Dinosaur (2000) Свали субтитрите
А други са малки... ...много малки.
Но понякога най-малкото нещо
може да доведе до най-големите промени.
Д И Н О З А В Ъ Р
Яр, какво е това?
- Не знам.
Плио, върни се тук! Не знаем какво е!
Плио, внимавай!
Татко, ела тук.
Зини, не е безопасно.
Аз все трябва да стоя настрани щом става нещо интересно.
Е, какво е?
Беше яйце. Виж.
Какво?
Това е хладнокръвно чудовище дошло отвъд океана.
Зло, свирепо.
На мен ми прилича на бебе.
Бебетата порасват. Ако го задържим, някой ден, докато си обърнем гърба,
то ще ни обира от зъбите си.
Такива като него биха ни хапнали на закуска.
Е, какво да правим?
Отърви се от него.
Какво ти става?
Плио, това нещо е опасно!
Съжалявам, мъниче.
Добре, отърви се от него.
Добре. Ще го направя.
По-добре побързай. Изглежда гладно.
Ето.
Всичко е наред.
Ще го научим да мрази месо.
Пази му главата.
Исках да кажа... пази се. Може да хапе.
Това чудовище няма зъби.
Какво ще ни направи? Ще ни изпомляска до смърт ли?
Зини, хайде стига. Погледни това сладко личице.
На чудовище ли ти прилича?
Пусни ме! Пусни ме!
Топка косми.
Страхотно беше! Дръжте го!
О, не! Лемурите атакуват! Сури, моля те!
Не мога повече! Прекалено много сте! Изберете си някой с вашите размери!
Помощ!
Не!
Аладар, не си умрял.
Не!
Добре, момчета, стига толкова. Нали не сте забравили ухажването?
Ще пропуснете цялото шоу с мляскането.
- О, мамо!
Няма страшно, Плио. Можем да се замляскаме още тук.
Колко жалко, че не обичаш деца.
- О, противни дребни паразитчета!
Ха-ха! Иди намери Зини.
Репетира си подбраните реплики. Да се надяваме, че е намерил нов материал.
Хей, сладурче! Ако станеш моя жена, ще те чеша и пощя.
Това е добро. О, добро е!
Момичета, аз съм известен като "професор по любов"
...и занятията започват.
Да, бива ме.
- Дано това не е заразно.
Аз съм бушуваща любовна епидемия.
- Хайде, трепачо!
Да вървим. Не бива да изпускаш тазгодишната агитираща реч на Яр.
О, боже. Нямам търпение да чуя съветите за чифтосване на една стара маймуна.
Хей-хей! Чух, че на времето, тая стара маймуна е била голям играч.
За Яр ли говориш?
- Да. Да го чуем как казва,
че е бил "примат на приматите".
Наистина?
Добре, момчета, съберете се. Слушайте и се учете от специалиста.
И така, момичета, не скачайте след първия симпатяга, който си завърти опашката.
По-забавно е, ако ги оставите да налучкват.
Ако въртенето на опашката не помогне, налучквайте.
Винаги ще помните този ден, така че, направете го незабравим.
Ако оплескате нещата, не се притеснявайте. Те няма да го запомнят.
Хайде, момчета! Не искаме да ги разочароваме!
Вървете. Гърдите изпъчени! Главата горе!
Помогни им да се представят добре, синко.
Хайде, Яр! С моя чар и твоя ум - никакъв проблем!
Хей, момичета, вижте кой пристига в града.
Хей, дами!
Блок-маса с любовни закуски.
Насам! Насам!
- Хей, красавице!
Безплатни мостри! Вземете ме докато съм горещ!
Зини.
Изпускаш целия екшън, приятел. Хайде.
Хей, не си ли чул? Аз самия съм екшън!
Не се тревожи, Зини. Ще опиташ догодина.
Хей, аз се радвам, че се отървах от тях. Жени...
...докато се усетиш, вече искат да се местят на по-голямо дърво.
Бедничкият Зини. В рода все още има един ерген.
Не, имаме двама.
Е, това никога не е била най-силната му страна.
Прикрива го по-добре от мен.
- О, Аладар...
...само ако имаше на острова някой и за теб.
Нали разбираш, някой, който да прилича на теб, но да е по-красив.
Стига, Плио. Какво повече мога да искам?
Какво е това?
- Не знам.
Татко?
Нещо не е наред.
Аладар, къде е Сури?
Горе на дървото.
Хайде! Да се махаме! Хайде!
Мамо!
- Сури!
Мамо! Мамо!
- Сури!
Мамо!
- Сури, къде си?
Бягай, Аладар! Бягай!
Хайде, Яр!
Зини, скачай! Скачай!
Дръжте се!
Плио! Яр! Къде сте?
Аладар! Насам!
О, Сури. Спокойно, спокойно.
Те всички са мъртви.
Тук съм.
Хайде. Не можем да останем тук.
Спокойно, Сури. Няма от какво да се боиш.
Вижте!
Видяхте ли това?
- Какво?
Видях го!
- Аз също.
Къде отиде?
- Не знам. Хайде да проверим.
Оставете това. Хей!
Сури се плаши.
- Не се плаша.
Пазете тишина.
Яр, хвани се за мен!
Не мога.
Аладар, те спряха!
Махни се от пътя ми!
Чу какво каза Крон. Мърдай!
Внимавай.
Зини, наведи си главата.
Вървиш назад, а? Е, кажи ми, ако така се стига по-бързо.
Размърдай тия малки крака, Ърл, или ще останеш сам най-отзад.
Вижте всички тези Аладарчета.
Само ако си помислиш да тръгнеш с тях...
Дръжте се! Дръжте се!
Крон,
има по-защитено място надолу...
Ще останем тук през нощта. Погрижи се, Брутон.
О, Ема, иска ми се вече да бяхме стигнали земите за гнездене.
Всичкото това бутане и блъскане
и то само за едно място за спане.
Не съм свикнала на такова държане.
Бейлин, ти имаш големи крака. Просто им удряй по един ритник.
О, не бих могла.
Къш, къш.
Хайде стига, Бейлин. Ако искаш да стигнеш жива до земите за гнездене,
покажи малко твърдост.
- Здравейте.
О, съжалявам... за това.
Просто... чухме ви да говорите и...
Виж ти, я погледни Ърл.
Обикновено не се заиграва толкова бързо с непознати.
Какъв ужасен физически дефект.
- Една хубава кална баня ще го премахне.
Моля?
Това е дядо ми... няколко пъти е премахван.
По-скоро няколко екземпляра за премахване.
Казвам се Аладар. Това е моето семейство. Само ние останахме.
О, скъпи. Толкова съжалявам.
Бейлин е последната от нейния вид. По целия път срещахме самотни скитници като нея.
Чух да говорите за земите за гнездене.
Това е най-прекрасното място на света, дете.
Там стадото отива преди да се родят малките.
Там ще има ли други, които да приличат на нас?
През последните няколко дни видях всякакви форми и размери.
Кой знае какво ще намерим.
Най-трудното сега е да стигнем дотам.
А и сме принудени да търчим, безмилостно.
- От кого?
Крон, главният водач на стадото.
Едва смогваме. По-възрастна жена като мен...
...това е... просто непристойно.
Тогава му кажете. Какво ще ви направи?
Хей!
Какъв му е проблема?
Това е той, скъпи. Крон.
Извинете! Крон, може ли за секунда?
Разкарай се, хлапе.
- Спокойно, Брутон.
Кой си ти?
- Аладар.
Защо не си горе на хълма със...
...с младите?
Ами, ние си говорехме тук отзад.
Струва ми се, че им е трудно да догонват стадото.
Може би трябва малко да забавиш темпото.
Нека темпото се определя от най-слабия. Това се казва идея.
По-добре остави мисленето на мен оттук нататък, Аладар.
Хей, те имат нужда от помощ.
Гледай себе си, момче.
Не се тревожи. Така се отнася брат ми с новодошлите,
без значение колко са чаровни.
Със сигурност знаеш как да привлечеш вниманието на едно момиче.
Ако бях на твое място, не бих привличал ничие внимание, особено това на Нийра.
Просто не се набивай на очи и слушай какво ти казва Крон.
Откога получаваме нареждания от себеподобните му?
Крон е смачквал мухи по-едри от вас.
Аз мога да стисна мозъка на това чудовище в дланта на...
Не, Яр, тя е права. По-добре да кротуваме и да наведем глави,
отколкото да рискуваме онези там да ни ги захапят.
Е, считайте се късметлии, че единствено те ни следват.
Хей, събуди се!
Стига толкова сън за разкрасяване. Вече си направо пленителен.
Хей! Ало! Има ли някой там?
Зини, какво правиш?
Разбрах, че си поръчал събуждане на зазоряване.
Хайде, размърдай се!
- За къде си се разбързал?
Става нещо. Стадото се събира без нас. Хайде да проверим.
Ставайте! Слънцето изгря. Крон каза всички да тръгват.
Хайде. Ставайте. Надигайте се.
Няма опасност да забележим и следа от очарование наоколо.
Каза ли нещо?
Не... не, сър.
В случай, че още не си готов с предсмъртното си желание,
по-добре ти и малкият паразит да се размърдате!
Ама, че е противен този!
Хей, хей, хей, ето я твоята приятелка.
За какво говориш?
- Знаеш за какво говоря - Нийра.
Люспеста кожа, жълти очи, големи глезени.
Да, страхотно я впечатлих.
Трябва ти само малко помощ от маймуната на любовта.
"Маймуната на любовта"?
- О, бейби!
Ето това, деца, се нарича "кретенозавър".
И с това разчупихме леда.
На много от тези им е за пръв път. Нека проумеят -
няма да спираме за нищо и заради никого.
Ако това е първия ви преход, слушайте внимателно.
Няма вода, докато не стигнем отдругата страна.
И не изоставайте, защото, ако ви хване хищник, ще се оправяте сами. Тръгвайте!
О, Боже!
Голямо вървене ни чака.
- И жега.
Ако подушите нещо препържено, може да съм аз.
Движим се твърде бавно.
Ще увелича темпото.
Хей, остаряло момиче, нещо блуждаеш.
Точно това ми трябваше - маймуна на гърба.
Ставай, Ема.
Няма да оставим онези да те изядат.
Те са там някъде и чакат.
Езерото!
- Стигнахме ли?
Там зад онзи... хълм, скъпи.
О, слава богу.
Хайде, Ема. Вода. Нали помниш какво е вода?
О, време е да си освежа паметта.
Ще нагазя в езерото...
...докато водата стигне до очите ми
и цялата подгизна...
Може би дъждовните води са се събрали другаде.
Какво искаш да направим?
Вземи един скаут и проучете целия район.
Стига! Сега трябва да сте силни.
Земите за гнездене са само на няколко дни път оттук. Продължаваме!
Крон, никога не сме вървели толкова дълго без вода.
Ако продължим така, ще изгубим половината стадо.
Тогава ще спасим половината, която заслужава да живее.
Какво? Вече тръгват? Никога няма да ги настигнем.
Тук имаше вода. Винаги е имало вода.
Винаги сме имали вода, винаги.
И много кал.
- Моля те, Ема.
Стадото няма да чака. Трябва да продължим.
Трябва да станеш.
Навсякъде имаше вода.
- Няма вода, скъпа.
Бейлин, не мърдай.
- Какво има?
Какво става?
Чуваш ли това?
- Да. Вдигни си крака, Бейлин.
Сега натисни.
Винаги съм харесвал едрите момичета!
Вода!
- О, Боже!
Вода! Елате!
- Той намери вода.
Ето, Ема. Ела да пиеш.
Крон, виж. Трябваше само да издълбаем и...
Добре. Сега се махни от пътя ми.
Чакайте! Чакайте! Има достатъчно за всички.
Ема!
Точно така. Продължавайте да се бутате и блъскате. Много помага.
Брутон, въртим се в кръг. Тук няма вода.
Мисля, че трябва да се връщаме.
- Ш-шт. Тихо.
Да се махаме оттук.
Така, излизате на три.
Едно, две, три!
Хайде, излезте. Никой няма да ви нарани.
Хей, какво става?
Малките Аладарчета не са пили вода.
Май ги е страх от мен.
Че кой не би се боял? Ти си толкова страховита.
Хайде, момчета.
Спокойно, тя е само топка косми.
- И се гордея с това.
Елате. Той ще ви намери вода.
Ето. Сега просто вдигате крак и натискате.
Хей, хей, я стига. Оставете това.
Да го направим заедно, като един отбор. Готови?
Едно, две, три. Натисни!
Добра работа, Сури.
А къде са родителите ви?
- Много от нас сега са сами.
Виждам, че обичаш деца.
Е, дребосъците понякога са доста хапливи.
Аз съм Аладар... "кретенозавъра".
О, съжалявам за това.
Сигурно си права.
Татко, събуди се.
Защо помогнахте на онази старица?
Какво можехме да направим? Да я изоставим ли?
О, имаш предвид наистина...
Това се случва непрекъснато.
Не можеш да оцелееш, ако не си...
- ... достатъчно силен.
Ами... да.
Ти ли го казваш или брат ти?
Всичко е толкова различно.
Вече не знам какво да мисля.
Виж, Нийра, ние се грижим един за друг.
Всички се борим за шанса да стигнем до земите за гнездене.
Звучиш толкова сигурен.
- Не съм,
но така разбирам нещата.
Така че... о, вода.
Ще ти извадя вода.
Може ли аз да опитам?
- Разбира се. Просто натисни.
Извинявай.
- Няма нищо... Ти първа.
Един по-малко... и...
...е, един по-малко.
Крон!
Карнотаври!
- Какво? Те никога не идват толкова на север.
Сигурно огненото кълбо ги е принудило.
Довел си ги право при нас! Може би сега ще ги нахраниш със собствената си кожа!
Изтегли веднага стадото. На бегом!
Какво става?
- Брат ми мести стадото.
Крон, какво става?
Карнотаври. Ако не се движим, ще ни настигнат.
Но тези, които са отзад... Те няма да успеят.
Те ще забавят хищниците.
Не можеш да ги пожертваш просто така!
Чакайте! Там отзад можеше да сте вие... или вие!
Ако някога се намесиш отново,
ще те убия.
Стой далеч от него!
Аладар, недей. Просто... върви. Аз ще се оправя.
Да вървим! Да вървим! Карнотаври!
Карно- какво?
- Карнотавър.
Пълна със зъби уста и зли намерения. Да вървим!
Хайде момчета, качайте се! Да вървим, иначе ще ни изоставят.
Хайде! Побързайте! Изгубваме ги!
Аладар, по-бавно.
О, радост - пришки.
Аз вече имам пришки и на пришките си.
Не ви трябва да знаете къде пък са моите пришки.
Какво беше това?
- Дойде някъде отгоре.
Какво може да е в най-лошия случай?
- Карнотавър.
Какво е следващото най-лошо нещо?
- Два карнотавъра.
Това е то.
- О, божичко!
Не знаем със сигурност. Може пък да е стадото.
Хайде да проверим.
- О, божичко. Мили боже.
Това е Брутон.
Изглежда не сме единствените изоставени.
Какво стана?
- Карнотаври. Трябва да се движим.
Не можем просто да го оставим тук.
- Можем, ако побързаме.
Хей, не изглеждаш никак добре. Нека ти помогна.
Спести си съжалението. Просто имам нужда от почивка. Разкарай се от мен.
Както искаш.
Ако промениш решението си, ние ще сме в онези пещери.
Тъмно е, но поне е сухо.
Добре, че е сухо, но ме безпокои това, че е тъмно.
О, извинявай, Ърл.
Жилав дребосък, нали?
Хм, като че ли имаме посетител.
Няма ли да влезеш?
Теб какво те е грижа?
Поне знам как да се скрия от дъжда.
Хайде ела. Стани.
Можеш да легнеш при нас. Така ще е по-топло.
Да ти напомня ли, че той е един от тях?
Е, изглежда сега е един от нас.
И така, кой уреди това пътуване?
Скоро ще си в земите за гнездене.
Като стигна там, ще му дам да се разбере на Крон.
На мен ли го казваш, Ема?
Ако можех да заспя дълбоко, щях да съм на седмото небе.
Ако можеше да заспиш толкова дълбоко, миличък, щеше да си мъртъв.
Това растение вирееше на нашия остров.
От него ще се почувстваш по-добре.
Защо прави това? Подтиква ги напред с лъжлива надежда.
Именно надеждата ни доведе чак дотук.
Защо не ги остави да се примирят със съдбата си?
Аз приех своята.
И каква е твоята съдба?
- Да умра тук.
Така стоят нещата.
Единствено, ако сам се предадеш, Брутон.
Това е твоят избор, не твоята съдба.
Е, растението ще помогне.
Карнотаври.
Какво ще правим?
- Събуди останалите.
Бързо! Навътре!
По-бързо!
Размърдай се, Ема!
Аладар!
Аладар! О, не!
Аз ще ги задържа! Ти помогни на останалите!
Брутон!
Брутон! Не!
Брутон!
Ти направи каквото можа.
Всичко е наред, мъничета.
Ще успеем.
Добре, добре. Хайде отново. Давай отново.
С моето малко око, аз виждам какво?
- Скала.
Пак позна! О, добър си!
Е, ще ви кажа какво виждам аз - безизходица.
Какво ще правим сега?
- Предполагам ще трябва да се върнем.
Задръжте за момент.
Зини, какво има?
Подушвате ли?
- Да.
Я виж ти!
- Добър номер.
Отдръпнете се всички. Излизаме!
Аладар, внимавай!
Не!
Аладар, ще се върнем обратно.
Обратно къде? Всичко е загубено.
Не ни е писано да оцелеем.
Писано ни е и още как. Нали сме тук?
И как смееш да пропиляваш този добър шанс и да се предаваш?
Засрами се! Засрами се!
Най-лошото е,
че ти накара мен, старата глупачка, да повярвам, че съм нужна...
...че все още имам цел... И знаеш ли какво?
Ти беше прав. И аз ще продължа да го вярвам.
И нямам никакво намерение да умра тук.
О, боже.
Земите за гнездене.
Каквито си бяха.
Нашият нов дом.
Имаме и басейн!
Гюле!
Ха! Аматьор.
Пази се!
Не е зле. Но не разбирам - къде е стадото?
Да не споменавам Нийра.
Ще дойдат...
...скоро.
О, не.
Ема?
Избързах с приказките.
- Какво има?
Ето по този път идвахме.
Няма да могат да преминат.
Аладар, чакай! Чакай! Крон жив ще те изяде.
Нека опита.
Дано Крон е в настроение да слуша.
Стойте тук.
Ще намерим обиколен път.
Утре сутринта ще се изкатерим.
Трябва да опитаме.
Оцеляването ни, бъдещето ни е зад тези скали.
Хайде, да вървим у дома!
Ще се справите, нали, момчета?
Не.
- Само гледай. Те са здрави!
Ако те могат да го направят и вие можете!
Крон!
Изведи стадото оттук! Идва един карнотавър!
Катерете се!
- Спрете!
Аз бях в долината. Има по-безопасен път.
Хайде! Покажете им!
- Крон, послушай го.
Виж, трябва да тръгнем веднага!
- Да тръгнем накъде? Право към карнотаврите?
Ако побързаме, ще успеем да ги заобиколим. Не можеш да изкачиш тези скали!
От другата страна е отвесна скала!
Ще убиеш стадото! Знам път, по който всички ще успеят да стигнат до долината.
Хайде, след мен!
Крон!
Те остават с мен!
Хайде да вървим!
Нийра!
Той доведе чудовището при нас! Насам!
Не! Не мърдайте!
Ако се пръснем, ще ни нападне един по един! Стойте заедно!
Крон!
Не.
Крон.
Добре дошли у дома.
Дръпнете се всички. В изваждането на бебета съм най-добра.
Май са минали някоя и друга годинки, откакто за последно си излюпила яйце.
Прав си, затова я дай да се упражня на главата ти.
Вижте! Някой иска да се запознае с вас.
О! Не си ли най-сладкия дребосък, който съм виждала?
Хей, малкия. Изцяло прилича на мен.
Запознай се с татко си. Не е толкова луд, колкото изглежда.
О, какъв щастлив ден.
Браво, малкия.
Ела тук, малък разбойник. Дай да те огледам хубаво.
Да. Истински син на баща си, нали?
Хей, вижте какво намерих! Нови съседи!
Коя от вас дами иска да играем на "маймунка в средата"?
Спокойно! По-леко! Хей!
Никой от нас не знае какви промени, големи или малки, предстоят.
Едно е сигурно - пътуването ни не е завършило.
Можем само да се надяваме, че по някакъв дори нищожен начин,
нашето време тук, ще бъде запомнено.