Secret Admirer (1985) Свали субтитрите
- Здравейте, момичета.
Какво правите тук? Вкъщи ли си отивате?
Чудесно, ще дойда с вас.
Какво съвпадение.
А, какво ще правите довечера?
- Нищо особено.
- Капа-Омега парти.
О, Капа-Омега парти. Чух разни неща за това...
Това не е ли в голямата хомо-къща?
Мисля, че един би могъл да се промъкне...
ако рискува да загуби мъжествеността си.
Мразя такива момчета. Толкова са примитивни.
Хей, красавице, искаш ли да се повозиш?
Не, благодаря, Стив, ще се разходя.
О, Майкъл, ти си толкова зрял.
- До довечера, Тони.
- Чао, Деби.
Толкова изкусно, какво ще правиш довечера?
Тя наистина ли го харесва?
Мисля, че на Деби й харесва да излиза с по-големи момчета.
Йее? А ти?
Аз ли? Аз нямам правила. Бих излизала винаги с теб.
Тони, ние сме приятели отдавна.
Впрочем аз си имам правила, така че това няма да стане.
Хомо.
Какво ще стане, ако си пусна мустаци?
Мислиш ли, че Деби ще излезе с мен, ако си пусна мустаци?
Ами, не знам. А ти можеш ли?
Ами да, щом ти можеш, значи мога и аз.
Човече, чакаме те на паркинга.
Идвай. Трябва да се подготвим у вас за купона.
- До скоро, Тони.
- Чао, Майкъл.
- Здрасти, Тони.
- Здрасти, Роджър.
Влизай вътре.
Искаш ли да се повозиш?
Не, всъщност не искам.
Ооо, това е лошо.
Парти!
Наденица? Фъстъчено масло?
Ей, забравете за тази ягодова глупост.
Донесете от специалния сироп.
И бял хляб. Пълнозърнестият ми образува газове.
Знаем.
Влизай, да се махаме от тук.
Няма ли нещо по-интересно?
Влизай бе, хомо.
Елате, момчета. Помогнете ми да се оправя с това.
Влизай. Ах как само....
Сезам, отвори се.
Парти!
Бира!
Бира!
Точно така!
Лято!
А, лято.
Чудесно, нямам работа.
Нямам момиче. Нямам пари.
Вероятно ще прекарам следващите три месеца с вас, момчета.
О, аз съм депресиран.
Оо, Бари е депресиран.
Хей, чуйте това.
„Три международни банки...
„предричат страшни последици за Европейската общност...
„ако доларът направи внезапен скок.”
Ти си един шибан пророк на думи, Рикардо.
И злоупотребяваш с това списание, Рикардо.
Списанието не е за четене, а за бой.
Добре, а ние какво правим тук?
- Хей, момчета, дайте ми това.
- Кое?
- Дайте ми плика.
- Пликът, сър.
Бейби.
Ела, Майкъл.
Вие, момчета, сте куп шибани задници?
Очевидно е, че никой от вас няма уважение към личната собственост.
- Благодаря ти, Роджър.
- Няма проблем.
Мамка му. Чуйте това.
„Не знам, как да ти кажа, какво искам да ти кажа...
„така че ти го пиша.
„Никога не намерих смелост да ти дам това писмо.
„Когато те погледна, не мога да откъсна очи от теб.”
Къркпатрик, ти ли написа това?
Иска ти се.
„Така искам да ме прегърнеш...
„и да почувствам тялото ти до моето.”
Чакай, същественото идва.
„Аз знам, че ти не чувстваш, каквото аз...
„затова не събрах кураж, да се подпиша.
„Но аз те обичам много повече, отколкото може да се каже с думи.
„X-X-X...
„O-O-O...
„X-X-X.”
Майкъл, кой е написал това?
Аз все още дори не съм видял писмото, задник такъв.
Човече, знам кой бих искал да е бил.
Аха, Дебора Ан.
О, я стига бе.
Няма начин. Тя излиза с момчета от колежа.
Ами да, точно така тя иска да си мислим.
Когато най-много те желаят, искат да си мислиш, че...
не ти обръщат никакво внимание.
Чакай малко.
Някой е влюбен в Майкъл, а ние не знаем, кой е той.
Трябва да се справим със ситуацията, Дъглас.
Какво може да иска едно страхотно момиче като Деби...
от един скот, като него?
Хей, чакайте малко.
Трябва да се уверим, дали тя...
би излязла с такъв като Майкъл?
Сериозно.
Дали го е свалила?
И ти искаш да разбереш, как?
Защото той никога не я е попитал нищо.
И ако момиче като Дебора Ан...
наистина е влюбена в Майкъл...
тя не би му показало нищо.
Тя ще чака той да направи следващата стъпка.
И може би-- само може би--
тя е чакала всичките тези години.
Господа, както виждам...
има само един начин да разберем.
Трябва да използваме определен ситуация.
Капа-Омега партито...
Тази вечер.
Това е колата на Джоко.
Виждам колата, Родж.
- Какво по дяволите е това?
- Глава на лос.
Тя къде е?
Ще я намеря. Трябва да е някъде там.
Еврика.
Там е.
Втория етаж на балкона.
Мамка му, той я пипа по задника.
Там трябва да е моята ръка.
Правилно, момчета, няма да ни е лесно там.
Ще бъде опасно. Някои от нас може и да пострадат.
Някои от нас може да не се завърнат...
но това е рискът, който трябва да поемем...
заради нашия другар, Мигел.
А Доуг, Бари, Къркпатрик и аз сме горди...
че ти ще поемеш този риск с него...
докато ние наблюдаваме всеки ваш ход...
точно оттук, от щаб-квартирата.
Е, момчета, няма ли да тръгвате?
Човекът е гений.
Правилно, Мигел. Изглежда сме само ти и аз.
Подкрепи се.
П-добре я изпий.
Цялата.
Делта чи. Сигма докладва.
Какво става?
О, господи, о, Господи. Тя идва, тя идва.
Ей, искаш ли нещо?
Амиии, малък сандвич и коктейл.
OK. Аз ще се погрижа за онази горила.
Останалото е за теб.
- Ей, ти не си ли Стив Пауърс?
- Брей.
Ти ли караш малката червена Алфа?
Знаеш ли, мисля че видях едни момчета да я бърникат нещо.
- Какво?
- Ами да, като идвах насам.
Изглежда се опитваха да я подкарат.
Мамка му.
Бяха четирима или петима здравеняци
Хей, момчета, някой ми бърникал колата. Да отидем да видим.
Майкъл, какво правиш тук?
- Здрасти
- Добре ли си?
Днес получих едно писмо-- страхотно.
Ами това е хубаво, Майкъл.
„Когато те погледна, не мога да откъсна очи от теб.”
Какво каза?
Казах, „Когато те погледна, не мога да откъсна очи от теб...
„а когато ти ме погледнеш трябва да се извърна...
„страх ме е, че ще разбереш, колко много означаваш за мен.”
Майкъл, пил ли си?
„искам да ме прегърнеш...
„и да почувствам тялото ти до моето.”
Луд ли си?
„Това е кара да съм близо до теб.
„Ти не си като другите.
„Ти си толкова чудесен, че не може да се опише с думи.
„Аз знам, че ти не чувстваш...”
Какво по дяволите търсиш тук?
Какво търся тук ли? Ами, кой знае, Стив?
Та не е ли това въпросът, който си задаваме всеки ден?
Казах, какво по дяволите търсиш тук?
О, Майкъл, тук ли си? Навсякъде те търсих.
- Той с теб ли е?
- Стив, той е страхотен танцьор.
Тази песен е хубава. Искаш ли да танцуваме?
Приятно ми беше да си поговорим, Стив.
Ей, задник.
Не, не на теб, на другия задник.
Още една дума, духач такъв...
и ще те обеся на собствената ти вратовръзка.
Добре казано, Родж.
Хей, Леон, спри го! Хванете ги!
Страхотно. Това са Роджър и Майкъл--тичат.
Около 18 момчета идват насам.
- Егати!
- Ей т’ва се вика купом.
- Пали колата.
- Отвори отзад.
Пали колата! Ще ни видят сметката!
Побързай! Побързай!
Хайде!
Побързай! Хайде бе, човек!
Намали, Рикардо!
Спри! Изтървахме Роджър! Изтървахме Родж!
Педали!
Спри!
Какво прави той, по дяволите?
Какво правиш?
- Ух-ох.
- Мамка му!
Стивън, отдавна не сме се виждали.
Спри!
Тоя задник смята да прескочи оградата!
Мамка му!
Мамка му! Вижте това!
Добре!
Мамка му!
Махни се от пътя ми! Пусни ме да изляза!
Жените и децата първо, ти върви по дяволите.
Благодаря.
Родж, какво правиш?
Да се махаме оттук!
По-добре продължавай да тичаш, нещастник такъв!
Хей, те са ни оставили няколко бири!
Майкъл, какво търсиш тук?
Ела, Искаш ли да направим нещо?
Добре ли си? Какво стана?
Нищо. Ела, ще ти разкажа.
- Сега ли?
- Да, сега.
Шшт! Тихо. Да не събудиш татко.
Шшт! Тихо. Ще събудиш баща си.
Не мога да повярвам, че казах всичките тези неща на Дебора Ан.
Мисля си, защо не отида при нея и да й кажа...
„Ей, Деби, аз съм задник”?
Ами, мисля, че тя го знае.
Шибаният Роджър. Как можах да се доверя на това момче?
Каза ми, че Дебора Ан...
ми е написала писмото. Господи.
Тя ти е написала писмо?
Обзалагам се, че е бил Рикардо.
Отивам да му сритам задника.
- Какво пише в това писмо?
- Всичко, което казах на Деби.
Звучеше ми много добре.
Не беше добре. Беше страхотно.
Беше най-хубавото нещо, което някога съм чел.
Беше нещо като „Нежна е нощта”...
или „Вървят ли двама”...
Рикардо е мъртво месо.
Знаеш ли, нещо не ми е удобно.
- О, тук.
- О, благодаря.
Каква нощ.
Тотално разбихме микробуса на Родж.
Знаеш ли, може би писмото е истинско.
Може би някой наистина е влюбен в теб.
Просто искам да знам, защо съм я обичал толкова много.
Искам да кажа, че мисля за нея през цялото време.
Тя е толкова красива.
Всичко в нея. Тя е перфектна.
Мразя го Стив Пауърс.
Сега сигурно му позволява да я докосва.
- Оу.
- Извинявай.
Е, предполагам, че нещата можеха да са и по-лоши.
Искам да кажа, че можеше да съм в болницата...
ако ръката на Стив беше стигнала до ларинкса ми.
Благодаря ти, че ме спаси.
Щом си толкова хлътнал по Деби, защо не и звъннеш...
кажи й да зареже Стив и да ти даде шанс?
Да бе. След тази нощ?
Винаги можеш да й напишеш писмо.
Мразя да пиша. Всъщност тя сигурно ще го скъса.
Ами, всъщност няма, ако не знае от кого е.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, не се подписвай.
Само намери някой, който да й го даде.
И тогава, ако не й хареса...
тя никога няма да разбере, кой й го е написал.
Ти би могла да й го дадеш.
Ами, не знам.
Моля те.
Ти си истински приятел.
„Скъпа Деби...
„Ти си толкова...”
„толкова...”
По дяволите.
„Много искам да ме прегърнеш...
„и да почувствам тялото ти--”
Чакай, радикално!
- Добро утро, момчето ми.
- Здрасти, мамо.
Какво правиш толкова рано?
Лятна ваканция— имам много задачи.
Например?
Тайфата се събира в парка.
Ще се опитаме да си гепим по някоя мацка.
И какво ще ги правите, след като ги гепите?
Ами не знам, какво правеше татко с теб?
По-добре да не знаеш, докато не пораснеш още.
Какво е това?
- Закуската ми.
- Изглежда отвратително.
Хубава е, защо не я опиташ?
Ще ти чукна няколко яйца.
Не, мамо, момчетата ще ме чакат. Трябва да тръгвам.
- Джефри.
- Мамо, трябва да тръгвам.
Ще ти трябват парички да си купиш свестен обяд.
OK, мамо, но свестният обяд струва скъпо.
Ето заповядай.
Грациас, сеньора.
Боже мой!
Добро утро.
Добро.
- Какво ти е?
- Нещо ми влезе в окото.
Това пък, какво е?
- Закуска.
- Изглежда ужасно.
- Да ти приготвя ли нещо?
- Не, благодаря, бързам.
Ще хапна една поничка в офиса.
Довечера на училище ли си?
Да бе, вярно. Днес е четвъртък, нали.
След това ще се прибереш ли веднага?
Скъпа, ще се опитам.
Просто не знам. Може да се наложи и да остана.
Ще се прибера, веднага щом мога, но не ме чакай.
Просто си легни, аз няма да те будя.
Лъжеш кучи сине. Как можа?
Мамо?
Добре ли си? Какво има?
Ох, заради пощальона е.
Каза, че ще дойде в 8:00, а още го няма.
Никой не държи на думата си вече! Всички са копелета!
Здрасти, Майкъл. Как си?
Разплака майка ми. Сега доволен ли си?
Мамо.
Всичко е наред, мамо.
Мисля, че той никога вече няма да закъснява.
Благодаря ти, Майкъл.
- Здрасти, Елизабет.
- Здравей, Джордж.
О, Джордж, ще ми заемеш ли учебника си за малко?
Тази вечер ще се занимаем с двата вида разходи...
свързани с производствените процеси.
Те са „променливи” и „фиксирани”.
В таблицата на страница 98 във вашите учебници...
ще видите нагледно, това за което ви говоря.
Всички да отворят на това място?
Забележете на диаграмата, че променливото участие...
е свързано с печалбата като...
себестойността се получава...
с „x” са отбелязани нещата, които произвеждаме.
Сега себестойността...
се определя единствено от вашите разходи.
Променливите разходи включват конкретните материали, лабора...
и режийните, приложими за всяка една единица.
Някой ще дефинира ли понятието „фиксирани разходи?”
Никой ли не иска да дефинира понятието „фиксирани разходи?”
Майкъл, закъсняваш.
Тони, извинявай, че закъснях, аз...
написах го, но загубих страшно много време.
Не знам. Мисля, че се получи добре.
Не знам. Само й го дай.
Какво е това?
О, това е за Морската Академия.
Смяташ да караш гимназията на кораб?
Аз започвам шестнайсетте.
Не знаех, че си решила това. Защо не си ми казала?
Сега се реших.
- И готова ли си?
- Да, Майкъл?
Не, не, не, много съм нервен. Нищо не ми се яде.
Ти поръчай.
Искам сандвич с кюфте и още едно Пепси.
- Достатъчно е.
- Ей, почакайте.
И аз ще взема едно Пепси.
Пепси. Нещо друго?
Не, не. А, да...
ти сандвич с кюфте ли си поръча?
Донесете ми сандвич с кюфте.
Сандвич с кюфте.
Значи: два сандвича с кюфте и две Пепси-та. Това ли е?
Не искаш ли една пица, а?
Дайте ми една малка...
Не, не, не, направете я средна.
Абе, я ми донесете голяма пица.
Значи: два сандвича с кюфте, две Пепси-та...
и една голяма пица. Асорти ли да бъде?
Не, само със сирене.
И маслини.
И гъби.
И салам.
Всичко.
Без лук.
Боже, наистина ли ще й го дадеш?
Тази вечер ли ще й го дадеш?
Как ще изям всичката тази храна?
Преди да тръгнем, искам да ви кажа нещо.
Знам. че всички се трудите много през деня...
и знам, че си мислите за това, как...
по-вълнуващо да прекарате вечерите си...
но помнете, че квалификацията, която ще придобиете тук...
ще ви донесе повече приходи, когато излезете оттук.
Без жертви няма награда.
Това е всичко. Благодаря ви.
Мисля, че трябва да поговорим.
Ще ти помогна във всичко, което мога, Джордж.
Какви трудности срещаш?
Аз само... Елизабет, боже... Мисля, че рано или късно...
ти ще се запиташ, дали си заслужава.
Да, Джордж, така е.
Добре казано.
Джордж, не е толкова трудно.
От теб се иска да искаш да прекараш времето си...
Знам, знам, но аз съм женен.
И аз съм омъжена, но някакси успявам...
и наистина си заслужава.
Получаваш едно голямо чувство на пълноценност.
Чакай. Ти си го правила и преди?
Джордж, аз правя това от години.
Джордж, да не се тревожиш за Кони?
Ти имаш най-разбраната жена на света.
Просто трябва да й дадеш малко време.
Знаеш ли, че аз имах този проблем с Лу в началото.
В началото е малко страшничко...
но после всичко си идва на мястото.
И след няколко години,
си загърбил вече всичко...
освен желанието, което наистина си струва.
Боже мой!
Къде съм гледал досега?
Ние се познаваме от много отдавна.
Не разваляй всичко сега, Джордж.
Ти си абсолютно права, Лиз.
Ние се познаваме от много отдавна...
и не мога да отрека, че никога досега не съм чувствал...
но не съм си мислил, че ти, Елизабет...
Много, много съжалявам.
Ще ти звънна следващата седмица.
Така е добре. Мисля, че така е добре.
Мисля, че си права. Благодаря ти.
Знам, че е сложно...
но ако тази работа с писмото стане...
и аз излезна с Деби...
как мислиш, че трябва да се държа?
Да се държиш ли?
Стига бе, Тони, тя излиза със Стив Пауърс.
Той е на 20 години.
Тя ще очаква от мен нещо.
Майкъл, да не искаш да кажеш, че не знаеш, какво трябва да правиш?
Не, не, не, не, не Знам, какво да правя.
Просто не искам да прибързвам.
А също така не искам и да й дам много малко.
Искам да й дам това, което тя очаква от мен.
Мисля, че трябва нещата да се развият от само себе си.
Абе, Тони, аз не съм като другите момчета.
Така е. Майкъл, аз не знам.
Мисля, че ако е писано да се получи нещо...
между двама души, то ще стане.
Ти не можеш да го предизвикаш насила.
Правилно.
Тони, виж, мога ли да ти кажа нещо?
Но трябва да ми обещаеш да не казваш на никого.
Обещавам.
Ако трябва да говорим, конкретно технически...
Аз никога не съм го правил.
О, я стига бе.
Ами с Карол Ломбардо?
Какво с Карол Ломбардо?
Онази екскурзия. Тя прекарала нощта в тво...
разказваше на всички, че сте стигнали до края.
Ами, Карол Ломбардо имаше идея да стигнем до края...
тя говореше за това цялата нощ...
после падна и заспа, преди да стане каквото и да е.
И ти никога не си го правил?
- Наистина?
- Наистина.
Карол Ломбардо наистина се хвалеше за онази нощ.
Аз знам, че никога няма да я забравя.
И аз никога не съм го правила.
О, я стига, Тони.
Роджър ми е на-добрият приятел. Той ми разказа всичко.
Излизала съм с Роджър точно два пъти.
Е, според Роджър...
няма значение, колко пъти сте излизали.
Той е използвал пълноценно времето, когато сте били заедно.
Както изглежда е било нещо наистина върховно.
Какво точно ти каза той?
Хайде бе, Тони, това е между теб и Родж.
Не е моя работа.
- Какво ти каза?
- Тони, недей.
Каза сам, че сте се прегръщали, целували и тези три неща.
Точните му думи, Майкъл.
Каза, че си му разпиляла мозъка из микробуса.
Благодаря ти. Пак заповядай. Лека нощ.
Ей, благодаря, мандолино!
Мандолина. Те наричат нашия приятел мандолина?
О, боже, колко нелюбезно.
Хайде, момчета. Ще се отдръпнете ли?
Опитвам се да работя тук.
Трябва да изплащам ремонта на буса, който Дюран Дюран потроши.
Добре дошли в „Танцуващият Бургер”.
Какво ще обичате, моля?
Роджър, ти ли си?
Йее. Кой е това?
Чух, че си бил страхотен любовник.
Любовник?!?! Мандолината?
Ами да, правилно си чула.
Защо не се покажеш на прозореца...
така, че да те видим по-добре?
Добре, ще се покажа веднага, щом ми отговориш на един въпрос.
Казвал ли си на твоите приятели...
Че съм ти разпиляла мозъка из микробуса?
Така си и мислех.
Ооооо, ще има екшън.
Тони, само не микробуса!
Тони, недей! Ще съжаляваш за това!
Тъкмо го стегнах. Не, Тони!
Моля те, не ми причинявай това.
О, не, не! Ще съжаляваш за това!
Тони, ще те убия! Недей...
Роджър, връщай се обратно!
Тони, не ми причинявай това!
Връщай се на работа!
- Не, Тони!
- Вкарайте го вътре!
О, това ми е вечерята!
Момчета, тя да не е пияна.
Точната фраза е: БЯСНА.
Хайде, миличка!
Исусе!
Ти си била смела девица.
Не е твоя работа.
„Моя най-мила любима...
„Аз те обичам повече от вчера...
„и повече от всички вчерашни утре.”
„Нищо не е толкова скъпо за мен, като теб”
О, Майкъл, това са глупости.
„Любовта е цветето на времето...
„и всяко цветче, което пада...
„е една вечност без теб”
Господи, това да не ти е магазин за поздравителни картички?
„най-накрая намерих кураж...
„да ти напиша това писмо.”
„Ти може би никога няма да узнаеш..
„кой съм аз...
„но това не би те спряло...
„да ми дадеш...
„нак-страхотния подарък...
„който някога съм желал.”
Идиот.
„Ако само за един кратък миг...
„Бих могъл да почувствам устните ти върху моите
„Бих умрял като най-щастливият мъж.”
Аз съм влюбена. Това е най-прекрасното писмо,
което съм получавала... и съм чела през целия си живот.
Това е дори по-хубаво от онова, което получих от Джим Уайът.
Той беше толкова влюбен в мен.
Но това, това е... Трябва да ми кажеш, кой го е написал.
Не мога.
- Тони, ти си ми най-добра приятелка.
- А така ли е, наистина?
Е, почти.
По дяволите, кажи ми, кой го е написал.
Деби, обещала съм, не мога.
Мразя те.
- Има ли някой вкъщи?
- Тук съм, мамо!
Здравей, Тони. Как си?
- Добре, мисис Фимпъл. Вие как сте?
- Добре. Здравей любима.
Къде е баща ти?
Нощна смяна.
Единствената нощ, когато не съм на училище. Няма да го чакам.
Кой написа шибаното писмо?
Мисля, че е време да си тръгвам.
Тони, как може да постъпваш така с мен?
Аз бих могла да се...
...влюбя в това момче.
Мисля, че очевидно той е влюбен в мен.
- Ами Стив?
- Какво Стив?
Ами, Деби, чух че си му била разпиляла мозъка.
Какво? Кой ти каза това?
Нали знаеш Роджър?
Работи в „Танцуващият Бургер” и кара един микробус?
О, онова малко копеленце.
И все пак ти излизаш със Стив.
Мислех си, че наистина е сериозно.
Може ли някой да бъде сериозен към такъв като Стив!
- Здрасти, Стив.
- Тони.
- Здрасти, Деб.
- Здрасти, мила.
Здравей, Стив.
Да, това ми е името да не би да си забравила?
Хе, ами целувка за стария Стив?
Ела и си я вземи.
Твоят старец вкъщи ли е?
Долу ръцете от дъщеря ми, любовнико.
Здравейте м-р, ъъ... лейтенант Фимпъл.
Как сте сър?
OK, Джоко. А ти самият?
Мамка му. Заякнал си.
Как я караш с дъщеря ми, а?
Татко.
Внимавай, синко.
- Какво е две и две?
- Татко!
Само се шегувам, Стиверино.
- И още нещо, любовнико.
- О, господи.
Ако забременее, ще ти напълня задника с олово.
Татко!
Искам да умра.
- Тя наистина ли го хареса, а?
- Да, Майкъл.
Ама наистина ли.
Тя каза ли: „Наистина ми харесва”?
Майкъл, тя го хареса, OK?
Тя го хареса. Ауу.
Мисля, че трябва да й напиша още едно. Ти какво мислиш?
Мисля, че трябва да й напиша още едно писмо?
Господи.
Моля те, Тони, трябва да ми кажеш, кой го е написал.
Добре. Искаш ли да се срещнеш с него тази нощ?
- Здрасти?
- Здрасти, аз съм.
Искаш ли да се срещнеш с нея?
Тази нощ? Искаш да кажеш „тази нощ”?
Да, тази нощ.
Йеее, сигурна ли си. Тя знае ли, кой съм?
Не, затова и иска да се срещнете.
- Готов съм, кога?
- В 8:00? В парка Мак Кембридж?
OK, благодаря ти, Тони. Толкова много...
а какво мислиш, че трябва да си облека?
Книжна кесия на главата.
Целият е твой.
О, господи! Много ти благодаря, Тони.
Ти наистина си ми най-добрата приятелка.
Какво си мислиш, че трябва да си облека?
Нещо скромно.
О, Кристиан Скромниор, имам хиляди такива.
Как си?
Виж, Майкъл, Чакам някога, OK?
- Е, ако нямаш нищо против...
- Ами, това съм аз.
- Какво ти?
- Аз ти писах.
Майкъл, наистина не съм в настроение, OK?
Аз написах писмата.
Тези, които ти даде Тони. Аз ги написах.
Ти?
По дяволите.
Миналата седмица, когато ме целуна...
- Никога не съм мислила...
- Нито пък аз.
Но това писмо, Джордж...
Знам, знам. Толкова бях... емоционален.
- О да, така беше.
- Ами, може би ние...
Не знам. Ти искаш ли го?
Може би ние трябва...
да пием по едно кафе.
Кафе, това е добра идея.
Да, много добре.
Кафе, това е супер.
Хайде. Дай да ти помогна с тези книги.
О. Благодаря ти.
Ами аз не пия кафе.
Нито пък аз.
- Гладен ли си?
- Ами да, да.
О, благодаря ти, Джордж.
Райън.
Джордж Райън.
Въшлив нещастник.
Вярваш ли в това?
Не, не мога да повярвам.
Не мога да го проумея.
О, господи, тя го докосва!
Ще се самоубия.
Те си чакат хамбургерите.
Как е успял да свали Дебора Фимпъл?
Не знам, но щом Майкъл е успял...
мога да отгатна, кой ще е следващият.
Ами да.
О, Господи.
Мисля, че никога не съм чела нещо подобно като тези писма.
Аз веднага се влюбих.
Твоите чувства са толкова удивително прекрасни.
Да си способен да вземеш...
и да напишеш на хартия нещо толкова...
Мисля, че ти си поет.
Какво искаше да кажеш с това...
Бих ти дал най-прекрасния подарък, за който някога си мечтала?
Ами...
Естествено аз го отдавам на цялостната концепция за подаръците.
Нали знаеш...
Това е прекрасно мислене.
Господи, Майкъл.
Аз... наистина, ти знаеш.
А това е като...
Мисля, че...
ако не беше написал тези писма?
Тази вечер щях да съм със Стив.
Мигел, компадре, как си?
Ти ли си поръчал пикантен хамбургер...
или твоята любима?
За дамата е, Родж. Благодаря ти.
Остави го, Роджър.
Деби, ти навярно не ме помниш...
но аз бях в твоя клас по биология миналата година.
Казвам се Роджър, Роджър Деспард младши.
Аз стоях зад теб.
Помниш ли ме?
Роджър, ти ли караш един микробус?
Ами да!
Заври си го това, там където не те огрява, лъжливо копеле такова!
Всичко хубаво.
Защо хората не си държат затворени устите...
за неща, които не са абсолютно верни.
- Какво е казал?
- Не е важно.
Казал, че съм разпиляла мозъка на Стив Пауърс.
Той ли?
- Ами, Тони каза, че бил той.
- Тони ли?
Нещо не е наред ли?
Хората просто трябва да си затварят устите...
за неща, които не знаят.
Майкъл, ще ме закараш ли до парка Куг?
Супер.
Мразя те, Майкъл.
Обичам те, Майкъл.
Знаеш ли, не съм идвала тук от 1965.
Ами. Почти нищо не се е променило.
Нищо, освен противозачатъчните средства.
Надявам се.
Съжаляваш ли, че не се омъжи за Ед?
Всички си мислеха, че вие двамата ще се ожените...
веднага след гимназията.
Не. Не и след като срещнах Лу.
Лу беше точно за мен.
Брей. Така беше и с мен и Кони.
Обичам Кони. Много я обичам.
Да, тя е страхотна. Наистина е такава. А аз обичам Лу.
Ами Лу е...
Искам да кажа, той не е на твоето ниво...
Аз харесвам Лу.
И Лу те харесва.
Ще го убия.
Запали си фаровете бе, задник!
Какво си мислиш, че правиш зад...
- О, Стив, здравей.
- Да сте виждали Деби?
- Виждала ли си Деби, Лин?
- Не.
Хей, какво, хей!
Дейвид, върни се обратно!
Стив! Стив, търсих те.
- Махни се от пътя ми, Тони.
- Какво правиш?
- Тя е с някой друг.
- О, стига бе, Стив.
Ще го открия и ще го сритам в задника.
Стив, забрави за Деби.
Има и други момичета...
които могат да ти дадат повече неща от Деби.
- Кой имаш предвид?
- Ами аз например.
Не можеш ли...
не можеш ли да почувстваш, колко голямо е сърцето ми?
Ами... Наистина имаш голямо сърце.
Ти, ъъ... искаш ли да отидем някъде?
Сигурна ли си? Защо не?
Колата ми е ето там.
Да тръгваме.
Знаеш ли нещо, Тони?
Винаги съм те харесва.
Всичките тези години.
О, мисля, че съпругът ми вече се е прибрал.
Много ти благодаря.
- Лу.
- Кони, трябва да поговорим...
но първо ми обещай, че ще бъдеш силна.
Ние двамата трябва да бъдем силни.
Отнася се за Джордж.
Копеле.
Не трябва да сме тук.
Джордж, ние не трябва да сме тук.
Ние сме щастливо женени.
Да, така е.
Не ме гледай така втренчено.
Нищо не мога да направя.
Ти си толкова прекрасна.
Пожелах те от първия миг, когато те зърнах...
в твоето работно облекло.
Джордж, защо не направи нищо през цялото това време?
Защото...
Защото бях говедо.
- О, господи!
- Знаех си.
- О, господи!
- Какво, съжалявам.
Дъщеря ми е в онази кола.
О, и синът ми, боже мой, боже мой! Тоя е моят син.
- Джордж, Джордж.
- Какво?
Трябва да се махнем оттук веднага.
- OK, да тръгваме.
- Мислиш ли, че са ни видели?
Не знам.
- Бързо, Джордж.
- О, Господи! О, Господи!
Джордж, Джордж, Джордж, бързо.
Oh, Лу, не мога да повярвам.
Всичко е OK, скъпа. Ние ще сложим край на всичко това.
Мамка му! Изпуснахме ги.
Точно тук бяха. По дяволите!
Добре ли си, Кони?
Oh, Лу, какво ще правим сега?
Не знам, мила, аз...
не знам.
Знаеш ли, че не съм бил тук от 1965.
Почти нищо не се е променило.
След теб.
Е...
тук си живееш, а?
Всъщност си още малка да притежаваш къща като тази.
Ей, искаш ли бира?
О, не, благодаря.
Имаш ли презервативи или...
да ида да разбия някоя будка?
Стив, къде ти е банята?
Имам си нещо в чантичката.
Ей там.
Ей, Стив, нахлузи си гума на лицето.
Мамка му.
Чуваш ли ме там, Тони?
По-добре изчакай.
Виж, Тони, не мисля, че е добра идея.
Искам да кажа, аз те харесвам, ти си много хубава...
но мисля, че не трябва.
Искам да кажа, аз обичам Деби.
Искам да не е така, но какво да направя.
Аз също си имам чувства.
Но не мисля, че ти и аз трябва...
ти знаеш, аз си мисля, че аз и ти, ъъ...
Мисля, че не трябва.
Освен, ако разбира се твоето сърце...
защото, нали знаеш, аз също те разбирам, Тони.
Как могат да ни причинят това?
Ме можеш да си представиш дори, какво могат да ти причинят хората.
Аз се сблъсквам с това всеки ден.
Понякога се усещам, че си казвам...
„Лу, как може хората да вършат такива неща?”
Предполагам, че...
те са просто слабохарактерни, Кони.
Аз със сигурност не бих сторил такова нещо на Лиз.
Искам да кажа, че за 20 години никога не съм я мамил.
И аз не съм поглеждала друг мъж.
Първо исках да ги убия – жена си и приятеля си.
Моят съпруг с моята приятелка.
Какво по дяволите ще правим, Кони.
По дяволите всичко.
О, Господи, да!
О, Лиз дори не го докосва вече.
Синът ми е в онази кола!
Мамка му! Той е с дъщеря ми!
Господи, Лу, какво ще правиш?
Върни се тук. Искаш да ни видят ли?
Стой тук! Наведи се!
Трябва да се омитаме оттук.
Не искам да се правя на девственица...
но това е първият път, когато сме заедно...
и не мисля, че му е дошло времето.
Добре. Да, твърде рано е.
- Ще ми подадеш ли сутиена?
- Да, разбира се.
О, слава богу.
Няма го.
Кучи син.
Благодаря ти, Лу.
Мамка му!
Ти, долен, жалък кучи син!
О, господи.
Знаеш ли, никога досега не съм излизала...
с момче на моята възраст.
Нито пък аз.
На колко години си?
71, 72.
Знаеш ли, не мога да си спомня, толкова остарях.
Ти си на 16, нали?
Ами, ако искаш да знаеш, чисто технически...
О, господи, ти си хлапе.
Стига де. В събота ставам на 17.
Сериозно? Тази събота?
Да. Това е преломен момент за мен.
От този ден нататък край на пелените.
Бонжур, кожени панталони.
Мамка му. Това е баща ми.
Звънни ми утре.
Обещаваш?
- Страхотно.
- Уау.
Наистина.
Лъжливо копеле, кучи си.
Такава отрепка.
Добър вечер, м-р Фимпъл.
Да ти го начукам.
Здрасти, Тони. Деби е. Трябва да ми помогнеш.
Рожденият ден на Майкъл е в събота...
и искам да му спретна купон.
Твоите родители нали още ги няма?
Чудесно, ще бъде супер да се съберем в твоята къща.
Ще бъде супер и ще се погрижим за всичко.
- Обещавам ти.
- Не.
О, Тони, моля те?
Знаеш, че не мога да го направя тук Нали познаваш баща ми.
Освен това те ще се събират да играят бридж.
Деби, не мога. Обещала съм на нашите.
О, моля те, Тони? Моля те, моля те, моля те?
Няма да се наложи да правиш нищо.
Твоята къща е достатъчна.
Той ме изведе тази вечер и аз искам да мога да му обещая нещо.
О, ти просто трябва да кажеш „ДА”. Аз съм влюбена.
О, моля те?
Е, добре де.
Благодаря ти, Тони.
Изглеждаш чудесно.
Надявам се.
Не мога да повярвам, колко много пари похарчих днес.
Гледах този филм снощи.
Трябваше да мина през всеки един магазин в този град.
Трябва да съм изминала най-малко 16 километра.
И най-накрая открих един страхотен бутик...
какъвто никога не си виждал през живота си.
Всъщност оттам си купих тези ръкавици.
Но там имаше такива страхотни аксесоари...
и бижута, за които си струва да умреш.
Тези обеци, които видях там...
с брилянти и перли. Трябва да ги имам.
Мислех да се върна, но тогава отидох в магазина на Магнин.
Искам да кажа, там има абсолютно всичко...
и аз купих най-хубавата рокля. Господи, толкова е хубава.
Ами тази тафта с малки плисета.
Ама обувките пък бяха трепач.
Отне ми цяла вечност, докато намеря подходящия чифт.
Ходих и в Капецо, и в Журдан, и в Бълок...
най-накрая намерих тези в Хенсхаус...
и те вървят на всичко.
Тези са страхотни и много си ги обичам.
А пък тази антика? Отдавна я имам.
Момче, какъв ден, а. Невероятен.
Трябваше да извървя 20 километра.
А има още толкова много за пазаруване...
просто вървиш и купуваш какво ли не.
Искам да кажа, не само трябва да знаеш, къде да отидеш...
но трябва наистина да отидеш там.
Денят след Коледа е най-добрият ден през цялата година.
И така става, като направиш най-добрите покупки.
Можеш да си подмениш целия гардероб на половин цена.
Миналата година, аз...
Ви например Тони...
Аз харесвам Тони. Не ме разбирай погрешно.
Тя не разбира много от дрехи.
Искам да кажа, тя не може да се облича екстравагантно...
ако даваше малко повече пари за това, което облича.
Скъпи, глада съм.
Все пак съм извървяла 30 километра днес.
Казват, че храната е заместител на секса.
Гледа ли „Д-р Живаго” снощи?
Ами да! Точно това гледах.
Обичам момента, когато Род Щайгер...
беше най-добрият.
Искам да кажа, че дрехите на Джули Кристи бяха нев...
Мамка му! Проклятие!
Мамка му! Омазах си панталоните...
не мога да повярвам, шибана работа!
Мамка му!
Трябва да отида до тоалетната. Ще ми вземеш ли една сода?
Извинете ме! По дяволите!
По дяволите!
Може ли една сода, моля?
- Нещо друго?
- Не.
Какво й стана на Деби?
Разля нещо върху панталона си.
- Драма.
- Не се впрягай.
15 цента.
Ах, тази шибана работа!
Тони, ще ми заемеш ли малко пари?
Разбира се.
Благодаря. Ще ти ги върна, обещавам.
Забрави.
До събота.
Извинете ме. Ще ми свършите ли една услуга?
Видяхте ли едно момиче да минава оттук с леке на панталоните си?
Къде ми е проклетата сода?
Съжалявам, Майкъл.
Мисля, че не ти беше приятно тази вечер.
Не, всичко е OK. Чудесно си прекарах.
Ще се реванширам на рождения ти ден.
Обещавам.
Ти навярно се питаш точно сега...
защо твоят по-малък брат...
очевидно взема пари назаем от теб.
Ах, ти малко копеленце!
Но, Майк! Майк, недей, не прави това!
- Майк! Мамо!
- Дай си ми парите.
Ето, вземи. Какво смяташ да правиш?
Не в розите на мама!
- Здрасти.
- Здравей, Лиз.
Аз съм, Джордж. Можеш ли да говориш?
Да, мога.
О, господи, гласът ти звучи толкова хубаво по телефона.
И аз си мислех за теб цяла седмица.
И аз, Джордж.
Но аз само... виж, Лиз...
Аз не знам, какво ще излезе от всичко това.
Искам да кажа, че не знам, какво ще излезе от всичко това.
Не мога, не мога. Обичам Кони твърде много.
Господи, и аз обичам Лу.
А и ние не сме такива хора, Джордж.
О, Господи. Знам. Макар понякога да ми се искаше да бяхме.
Знам. Знам.
И сега...
Ами това е.
Постъпваме правилно, Джордж.
Да, да. Знам, че е така.
Ами, аз...
ще те видя ли пак някога...
Ще се видим в събота.
По дяволите! OK, Лиз, щом искаш Да о направим...
По дяволите!
Ще се видим в събота, където и да е.
Не, Джордж! Нали ще играем бридж.
Ти и Кони ще идвате у нас.
Вярно.
Бридж... Бридж...
Всичко е наред. OK, Джордж. Няма да правим нищо.
Добре...
Събота. До тогава.
Лейтенант Фимпъл слуша.
Постоянно си мисля за това, Лу.
И аз, Кони.
Ние не сме като тях. Аз много мислих....
Нещо в мен продължава да ми казва...
„Хей, Фимпъл, какво по дяволите си мислиш, че правиш?
„Та ти имаш жена и дете. Ти си детектив.
„Не мислиш ли, че може да бъркаш?”
Вероятно, но искам да кажа...
Мисля, че си много атрактивна жена, Кони.
По дяволите, ти си много атрактивна жена.
Ако не беше това в мен, бих казал...
бих казал още нещо.
Лу, млъкни. Говоря за събота вечер.
OK, по дяволите. Щом искаш, да го направим.
Събота е чудесно. Къде да се видим?
Лу, говоря за срещата по бридж!
Бридж! Вярно, ние ще идваме у вас!
Ти и аз, той и тя, всички заедно...
на едно и също място по едно и също време!
Бридж. Чудесно. Това е точно, което ми трябва...
да раздухам всичко.
Добре ли ти е?
Да, чудесно е.
Не можеш да си представиш, колко труд положих...
да свърша всичко.
Наистина оценявам всичко.
Нали знаеш, колко е важно всичко това, Тони.
Знаеш ли, че Деби и Майкъл излизат заедно.
Тя винаги излиза с всичките тези момчета от колежа.
Сега тя му спретна този купон...
и аз подочух, че тя щяла...
О, момче.
Тя ще... какво?
Какво ще даде на Майкъл?
Виж, ако ти кажа, обещай ми, да не казваш на никого.
О, я забрави. Не ме е грижа.
Добре, Ще ти кажа.
По-късно тази нощ, тя ще...
Добре де, те ще го направят.
Тя ще стигне до края с него.
Уау. Искам това да беше моят рожден ден.
Страхотно!
Пожелай си нещо.
Добре!
Реч! Реч!
Реч за Майкъл.
Много ви благодаря, дами и господа.
Бих искал да благодаря на м-р Куинси Джоунс.
Остава да нарежем и да изядем тортата.
Ето това е! Ние печелим, вие губите.
OK, победителите се преместват нагоре, победените надолу.
Добре, всички сме тук.
На таблото на победителите.
Мисля, че всички си прекарахме чудесно тази вечер.
Да, така мисля.
Елизабет, ти си много добра в тия работи.
В играта де!
Ти, лъжливо лайно такова!
Какво толкова казах? Чакай малко! Казах в играта!
- Ти каза „в ония работи”!
- Лу, за бога!
Исках да кажа в играта!
А, така ли? Значи не е това, а!
Не знам, какво да кажа! Исках да бъда любезен!
Любезен? Ще ти дам аз една любезност!
Хайде стига! Престанете!
Спри, Лу!
Можеш ли да си представиш, какво правят точно сега?
Невероятно
Сега, Майкъл.
Сега.
- Ох!
- Какво има?
Нищо.
Слез малко надолу.
- Деби, какво има?
- Боли ме.
- Какво искаш да направя?
- Направи го както трябва.
Ами мислех, че съм го направил.
Ето тук. Опитай пак.
- Така няма да стане.
- Ще стане.
- Опитай пак.
- Не искам.
Какво ще си помислят приятелите ми, ако не го направим?
Все ми е едно.
На мен не ми е. На много хора казах.
Майкъл, като слезеш там долу...
дръж се така, сякаш това е било на-страхотното преживяване за теб.
Не искам никой да разбере за това.
- Хе, момчета, вижте, кой си идва.
- Уау, чакайте малко.
Благодаря на всички, че помогнахте да подготвим този прекрасен...
рожден ден на Майкъл.
Няма проблем.
Благодаря ти, Тони.
Не ми казвай, какво сме правили!
Знам, много добре, че нищо не сме направили!
Не ми казвай, какво не си направила, защото аз знам!
О, предполагам, че си бил там?
В интерес на истината, бях там!
Какво искаш да кажеш с това? Как така си бил там?
Откога започна да шпионираш хората?
От край време! Това ми е работата! Аз съм ченге!
- Не, не искам да слушам!
- Но аз не съм...
Не искам да говоря за това!
Това е чудесно, защото наистина няма за какво да говорим!
Точно така! Вече няма за какво да говорим!
- Искам развод!
- Какво? Проклятие.
Ти не си на себе си. Загубила си си ума.
Не мога да повярвам, че ми причини това след 20 години брак...
Проклятие! Аз наистина нищо не съм направил!
Колко пъти да ти го повтарям?
Докато намериш някой, достатъчно тъп да повярва на това!
По дяволите, казвам ти истината, нищо не се е случило.
О, нищо ли?
„ Когато те погледна, не мога да откъсна очи от теб”
Не бих казала на това „НИЩО”.
„Искам да ме прегърнеш и да почувствам тялото ти...”
Виж какво, аз не съм писал това писмо.
Господи, мамо! Какво правите с моето писмо?
Не мога да повярвам
Никой ли вече няма право на личен живот тук?
Твоето писмо?
Това е последният ми ден в училище.
Може ли да не ми се бъркате в личния живот?
Не мога да повярвам!
Никога вече не може да се довериш на родителите си.
Ще си взема куче-пазач и базука.
Това е чудесно. Какъв завършек на един прекрасен ден.
нали знаете, някои хора още вярват в любовта!
Някои хора все още вярват в брака!
А някои хора все още вярват в доверието!
А, това е усмивка!
Как можеш да кажеш това след всичко, което направихме?
Никога вече няма да ти вярвам!
За какво говориш?
Нищо не се е случило! Ще ме чуеш ли?
Ето за това говоря!
„...ако само за един кратък миг...
„бих могъл да почувствал устните ти върху моите...
„Бих умрял като най-щастливият мъж.”
Ти на това нищо ли му викаш?
Татко, това е моето писмо! Как можа?
Твоето писмо?
Майкъл го е написал за мен! Как може да го четете?
Никога няма да ви простя. Никога!
О, миличка.
Какво търсиш тук?
Заета ли си?
Купонът свърши, Майкъл.
Виж, може ли да влезна за малко?
Защо? Какво има?
Деби и аз.
Не знам. Мисля, че направих голяма грешка.
Ами, нали знаеш, колко интересно е това за мен...
късно е, искам да си лягам.
Чакай малко. Само една минута.
Защо си толкова разстроена?
О, нищо особено.
Виждаш ли, аз предоставих къщата си на един приятел...
само че не знаех, че...
имало още нещо.
Не знаех, че двама от моите приятели...
ще се оправят в спалнята на родителите ми!
Та, следващият път, може да ме предупредите...
да не искаш да ми кажеш, че не сте ме използвали!
Тони, аз самият не знаех, че това ще се случи.
- Да, но всички други знаеха.
- Да, но нищо не стана.
Да бе. Нищо.
Нищо не стана, OK? Нищо не стана.
Добре, а какво тогава правихте горе?
Виж, не се получи!
Не съм предполагам, че ще кажа това на някого...
защото тя искаше всички да си мислят...
че сме имали чудесно преживяване.
Но това не е нещото, заради което дойдох тук.
Така ли, предполагам, че трябва да отгатна?
Искаш ли да излезеш с мен някой път?
Какво?
Мисля, че трябва да си уредим истинска среща.
Ти и аз заедно.
Какво по дяволите стана с Деби?
Не знам!
Не знам.
Просто не беше това, което си мислех, че трябваше да бъде.
Очаквах тя да е като...
теб.
Помниш ли, когато бяхме заедно.
Това е, което очаквах да бъде, но не беше.
Добре де, тя е най-красивото момиче в училище.
За всички, които познавам, тя е най-красивата на света.
Но само ти можеш да си толкова проницателна.
Защото, когато започнеш да слушаш...
всички лампи са запалени, но няма никой вкъщи.
Тони, ти и аз бяхме приятели дълго време.
И аз искам да бъда с теб повече, от когато и да било.
Ти навярно не усещаш, колко силно ме привличаш.
Виж, може би ние пропускаме нещо.
Може би трябва да излезем на истинска среща.
Просто да се убедим?
Какво мислиш?
Мисля, че току що спечели наградата „Задник на годината”.
От тази страна.
Искам да знам само едно нещо, Майкъл.
Кой е човекът, написал тези писма?
Деби, съжалявам, но бих искал да съм честен с теб.
Аз само, ъъ...
Какво е това?
О, това е жестоко, Майкъл. Наистина е жестоко.
Откъде ги взе?
От мъжа, който си мислех, че обичам.
Аз не съм ги писал тези.
Това не са писмата, които аз написах.
Ти си същински задник!
Почакай, когато Стив те пипне...
не искам да съм на твоето място.
Хей, там ли е Тони? Майкъл се обажда.
О, здравей, Майкъл. Тони е отвън, помага на баща си за колата.
Трябва да говоря с нея.
Съжалявам, Майкъл, но тръгваме след две минути.
Как така тръгвате? И Тони ли тръгва?
Тя заминава в Морската Академия.
Почакайте минута. Аз трябва да говоря с нея.
- Трябва да я видя.
- Корабът й тръгва след час.
Тя ще се върне след една година.
Ще трябва да й напишеш писмо.
Съжалявам. Викат ме. Късмет.
О, Тони, Майкъл тъкмо се обади да се сбогува.
Благодаря.
Не тръгвай! Чакай, Тони!
Тони, чакай!
Почакай малко!
По дяволите.
Хей, спри. Хей, хей.
Хей, почакай! Закарай ме.
Хайде де, някой да ме закара.
Хей, закарай ме!
Хайде де.
О, Господи, колко се радвам да те видя.
Виж какво, трябва да ме закараш на пристанището.
Търсих те, Майк. Сега ще ти сритам задника.
Не, чакай малко. Стив, ти не разбираш.
Можеш да ме сриташ после. Обещавам ти.
Деби ми каза всичко, ти, малко нищожество.
Господи, ти ми счупи носа!
Стив, съжалявам.
Кучи си, счупи ми носа!
Господи. Добре ли си?
Не знам
Трябва да те види доктор. Мамка му. Ще ти взема на заем колата.
Хе! Чакай малко!
Хей, накъде тръгна?
Хей, ами носът ми?
Извинете!
Сър, извинете. Бихте ли ми казали къде е корабът за Морската Академия?
Морската Академия?
Карай надолу по пътя, след 4 или 5 светофара...
свий наляво, след това нагоре, ъъ...
Къде каза, че искаш да отидеш?
Извинете ме, сър! Бихте ли ми казали, къде е Морската Академия?
Не забравяй да пишеш, скъпа.
Тони, чакай! хей!
Чакай!
Спри!
Чакай!
Знам, че ти си написала писмата!
Майкъл, какво?
Писмата! Знам, че ти си ги написала!
Не ме изоставяй! Обичам те!
Какво?
Обичам те!
Ти обичаш ли ме?
Какво значение има?
Обичаш ли ме?
Да! Това ще те накара ли да се почувстваш по-добре?
Скачай, Тони
Превод и субтитри - Любо Гаджев (C) 2003