The Emperor's Club (2002) Свали субтитрите
- Да, благодаря.
Ето, позволете...
- Не е необходимо, сър.
С напредването на възрастта си се убедих само в две неща.
Дните, които започват с гребане в езерото са по-добри, от останалите.
Второ: Характерът на човека е неговата съдба.
И като студент по история, разбрах че това е трудно за опровергаване.
Биографиите на повечето от нас могат да се напишат доста преди да умрем.
Има и изключения измежду великите хора от историята,
но те са рядкост и аз не съм един от тях.
Кевин Клайн
Аз съм просто един учител.
Преподавах 34 години.
Един ден спрях.
Това бяха фактите от хрониката на живота ми.
Последната глава бе написана. Книгата ми бе затворена.
Ало?
Ало?
Г-н Хъндърт? Да. Ало.
Чувате ли ме сър?
- Да, чувам.
Г-н Бел иска да се увери, че ви е удобно.
Напълно. Благодаря ви, и... моля,
благодарете на г-н Бел за красивата кошница с плодове.
Тя е съвсем...изчерпателна.
- Да, сър.
Г-н Бел също поиска да ви кажа, че е добавил събитие...
сутринта, след състезанието...
закуска във ваша чест.
Г-н Хъндърт?
- Да, ...
Б...благодаря ви. Благодаря.
Останалите ще бъдат в бара след 20 минути, сър.
О, много добре. Двайсет минути.
В бара. Ще дойда.
Не мога да ви кажа всъщност защо се съгласих да дойда.
Не съм сигурен, че и аз знаех. Сигурно има нещо общо с надеждата.
Младите мъже, събрани тук бяха сред
най-успешните и влиятелни личности на своето поколение.
Но аз ги познавах, преди да станат такива.
Познавах ги като мои студенти...
в колежа за момчета "Св. Бенедикт".
К Л У Б Ъ Т Н А И М П Е Р А Т О Р И Т Е
Стивън Кълп
Ембет Давидс
Патрик Демпси и др.
Вглеждайки се отблизо в митрата на епископа
се виждат думите, "Non sibi"...
или "Не за себе си".
Това въплъщава философията на колежа "Св. Бенедикт".
Мъдростта придобита тук, трябва да се използва за останалите...
така, както я ползвате за вас.
И накрая: "Finis origine pendet".
Тези три думи са изрисувани върху сърцата ви...
- великото клеймо на Св. Бенедикт.
Това е мотото на нашата академия. Просто:
"Краят зависи от началото."
Краят...
зависи от началото.
Хей, Грег. Как си?
Г-н Хъндърт.
- Г-н Ерикс.
Извинете.
- А? Аз ли?
Да сър. Как се казвате?
- Ъ-ъ... Луис.
Само Луис?
- Луис Масуди, сър.
Г-н Масуди, бихте ли ми обяснили значението на думата "път"?
Ами, според мен има няколко определения.
Дали курсът по който някой или нещо се движи е сред тях?
Да.
О, да. Не. Съжалявам, сър.
Следвайте пътя, г-н Масуди. Вървете където велики хора са ходили преди вас.
Да, сър. това е... по-добре за тревата.
По-добре е за вас.
Г-н Хъндърт?
- Г-н Елърби.
Исках да ви благодаря.
- За какво?
Г-н Удбридж ми издаде, че сте подпомогнали назначението ми на тази длъжност.
Добра работа, сър.
- Добра служба.
Винаги е добре да има още един почитател на класиката.
Казвам ви, начина по който говори за вас...
"Само слушай г-н Хъндърт. Той ще управлява това място някой ден."
Името ви, сър?
- Робърт Брюстър, сър.
Много добре. А вие?
- Дипак Мета, сър.
А вашето име? Юджийн Филд, сър.
Филд, а вашето?
- Мартин Блайт, сър.
Това въпрос ли е?
- О, не, сър.
Името ми е Мартин Блайт, сър.
Много добре. Всички знаете имената си.
Въпросът е, дали ги знам и аз.
Господин... Блайт.
- Аз, сър.
Да, вие. Не г-н Филд отдясно на вас...
нито г-н Грей отляво, или г-н Дибел зад вас.
Вие, сър. Бихте ли ми направили услугата да отидете в дъното на стаята...
и да прочетете на всички табелата, която виждате да виси над тази врата?
"Аз съм Ш... Шу...
Аз съм Шутрук Нахунте?"
- Много добре. Малко по-силно, моля.
"Аз съм Шутрук Нахунте, крал на Аншам и Суза,
владетел на земята на Елам.
Аз унищожих Сипар и отнех този стъ...
- "Стълб".
Отнех този стълб от Нарам-Син и го донесох обратно в Елам,
където го възправих, като жертва на моя бог."
Шутрук Нахунте, 1158 г преди Христа.
Много добре, г-н Блайт. Благодаря ви. Можете да седнете.
Шутрук Нахунте. Някой да е запознат с този приятел?
Четенето е допустимо.
Но няма да го намерите там.
Шутрук Нахунте. Крал!
Господар на земята на Елам. Разрушител на Сипар!
Виждате, че постиженията му не могат да се намерят в нито една историческа книга. Защо?
Защото големите амбиции и завоевания
без никакъв принос
са без значение.
Какъв ще бъде вашият принос?
Как историята ще ви запомни?
Шутрук Нахунте - напълно забравен.
За разлика от великите мъже, които виждате около вас - Аристотел,
Цезар,
Август,
Платон, Цицерон, Сократ -
гиганти на историята, мъже със силен характер.
Мъже, чиито постижения са надживели тяхното време...
и са оцелели дори до днес.
Тяхната история...
е наша история.
Името ми е г-н Хъндърт.
Добре дошли в Западната цивилизация:
Гърците и римляните.
Добре дошли в "Св. Бенедикт".
Светлините се гасят след 5 минути, господа.
Ужасно е шумно, г-н Джоунс. Моля намалете го.
Дали нейните цици са толкова... След това мисля...
Не след това се върнах за книгите си.
Вървях по тревата и Хъндърт дойде и каза,
"Г-н Масуди" и аз се пообърнах да го чуя.
- Да, знам, да.
А той: "Следвай пътя, г-н Масуди."
"Върви, където великите преди теб са ходели".
Много добре, г-н Масуди.
- Само му казвах.
В леглото.
Да, добре. Ще се видим утре.
Светлините се гасят след 5 мин., господа.
Ама защо аз? Не, отивам.
Лека нощ, г-н Блайт.
- Да, лека нощ.
Исусе Христе, такъв задник съм.
Картагенци?
- Ъ-ъ...
Да, сър.
Хамилкар Барка явно е бил невероятен командир.
Да, който е имал нещастието да е от губещата страна.
Осъзнавате ли, че Хамилкар Барка не е част от учебния план?
Да, сър.
Много добре.
Гасене на светлините.
Лека нощ.
Здрасти.
Здравей.
- О, здрасти.
Добре дошъл отново.
Радвам се да те видя!
- Аз също, как си?
Добре.
- Сигурна ли си, че си добре?
Д..да!
Какво ще кажеш за Атина?
- О, направо се влюбих.
Знаех си.
- Тони ги намрази, но познаваш британците.
"Прекалено много гърци."
Тони си е Тони.
- Ето.
Казах на човека в магазина, че искам нещо
за много сериозен учен, обожаващ античността.
Партенонът.
По-малък е отколкото го помня.
Нямах такова. Благодаря ти.
Открих го в Агората.
Тони не можеше да разбере, защо искам да отида там. Сега е само за туристи,
но гласът ти продължаваше да звучи в главата ми.
И продължавах да го виждам точно както ти го описваше,
със Сократ, преподаващ точно пред мен.
А... там бе Тони, заспиващ от жегата и Узо-то,
и аз, ядяща моя шиш-кебап.
Мислех за теб доста...
исках да си там.
- Щеше да е странна работа...
аз, ти и Сократ...
и твоя спящ съпруг.
Да. Мъничко.
И по наследство от монархията, две нови системи
на държавно управление - първата ръководена от малцина, известна като?
Г-н Брюстър? Ами... тирания?
Духовно, може би, но етимологически, не.
По-точно, олигархия.
Тиранията е това, което виждате в тази стая. Върши работа.
Г-н Блайт?
- Антистен: "Душата ни трябва да е богата."
Това е, ъ..ъ, Хераклит, когато казва, че "характерът на човека е негова участ или негова съдба".
Именно.
Г-н Юлий Цезар...
е традиция на Св. Бенедикт.
Това е състезание, провеждано всяка година в два етапа.
Първият е серия от въпроси...
които ще сведат броя на състезателите до трима.
Вторият - публичен турнир...
където тримата ще се изправят на сцената в залата на Св. Бенедикт
и ще отговарят на въпроси по история на Рим.
Който остане последен, ще бъде обявен за победител...
и ще се увенчае като г-н Юлий Цезар.
Вашият баща е бил победител, нали г-н Блайт?
- Да, сър.
Бихте ли го посочили, моля?
Действително, благородна чест.
Е, успех, господа.
Благодаря, г-н Удбридж.
Накрая Цезар пристига в Рубикон,
малка рекичка, която разделя... г-н Филд?
Алпийска Галия от Италия.
- Правилно.
Той събира едничкия си легион, който се състои от колко човека, г-н Грей?
6000?
- 6000 човека. Помпей е имал 10 легиона...
и подкрепата на Сената, а Цезар не се е поколебал от това неравенство.
Внезапно, импулсивно...
Цезар изкрещява! г-н Мета?
"Alea jacta est."
- "Смъртта е просветление!"
Той прекосява Рубикон за да открие, че враговете му са избягали.
Преследва Помпей из цялото Средиземноморие.
Накрая пристига в Александрия, където кралят на Египет...
Г-н Масуди?
- Птолемей 13-ти?
Птолемей 13-ти му принася в дар...
главата на Помпей.
Г-н Хъндърт,
бих искал да ви запозная с
г-н Седжуик Бел.
Приятно ми е, г-н Бел.
Чудесно, продължавайте г-н Хъндърт.
Беше ми приятно, синко. Благодаря, сър.
Господа, бих искал да посрещнете новия член на нашия клас,
г-н Седжуик Бел.
Заповядайте.
На герба пише, че училището е мъжко.
Да, така е.
- Тогава защо всички носят рокли?
Това не са рокли.
Това са тоги. Свободно връхно облекло, носено от...
Носено от гражданите на древен Рим, зная.
Просто се пошегувах с вас.
Тогата е връчвана на младежите при тяхното преминаване
от детството към зрелостта.
Е?
Моля, влезте, седнете.
Можете да седнете зад г-н Брюстър.
Знаете ли? Всъщност тук ми е добре.
Г-н Бел.
Г-н Хъндърт.
Седнете моля.
Сега, преди да забравя,
утре ще започнем с пиесата на Шекспир "Юлий Цезар". Очаквам от вас...
да се запознаете с нея.
Г-н Бел, бих искал да погледнете ролята на Брут,
най-благородният римлянин.
Г-н Масуди, видът ви е слаб и изгладнял,
ще четете ролята на Касий.
Той е син на Хайръм Бел,
сенатор на Западна Вирджиния.
Е, който и да е баща му, синът е като истински Вестгот, страхувам се.
Толкова ли е лош?
- Не, не мисля така.
Просто перчене на ново място. Това е всичко. Ще се оправи.
Седжуик?
Правилно. Седжуик.
Хей! Се...Седжуик.
Някои от нас се...
чудеха...
Всъщност Мартин мислеше, дали не можеш да спреш.
Опитва се да учи.
Добре де, това е...
"Мисля, че Марк Антоний, толкова обичан от Цезар,
трябва да го надживее.
Нека Антоний и Цезар паднат заедно."
"Разбира се, ще изглежда много кърваво, Кай Касий,
да отрежеш главата и после крайниците.
Като гняв във смъртта..."
"и после завистта на Антоний, за крайниците на Цезар.
Нека бъдем пожертвуватели, а не касапи."
"Нека бъдем пожертвуватели, а не касапи."
На вашия Брут му липсва убеждение, г-н Бел.
Осъзнавате ли, какво казвате? Съдбата на Републиката е сложена на карта!
Не и за мен.
Не, осъзнавам това.
Но опитайте да си представите важността на момента.
Вие, Брут сте в центъра на заговора...
за убийството на Юлий Цезар,
вярвате, че е за доброто на Рим.
Борите се с дълбоките морални последици
и от убийството на Марк Антоний.
Да, но не съм съгласен с техния план.
Брут не е съгласен с планът им?
Не, аз не съм.
Трябвало е да убият и Марк Антоний.
Брут е путка.
Путка?
Защото има съвест?
Защото вярва, че има правилен и грешен път?
- О, я стига.
Антоний се е провалил заедно с него, нали?
В известен смисъл, да.
Той и Октавий, но..
- Какво "но"?
Трябвало ли е да го убият, както другият е предложил, ъ-ъ...
Касий.
- Да, той. Ако са направили каквото е казал,
Брут е можел да стане крал.
- Всъщност император.
Точно така.
- За което не е имал желание.
Както и да е. Можел е да спечели.
- Да, но на каква цена? Помните ли Сократ?
Не съвсем.
"Не е най-важното да живееш. Най-важното е да живееш правилно."
Сократ избира да умре при несправедлива екзекуция...
отколкото да наруши законите на Атина, пред които е дал обет.
Още един гений.
Уилям, почакай!
Елърби.
- Как сте, сър?
Много добре. Как са нещата по Латинската част?
Не могат да бъдат по-добри.
Чувствам се направо у дома си.
Сигурен съм, че я имате, но предполагам тази ще ви хареса, защото е първото и издание.
Открих я в рядка антикварна, близо до изданието на "Орестия".
- О, нима?
Толкова е бил млад, когато я е написал.
Имах щастието да слушам лекция, която изнесе в Дартмут.
Наистина?
- Да.
Трябва да е интересно да израснеш с подобен талант.
О, така е, наистина.
Да, да... той бе...
Благодаря ви.
- Няма нищо.
Много мило от вас.
- Ще се видим по-късно.
Добре. "Fio".
- Устроен съм, израствам.
Fis.
Здравейте, момчета.
Fis.
- Ти си устроен, израстваш.
Добре....
Fit?
- Той, тя израства.
Добре, сега за допълнителна оценка, множественото число на "Fit".
"Fiunt".
- Супер.
Добре... ъ-ъ...
Вижте го, от Франция е.
Благодаря.
- "Studio"?
Уча.
Леле.
Хайде, трябва да учим.
- Божичко.
Какво?
- Това е коса.
Какво искаш да кажеш?
О, Господи.
Извинете ме.
Може ли само да отбележа, че ако ни хванат с това сме мъртви?
Сериозно - мъртви сме.
- Няма страшно.
Отивам си в стаята да уча.
Ето Марти. Учи това.
"Смъртта е просветление."
Г-жа Луис Масуди.
Защо го правим? Алергията ми ме скапва,
в обувките ми влизат камъчета, отровният бръшлян е навсякъде.
Зоната за лодки има граници и не можем да напускаме пределите на училището.
Ами ако лодката е пробита?
Да не ти пука, Мартин.
- О, Боже.
Вие момчета не разбирате последствията.
Ще ни хванат, ще ни изритат и даже няма да си вземем таксата за обучение.
Мартин, не се стягай, човече!
- Не мога!
Не мога да си позволя да ме изритат! Аз съм тук по традиция, за Бога!
Баща ми е бил г-н Юлий Цезар.
Казвал ли ти е с какъв въпрос е спечелил?
- Той само това разправя.
Кои племена нахлуват е Рим през 102 преди новата ера?
Тевтонците и Кимбрите.
Това бяха последните му думи, преди да ме остави тук.
Е, Мартин,
да не си развълнуван заради...
- О!
Наближава.
Пази се, Марти.
Информаторите ми казаха, че ако продължим нататък... Девическият колеж?
Да!
- Не, не ... не...
Ако кракът ни стъпи там, наказанието...
Какво ще кажеш Дипак? Искаш ли да отидеш?
- Да, ще отида.
Луис?
- И аз.
Виждаш ли Мартин? Това е проблемът на демокрацията.
Момчета, наистина съм притеснен.
- Да, знаем.
Харесват ми униформите.
- Мисля, че трябва да се върнем.
Млъкни, човече.
Сериозно, трябва да обърнем назад.
Това не е сигурно.
- Марти, млъкни.
Хайде, струва си момчета.
Здрасти.
Вие дами тук ли учите?
- Опа.
Идваме отвъд езерото. Ние сме от един отбор.
Той ни е курмчия.
- "Кормчия".
Да, точно. Знам бе, кормчия.
Значи е истина това, което казват за момчетата, които отиват
в Св. Бенедикт?
Не знам. За какво става дума?
Ами... как се казваш?
Аз съм Седжуик, това е Дипак.
Луис и Мартин.
- Здрасти.
Мартин, ако в..ви харесва.
Защо не ни дадете телефона си, може да ви звъннем?
Ама че си...
- Момчета, как ни е телефона?
555-0169.
- Междуградски код 215.
Добре.
- Ами...
Момчета, искате ли да се топнете?
Моля?
- Искате да кажете, голи?
Какво прави?
О, Боже.
Е, кой ще дойде с мен тогава?
Той шегува ли се?
- О, Боже!
Няма начин.
- Аз не. Не искам да си мокря ръцете.
Може да загубя телефонния номер.
Няма проблем, ще ти го прошепна в ухото за да не го забравиш.
Аз отивам!
- Божичко!
И аз ще отида!
- Събличай се, човече!
Да!
Отивам!
Дами! Какво става тук?
Проклятие!
- Монахиня.
О, Божичко.
Отиде ти таксата за семестъра, Марти.
Хайде!
В Св. Бенедикт има правила...
за самоуправление, основани на взаимно доверие.
Вие го нарушихте.
И изложихте репутацията на академията.
Ако мислех, че не сте знаели, щеше да е друго.
Но умишленото невежество е недопустимо.
Ще бъдете затворени в общата спалня до 7:00 утре сутринта.
Ами вечерята?
Извинете?
- Ами, гладен съм, сър?
Господи!
- Г-н Масуди?
Г-н Хъндърт?
Приятна вечер, господа.
Как сте, г-н Хъндърт?
Здрасти, г-н Х.
Заключи ли вратата?
- Да.
Така ли?
- Да.
Логан! Как си?
Брюстър!
Г-н Бел,
бихте ли дошли тук отпред?
Бихте ли довършили схемата?
Как е бил наричан Октавиан?
Обикновените хлебарки по пода на стаята
биха знаели отговора на този въпрос.
Император?
- Да!
Можете ли да назовете имената на следващите императори...
за които говорехме?
Били са 41.
- Зная само седем.
Много добре.
Сръдливко, Щастливко, Сънливко, Кихливко
Тъпчо...
Сериозно говоря, можете ли всъщност...
да назовете някой от императорите?
- Зная четири.
Много добре.
- Ами, Джон, Пол, Ринго и ъ..ъ...
Джордж.
- Г-н Бел.
Едно предупреждение. Като велик мислител, Аристофан веднъж е написал
грубо преведено следното: "Недоразвитостта на младините се надживява,
невежеството може да се образова, а пиянството да се отрезви,
но глупостта...
остава завинаги.
Ако обичате, по ред, хронологично.
Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон,
Галба, Ото,
Вителий, Веспасиан,
Тит, Домитиан,
Нерва, Траян, Хадриян,
Антоний Пий, Марк Аврелий,
Комод, Пертина.
- Благодаря ви, достатъчно.
Моля седнете си, г-н Бел.
Влез.
Г-н Бел.
- Г-н Хъндърт.
Моля, седнете.
Единствено дете?
Моля, седнете г-н Бел.
Знаете ли защо сте тук?
Ученик на деня?
Писах ви една единица само защото сте написали правилно името си.
Г-н Бел.
Не знам, какво мислите че правите в Св. Бенедикт
но това е неприемливо.
Трябва да се съсредоточите...
- Не сте женен, нали сър?
Не, не съм.
Затова ни обличате в тоги, нали?
Уговорих си среща с баща ви.
Има ли нещо, което искате да му кажа?
Че съм казал "здрасти"?
Е, как сте?
- Радвам се да ви видя.
И аз сър.
- Само секунда.
Кой е този... аха.. Професоре, заповядайте.
Катлийн, задръж обажданията. Благодаря, Майкъл.
Седнете моля.
Кубински.
Не казвайте на "Бюрото за алкохола и цигарите".
Не, не искам, благодаря.
- Сигурен ли сте?
Да, сър.
- Не знаете какво изпускате.
Сенаторе...
- О, ето, ще харесате това.
Сутринта ми го даде един от моите избиратели.
Вижте го.
Дръжте! Не си толкова бърз... партньоре.
Барабанлия.
Ето, хайде. Този е бил притежание
на кочияша на Робърт. Е. Лий.
- Нима?
Е, така казва.
Маниак сте на тема история?
Тъй да се каже, да.
Ами вземете го. Ваше е.
О, не не мога.
- О, вземете проклетото нещо!
Подарък е. За това което сте направил за сина ми, Седжуик.
Благодаря.
Е, на какво дължа тази чест?
На сина ви, сенаторе.
За Бога, какво е направил пак?
Седжуик е напълно интелигентно момче, но сър, той не се съсредоточава.
Не си чете уроците.
Трябва ми кибрит!
- Да, веднага.
Какви са тези уроци? За Гърците и Римляните...
Привършихме с Републиката и започнахме с Империята...
Ето сър...
- Благодаря.
Затвори вратата, като излизаш.
Стигнали сме до Август.
Трябва да си внимателен с такива неща. Още парят.
Седжуик изглежда
не внимава в клас, сър.
Нито пък чете допълнително.
Нека ви попитам нещо.
Кое е полезното на което учите момчетата?
"Полезното"?
- Да, полезното.
Ами, сенаторе,
Гърците и Римляните завещават
модела на демокрацията, която..
няма нужда да ви казвам, е основа на нашата Конституция...
използвала тях като вдъхновение.
По-важното е, че смятам, че когато четат Платон, Аристотел,
Цицерон, дори Юлий Цезар,
те се докосват до мъже, които
за тяхното време илюстрират...
най-висшата степен на държавничеството,
на гражданските добродетели,
на характерите, убежденията...
Ха, това е кон, който може да говори!
Казвате, че моя син Седжуик си е заврял главата в задника?
Сър, моята работа е да оформя характера на сина ви
и смятам, че ако...
- Да го оформите?
Исусе, синко.
Няма да моделирате сина ми.
Работата ви е да го учите.
Да го учите за хода на историята.
Да го учите, защо Земята е кръгла.
Да го научите, кой кого е убил и къде и кога.
Това ви е работата.
Вие сър, няма да възпитавате сина ми.
Аз ще го направя.
Да, сър.
- Да.
Благодаря, че дойдохте.
Марти. Назад, хайде.
Бел!
На телефона!
- Какво?
Момиче е.
Обзалагам се, че е онази блондинка.
Онази червенокосата е.
Ало?
Седжуик? Свързвам ви с баща ви.
Нека те попитам нещо. Знаеш ли колко ми
струва да те пратя там?
Какво има?
- Млъквай.
Времето ми е ценно, синко. Мисля, че съм го изяснил.
Имам по-важни неща от това да ти разчиствам бъркотиите.
Разбираш ли ме?
- Да сър, разбирам.
Не го забравяй.
Е, какво каза тя, човече?
- Какво каза?
Беше грешка.
Какво стана?
- Не знам.
Грей, чакай!
Дипак, бихте ли ни оставили за малко насаме със Седжуик?
Благодаря ви. Няма проблем, сър.
Говорих с баща ви.
- Зная.
Имахме сърдечен разговор.
Това е за вас.
Не обръщайте внимание на състоянието и. Учебникът беше мой, когато следвах.
Доста е добър.
Първата глава обхваща
повечето материали, които ще изучаваме през семестъра.
Смятам, че може да е полезен при подготовката за
състезанието за г-н Юлий Цезар.
Първият етап започва утре сутрин.
Вижте глава трета: "Основаване на Републиката".
Седжуик, заемам ви тази книга, защото вярвам във вас.
Мисля, че можете да бъдете първи в класа...
ако го пожелаете.
Зависи изцяло от вас.
Начало.
Браво!
Г-н Бел.
Преминахте.
Само 3 минус.
Е, знаете какво казват за Рим.
"Не е построен за един ден?"
Не. "Всички пътища водят към него."
Бяхте прав първия път. Продължавайте в същия дух.
Начало.
Хей, Кевин, как си?
40?
- 14!
К..к..акво казваш? О, четиринайсет.
Добре, "Alea jacta est". Какво означава това?
"Смъртта е просветление."
Добре. 20, добре. Тогава следващата седмица.
Направих списъка.
- Вижте кой е тук.
Добра работа. Номер 5. Ти си трети.
Мис Питърс, никой няма да гледа в тази книга от сега до 7 сутринта.
Разбирам това, г-н Бел.
Всяко момче стигнало трети етап моли да погледне тази книга.
Сега ако ви позволя, няма да е честно, нали?
Ще бъде честно. Усещам го със сърцето си.
Г-н Бел, дразните.
- Мис Питърс,
чудесна прическа.
Нова ли е?
- Нося си я от 1958 г.
За да сме честни с учениците,
е важно тази книга да е достъпна по всяко време на това бюро.
Това е политика на Св. Бенедикт.
И тя ще бъде тук утре сутринта.
Обещавам ви. Имате думата ми.
Не!
Мис Питърс, гарантирам за момчето.
Той е един от най-добрите ми ученици.
Ако казва, че ще бъде тук точно тогава,
значи така ще бъде.
Аз лично ще поема пълната отговорност.
Моля ви.
Благодаря ви.
- Няма проблем.
Не се шегувах за косата.
Благодаря. Лека нощ.
- Кажете благодаря.
Благодаря. Приятна вечер.
Лека нощ.
Лека нощ.
- Оценявам това.
Хайде Седж, хайде.
О, да, вдигни я, да!
Добре, Марти!
Чудесно хващане!
Г-н Хъндърт? Искате ли да опитате?
Хайде, г-н Хъндърт!
Хайде де!
Прозорците на библиотеката са твърде наблизо.
О, да, точно така г-н Хъндърт.
Хайде де, покажете как е било едно време.
Сега ще трябва да играете, г-н Хъндърт!
Като едно време?
Почва.
- Сваля си сакото.
Гледайте и се учете.
Г-н Масуди.
- Г-н Хъндърт.
Само за малко.
- Да.
Дръпнете се, имаме удряч.
Назад, приятели. Разчистете.
Ще разберем.
Egemus iaculatore, non iacchi latore!
Какво означава това?
- "Искаме удряч, а не чаша вода."
Хайде, Седжуик, трябва да му го върнеш!
Без хващач.
Хайде, Седжуик!
Бягайте!
Бягайте!
Побързайте!
Хайде!
В стаята на Брюстър!
Добър удар, г-н Хъндърт.
Това е старата класа!
Предполага и вие сте сляп като всички?
Не знаете как тази топка счупи прозореца ми?
- Нямам идея.
Няма идея?
Ще станете добър адвокат.
9:00 е, имате време до обяд.
Това е последното състезание
и ще определим тримата финалисти.
Успех.
Време е, г-н Бел.
Г-н Бел, страхувам се, че трябва да приключите.
Това е, Мартин.
Невероятно!
- Божичко!
- Трябва да се обадя на баща си.
Съжалявам, надявам се не е много късно.
Не, съвсем не.
Как си?
Ами... добре. Просто бях навън...
наблюдавах дивия живот.
Сядай, ще искаш ли както обикновено?
Не, благодаря.
- Сигурна ли си?
Имаш ли нещо против...
Как върви състезанието?
Много добре. Дори Седжуик Бел...
Напредва?
- О, повече от това.
Той... премина от тъмнината в светлината.
Моля те седни.
Наздраве.
Трябва да ти кажа нещо.
Предложиха на Тони да преподава в стария му колеж в Оксфорд.
Предложението е добро и той прие.
Исках да кажа, ние приехме.
Заминаваме за Англия.
Кога?
В края на годината ли?
Ами ако иска мястото,
трябва да замине веднага, а той го иска.
Затова разговаряха с г-н Удбридж
и той се съгласи.
Просто така?
Ами, това е....
Това наистина е удивително.
Това е невероятна възможност.
Много добре.
Ще ми липсваш.
И двамата.
Аз... трябва...
Да.
Дипак!
Луис!
Седжуик!
Масуди!
Добре дошли на всички на 73-тото
годишно състезание за г-н Юлий Цезар.
Поздравленията са за господата Луис Масуди,
Дипак Мета... Дипак!
И Седжуик Бел.
Разбира се тазгодишното събитие
нямаше да е възможно без страстта на
нашия ръководител.
Представям ви нашият учен, г-н Хъндърт.
Г-н директор, господа.
Дами, изтъкнати гости.
Въпросите ще бъдат задавани на тримата финалисти
с повишаващо се ниво на трудност.
Моля ви да задържите аплодисментите си...
до края на всеки кръг.
Нека най-добрият победи.
Г-н Масуди,
кой император се е мъчел да върне
цялата власт на сената,
само за получи още по-голямо влияние?
Август... нали?
Правилно.
Г-н Мета,
кой е въвел професионалната армия в Рим?
Гай Марий сър, през 104 пр. н. е.
- Правилно.
Г-н Бел,
на кой римски хълм...
е била позорната Тарпейска скала?
Капитолий.
Ами.. Капитолий?
Правилно.
Г-н Масуди, как е пълното име на автора на Джорджии?
Публий Вергилий Маро.
Военната победа през 106 пр. н. е. включва прекосяването на Дунав от?
Траян, завоюва Даките.
- Правилно.
Кой римски император гърците определят като кралят философ?
Марк Аврелий.
- Правилно.
Добре, Седжуик!
Тишина.
Тишина, моля.
Г-н Масуди.
Г-н Масуди, кои са били първите императори
управлявали разцепената империя?
Валентиан първи и Кацина.
Съжалявам, това не е вярно.
Г-н Мета?
Валентиан първи и Валенс.
Правилно. Благодаря ви г-н Масуди.
Можете да седнете.
Браво.
- Добра работа, човече!
Г-н Бел, кой генерал
има поддръжката на аристократите...
през гражданската война от 88 пр. н. е.?
Сула.
Луций Корнелий Сула.
Правилно.
Това е моето момче!
Г-н Удбридж, мисля че Седжуик Бел ни мами.
Остави го.
- Какво?
Не обръщай внимание.
Да не обръщам внимание?
- Да.
Г-н Мета на колко административни региона Август разделя Рим?
14.
Извинете? Колко?
14.
- Точно така.
Браво Дипак!
Г-н Бел,
кой е бил Хамилкар Барка?
Бихте ли повторили въпроса, моля?
Кой е бил Хамилкар Барка?
Не знам.
Г-н Мета, кой е бил Хамилкар Барка?
Картагенски генерал, победил в битката при Дрепина през 249 г.
Неподходящ генерал, имал нещастието да е на грешната страна.
Точно така.
Благодаря Луис, благодаря.
Г-н Юлий Цезар.
Харисън, как е сестра ти?
- По-добре не говори с нея.
Добра работа, г-н Хъндърт.
Представлението беше доста добро.
Знаех, че сте видял.
Защо, Седжуик?
Знаеше материала.
Защо не?
Защо не ме издадохте пред всички?
Сложна история, Седжуик.
Не е заради баща ми, нали?
Няма нищо общо с него.
Разбира се, г-н Хъндърт.
Уилям!
Дойдох да ти честитя. Беше страхотно!
Седжуик Бел беше изненадващ.
- Да.
Доста напредна. Трябва да си доволен от него.
Добро представление.
Всъщност мислех, че трябва да предложа на теб и г-н Удбридж,
за в бъдеще да се канят повече възпитаници.
Не само родителите на финалистите но може би всички.
И дори можем да зачестим да го правим
и да стане седмично събитие.
За повишаване на бюджета, което ще е добре и за вас.
Какво има?
Седжуик мамеше.
Какво?
- Влизай.
Напрежението към успеха може да е тягостно.
И правилно или не Удбридж
е сметнал че е в интерес на училището да го остави да мине.
Хайде, Уилям, ти не си го качил на подиума ей така.
Той стигна там със собствени заслуги.
Всичко, което си направил е да го вдъхновиш
да учи и затова трябва да бъдеш похвален.
Така започна нелекото примирие
между Седжуик Бел и мен.
Каквато и искрица да го бе запалила през предните месеци...
вече бе потушена.
И неговото краткотрайно усърдие...
бе заменено от подновен апетит за наглост,
неуважение и глупост.
Ефектът върху съучениците му бе почти хипнотизиращ.
Където и да отидеше го следваха.
Съвършено слепи за недостатъците на характера му.
И така, оставащите години в Св. Бенедикт минаваха...
сред неизчерпаеми поредици от лудории,
и лавина от двойки и тройки.
Седжуик Хайръм Бел.
И въпреки влиянието на баща му, който му осигури място в Йейл,
почувствах дълбокия си провал,
когато през пролетта на 1976 г
връчих дипломата на Седжуик Бел.
Според Хераклит,
ние не можем да стъпим в една и съща река два пъти.
Според него "В реката на времето,
изгубиш ли възможността, то е завинаги."
И все пак, когато бракът на Елизабет приключи и тя се върна от Англия,
водите в които се окъпахме...
бяха досущ толкова прекрасни, колкото по-рано само можехме да си мечтаем.
Но ако времето прави отстъпки за любовта,
пред смъртта тя е непреклонна.
И когато нашият директор, Терънс Удбридж си отиде,
изпитах дълбока печал.
Макар, че инцидентът със Седжуик Бел изпита нашето приятелство,
за цели 50 години той се бе
посветил на традициите и морала ръководейки Св. Бенедикт.
Традиция, която осъзнах, че вече...
трябва да пазя аз.
Успех, г-н Хъндърт.
Благодаря, г-н Хорнър.
Добре дошли.
Лари, радвам се да те видя.
Здрасти.
- Г-н Филипс.
Г-н Хъндърт, приятно ми е да се видим.
Моля, седнете.
Да започнем по същество.
Както желаете.
Г-н Хъндърт, приносът ви за Св. Бенедикт е изключителен.
Вашата длъжност е ненадмината и сте обичан и уважаван от всички.
Идеята за спиране на преподаването ви
е нещо върху което сме мислили много.
Постът на директор е много суров.
Пътуванията и срещите са безкрайни.
Избраникът трябва да е готов за битка по 24 часа на ден а понякога и повече.
Гребейки всеки ден в езерото при хубаво време
през последните седем президентски кабинета
днес се чувствам повече от готов за тази битка.
Това, което казваме г-н Хъндърт е...
Г-н Хъндърт, какъв опит имате в управление
на бюджета или уреждане на дарения?
Не можем да си позволим да ви загубим като учител.
Реалността е такава. Приемът намалява.
Хората смятат Св. Бенедикт за старомоден.
Трябва да гледаме повече в бъдещето и по-малко в миналото.
Тогава кой?
Някой външен?
Джеймс Елърби.
Извинете?
Знаете, че кандидатства за работата.
Г-н Елърби предложи много интересни...
- Не.
възможности за повишаване на бюджета.
Мис Джонстън, бил съм заместник директор 17 години.
Пропуснал съм да видя как г-н Елърби
се представя като бизнесмен...
Не става дума само за това.
Джеймс Елърби е прозорлив човек.
Издигнал се е в обществото.
Изградил е връзки с някои от най-важните ни възпитаници.
Той е много комуникативен и има
безпогрешна морална основа...
и непреодолима отговорност към това училище.
Така че...
Тогава не ми оставяте избор, освен да подам оставката си.
Не бихме искали.
Вие сте учител и то най-добрия, който сме имали.
Моля да ме извините.
Моля разберете ни. Винаги ще сте добре дошъл тук.
Вратата ще бъде винаги отворена.
Още съм шокирана.
О, аз не съм. Шокиран съм, че не разбрах по-рано.
Сега разбирам как тайно се е подготвял от години.
Той е кръстник на децата на двама от членовете на съвета, за Бога.
Имам...
толкова много други неща...
които съм искал да направя.
Винаги съм искал да пиша.
Имам идея за книга за ранните дни на Републиката.
Ами...
за Св. Бенедикт.
Донесох ти малко чай.
Върви ли?
Направо сама се пише.
Чудесно. Тогава няма да ти преча.
Работи си. Пиши.
Улиям?
Джеймс Елърби е на телефона.
Сливането го прави шеф на една от най-големите корпорации в Америка.
Но какво общо има това с мен?
Ето какво. Той ни информира, че би искал да направи
значително дарение за Св. Бенедикт...
при едно условие.
Би искал да направи повторение на състезанието за г-н Юлий Цезар.
Повторение?
С теб, като водещ церемонията.
Защо?
Казва че иска да възстанови неговата интелектуална чест.
Секретарката му вече е открила Луис Масуди и Дипак Мета
а откриването на останалите няма да е трудно.
Не му ли каза, че съм пенсиониран?
Пожела теб и само теб.
Определи го като условие.
Г-н Бел каза ли какво ще е дарението, което планира да направи?
Достатъчно за 2300 кв. м. разширение за библиотеката...
в чест на баща му.
Ще бъде най-голямото единично дарение досега.
И пенсиониран професор по история, неспособен за бизнес е най-важния?
Да.
Това е подигравка.
Животът е странно нещо. Нали Уилям?
Къде е предложил да се извърши?
Курорт на Златния бряг на Лонг Айлънд, който компанията му притежава.
Маршрутът е ето тук.
О, г-н Хъндърт.
Г-н Бел.
Как беше пътуването?
Като нещо, което досега не съм преживявал.
Сега знам как трябва да се е чувствал Цезар Август
когато са го носели през Тибър и е надигал глава от носилката.
- О, наистина?
Доста е изумително.
Е, не позволявайте това да ви излъже. Все още съм син на бивш фермер на свине.
Наистина оценявам пристигането ви.
Сигурно мислите, че нещата които се случват на 15 г. са без значение но...
Чудесно парти.
- Много се радвам да те видя.
Трябваше да го видите в училище.
Извинете ме момчета. Сега се връщам.
Г-н Хъндърт, моля.
Седжуик. Елате при нас.
Нека ви запозная с моите двама предани съветници. Това е Джон.
Здрасти, Джон.
- Здравейте г-н Хъндърт.
И Робърт.
- Как сте, г-н Хъндърт?
Благодаря, добре.
- И моята скъпа жена, Виктория.
Толкова се радвам да ви видя, сър. Слушала съм много за вас.
Добре, добре!
Това е моментът от вечерта...
когато бих искал да представя уникал....
О, Брюстър.
Да представя един уникален джентълмен,
този, който издяла възхода и падението на Римската империя в мислите ни,
без значение дали ни харесваше или не.
Нашият г-н Хъндърт.
- Браво!
Трябва да кажа... Всички сте пораснали.
Чувствам се все едно трябва да отворя списъка
за да съм сигурен на кого говоря.
Сега сериозно... стоейки тук сред
моите ученици...
Очаквам да ви видя всичките наказани.
Израснали за да станете
дружина пияни нехранимайковци...
които вече са "някой" в американската индустрия,
закона, финансите и други области.
Мога да мисля вече за по-висши цели.
Благодаря ви.
Още кафе, сър?
- Да, благодаря.
Г-н Хъндърт?
Мартин. Мартин Блайт.
Хубаво е, че пак ви виждам сър.
Когато ви нямаше на снощната вечеря се притесних, че може...
Че няма да успея?
О, хайде, г-н Хъндърт. Не бих пропуснал това.
Онзи ден си преглеждах записките
за подготовката на...
- Състезанието?
Да и изрових едно есе, което
бяхте написал за петте добри императора.
Невероятно е. Бяхте...
Винаги сте бил прекрасен ученик Мартин.
Аз...
Никога не ви отдадох длъжния респект.
Сега пък защо казвате това?
Не знам.
Господи, г-н Хъндърт, вие...
Препоръката която написахте когато кандидатствах в Академията...
беше пламенна. Беше...
Разбира се че сте ме уважили.
Дори повече.
Хвани му китките! Дърпай!
Добре, Дипак. С кой император династията на Клавдиите завършва?
Масуди?
Нерон.
Успяхме! Добра работа, Робърт. Добре, добре.
Време за учене.
Не, хайде тате! Още една игра?
Влез.
Извинете че ви притеснявам сър.
- О, не ме притеснявате.
Как сте, Седжуик.
- Добре.
Имам нещо за вас.
О, Господи.
Надявам се, че не закъсняла награда.
Сега разбирам защо значи толкова за вас.
"Гърците дълбаят студения мрамор докато почти оживее.
Гърците съчиняват велики слова...
и наблюдават небесата толкова добре, че предсказват изгряването на звездите.
Но ти, Римлянино запомни великите си изкуства.
Да управляваш хората с авторитет...
да въдворяваш мир под крилото на закона.
Да завладяваш могъщите и да им показваш милостта си, когато са покорени."
Приятно е да видя, че си го отбелязал.
Е, и аз имах своите мигове, нали?
Искаш да кажеш, години.
Защо се занимавахте с мен?
Предполагам защото...
Видях млад човек който живееше под голямо напрежение.
И не съвсем като при теб,
аз също имах баща, който беше много зает.
Знаете ли, странно е.
Пътувах с баща си,
и нямаше човек, който да не познаваше.
Говореше, разказваше истории и беше
пълен със съвети, винаги пленителен и винаги...
Сенатор.
Но изобщо не си спомням да съм имал нормален разговор с него.
Всъщност бих се учудил ако изобщо е чул някоя моя дума.
Преди години аз...
го посетих в болницата и той беше много болен.
Когато разбра че съм до леглото му
започна да плаче.
И през сълзи ме погледна и каза:
"Говори ми."
Чудех се откъде да почна. Нямах представа.
Но в същия момент, когато започнах,
той затвори очи и си отиде...
без да чуе нито дума.
Кучият му син.
Господи. Благодаря ви отново, г-н Хъндърт,
за това, че осъществихте това.
Изключително ми е приятно.
Ще си спомням тази вечер. Успех.
О, много благодарности! Ще ми трябва всичката помощ.
Не мисля така.
Ще се видим долу.
- Да.
Добре, Седжуик!
Не е удобно. Ще ти звънна пак. Благодаря, чао.
Съжалявам, сър.
На брокера ли си говореше?
Добър вечер дами и господа.
На нашите трима ученици ще бъдат задавани въпроси
по история на античността с повишаваща се трудност.
Моля да задържите овациите си до края на всеки кръг.
Нека най-добрият спечели.
Г-н Масуди, готов ли сте?
Г-н Хъндърт. Аз съм Юлий Цезар.
Г-н Цезар,
кое име от списъка на първите осем
императора липсва?
Август, Тиберий,
Калигула, Нерон, Веспасиан,
Тит, Домитиан.
Траян.
Съжалявам. Това е грешно.
О, не беше ли Марк Аврелий?
Не.
- Комод?
Не.
- О, Септим?
Не.
- Касий Флатул?
Съжалявам. Никой от тях.
Въпросът отива при г-н Мета. Искате ли да го повторя?
Не сър. Това е Клавдий.
- Точно така.
Абе това го знаех.
- Царувал е кратко но щастливо.
Можете да си седнете, г-н Масуди.
Благодаря ви, за учтивостта.
Няма нищо, Лу.
Сега можеш да си провериш съобщенията.
Г-н Бел,
моля преведете ако може "Alea jacta est".
Кажете кой ги е произнесъл и по какъв случай?
Alea jacta est. Смъртта е просветление.
Цезар е казал думите прекосявайки Рубикон в защита на управлението си.
Точно така.
Учил съм.
- Виждам.
Г-н Мета,
през коя година Римляните са сразени при езерото Трасимено?
217 пр. н. е., сър.
Правилно.
Г-н Бел, кой е последният император
на Западната империя?
Ромул Ав...
Ромул Август.
Правилно.
Г-н Мета.
- Милвейският мост.
Правилно.
- Лекс Ватиния.
Много добре.
- Пазач на преторианците.
Марк Аврелий.
- Теодосий втори.
Правилно.
- Трибуната на плебеите.
Хадрианската ротонда.
- Чудесно.
Г-н Бел,
кои племена нападат Рим през 102 пр. н. е?
Ами...
Помислете.
Тевтонците.
О, Боже.
А....
Ще се опитам...
Кимбрите?
Точно така.
Браво. Впечатлен съм.
Много благодаря.
Г-н Мета.
Каква е най-голямата конституционна реформа
на Каракала?
Осигурил е гражданство на всички свободни жители на империята.
Точно така.
Г-н Бел,
кой е бил Шутрук Нахунте?
Шутрук Нахунте?
Хайде, Бел. Имаше го на проклетата врата.
Вратата! Трябва да го знае.
Вратата, Седжуик. Хайде!
Хайде, Седжуик.
Табелата!
Предполагам ако Дипак успее
тогава играта е негова.
Г-н Мета, кой е бил Шутрук Нахунте?
Шутрук Нахунте, крал на Аншам и Суза,
владетел на земята на Елам.
Точно така.
Дами и господа, г-н Юлий Цезар!
Привет, Цезарю!
Честито. Добра работа.
- Привет Цезарю!
Честито, Дипак.
Много ви благодаря, г-н Хъндърт.
Ако ще губите, най-добре да е от най-умния.
Дипак Мета.
Отново ви благодаря, г-н Хъндърт.
Вашето достойнство е като сигнален огън.
Добре, г-н Хъндърт!
О, не, г-н Хъндърт, моля останете.
Благодаря на всички.
Позабавлявахме се този уикенд
и вероятно ще чакаме още 25 години докато го направим отново.
Но има още една сериозна страна на това събиране.
Която засяга всеки от нас.
Защото вярвам, че всички тук,
се интересуват от качеството на образованието в тази страна.
И то не само в места като Св. Бенедикт
и не само за нашите деца
но за всички деца на нацията.
Защото всички се интересуваме от бъдещето на държавата.
Марти...
заради неговата морално ръководство
неговото финансово ръководство.
И защото знаем това като поколение,
на което е време да управлява.
Затова стоя сега пред вас,
за да съобщя намеренията си да последвам стъпките на баща си
и да обявя кандидатурата си за място в сената на САЩ.
И искам да помоля всички ви за подкрепа.
Има моя глас!
Честито. Седжуик, честито.
Ето ви и вас.
Там има около 30 плешиви мъже на средна възраст, които ви търсят, професоре.
Е, някои неща могат да почакат.
Бяхте страхотен тази вечер.
Като старо вино. Подобрявате се с годините.
Всичко ли е наред?
Да, добре съм. Не не сте.
Не изглеждате така. Добре съм, благодаря.
Тогава побързайте и се присъединете към празненството.
Откога недочувате, Седжуик?
Много добре, г-н Хъндърт. Много...
Много добре.
Помислих си, че може да знаете.
Кой е бедният продажник, който ви подсказваше отговорите?
Просто един студент. Дадох му пачка пари и топло ядене.
Надявам се ще го запазим между нас.
Както винаги.
Вярвам ви.
Да не мислите, че ще изляза там
и ще ви изложа като лъжец и измамник?
Не.
Аз съм учител, Седжуик.
И се провалих с вас.
Като учител.
Но ще ви дам един последен урок.
Ако може.
Всички ние в един момент
се принуждаваме да
се огледаме в огледалото
и да видим кои сме наистина.
И когато този ден дойде за вас, Седжуик,
ще се изправите пред живот...
преминал без достойнство,
без принципи,
и затова ви съжалявам.
Край на урока.
Е, мога ли да кажа г-н Хъндърт,
на кой му пука?
Честно.
На кой отвън му пука...
за вашите принципи и добродетели?
Я се погледнете.
Какво имате да покажете от вас?
Живея в реалния свят, където хората правят каквото трябва за да получат каквото искат.
И ако трябва да се лъже и мами, нека да е така.
Затова ще изляза навън
и ще спечеля изборите, г-н Хъндърт,
и вие ще ме виждате навсякъде.
Ще се притеснявам за приноса си по-късно.
Робърт.
Робърт.
"Закуска с г-н Хъндърт. Неделя в осем сутринта."
И водка с тоник, моля.
- Да, сър.
О, г-н Хъндърт. Мартин, може ли за момент?
О, разбира се.
- Толкова ми хареса
Толкова съжалявам, че жена ми и детето не можаха да го видят.
Мисля, че Седжуик си го получи.
Беше невероятно. Мартин, ти трябваше да си горе.
Съжалявам?
През всичките тези години,
трябваше да си ти.
Но аз не съм бил от тримата финалисти.
Беше. Аз ти отнех мястото.
Може да не значи нищо за теб, но...
Исках да го знаеш.
Добре.
Съжалявам, Мартин.
Не, няма нищо...
Не знам какво да кажа.
Трябва да...
Дипак ме чака.
Ще се видим ли сутринта на закуска?
Разбира се.
Добре.
Важно е.
Баща ми, Хайръм Бел ми е внушил чувство за принципност.
Мисля, че тази страна се нуждае от
това чувство за правилно и грешно.
И говорейки за това как да направим
образованието по-добро, да достигнем...
да достигнем до децата
и да ги научим на смисъла на
принципите и чувство за взаимопомощ.
Г-н Хъндърт.
Да не съм дошъл на грешно място за закуска?
Не, но пропуснахте всички.
Пропуснах? Изглежда че доста бързаха.
Някои имаха да хващат самолети.
Но ми казаха да ви предам поздравите им.
Мисля, че мога да ви намеря нещо за ядене.
Не, благодаря.
Благодаря.
Привет, Цезарю!
Бързо го снимайте. Това е.
Вижте го. Изглежда страхотно.
О, бухалката, дайте я.
Г-н Хъндърт, искаме да ви подарим нещо.
Единственият, който може да уцели гълъб
нашият удряч, г-н Хъндърт.
Спомняте ли си?
Помня.
- Внимавайте с прозореца там!
Добре ми приляга, г-н Масуди.
Дипак, табелата.
"Великият учител има скромна история за записване.
Животът му преминава в този на другите.
Тези хора са стълбовете на съкровената структура на нашите училища.
Те са по-необходими от изграждащите ги камъни и греди.
И те ще продължат да бъдат възпламеняващата сила
и разбулващата сила в нашия живот."
Благодаря ви, г-н Хъндърт.
Благодаря, Дипак.
Аз...
За пръв път в живота си е безмълвен.
Без значение какво съм ви учил, господа
преди години,
искам да ви благодаря за този уикенд,
защото вие ме научихте на нещо...
което има безценна стойност.
Благодаря ви.
За г-н Хъндърт.
- За вас, сър.
Благодаря, ето.
- О, съжалявам.
За вас.
Дойдох тук с надежда, че съм сбъркал за Седжуик Бел.
Или по-скоро, че съм бил прав
прав да вярвам в него толкова години.
Но това е история без изненади.
Като студент по история можех да се шокирам
от дързостта или успеха му.
Провалих Седжуик.
Но смисълът на живота не се определя
от единичен провал или самотен успех.
Другите ученици ме научиха на това.
Колкото и да се препъваме
товарът за учителя е винаги да се надява
че с учението, характерът на момчетата може да се промени.
И също така, съдбата на човека.
Добро утро, г-н Хъндърт.
- Добро утро.
Името ви, сър?
- Уилям Саймън, сър.
А вашето?
- Хауърд Холъндър.
Вашето, сър?
- Джордж Дънкан.
Вашето?
- Алек Матюс.
Вашето, г-це?
- Катрин Скот.
Ами вашето?
- Тауана Карвър.
И вашето, сър?
- Стивън Уонг.
Много добре. Чудесно.
Името ми е г-н Хъндърт.
Това е Западната цивилизация.
Съжалявам, че закъснях, сър.
А вие сте?
Мартин Блайт, сър.
Разбира се.
Добре дошъл г-н Блайт. Седнете моля.
Да, сър.
Г-н Блайт?
- Да, сър?
Бихте ли се изправили и прочели табелата...
която виждате над вратата зад вас?
"Аз съм Шутрук Нахунте,
крал на Аншам и Суза,
господар на земята на Елам.
Аз разруших Сипар,
отнех стълба на Нарам-Син
и го върнах в Елам,
където го възправих като жертва на моя бог.
Шутрук Нахунте, 1158 пр. н. е.
Много добре.
Превод: bigstoyan