The Order (2003) Свали субтитрите
Отговорът на моята е знание родено в мрака.
Не винаги е било така.
В началото все още имах въпроси.
В началото тайната ми все още я имаше.
StraightEse
StraightEse представя:
О Р Д Е Н Ъ Т
Брат Доминик...
Учен на католическите тайнства.
Вярващ в нечистата църква.
Църква която няма още дълго да вярва в себе си.
Църквата на стигмата...
екзорсизмът, светците,...
демоните...
и на мен.
Вярвам в много неща.
Аз също.
Точно сега смятам че е време.
Готов ли сте да се изповядате?
Прости ми Алекс.
Извърших грях срещу теб.
Ето го. Това е Алекс.
- Млад е.
- Но душата му е стара, Клайв.
Душата му е стара.
Трябва да говоря с вас.
Винаги ли правите службите на латински?
- Така са ме учили.
- Това противоречи на годините ви.
Не по-малко от това, че сте с гръб към аудиторията.
Знаете, преди 600-700 години
нямаше въобще да ви видят.
Щяхте да пеете месите в огромен църковен хор...
извън кръгозора на богомолците на които било позволено само да... слушат.
Мисля, че щеше да ви хареса в хора, Алекс.
В момента съм тук защото църквата не знае какво да прави с мен.
Е, църквата не знае какво по дяволите да прави със себе си.
Вижте, няма да твърдя, че не зная, че имате квалификация
и умения, които ви поставят в страни от другите свещеници
Обаче от епархията имат въпроси относно вярата ви, Алекс.
Какво искате от мен?
Имам тъжни новини за вас.
- Доминик, главата на вашият орден...
- Знам кой е.
Починал е. Днес. В Рим.
Това ли е майка ти.
Кажи сбогом, Алекс.
Време е да си вземеш сбогом.
Сбогом.
Остави сълзите си тук и ги забрави.
Алекс?
Алекс? Алекс?
Как така кардиналът е намерил време, за да дойде и да ми каже?
Защото го обичах.
Защото той ми беше наставник.
Защото обстоятелствата на смъртта му са... странни.
Трябва да отида в Рим.
От епархията ще го уредят.
В името Божие, в името на Исус Христос, заповядвам ти да се върнеш в ада.
В името Божие, в името на Исус Христос, заповядвам ти да се върнеш в ада.
В името Божие, в името на Исус Христос, заповядвам ти да се върнеш в ада.
Да му го начукам на Богът ти.
Голяма уста, никаква смелост.
Църквата ти ще загуби, отче.
Папата на мрака... идва.
- Ало?
- Томас.
- Опитах се да ти се обадя, приятелю.
- Алекс.
- Как си?
Изслушай ме. Доминик е починал.
- Доминик?
- Да.
О, не.
- Кога е станало?
- Миналата нощ.
Къде си? В Ню Йорк? "Свети Антъни"?
Да. Слушай, отивам в Рим, Томас.
- Кога?
- Утре.
И познай какво. Ти също.
Просто бъди там.
Здрасти.
Здрасти.
Кога те пуснаха?
Днес.
До преди година беше спалня за всички свещеници
Сега е празна.
Ти си тук.
Така е.
Ще изчакам.
Търсим Алекс Бърние.
Аз съм. Станало ли е нещо?
Просо рутина, отче. Познавате ли...
Мара Уилямс?
Да.
Днес е избягала от психиатричната клиника в която е била поставена от съда.
Какво общо има това с мен?
Била е затворена защото се е опитала да ви убие, нали?
Това беше главната причина.
Помислих, че ще искате да знаете, че е на свобода.
Мога да минавам от тук от време на време.
- Всичко е наред. Благодаря ви.
- Както казах, рутина.
Знаете ли, доколкото разбрах от това
тя ви е простреляла по време на упражнение?
Не, докато прогонвах духовете.
Лека нощ.
И на вас, отче.
Излъга ме. Каза, че са те освободили.
Не. Не излъгах.
Казах, че бях освободена. Не съм казвала кой го е направил.
- Мара?
- Алекс...
не се сбогува.
Казаха, че ще е по-добре да не те виждам известно време.
Година?
Не знам.
Пак започнах да рисувам.
- Така ли?
Да. Предимно цветя.
Мислиш ли, че съм луда?
Знам, че не си.
Защо дойде тук?
- Чух, че ме викаш.
- Мара, не го казвай.
Добре. Имах чувството...
че трябва да съм до теб...
в случай, че някой от нас трябва да се сбогува.
Никога преди не съм била в Рим.
Не е ли невероятен?
-Обзалагам се, че е.
- Плаши ме...
още от времето когато бях дете.
А ти оставаш тук.
Не, няма да стоя тук. Не мога да остана тук.
Пък и ти имаш нужда от мен независимо дали го знаеш или не.
- И?
- Славеите ги няма.
Така ли?
- Да.
Няма ги от почти година. Също като теб.
Алекс, погледни ме.
Само ти и аз сме.
Ти и аз докато смъртта ни раздели.
Обещай, че няма да се опиташ да ме убиеш.
Кълна се.
Тук е.
Здравейте.
Мара?
- Какви са те?
- Сираци.
Но на кого си нямам представа.
Била съм и на по-лоши места.
Просто трябва светлина, това е всичко.
Какви са?
Арамейски. Това е езикът на Христос.
Какво пише?
Кръвта влиза.
Кръвта излиза.
Тук трябва да са намерили тялото на Доминик.
Алекс, какво мислиш?
Било е церемония.
В писмото което получих пишеше, че е самоубийство.
Хапчета за сън, господине.
Това той ли е?
Да, той е.
Благодаря ви.
Не, не. Не платих, за да видя лицето му.
Ако нямате нищо против.
Какви са тези белези?
- Да вървим, моля ви. Побързайте.
- Не, не, не. Какви са белезите?
Знаете ли от какво са?
- Може би белези по рождение.
- Не знам. Не съм лекар.
- Това не са белези по рождение.
- Кога тялото ще бъде предадено на църквата?
- Няма.
Когато свършим с него, ще бъде ...
погребано в градските гробища.
Добре. Моля ви, да вървим.
Моля. Елате с мен.
Винаги е приятно да видиш свещеник
- Особено каролинианец.
- Виждал ли сте други?
Може би Доминик Суза?
Каролинианците...
вие превъзхождате дори йезуитите в своето еретическо търсене на познание.
Важно е да вървите между линиите.
- Какви линии?
Този път.
Белезите бяха такива.
Доминик, какво си направил?
"Хлябът и солта изядени от тялото...
греховете на един човек изядени от друг."
Ядяч на грехове.
Ако Хитлер беше имал един такъв в бункера, сега щеше да е в рая.
- Разбира се, ядачите на грехове...
не съществуват от два века, нали?
Какво е купил Доминик от вас?
Много неща.
Последният път, пергамент написан на Арамски.
Какво пишеше?
Не съм умен като Доминик...
учен на тайнствата.
Той дълбаеше на дълбоко и мрачно.
Винаги след знанието.
Мисля, че би си продал душата за знания.
- Така ли?
- Еретичната му душа или нещо друго ценно за него.
Има ли цена за вашата глава?
Какво трябва да означава това?
Понякога за свещеник е по-добре да не знае.
Знанието е враг на вярата.
И понякога когато погледнеш в бездната...
бездната поглежда към теб.
- Орденът беше всичко за него.
Доминик трябва да бъде погребан в гробищата на ордена.
Вашият орден. Неговият бивш орден.
Каролианците. Не са останали много от вас по света.
Умираща раса.
Когато умираме трябва да бъдем погребани в гробищата "Концесион".
Самоубийството е грях.
- Доминик не се е самоубил.
- Няма разлика.
Той бе отлъчен от църквата, изключен от обществото и от причастията ни.
"Няма спасение извън църквата."
- Разбирам латински.
- Нямате маниери. Уважавайте това което сте.
Какво съм си е моя грижа. Благодаря.
Съжалявам. Наистина...
Трябва теософският съвет да се свика възможно най-бързо.
Съветът? Не е бил свикван от години.
С каква цел?
Кажете им, че съм открил ядач на грехове.
Ядач на грехове? Тук?
В началото на новото хилядолетие?
В какви други невъзможни неща вярвате?
Не е невъзможно. Самият аз видях белезите по тялото на Доминик.
Вашият учител бе отлъчен от църквата...
заради отказване на предмета на вярата.
Ерес. Приемете го.
Отнел е животът си, защото не е могъл да понесе това.
Благодаря ти, Франка.
-Отче, Алекс
Благодаря.
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух.
Амин.
В божието име...
Заповядвам ви да се върнете там откъдето сте дошли.
В божието име...
В името на Исус, Бог, и Светата Дева, заповядвам ви да се върнете в ада
Ти върви в ада. Какъв поздрав беше това?
Закъсня.
Никога не е прекалено късно, Алекс.
Казал разкаяният крадец...
разпнат до нашият Бог Спасител.
- Бързо мисля, а?
- Как си?
Страхотно.
- Погреба ли го?
- Да.
Лъжлив свещеник извършва обреди за отлъчен от църквата.
Мръсна работа, но все някой трябва да я върши.
Наздраве.
За последните Каролианци.
Ти и аз.
Наздраве.
Какво имаше тук, Алекс?
Демонски изчадия маскирани като деца.
Нищо с което да не мога да се справя.
- Кой ги е призовал?
- Мисля, че Доминик.
Стояха пред апартамента му.
Говорейки за апартамента, запознах се с гаджето ти.
Тя не ми е гадже.
А би трябвало. Каза, че ще бъдеш на "Концесион".
Казал си й, че е ресторант?
- Иначе щеше да дойде с мен.
- Жени.
Не може да се живее с тях.
Не може да се живее с тях.
Хайде.
- Ядач на грехове.
"В опрощението, товара на вината...
се прехвърля на ядача на грехове.
както и знанието за греха".
Чакай. Искаш да кажеш, че той знае какви са ти греховете? Дори и детайлите?
Знае ги и чувства товарът им.
Прекарва много безсънни нощи заради нещата които други са извършили.
Има силата да освободи човешката душа.
И да прокълне своята.
Алекс и аз сме каролианци.
По даден начин това ни прави отговорни.
Казват, че яденето на грехове е започнало от един изгонен член на нашият орден.
Стига. Това е все едно да кажеш, че някоя овцете...
са отговорни за пуловерите направени от вълната им.
Може и да са, Мара.
Намерих ръкописа който е купил Доминик. Ще ти го преведа.
"Поставете инструмента на избавлението над сърцето"
Сигурно е някакъв вид оръжие. Виж какво следва.
"Кръвта влиза, кръвта излиза."
"И го прекарайте през сърцето." Останалото липсва.
- Схвана ли.
- Не съм сигурен.
Това са инструкции...
за това как да убиеш ядач на грехове.
Доминик ни е учил как да се справяме с призраци, демони и с всякакви неумрели...
но ядача на грехове е жив човек.
Каквото и да е, той е убил Доминик.
Може би да, може би не.
Някъде съм виждал друг екземпляр на това.
Пак се срещаме.
Йезуитската кавалерия.
Как намирате нашият град на императори и мъченици?
Бихте ли донесли бира, Ваше Високопреосвещенство? Или нещо по-силно?
- А вие сте?
- Това е Томас.
- А тя е Мара.
- Ние сме католическите Пит, Линк и Джули.
Е, аз съм кардинал Майкъл Дрискъл, и между впрочем...
...съм глава на теософския съвет.
Вярвам, че Микеланджело е ослепял от светлината на свещите.
Доминик не вярваше в електричеството.
Това да, но ядач на грехове? Не бихте могли да шокирате Бишоп повече дори да му бяхте казали...
че сте обладан от финикийски демон след което сте му платили да се махне
- Прогонването беше в петък.
- Е, днес е понеделник.
И мисля, че може да се има вяра на това което твърдите.
Всъщност знам, че е така.
ядача на грехове
е отстъпник който осигурява раят извън църквата и нашият спасител.
Ако вярвате в такива неща, той има силата...
да даде изкупление на не покаялият се.
Нещо като еретически камък в зъбците на Католическата машина.
Вие двамата бяхте избрани от Доминик. Какво знаете за отлъчването му?
Нищо.
- Не е говорил за това.
- Доминик вярваше, че другият...
човек се намира в Рим.
Това е всичко което знам, защото ми каза само това...
и предполагам вие двамата мислите да го издирите.
Иначе просто си губя времето тук.
За жалост, църквата вече няма волята да отпраща
Слава Богу още имаме инструменти.
Инструментът на избавлението.
Сега, ако ме извините...
има и други важни дела за вършене във Ватикана тази нощ.
Госпожице.
Какво може да е по-важно от това?
Казват, че папата е болен. Всъщност казват, че умира.
А този американец, Мара, иска да получи работата.
Този човек току що ви накара да убиете някого?
Бих казал, че остави ние да вземем решението.
Откъде ти е това?
Миналата година Напих се и като се събудих беше там.
Странно е.
Моряците си татуират котви а аз съм свещеник
Все още звучи странно, Томи.
Радвам се, че Доминик е вярвал в тоалетните.
Аз обикновено просто отварям прозореца.
Странното е, че си свещеник който спи на дивана...
вместо мъж който спи на леглото до нея.
Томас, до преди два дни тя беше в психиатрична клиника.
Значи е луда по теб.
Можеш ли да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че още искаш да си свещеник?
Можеш ли?
Има и други начини да служиш.
Да служиш.
- Тръбя знанието.
- Знание.
Когато погледна под някоя скала, вътрешностите ми реагират на това което видя.
I don't wonder how it got under the rock to begin with.
Уморени ли сте?
Качвай се горе и се наспи.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
- Сладки сънища?
- И на вас.
Знам коя е тя, но каква е?
Разкажи ми нещо за нея.
Тя... Тя е художничка.
При това добра.
Не знам. В нея има нещо което...
Тя вижда нещата различно.
Чувства ги различно.
Иска ми се никога да не бях виждал лицето й.
Ти си глупак Алекс.
Какъвто беше ти някога.
Алекс, разумът води сърцето ти.
- А какво води твоето?
- Смехът, разбира се.
Ти се смееш, за да не полудееш.
- Все пак си е смях.
- Колкото до теб, избери животът.
Остави сърцето да те води, не разумът.
Пристигнахме.
Време е да видим Ширак.
Кой е той все пак?
Нарастващият мрак.
Нарастващият мрак?
Търсим Розалинда.
Ето там е.
Момичето с блуждаещите очи.
Трябва да ни заведеш при Ширак.
Не ми проповядвай, езическа свиньо.
Длъжник си ми.
Приятелят ми и аз търсим другият.
Какво има предвид с мъртвите?
Питай го.
Къде...Къде мога да открия ядача на грехове?
Другият ще те открие.
На камъка където е построено всичко
той ще ти донесе claves...
regni caelorum.
Claves regni caelorum? Ключовете на царството небесно.
На камъка където е построено всичко.
На камъка където е построено всичко.
Мразя гатанки.
Petrus, камък. Petram.
Петър е камъкът на който се строят всички църкви.
"Свети Петър".
Значи другият ще ме открие.
"Свети Петър". Никой ли вече не си уговаря срещи в някое кафе?
И ще ти донесе claves regni...
Алекс!
Хайде. Да се махаме от тук.
Томас.
Томас
Няма смисъл да се мотаем тук.
Томас.
От колко време си свещеник, Томас?
Не можеш да се наслаждаваш на удоволствията.
- Забранени са.
- Томас!
Остави го за някой слънчев ден. Хайде.
Голяма уста, никаква смелост.
Помниш ли онова момиче в Дъблин? Казваше се Меган.
Почувства ли се глупаво, Томи? Да се влюбиш в курва.
Томас?
Лично е. Игнорирай го. Първият и единствен урок, помниш ли?
Томи. О, Томи. Обичам те, Томи.
Хайде, приятел.
- Няма да отстъпя дори един инч.
Томи.
- Дори един шибан инч.
Томас? Томас! Томас!
В името на Бог и Исуса Христа...
върви по дяволите!
Обичам те, Томи.
Ще се моля за теб, Томи.
- Томас!
По дяволите!
Казах ти, че няма смисъл да се мотаем тук.
Ти никога не се смееш, Алекс. Не е хубаво за душата.
Помислих, че може да си сестра.
- Томас, какво стана? Къде е Алекс?
- Търси едно кафе.
Колкото до мен, аз попаднах в собствената си клопка.
Мара, ако мога да попитам...
Какво става между теб и Алекс?
Всичко е наред.
Ако се засрамя, ще сложа гривни.
Малкият ми брат беше убит, и доведоха Алекс за съветник.
Убийствата в Филмор. Доминик изпрати Алекс.
Тогава за пръв път действаше сам.
Мара, непрекъснато чувам изповеди.
Славеи.
- Какво за тях?
Чувам тези птици да пеят...
точно преди да започнат главоболията.
А главоболията продължаваха със седмици.
Бяха... заслепяващи.
Така, че направих това, но дори и то не помогна.
И Алекс направи екзорсизъм.
Да.
Алекс премахна болката...
и аз се влюбих в свещеник който не можеше да ми отвърне.
Любов.
Сменила си една болка с друга.
Нещо ужасно ще се случи с Алекс, Томас.
Не знам какво...
но знам, че е по-лошо от смъртта.
Аз ли съм отговорът на молитвите ти?
Приятелите ми ме наричат Уилям.
Уилям Идън.
- Аз не съм ти приятел.
Това тепърва ще се види.
Знам какво чувстваш, Алекс и си прав.
Бог съществува.
Просто не му пука.
Величествено.
Плътта гние.
"Свети Петър" остава.
Този невероятен купол, Алекс...
бе издигнат от брат ми когато бях малък.
Беше построен с кръв и пот...
не с вяра.
Микеланджело нарисува куполът на парче хартия...
но брат ми трябваше да измисли начин...
да го издигне до половината път към рая.
А на мен се падна честта всеки ден да му нося нещо за ядене...
и да го разпитвам за света извън този в който живеех.
- Татко?
Здравей, Уилям. Донесъл си храна.
Благодаря ти.
Разкажи ми приказка, Филип, приказка за Йерусалим.
Йерусалим?
- Филип!
Филип!
Филип!
Умира.
Не мога да му опростя греховете.
Беше отлъчен от църквата миналата година.
Значи е достатъчно добър, за да построи Божият дом...
но не и, за да го пусне в царството си.
Така ли?
Уилям, върви. Доведи ядач на грехове.
В Йерусалим брат ми дал вода на умиращ арабин.
Нямало годна за пиене затова му дал светена вода.
Брат ми бе дал на църквата младостта си в Йерусалим
и кръвта си на строежа на "Свети Петър", но когато умираше...
те го изоставиха.
Когато душата му се кандилкаше между рая и ада...
един от другите го избави.
Един от другите му донесе покой.
Винаги съм обичал брат си, Алекс,...
но църквата мразя.
Това... е другият начин.
Мога да те науча...
ако искаш.
Поисках.
И така ме научиха.
Ти ли уби Доминик Суза?
Църквата го уби.
Той умря когато бе отлъчен.
Тялото му продължи да живее още малко, но духът му бе мъртъв.
Това е лъжа.
Беше, Алекс. Беше разбит, неподвижен.
Не ми говори за лъжи.
Загубих го през 1602 година.
Вечерях с Кaрaвджо и прекалих с виното.
Това е средство...
инструмент с който да отървеш света от другият.
Отговори на въпросът ми. Ти ли уби Доминик?
Той се самоуби, Алекс, след като църквата го изостави...
след като му отнеха причината за живот.
С него направиха същото както с брат ми, Алекс.
Знаеш ли какво направи аз?
Знаеш ли какво направих за Доминик?
Дадох му опрощение.
Отървах го от товара на греховете и му дадох покой.
Не църквата - а аз.
Така, че не ми говори за лъжи, Алекс.
Доминик ми беше като баща.
Просто се опитвам да разбера.
Ела с мен.
Всеки страх крие желание. Не мислиш ли така?
Какво е да си ядач на грехове?
Какво е да не си?
Не знам друг начин по който да живея.
Това изглежда отвъд човешкият съд. Прошката е божие право.
Аз съм просто инструмент.
Както всяка велика сила, зависи как го използваш.
- Ти как го използваш?
- Както сметна за нужно.
Аз не съм заплаха за църквата.
Аз съм оскърбление, пречка.
Но вие каролинците знаете какво е да си отхвърлен.
Аз служа на църквата.
Служиш на себе си.
Дайте на Алекс нови дрехи и топла вана ако иска.
След това го заведете на някое тихо място където може да седне.
Ако искаш нещо, всичко може да бъде уредено.
- От колко време спя?
- От няколко часа.
Какво искаш, Алекс?
- Искам да науча истината.
- Истината?
Най-ужасното нещо в търсенето на истината е, че понякога я откриваш.
Да не споменаваме, че те прави нежелан гост на партитата.
Прави те нежелан навсякъде, дори в църквата.
Кой си ти?
Аз съм това което остава след като всичко останало се е превърнало в прах.
Но за да го обясня по-просто, Алекс, аз съм много, много уморен.
Човек ли си?
Сера. Еба.
Бръсна се. Това прави ли ме човек?
Можеш ли да умреш?
Ти ми кажи.
Смея се. Плача.
Някога обичах.
Това прави ли ме човек? Не знам. Ами ти, Алекс?
Ти човек ли си?
- Аз съм свещеник
- Разбираш разликата...
истината за това.
Добре.
Помниш ли какво казва Кийтс за истината?
"Красотата е истина. Истината е красота."
Помни това...
Въпросът ми е: Какво искаш?
Истината...
или нещо красиво
Нещо красиво.
Красотата е истина, Алекс.
Твоят оазис има ли си име?
Мара.
Казва се Мара.
- Кажи го.
Кажи какво искаш, Алекс.
Ако е истина, защо да се страхуваш? Кажи го.
Искам Мара.
Значи си човек...
а не свещеник
И ако Мара е това което искаш, трябва да отидеш и да я вземеш.
- Ще я събудиш.
Може би сънува.
Как бягаме от нещата от които имаме нужда.
Умира.
Точно за това съм тук.
Рембранд е направил някои наистина невероятни работи.
Това не е едно от тях.
Това е Де Гелдер.
Но само аз ще знам това. Сложи го в колата.
- Услугите ти не са евтини.
- Не, не са.
Какво ти даде Доминик?
Имам предвид... той нямаше нищо.
Не е точно така. Някога той ми даде приятелство и аз му се отплатих.
Какво мислите, че можете да му дадете, което аз не мога?
Аз съм кондукторът на нощният влак.
Отговорът на въпросът ви е безкраен.
- Наука, медицина.
Не давате на хората нищо за което да се хванат...
освен думи които на могат да произнесат.
Райове които се държат капризно.
Измервате живота с линия...
и везни..
Отивате и по-далеч...
убивате мистерията която дава смисъл на живота.
Претендирате, че разбирате всичко...
а не разбирате нищо, когато сте нищо...
и прахта ви има по-голяма стойност от вас.
Христос на кръста...
даде прошка на крадец въпреки, че беше разпнат до него.
Църквата не ще го позволи.
- Но Христос да.
- Познавам този човек.
Това е Маркъс Бърнам. Чел съм за него.
Изгубена овца. Човек изпълнен със съжаление и страх.
Такъв страх.
Казват, че е извършил убийство, но се е измъкнал.
Това ще се види тепърва.
Кръвта влиза.
Кръвта излиза.
От Йерусалим. Брат ми каза, че е парче от истинският кръст.
Но светът е пълен с лъжи.
Хляб за домакина.
И сол за кръвта.
Готов ли си да се изповядаш?
Прошка за непростимото.
Убийство.
- Прощавам ти.
Свободен съм.
Кръстът ми. Алекс, дай ми кръстът, моля те.
Какво мислиш за това което правя?
Това не е безсмъртие, Алекс. Ще се изтощиш.
Но 500 години? 1,000?
Представи си колко неща можеш да свършиш през тези години.
Представи си знанието което те очаква.
Какво искаш да кажеш?
Изчерпан съм. Времето ми свърши.
Но вярвам в завета.
Не трябва да съм последният от вида си.
Трябва да има и друг.
Но защо аз?
В края на краищата мога да разпознавам себеподобните са.
- Аз не съм като теб.
Алекс, ти погреба отлъчен свещеник на света земя...
след като църквата го беше забранила.
Оспорваш властта им, Алекс...
също като мен.
Ти си точно като мен.
Надявам се да харесваш слънчогледи.
Обичам слънчогледи. Знаеш това.
Защо?
Защо обичаш слънчогледи?
Защото винаги съм мислила, че...
когато Бог е правил красиви неща...
е сбъркал със слънчогледите.
Как така?
Защото изглеждат... Не знам.
Изглеждат като криви зъби в прекалено голяма уста.
Да.
Но...точно когато е започнал пак да ги прави...
е разбрал, че точно това ги прави толкова хубави.
Били са една брилянтна грешка.
Като теб и мен.
Къде беше?
- Уилям Идън...
ми предложи света тази нощ.
Но когато ги видях, разбрах.
Какво?
Че всичко което искам си ти.
Кажи ми какво има.
Ти и аз.
Ти и аз докато смъртта ни раздели.
Да. Точно така.
Не те очаквах толкова скоро.
Как се чувстваш?
Нормално. Болката премина.
Остана само знанието.
Донесох ти това, защото смятам, че е твое.
И имам отговор.
Прибързаност. Това не вещае нищо добро.
Отговорът ми е не.
Не искам да бъда твой наследник.
Толкова ли сгреших за теб?
Признавам, че имаме много общи неща.
Може ли да те питам нещо?
Разбира се. Давай.
Вчера каза, че някога си обичал.
Бил ли си женен някога?
През годините съм имал много съпруги.
Но любовта ми беше преди много векове.
Остаряваха и умираха.
А аз оставах.
Значи може би ще разбереш.
Обичам Мара.
Всичко е наред.
Можеш да имаш всичко - Мара също. Няма нужда да избираш. Вече не си свещеник
Не разбираш ли?
Не искам Мара да остарее без мен.
Алекс, най-великата истина е, че любовта не трае вечно.
Ще остарееш и ще се умориш. Ще се отегчиш
Аз още съм тук. Предложението ми също.
Да.
Сбогом, Уилям Идън.
Ако съм научил нещо, Алекс...
то е, че само като умираме си взимаме сбогом наистина.
Искаш ли да знаеш какво мисля аз?
Имам ли избор?
Мисля, че е зъл. Не смятам, че трябваше да му даваш кинжала.
И най-вече не мисля, че ще приеме не за отговор.
Това е единственият отговор който мога да дам.
За какво ни тренира Доминик?
- Вече не съм свещеник, Томас...
- За какво?
- Да прогонваме призраци, демони и всякакви неумрели.
- Точно така.
- Ти самият каза, че Идън е жив човек.
- Сгрешил съм.
И веднага щом мога да се движа, отивам под земята...
да видя дали Ширак знае къде можем да открием другата част на това.
Време е да си вървим. Остави го.
Няма да си тръгна, Алекс. Вземи Мара и бягай.
Отиди колкото можеш по-далеч от тук. Скатай се някъде...
- Томас. Томас, моля те.
-
Моля те, наспи се. Хапни малко желе. Прави нещо.
Отивам да видя Мара.
- Ще дойда по-късно.
- Алекс, говоря сериозно.
А аз започвам да се смея.
Както ме посъветва ти.
Наспи се.
Тъмно ли е където отиваш, Мара?
Болката безформена ли е...
или приема някаква форма?
Какво правиш тук?
Дойдох да те видя.
Реших, че най-накрая трябва да се запознаем.
Чувал съм много изповеди.
А аз никога не съм се изповядвал.
Знаеш ли, че майката на Алекс се е самоубила?
Казвал ли ти го е някога?
Откъде знаеш за майка му?
Бях там.
Баща му умря при катастрофа.
И тогава бях там.
Също като мен, Алекс беше определен...
чрез определени събития през младостта му.
В неговият случай те бяха прекалено важни, за да останат в ръцете на съдбата.
Ти си ги убил?
- Доминик ми помогна да го оформя.
Доминик ми даде Алекс. Това беше грехът му.
Не отговори на въпроса ми, Мара.
Тъмно ли е където отиваш, Мара?
Когато славеите пеят?
Аз ти ги доведох.
Поставих те на пътя на Алекс.
Любовта ти е мое творение...
произведена като автомобил.
Няма защо да се тревожиш.
Алекс ще бъде добре.
Съжалявам, момиче...
but this world is too much with me.
Ще те заведа на място където няма да има мрак...
където слънцето грее през цялото време.
Съжалявам.
Мара?
Не! Не!
Мара. Мара. Мара, скъпа.
Скъпа, аз...
Съжалявам. Не мога.
Не мога.
Вече не съм свещеник
Скъпа, дръж се.
Дръж се, моля те?
Скъпа. Сега...
Добър ден, г-н Алекс.
Идън!
Не е тук.
Къде е той?
- Мислехме, че вие ще знаете, г-н Алекс.
- Идън!
Каза да се сбогуваме.
Каза ми да ви предам, че всичко е наред.
Че всичко което е било негово сега е ваше.
Какво става тук?
Какво става тук?
Исусе, Мария и Йосиф.
И внимавай с езика.
Това е клопка.
Сега...
целуни пръстена...
и ще пощадя живота ти.
Богохулник.
Богохулник.
Светът ли полудява?
Не. Още се правят сделки.
Моята беше с Уилям Идън.
Аз отворих мазетата на Ватикана и открих кинжала...
който Уилям Идън е загубил преди 400 години
В замяна той обеща да ми осигури
гласовете на кардиналите.
Сделката ми с Уилям Идън...
е аз да стана папа.
Папа-войн.
Папа на църква която ще възстанови собствеността си...
и светостта на силата си.
Богохулник!
Трябва да говоря с Идън.
Знаеш кого имам предвид. Другият.
Не. Питам теб.
Търся другият.
Той свършва там където започна
в "Свети Петър".
Тук закачаме свещеници! Слабите!
Мара е мъртва.
Прерязала си е вените.
Трябва да вървя.
Трябва да вървя.
Алекс.
Аз ли съм отговорът на молитвите ти?
Може и да си.
Извърших церемонията...
Намерих Мара мъртва.
Освободих я.
Как се почувства?
Сякаш бях Бог.
Ами греховете й?
Разбра ли ги?
Да. Не бяха много.
Тя беше добро момиче.
Едно нещо обаче ме тревожи.
Не се затормозявай с нещо такова.
Просто, според църквата самоубийството е смъртен грях...
а не го усетих така.
Може би църквата греши.
Не.
Била е убита.
Един ден ще разбереш, Алекс...
че заради това което направих...
в сърцето ти, Мара, твоята любов...
ще живее вечно.
Не
Сега ще знаеш каквото и аз знам, Алекс.
Време е да погледнеш в бездната.
Там има чудеса.
Чувствам се сякаш...
отново съм на 10 години.
В къщи съм.
Разбрах.
Бог да ме пази, разбрах.
Ръкописът...
не е за това как да убиеш друг,
а как да станеш.
Съжалявам. Разбрах го прекалено късно.
Няма да те оставя така, Алекс.
Трябва да има и друг начин.
Когато науча какъв е, ще те намеря...
дори ако трябва да те убия.
Добро утро.
Повиках ядача на грехове.
Аз съм ядача на грехове.
Значи Идън получи каквото искаше...
а ти и аз останахме.
Каквото и да кажеш, Ватиканът ме съсипа. Знаеш ли това.
Свален...
и унизен.
Ти си бил, нали?
Научих доста за много кратко време.
В края на краищата...
единствената тайна която крият хората е безсмъртието.
Готов ли си?
Това е изповед. Не свещеник...
ще ти даде опрощение.
Разбираш ли?
Да.
Готов ли си да се изповядаш?
Да.
Тя обичаше слънчогледи.
Красивата грешка на Бог.
Глътни собствените си грехове.
Сега това съм аз.
Едновременно благословен и прокълнат
за сега аз притежавам ключа към царството небесно.
Ще опростя тези които заслужават свобода.
Ще прокълна тези които са погубили себе си.
Ще се науча да живея след като любовта умря.
Аз съм ядача на грехове.
превод: StraightEse StraightEse@hotmail.com