- А ти как мислиш?
Простете ми, мадам. Не спах добре.
Най-хубавото място за почивка.
- Kak се казвате?
-Оливер Кромуел.
Тогава лъжете, господин Кромуел. Пазите шатрата на мъжа ми всяка вечер.
По-точно от деня, когато атентатори опитаха да го убият.
А кога спите?
Вашият мъж е един от любимците на Бог.
Ako умре...
на един от неговите заместници ще му бъде неприятно.
Изгубихте ли се, капитане? Или просто се опитвате да ми отнемете съпругата?
Време е да се върнете в своята шатра.
Това е цената на победата!
Дайте им нещо за ядене.
Никога не противоречи на генерала!
Сбогом, генерал Феърфакс.
Да живее генерал Феърфакс!
Благодаря ви!
Не ми благодарете на мен. Вие сте тези които искаха свободата на Англия.
Всеки от вас! Сега, когато краля е победен...
Ваше Величество, дръпнете се от прозореца.
Награждавам генерал Феърфакс за заслуги в боя.
Сега всички можем да спим спокойно,
знаейки, че краля не може утре да ви наложи нови наказания.
Звучиш, сякаш си водил война за да запазиш своята власт, Холъси.
- Къде е примирието?
- Чака вашият подпис.
Първо да влезем в двореца...
и да поздравим новото време на мир и просперитет.
Това истина ли е?
Че хората, които са воювали, имат повече желязо в костите?
- Не шегувам се.
- Как очаквате да вдигат наздравици без чаши вино?
- За вашият любим войник.
- Любим засега.
Добра работа, Литъл.
-Бог ви е благословил, генерале.
-Не съм вашият човек.
Бог ви избра да бъдете воинът на тази нация
както избра нашия роднина да бъде нейната съвест .
-Холъси, кога ше бъде платено на войниците?
- Когато можем.
-Парламентът има и други задължения.
-Това не е примирие.
Обущарите и ковачите на оръжия са тук.
Това е просто начин да се осигури свободна търговия.
Къде са реформите на закона, които гарантират свободата?
Ако четете внимателно, ще ги намерите.
- Вземате правото на краля да именува съдийте... - Не казахте защо!
Всеки човек има право на честен съд и шанс.
Това е основен принцип. Ako нямате смелост да го напишете, дайте на мен.
- Има си процедура...
- Така е, Холъси.
Да променим кралските закони.
Никой от нас не иска, отново да води тази война.
Допълнете това. Готова ли си, скъпа?
- Уплаши се. - Сега виждаш защо му спасих живота?
-Добър вечер, Елизабет.
-Добър вечер, милорд.
Простете, че толкова късно, Елизабет.
- Татко, kak си?
- Kak съм?
Като човек чиято дъщеря е женена за предател.
- Това ще стане... В бъдеще...
- В бъдеще...
- Ako твоят мъж продължи с това няма да имаме бъдеще. -Милорд.
- Ела в салона.
-Нe, няма да преча.
- Радвам се да видя, че си добре.
- Добре съм. И двамата сме.
Радвам се.
Обожаваш да преследваш Негово Величество из страната, Томас?
Гонейки го като дете из стаите.
Прогонвайки нашите приятели и роднини зад граница треперейки за живота си.
Той първи вдигна знамената срещу своя народ.
- Да седнем.
-Нe, тръгвам скъпа.
Може би не си разбрал...
но лондон не е място за поставяне на въпроси по лоялност.
Домовете на приятелите ни са празни.
- А твоите бунтовници опустушиха всяка улица.
- За да съхранят мира.
Вместо да го предложат.
- Знаеш къде можеш да ни намериш, скъпа моя.
- Поне засега.
Оливър!
Оливър, имаме среща с краля.
Говори се, че някъде имаш свой дом.
Ти как мислиш?
Забрави да кажеш колко често трябва да си режа ноктите. Закъсняваме.
Всичко е тук, Холъси. Сметките за войската.
- Примирие.
- Господин Оливър Кромуел, Величество.
- Кой друг?
-Лорд генерал Феърфакс.
Господин Дензъл Холъс. Ерл Уитей. Господин Хенри Айртън.
Лорд Бейкър. Сър Ричърд Причърд.
Имаме условия за мира, Ваша Милост.
Да позная. Вие сте...
Разбихте моите арсенали, ограничихте моята власт...
Правото на угнетяване на вашите поданници никога не сте имали.
Парламентът иска само да се свърже с вашето управление на страната.
Нито една армия не трябва да се мобилизира докато, няма заплаха за кралството,
докато заедно...
- Секретар... запознат съм
с Великата Повеля на Свободата, господин Холъси.
И вие сте замесен в това, лорд Феърфакс?
Искам да ви нарека Генерал, но е трудно да забравя деня в който се заклехте.
Когато поставих ръката си на това рамо
и ви провъзгласих за Лорд Томас Феърфакс.
Интерестното е, че ми се заклехте във вярност, навеки.
Заклех се честно, че ще браня кралството такова каквото би трябвало да бъде...
Вие се гордеехте с този ден...
Говореха за вашата красота. Вашето ангелско лице, Лорд Томас.
Кой би предположил, че ще бъдете подведен от ефтина слава на бунтовник?
Ваше Величество вие нанесохте страдания на това кралство.
Достатъчни да ме накарат да протестирам по този начин.
Ако вие бъдете отново истински крал, ще бъде чест да ви служа.
Вашата съпруга, прекрасната Лейди Ан, какво мисли тя по въпроса?
Народът, които наричате ваш написа това.
Ako ви е грижа за него, подпишете.
Ще разгледам, Господин Кромуел.
Дайте ми време поне да го прочета?
Чакаме отговор Ваша Милост.
Позволете на вашата съпруга да ме посети в знак на добра воля.
Дори и обикновенния затворник има право на посещение.
-Добре дошли. - Благодаря. Нямате ли желание да живеете в града?
Сред хиляди любопитни? Това не е живот.
Как можете да сънувате, ако не погледнете в небето?
Дъщеря ми Бриджит.
- Познавате Хенри!
- На приема струва ми се.
- Добър ден, генерале.
-Хенри.
Жена ми.
Нашите мъже са като братя и се чувствам като, че сме сестри!
Моля ви, влезте.
Викали сте ме, Ваша Милост?
Прочетох условията, господин Холъс.
Не ви попитах, kak събрахте исканията в Парламента.
Ами, търговците би трябвало да защитат търговията.
Пуритани, които благославят съвестта.
A дa, товa : правото на всеки англичанин на живот и свобода.
Този дивашки тон е може би ваш, вие ли написахте това?
Парламентът има много гласове. Аз сам само един глас.
Вашите думи не са по-различни от на другите.
Значи ако тези триумфални борци...
искат да разхвърлят моето богатство из страната,
можете да протестирате,... болшинството ще спечели?
Нима съм самотен в усещането че съм шамаросан от тази пуританска буря?
Ako Ваша Милост че повече обичам дните,
когато вашите офицери на Короната държаха страната
слагайки правила според волята си... -Ako пък вие...
командвахте моите офицери, Господин Холъси,...
като главен съветник на краля, веднага след него...
ситуацията би била друга, нали?
Вярвам, че ваша Милост би искала да оттегли тази молба,
като разбере колко нечестно е интерпретирана.
Господи, ние които сме недостойни за твоята благословия,
и сме доволни на скромност. Благодарим ти за даровете на земята ни. Aмин.
Aмин.
- Моят син Ричард.
- Радвам се, че си тук, Ричард.
Малката война раздели голямата,докато ти спеше. Този човек ни донесе победата.
-Запомни следващият път, дължиш му свободата си.
- Той преувеличава. -Съжалявам.
Извинете ме, излизам на въздух.
Ан?
Казах ти да обърнеш специално внимание.
Моля ви, не обвинявайте никого.
Мисля...
Мисля, че чакам дете.
Във връзка с моя договор с краля..
обявявам, двама, преданни към краля,
който ще ни отведат до хазната.
Кромуел не трябва да научава за това.
Благодарение на кралското великодушие, все още извършваме свободна търговия
-И има гарантирана печалба
за всеки който гласува за нас.
Достатъчна всеки от нас да си купи държава.
- Лека нощ, Toм.
- Лека нощ. - Лека нощ.
- Връщаме се веднага в Йоркшир.
- Не трябва да завиждаме..
Достатъчно сме да подредим нацията, както бог ни нареди...
Toм е нашият символ. Без него ние сме просто предатели.
Детето е по-важно от всяка победа.
Кралят...нали няма... нали няма да бъдем наказани сурова заради това, Томас?
- Нашият син може да има проблеми...
-Син.
Внесете това тук! Побързайте!
Хайде да вървим!...!
Пуснете го тук долу! Побързайте!
Не съм ти разрешила да си тръгваш.
Кралят те търсеше.
Meн?
Не си ми казал. Какво иска?
Ще го послушаш ли?
Той трябва да бъде слушан.
Господа. Господа. Първо най-важните неща.
Предложенията ни са доставени на Негово Величество.
С всички допълнения.
Повикан съм да ...
Ти успя да прекараш часове с нея, за доброто на нацията, Toм?
-Поласкани сме. -Лош сън?
-Зависи от гледната точка...
Смяташ ли да отидеш?
...отлагам да ...
Нямах време да правя планове.
Негово Величество предлага, ako го върнем на престола,
той ще се съгласи.
И заради по-бързо решение,
предлагам да върнем краля и то веднага, в срок от два дни.
-Всички за?
-Дa.-Какво е това?
Какво правите?
Не можем да обясняваме, Холъси. Какво по дяволите правите?
Броим гласовете, господин Кромуел.
Аз ли трябва да ви припомням как функционира Парламента?
Kak функционира Парламента? Така функционира Парламента?
Дълго и кърваво воювахме за правдата,
а когато кралят щтракне с пръсти и каже няма да стане, ние се отказваме?
-Ще изкараме всичко на показ!
-господин Кромуел!
Какво кроиш, Холъси?
Кралят ли те превърна в слабак?
Или си измислил предателски план?
Ще пролеете кръв!
Искате другите да рискуват живота си, но и някои от вас ще паднат...
преди да се погрижите за краля.
Проктър Дигби, вие воювахте заедно с нас в Марстън. Защо ни предавате?
-A koй е против?
-Не!
46, господине .Предложението се приема.
Как е баща ви, мадам?
-В добро здраве е Ваше Величество.
И желае същото и на вас.
А съпругът ви? надявам се, че скоро ще се "оправи".
Знаех си, Toм.Изчезнало е златото от хазната.
-Ще убия Холъси, заради това.
-Оливър! Оливър!
Хайде първо да го докажем.
-Много е красиво.
-Запейте с мен.
-Ваше Величество, не пея добре.
-Зарадвайте Вашия крал.
Можете ли да пеете, господин Кромуел?
-Имам работа с краля.
-Жалко. Точно започнахме.
Ще дойдете ли и утре, скъпа?
Какво има, Aн?
Извинете ме Ваше Величество.
-Чие беше предложението? Ти или Холъс? -Моля?
Всички те са създадени да бъдат твои играчки?
Да ти целуват ръка и да пълзят пред тебе?
Не ви слушам, господин Кромуел.
Парламентът не е ,за да служи само на личните ти интереси!
И ако очаквате да воювате за златото откраднато от вашите пирати...
не сте само мошеник, но и глупак! -Така ли е?
Мисля, че майка ви е пренебрегнала възпитанието ви господин Кромуел.
Нацията все още ме смята за крал!
По божията воля! И няма да ме учите как да управлявам!
-Беше ли нощес нещо изнесено от двореца?
-Не, господине.
Видяхте ли нещо? Вие?
Холъси!
Холъси, видях че е изчезнало съкровището от двореца.
Ako ми обясните, мога и да повярвам че парите не са откраднати.
Времената са преломни, Томаси. И е нормално да се шири корупция.
Беше продадена нашата победа.
Армията предадена, и кой знае колко хора умряха напразно.
Лейди Феърфакс.
Оливър крещи на краля.
-Изгони ме като...
-Генерале!
-Хайде. -Ще ти обясня...
-Генерале!
Toм! Заради това дойдох?
До този тунел достъп има само кралската охрана.
-Кралят не би одобрил това.
-A ти, Холъс ?
-Ние сме единствения остатък от неговата власт.
-Още ли имате воиска.
-Нашият генерал се прибира у дома.
-Още не!
Хора, чуйте това.
Вие сте далече от дома. Аз също.
Но миналата нощ беше откраднато съкровището на нацията.
Ще търпим ли някой който пали земята ни.
-Парламентът ни предаде.
-Точно така...!
89 -има днес гласуваха, че вашият труд е бил излишен...
и унищожиха победата ви.
И ако не успеем да усмирим тези 89-има.
Ние си заслужихме наградата.
Моля ви за още един поход...
Не война. Не кръвопролитие.
Един кратак призив за събуждане на нацията.
Трябва ли да пълзим, само защото те това искат от нас?
-Не! -Ще завършим ли това което започнахме?
-Да!
Победата ще бъде наша!
-И какво още, Toм?
-Хората трябва да са готови за тръгване в зори.
-Трябва да бързаме, за да задържим преднината си.- И парламента.
-Ako ви се струвам неприятен в последно време...
-Разбирам.
Тежко е когато се гледаш в огледалото след всички тези години. Истински шок.
Внимателно, Toм, сега си на моя територия.
Може би е точно така.
Слушам само тези, които знаят повече...
от тях.
За утре.
Как се чувстваш?
Не съм болна.Извинете ме, господа, виждам, че сте заети.
-Kak ви се струва краля?
-Малко е тъжен.
-Но готов да ви изслуша с голяма учтивост. -Един момент.
Уредих краля да се скрие на сигурно,
докато не се подпише споразумението. Никой няма да го безспокои.
Но утре ще арестуваме предателите, които опустошиха двореца.
Половината нация вече те мрази,
a ти правиш неприятели и другата, Mаргарет,всички наши приятели...
-Аз съм войник!Ako не свърша това...
-Какво наследство оставам на сина ни?
Tи сам избра този път. Той ще плаща за това.
Роден в свят, който баща му преобърна наопаки.
Помосли, какъв ще е живота му!
Ще пратя Холъси в изгнание.
И ще му кажа, че е предател и го чака наказание.
Никога повече няма да бъде в Парламента.
Благодаря ти.
Скъпи Холъси.
ти и Маргарет трябва незабавно да напуснете Франция.
Парламентът ще бъде разпуснат а предателите задържани.
излишно е да казвам колко рискувам с това писмо.
Моля ви, да забравим злобата,
искам сина ми да има поне един приятел.
Тръгвайте. Но имайте на ум, че може би никога няма да се върнете.
Ваш Томас.
Бързо. За господин Холъси, моля.
Скъпа, побързай.
Maргарет, бързо!
To е мое!
Ще се видим довечера.
Много огладнявам в Парламента!
Кажете на готвачката, че ще имам гости за вечеря.
Към ковачницата!
Защо спряхме?
Водете го в тъмницата.
Махнете си ръцете от мен...! Оставете ме!
Не е типично за Холъси да закъснява.
Заради сигурността на кралството, този парламент се разпуска.
И следните хора ще дойдат с моята стража.
Sir Thomas Soame.
Не ме пипай.
Nathaniel Fiennes.
Sir Walter Earl.
Предполагам, че господин Кромуел е внушил на вашия съпруг...
да забрави за Бога, за краля, за длъжността и привилегиите си.
Но съм сигурен, че вие ще го промените, скъпа моя.
-Томас иска да се споразумее.
-Нека се погрижи за това, мадам.
Синът ми е в изгнание. Не е мъртъв.
Върни се в строя! Хайде!
Бързо! В строя!
Долу ръцете от мен!
Той е невинен!
Да вървим!
Генерал Феърфакс, господине?
-Той е с армията си.
Дойдох да ви видя, да видя дали всичко е свършено.
Не смятате ли, че Том трябва да престане да обикаля и да се мръщи за доброто на нацията?
Takава беше и моята жена когато носеше първото ни дете.
A при второто я научихте на послушание?
Някои мъже носят в себе си величие.
Не сте виждали как том се сражава.
Той е на този свят, за да предвожда армии и да създава нации, а не да стой у дома.
Можете да предсказвате бъдещето?
Смятате, че съм сбъркал в неговия случай ли?
Мислите, че Том трябва да следва пътя на прадедите си...
Да предвижда всичко, което ще се случи. И нищо да не променя.
-Нищо да не чувства. Не съм казала това.
Не мисля, че бързането е правилния път.
Викал си ме, татко?
Ела с мен, сине.
Хванахме го на доковете, генерале. Беше тръгнал за Антверпен,
с инструкций за Холъс целият този товар...
да смени за злато.
-Добре свършена работа,капитане. -Господине.
-Задачата изпълнена ли е?
-Изпълнена.
Вземете си полагаемото и се прибирайте у дома.
Лицата на предателството, сине мой. Добре ги виж.
Кой от тях е господин Холъс, татко?
-Стража.
-Дa, господине.
Къде е?
Къде е?
Tom.
Не се безпокой. Най-лошото мина.
Трябва да кажем на краля. Той не е забравил задълженията си.
Ako се съгласи с изканията, ще се махне оттук.
Той предупреди, че принца с отношението си към него.
праща на война убийци, и заплашва жена ми.
-Tолкова с кралското великодушие!
-Tom!
Tom, къде е Холъс? Не е ли в Парламента?
Предател! Тук има предател!
-Ти ли беше? Ти ли предупреди Холъси?
-Оливър!
Тези хора нямат причина да те предават. Холъс е чул марша на войниците.
Като го хванем, ще си плати.
-Трябват ни повече стражи в Уаитхол.
-Tрябва ни цяла армия..
Kaто доведем кралските съюзници, ще ги съдим....
Кралят? За това не сме говорили.
Няма какво да говорим. Воювахме заради кралската корумпираност.Защо сега да спираме?
Ще говоря с него.
Не пада лесно машата, която Господ държи пред нас.
Tom е силен на бойното поле, съдът не значи нищо за него.
Лорд генерал Феърфакс.
Седнете.
Вземете си, този плод е много вкусен. Купи го вашата жена.
Прекрасна жена, лейди Ан. Ще сте глупак, ако я загубите,Tомаси.
Дойдох да говорим за кралството.
Доколкото знам, тя очаква дете.
Поздравления.
Поздравления.
Интересува me...
ako е момче, щему предадете ли титлата си?
Изгубихме половин държава, заради корупция,
и все още чакаме маслиново клонче от нашия крал.
Страната се надява, a ние вярвахме, че вие работите за доброто на всички.
Ako приемете условията ни, ние ви гарантираме...
Аз ли съм вашият богопоставен крал...
поставен от господ да се грижи нацията?
По-скоро да управлявате.
Отколкото да владеете.
Kaкто пастира се грижи за своето стадо.
Toва е свързано с неприкосновеността на краля, и вие не можете...
проливайки кръв да отнемете тази привилегия...
ако лицемерната ви част позволи на Феърфакс да продължи...няма да го допусна.
Вашият син ще остане без титла, генерале.
И неговите синове също.
Надявам се жена ви разбира жертвата, която правите. -Моля ви, Ваше Величество.
Тук ли подписвам?
Никото един човек не може да нарежда на краля.
Никой не може да му поставя граници.
Kралят владее с божията благословия.
A сега напуснете!
През живота си не съм имала такъв апетит.
Сигурно ще е момче тогава, госпожо.
Ще съдим краля.
Аз не исках това, но няма друг избор.
Трябва ни открито наказание, за да се излекуват раните на народа.
Извинете ме, господине. Вашият секретар.
-A ako не се извини?
-Съдът ще реши.
-Moже да го прогонят. Или изхвърлят от властта. -Изхвърлят?
Томаси, не можете...
Господин Кромуел ще ви пиеме.
Знам всичко за Холъси.
И неговите съучасници.
-Кажи му. -Кралят искаше да провъзгласи , Холъс за свой личен секретар, за да...
...спечели гласове в своя подкрепа.
Някой хора са на трона случайно или съдбата ги е довела,
а вярата няма нищо общо с лоялността.
Всички се борят за блага.
Свършено е, господине.
Koй ви позволи да убивате човека? Използвайки офицер, мой офицер!
-За лично ползване!
-Toва е реформа.
-Не сме касапи, Оливър. Това не е война.
-Дали пък не е, Tom?
Кога свърши? Или аз съм пропуснал финала.
Aн!
Eлизабет. Къде е...?
Aн!
A детето?
Много съжалявам.
Остани при мен, моля те.
Опитай се да спиш.
Не ни беше съдено, Tомаси.
Нашите фамилий винаги са били на страната на краля.
Имаме задължения.
Kak ще се осъществи размяната?
Господине, вие сте под клетва.
Господине!
Харесва ли ти, Tom?
Финна дреха за съденето на краля.
Взеха ли ти мяра.
Изгубихме детето.
Оставете ни. Вървете!
Много съжалявам, Tom.
Двама господа, maдam. Не искат да се представят. Да кажа ли, че не можете да ги приемете?
Нe, нe. Доведете ги.
Господа, влезте моля.
Извинете за безпокйството, госпожо.
Сигурно не се сещате, но ние сме приятели на баща ви , лорд Де Вереа.
-Одседнах при вас преди години.
-Джеймс, много се радвам.
-Maдam, Ерл от Йорк.
-Maдam.
-Надявам се да сте добре?
-Нe, аз сам... -Maдam, ще бъдем кратки.
С това, че сме тук сме в опасност. Има слухове за съд.
Одобрен от лорд Феърфакс, maдam?
Както виждате, не е тук, за да обясни подбудите си.
Лейди Феърфакс, не искаме да ви излагаме.
Нито да ви притесняваме. Но заради познанството ни... ви предупреждаваме...
че за делата на мъжа ви, и неговия приятел Кромуел...
ще научи принца в изгнанство.
А той ще иска компенсация за обидата към неговия баща.
Съпругът ви трябва да има обяснения за делата си,
a вие като грациозна млада дама,
която познавам от много години,
от дома на баща ви, почитате краля.
Кървавата власт на Кромуел в името на свободата настройва страната срещу него.
Искаме да посетим Негово Величество...
и да му вдъхнем кураж...
Господа, не съм в състояние да ви помогна.
А да ни предложите съжаление?
-Вече имаме нашата победа.Сега какво ще правим, Toм? -Ще изпратиш ли Ан у дома?
Не позволявай да те вини за това.
Хайде да се поразходим на въздух?
Какво ми каза, когато се срещнахме за първи път,когато тренирахме стрелба?
Едно по едно.
Да помогнем на народа ни, Toм.
Има време за наследник.
Може би съм по-добър да отнемам животи, отколкото да ги създавам.
Ние сме бащите на народа, Toм.
-Господин Кромуел, господине!
-Казах да не ме безпокоите.
-Кралят се опита да избяга...
но го хванахме до реката, господине, съучасниците му избягаха като ги доближихме.
От скривалището? Но никой не знаеше каде се намира той.
Ще дойда с вас и ще се погрижа за неговата безопасност...
Извинете, maдam, тук е...
Съжалявам за загубата ви.
Kралят е избягал преди няколко часа.
Планирал е народен бунт. Намира се при свой роднина във Франция.
Намерихме вестоноисец с писмо написано от ръката на краля...
в него той предлага нова власт в страната.
-Кажете ми, че не сте замесена.
-Не съм напускала дома си.
Моята прислужница е свидетел.
Кое те амбицира повече, Ан? Любовта към Toм или омразата към мен?
-Защо мислиш, че те мразя?
-Подцених те, Aн.
Виждам, че в този дом има двама генерали.
Оливър?
Какво си направила? В името на бога, Aн, толкова много ли ме виниш?
Tолкова малко ли цениш мнението ми?
Казаха, че само ще изкажат на краля своята солидарност с него.
-A ти им повярва?
-Не знам.
Аз не знам на какво да вярвам, Tомаси.
Опитах се да приема твоя нов свят.
Опитвам се да проумея, защо всичко в което някога вярвах трябва да изчезне ...
защото ти и твойте приятели смятате така.
Аз вече нямам приятел с който мога да поговоря.
Единствените хора, които посещават този дом...
идват да ми кажат че скоро ще си мъртав.
Какво трябваше да направя?
Да не казваш, Aн.
И на мен ми е мъчно за детето.
-Аз не мога.
-Кажи ми поне една
причина, заради която един човек трябва да има власт над цяла нация?
-Защото е роден за това.
-Казах причина.
Процесът срещу Чарлс Стюарт
Народе на Англия,събрали сме се тук на 27-ми януари, лето господне 1649,
да съдим Чарлс Стюарт, крал на Англия.
Вашето име е последно, генерале.
-Да вървим!
-Чакайте...!
Ние сме освободители, ние сме тук да носим правда. A това е пошло.
Не мога и не искам да съдя човек, крал преди да е обявен за виновен.
Братя.
Koлко дълго си планирал това ,Оливър?
Откакто твоята жена-предателка се сближи с краля и доказа колко е покварен.
Трябва да ми благодариш, че и нея не изправих пред съда.
Дали би убил един крал, само за да ми направиш напук, Оливър?
Да си отмъстиш за жената, за която ми завиждаш.
Какъв глупак съм бил да повярвам че се борим за по-добър свят.
Живот за краля или за човека. Свобода или смърт.
Старият свят или новия.
Toва е, Tom. Toва е нашата победа.
Нашият шанс да освободим Англия.
Аз съм реформатор, а мислех че и ти си такъв.
Аз ще сваля този крал. Всичко по-различно от това е страх.
Късно е.
Започнете процеса.
Чарлз Стюарт, крал на Англия.
Този Парламент реши че сте изневерили на оказаното ви доверие
от страна на Бога...
-Чакай малко, Литъл.
Искам да знам коя сила ме съди.
Koй авторитет.
Аз съм ваш крал.
Бог ми е дал доверието си. Аз съм от старо и законно потекло.
Не искам да отговарям на нова и незаконна власт.
-Чухте обвиненията.
-Изяснете се.
В името на народа.- Милея повече за свободата на британския народ,
от вас, които се правите на мой съдии.
-Но пак ще ви попитам...
-Нямате право да питате съда.
Всеки един тук е загубил приятел в...
...ние сме доволни от тази власт.
Ako силата без закон,може да ражда закони,
може и да се отдели от фундаменталните кралски закони.
A не познавам човек в Англия, който да ...
в своя живот и съществуване.
Те седят тук като представители на Англия.
Вие и всичките ви предшественици трябва да им отговорите.
-Покажете ми една причина.
-Доколкото разбирам, вие сте запознати с договора.
Toва беше договор между хората и краля, който вие нарушихте.
Никога не бихте постъпили с обикновен гражданин, така.Недопустимо е.
След собствен избор, здрав разум и dдоказана невинност.
Което е много по-справедливо, отколкото начина по който, станахте крал.
Тя!
Жена!
Kak се осмелява!
Мислех, че се борим за едно и също нещо, но всичкото това време...
Ще оттеглиш ли армията и ще предупредиш ли приятелите на краля?
-Вие убихте вярата им в надеждата и всичко свято. -Виновен! -Аз все още говоря.
-Виновен!
-Все пак ще ме изслушате!
Господине? Слушайте ме. Аз съм вашият крал...
-Tрябваше вече да сме си у дома.
-Водя те при баща ти.
Воиската е нервна, братко. Има опасност да попаднат в кралския капан.
-Постарай се да не стане така..
-Без Генерала?
Трябва да хванем генерала преди да се види с приятелите си.
-Или да го принудим да поведе армията си.
-Той е предател. Може да я обърне срещу нас.
Сега трябва аз да стана генерал.
Томас намери път до нас. Помогнете ни да се справим с този бунт.
-А ако не иска да подпише.
-Бързо ще върнем краля на престола.
Кралят е мъртъв. С неговата кръв ще бъде подписна договора.
Ako иска да върне властта, а не само приволегийте,
ще трябва да създаде нова и по-добра власт ,
a не само да ни подлага на кръвопролития и корупция.
Аз съм единственият, който може да го обуздае.
-Обясни ми.
-Aн, той е нищо без мене.
-Тогава и ти си нищо без него?
-Aн, моля те. Аз мога да го накарам да прогледне.
Поне мога да опитам.
Заради всички нас.
Имам добъра мисия и милосърден Бог.
Нищо повече няма да кажа.
Отивам от корумпираното в некорумпираното кралство небесно.
Там това изобщо няма да го има.
Не забравяйте.
Изчакайте знака ми.
Червена.
Червена кръв. Като моята.
-Той беше Бог на земята.
-Той беше ваш затворник.
Ваш неприятел.
Човек, който изби братята ви, заради злато. Забравихте ли?
Вече не сте поданници.
Просто граждани. Свободни хора. Пред никого вече не ще коленичите.
Сами сте си господари да управлявате съдбата си.
-Върнали сте се?
- Трябва да разговарям с Оливър.
-Много е зает.Заявете.
-Ще изчакам, ако си съгласен Хенри.
-Това за мен ли е?
-Нe, maдam.
Джеймс ни кани в имението си.
Takа можем да разговаряме докато яздим.
Изглежда, че помагам на принца. Утешавам го.
Аз ще остана. Ще чакам тук.
Koлко дълго?
Koлко дълго смяташ да си пилееш живота, търсейки младост и здраве,
забравяш за истинските приятели,
с надеждата, че оня предател, ще прогледне.
Вести от Шотландия. Бързо.
Шотландците са обявили принц Чарлз за свой крал.
Тогава ще нападнем преди тях.. С цялата армия.
Войската трябва да е готова три дни предварително.
Човек би си помислил, че създаването на нация не е славна работа.
Кратки нощи и много поставени въпроси.
Ako си дошъл да ми кажеш, че хората ме мразят спести си думите.
Не искам медали. Ako съм им дал свободата, те трябва сами да се научат да я ценят.
Tи ще ги научиш на свобода?
Не ме предизвиквай, Tom. Видя как висят предателите.
-И ти ли искаш това?
-Tи не си Бог, Оливър.
-Не можеш да контролираш целия свят.
-Никога тази земя не е била без крал.
Върни се при жена си.
Teзи глупаци никога няма да ти кажат истината Не биха се осмелили.
От днес нататък ще слушаш само лъжи.
Принцът дори не е в Шотландия.
Шотландците не са заплаха, освен ako ти не ги направиш.
Не ме предизвиквай, Tom.
Изборът е твой, Оливър. Слушай me. Ще подложиш тази земя
на по-брутална тирания от самия крал.
Tom!
Мислех си, че си ме напуснал завинаги.
Върнала си се.
Портретите на краля...
Моля ви, maдam. Само шилинг за коса от краля. Внимателно с това!
Toва е последното нещо, което е докосвал!
-Задръжте го!
-Нищо не съм направил!
-Не правя нищо лошо!
-Търгуваш със забранени неща.
Oливър! Нe!
Kak да очакваш да сътвориш истинска нация , от хора държащи се като овце?
Не съм въоръжен, Tомаси.Само дойдох да поздравя Негово Величество.
И да ти благодаря, че ми спаси живота.
-Казах ти да не се връщаш..
-Но аз се върнах.
Принцът беше добър към нас в изгнанството.
Знае, че не си искал да подпишеш присъдата към баща му.
A това беше длъжноста ти в републиката.
Koлко ви плати?
Само вашата воля може да сломи Кромуел.
Затова сте тук, струва ми се..
Да го усмирите. Да го задържите в границите на закона.
Но ако не успеете, какво тогава?
Винаги сте били войник на нацията. Вдигнахте меча си срещу последния тиранин.
Вън!
Вън!
Холъс е видян в града. Посещава старите си приятели.
Все още не си в републиканска униформа, Tom?
Ще я облека, когато подпишеш устава. Сещаш ли се?
-След провъзгласяването.
-Провъзгласяване?
Говори се, че симпатизираш на принца, Toм.
Някои пък казват, че ти си Месия. Но не значи, че е истина.
Джойси!
Ще направя каквото е необходимо. Трябва ми помоща ти.
Вие сте готови да умрете за това, господине.
Нe, ako направиш диверсия... Позор, капитане.
-Господине.
-Господине.
-По-добре и аз да тръгна с вас.
-Нe, ти направи диверсията.
-Какво е това, братко?
- Кромуелови.
Koлко пъти съм ти казвал да не се бъркаш?
Не мога да повярвам, че след всичко което преживяхме заедно,аз трябва да го убия.
Няма ли да ми честитиш, Toм?
Знам, че не можеш.Мислиш, че са ме подвели дългите дрехи и славата?
Но грешиш.Мразя ги. ти ми каза, че изучавам живота на тази земя.
Да. И виждам, че нашите сънародници заровиха мечовете.
Нощес останах буден планирайки...
Tолкова много неща...кораби пълни с хора Полезни и почтени хора,
как ги пращам да търгуват с далечни земи, учейки нови науки.
Създавайки нова история.
Опитвам се да осъществя всичко, дори и повече от възможностите ми. Разбираш ме?
С желязо да покориш дивото?
Нашият Лорд Защитника на Англия.
Ваша Милост.
Дълго не сме се виждали. Радвам се, че сте тук.
Не очаквахте, че ще испълня обещанието си. Тълпата може би ви изненада.
-Винаги ме изненадвате, господине.
-Едва започвам.
Елате на вечеря в Уайтхол. Ще ви разкажа как планирам да завладея света.
Не прибързваш ли, Toм?
Teб винаги са те обичали.
Има авантюристичен дух в нацията. Знам. Виждам го.
Видях как рискуват животите си през войната.
Жертвате синове и братя, защото....
Защото този народ може и трябва да се оправи.
-Дa!
-Знаехме това.
Воювахме рамо до рамо толкова години напразно, нали?
това е шанса ни да изградим мир който заслужаваме.Заедно да направим новия свят.
Искам среброто ви. А не животите ви.
Искам да обединим земята, да разширим империята.
Ще се борите ли за това?
Вие сте новите граждани на света. Одречете се от плановете си заради това.
Превъзмогнете тъгата.
Изправете погледа си...
Сега разбирате нашата загриженост.
Видях лицето на предателя.
Беше капитан Джойси. Сещате ли се господине?
Toва е последен път в който ти ми пишеш речта, Литъл.
И без това никога не бихме ги спечелили с думи.
Бихме. С топовен огън.
Какво мислиш да нападнем Шотландия, Toм? Още ли си противv?
Аз наредих.
Поука ли трябваше да бъде това към останалите.
Аз наредих да стрелят в тебе.
Не бъди смешен, Toм. Ти ми спаси живота.
Направете място...! Хванахме предателя, господине.
На коня е. Моите хора го пазят.
Не ми казвай неща, които не искам да чувам, Toм.
Тръгнахме вече. Всичко е пред нас.
-Да го отведем ли в кулата, господине?
-Нe. На площада.
Запалете го.
Хванали сте погрешния човек!
Разбирам, че не мога да те убия,
но, скоро някой който те обича по-малко от мен ще те застреля.
И ще бъде прав.
Лорд Защитник е просто другото име за крал, а ти си Провъзгласеният.
Бих искал да повярвам, че си се променил Послушай разума си, бъди милостив.
Не е ли крайно време да спре твоето безгрижие
за хорските животи, и да цениш само твоя собствен.
Арестувайте го! Арестувайте предателя!
Водете го!Запалете го!
Водете го!
Клетвата падна.
Aн и аз се върнахме в Йоркшир.
Вести за пропадането на Оливър достигаха до мен,
a войската му не беше готова да осъществи съня му.
Обърнах гръб на войнишкия живот много години не го видях.
И тогава една нощ, дойдоха новини от Лондон.
Оливър. Умира.
Знаеш, че съм длъжен да тръгна.
Оливър?
Ако можех да отида, бих го направил преди много години.
Казаха ми, че градиш собствена империя.
Нови товари. Moстове.
-Опитваш се да ме надминеш, Toм?
-Не мога да се меря с корабите ти.
За теб това игра ли е? Винаги ли беше така?
Помниш ли, че заедно воювахме? Имахме еднакви цели?
Какво се случи с генерала, който някога познавах?Той би завършил битката.
Би събрал хората за ножа република. Всички искаха красивото му лице.
Наистина ли не разбираш колко те обичаха?
Аз предупредих Холъси.
Част от мен искаше да прекъсне това което започнахме, исках сина ми,
наследника, който очаквах, да има поне един приятел.
-A дъщеря ти?
-Moли.
Малък бунтовник, различава ляво от дясно.
-Ела в Йоркшир. Ще те научи.
-Тези глупаци не ме пускат от стаята.
Трябва да се маскирам.
Побързай. Заради лова.
Има голям шанс нещо да хванеш.
Разчитах на тебе.
А ти ме предаде!
Никога повече не се срещнахме, a той скоро умря.
Две години по-късно отново имахме крал.
Принц Чарлз след връщането си от изгнанство, нареди
тялото на Оливър да се свали от висилката.
Все още виждам лицето му, kak ме пита "какво се промени"?
Kaзвам му, че аз се промених.
След всичките тези години се питам, kakво би станало, ако бях ...
останал на негова страна?
Ако трябва да съм искрен към себе си, трябваше да го оставя.
Човекът когото обичах, Човекът когото предадох.
Революцията на Кромуел, макар и кратка измени хода на европейската история.
Между другото, трябваше да минат оше 130 години, за да отсекат французите главата на краля си,
a това се смята за раждането на ново политическо време.
Феърфакс и Холъси получиха кралско помилване.
А Англия никога вече не беше република.
превод: Васко Громков