Pirates Of Silicon Valley (1999) Свали субтитрите
Епохата на съперничество между нас отмина.
Благодаря ти, Бил. Благодаря ти, че ни подкрепи.
Така светът стана по-добър.
"Майкрософт" ще разори "Епъл"!
Разбирам. Съзнавам, че тази новина е шокираща за някои от вас.
Стив разговаряше с Бил Гейтс, който си беше Големия брат.
Бил от години побъркваше Стив,
а сега той го обявяваше пред цял свят едва ли не за Бог.
Как се стигна до тази метаморфоза?
В Калифорнийския университет в Бъркли избухнаха безредици.
БЪРКЛИ, 1971 г.
В демонстрациите участваха над 400 души.
Полицията ги разгони със сълзотворен газ.
Протестът е срещу войната във Виетнам...
Стив, какво търсим тук?
- Да се махаме!
Стойте! Назад!
Да не изпуснеш кутията!
- Няма.
Добре ли си?
Ние сме революционерите, а не те!
- Така ли?
Стив винаги подхождаше по-различно към нещата.
Още тогава аз виждах само килобайтове или релета,
а той търсеше кармата или смисъла на вселената.
Запознахме се с един особняк, който беше герой в Бъркли.
защото бе победил системата. Наричаха го "Капитан Крънч".
защото бе открил, че свирката в пакетите "Капитан Крънч"
издава същите звуци като телефоните за извънградски разговори.
Аз направих устройство за безплатни разговори- "Синята кутия",
и звъннахме на Папата.
Ти говори.
- Ще ме свържат ли с Папата?
Вече всичко ми е ясно.
Знаеш ли какво можем да постигнем с това?
Власт!
Като ония страни, в които военните правят преврати.
Първо завземат комуникациите -
радио, телевизия, вестници.
- Страхотно!
Информацията ти дава власт.
Правехме и продавахме сини кутии, но веднъж едва не ни арестуваха.
Добре, че ченгетата не знаеха какво е синя кутия.
Вземете да се подстрижете.
Тогава реших да се заема с нещо по-безопасно.
Това не е синя кутия.
- Не, компютър е.
Трябват ни сини кутии!
- Чакам журналист от "Мъркюри Нюз".
Мама се обадила, че правя компютър и искат да ме интервюират.
Уоз, я стига! Ще те питам сериозно.
Нима искаш цял живот да киснеш в тази дупка?
Каква дупка? Тук съм израснал!
Ще видите, че компютърът е великолепен.
Стив го направи от резервни части.
Журналистът дойде.
Подпали се! Тъкмо да се прочуя и компютърът ми се подпали!
Съжалявам.
Момчето се смее, компютърът гори.
Още в Бъркли изобретявах разни електронни неща за майтап.
Но и те не са маловажни.
Само че аз, Стив и гаджето му бяхме без пукната пара
и вършехме какви ли не щуротии за да преживяваме.
Видях обява за работа на таблото.
Каква?
- Не знам...
Май нещо в шоубизнеса.
Забавлявахме хлапетата като герои от "Алиса в страната на чудесата"
Но Стив не го биваше за тия работи.
Може би в някой минал живот съм бил поет или художник.
Говориш за прераждания и подобни щуротии,
защото всъщност не знаеш кой си.
Как така не знам кой съм?
Не знаеш. Казвал си ми...
- Не желая да го обсъждам!
Само искам да ти помогна.
Не че загубихме връзка, но той ходеше там, където аз не ходех.
Ашрами в Индия или комуни в Орегон, където беряха ябълки.
За него това бе истинско пътешествие -
и физическо и духовно.
Посети доста странни места.
"ХАРВАРД", 1974 г.
Видяхте ли "Мис Октомври"?
- "Мис Август" беше с по-едри цици!
Балмър, как може да си такъв простак!
Да, бе! А ти да не би да четеш Платон?
Натрупал си толкова броеве на "Плейбой", че ще стигнат за стол!
Пък и се пренасят лесно, защото са залепнали.
Гледай си работата!
Още тогава ми идеше да удуша Бил.
За него всичко бе игра на покер.
Класовата борба - покер. Краят на света- също покер.
Най-сетне откриваме смисъла на живота? Пак покер!
Страшно мразеше да губи, но това рядко се случваше.
Фул.
Стаите ни приличаха на казино, в което е паднало бомба.
Бил заспиваше където му падне.
Бил, революцията започва без нас!
Бил и Пол Алън се познаваха от деца
и единствената им страст бяха компютрите.
Особено онзи, направен от някакъв тип в Албъкърки.
Това да не е порно за инженери?
Господи! "Алтаир"!
Ще ми обясниш ли? За "Мис Октомври" ми е ясно, но какво е това?
Нещо по-хубаво от "Мис Октомври".
Компютър.
В статията пише, че им трябва компютърен език за него.
Засега само стои и мига.
Който говори с Ед Робъртс, ще трябва да иде в Албъкърки.
Ти си по-представителен.
- Не съм!
И двамата изглеждате ужасно. Примирете се.
И какво да правим?
Обади се и кажи че си Пол, а после ще отиде той.
Какво ще му кажеш?
Търся г-н Ед Робъртс.
Пол Алън от Кеймбридж, Масачузетс.
Трябва да разберем от какво не знае, че има нужда
и да го убедим, че му е нужно и само ние можем да му го дадем.
Г-н Робъртс?
- Да, г-н Алън.
Мисля, че сме създали нещо изключително.
50 души ми се обадиха,
че искат да работят с нас върху проекта "Алтаир".
Слушайте сега. Вмъкнах две жени в стаята ми.
Чисто голи. Не се шегувам.
С разкошни тела.
Да не кажете после, че не се грижа за вас. Хайде, чакат ви.
Разкарай се, Балмър.
Като им казах, че пишете компютърен език,
започнаха да въздишат:
"О, компютърен език! Фортран!"
Скрий се някъде!
- Опитвам се да ви спася!
Иначе ще пропилеете ваканцията си с този "Траф-о-дата" симулатор,
докато другите пият и се чукат!
Тази част бинарна ли е?
- Край! Предавам се!
Бил, залягай!
Като сваляш мацка, не я питай колко е изкарала на теста САТ!
Забравих програмата за зареждане!
- И това не става.
Пол тръгна, а аз забравих да напиша програмата,
която свързва компютъра с телетипа.
Ако машината не прочете лентата, край с нас!
Ако не я е съставил в самолета, край!
Чул те Господ!
А ако успеем там, ще напусна "Харвард".
Ти луд ли си!
- Сега ще трябва да ставам доктор.
Хайде, пияницо! Летиш!
Само ти плащаш на стриптизьорките, за да се облекат!
Ей, Бил...
Не знам дали ти или дрехите ти, но нещо има нужда от пране.
Лека нощ.
Бил!
Това е компютър "Алтаир". Подариха ни го.
Направо ги разбихме!
Уоз, трябва ли да имаме мишки?
- Обичам мишки. Това е Ървинг.
Тъпчеш тялото си с отрова!
- Дай си ми ги!
Това са пържени картофки.
- Именно.
Те са основна американска храна!
Не мога като теб да ям само плодове.
Шантаво е.
- Плодовете са чиста храна.
Така пречистваш душата си.
Слушай сега! Днес имам страхотен виц.
Един пияница излязъл залитайки от метрото и казал:
"Днес се загубих в мазето на един. Да знаете какви влакчета имаше!"
"Нов ден - нов виц"
със Зик Зенсканицки и смешната телефонна линия.
Полските вицове ще ми стигнат за години напред!
Защо?
- Защото разсмиват хората.
Всеки ден ми звънят, за да чуят новия ми виц.
И им става по-весело.
- Това ще тръгне ли?
Ако не се подпали.
- Не се шегувай!
Обичам шегите.
С тях се чувствам добре.
Днес наех частен детектив.
Искам да открия майка си. Истинската си майка.
Никога не си споделял с мен за осиновяването си.
Каза, че вероятно ще я открие.
Защо все се дърпаш, когато Арлийн повдигне темата?
Тя си има собствени проблеми.
Нашите не искат да я виждат. Звъни ми по сто пъти на ден.
Аз поне решавам проблемите си.
Сега по-добре ли си?
Стив, кажи на другите как се чувстваш.
Сякаш е изчезнал.
- Кой?
Гневът.
Мисля, че вече го няма.
БЪРКЛИ, 1976 Г. КЛУБ ЗА КОМПЮТРИ
Голямата ни тръпка беше клубът за саморъчно направени компютри.
Опитвахме се да проникнем в компютрите на големите корпорации
и демонстрирахме изобретенията си, които най-често не струваха.
Сигурно сте чели за новия "Алтаир 88000".
С голямо притеснение занесох моя компютър.
Хареса ми, че толкова хора идваха да питат за него.
Какво е това?
- Първият компютър в историята.
Тогава не умеех да разговарям с хора, но Стив беше невероятен.
Тази идея е не по-малко революционна от телефона на Бел.
За "Алтаир" ли говори? Нищо не струва!
Внезапно открихме призванието си. Ето за какво бяхме мечтали.
Първият персонален компютър, който бихте си купили.
Видя ли, продадохме 50 бройки! Ай Би Ем ще напълнят гащите от яд!
В Ай Би Ем изобщо не ни знаят.
- Това е война, а те са врагът.
Така ли?
Стивън имаше мания да заличи Ай Би Ем.
Разбирах го. По онова време за нас Ай Би Ем беше като Пентагона.
Обличаха се в униформи и пееха химни на компанията.
А ние бяхме рошави хипари,
правещи компютри, които Ай Би Ем смятаха за играчки.
Но те пък какво разбираха?
Къде ти е фолксвагенът?
- Продадох го.
1350 долара! Начален капитал!
Стив?
- Какво, проблем ли има?
Не знам дали ще мога да ги направя.
- Уоз, нали говорим един език?
Нали не говоря на суахили?
Вселената ни се развива...
- Да, но едва ли ще мога!
Нали работя за "Хюлет Пакард"?
Трябва да им представям всичко, което изобретя.
Подписах договор, когато започнах!
- Дявол да го вземе!
Имаме такъв шанс, а трябва да го продадем на бизнесмените?
Стив... Стив беше, нали?
Значи казваш, че тази твоя джаджа е за домашния потребител?
За какво са им на обикновените хора компютри?
Какво стана?
Кажи де!
Не го харесаха!
Банкерите все едно бяха ескимоси, на които Стив пробутваше хладилник.
Е, Стив не приличаше на бизнесмен,
но бизнесмените си правеха оглушки, щом им заговорехме
за домашни компютри. Върви, че ги разбери!
Къде ти е брадата?
В банята. Обръснах я.
- Защо?
Банките не обичат брадите.
Кръстихме се "Епъл" и започнахме да произвеждаме компютри.
Аз, Стив, Елизабет и Дан се потяхме по цял ден в един гараж.
Понякога е по-добре да не съзнаваш колко щура е идеята ти.
Всичко е като на шега, докато не се появи някой като Майк.
Стив Джъбс?
- Джобс.
Извинявам се. Аз съм Майк Маркула.
Майк? Човекът, който даде "мозък" на "Интел"! Тук не се пуши.
О, съжалявам.
Добре дошъл в "Епъл".
- Значи това било?
Такава инвестиция търсех.
- За каква сума говорим?
Ще започнем с четвърт милион долара.
Моля?
Четвърт милион. Вие сигурно сте Стив Уозняк.
Ще вложите четвърт милион? Каква е уловката?
Няма уловка, това е бизнес.
- За нас не е само бизнес.
Това е нещо духовно. Ние отхвърляме стари култури...
... и мъртви богове.
Щом искате да работите в гараж, добре.
Но това е мизерна работа.
Стив Уозняк е първи служител, ти - втори...
Не, аз съм първи служител! Уоз?
- Все ми е едно.
Тук аз съм номер едно!
- Нищо не исках да кажа.
Тогава Уоз ще бъде номер едно, а аз - нула.
Макар че напредвахме шеметно, някои неща си оставаха същите,
особено със Стив.
- Ще станеш по-хубава.
Уоз, ние двамата... аз съм майка ти и искам да глътнеш този ЛСД...
Майка ти също не би го одобрила. Не го искам!
Предупреждавам те.
- Скъпа, хайде да се надрусаме.
Не, Стив, благодаря.
- Хайде де, какво ви става?
Сякаш живея с шайка задръстеняци.
Е, ще има повече за мен.
Застанал съм... пред нещо.
Поле с пшеница. И се лее класическа музика.
Не я ли чувате?
Дирижирам класическа музика!
Пшеницата се полюшва от вятъра!
Всичко се движи точно както искам!
Всичко!
Стив?
Сега кой ще ме откара до нас?
АЛБЪКЪРКИ, 1976 г.
Като няма вятър не е толкова зле.
- А това какво е?
Какво има?
- Мислех си за "Харвард". Ще ми мине.
Здравей, Пол. Много си точен.
Как си? Радвам се да те видя.
Значи...
Вие ли сте Бил?
- А вие сте Ед?
Да му се не види!
Премия?
Никога досега не съм давал такова нещо.
В другите ни договори винаги получаваме.
Други договори?
- Да!
Ами не знам.
Добре. 2000 долара.
4000.
- Какво?
Разбира се. А и 15-те долара за всеки "Алтаир" с БЕЙСИК
са твърде малко.
- Момчета, аз не работя така.
Не искам ултиматуми от някакъв...
- Ед, това не е ултиматум.
Такава е реалността. Машината ти е гениална,
но се нуждае от нашия език. Без него е само светеща кутия.
Затова да удвоим сумата от 15 на 30 долара за бройка.
Пращаха ми картички с надпис: "Жалко, че не си тук." В Албъкърки?
Със студентчета, които се правят, че разбират от компютри?
Еврика!
- Какво?
Създадох програма за игра на 21.
От 2 дни си тук и си играеш на 21?
- Е, и?
Имаш си друга работа!
О, не! Стига с този Франк Синатра!
Пощади ни!
Аз влагам 909 долара, а ти - 606. Ще запазим името "Майкрософт".
Защо каза на Ед, че сме наели цяла офис сграда?
Ами ако разбере, че работим в евтин мотел с двама стажанти?
Дали са проститутки?
- Иле инспекторки по мотелите.
Вчера едната влезе и излезе десетина пъти в съседната стая.
Затова ли напуснах "Харвард"?
- Искаше разкош - на ти сега.
Вместо да мрънкаш, донеси една пица.
За първи път хората идват при мен, вместо аз да ходя при тях.
Направо велико!
Бяха странни времена. Всички полудяха по "Епъл 2".
По-възрастните хора бяха започнали да обръщат внимание на Стив.
Дори и аз станах известен. Би следвало да се радваме,
но с добрите неща дойдоха и лошите.
О, не, пак ли!
Как така да не е твое дете?
- Откъде да знам, че е мое?
Знаеш, дявол да те вземе! Бременна съм във втория месец!
Щом искаш, прави се на майка, но детето не е от мен!
От теб е!
Копеле такова!
Стив, погледни това. Карл направи пародия на БЕЙСИК.
Не ви плащам за да се правите на клоуни!
Или може би сте такива? Май точно в това е проблемът!
Тук сте, за да пишете програми.
Трябват ми талантливи хора, творци!
А вие сте само шайка тъпи неудачници!
Ето още едно препоръчително писмо.
Г-н Брустър, разгледах молбата ви.
Виждам, че имате опит с компютри.
- Да, шест години.
По-точно шест и половина.
Познавате ли вече Стив Джобс?
Да... тоест не. Приятно ми е.
Работили сте и в маркетинга.
- Да, преди програмирането.
Посещавах вечерни курсове.
Приличате на кадър на Ай Би Ем.
Всъщност... не.
Но в колежа проведоха интервю с мен и ме харесаха.
Дори ме заведоха в централата си в източните щати.
Не се и съмнявам.
- Не, наистина.
Бях сред десетимата, които избраха...
Девствен ли сте?
Стив, моля те!
Дали съм... какъв?
Девствен ли сте?
Ами... не.
Кога се чукахте за първи път?
Не ви разбирам.
- Стив, остави го!
Зададох ви въпрос!
Със съпругата ми се оженихме още след гимназията.
Не съм ви питал за жена ви!
Още сте девствен, макар да мислите, че не сте.
Мястото ви не е тук.
Защо изобщо ни губите времето?
Стив, ти направо го съсипа.
Уоз, това, което правим с всеки изминал ден...
е да отваряме нови и нови врати.
Ако сбъркаме, може да влязат много лоши хора.
Трябва да внимаваме кои врати отваряме.
Искаш ли да му се извиня?
- Той вече си е тръгнал.
Знам много добре, че не съм идеален,
но и ти си имаш недостатъци
Не слушам какво говорят хората за теб, защото те познавам
и ти прощавам, защото сме приятели.
А това си струва. Струва си!
ОФИС НА "МАЙКРОСОФТ" СИАТЪЛ, 1980 г.
След 5 години Бил ме покани да се присъединя към него и Пол.
Бяха създали мижава компанийка, наречена "Майкрософт".
Не исках съвсем да ми опада косата, но все пак се замислех.
Знаеш ли как оцеляваш? Караш хората да се нуждаят от теб.
Караш ги да се нуждаят от продукта ти.
И тогава не им остава друг избор.
А сега сме мъртви. Никой няма нужда от нас.
Значи трябва да ги накараме да се нуждаят от нас.
Прекалено сме нищожни.
Ако утре фалираме, никой няма да разбере.
Знаете ли какво казват мафиотите?
"Дръж приятелите близо до себе си, а враговете - още по-близо."
За какви врагове говориш?
Направете път, отдръпнете се!
Чужденците също!
ЛЕТИЩЕ МАЯАМИ
Забравих си вратовръзката!
- Страхотно! Вече закъсняваме!
Давам ти 10 долара за вратовръзката. Добре, 20?
30! Хайде де, 30! Не струва чак толкова!
Помогни ни, моля те!
Бил вече бе разбрал, че трябва да влезем в търбуха на звяра.
Най-страшният звяр - Ай Би Ем.
Тогава те бяха като Атила, Чингис хан и Дракула, взети заедно.
Но ние щяхме да ги накараме да се влюбят в нас.
Господа, приятно ми е. Хубава вратовръзка. Насам, моля.
Ризите ни са бели като техните.
Имаме това, което ви трябва.
Добро начало.
Знаем, че искате да се конкурирате с "Епъл"
и че се готвите да пуснете свой персонален компютър.
Ние ще ви дадем операционна система.
Каква операционна система?
Нарича се "ДОС".
Това е изумителен момент. Изумителен и исторически.
Трябва да влезе в учебниците или да се увековечи в картини.
Защото тогава започна натрупването на най-голямото състояние в света.
Случилото се в тази зала направи Бил Гейтс най-богатия човек!
Нещо повече - не всичко беше димна завеса.
но ние не разполагахме с нищо! С абсолютно нищо!
Нашата дребна фирмичка заяви на Ай Би Ем,
че има решение на проблемите им.
Но "Дисковата Операционна Система" която щеше да задвижи компютрите,
още дори не беше собственост на Бил. Нямахме нищо!
Но няма да ви продадем системата, а само ще ви дадем лиценз.
Значи си остава ваша собственост?
- Да.
Печалбите идват от компютрите, а не от софтуера.
Съгласни сме.
И още нещо... трябва да имаме право...
да я продаваме и на други компании.
Но... имаше само един мъничък проблем.
Защо им каза, че имаме операционна система?
Какво ще им продадем? Закопахме се!
- Очаквам от теб чудо.
Как ли пък не!
Нали познаваш човек, от когото да купил система!
Казах "донякъде".
- Вече обещах на Ай Би Ем!
Познавам го донякъде.
Заповядайте.
- Благодаря.
КОМПЮТЪРНА КОМПАНИЯ "СИАТЪЛ"
Значи искате да купите операционната ми система?
Защо?
Решихме, че бихме могли...
да я подобрим и за я препродадем.
На кого?
- Имаме неколцина клиенти.
Някои от тях държат да останат в тайна. Подписали сме договор.
И какво ни предлагате?
- 50 000.
Долара ли?
- Долара.
Тревожиш ли се?
- Животът ми виси на косъм, но не.
Ти спечели самите Ай Би Ем!
Как се решиха да сключат сделка с неудачници като нас?
Защото са преуспели. Но успехът е опасен.
Кара хората да мислят, че не могат да загубят.
Е?
Онемя ли глупако?
Чувате ли звъна на парите? Грохота на парите?
Накъдето и да се обърнехме, отвсякъде ни заливаха милиони!
И само защото купихме системата за нищожните 50 000.
които ни донесоха невиждано дотогава състояние!
Но знаете ли какво?
Да имаш пари и да си готин не е едно и също нещо.
Здрасти.
Трябва повече да внимаваш!
Имаш страхотна честотна лента.
- Моля?
Какво ще правиш после?
Какъв е тоя кретен?
Браво, свалячо!
В 10-ти клас нагласихме компютъра така,
че в нашата паралелка да са най хубавите момичета.
Но оттогава май не ви върви!
- Покажи им чековата си книжка.
И не крещи пред служителите си.
Момичетата не обичат крясъци, а готини мъже.
И как да стана готин?
Джон Траволта е готин.
Американци, поемащи рискове
"Епъл" остава в голямата игра
Добре дошли на всички в новата централа на "Епъл".
Стив се превърна в звезда.
Хората поглъщаха жадно всяка негова дума.
Благодаря ви, че дойдохте в този прекрасен ден,
за да разсеем слуховете. Признавам, че слуховете са верни.
Представям ви, новият ни президент Джон Скъли!
Бях напълно доволен като президент на "Пепси Кола",
докато Стив Джобс не ме запита: "Какво искаш -
да продаваш подсладена вода или да влезеш в историята?"
Веднага се връщам.
Стив, трябва да поговорим. Не знам как да се държа!
Всички тези акции... Какво да правя с 116 милиона долара?
Не мога да мисля като богаташ. Просто не мога!
Може би ще се науча, но 100 милиона долара?
Преди нямах пари за обяд!
Трябваше да дадем акции и на другите, като Дан.
Той е с нас от началото, а ти не му задели акции.
Ще му дам от моите.
- Арлийн?
Така е редно!
Какво те е грижа как ще кръстя бебето?
Защото не искам да се казва "Дъга", "Ориша",
"Рави Шанкер" или друга подобна глупост!
Стив, не е сега моментът.
А кога? Когато и да се обадя...
ЕДИННА КОМУНА, ОРЕГОН
Здравей.
Дойдох да се уверя, че всичко е наред.
Добре ли си?
- Да, благодаря.
И да се уверя, че няма да му дадеш някое шантаво име.
Защо да не я кръстя "Ориша"?
Или "Слънчице", или "Невинност"?
Децата си имат достатъчно проблеми. Не знаят къде им е мястото.
Името може да съсипе детето.
Да го превърне в аутсайдер.
Не него. Нея.
Нея.
Лиза.
Добре
Все пак е и твоя дъщеря.
Арлийн, да не започваме пак.
Човек не просто живее,
а променя, оформя, оставя следа в живота!
И точно това... свикнете с името...
ще направи "Лиза"!
Този компютър бе първият ни голям проект в "Епъл",
но някои хора още се чудят защо Стив настоя за това име.
Ще наречеш компютър "Лиза"?
Не се ло казваше така дъщеря ти?
Така де, имах предвид бебето на Арлийн?
И други тук имат дъщерички на име Лиза.
Стив, ти имаш дъщеря, а дори не говориш за нея!
Струва ми се малко...
- Малко
Трябва да се възприемаме като художници.
Както е казал Пикасо:
"Добрите художници копират, а великите - крадат."
Ето от кого искахме да крадем - "Ксерокс".
Те тайно разработваха мишката и графичен интерфейс вместо конзола.
Но когато инженерите ги представиха на шефовете на "Ксерокс",
те изобщо не осъзнаха какво им предлагат.
Каква ти мишка - все едно им бяха тръснали мъртъв плъх!
Мишка?
Искате "Ксерокс" да продава нещо наречено "мишка"?
"КСЕРОКС" ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
Ето защо Стив беше гений - защото убеди "Ксерокс"
да ни покажат чудесата разработени от техните хора.
А те направо побесняха.
О, боже!
Да вървим.
Сякаш бяхме монголска орда, плячкосваща някое мирно село.
Това е лудост!
Ще му поднесем всичко на тепсия! Ние създадохме мишката,
а тези идиоти искат да покажат всичко на Джобс?
Отказвам!
Аз съм Стив Джобс.
Имам някои въпроси и за създадения от вас графичен интерфийс.
Няма да боли.
- Вие така твърдите.
Какво искате да знаете?
Страхотно е, нали?
Щрак - и си тук. Щрак - и си там.
Тогава графичният интерфейс беше същинско чудо.
Стив получи от "Ксерокс" разрешение да го усъвършенства.
Богаташите подхвърлиха боклука си на бедните,
но той се оказа картина на Рембранд.
Излязохме със 100 милиарда пред всички останали.
"Епъл" печелеше купища пари и аз започнах да губя разсъдъка си.
Започнах да си купувам много скъпи играчки
Имах си собствен самолет, но надцених пилотските си умения.
Едно е да ти забие компютърът, но когато забиеш самолета...
Здравей, Стив! Сега ли идваш?
Не, бях отвън с лекаря. Не помниш ли, че говорих с теб?
Така ли?
Харддискът ми е разбит.
Програмистът има проблем с паметта.
Знаеш, че част от живота ти е в паметта,
но нямаш достъп до нея! Направо да се побъркаш!
Пол! Повикайте Матюс.
Балмър, ела!
Какво е това?
- Ужас!
Новият компютър на "Епъл" - "Лиза". Загинахме!
Виждал съм такъв. Графиката и системата му
са много по-модерни от нашите.
- Искам го!
Той е на "Епъл". Не можем просто да им го свием!
Ти не ме ли чу? Искам го!
50 долара, че ще изпусне самолета.
- Приемам баса.
Бип, купи си разио за колата, за да следиш задръстванията!
Ние сме за този полет!
- Самолетът вече е на пистата.
Що за услуги предлагате?
Вече нищо не може да го върне.
- Може - силата на волята!
Моята воля ще върне самолета!
- Така ли?
Знаете ли, че нося кодове за компютърен език?
Знаете ли какво правят?
- Не.
Предпазват от вируси. Разбирате ли ме?
Да, ходя на лекар...
- Не, компютърни вируси!
Да, четох, че могат да унищожат цял компютър.
Цяля система от компютри! Като тази на вашия терминал.
Или на самолетите, на всички авиолинии, на контролната кула!
Ще поемете ли отговорността ако не кача кодовете на самолета?
Все прецаква другите. Наистина изпусна самолета!
Говори капитанът. Ще се върнем на изхода. Няма нищо сериозно.
Билетите ви, моля.
Нали са у теб?
- Не, дадох ги на теб.
Тези са 50 пъти по-големи от нас.
Добрите творци копират, а великите - крадат.
Кой го е казал?
- Мисля, че Ван Гог.
Я вижте това!
Моряко, не е ли време за плячкосване?
Дали е разумно да пускаме "Майкрософт" тук?
Ние имаме култура, те нямат.
Никакъв вкус или оригинални идеи.
Но може да ни бъдат от полза.
Циркът започва!
Бил...
Радвам се да ви видя. Приятно ми е, Стив.
Елате да ви представя Гилмор - наш изтъкнат програмист.
Много е лоялен. Тази работа изисква безрезервна преданост.
Нали?
- Точно така, Стив.
Насам. Екипът на "Макинтош" е като семейство.
Всички други са външни лица.
А пиратското знаме?
- Какво ви повтарям?
По-добре пират, отколкото във флота.
- Ти пират ли си?
Разбира се Стив. Работя вече 52 часа без прекъсване.
Преданост.
Ще ви покажа бъдещето. Проектът е строго секретен.
Ще го представим едва след година.
Съвършено, безумно велико сливане на наука и изкуство.
Нарича се "Макинтош".
- Определено не е "Лиза".
Има графичен интерфейс.
- Не разбирам.
Как работи курсорът на мишката?
- Няма нищо общо с хардуера.
Всичко е софтуерно.
- Достатъчно!
Няма смисъл да измъчваме гостите...
с нещо, което няма да имат.
Нямате добри електронни таблици. Можем да ви помогнем с тях.
"90-часова работна седмица". Ще раздавам тениските на хората си.
Някои от тях работят и повече.
"Мултиплан" работи на различни платформи. Там нямаме равни.
Вече не можеш да имаш просто служители.
Трябва да бъдат отдадени изцяло .
изкуство, наука и религия, слети в едно.
Можем да преработим програмния си пакет за "Мак".
За какво са ни преработки?
Тук сме творци.
От единия край влиза пясък, а от другия излиза...
силиконово изкуство.
Ай Би Ем ще изкупят всичките ни продукти.
Ай Би Ем?
Те са динозаври от 50-те, епохата на Айзенхауер.
Разплут неприятел в порутен замък.
И ние ще го щурмуваме!
- Знам, но ние ще ви помогнем.
Не се тревожи за Ай Би Ем.
Тогава защо работите с тях?
- Предпочитам да работя с теб.
Успяхме!
Ще работим за "Епъл"!
- Шегуваш се!
Не, ще ни изпратят три прототипа на "Макинтош".
Развяват пиратския флаг, а ни дават перлата в короната?
Кой всъщност е пиратът?
- Не вижда в нас никаква заплаха.
Ако не внимава, ще съсипе компанията!
"Епъл 2"!
- "Макинтош" са най-добрите!
Спешно съобщение, г-н Гейтс.
- Благодаря. От кого ли е?
Стив Джобс! "Г-н Джобс настоява довечера да дойдете в офиса му."
Започва да се плаши от нас.
- Може би има защо.
При твоята мудност - едва ли. Довечера май имам среща с Ан.
Нали замина в командировка? Каква среща тогава?
Аз отивам на кино тук, а тя на същия филм в Денвър.
После го обсъждаме по телефона.
- Ами ако трябва да правите секс?
Вие крадете от нас!
Не крадем от вас. Не говори така.
Тогава какво правите? Постоянно чувам слухове,
че разработвате... как се казваше? "Уиндоус", който ще ни конкурира!
Не работя срещу теб.
- Не на мен тия!
Изпиратствали сте софтуера от прототипа на "Мак"!
А аз ти се доверих!
Ако искаш да видиш проектите ни, ще ти ги покажа.
Стив бе единственият, на когото Бил никога не крещеше.
Точно обратното - Стив избухваше, когато го викаше при себе си.
Но Бил го убеждаваше, че не го заплашваме,
че "Уиндоус" е само прах в очите и скоро след това се помиряваха.
Бил го работеше перфектно.
Значи само това разработвате?
Разбира се.
- Така ли?
Чете ли изказването ми в статията за нас преди 2 дни?
Не, какво си казал?
Че само вашият "Макинтош" бих купил на майка си.
Наистина ли?
- Да.
На майка си, значи?
Ние сме като едно голямо семейство.
- Семейство?
Знаеш, че е така.
Семейство...
Стив! Стив!
Кажи ми кога компютърният бизнес се превърна в религия?
Помнете, онова което ще постигнем през следващата година,
ще промени начина на мислене и общуване между хората.
Стив мисли, че врагът е Ай Би Ем.
Но не разбира, че истинският враг сте вие.
Какви ги говориш?
- Вашият "Уиндоус" се появи и тук.
Преработили сте идеите ни и сте ги обявили за свои.
Винаги ли обиждате гостите си така?
Искам да стане ясно, че всички сме едно голямо семейство.
Част от него са и приятелите ни от "Майкрософт".
Бил?
Дами и господа, Бил Гейтс!
И накрая искам да ви покажа... един страхотен 60-секунден филм.
Ще го покажем само веднъж, по време на бейзболното първенство.
Вижте как ще се разправим с Ай Би Ем - Големия брат!
Тази реклама бе интересна в друго отношение.
Бяхме на конференцията на "Епъл" и инженерите им
бяха докопали японски компютри с първите копия
на нашия "Уиндоус", който приличаше на техния софтуер.
Не бих избрал по-показателен момент.
Във въздуха се носи нещо много странно.
Май е по-добре да се изпаряваме.
Понякога раздаваш картите, друг път пасуваш.
Сега е време да раздаваме картите.
Явно съм допуснал грешка.
Да, грешка...
Доверих ви се.
Вярвах ви.
Семейство, а?
Мафиотско семейство, където ти забиват нож в гърба!
Хората ми се върнаха от Япония с компютър "НЕК".
който е натъпкан с вашите програми, на "Майкрософт"!
Те са почти идентични с нашите.
Може да има дребни прилики.
Прилики...
Какви прилики?
Това си е кражба!
- Всички коли имат волан,
но никой не твърди, че го е изобретил.
С теб сключихме договор.
- Прочети го по-внимателно!
Какво е това?
Все едно въртиш бизнес с богомолки.
Съблазняват те, а после те изяждат!
- Слез на земята!
И двамата имаме един богат съсед.
"Ксерокс", който е забравил вратата отворена...
а ти се вмъкваш да му задигнеш телевизора.
Но когато влезеш, виждаш, че аз съм те изпреварил.
Аз пипнах плячката, Стив!
А ти се жалваш: "Не е честно!
Исках да я открадна първи!"
Да, но закъсня!
Ние сме по-добри от вас.
Имаме по-добри продукти.
- Явно не схващаш, Стив.
Това няма никакво значение!
ХОТЕЛ "СЕЙНТ ФРАНСИСК" САН ФРАНЦИСКО
Всяко нещо си има и последен път.
За нас това бе купонът по случай 30-ия рожден ден на Стив.
Беше от онези събития, които отчаяно искаш да минат добре,
но просто не се получава.
А е било ясно от самото начало.
Това наистина ли е Ела Фицджералд?
- Нямам представа.
Чу ли какво ще сервират? Сьомга и козе сирене.
Не ги понасям. Да идем в "Дени".
С Джоан Баес ли е?
- Коя е тя?
Трябва да поговорим. Важно е.
Добре, Джон. Извинете ме.
Имаме проблем. Искат да вдигнем тост за Стив.
Да вдигна тост за него? Не и след това, което стана!
Джон, не ме гледай. Ти го направи, Майк.
След последните няколко месеца? Не!
Джон, на теб се пада честта.
Не, в никакъв случай!
Защо?
Стив ме мисли за свой...
- За какъв?
Дами и господа, да пием за един забележителен човек.
Той ме доведе в тази компания.
Без него нямаше да сме тук тази вечер.
За Стив Джобс - нашата пътеводна звезда,
човек, прозрял бъдещето.
След 3 месеца Джон Скъли уволни Стив Джобс.
Някои неща се оказват по-важни от тези, които си смятал за такива.
А може би просто помъдряваш с възрастта.
Стив Уозняк учи деца на компютър и спонсорира балет.
Лиза е член на новото семейство на Стив Джобс
Стив Джобс се върна в "Епъл" през 1997 г.
Стив, ще бъде много интересно да работим заедно.
Да.
Така е.
Сега "Майкрософт" притежава част от "Епъл".
В момента Бил Гейтс е най-богатият човек в света.