Kozure Okami - Sword Of Vengeance 1 - 6 (1973) (Kozure Okami 4.sub) Свали субтитрите
Моля, убийте Оюки.
Убийството струва 500 рю.
КОДЗУРЕ ОКАМИ Самотният вълк с вълчето
"Сърцето на детето е като сърцето на родителя"
Режисьор: Буичи Сато
При татуиране...
кожата трябва силно да се натиска с палеца.
В процеса на гравиране боята попада под кожата.
Шумът, който се получава, се нарича "Звук отдалече".
Той е прекрасен, ако си свикнал,
но който не го познава, трепери от страх.
"Трепери"...
От боята на татуировката през зимата бързо се замръзва.
Затова трябва да се носят топли дрехи.
Това на значи, че през лятото е по-приятно.
Носенето на татуировка означава трениране на търпението през целия живот.
Тя беше най-красивата жена, която съм виждал.
Никога не съм докосвал толкова гладка кожа.
Ако харесваш татуировките, ще се влюбиш в тази кожа.
Тя беше идеална.
Жена, от която кипва кръвта.
Лицето й също би трябвало да е прекрасно...
Тя криеше ли лицето си?
Да.
Тя стоеше тук... грациозно.
Искаше да й татуирам нещо, което да възхищава хората...
и в същото време да ги шокира.
Трябваше да внушава страх, от който сърцето спира...
или да кара мъжете да губят ума си.
Докосвах я навсякъде...
И гърба й, и прекрасните й гърди.
На гърба й нарисувах Планинската Магьосница.
Отпред - Кинтаро, синът на Магьосницата, който държи гърдите й.
Почти невъзможно е да издържиш на болката, когато татуират зърната и пъпа ти.
Това е най-страшното мъчение.
Но тя беше смела.
Нито един стон или сълза.
У мен възникна съмнение.
Най-напред помислих, че е танцьорка.
Но не беше така.
Сигурно беше боец.
Чувал съм, че управителите имат жени-войни: Бешикиме.
Нейният вид и държание приличаха на тези на Бешикиме.
Може би затова тя криеше лицето си.
Но защо Бешикиме иска татуировка с магьосница
да покрива тялото й?
Каква можеше да е причината?
Това беше мой шедьовър, но понякога си задавах въпроса...
дали няма да ми донесе нещастие.
Кой сте Вие? Кой е той?
Кой е той? Кой сте Вие?
Вие ли сте Богът на богатството?
Кой седи до него?
- Този, с дългата шия!
Кой сте Вие? Богът на здравето и благосъстоянието?
А господинът до Вас?
Оня с големия корем? Бог на удовлатворението?
А този от другата страна?
А този с течащия нос?
Сигурно Богът на дългия живот...
Честита Нова година!
Деца, бягайте в къщи!
Всичко свърши, бягайте!
Дайгоро?
Дайгоро?
Къде отивате, дами?
Ей, малкото момче. Ние отиваме в къщи.
Всичко свърши и след малко ще се стъмни.
По-добре се прибери!
- Преди да те грабне чудовището.
Скитащи монаси.
Тате.
Плющи дъжд.
Като плътна завеса. Студено и тъжно.
Вятърът вее в сърцето на момченцето.
То чака баща си, който няма да се върне.
Неговият баща е убиец.
Детето знаеше, че баща му понякога прекарваше нощите
в изоставени храмове.
Знаеше,
че след свършена работа баща му се кланяше на Буда.
Не знаеше защо. За да поговори с майка му
на другия свят? Да излекува сърцето си от болката?
То търсеше своя баща.
Tези очи.
Боец, живеещ на ръба...
между живота и смъртта.
Само те познават погледа, преминал през много битки.
Как може момченцето да има такъв поглед?
Или моят поглед помрачня?
Внимавайте за посоката на вятъра!
- Да.
До следващата сеитба.
- Да.
Да запалим полето!
Огънят ще го обгърне.
Не мога така да стоя!
Но това е добра възможност да го проверим.
Аз съм прав.
Въпреки огъня не вика за помощ.
Още е дете... но е толкова решителен...
Какво удивително дете...
Елате тук!
Какво става?
Дете? - Беше в огъня. Трябва да му помогнем.
Стойте!
Пострадало ли е?
- Заровило се е в калта.
Трябва да побързаме, иначе...
Сам ли се е спасил?
Да, провървяло му е.
Не си викал за помощ, защото си мислил, че си в безопасност.
Защо не се уплаши?!
Остави го на земята!
Какво правите? Защо насочвате меча си срещу детето?
Погледът му...
Това е Шишоган, поглед на боец,
който е убил стотици, но е оцелял...
Не мога да си го обясня...
Не е възможно...
Дори мечът не го плаши.
Всеки, който върви по пътя на война...
иска да достигне състоянието...
на ръба между живота и смъртта.
- Какво правите?
Искам да съм сигурен.
- Как...?
Бий се!
- Какво?!
Стой настрани! Иначе и теб ще убия!
Стил Суйо, конска техника!!
Ти ли си детето на Единака?
Татко.
Ито Огами...
Татко.
Гунбей Ягию.
Значи още си жив.
Тогава аз те победих.
Стилът Ягию-Шинкаге победи стила Суйо.
Въпреки това ти беше избран за Кайшакунин.
В онези дни...
Шогунът Токугава контролираше управителите на провинции
чрез безмилостна политика.
Кайшакунинът обезглавяваше управителите,
на които беше заповядано да изпълнят ритуала Сепуку.
Кайшакунинът можеше да носи цветовете на Шогуната.
По този начин му се даваше право
да обезглавява управителите в името на Шогуната.
Глупак!
Доведете Гунбей!
Честта и бъдещето на клана Ягию са в опасност.
Глупак!
Ито Огами ще бъде Кайшакунин.
Невъзможно е! - Как посмя да насочиш меча си
срещу Шогуна. И Ито Огами застана между вас,
рискувайки живота си в името на Шогуната.
Може би така е изглеждало,
но Ито Огами нямаше шансове да отрази моя удар.
Идиот!
Дори и да е така, отстрани изглеждаше,
че той е предпазил Шогуна от твоя меч.
Ставай, Гунбей!
Гунбей!
Благодарение на уменията ти аз ти подарявам живота.
Но от днес ти си като мъртъв.
Хората ще мислят, че си извършил ритуала Сепуку.
Трябва да смениш облеклото си
и да заминеш на север.
Извикайте Гороза, който може да смени лицето на клана Курокава.
Тук съм.
Гороза.
Ти познаваш Гунбей и няма да е трудно да имитираш лицето му.
Един момент.
Това е за благото на клана Ягию.
Готов ли си да умреш за нас?
- Готов съм.
Трябва да разрежеш корема си.
Аз, Рецудо, ще ти помагам.
Това трябва да се изпълни.
Прости ми...
Официално бойното изкуство на Ягию отстъпва
на изкуството на Ито Огами.
От днес Ито Огами ще носи цветовете на Шогуна
като Кайшакунин на Шогуната.
Повече от 60 управителя
ще треперят от страх.
Непрекъснато ще расте славата му на майстор на меча.
Нас, клана Ягию, винаги ще ни сравняват с него.
Използвайки фалшивия Гунбей
ние все още можем...
да възстановим донякъде...
нашата чест, но тя никога
няма да е предишната.
Ние трябва да направим капан на Ито Огами и да нагласим нещата така,
че все едно той е предал Шогуната.
Ще унищожим името и рода му.
И ще върнем отново длъжността Кайшакунин
в нашата фамилия.
Ако тогава те бях убил,
братята ми нямаше да умрат...
Аз ще отмъстя,
Ито Огами.
И името Ягию отново ще се покрие със слава.
Ако те убия сега, всичко ще свърши.
Можеш ли да ме победиш?
Убий ме!
Защо не ме убиеш?
- Ти вече си мъртъв.
Няма смисъл да се убива мъртвец.
Моля те, Амида Буда.
Ние, баща и син, вървим по пътя на мрака.
Можем да убием родителите си. Дори и Буда, ако го срещнем.
Татко.
Преди имаше една група хора,
Гомуните - улични артисти, не просяци.
Музиканти, танцьори, комици,
актьори и разказвачи.
Те бяха в организацията Джиндаю Гомуне,
бяха разпръснати из страната и заемаха особени позиции.
Кой си ти?
Искам да говоря с господин Джиндаю Гомуне.
Аз съм Ито Огами, а това е единственият ми син Дайгоро.
Няма да позволя наемник да убие Оюки.
Убийте го!
Вие не сте мои врагове.
Татко.
Странно момченце.
Тихо! Вие не се отнасяте вежливо към гостите ни.
Да.
Не знам кой е този,
но аз съм Джиндаю Гомуне.
Аз съм Ито Огами и дойдох при Вас да попитам нещо.
Влизайте.
- Но господине...
Пуснете го!
- Да.
Вие се опитвате да намерите Оюки и да я убиете?
Какво може да иска един убиец.
Бедната, преследва я такъв
добър боец като Вас.
Кланът Овари ли Ви нае?
Простете...
Глупаво е да задавам такъв въпрос на убиец.
Оюки беше една от нас. Както вероятно се досещате.
От ранна възраст изучаваше
изкуството на боя с меч.
Господин Овари, който пътуваше инкогнито,
забеляза нейните способности.
Той направи Оюки Бешикиме,
за да обучава хората му
на изкуството на боя с меч.
Като лидер на клана Гомуне, не мога да Ви кажа повече.
Какво е станало с нея,
защо се е татуирала и е станала убийца - не знам...
Не е моя работа.
Чувал съм различни слухове, но не съм ги проверявал...
И да знам нещо, няма да Ви го кажа.
Както и Вие казахте,
тя вече не е към Гомуне.
На пътя за Кисо, близо до Акасака,
има горещ извор, наречен "Цута но Ю".
Извастен е с това, че изпълнява твоите мечти и желания -
трябва да дадеш обет на Бога на къпането и да изпълниш
ритуала на пречистване в продължение на 7 дни и 7 нощи.
Ако имате желание, можете да го посетите.
Благодаря. Време е да тръгвам.
Господин Огами.
Оюки е моя дъщеря.
На края на това възвишение ще откриете извора.
Това е усамотено място.
По това време на годината там не ходи никой.
Предизвикваш ли ме? Смешно е.
- Млъквай!
Аз ще разоблича твоята фалшива техника.
Къде гледаш?
Ако погледнеш огъня, ще загубиш.
Не гледай в огъня! Съсредоточи се или ще загубиш.
Гледай ме в очите!
Не гледай в огъня!
Гледай ме в очите и се бий!
В очите, гледай ме в очите!
Гледай ме в очите!
Очите! Гледай в очите!
Гледай ме в очите!
Защо такава красавица е станала Бешикиме?
Жена, която се занимава с военно изкуство,
не може да има мъж.
Ти възвърна съзнанието си, но е твърде късно.
Отхапи си езика, като свърша с теб.
Дайгорo.
Той няма майка, бъдете снизходителна към него.
Моля Ви!
Убийте
Оюки!
Простете, но тези, които идват тук, се молят да се сбъднат
желанията им и изпълняват ритуала на пречистване.
Вие затова ли сте тук?
Или да ме убиете?
Оюки, прокудената! В името на господаря ти ще умреш.
Приготви се!
- Убий я!
Знаех, че ме преследвате.
Знам и името Ви. Единакът с вълчето.
Защо отрязвате косата на убития?
Аз съм прогонена от клана Овари.
Господарят на Овари иска да бъда убита.
Ако отрежа косите на моите преследвачи и ги изпратя обратно,
Енки Козука, когото искам да убия, ще бъде изпратен, за да ме убие.
Затова го правя.
Моля Ви - фамилиите
на тези Самураи, на които сте отрязали косите,са опозорени.
Който беше жив, се самоуби.
Как издържате на натиска на пробудената ненавист?
Причината за техните страдания е омразата към един човек.
И аз съм тук, за да отмъстя за позора на тези Самураи...
Срещнах баща Ви, Джиндаю Гомуне.
Той ми каза, че сте му дъщеря.
Баща ми...
Баща ми
иска да умра,
нали...?
Понякога дори си мисля...
че за детето няма по-голямо щастие от това - родителите му...
да искат неговата смърт.
Оюки.
Енки Козука, най-накрая дойде.
Ти си станала още по-красива.
Това облекло отива повече на хората Гомуне.
Трябва ли ти е помощ?
Нямам нужда от помощ, гадино, за да те убия!
Сега е различно от предния път. Сега ти ще умреш!
Къде гледаш?
Аз те учих да не гледаш огъня.
В очите!
Гледай ме в очите!
Очите...
Гледай в очите...
В моите очи...
Гледай ме в очите!
В очите!
Гледай ме в очите!
Мога да умра, без да показвам тялото си.
Това ме радва.
Аз ще се погрижа никой да не види твоето тяло.
Вие дойдохте да ми...
донесете урната! Благодаря!
Един въпрос...
Надявам се, че смъртта й не е била позорна?
Тя умря с чест.
Време е...
Почакайте...
Може ли Вие, като видяхте смъртта на дъщеря ми,
да остенете тук, докато душата й се успокои?
Наречете го акт на благоразумие
и ми разкажете за последните часове на дъщеря ми.
Вие смятате, че той е убил Оюки и Енки?
Моите хора са го видели със собствените си очи.
Значи слуховете са верни.
Това вече не е работа само на Шогуната,
а е въпрос на чест.
Не само е нахлул в земите ви,
но и се е установил при тези клоуни, Гомуните.
Това е достатъчно доказателство.
Ако не реагирате,
всички ще ви се смеят.
Няма да го допусна!
Гадина!
Господарю! Нападат ни Самураите от клана Овари.
Какво правите? Няма да ви пуснем!
- Стреляй!
Ето го, той е тук!
Назад!
Ти ли си Джиндаю Гомине?
Да.
Какво превите тук?
При вас е убиецът, Единакът с вълчето.
Предайте ни го и нищо няма да ви се случи.
Иначе имаме заповед да убием всички.
Отказвам!
- Какво каза?
Не те интересува, че ще те убият?
Време е да тръгваме.
- Не си тръгвайте, майстор Огами!
Господин Джиндаю,
аз дойдох по свое желание,
пуснете ме да си ходя.
- Не може.
Отказваш ли?
Майстор Огами
е мой гост.
Какво щяхте да направите, ако ви поискаме госта
на господаря на Овари?
Не нахалствай, гадино!
За какъв се мислиш?
- Ще ви кажа нещо!
Владенията на управителя на Овари струват 619 000 коку.
Той има около 4 000 души.
За сравнение аз имам...
над 20 000 души.
Не става дума за сила...
а за уважение.
Ние също сме хора...
И ние като Овари ядем ориз и после серем.
Трябва да се уважаваме.
Не можем да ви предадем госта си заради заплахи.
Ние, Гомуните, имаме гордост.
Гад!
Спокойно!
- Господарю!
Проклятие...!
- Свършвайте с тях!
Спокойно! Не нападайте!
Майстор Джиндаю!
Майстор Огами...
Вземете главата ми и я предайте на господаря на Овари.
Кажате му, че бащата на Оюки Ви е платил,
за да я убиете.
Аз, бащата на Оюки,
убих дъщеря си
в името на Овари.
Като неин баща искам прошка
чрез собствената си смърт.
Майстор Джиндаю.
Бащиното сърце е като сърцето на неговото дете.
Оюки...
Оюки...
...ме вика. Бързо. Трябва...
...да отида при нея...
Господарю!
Господарю!
Водете ме при господаря Овари!
Поклонете се!
Отправям думите си към господаря Овари.
Аз не съм пленник, дойдох по своя воля.
Какво?
За всичко, което стана, е виновен Енки Козука.
Оюки е напуснала клана, защото сте й причинили непоносима мъка.
Тя преодоля срама, когато уби Енки.
Дойдох, за да Ви разкажа това.
Ти си ненормален!
С кого мислиш, че разговаряш?
Джиндаю Гомуне няма нищо общо с клана Овари.
Убийството му е непростимо.
Безсрамник! Аз съм Йошинао от фамилията Токугава. Знаеш ли къде се намираш?
Аз и моят син
сме по пътя за ада.
Не ни интересуват нито Токугава, нито Шогуната.
Убийте ги! Убийте тези луди!
Дайгоро!
Животът ви е ръцете ми. Не мърдайте!
Иначе господарят ви и всичко негово
ще се превърне в прах.
Ще поемете ли тази отговорност?
Чуйте, господин Кашиваги.
Докато не напуснем града,
господарят Овари ще бъде наш заложник.
Станете!
Вървете напред!
Гадина!
Не превете нещо, за което ще съжалявате!
Майстор Огами, чакайте!
Един момент, почакайте!
Майстор Огами, нека да Ви съпровождам.
Отказвам!
Моля Ви, запазете живота на моя господар.
Не се безпокойте.
Насам, бързо!
Господарю!
Господарю, в укритието!
Не стреляйте!
- Господарю!
Дайгоро, слушай внимателно!
Баща ти върви по пътя към ада.
Ако не се върна, ти също трябва да умреш тук.
Разбра ли?
Нападнете ги!
- Да.
Бий се, Рецудо!
Приемам боя!
Ито Огами, приеми удара на клана Ягию!
Татко?
Татко.
Татко.
Татко.
Татко!
Дайгоро, извади меча от гърба ми!
Ито Огами, ти издържа при това сражение.
Няма значение какво ще се случи, ти трябва да живееш.
Нито Ягию, нито Курокава... Трябва аз да те победя.
Един хубав ден аз ще те изпратя в ада...
А до тогава...
Край
Subs by the Lone Wolf