Alex And Emma (2003) Свали субтитрите
ЛЮК УИЛСЪН
АЛЕКС и ЕМА
СОФИ МАРСО
Адам Шипли беше обикновен човек.
За Адам Шипли, светът беше смущаващо място.
Така е, и това е гадното.
Какво направи с всичките пари?
Щеше да си щастлив, ако изглеждаше като мен.
Не мога да си позволя да изглеждам като....
Г-н Шелдън?
Може би не е тук.
В къщи ли си?
Помогни ми, Господи!
Как сте?
Просто си търсех сакото. А, ето го!
Сега ще те научим. Кога за последен път се къпа?
Какво мислиш, Тони? Може би, трябва да отворим прозореца.
Чакай! Щом завърша книгата, ще имам парите!
Това каза и миналия път. И по-миналия...
Чакай!
Там има само паваж. Няма дори сенник.
Чакай! Кълна се, почти я привършвам!
-Колко почти?
-Доста, ненормално близо съм.
Бях доста бавен в началото, но сега, както се казва е "сготвена".
Покажи ни.
-Да ви покажа?
-Покажи ни.
Вие момчета обичате ли да ви гледат, докато работите? Ами ако аз го направя?
Знаете ли, мисля, че ми докарахте сърцебиене.
С това ли пишеш?
Да, така пиша всичко. Няколко глави са вътре. Добре.
Покажи ни.
Един творец, не иска да показва...
Покажи ни книгата, г-н Шелдън.
Не мога. Блокирал съм. Дори не съм я започнал.
-Лъжеш?
-Да.
-Това е лошо.
-Знам.
Много, много лошо.
-Какво ще правим?
-Ще ти кажа какво ще направим.
Ще направим малък научен експеримент.
-Какво правите?
-Сядай.
Сериозно, на какво ти прилича ''готвим'' на компютъра.
Хайде де, не правете това! Как ще пиша без компютър?
Не очакваме от вас да пишете, г-н Шелдън. Очакваме вноски.
Моля ви, не правете това.
Нека премислим. Хайде, момчета, да премислим.
Ще ви дължа двойно! $100,000!
За 30 дни.
Добре! 30 дни, това е добре!
Ще го направя. Ще ви върна парите до 30 дни.
-Дадох ти $75,000. Къде отидоха?
- Във Флорида на кучешката пътечка.
-Какво?
- "Състезания с кучета".
-Проиграл си $75,000 за кучета?
-Нещо такова.
Виж, дадох на заем на един кубинец по пътя за Маями.
Знаеш ли Алекс, ти имаш голям талант...
но го пропиляваш.
Ще получиш $125,000 когато получа ръкописа.
Такава ни беше уговорката.
Дадох ти година. Какво си правил?
-Влюбих се. Не работя.
-Страхотно!
Любовта върви зле, хазарт, криминални типове.
Всички елементи на бестселъра.
Виждаш ли, ще ме убият ако не им дам парите до 30 дни.
Тогава, най-добре, се заеми с работа.
-Здравейте.
-Извинете.
Възможно ли е тук да има и друга улица "Кембридж"?
Търся адвокатски офис на Поук, Тейлър, Филмор, Пиърс...
-и Ван Бърен.
-Това сме ние.
Госпожица....
Динзмор. Ема Динзмор.
Алекс Шелдън. Искате ли да влезете?
Не, не вярвам, че бих искала. Не ми прилича на офис.
-Дори не прилича на добро място за живеене.
-Знам.
Офисите ни в "Прудентал Тауър", между другото, са доста впечатляващи...
знаете ,книги по право, конферентни маси, кожа...
имаме нужда от ремонт, но малко се бавят с мрамора.
Що се отнася до каменоделците от Карара, очаква ги голяма печалба.
Г-н Шелдън, вече си тръгвам .
Как да си тръгна, ако в краката ми лежи мъртъв адвокат?
Как да го направя?
Какъв ли човек може да съм, а, г-н Шелдън?
Не и добър. Не много добър. Добре де, хайде.
Да ви махна от вратата...
и да ви сложа в...
приемната.
По-добре...
нека ви сложа в конферентната зала.
Така ще може да се подготвите за голямото дело,
което вършите тук.
-Г-н Шелдън?
-Да, добре съм.
Това вече ми се случи веднъж...преди.
Детската лига, в мач от шампионата.
Стоях на базата, полупиян в долния край на деветте ярда.
-Не бях и обядвал този...
-Трябва да тръгвам.
Моля ви, почакайте за момент. Имам нужда от помощта ви.
Пуснете ме!
-Казахте ли, ''Пуснете ме''?
-Искам да съм с преимущество.
Г-це Динзмор, нямах намерение...
Защо помолихте моята компания да ме прати тук?
Защото лъжете навсякъде, г-н Шелдън, ако това е истинското ви име.
Ясно е, че това не е адвокатска кантора на Поук,Тайлър, Филмор,Пиърс, Ван Бърен...
които случайно са били президенти на Съединените Щати.
Права сте. Това не е адвокатска кантора, и да - всъщност, те бяха президенти.
Да, и какъв е извода който ще извлечем от това, г-н Шелдън...
като изключим това, че се опитахте да ми се налагате?
-Бихме могли да заключим, че съм лъжец.
-Да, бихме могли, всъщност.
Съжалявам. Това е, защото наистина имам нужда от помощта ви г-це Динзмор.
-Вижте, аз съм брилянтен писател...
-Да, а аз съм измислила атомната енергия.
-Извинете ме,но трябва да съединя няколко атома.
-Чакайте!
Може ли да се опитаме да оставим това зад гърба си?
Просто се нуждая от стенографски услуги. Това е.
Уверявам ви, отчаян съм.
Не възнамерявам да прекарам времето си в частен апартамент с отчаян мъж.
Ако търсите секс, г-н Шелдън, попаднали сте на погрешното тяло.
Г-це Динзмор, знам, че честността ми тръгна в грешна посока...
но се кълна в Бог че тялото ви е на последно място в ума ми.
Но не ви вярвам.
Точно сега не мога да мисля, за която и да е жена Загубих интерес и да спя с тях.
-Приятно ми беше.
-Какво значи това?
Доста мъже биха се развълнували...
да бъдат в леглото с толкова отворена жена като вас...
Аз имам различен вкус,това е всичко. Предпочитам жени с повече....
По-малко отворени.
Г-н Шелдън, да не би да очаквате да си замълча
и незабавно да напусна, така наречената ви адвокатска кантора?
Дължа на едни хора $100,000 и трябва да им ги върна до 30 дни.
Единственият начин да направя това, е като завърша следващата си книга...
и единствения начин това да стане е като диктувам на стенограф.
-Колко ви остава до края?
-Цялата.
-Искате да ми продиктувате цялата книга?
-Точно така.
-За 30 дни?
-Правилно.
Взимам $15 на час, и очаквам да ми се плаща в края на работния ден.
Наистина бих искал да го направя, но за жалост не мога.
А в края на седмицата.
Щом свършим работа. Ще ви платя, когато предам ръкописа.
Какво ще стане, ако не завършите за 30 дни?
Ще я завърша за 30 дни.
Но, ако не завършите за 30 дни, какво ще се случи?
Ще бъда убит.
Забравих си шалчето.
Г-н Шелдън, забравих си шалчето.
За какво ще се разказва в книгата?
Историята на един мъж изплашен от задължения...
толкова безнадеждно влюбен в една жена, изплашен, че това ще го убие.
Това е комедия.
-Убива ли го?
-Трябва да прочетеш книгата.
-Какво правиш?
-Искам да видя дали умира.
Не може да започваш с края на книгата.
-Тогава ми кажи как свършва.
-Трябва да прочетеш книгата.
Така чета книгите. Ако ми хареса края, ще ми хареса и да я започна.
Ако не ми хареса края тогава знам, че ще си пропилея времето.
Виждаш ли? Сега искам да я прочета.
А за какво ще е новата?
За безсилието, когато си влюбен...
и как те поглъща отвътре като смъртоносен вирус.
-Още една комедия?
-Да.
Нещо против, ако попитам за края?
Не знам как ще завърши.
Как можеш да напишеш история, на която да не знаеш края?
Защото познавам героите, и те ми казват как продължава историята.
Интересно.
-Ще го направиш ли?
-Да.
Страхотно!
Прочети докъде бяхме стигнали.
Лятото на Адам Шипли беше седмото му в Андовър.
Може би е достатъчна година.
Седмото лято на Адам Шипли в Андовър беше....
И после всяко число става завършена фраза.
Но, определено не добра.
Какво ще кажеш за...
Лятото на Адам Шипли в Андовър бе наистина горещо?
Какъв е този звук?
-Какъв звук?
-Този висок звънтящ звук.
Прилича на....
Мисля, че имам мозъчен тумор защото това е начален симптом.
Добре, а какво ще кажеш да го съкратим?
Адам Шипли си взе отпуска. Период.
Не, виж. Искам първото изречение да даде темата...
да грабне читателя и да го въведе в историята.
''Наречи ме Исмаил''.Нали?
''Беше най-хубавото време, беше най-ужасното време.''
''В началото, Бог създаде небето земята.''
Разбра ли защо не мога да започна? Великите са преди мен.
Не ти ли са струва задимено тук? Този дим....
Мисля, че тумора се обхваща задната част на главата ми.
-Трябва да тръгвам.
-Едва 7:00 е.
Знам. Последните пет часа бяха пропилени.
-Но утре сутринта ще се върнеш?
-Не виждам защо.
Какво искаш да кажеш?
Нещо не мога да си го представя. Имаш точно...
около осем думи бързина?
Преди пишех 350 думи на ден. А сега, това е приблизително 6 страници на седмица.
Една седмица за Коледа, две седмици лятна ваканция...
триста страници ще ни отнемат горе-долу 37 години...
което ми идва малко в повече, за това, което възлагах на този проект.
Г-це Динзмор, мисля, че подценявате процеса.
Това не е комедия, това е роман.
Тук има характери. Символика. Подтекст.
Какво предпочиташ, да пръсна със спрея?
Адам Шипли се отдаде на любовта. Изкуството бе негов господар.
И така, беше лятото на 1924....
Започнахме.Току-що.
Адам Шипли се отдаде на любовта. Изкуството бе негов господар.
И така, беше лятото на 1924....
той прекарваше почивката си в Андовър, пишейки велик американски роман...
който, без съмнение би го направил световно известен.
За да се подпомогне, докато твори...
той прие работата на домашен преподавател по английски език...
във френско семейство, което летуваше на остров...
"Свети Чарлз".
Не съм чувала никога за остров, наречен "Свети Чарлз".
Това е на брега на Мейн, на североизток от Нантъкет. Прекрасно е.
-Въпреки това, не съм го чувала.
-Измислих го.
-Имаш втори нов ред?
-За какво?
Ако искаш да напишеш 300 страници ще ти е нужен повече от един нов ред.
-Този звънтящ звук.
-Трябва да тръгвам.
Адам хвана влака от Бостън, за да премине на остров "Свети Чарлз".
И после?
"Свети Чарлз" беше изключителен остров, познат с разкошните си къщи...
подстригани морави, и изискано казино.
Тук естествено беше и помпозния френски контингент...
който предявяваше претенции за острова след като е бил открит от...
Жак Картие през 16-ти век.
-Чакай малко.
-Прекалено бързо ли говоря?
Мисля, че каза, че си измислил острова.
Така беше.
Но току-що каза, че е бил открит от Жак Картие през 16-т и век.
Да?
Жак Картие е бил реална личност.
Имаш реален човек и фалшиво място.
Така ли?
Не! Това е извращение на историята.
Ако имаш измислено място, ти трябва измислен пътешественик.
-Сега, ако имаш реално място, тогава...
-Г-це Динзмор.
Тоест, смея се , но не се смея.
Ако ти пишеш,а аз диктувам би било страхотно.
Мислех, че точно това правим.
Адам се озова седнал до мъж, наречен Джон Шоу.
Мъж, който имаше уникалната способност да направи двучасовото пътуване да изглежда като десетчасово.
Прекарвам лятото на "Свети Чарлз, откакто бях дете.
Би могъл да бъде мой втори дом ако не притежавах още три други.
Шоу беше нисък, закръглен тип на около 50.
Думата ''втори'' произнесе с подсвиркване...
тъй като дъхът му излизаше в пространството, процеждайки се през двата му предни зъба.
Мразя, когато правят така.
-Кой? Какво?
-Ти. Авторите.
Използваш име, като Джон Шоу, и аз си представям...
мъж със фризирани мустаци.
И накрая го описваш, дебел и с тези редки зъби.
Спомняш ли си частта за писането и диктуването?
Наистина трябва да се придържаме към това, г-це Динзмор.
Ти си автора. Ти си Бог.
Каквото сътвориш си е за твоя сметка.
Героите, които харесваме или герои, които ни карат...
да захвърлим книгата и повече да не я отворим.
Шоу беше мършав мъж, с дебели руси...
-Тънки черни.
-Тънки черни мустаци.
Кой от това семейство ще обучавате?
"Свети Чарлз" е малък остров. Сигурен съм, че ги познавам.
Те са от Париж. Разведена дама с две деца -
осемгодишно момче,Андре, и шестгодишно момиче, Мишел.
-Името на майката е...
-Полина Делакроа?
О, да.
Бихте ли ме придружили до вагон-ресторанта за един чай?
Добре .
Г-жа Делакроа изглеждаше доста приятна съдейки от кореспонденцията ни.
Така е. Както и малкия кавалерист ...
би изглеждал доста смел при тези обстоятелства.
Обстоятелства?
Семейството е ужасно притеснено финансово.
Ако нямаха богата баба в Париж...
която умира, щяха да загубят надежда.
Сигурен ли сте? Защото от писмата й, останах с впечатление...
Това е фасада. Преструва се.
Но не се притеснявайте, има достатъчно да ви плати.
Защо сте толкова сигурен?
Защото се връщам от банката и теглих от личната си сметка...
за да я обезпеча със сума, покриваща разходите й за лятото.
Помолила ви е за заем?
Казва се заем, но това наистина е без значение.
Очаквам да се омъжи за мен в края на лятото.
Защо правиш това?
-Какво? Защо направи това?
-Мислиш ли, че е удачно ...
този Адам, случайно да попадне на бъдещия жених на работодателя си?
Ако мислиш, че ще се чувства по-добре...
Не знаех, че Шоу е годеник когато попадна на Адам.
Какво значи това, че не си знаел? Как би могъл да не знаеш?
Исках Адам да научи от Шоу...
че семейство Делакроа е почти разорено...
и отчаяно чака бабата да умре.
И си помислих, че, колкото по-бързо Адам, научи това...
толкова по-бързо ще се погрижи за заплащането си.
Това беше проблема Не очаквах, че съществува.
Такава беше идеята.
Защо Шоу ще даде заем на Полина, за да погаси разходите й?
Защо би го направил? Вероятно е бил влюбен в вея.
Може ли да продължим?
Ти все още нямаш представа какво ще се случи...
и тогава, чист късмет си е, че едва започваме?
Мисля, че е повече от чист късмет...
но всеки писател,понякога е зависим от усмивката на музата.
А, ако музата не му се усмихне?
Ушите ми започват да пищят а очите ми се облещват като на жаба.
Усмивка ли имаме сега, или се връщаме към звуците и блещенето на очите?
-Усмивка.
-Браво.
-Какво се случва после?
-Адам се влюбва.
В кого?
Няма правило за любов! Или защо един поглед, едно случайно докосване...
един полъх на парфюм във въздуха...
може да запали толкова силни чувства и толкова мъчителни.
Той се чувстваше ужасно.
-За какво говориш?
-Той току-що я видя и вече е влюбен?
Никога ли не си чувала за любов от пръв поглед?
Точно така. Това трябва да е.
Да продължаваме.
Полина Делакроа. Много ми е приятно да се запознаем, г-н Шипли.
-На мен също, г-жо Делакроа.
-Моля ви, наричайте ме Полина.
-Това е Джон Шоу.
-Ние се срещнахме.
Това са Андре и Мишел.
Това е вашият учител, г-н Шипли.
Много се радваме на срещата, г-н Шипли.
Аз също много се радвам.
Елате да ви представя на другите. Това е баща ми.
А това е г-жа Бланш, близка приятелка на баща ми.
Приятно ми е, г-не!
Е, да тръгваме!
Клод, бихте ли донесли нещата на г-н Шипли?
Всичко е наред. Аз ще ги донеса. Не възразявам, аз обичам да нося.
Не ставайте глупав,г-н Шипли.
Не бих искал да съм глупав.
Мисля, че ще бъде много хубаво лято
-Харесва ли ти това?
-Много е забавно.
Благодаря.
-Държи се като глупак.
-Какво? Не!
Той е обсебен. Сляп от любов.
Точно така.
Защото, не видях привличане в началото.
Но когато тя каза тези опияняващи думи:
''Клод, бихте ли внесли нещата му?'' кой би устоял на това?
Точно така. Добре.
-Какво ще кажеш да приключим за днес?
-Добре.
Добре, защото трябва да пиша всичко това през нощта.
-Колко страници имаме?
-Бих казала осем.
Никак не е лошо.
Като се има предвид трудното начало.
Предполагам, че утре ще се видим.
-Ще бъда тук в 9:00?
-Страхотно.
-Благодаря ти за хубавия първи ден.
-Пак заповядай.
-Чао.
-Чао.
"Свети Чарлз" изглеждаше почти нереален...
като самотно магическо средище.
Имаше нещо повече от изобилието и красотата на остров Свети Чарлз"...
които изпълваха мозъка на Адам и му спираха дъха.
Беше парфюма на Полина пръснат върху широкото й деколте.
-О, моля ти се!
-Какво?
-''Широко деколте''?
-Какво не му харесваш? Това е литературно.
-В този случай, забрави за размера.
-На какво?
Във всяка книга, която чета, щом се появи "широко деколте", става дума и за повдигане
-Искаш точно сега ли да го обсъждаме?
-Ти въведе "деколтето".
Просто питам, ако ти харесва да се повдига.
Добре, нека се повдига.
Въпреки, че мислеше себе си за член с добра репутация...
от голямата армия на мизерстващи творци...
до пристигането си в имението на Делакроа...
Адам започна да обмисля, възможността как поне малко...
да придобие голяма сума пари.
Г-н Шипли, Илва ще ви помогне да се настаните в къщата за гости.
-Илва? Що за име е това - Илва?
-Шведско.
Това не е истинско име. Кой го измисли? Жак Картие?
Това й е името?
-Добре, как се пише?
-Както се чува.
-И-Л-В-А.
-Не А-Л-В-А.
-И-Л-В-А? Това не е, както се чува.
-Така се пише!
-Добре, както кажеш,Ива си е Илва.
-Добре.
Добре. Но, не е както се чува.
-Коя е тя все пак?
-Тя е момиче за всичко.
Добре, ето тук сте.
-Благодаря....
-Илва.
Илва, красиво име. Как се пише?
И-Л-В-А.
Да, както се чува.
-Много смешно.
-Какво? Вдъхновявам се от живота.
Ще ви помогна да разопаковате.
-Г-жата ми каза да ви разопаковам нещата.
-Добре.
Изглежда много приятна...госпожата.
Отдавна ли е в компанията на г-н Шоу?
Тя не го обича.
-Наистина?
-Но тя ще се ожени за него.
Защо?
Има отчайваща нужда от пари.
Мислех, че очаква, да получи голямо наследство от баба си.
Да, но на бабата, й е необходимо доста време, за да умре.
Значи, ако Полина иска да има пари...
ще трябва да се ожени за Шоу.
Знам какво правиш. Имаме триъгълник.
Вече имаме Адам и Шоу и двамата харесват Полина.
Сега трябва да им намерим пречки.
Да, нарича се интрига.
А каква е причината за сарказма ти към мен?
Защото няма да завърша романа за 28 дни, и двама огромни кубинци...
ще дойдат да разберат това, затова няма да се радвам на 29-тия ден.
Добре. Освен за печатането - не съм тук.
Защо ме караш да мисля, че никога няма да е достоверно?
Докато Адам свикне с обичайните си задължения в семейство Делакроа...
той разбра, че има работа за вършене.
Обучаваше тези деца, като че ли никога преди това не бяха учили.
Концентрация. Той имаше нужда от концентрация.
Кой ли се шегуваше с него?
Не можеше да се концентрира при положение,че Полина е там.
Във вторник, той зърна глезена й...
и набързо се прибра в стаята си за молитва и размишление.
Адам се чудеше: как е възможно?
Дали жена като Полина би се заинтересувала всъщност...
от обикновен мъж като него?
Защо не? Това не беше Индия. Тук нямаше кастово разделение .
Това беше Америка, където всеки можеше да наблюдава всички.
Тук нямаше забрани.
Нейните чувства за Адам бяха реални, колкото майонезената салата върху банския му.
Беше още един възхитителен ден на "Свети Чарлз"...
в който Адам караше Андре и Мишел...
забавлявайки се, да спрягат глагола "бягам"
Аз бягам.
Ти бегаш! Той бега!
Не, ''бега'', а "бяга" Ние бягаме. Вие бягате.
Те бягат.
Не, не бягайте. Отивайте да си измиете ръцете.
Направих щрудела.
Чакай малко. Коя е тя?
Елза,прислужницата.
Мислех, че Илва е прислужницата.
Нямах много ясна представа за героите.
Шведите не ми се връзват нещо. Трябва й повече шлифовка.
Шведите нямат шлифовка?
Не. Това всички го знаят. Имат светлосиньо знаме.
По-добре да е германка.
Разбира се, защото всички германци имат шлифовка.
Не, не всички. Но някои - задължително.
Искам да кажа, изключвам Хитлер.
Добре, германка ще бъде.
Благодаря ти, Елза.
Ще бъдеш ли така любезна да отведеш децата?
-Трябва да говоря с г-н Шипли.
-Да, разбира се.
Да вървим! Да измием ръцете. Хайде в къщата!
Семейството ни, в някаква степен е в криза.
Да, чух.
Какво бедствие само.
Чувайки името си, произнесено от устните й за първи път ...
беше повече, отколкото можеше да понесе.
Децата трябва да свикнат с бреме като това.
Ще направя най-доброто, за да ги предпазя.
-Искам да ги видя щастливи.
-Сигурен съм, че ще бъдат щастливи.
Всичко, което искам, е обикновен живот, и мъж, с когото да го споделя.
Мъж, който ще ме обича истински.
Толкова много ли искам?
Мисля, че е справедливо.
Би ли убил заради мен?
-Моля?
-Би ли убил Шоу, заради мен?
Ти искаш от мен...
Да убия Шоу?
Взех назаем от него много пари.
Ако е жив, ще трябва да се оженя за него.
Бих го убил на секундата, но разбираш ли.
Това е просто...
За един преподавател, когато чуе от хората думата "убийство"...
е необходимо малко повече време, за да го преодолее.
Дразня ви, разбира се.
В този момент, Адам проумя...
че всичко, което стоеше между него и съвършената Полина...
беше неизчерпаемо богатство.
-Какво им става на мъжете като Адам?
-Какво искаш да кажеш?
Наистина ли полудяват по жени като Полина?
Приличат на леминги, бягащи към морето.
Нямат търпение да се потопят в нещастието си.
Ако няма агония, значи няма любов!
Защо мъжете харесват такива жени?
Може би ти не си представяш Полина така, както аз си я представям.
Какво? Великолепна, чувствена, невероятно секси?
Може би си я представяш.
Страхотна е за почивка, но какво би се случило за по-дълго?
Какво искаш да кажеш? Следващия уикенд?
Не. Когато дойде време за първото пране.
Знам.
Във великите романтични романи няма пране.
Има жени като Илва или Елза, които да го правят.
Може би, затова ги харесвам.
Не трябва да перат собствените си дрехи.
Добре, докъде бяхме стигнали?
Адам се нуждаеше от богатство за да заживее щастливо завинаги с истинската си любов.
-Кой е?
-Елза, аз съм, Адам.
Г-н Шипли, сега идвам.
-Съжалявам, че ви притеснявам?
Не, миех си косата.
Влезте.
-Седнете?
-Не мога да остана дълго.
-Седни!
-Добре.
Ще направя чай.
-Това е добре.
-Какво?
Създаде нов триъгълник: Полина, Адам, Елза.
Не,тя просто иска да поговори с него. Той се чувства удобно с нея.
Нали знаеш,че тя е германка.
Чух, че има казино на острова.
Генералът го посещава често с г-жа Бланш.
Къде е това казино?
На крайбрежната алея, точно до кметството.
Но, г-н Шипли, да не искате да...
Елза, вярваш ли в съдбата?
Съдба?
Че мъжът и жената се срещат, за да бъдат заедно?
Но само, ако и двамата са готови.
В любовта трябва търпение.
Не трябва да се яде плод, ако не е узрял.
Бебето трябва да пълзи, преди да проходи
Фермерът трябва да посее, преди да ожъне.
Месарят трябва да убие, преди да...
Елза, достатъчно. Престани да сравняваш.
Говоря за вярата...тук.
Когато чувствата са силни, като, че ли някаква сила те контролира...
водейки те към някой, който може да те направи щастлив...
извън всякакви мечти.
Никога не съм си мислил, че ще изпитам такива чувства, досега.
Мислех, че съществуват само в романите. Но сега вече знам, че са реални.
-Така ли?
-Да, Елза, да.
Веднъж да намеря пари...и съдбата ми...
Полина, ще бъде моя.
-Толкова съжалявам!
-Може би, ако подухате!
Ще ми простите ли някога?
Защо ще иска да й прости?
Майтапиш ли се, та тя заля с вряла вода чатала му.
Той я заблуди. Накара я да си мисли, че е увлечен от нея.
-Тя си направи погрешни изводи.
-Не, не мисля така.
Не ми казвай, че Елза го е направила нарочно, защото няма да е честно.
Не знам.
Трябва да контролираш непрекъснато развитието на характерите.
Понякога те поставят в неочаквана ситуация.
В книгите, хората изпитват болка. Хората изпитват болка и в реалния живот.
Адам остави разочарованата, но издръжлива Елза, като....
Адам остави разочарованата, но издръжлива Елза, като мъж с мисия.
Мъж с мисия и горещи мокри топки.
Добре, отказваме се от топките.
Адам влезе в сградата, където се надяваше да промени живота си.
$200 бяха всичко, което имаше на свое име.
Достатъчни, да му стигнат за цялото лято...
но естествено не достатъчно да спечели жена като Полина.
Поставете залозите си, дами и господа.
Атмосферата беше опияняваща.
Имаше толкова пари колкото не беше виждал през живота си.
Седемнайсет, черно.
Как да....
Поставете залозите си, дами и господа.
Сърцето му биеше като барабан.
Изведнъж разбра, че това не е игра която би играл за удоволствие.
Мислеше за времето, което ще прекара с Полина.
Всяко завъртане, всяко попадение на топчето от слонова кост...
го приближаваше със стъпка до Рая.
Нула!
Нула? Това е зелено. Мислех, че цветовете са само червено и черно.
Има и зелено?
-И сега какво, взимам всичко?
-Не, загубихте.
-Загубих?
-Загубихте.
Той загуби.
Адам трябваше да намери друг път към сърцето на Полина.
А, какво й е лошото на бедността?
-Другар по съдба, а.
-Не, наистина.
Пролетариата не е нещастен въпреки, че го изкарват такъв.
Богатството не носи щастие. Любовта е тази, която ни крепи.
Радостта от семейството. Чудесата на природата!
Висшето удоволствие, да прекараш живота си с някой, на когото да се посветиш!
И никаква сума пари не може да ти даде това! Никаква!
Виждам, че си намерил казиното.
Много интересна концепция, г-н Шипли. Бедността е афродизиак.
Не му обръщайте внимание. Той завижда на чистотата ви.
-Да,банкрутирах.
-Моля те, Джон.
Тя е мъртва.
''Баба си отиде. Стоп. Затваряме къщата.Стоп.
''Чакайте подробности . Стоп.''
Не може да бъде? Парите вече не са пречка?
Полина усети в себе си чувства които не беше изпитвала досега.
Нейната надменност беше отговора за проблемите й...
и това я хвърли в неочаквана скръб.
Баба й имаше нежна душа.
Полина почувства загубата на тази жена,...
която я беше държала в ръцете си...
подкрепяше я с нейната топлота и мъдрост.
Това е прекрасно.
-Не ти ли харесва?
-Не, казах, че е прекрасно.
-Благодаря ти.
-Няма защо.
-Мисля, че е достатъчно за днес.
-Добре.
Нали знаеш...
-ти не си от тези, дето ти стават симпатични от раз.
-Как така?
-На пръв поглед си....
-Какво?
-Като хаос.
-Хаос.
Да. Живота ти е боклук. Ти си хипохондрик.
Ти си извънредно опасен и лъжеш.
-Благодаря ти.
-Това е истината.
Но въпреки това, комбинацията от тези качества прави нещо....
Не знам, приятно.
Мисля, че комбинацията от тези качества е приятна.
Какво ще кажеш ако продължим утре по-рано?
Добре, страхотно. По-рано.
-Ще се видим утре.
-Добре.
Боже мой! Чакай!
Добре, скъпа! Всичко е наред. Ще те изчакам.
О, Боже! О, Боже!
Каза, че искаш да почнем по-рано.
Алармата ми не се включи.
-Колко е часа?
-6:45.
Чудно, че не се е включила. Кога звънна твоята?
Около 5:00. Не съм ранобудник.
Някои хора стават рано, други стоят до късно.
Ти какъв би казал, че си?
Нанасяш ли се?
-Купих някои продукти за нас.
-За нас?
Добре де, по-точно за мен.
Не мога да работя без да хапна нещо нормално...
но и ти си добре дошъл.
Не ми казвай, че греша. Харесвам рибени крокети и "Зрънчо", повече от всяко момче.
-Извинявай, ще купя...
-Не трябва да се извиняваш.
Ти си творчески гений. Ти не трябва да се грижиш за храната и покупките.
Иди си вземи душ а аз ще направя нещо за закуска.
Не! Нямаме време. Остават ни още 150 страници.
Ще ядем, докато работим. Да видим какво стана вчера.
Да видим какво беше вчера, за да знаем докъде стигнахме.
Защо не продължиш? Както каза, нямаме много време.
Ако продължим да тъпчем над това, което вече имаме...
няма да свършим.
''Адам излезе от казиното...
''и видя много хора седнали наоколо, които правеха нещо...
''като игра на рулетка и пиеха бира или някаква гадост.''
Така си и мислех....
''Адам харесваше Полина, но не знаеше, дали тя има някакви чувства.
''Въпреки всичко, той мислеше, че това е любов и това го топлеше.''
-Е, Алекс, истина е.
-Не, не е!
Той беше лудо влюбен в нея, от минутата, в която я видя!
Къде е това, което аз бях написал?
Паднах пред автобуса.
Валеше дъжд...
и огромна локва.
И краката ми се преплетоха.
Просто се спънах. Съжалявам. Опитах.
-Опитах се да го оправя!
-Не е твоя вината.
Не, моя е.
Ще го оправя. И преди съм губил страници.
-Всичко е наред.
-Така ли?
Да, ще бъде добре. Колко страници са повредени?
Единадесет.
Време е за ставане.
Докато Полина тъгуваше за любимата си баба...
и решаваше проблемите на семейството...
Адам се бореше да задържи чувствата си към Полина.
Приятелството между Адам и Елза растеше.
Не подозиращ, за дълбоките чувства, които изпитваше към него...
той я заливаше с истории за вълнуващия си живот, който щеше да сподели с Полина.
Търпението на Адам продължаваше да излиза от контрол.
Заради любимите му "Ред Сокс" които не се класираха...
за купата на Американския шампионат...
въпреки, че бейзбола не задържаше за дълго вниманието му.
Шоу си оставаше все така недооценен.
Заради нереалните мустаци,
които му придаваха вид на страшен враг.
Адам знаеше, че всичко ще нареди.
Той щеше да направи своята крачка. Но кога?
-Може ли?
-Разбира се. Давай.
Нарязана е.
Не обичам доматени люспи.
Коя си ти?
Какво?
Стоим в тази стая от три седмици.
Освен, че твоето мнение за мен е, че ...
съм зле облечен и ям непрекъснато пица, аз не знам нищо за теб.
Откъде си? Как се оправяш в живота?
Имаш ли приятели? Гадже? Родители?
-Това е личният ми живот, Алекс.
-Знам.
И ако не искаш да споделиш, ще те разбера напълно.
Живея в "Джамайка Плейн". И двамата ми родители са мъртви.
Майка ми почина преди десет години. Баща ми ни напусна, когато бяхме много малки.
Чу, че се е напил до смърт.
Както казах, ако не искаш да споделиш....
Проблем ли е ако питам дали имаш гадже?
Не.
-Мислиш ли, че те притеснявам?
-Може би.
Мислиш ли, че сега те притеснявам?
Да, имам гадже.
И го срещнах миналата година...
...на хокеен мач.
Сериозно ли е или е от онези хокейни романси?
Планираме да се оженим през следващия юни.
Мисля, че добих представа.
Докъде бях стигнал?
Адам беше решил кога да направи своя ход.
Адам не можеше да чака дълго.
Чувстваше се като дете, което брои при игра на криеница.
Беше като ''Готов или не, идваш или отиваш. ''
Докато тя не се появи, без предупреждение, безчувствена и нетактична.
-Чакай малко.Какво правят те?
-Какво си мислиш, че правят?
-Просто, хей така?
-Защо не?
-Баба й току що умря.
-Точно така.
Необходимо й е удобство.
Мислех, че искаш да кажеш, че Адам трябва да е внимателен с нея.
Права си. Това исках да кажа.
Съжалявам за смъртта на баба ти.
Това не е правилно.
-Ти тъпа ли си? Обикновено така става.
-Не, не е така.
-Да, така е.
-Не, не е.
Виж, аз съм писателят, нали? И аз казвам, че е така.
А аз съм читателят, нали? И ти казвам, че това наистина ме притеснява.
Опитвам се да харесам Адам, а ти го правиш извънредно трудно.
Знаеш ли какво?
Не става въпрос за Адам.
Ти мразиш Полина, още от самото начало.
-О, моля те!
-Така е.
Не мисля, че тя е измислен характер.
Тя е лекомислена, влюбчива. Тя е дефектен характер.
Разбира се! Три думи: лековата, влюбчива и грешна.
Да. И ясно е, че, ако той преследва такава като нея...
значи има достатъчна причина за това.
-Наистина?
Тя е най-горещата жена на острова с оценка десет!
Значи той не е този и това е въпроса.
Какво предполага това?
Той не е единствения, който цени приличието въпреки страстта.
-Да не би да не вярваш във страстта?
-Не.
Сигурен съм, че и ти ще го правиш, само до първото пране.
Адам и Полина се хвърлиха страстно в леглото.
Боже! За това говорех!
Това е страхотен остров!
Какво?
Изтощен съм.
Обзалагам се, че си.
Добре, сега какво?
Какво искаш да кажеш?
Бабата е мъртва. Всичко се нарежда за влюбените птички.
Полина има парите си. Адам има Полина. Шоу си заминава.
Сега какво се случва?
Ще повърна.
Няма къде да отидеш, нали,?
Пишеш за себе си от друг ъгъл, нали.
Предполагам, че ще си завреш главата в тоалетната.
Не съм повръщал, откакто бях на шест. Знам как се прави.
-Мисля, че умирам.
-Няма да умреш.
Не, наистина, аз горя. Наистина ми е зле.
Нямаш температура.
Защо всички приемат за достоверен, допира с ръка...
вместо да предприемат медицински мерки?
Добре си.
Болят ме гърдите. Може да е сериозно.
Ако тези симптоми продължат...
и си мислиш, че имаш сърдечна криза...
това е важно...
Искам да ми звъннеш веднага.
Няма причина да си изпусна автобуса освен ако не умираш.
Приятна вечер.
Какво казваш? Още ли си блокирал?
Тотално.
Кой би го казал по-добре от теб?
Бабата е мъртва. Полина има парите.
Адам има Полина, а аз няма къде да се дяна.
Няма пак да повръщаш, нали?
-Излизам навън.
-Къде отиваш?
Нямаме много време за губене. Трябва да продължим работа?
-Това е работа.
-Така ли?
Когато се запъна, имам нужда от нещо, което да завладее вниманието ми.
Имам нужда да погледам птици, дървета, хората правят разни неща...
хвърлят фрисби,карат кънки, такива неща.
Добре. Щом прочистиш съзнанието си си представи...
че той не се хвърля в леглото с нея, просто така.
Исках да бъда писател откакто се помня.
Родителите ми се разведоха, когато бях на осем.
Започнах да пиша приказки за да опиша чувствата си.
Разбрах, че е лесно да накараш героите си да кажат неща...
които сам исках да кажа.
Това е красотата на писането. Можеш да направиш неща,които
не се случват в реалния живот.
-Понякога нещата се случват и в живота.
-Знам повече за това.
-Бил ли си някога женен?
-В истинския живот ли? Не.
Нека отгатна.
-Още не си срещнал истинската жена.
-Точно така.
Знам какво искаш да кажеш:
Трябва да бъдеш истински мъж за да срещнеш истинската жена.
Но в сърцето си знам, че аз съм истинския мъж...
и идеалната жена е някъде там.
Някоя умна, забавна и красива.
И най-интересното: интересува се от мен.
Знам, че е там. Струва ми се, че....
Чувствам се като една от тези хрътки на кучешката пътека.
Нали знаеш как тичат след механичен заек? Толкова са близо...
но никога не мога да го достигнат.
-Те никога не могат.
-Знам.
Може би, и ти няма да я стигнеш.
-Надявам се, че днешния ден ти беше от полза.
-Да.
Нещата започнаха да се избистрят.
-Прекарах чудесно.
-Аз също.
Тук е.
Разбрах го!
Какво?
Не трябваше да оставям бабата да умре.
Това е страхотно! Благодаря ти!
Обичам те!
-Знаеш какво искам да кажа.
-Да.
-Това е страхотно!
-Страхотно.
Добре. Ще се видим утре. Бабата е жива!
Вижте кой е жив!
Телеграмата казваше, че си отиваш.
Добре де, разбира се, че си отидох.
Ако не си бях отишла оттам, как бих дошла тук?
Не бихме се безпокоили, ако не знаехме как ще се отрази на здравето ви трудното пътуване?
Здравето ми е добро.
Всички тези глупави доктори са идиоти.
Трябва да им отнемат разрешителните. На всички - до последния!
Първо ми даваха година живот...
После станаха шест месеца.
После, по-малко от месец.
Ако ги слушах...
бих била мъртва, десет минути, след като дойдох тук!
Какво правиш?
Смъртта на бабата те запъна първия път.
Сега тя пак умира?
Няма никакви пари?
Вашата майка има най-изключителната колекция от редки парфюми...
в историята на Франция, струваща състояние.
Както знаете,вашата майка, Бог да даде мир на душата й, доживя 90.
-За жалост парфюмите не успяха.
-Какво?
Всички те се изпариха.
Освен това, тя се бореше с лошия си дъх.
Богатството на майка ви се е изпарило?
Всяко пени от него?
Имала е лош дъх?
Докато слушаше как парите на бабата са отишли за "Шанел"...
Адам обмисляше съдбата си.
Той не беше глупав. Той беше учител, за Бога!
Той знаеше, че е въпрос на време...
преди Полина да се озове пак в ръцете на конкурента му...
противния Джон Шоу.
Той обмисляше предложение за брак. Той обмисляше сватба.
Обмисляше и сватбената нощ.
Тогава разбра, че трябва да спре да обмисля.
Елдора, къде е Полина?
О, сеньор Шипли, трябва да се опитате да я забравите
Ето, има малко паейя.
Какво?
Елдора, испанската прислужница, която беше Елза - германската прислужница...
която беше Илва - шведската прислужница?
Не, Алекс! Абсолютно - не!
Дори, Елдора да е най-великата героиня след Скарлет Охара...
дори да е добро хрумване , нямаме време да променяме нищо.
-Знам, но..
-Три дни! Имаме три дни.
Знам, но нещо пропускаме.
Може би той има нужда от друга причина която да го задържи при Полина.
Той е свършен. Тя се жени за друг мъж...
когото дори не обича. Мисля, че има достатъчно причини.
Чакай, сетих се.
Не е причина, това е втория триъгълник.
Беше права за това. Това трябва да се преработи. Промяната ще е лесна.
Тя е американка от Филаделфия, и името й е Ана.
Здравей Адам.
Какво?
Днес изглеждаш различна, Ана. Нещо с косата си, ли си направила?
Имаше нещо в очите на Ана което Адам досега...
заслепен от любовта си към Полина, не бе забелязал.
Дълбока тъга, съчетана с тиха сила,
която я правеше извънредно красива.
Сигурен ли си, че искаш да направиш това?
Абсолютно.
Не е много привлекателно. Отблъскващо е.
Не, не е.
Отблъскващо като необуздан мъж.
За какво говориш? Загрявам триъгълника.
Ана имаше чувства към него. Той имаше чувства към нея.
Но също така, той има чувства към Полина.
По тази начин, читателя няма да разбере кой, по дяволите ще спечели и кой - не.
Това ги увлича.
-Кой знае какво ще стане накрая?
-Виждаш ли? Увличане.
Какво ще кажеш да отидем до града?
-Трябва да...
-Не трябва да правиш нищо.
Правиш задушено. затова го наричат задушено. Остави го да се задушава.
Хайде,поживей си малко. Ще ти купя обяд.Гладна ли си?
Не, наистина.
-Отлично. Аз нямам пари.
-Звучи добре.
Как дойде да работиш за Делакроа?
Отговорих на обява за работа преди пет години. Оттогава съм при тях.
Лятото в "Свети Чарлз", зимата в Швейцария...
-а през останалото време на годината в Париж.
-Възбуждащо.
Да.
Но,я не звучиш възбуждащо.
Живея техния живот - не моя.
-Може би трябва да направим нещо в тази посока.
-Какво?
Знам, че ще навреди на репутацията ми, но какво ще кажеш за това?
Харесва ми да живея живота си.
Въпреки циничната природа на намеренията му, мисълта на Адам се възроди...
Хитро.
...истината е, че намери уют при Ана.
И с всеки изминал ден, чувствата му към нея ставаха все по-силни.
Толкова е интересно да наблюдаваш процеса на развитие.
Не можех да разбера защо казваше че характерите са тежки.
Но сега всичко е ясно между Ана и Адам когато накрая са заедно.
Толкова са близки един с друг както никога досега.
Кой казва, че ще останат заедно?
А няма ли?
Не знам.
Как биха могли да не са заедно след такава романтика?
Това е смисъла.
Щом той е луд по една, а е равнодушен към другата, къде е триъгълника?
Но, ако чувствата му, са еднакво силни и към двете - ето истинската дилема.
-Но тогава няма да
-Не.
Сега да поразбъркаме малко нещата.
Шипли, как върви, добри човече?
Несъмнено, днес си в добро настроение, старче.
Защо не?
Довечера, ще поискам ръката на Полина, за да се оженим...
и следващата седмица, заминаваме за Париж да се подготвим за сватбата.
Довечера?
Поздравления.
Сигурен ли сте, че ще приеме?
Имам 500,000 причини, че тя ще се съгласи.
Петстотин хиляди.
-Това са много причини.
-Хубавата Полина има скъпи вкусове.
Адам мислеше, че притежава Полина.
Но заплахата от годежа й му изясни нещо .
Време беше да обмисли нещата отново.
Как да направиш избор между две така скъпи жени?
Ако някой си махне главата от нечий задник може да види очевидното.
Да приеме реалността.
Когато мечтаеш нощем в леглото, мечтаеш за ...
нещо очевидно, ли ?
Или мечтаеш за романтика и приключения...
и живот с авантюри?
-Често мечтите са само това.
-Извинете?
Просто казвам, че живота е базиран на нещо реално.
Основан на грижа, разбиране, и взаимно уважение.
Загуби го, защото му даде див, много страстен секс...
какъвто той не познава.
Чакай! Това му дадох аз!
Той беше тотално объркан.
За първи път в живота си...
разбираше истинския смисъл на изразите, ''върха на дилемата''...
и ''между чука и наковалнята''
Макар че, понятието ''парите ще ти излязат през носа''...
винаги го измъчваше.
На първо място, как парите са влезли в носа?
Веднъж влезли, с ръка ли ще ги извадиш или ще ги издухаш?
Кой ще приеме такава сделка?
Изгарящи въпроси, но той трябваше да пече голяма риба.
За какво толкова мислиш? Аз съм тук.
Влюбена съм в теб а тя не е свободна.
Но бих могла да бъда
Да, срещу $500,000...
които няма да имаш.
Малка пречка за страхотния мъж. И малка пречка за страхотен живот.
Трябват ми пари.
О, не!
Добре. Точно такава реакция исках.
Исках да изненадам читателя.
А искаш ли, читателя да те удари с книгата?
Мисли като писател.
Има много начини. Откъде ще намери парите?
И тиктакането на часовника до предложението на Шоу.
Ти все още не знаеш кой ще спечели.
Ако играе игра с Полина и загуби...
Ана би била идиот ако го приеме обратно.
Не знам.
Човешкото сърце е огромна мрежа от противоречиви чуства...
невъзможни за дешифриране и толкова сложни.
Да, идиот.
Добре.Може ли да....
Макар че, чувствата му към Ана бяха безспорни...
чувствата му към Полина бяха малко по-неоспорими.
По време на лятото на "Свети Чарлз"...
той направи малко запознанства...
някои по-приятни от други.
Танцуваш ли фламенко?
Ами, аз....
Защото, истинския мъж, танцува фламенко.
Даваме ли пари на заем на истински мъже?
Знам как да щракам с кастанети всъщност.
Докажи го!
Останете с мен момчета.
Добър е.
Лихвата е 200%.
Ще ти дадем $5,000. За една година ще ни изплатиш $15,000.
Двеста процента? Това е жестоко!
Сеньор, вие сте отчаян човек.
Танцувате фламенко, за да се сдобиете с пари.
Това не е добре сключена сделка.
-Двеста процента.
-Не мога!
-Двеста процента.
-Вие сте крадци.
Взимай или се махай.
Добре, 200 процента.
Ще ги върнеш след една година, или ще те убия.
Имам $5,000.
Казиното има ли лимит тази вечер?
Както желаете, г-не.
Поставете залозите си, дами и господа.
За Адам, момента дойде.
Той знаеше, че сега ще бъде различно, и така беше.
Да!
Управителят ме попита...
дали не искате да се оттеглите за тази вечер?
Още едно залагане.
Цялата сума, $320,000, на черно.
Много добре, г-не.
Още една печалба и Полина щеше да бъде негова.
Има време в живота когато, без видима причина...
необяснимо усещане за благосъстояние, минава покрай вас.
Вие сте едно със вселената.
Знете точно кой сте, и мястото ви на света е сигурно.
За Адам, чувството на върховно блаженство бе унищожено от две думи.
Тридесет и шест - червено.
Просто така, всичко се срина.
Неговите пари, неговото бъдеще с Полина...
и - Адам беше убеден- неговия живот.
Моля те, не ми казвай че ще се върне при Ана.
Не знам.
Пак ли не знаеш.
Аз ще отворя.
Кой по дяволите, може да е?
Тя е дама.
-Надявам се, че не те притеснихме, скъпа.
-Всъщност, да!
Внимавай какво говориш.
Как сте момчета? Харесват ми блузките ви.
-Имаш бухалка.
-Тук сме, за да ти напомним.
Чакай малко. Имам още един ден. Почти свърших.
Това е добре. Ще ти помогнем да свършиш.
Какво правите?
Боже!
-Без развлечения.
-Това е моя телевизор! Какво правите момчета...
Добре. Завършваш книгата.
Взимаш парите. Ще си вземеш с голям екран.
По-добра картина, братле.
Двайсет и четири часа, момче.
Не 25.
Чао, скъпа.
-Боже мой.
-Добре ли си?
Наред ли си?
-Да се обадя ли на ченгетата?
-Не мисля, че това е добра идея.
Нека завършим книгата. Те ще си получат парите.
Всичко ще се оправи.
Чакай малко.
Танцьорите на фламенко! Те са, нали?
Взел си пари на заем за хазарт? Да не си се побъркал?
-По това време, да.
-Значи, всичко в книгата е вярно?
Не. Някои неща взех от реалния живот...
-За достоверност на разказа.
-Кой още си описал?
Имаш ли болна баба, която ще влезе и ще падне после мъртва?
Полина истинска ли е?
Виж Ема, следващия път, когато Тъпака и Скрина дойдат...
няма да чупят телефона и телевизора.
Така, че, нека се опитаме да завършим романа.
Съществуват и банки, нали знаеш.
Да, знам.
Ако искаш да си починеш, ще те разбера.
Не, добре съм.
Само теб искат да убият.
Така се връщат парите. Започваме.
Докато Адам вървеше.... не.
Докато Адам се скиташе по улиците на "Свети Чарлз"...
като човек, не само загубил всичките си пари...
но със съзнание, за това, кой е...
той се озова под една дъсчена пейка в съседство с една стара чайка.
Той се взря в очите на чайката и накрая я изгуби....
-Алекс!
-Как си?
Спиш, или просто мислиш?
Спя мислейки.
Може би трябва да си починем.
Не, трябва да продължим.
Ако поспим няколко часа, ще може да свършим.
Добре, два часа.
Ще спя на дивана. Ти вземи леглото. Навий часовника.
Не, ти ще спиш на леглото.
Добре ми е и на дивана.
Погледни се. Така не можеш да си починеш.
Нито пък и ти....
Добре, и двамата ще спим на леглото.
-Сигурна ли си?
-Да.
Добре.
Значи искаш да спим заедно.
Прав си. Трябва да спиш на дивана.
Казах, нещо, често използвано като ''да спим заедно''...
където спането е смесено с хъркане и подобни неща.
Това си мислех.
Навих часовника.
Лека нощ.
Може ли да се каже лека нощ, ако ще спим два часа?
Лека нощ.
Очевидно може.
Лека нощ.
Та, как се казва?
Какво?
Как се казва?
Кой?
Годеника ти.
Мислех, че ще се опитаме да поспим.
Просто исках да знам как се казва.
Арт.
Арт Греко.
Арт Греко?
Арт Греко, евтиният зъболекар?
Какво?
Момчето от рекламата на автобусите?
Да.
Трябва да е доста добър, защото имаш много хубави зъби.
Чакай малко.
Може би ставам малко нахален.
Защото твоя годеник...
и зъболекар, той автоматично става твой зъболекар.
И може да има конфликт на интереси...
както лекарите не могат да оперират, член от семейството си.
От друга страна, пиленето на зъби не е операция...
за тази цел викат устен хирург. Така, че предполагам...
Добре де, лъжа те!
Нямам гадже, нито годеник. Няма да се омъжвам.
Но Греко е твоят зъболекар.
Съжалявам...
но ако ти ме беше видял, както аз те видях, когато се запознахме, какво би направил?
Вероятно бих се обърнал и бих си тръгнал.
Радвам се, че не го направи.
Аз също.
Също така се радвам, че нямаш гадже.
Аз също.
На следващата сутрин, той се събуди и намери чайката на гърдите си.
Сутрешната мъгла на брега и тази в ума му, започна да се разсейва...
мислите му, за последен път се върнаха към Полина.
Да?
Съществува ли Полина?
Какво искаш да кажеш?
В реалния живот.
Не, не наистина.
Тя е сборна.
Сборна?
Да. Тя е съчетание от много жени, които познавам.
Бил си с много жени, като нея?
Не. Срещаш хора като нея.
Те минават през навалицата.
Бил ли си в тази навалица?
Не. Знаеш какво мисля.
Чела си за тях. Те винаги са с...
мъжа с яхтата или с мъжа с частния самолет.
Та е сборен образ.
Адам отиде да намери Полина...
надявайки се, че все още съществува шанс за него.
Колко загуби?
Всичко. Но ще ги спечеля отново.
Ще бъдеш ли така любезен да ми подадеш пемзата?
Знам, че това е клише...
че истинските неща в живота са безплатни и, че с пари не се купува любов...
но така се правят клишета, защото това е истина.
Любовта не е ли всичко?
Ако живеехме в свят на предположения.
Можем.
Не! Бихме могли. Но не можем.
Моля те, не си отказвай истинско щастие.
Ще опитам, но не това.
Ще ми подадеш ли халата от там?
Беше време, когато ти се възхищавах.
В края на почивката...
с разбито на късчета сърце, разпилени от летния вятър на "Свети Чарлз"...
Адам потърси утешение при един човек който винаги беше там за него.
Тя беше модерна жена.
Тя щеше да разбере, ако говори от сърцето си.
Тя обезателно трябваше да го приеме обратно.
Не вярвам да имам шанс, че може...
Не!
-Защото напуснах..
-Да.
-Дори и да стана...
-Не!
-Защото се показах, като...
-Точно така.
-Добре, тръгвам си...
-Да.
За първи път в живота си, наистина разбра израза:
''Няма по-голяма ярост от презрението на жена. ''
Нито пък, ''Не отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш. ''
''Ще ти излезе през носа'' от друга страна...
беше като продължение на проблемите му.
Край.
Накрая остава сам.
Мислиш, че е тъжно?
Другояче, не би могло да бъде.
Никога нямаше да има шанс с Полина. Ана, беше неговата единствена възможност...
но щом почувства близост с нея, той се опита да избяга.
Това е класически страх от интимност.
В другата ти книга, за същото ли става дума?
Не, беше за страха от поемане на отговорност.
Точно така. Добре.
Забавна и тъжна книга.
Накара ме да съчувствам на всеки един герой от нея, и я написа за 29 и половина дни
Трябва да се чувстваш доста добре.
Да. Е, къде отиваш?
Имам три дни да препиша стенограмата.
Имаме само шест часа до кубинската инвазия.
Наистина ли мислиш, че е хубава?
Мисля, че е много хубава.
Благодаря ти, Ема.
Пак заповядай.
Знаеш.... аз..ох...
Аз "ох'' също.
Чао.
Такси!
Задръжте рестото.
Здравей.
Полина?
-Изглеждаш добре.
-Ти също.
Е, как си?
-Напуснах Джон.
-Наистина?
Какво да ти кажа? Не трябваше да тръгвам с него.
Трябваше да се погрижиш за децата си.
Това е мой проблем. Никога не съм мислила за щастието си.
Не трябваше да ме отблъскваш, а да ме вържеш.
Да ме вземеш с теб.
Благодаря.
Дълбоко в себе си винаги съм знаела, че си единствен.
Виждаш ли се с някоя ?
Когато те видях на този пристан...
където изглеждаше като фея от приказките.
Наистина, бях опиянен...
като някой, плуващ във въздуха.
Готово!
Ема, не знаех, че ще свършиш толкова бързо. Тъкмо се прибирах.
Няма нищо, намерих те.
Ема, това е Полина.
Полина, това е Ема.
Тя е моята стенографка.
Завърших романа си с нея. Та свърши страхотна работа.
Трябва да тръгвам. Беше ми приятно, Полина. Чух толкова много за вас.
Веднага се връщам.
-Ема, не знаех, че тя ще дойде...
-Недей, Алекс! Моля!
Знаеш как стават тези неща.
Някой винаги казва нещо за да накара другия да се почувства добре...
но никога не става, така че, по-добре не казвай нищо!
Твоя стенографка?
Ти ме представи като твоя стенографка?
Не исках да го кажа. Не исках да нараня никоя от вас.
Не, Алекс. Кой не иска да нарани теб.
Чакай.
Знаеш какво си представям?
Ще се качваш ли скъпа?
-Една секунда.
-Не си представям нищо по-лошо,
От това да знам всеки отделен детайл...
от отчаяната ти любов с друга жена...
и да знам, очевидното, че дори не изпитваш...
подобни чувства към мен.
Сбогом Алекс.
Тя не е просто твоя стенографка.
Не.
Приятелка ли ти е?
Вече не.
Ела с мен тази нощ.
Има малък благотворителен бал в "Риц".
По-късно, мисля.
-Не мисля, че мога...
-Отлично.
Завършил си романа си. Можем да тръгнем за Париж рано сутринта.
Прекрасно е, през това време на годината, и децата ще се радват да те видят.
Ще те заведа в Живерни.
Виждал ли си някога, водните лилии? Те са магически.
Полина, прала ли си някога, собственото си пране?
Какво?
Нищо.
Трябва по-често, да ти опират пистолет до главата.
-Харесва ли ти?
-Майтапиш ли ме?
Обикновено авторите се издънват с втория си роман. Този е страхотен.
Добре!
Ето. Както поиска.
$25,000 на твое име...
и $100,000 на името на....
как се наричат ''Кубинска Мафия'' или ''Кубинската Мафия''?
Майтапя се, на преносителя.
Какво мислиш за финала?
Харесва ми. Сладко-горчив.
Здравейте, не съм на телефона. Моля, оставете съобщение.
Ема, аз съм. Ако си там, моля те, вдигни.
Не ти звъня за да се почувстваш по-добре.
Наистина искам да говоря с теб.
Моля те, обади ми се.
Може ли да говорим?
Да не би причината, че ми звъня 17 пъти миналата нощ...
а не ти отговарям, не е сигнал за теб?
Да, не съм идиот.
Но помислих , че искаш да говориш но апарата ти се е счупил.
Ема, чакай малко. Ема, чакай!
Мисля, че съм влюбен в теб.
А аз мисля, че не ми пука.
Ема, моля те...
Той прекарваше повече време с братовчедката на жена си!
Не искам да мина през всичко това пак.
Той разказа своята версия.
Тя през цялото време ми казваше че жена ми изневерява.
Тя казва друго.
Не стана точно така.Не.
Може би жена му не е толкова лоша.
Здравей?
-Алекс, ако продължаваш с това...
-Ема, имам чека ти.
Ако искаш допълнително. Защото работи много допълнителни часове...
-Задължен съм да...
-Изпрати ми го.
-Искам да поговорим за книгата.
-Не.
Края не е правилен. Издателят ми мисли, че е хубав.
Ти си единствената, с която мога да поговоря за това.
Няма да направя това, Алекс.
Мисля, че Адам трябва да е с Ана.
Не мисля така.
Някои неща не са повече от това, което са!
И накрая.
Те заемат място в сърцето ти...
и те правят малко по-умен следващия път.
Ако те интересувах малко повече, от това което показа...
уважавай чувствата ми и нека всеки живее живота си.
Става ли?
Става.
Лека нощ, Ема.
Сбогом, Алекс.
ПОУК, ТЕЙЛЪР, ПИЪРС, ФИЛМОР & ВАН БЮРЕН АДВОКАТИ
Мога ли да ви помогна?
Тук съм за вакантната длъжност. Тук ли е г-н Тейлър?
Да. Очаквахме ви. Ако обичате, седнете за малко.
Стенографката ви е тук.
Да, ще й кажа.
Някой ще бъде с вас след малко.
Добро утро.
Аз съм Марти Ван Бюрен. Искате ли да влезете?
-Да.
-Последвайте ме.
Джени, би ли ми дала показанията по случая МакКинли.
-Веднага.
-Страхотно.
Защо не влезете и не се разположите?
-Зак Тейлър ще дойде след минутка.
-Благодаря ви.
О, Боже!
Добре дошла в "Поук, Тейлър, Филмор, Пиърс & Ван Бюрен".
Запознала си се с Марти.
Какво е това?
Всъщност, той е моят издател. Това са неговите офиси.
Нае ме да пиша писма, но мястото е свободно.
-Какво искаш от мен?
-Казах ти.
Искам да сменя края на книгата, защото някои хора четат първо последната страница...
-Така, че е важно...
-Можеше да наемеш някой друг за това.
Виж, няма друг, на когото да вярвам толкова.
Ти си единствената,която познавам - честна и истинска!
Само няколко страници. Ема, моля те!
Адам се завърна в Андовър...
замаян от вълнения и чувства които преживя на "Свети Чарлз".
Вълнения, които се надяваше да запише на хартия.
Когато мислите му се връщаха към Полина, бяха сякаш някакъв сън.
-Не мога да направя това.
-Моля те, Ема! Продължи да пишеш, моля те!
Той си спомняше нейната гладка кожа, тъмната коса,сините очи...
завладяващата й усмивка.
Когато, един ден, този сън влезе в живота му.
Красотата й беше безупречна.
-Защо ми причиняваш това?
-Защото искам да разбереш.
Остави ме да довърша. После, можеш да си тръгнеш...
и се заклевам, че няма да те притеснявам повече.
Красота й беше безупречна, но не беше същото.
Докато говореше с него за чувствата си, той мислеше за Ана.
Сладката, грижовна и красива Ана...
и как не успя да я задържи и я остави да си замине.
Ана беше станала част от него.
Той беше дълбоко и безвъзвратно влюбен в нея...
както, надявам се не е бил в никоя друга.
И той каза сбогом на Полина...
и се върна, за да спечели сърцето истинската си любов.
Да, Полина беше една мечта, като създаването на тези истории...
но Ана беше истинска.
За първи път в живота си...
почувства такава сила,която никой и с нищо не може да опише.
Край.
Прекрасна мисъл за финал.
Аз съм просто писател, Ема.
Не знам какво да направя, за да ти покажа колко много те обичам.
Владея само думите.
Имам само това.
Може би аз греша.
За какво?
Може би, ще успееш да хванеш заека.
превод - verannika