Tsubaki Sanjuro (1962) Свали субтитрите
Продуценти Томоюки Танака Риузо Кикушима
Сценарий Риузо Кикушима
Хидео Огуни Акира Куросава
Оператори Фукузаао Коизуми Такао Саито
Музика Масару Сато
С участието на
Тоширо Мифуне
Тацуя Накади Кеиджи Кобаяши
Юзо Каяма Реико Дан
Такаши Шимура Каматари Фудживара
Режисьор Акира Куросава
Значи отказа?
Чичо ми не го брой.
Дадох му решението ни, с молба за прочистване на корупцията.
Той каза "Като кмет, това вече го знам".
- Тогава защо?
- Затова попитах "Защо да си затваряме очите за корупцията, докато господаря го няма?"
Той се усмихна и каза, "Може би аз самия стоя зад това.
"Ти си мислиш, че съм добродушен.
"Хората не са това, което се вижда.
"Бъди внимателен.
"Не можеш да си представиш кой е най-лошият."
- И го скъса.
- Скъсал го е?
- Беше безразсъден.
- И после?
Вдигнах ръце от него. Срещнах се със главния надзорник.
- Той какво каза?
- Беше отзивчив.
Отначало изглеждаше смутен,
но историята на чичо ми го шокира.
- Замисли се.
- "Добре", каза. "Ще ти помогна".
"Ще говоря с групата ти"
"Събери ги бързо."
- Това каза.
- Той е велик!
- Точно така!
- Силна поддръжка на наша страна, а не добродушно плашило.
Почакайте.
- Интересна история.
- Не го пускайте!
Глупак! Ако исках да избягам, щях ли да говоря?
Какво правиш тук?
Свободна стая за през нощта.
Между другото, подслушването си има и предимства.
Казват, че непосветените могат да бъдат добри съдии.
Слушайте.
Смятам, че кметът си го бива,
обаче главния надзорник не ми харесва.
- Недей да го обиждаш!
- По-спокойно.
Не съм ги виждал и двамата.
Затова не мога да бъда измамен от вида им.
Кметът е грозен, нали? Прав ли съм?
Но от историята ти съдя, че е велик човек.
Няма нищо против да го наричат глупак. Това е велико!
Главният надзорник, обаче...
Спомена името му с възхищение.
Това значи, че изглежда обаятелно, нали?
Но хората не са това, което изглеждат.
- Внимателно.
- Млъквай, нехранимайко!
Чакайте. Точно това каза и кмета.
Каза по-точно:
"Не можеш да си представиш кой е най-лошият."
Тоест, главният надзорник може да е най-лошият.
Стойте мирно и слушайте.
Каква е работата на главния надзорник?
Да пази своя клан спокоен.
Но вместо това ви подстрекава към бунт.
Не мислите ли, че това е странно?
И ти е казал да събереш хората си.
В опасност сте.
Ако той е "кукловодът", ще убие всички ви.
Не правете това, което той ви казва, внимавайте.
Но ние ще се срещнем с него довечера.
Какво?
Прав бях. Вижте!
Обкръжени сме.
И пиле не може да прехвръкне.
Стига сте се правили на глупаци.
Оставете сабите си. Това не е игра.
- Недей да ни заповядваш!
- Както ви харесва.
Умрете заради главния надзорник.
Но ние сме обкръжени...
Оставете го на мен.
Главният надзирател Кикуи ни праща. Предайте се!
Вие сте обкръжени! Не се съпротивлявайте!
Тишина! Какво искате?
Какво правите?
Не влизай в стаята ми!
Белята ли си търсите?
Внимавайте. Събудихте ме. Сега съм бесен.
Назад!
Това не е човекът, когото търсим.
Между другото, доста време ще отнеме да бъде убит.
Силен си.
Ако търсиш работа, посети ме в канцеларията на главния надзорник.
Аз съм Ханбеи Мурото.
Сега е безопасно. Излезте.
Не знаем как да ти благодарим.
Забравете. Дайте ми малко пари.
Не съм ял от няколко дни. Имам нужда от саке и храна.
Ще взема само това.
Довиждане.
Какво ще правите сега?
Научихме един урок. Ще се извиним,
и ще следваме инструкциите на чичо ми.
Разбрали сте. Добри момчета.
Чакайте. Няма да стане.
Сега кметът е в опасност.
Ако бях главен надзорник, бих го арестувал.
Изглежда сякаш познава най-лошия човек.
- Накъде?
- При чичо ми.
За да ни хванат ли?
Те ви познават. Нямате шанс.
- Но това беше моя грешка.
- Наша грешка.
- Направи така, както бяхме планирали.
- Ама чичо ми...
Престани да повтаряш "чичо ми"! Всички сме забъркани.
Да! На живот или смърт, ние деветимата...
Десет. Сами не можете да се грижите за себе си.
Тихо е. Всичко изглежда наред.
Не. Странно е. Капаците още са отворени.
Има ли риба в езерото?
Много и големи.
Рибите.
Хората на главния надзорник са в стаята на чичо ми.
Той е в беда.
Да не прибързваме. Да почакаме и ще видим.
Не можем да се движим така, като стоножка.
- Има ли къде да се скрием?
- Нататък има плевня.
Да отидем там.
- Коисо.
- Изака.
- Престани да ревеш.
- Кметът... в беда е.
Успокой се. Кажи ми какво стана.
Вечерта главният надзорник доведе един взвод.
- Ние ядяхме...
- А чичо ми?
- Десет души го отведоха.
- Отвлекли ли са го? Защо?
- Имаше си стражи.
- Нямаха възможност да се бият.
- Бяха заключени.
- А леля ми?
- Не знам. И тя също е зад решетките.
- Чидори?
Мисля, че тя е с майка си.
- Колко са стражите?
- 14 или 15.
Ти как успя да избягаш?
Часовите искаха да им донеса саке.
- Сама ли?
- Първият път ме следваше един от тях.
- Но не и сега.
- Върни я обратно.
Обратно при стражата.
Ще са по-предпазливи,
ако открият, че се е измъкнала.
И все пак, по-добре е да ги удавим със саке. Нека се напият.
Тогава лесно ще освободим старата жена и момичето.
Разбирам.
Коисо, ще се върнеш ли?
Да, ще се върна.
Тя е самурай.
На нея повече може да се разчита, отколкото на вас, хлапета.
Оценяваме високо помощта ти, но внимавай какви ги говориш.
"Старата жена и момичето".
Не ни давай заповеди за всяко нещо, което правим.
Планираш да спасиш жената, но кмета е първи.
Знаете ли къде е той?
Не? Значи сега не можем да го спасим.
Какво смята да прави главния надзорник с него?
Първо това трябва да разберем.
Главният надзорник трябва да й е казал защо го арестува.
Не искате ли да знаете?
Разбрахте ли? Тогава се разделете.
Четирима заедно с мен ще спасим старата жена.
Останалите, намерете кмета.
Ще се срещнем на някое безопасно място. Има ли такова?
Не можем да отидем далеч с жените.
- Къщата ми е наблизо.
- Не! Тя е точно до Курофуджи.
- Кой е Курофуджи?
- Един от предателите.
- Интересно! Добре. Да отидем там.
- Не! Глупак такъв!
Не може ли за разнообразие поне веднъж да кажеш "да"?
Няма да се сетят да претърсят съседите.
Трима стражи.
Ще сваля единия, за да го хванете вие двамата.
Не го убивайте.
Може да ни каже къде е кмета.
Докато се занимавам с останалите,
вървете да спасите жените.
След това тичайте в плевнята. Разбрахте ли?
Защо са тези физиономии?
Да не искате да използвате сабите си? Забравете.
Глупавите приятели са опасни.
Може да ме пронижете в гърба.
Караулното. Планът ти май е проработил.
Сега!
Много лошо. Смяна на стражата.
Мурото... Срещнах го при параклиса.
Предложи ми работа.
- Той какъв е на главния надзорник?
- Мозък.
- Да вървим сега. Той е сам.
- Ти да не си сляп?
Онези тримата стражи бяха котки.
Той е тигър, но е сам.
- Каква е тази глъчка?
- Стражите са пияни.
Вие също.
Измийте си лицата в езерото.
Чухте ли!
Аз ще огледам. Стой на пост.
Арестували са чичо ми, за да запазят доказателства за това, че е взел подкуп?
Така ли казаха?
Разбирам. Добро извинение.
Кой е този?
Трудно е да се обясни, но е наш приятел.
- Спаси живота ни.
- Така ли? Благодарим ти.
Онези двамата защо се бавят? Тук е опасно.
Никога през живота си не съм бягала толкова бързо.
Оставете ме да си почина иначе няма да мога да ходя.
Никога не съм била там.
- Сеното мирише хубаво.
- Обичам тази миризма.
Често идваме тук, нали?
Аз ще се заема с двамата.
- Защо идвате тук?
- Тук е толкова тихо...
Като лежа така в сеното...
с този аромат около мен...
Ми се доспива. Майка ми...
Веднъж наистина заспах на ръката му.
Лоши обноски.
Но...
Наиситна...
Мирише хубаво.
Навряха главата му в езерото за да го накарат да говори.
Но той не го направи.
- Само е плюл вода, нали?
- Не знае.
Кой би проговорил?
- Задник! Какво ще правим сега?
- Той ни видя. Убий го.
Не. Не бива.
Ти ли беше този, който уби другите стражи?
Наложи се. За да ви спася.
Не бива да ти казвам това, след като си ни спасил, но
убиването на хора е лош навик.
Много си наточен. Това ти е проблемът.
Като извадена сабя си.
Остър, оголен, без ножница.
Режеш добре.
Добрите саби, обаче, се държат в ножниците си.
Ти какво би направила с него?
Ще дойдеш ли с нас?
Ще бъдеш в безопасност.
Бягайте! През задната стена!
Не, от там!
Пази фронта!
- Побързайте!
- За теб може да е лесно, но не и за нас.
- Не можем. Можем ли, майко?
- По-бързо!
Използвай ме за стъпало...
- Не, това е оскърбително.
- Хайде!
- Но...
- Без "но". По-бързо, преди да съм принуден отново да убивам!
- Побързайте!
- Е, тогава ме извинете.
По-бързо! Не позволявайте на хората на Курофуджи да ни видят.
- Гладен съм. Нахранете ме.
- Приготвяме се.
- Саке?
- Няма време за това. Да обсъдим какво ще правим.
От сакето поумнявам.
Ще припишат престъплението си на кмета.
Ще го накарат да напише фалшиви признания, след това...
След това какво?
Може да бъдеш откровен с нас.
Ще го накарат да се самоубие.
- Какво ще правим, майко? Това е ужасно.
- Не се тревожи.
Баща ти е от стара коза яре.
Няма да е лесно да го накарат да си направи харакири.
А вие какво ще правите?
Ще го намерим и ще го върнем. След това...
Това е достатъчно. Като си прехвърлят обвиненията,
показват вината си.
Ако го спасим, с тях е свършено.
- Може и така да е.
- Може ли да го върнем?
Ако не, с нас е свършено.
Моля ви, направете каквото можете.
Но ви моля, не използвайте твърде много насилие.
- Между другото, може ли да знам името ти?
- Името ми ли?
То е...
Цубаки /Камелия/ Санджуро /30 годишен/.
Карам четиридесетте.
Забавен си.
Като говорим за камелии, наистина са красиви.
Домът на Курофуджи се нарича "Къщата с камелиите".
Да хвърлим едно око.
Как е?
Много тихо.
Кой е?
Една камелия падна.
Защо не се отпуснеш и не си пийнеш още едно?
Но, Курофуджи...
Кметът лесно ли ще напише самопризнание?
Остави това на главния надзорник.
Имаш ли му доверие? Той се провали този път.
Кметът не е глупак.
Подценихме го. Има един начин.
Жена му и дъщерята...
- Кой е?
- Мурото.
Мурото докладва на Курофуджи.
За леля и Чидори ли?
Това означава, че предателите са с Курофуджи.
И тримата заедно.
Ако те са в дома му, и чичо ми също е там.
Глупак! Какво правеха стражите?
- Не можем повече да използваме жените.
- Можем.
Кметът не знае, че сме ги изгубили.
Проблемът е там, че те сигурно наблюдават домовете ни.
Видяли са те да влизаш. Знаят, че сме тук.
- Точно така. В опасност сме.
- Не се тревожи.
Пратих хора и във вашите домове.
Някакъв се втурна в дома на главния надзорник.
Един докладва на Такебаяши.
- Не са ли заедно?
- Къде е чичо ми?
За да изпълнят плана си,
скоро ще се видят с кмета. Да изчакаме.
Недейте просто да седите и да чакате. Кметът го няма.
Раздвижете хората, да тичат наоколо и да крещят "Защо?".
Ще искат преди това да го убият.
Не им давайте шанс.
Ще бъдат шокирани и ще се съберат.
- За какво е барабанът?
- Както планирахме.
"Открихме, че кметът е злоупотребявал с положението си.
"Обвинен в длъжностно престъпление, той се опитал да скрие доказателствата.
"затова старейшините изпратиха вестоносец при господаря ни в Едо,
"и като предпазна мярка го лишиха от свобода.
"Изглежда, че той има много последователи Останете спокойни,
"и не им позволявайте да ви подстрекават. Главен Надзорник Кикуи."
Бързо действат.
Доста са умни.
Много зле. Ако кланът е спокоен,
- не можем да направим нищо.
- Ако направим, ще попаднем в капана им.
Ще имат достатъчно време да играят играта си.
Не. Ще действат.
Не знаят, че сме само десет.
Казаха "много последователи".
Трябва да действат.
Направихме всичко възможно.
Успокой се, Такебаяши. Притиснете кмета.
- А хората му?
- Нищо не могат да направят.
Това ме тревожи. Отчаяните хора са готови на всичко.
Те са опасни.
Добре.
- Още веднъж ще ги подмамим, и...
- Не можем.
Можем. Нека научат къде е кмета.
Както ти каза, ще се опитат да сторят всичко, за да си го върнат.
Когато се покажат,
- ги арестувайте.
- Глупости!
Да не си луд? Това е, което ме тревожи.
Изслушайте ме. Няма да е тук.
Ще ги подмамим някъде другаде.
Ще им покажем, че се срещаме там.
Не се тревожи. Няма да има опасност.
Ще се срещнат само носилките ни.
Няма нужда да сме в тях.
- Раздвижиха се!
- Ще ги проследя. Кажи на останалите.
Курофуджи тръгна с паланкин!
Курофуджи влезе в дома на Кикуи.
Два паланкина излязоха от дома на Кикуи.
- Курофуджи и Кикуи.
- Накъде?
Влязоха в дома на Такебаяши.
Три паланкина излязоха от дома на Такебаяши. Тръгнаха на запад.
- Там е вилата на Курофуджи.
- Това е мястото. Да тръгване!
Чакайте. Няма да е добре ако ви видят.
Но всеки паланкин е само с един страж.
Прилича ми на измама. Бихме могли лесно да ги заловим.
- Добра идея!
- И после да ги накараме да си признаят.
Глупак! Не мислиш ли че е твърде лесно?
Примамката изглежда леснодостъпна.
Но ако наистина е удобен случай да не го пропускаме.
Ще ги проследим, и ще ги атакуваме, ако е възможно.
- Съгласен ли си?
- Не е добра идея,
но ще ме поддържа буден.
- Всичките ли са там?
- Нищо подозрително ли няма по паланкините?
- Не може да се каже.
- Няма ли прикрити стражи?
- Няма никакви.
- Да атакуваме.
- Преди да са влезли във вилата!
Чакайте. Мисля, че е по-добре да спрете.
- Чакайте! Нещо не е наред.
- Тихо!
Ами давайте, тогава. Кого го е грижа?
Да тръгваме!
Извинете ме.
Не са ли това паланкините на четирима от старейшините на клана?
Днес научихме
за престъплението на кмета.
С толкова малко стража,
изглежда имате нужда от помощ.
Готови сме да ви помогнем.
Пуснете оръжията си!
Арестувани сте!
Не се правете, че не сте хората на кмета!
Кмета ли? Това е нелепо!
Без извинения! Това беше трик на главния надзорник.
- Вие проследихте носилките!
- Чакайте.
Отвращавате ме. Глупостта е опасна.
Какво става?
Случайно кихнах и дамата ме чу.
Тя ме освободи.
- Облякох си най-хубавото ми кимоно!
- Тя ми позволи.
Защо не избяга?
Не можех, тъй като дамата ми се довери напълно.
А и историята ви е противоположна на това, което ми беше казано.
Добър урок.
Извинете ме.
Дамата е наивна във всяко едно отношение.
Тя е просто глупава, това е всичко.
Искаш да кажеш, че конниците не са конспираторите?
Точно така.
Ние ги освободихме, но те отказаха да тръгнат.
Дори ни заподозряха и поискаха обяснение.
В капан си от собствените си номера!
- Вместо това си създаде още врагове.
- Не.
Първо на първо, те дойдоха да ни пазят.
Ако им обясним за носилките - примамки...
Те са доста силни.
- С радост ще ни помогнат.
- Хубаво.
Завържете ги и ги пратете тук.
Това не ти приляга.
Ще покаже, че сме тук.
Защо не?
Време е да разкрием картите.
Краят наближава.
Съдейки по това, което казаха конниците,
хората от клана са на тяхна страна.
Ние сме мишки в капана.
Нямаме шанс.
В живот и смърт, ние деветимата сме заедно.
Десет.
Ще отида у Кикуи.
- За какво?
- По една работа.
Мурото любезно ми предложи такава.
- Къде?
- Ще го проследим.
Може да ни предаде.
Ако е така, защо ще ни казва, че отива у Кикуи?
- Отива да провери дома си.
- И аз така мисля.
Тишина!
- Той няма да ни предаде.
Но това, което каза, ме тревожи.
Не. Той така си говори.
- Вярно е.
- Не може да разбереш какво ще направи.
Чудовище!
- Ти кой си?
- Искам да видя Мурото.
Зает е!
Добре дошъл! Очаквах те.
Чух, че си зает. Ще дойда друг път.
Няма значение. Влез.
Имам му доверие!
Колко пъти ни спаси?
Хората се променят!
Той си мисли, че е време да ни напусне.
Трябва да се тревожи за себе си.
Ако ни предаде, ще го вземат на работа.
Не! Той е беден, но почтен самурай!
- Лесно наби хората на Кикуи.
- Тихо!
Той помоли за пари. Самураят първо ще умре от глад, преди да проси.
- Просто е отворен и е малко ексцентричен.
- Аз му имам доверие!
- Той е добър човек, сигурен съм!
- С дамата сте от един дол дренки.
Доверяваш се на всеки!
Майка ми ме прати да ви попитам защо викате.
Няма нищо.
- Но...
- Няма нищо!
Извинете ме.
Слушах от килера.
- Връщай се обратно!
- След малко.
И аз вярвам на този самурай. Слушайте.
Може да звуча странно, но... когато дамата прескачаше оградата,
той предложи да й бъде подложка.
Характерът й го впечатли. Това показва, че е добър човек.
Глупости! Той каза че тя е тъпа.
Както някой спомена, той така си говори.
Изказва похвала чрез обида.
- Ти разбра ли нещо?
- Не, не съм!
Стига повече приказки. Ние ще го проследим. Той е опасен.
Чакайте. Не се разделяйте. Едностранната преценка не е честна.
Ако ти тръгнеш, тръгваме и ние, по двама от всяка страна...
Ясукава и Кавахара, Изака и Хиросе.
Всички са вън, затова няма да има купон по посрещането.
Едно питие първо.
Благодаря. С помощта ти,
можем да направим нещо интересно.
Дойде точно на време.
Видях съобщението. Проблеми в клана ли има?
Тук са останали съвсем малко хора. Къде отидоха другите?
Ще те изведа.
Между другото, съобщението е само лъжи.
Главният надзорник е лошият.
- Но той е твоят...
- Господар. Надушваме се като сме от една порода.
И аз също съм лош.
Кметът е доблестен човек. Трудно ще го баламосаш.
Но ако бъде премахнат, този клан става лесна плячка.
Кикуи е проницателен. Малко човече.
Ако той установи контрол върху клана...
- Ти и аз ще го погълнем.
- Точно така.
Ще те запозная с него.
Помни. Той се мисли за умен и способен човек. Тъй че...
Да му се мазня, и той ще мърка, нали?
Да. Бързо схващаш. Добър съдружник си!
Следят ни.
Завий надясно зад ъгъла.
Не го убивай.
- Идиот! Защо?
- Казах "не", но ако ни предадеш...
Ще трябва да те заловя. Идва.
Нападни ме! Хайде!
Този млад мъж беше доста силен.
Добър подарък. Водачът на групата.
Племенник е на кмета.
Добър подарък,
но твърде тежък за да го носим при Кикуи.
Разкарайте ги!
Няма достатъчно стражи. Ще дойдат да ги освободят.
По пътя няма защита.
Доведи още стражи.
Опасно е. Вземи двама души.
Не са достатъчно. Ще тръгна и аз.
Ще дойда с вас.
Аз съм. Отворете!
Тримата са вече мъртви.
Ето там.
Аз ще докладвам. Къде да го направя?
Няма да те слушат. Ти поеми командването.
Стига сте създавали неприятности.
Знаеш ли какво правя? Пускам ги да си ходят.
Принудихте ме да ги убия.
Завържете ме.
Десет души да изчистят тук. Останалите, върнете се.
Какво е това? Срамота!
Този път загубих.
Но те бяха страшно много.
Не исках да умирам.
Нямах причина да умирам като тях.
Много лошо.
Победили са те. Не мога да те препоръчам.
Съжалявам.
Но аз познавам лицето му.
Ще се върна с него.
Колко сте умни!
Развалихте ми плана!
И не открихте къде са хората на Кикуи.
Колко е спокойно!
С тези темпове, когато откриете кмета,
аз ще съм седемдесетгодишен старец.
- Колко е красиво!
- Това поточе идва от къщата с камелиите.
- Знаеш много неща.
- Веднъж чух Терада да казва същото на Изака.
"Разправят, че хората не бива да пият крадена вода, но аз
пия водата на противния Курофуджи".
Името на Ийори е на тази хартия!
- Виждам и името на Терада.
- Какво е това червено петно?
Подписано е с кръв!
Ийори! Ийори!
Не викайте. Курофуджи живее в съседната къща.
Какво е това?
Чичо ми е сложил скъсаното писмо в ръкава си.
Носил е същите дрехи,
когато са го хванали.
Така ли е?
Вижте какво намерих!
Парчета от скъсаното писмо.
Очевидно е, чичо ми е в съседната къща!
Опитвал се е с всички сили да защитава куп глупаци като нас.
Намерил е удобен случай
и ги е хвърлил в поточето.
Пак изглупявате.
Искате да ги атакувате ли? Те ви чакат.
Не виждате ли? Хората на Кикуи са в съседната къща!
Надзърнете, ако се съмнявате в думите ми.
Написа ли ги?
Това не е признание. Това е обвинителен акт!
Свиня такава! Докога ще ни прави на глупаци?
И сега какво?
Те са страшно много!
- Какво сега?
- Това, че ни превъзхождат по брой прави нещата по-лоши.
Това е! Ще отида да им кажа че знам къде сте.
Те надценяват броя ви.
Ако им кажа, че се е събрала цяла армия,
хората на Кикуи ще отидат там.
Къщата ще остане празна.
Тогава ще я нападнете.
Къде да им кажа че сте?
Не и в параклиса. В някой храм?
Бил съм горе при портата и съм ви видял да минавате отдолу.
Не е зле. Знаете ли такъв?
Достатъчно далеч за да освободим кмета.
- Храмът Комио.
- Достатъчно далече...
- И изолиран.
- Добре. Храмът Комио, така ли?
Дори като се махнат хората, не идвайте, докато не ви дам сигнал.
Нападнете ли, бързо го спасявайте,
иначе те ще го убият.
Няма друг начин.
Това е последното ни средство.
Разбрахте ли?
Изчакайте, докато се убедя че можем да измъкнем кмета.
- Изчакайте да ви дам знак.
- Добре, Какъв ще е знакът?
- Когато се запали къщата.
- Не, това е много жестоко.
Имам идея.
Изпратете някого надолу по потока.
Ако го наблюдаваме ще разберем.
Страхотна идея!
- Така е по мирен начин.
- Идва от къщата с камелиите,
Защо да не пуснете камелии? Сигнал с червени камелии!
Трябва да е красиво.
Предпочитам белите.
Каква е разликата? Все са си камелии.
- Някои падат от самосебе си.
- Ще хвърля цял куп.
Отворете! Искам да говоря с Мурото.
Не е добре! Храмът Комио няма втори етаж!
Ще разберат че е лъжа.
Как разбра че съм тук?
Хората на главния надзорник са тук.
Защо и ти да не си?
Какво има?
Малко информация.
Бях заспал горе...
- Какво ще правим?
- Вече е твърде късно.
Ние не обърнахме внимание.
Може и те да не се сетят.
Ще отида да видя.
Изчакай тук.
Храмът Комио? 130 души?
А кой е самурая без господар?
- Няма значение.
- Кикуи, този път не се проваляй.
Разбира се. Лично ще отида.
Отиваме. Ти също.
Ами... не съм ял от вчера.
Не мога да се бия на празен стомах.
Първо ме нахранете.
Ще ви настигна после.
Стана! Хората тръгнаха! И Кикуи също.
Беше въодушевен.
Оставете ме сам, иначе се чувствам неудобно.
Какво правиш?
Харесвам камелиите.
Без шеги!
О, не! Това за храмът Комио е лъжа!
Портата му...
Някой да помогне!
Излъгани сме! Там няма втори етаж!
Върнете хората си!
Има прясна кръв по тази сабя.
- Ти ме заблуди снощи.
- Ще го разпитвате по-късно! Побързайте!
С вас е свършено.
Искаш да кажеш, че с теб е свършено.
Бедните хорица! Не знаете нищо.
- Скоро ще ви атакуват.
- Какво?
Конспираторите, разбира се.
В съседната къща са, чакат да им дам знак.
Ако не ги спра веднага, ще дойдат да ви убият.
Хвърлете едно око, ако не ми вярвате.
- Няма ли знак?
- Закъснява!
Ако нещо му се е случило...
- Какво ще правим?
- Не можем да чакаме.
Да нападаме!
- Не можем да чакаме!
- Винаги се проваляме, когато не изчакваме.
Да изчакаме!
Прав е! Трябва да направим нещо!
Виждаш ли? Ще направя едно предложение.
Купете знака за петдесет жълтици.
Гледаха ли потока?
- Да.
- Пуснете нещо по течението.
В него имаше червени камелии
когато го заловиха!
Те за какво са знак?
- Дайте ми 50 жълтици.
- Кажи ни, иначе ще те убием!
Нека да са 30. Добре, ще ви кажа.
Червените камелии означават атакувайте,
белите - стойте.
Ако няма сигнал, означава че съм загазил и ще атакуват.
Спокойно. Дай от белите.
По-бързо!
Не се скъпи. Дай още!
Дойдоха!
Точно на време!
Пак ви изиграха! Цветът няма значение.
Идват 130 души! С вас е свършено!
Не ги убивайте!
Отворете! Мурото е! Отворете портите!
Всичко свърши.
- Той закъснява. Как му е името?
- Цубаки.
Не забравяйте името на човека, който ви спаси.
- Това е много лошо.
- Да, да.
Доведи го. Кажете му, че всички го чакат.
Това не е приятна тема за разговор.
Предателите бяха наказани.
Главният надзорник вече се самонаказа със смърт.
За това съжалявам много.
Както и за другите двама,
които бяха пропъдени,
можех поне неговия живот да спася.
Надявах се по-тихо да уредя нещата.
След придобиването на доказателства,
можех да ги накарам да се оттеглят с мир.
- Простете ни.
- Няма за какво да ви прощавам.
Трябваше да си осигуря доверието ви.
Май конската ми мутра е голям недостатък.
Много отдавна, един човек ме видя
качен на коня, и каза...
"Муцуната на коня е по-къса от тази на ездача му".
Отишъл си е.
- Открих само това в стаята му.
- Тръгнал си е в дрипи?
Вървете и го потърсете. По-бързо!
За щастие, той няма да се върне.
-"За щастие" ли?
- Той е велик човек.
Но такива изключителни хора като него ми идват в повече.
Слушай. Той не би искал да остане тук
до края на живота си.
Никога не би носил това,
и не би работил за клана.
- Отишъл е.
- Стражите казаха, че е тръгнал на запад.
Значи само по този път.
Вървете си! Няма да се върна!
- Трябва ли да се бием?
- Да!
Ти си коварен предател. Направи ме на глупак.
Не се ядосвай толкова. Не можех да постъпя другояче.
Уважавах те. Затова аз...
Вече е много късно! Бий се!
По добре да не го правя. Ако го сторя,
един от нас трябва да умре. Не си заслужава.
За мен си заслужава.
Иначе не бих бил толкова бесен.
Много добре.
Но дори и да ме убиеш,
тях не ги закачай.
Отдръпнете се!
Чудесно!
Идиот! Нищо не разбираш!
Внимавай.
В лошо настроение съм.
Той беше точно като мен.
Оголена сабя. Не искаше да си седи в ножницата.
Дамата беше права.
Добрите саби се държат в ножниците си.
По-добре стойте в своите.
Не ме следвайте, иначе ще ви убия!
Чао!
Превод и субтитри Георги Йорданов