Chinatown (1974) (Chinatown CD1.sub) Свали субтитрите

Chinatown (1974) (Chinatown CD1.sub)
КИТАЙСКИ КВАРТАЛ
Хайде, Кърли. Достатъчно. Не ми изяждай щорите,
сложил съм ги в сряда.
Цапни му едно.
Тая развратница!
Какво да ти кажа, приятел, прав си. Напълно си прав.
Ще ви платя останалото другата седмица. Уловихме само 60 тона
летящи риби край Сан Бенедикт, а за тях плащат по-малко...
Остави, Кърли. Въпросът беше принципен. Не искам да ти
смъкна и ризата от гърба. За какъв ме мислиш?
Благодаря ви, г-н Гитис.
- Викай ми Джейк.
И карай внимателно към къщи, Кърл, нали?
Чака ви г-жа Мълрей, заедно с г-н Уолш и г-н Дъфи.
Г-жо Мълрей, да ви представя г-н Гитис.
Г-жо Мълрей, приятно ми е.
И така, какъв е проблемът?
Съпругът ми...
Мисля, че си има любовница.
Наистина ли?
Боя се, че да.
Много съжалявам.
Г-н Гитис, може ли да поговорим насаме?
Боя се, че не, г-жо Мълрей.
Това са помощниците ми и ще се наложи да ги използвам,
не мога да върша всичко сам.
- Разбира се.
Какво ви кара да смятате, че съпругът ви...
... има такава връзка?
- Съпругата винаги усеща това.
Г-жо Мълрей, обичате ли съпруга си?
Да, разбира се.
Тогава си идете вкъщи и забравете всичко.
Сигурен съм, че и той ви обича.
Знаете ли израза "да спи зло под камък"?
По-добре е да не знаете.
- Трябва да знам!
Както желаете.
Как е малкото име на съпруга ви?
Холис. Холис Мълрей.
От "Вода и електричество"?
- Той е главен инженер.
Главен инженер?
Г-жо Мълрей, подобно разследване може да се окаже доста скъпо,
освен това изисква време...
- Парите нямат значение.
Добре. Ще видим какво можем да направим.
Господа, в днешно време можете да излезете, да хванете трамвай
и след 25 минути да стигнете до Тихия океан.
Можете да плувате и да ловите риба в него,
но не можете да пиете водата му или да поливате градината си.
Ние живеем на крачка не само от океана, но и от пустинята.
Лос Анджелес е град сред пустинята.
Под тази сграда и улиците ни лежи пустиня.
Без вода пясъкът ще се надигне и ще ни покрие.
Проектът "Алто Валиехо" може да ни спаси от подобна участ.
И аз мисля, че си струва да платим 8 милиона и половина,
за да не бъде градът ни превзет от пустинята.
Кмете Багби, нека отново чуем всички отдели.
Да започнем с "Вода и електричество".
Г-н Мълрей?
Нека ви припомня, че над 500 души загинаха,
когато поддаде язовирът "Ван дер Лип".
Проби от ядрото показаха, че под скалите има глина,
подобна на пропускливата глина при катастрофата с "Ван дер Лип".
Няма да издържи на такъв натиск.
Сега предлагате още един язовир, ограден с пръст,
с наклон две и половина към едно, височина 35 метра
и водна площ 12 000 акра. Казвам ви, няма да издържи.
Няма да го построя и толкова.
Няма да направя една и съща грешка два пъти.
Тишина!
Какво правиш, по дяволите? Разкарай тия овце оттук!
Кажете къде да ги закарам!
Нямате отговор, нали?
Задигнахте водата от долината, съсипахте полята за паша,
и сега стоката ни гладува! Кой ви плаща да го правите, г-н Мълрей?
Ето това искам да знам!
СПАСЕТЕ ГРАДА СИ! ЛОС АНДЖЕЛЕС УМИРА ОТ ЖАЖДА! ГЛАСУВАЙТЕ С ДА!
Значи е бил там цялата нощ?
- Точно така.
Трябваше да се връщам три пъти да прибирам часовниците.
Вчера ходи до три резервоара, тоалетната в една бензиностанция
и ресторант "Пиг енд Уисъл". На тоя само вода му е в ума.
И какво засне?
Това ли?
Здравата се скараха пред ресторанта.
За какво?
Не чух, минаваха много коли.
Само едно чух - ябълково ядро.
Ябълково ядро?
Боже, Уолш, и с това ли си губи времето?
Ти ми каза да снимам и аз го снимах!
Нека ти обясня нещо, Уолш.
В тази професия се изисква малко финес.
Какво има, Софи?
- Дъфи на телефона.
Дъф, къде си?
Мисля, че го пипнах! Голяма сладурана си има старчокът!
По-бавно! Къде си?
При "Глендейл и Дъглас". Сега са в парк "Ехо", карат лодка!
Добре.
Парк "Ехо". Пак вода!
Хайде, приятел, дай една голяма усмивка.
Страшно ще ти хареса.
В ОТДЕЛ "ВОДА И ЕЛЕКТРИЧЕСТВО" ГРЪМНА БУШОН
Сигурно до гуша ти е дошло от такава популярност.
Така е, Джейк, ти си почти кино-звезда.
Погледни, Барн.
- Да, жегата е убийствена.
"Имена и лица на глупци..."
Какво каза, приятел?
- Нищо.
Страхотна професия имаш.
А ти какво правиш, за да свързваш двата края?
Отдел "Ипотеки" във "Фърст Нешънъл Банк".
И много ли семейства остави без дом тази седмица?
Поне не публикуваме списъка във вестниците.
Нито пък аз.
- Не, прес-агентът ти го прави.
Кой е тоя многознайко, Барни? Редовен клиент ли, що ли?
Изкарвам си честно прехраната! Помагам на отчаяните хора,
не изритвам семейства от домовете им като вашите гадове!
Искаш ли да станеш от стола, да излезем и да обсъдим нещата?
Не знам как е излязло във вестниците. И аз сега го виждам.
Честно си изкарвам парите!
- Разбира се!
Та ти казвах - един се уморил да чука жена си и...
Честно! Ясно ли ти е?
И му казва: "Защо не правиш като китайците?
Те чукат малко, уморяват се..."
Дъфи... Хей, Уолш!
Софи, иди за малко до тоалетната.
Но, г-н Гитис...
- Софи...
Добре, г-н Гитис.
Дъфи, чуй да ти кажа един виц.
Имало един... Уолш, слушай. Уморил се да чука жена си...
Чакай малко де! Винаги бързаш. Значи, негов приятел му казва:
"Защо не направиш като китайците?
Те първо чукат малко, после спрат, почетат Конфуций,
връщат се, чукат още малко, пак спират, после пак чукат..."
Уолш, чуй малко де.
Страхотен виц е!
Значи пак чукат, после малко съзерцават луната или нещо друго,
така повече се възбуждат. И значи, онзи се връща вкъщи
и почва да чука жена си. Чука малко, после излиза,
чете списание "Лайф", връща се, пак почва да чука,
сетне се извинява, излиза, пуши една цигара.
Жена му вече започва да се претрива.
Връща се, пак почва да чука, сетне тръгва да съзерцава луната.
А жена му вика: "Абе, какво ти става? Чукаш като китаец!"
Да му се не види! Тоя Барни...
Г-н Гитис.
Познавате ли ме?
Ако ви познавах, щях да си спомня за вас...
Срещали ли сме се?
Мисля, че не.
Никога ли?
- Никога.
И аз така мисля. Виждате ли, аз съм г-жа Евелин Мълрей -
съпругата на г-н Мълрей.
Онзи Мълрей ли?
Да, г-н Гитис, точно той.
И щом сте съгласен, че не сме се срещали, ще се съгласите и
че не съм ви наемала да шпионирате съпруга ми.
Виждам, че обичате рекламата, г-н Гитис.
Е, ще я получите.
Г-жо Мълрей, изглежда има някакво недоразумение.
Няма нужда да ме заплашвате...
Не заплашвам никого, г-н Гитис. Това го прави адвокатът ми.
Заповядайте, г-н Гитис.
Ще се чуем с вашия адвокат.
ГЛАВЕН ИНЖЕНЕР ХОЛИС МЪЛРЕЙ
Г-н Мълрей?
- Няма го, г-н...
Може ли да попитам по какъв въпрос?
Личен. Отдавна ли го няма?
- От обяд.
Боже, а аз закъснях.
- Очакваше ли ви?
Преди 15 минути. Може ли да вляза и да почакам?
Там ли е г-н Йелбъртън?
А в сградата ли е още?
Добре, благодаря.
ТАЗИ ВЕЧЕР - ОУК ПАС ИЗТОЧВАНЕ ОТ 7 КАНАЛА
Мога ли да ви помогна? Ръс Йелбъртън, зам.-директор.
Дж. Дж. Гитис.
Въпросът е личен, г-н Йелбъртън.
Тогава бихте ли изчакали в кабинета ми?
Разбира се.
Малко сме изнервени с тази история във вестниците
за г-н Мълрей. Насам, моля.
Знаете ли, след като сте работили с някого,
опознавате навиците му, ценностната му система.
Опознавате самия човек. И той или е женкар, или не.
А Мълрей не е, така ли?
- Дори не се шегува с това.
Може пък да го приема много сериозно.
Седнете.
- Не, благодаря.
Знаете ли къде обядва Мълрей?
Съжалявам, не знам.
Кажете му, че пак ще дойда.
Ще му кажа.
Може ли да взема визитката ви, ако трябва пак да ви се обадя?
Да, заповядайте.
Мълвихил, какво правиш тук?
Спряха ми водата. Теб какво те засяга?
Как си разбрал? Нито я пиеш, нито се къпеш.
Пратили са ти съобщение, но трябва да можеш да четеш.
Спокойно, Мълвихил, радвам се да те видя.
Познавате ли Клод Мълвихил?
Разбира се, той работи за нас.
- И какво прави?
Някой заплашва да взриви резервоарите на града.
Има ли някаква причина?
- Тази проклета суша.
Фермерите са отчаяни, но водата е нужна за града.
Имате късмет, г-н Йелбъртън.
- Защо?
Когато Мълвихил беше шериф на Вентура, контрабандистите на ром
стовариха стотици тонове пиячка на брега, без да разлеят и капка.
Той сигурно ще опази водата ви.
Дж. Дж. Гитис, искам да се видя с г-н Мълрей.
Моля.
Изчакайте.
Вледно за тлева.
Точно така. Вредно е за "тлевата".
Г-н Гитис?
Всъщност, дойдох при съпруга ви, г-жо Мълрей.
Искате ли нещо за пиене?
- Вие какво ще пиете?
Чай с лед.
- Същото и за мен.
Кан, два чая с лед, моля.
- Да, мадам.
Съпругът ми е в службата.
Не е там, г-жо Мълрей. А го няма и в апартамента в Ел Макондо.
Той не е негов.
Както и да е, професията ми не е от най-популярните,
но си върша съвестно работата и повярвайте,
скроили са номер и на двама ни.
Ел Ей е малък град, хората говорят.
Аз само се опитвам да си изкарвам хляба.
Г-н Гитис, убедихте ме. Ще оттегля иска срещу вас.
Ще оттегля иска, така че да забравим цялата работа.
Захар, лимон или и двете?
- И двете. Г-жо Мълрей...
Не искам да го оттегляте.
Нека поговоря със съпруга ви.
Но защо, за Бога? Холис ви мисли за честен човек.
Обвинявали са ме в много работи, но никога в подобно нещо.
Някой сериозно се е хванал с това и мисля да разбера кой е той.
Не искам да ме сварват неподготвен, затова бих желал
да поговоря със съпруга ви.
- Няма проблем.
Мога ли да бъда откровен?
- Ако смятате, че можете...
Любовницата му беше хубавка, но си личеше, че е бедна.
Тя е изчезнала. Може да са изчезнали заедно.
Дори да е така, вас какво ви засяга?
Нищо лично...
- Напротив, много е лично!
Такава ви е работата, или сте маниак на тази тема?
Ето какво ще ви кажа: оная измамница, извинете за израза,
се представи за вас и ме нае. Онези, които са я изпратили,
не са искали да навредят на мен, а на съпруга ви.
Ако се видя с него, мога да му помогна.
Виждали ли сте го тази сутрин?
Не, отидох на езда доста рано.
Май сте изминали голямо разстояние.
Яздих без седло.
Потърсете го на резервоарите Оук Пас или Стоун Кениън.
Ако го няма, ще се прибере до 6:30 часа.
Ще намина.
- Моля ви, първо се обадете.
Съжалявам, сър, достъпът на външни лица е забранен.
Всичко е наред, г-н полицай.
Аз съм Ръс Йелбъртън, зам.-директор на управлението.
Извинявайте, г-н Йелбъртън. Можете да продължите.
Гитис! За Бога...
Махай се преди да те е видял!
- За какво говориш? Какво става?
Здравей, Джейк.
Лу, как си?
Не мога да се отърва от гадната настинка, но иначе съм добре.
Да, летните настинки са най-лошите.
Тук не се пуши, сър...
Нищо, полицай, този път ще направим изключение.
Ще гледам да внимава с клечките и да не се подпали.
Благодаря ти, Лу.
Как мина през охраната?
Да ти кажа право, малко послъгах.
Изглежда бизнесът ти върви добре.
Оправям се.
Понякога е нужно време, за да намериш себе си.
Ти май си го направил.
Да бе, да се ровиш в мръсното бельо на хората.
Я кажи, ти още ли тикаш китайци в затвора, ако плюят в прането?
Малко си изостанал, Джейк. Сега използват парни ютии.
А аз се махнах от Китайския квартал.
Откога?
Откакто станах лейтенант.
Поздравления.
Ти какво правиш тук?
Търся един човек.
- Кой?
Холис Мълрей. Да си го виждал?
- Да.
Искам да говоря с него.
Значи искаш да говориш с него?
Можеш да опиташ.
Ето го там.
Май водата го е носила по целия страничен тунел.
Можеше ли да плува?
- Разбира се.
Явно е загубил съзнание от падането.
Г-жо Мълрей, онази връзка, която уж имал съпругът ви...
Съобщенията в пресата не го ли депресираха?
Не беше особено доволен от тях.
Има ли вероятност сам да е посегнал на живота си?
Г-жо Мълрей, случайно да знаете името на въпросната госпожица?
Или местонахождението й?
- Разбира се, че не!
Не сте ли говорили за нея със съпруга си?
Говорихме, но не ми каза името й.
Скарахме се, разбира се. Това ми дойде като гръм от ясно небе.
Гръм от ясно небе? Нали сте наели частен детектив?
Частен детектив ли?
Г-н Гитис.
О... да, но...
Направих го, за да сложа край на онова,
което смятах за абсурден слух без основание.
А кога г-н Гитис ви осведоми, че слуховете са верни?
Точно преди историята да излезе във вестниците.
А ти не знаеш ли къде да намеря момичето?
Или името й?
- Не.
Трябвам ли ви още, лейтенант?
Не, г-жо Мълрей. Ако ни трябва още информация, ще ви се обадим.
Приемете искрените ми съболезнования.
Ще я изпратя до колата, веднага се връщам.
Джейк, какъв е случаят?
- По-леко, момчета!
Пуснете ни да минем, направете място.
Ако искате имена, ето ви едно - Гитис, Дж. Дж.!
Благодаря ви, че дойдохте с мен.
Не исках да обяснявам нищо.
Ще ви изпратя чек.
- Чек ли?
За да се види черно на бяло, че съм ви наела.
Ще се заема с това днес следобед, ако мога.
Джейк! Какво правиш тук?
Нищо. В обедна почивка съм, реших да се отбия
и да видя кой е хвърлил топа напоследък.
Каква ирония, а? Голяма суша, а шефът на водите се удавя!
Само в Ел Ей може да се случи!
- Да. Здравата се е поочукал.
Е, паднал е доста отвисоко.
Е, как я караш, Морти?
Идеално. Само дето ме мъчи проклетата кашлица, нали знаеш.
Кой е този?
Лирой Шухард - местен пияница.
Мотаеше се по алеята Фъргюсън.
Голям образ. Напоследък живееше в един от отводнителните канали.
Имаше си там тоалетка и всичко останало.
И той се е удавил.
Моля?
Напил се и заспал на дъното на реката.
Лосанджелеската река?
Да, точно под моста Холенбек. Какво чудно има в това?
Че там е абсолютно сухо, Морти.
Е, не е съвсем сухо.
Не може да се удави в две педи вода, колкото и къркан да е.
Изкарахме вода от дробовете му. Удавил се е!
Здрасти.
Ти яздеше тук онзи ден, нали?
Говориш ли английски?
Преди няколко дни говореше с един човек с очила...
За какво си говорихте?
За водата.
- Какво за водата?
Когато дойде.
Когато дойде? И какво му каза?
Че идва в различни части на реката. Всяка нощ в различна.
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Мама му стара. Проклетите обувки "Флоршайм"!
Чакай малко, котенце. Задръж.
Здравей, Клод. Откъде изкопа това джудже?
Много си вреш носа навсякъде, а, котенце?
Знаеш ли какво става с такива хора?
Не? Искаш ли да отгатнеш?
Не? Ще ти кажа.
Изгубват носа си.
Следващия път ще изгубиш целия.
Ще го отрежа и ще го хвърля на златната ми рибка.
Ясно?
- Кажи му, че ти е ясно, Гитис.
Ясно ми е.
- Добре.
Значи някакъв предприемач
иска да строи язовир и бута няколко подкупа.
Да не мислиш, че ще изобличиш Мълвихил?
Не ми трябва той. Искам големите риби, които бутат подкупите.
И после какво ще правиш?
- Ще ги съдя до дупка.
Какво има, Софи?
- Обажда се г-ца Сешънс.
Кой?
- Айда Сешънс.
Не я познавам. Запиши й телефона.
Ще съдиш такива хора? Та те сигурно вечерят със съдията!
Извинете, но г-ца Сешънс настоява. Казва, че я познавате.
Добре.
Здравейте, г-це Сешънс. Не мисля, че съм имал удоволствието...
Напротив. Сам ли сте?
Та кой ли не е сам? Какво мога да направя за вас?
Наеха ме. Не дойдох при вас по собствено желание.
Кога сте идвали?
Аз се престорих на г-жа Мълрей, помните ли?
Млъкни, дявол те взел!
- Моля?
Да, помня ви.
Извинете, нещо не е наред ли?
Не, просто сверявах нещо със сътрудниците ми. Продължавайте.
Не очаквах да се случи онова, което стана с г-н Мълрей.
Ако се разчуе, искам да се знае, че аз нямах представа за това.
Разбирам.
Кой ви нае? Това може да помогне и на двама ни.
О, не, не!
Какъв е адресът ви? Можем да поговорим...
Не, погледнете в некролозите на днешния "Ел Ей Поуст Рекърд".
Некролозите ли?
Ще видите един от тези хора.
- Кои хора? Г-це Сешънс...
Харесаха ли ти ябълките?
ПРОЕКТЪТ ЗА ЯЗОВИР ОДОБРЕН ОТ СЪВЕТА
Благодаря ви, че дойдохте.
Слушам ви, сър?
- Ще пиете ли нещо?
"Том Колинс" с лимонов сок, а не с лимон, моля.
Получих чека ви по пощата.
Да. Както ви казах, много съм ви благодарна.
Г-жо Мълрей, боя се, че това не е достатъчно.
Колко искате?
Престанете, парите са доста, направо сте щедра...
Но мисля, че малко ме подведохте с историята.
Така ли?
Да. Тревожеше ви нещо друго, освен смъртта на съпруга ви.
Бяхте разстроена, но не чак толкова.
Г-н Гитис, не ми казвайте как се чувствам.
Извинявайте.
Съдите ме, съпругът ви умира, захвърляте делото, и всичко
с бързината на патешка пръдня...
Извинете ме за езика.
А после искате да лъжа полицията.
Не беше кой знае каква лъжа.
Ако съпругът ви е бил убит, не е малка.
Може да помислят, че сте ми платили, за да премълча уликите.
Но той не е бил убит.
Г-жо Мълрей, мисля, че криете нещо.
Да, може би сте прав.
Всъщност аз знаех за връзката.
Как разбрахте?
- От съпруга ми.
Казал ви е?
И това въобще не ви е разстроило?
Бях му благодарна.
Ще трябва да ми обясните.
- Кое?
Вижте, аз се занимавам с брачни изневери. Когато една съпруга
ми каже колко е доволна, че съпругът й я мами,
това не се връзва с опита ми.
- Освен ако...
И тя самата го е мамела.
Така ли е?
Не ми харесва думата "мамела".
Имали ли сте любовници?
Той знаел ли е?
Не съм тичала да му казвам всеки път,
когато съм спала с някого.
Интересува ли ви нещо друго за мен?
Къде бяхте, когато загина съпругът ви?
Не мога да ви кажа.
- Не знаете къде сте били?
Не, не мога да ви кажа.
- Значи сте били с някого.
И дълго ли трая връзката?
Не ходя с никого много дълго, г-н Гитис.
Трудно ми е.
Мисля, че вече знаете всичко, което трябва.
Не исках да се разчуе, не исках усложнения - тогава или сега.
Това ли е всичко?
Между другото, какво означава това К?
Крос.
Това моминското ви име ли е?
- Да. Защо питате?
Просто така.
Сигурно имате причина да ме питате.
Не, просто съм много любопитен.
Не, имам собствена кола. Пакардът.
Чакай малко, синко. По-добре елате с мен.
Но защо? Нямаме какво повече да си кажем.
Моля ви, докарайте колата ми.
Добре, вървете си. Но ако ви интересува, съпругът ви е убит.
Някой излива хиляди тонове вода от градските резервоари
и умишлено причинява сушата. Той е разбрал и са го убили.
В моргата има един удавен пияница - непредумишлено убийство,
но на никой не му се разследва случая. Май половината град
се опитва да потули нещата. На мен не ми пука.
Но, г-жо Мълрей, едва не загубих носа си. А аз си го харесвам.
Харесва ми да дишам през него. И все още мисля, че криете нещо.
Г-н Гитис!
Дж. Дж. Гитис, идвам при г-н Йелбъртън.
НОА КРОС, 1929
Г-н Йелбъртън ще бъде зает известно време.
В обедна почивка съм. Мога да почакам.
Не се знае колко време ще бъде зает.
Обедната ми почивка е дълга.
Понякога трае цял ден.
НОА КРОС ХОЛИС МЪЛРЕЙ, 1925 г.
Ноа Крос е работил в Управлението по водите?
Да... Не.
Е, да или не?
- Той беше собственикът.
Притежавал е Управлението по водите?
Да.
Тоест, притежавал е целия воден запас на града?
И как са му го измъкнали?
Г-н Мълрей смяташе, че водата трябва да бъде държавна.
Г-н Мълрей?
Нали притежателят е бил Крос?
- Заедно с г-н Мълрей.
Били са съдружници?
- Да! Съдружници бяха.
Г-н Йелбъртън ще ви приеме.
Г-н Гитис. Съжалявам, че ви накарах да чакате.
Тези служебни събрания са безкрайни.
Сигурно ви е особено трудно при сегашните обстоятелства.
О, да. Холис беше най-добрият шеф на отдела, който сме имали.
Какво се е случило с носа ви?
Порязах се, докато се бръснех.
Трябва повече да внимавате. Сигурно доста боли.
Само като дишам.
Само като дишате, значи.
Да не би още да работите за г-жа Мълрей?
Никога не съм работил за нея.
- Не разбирам.
Аз също.
Вие ме наехте. Или по-скоро, наехте онази женица.
Г-н Гитис, нямам представа за какво говорите.
Нека кажем така: Мълрей не е искал да строи язовира.
Имал е солидна репутация, така че решавате да я съсипете.
Тогава той е открил, че през нощта източвате водата...
... и са го... удавили.
Г-н Гитис, това е абсурдно обвинение.
Не разбирам за какво говорите.
Е, Уайти Меърхолц от "Таймс" ще разбере. Да източваш
хиляди литри вода от язовира по време на суша - хубава новина.
Г-н Гитис...
Не искаме да се разчува, но отклоняваме вода,
за да напояваме портокаловите горички в Северозападната долина.
Фермерите там нямат права над водата ни, но им помагаме,
за да не се разорят.
Разбира се, когато отклонявате вода, малка част от нея се губи.
Малка част, значи. Къде казахте, че били тези горички?
В Северозападната долина.
Все едно да кажете, че са в Аризона.
Г-н Гитис, нямам точното местонахождение.
Вие сте женен, нали?
- Да.
Усърден служител, имате жена, деца?
Не искам да ви разнищвам.
Искам да разбера кой ви е накарал да го направите.
Давам ви няколко дни да си помислите.
Обадете ми се, може пък да ви помогна. Кой знае?
Може да прехвърлим цялата вина върху важните клечки
и да останете шеф на управлението през следващите 20 години.
Ще пиете ли нещо?
- Не, благодаря.
Каква е обичайната ви заплата?
35 долара дневно плюс 20 за сътрудниците ми.
Плюс разходите, плюс премия, ако постигна резултати.
Хората зад смъртта на съпруга ми... Защо са поели такъв риск?
За пари. Как смятат да ги направят с изпразването
на резервоарите, не знам.
Ще платя хонорара ви плюс 5 000 долара, ако разберете
какво се е случило с Холис и кой стои зад смъртта му.
Софи, дай един от стандартните ни договори за г-жа Мълрей.
Да, г-н Гитис.
Кажете ми, кога се оженихте? Преди или след като Мълрей
и баща ви са продали Управлението по водите?
Ноа Крос е баща ви, нали?
Да, разбира се.
Беше известно време след това.
Тъкмо завърших гимназията, когато го продадоха.
И се оженихте за бизнес-партньора на баща си?
Имате запалена цигара, г-жо Мълрей.
Разстройва ли ви споменаването на баща ви?
Не.
Всъщност, да. Донякъде.
Холис и баща ми...
... накрая се скараха.
За вас или за Управлението?
Защо да се карат за мен?
Значи за Управлението.
- Да.
Холис смяташе, че водата трябва да бъде държавна,
но не мисля, че баща ми беше съгласен с него.
Скараха се за "Ван дер Лип" - онзи язовир, който поддаде.
Холис никога не му прости за него.
Какво не му прости?
- Че го придума да го построи.
Оттогава не са си говорили.
Сигурна ли сте в това?
Разбира се, че съм сигурна.
Подпишете тук.
Копието е за вас.
КЛУБ "АЛБАКОР"
Г-н Гитс?
- Гитис.
Приятно ми е.
Имате лоша репутация, г-н Гитс. Това ми харесва.
Благодаря.
Ако бяхте президент на банка е едно, но във вашата професия
това е похвално. И е добра реклама.
Да, не е лошо.
Точно затова към вас се обръщат клиенти като дъщеря ми.
Вероятно.
Но съм учуден, че още работите за нея -
освен ако не е измъкнала отнякъде друг съпруг.
Не. Смята, че покойният е бил убит.
И как й е хрумнала тази идея?
- Мисля, че аз й я подхвърлих.