Hope Springs (2003) Свали субтитрите
18 459 души живеят в Хоуп
Дали са обозначени като в Англия?
Според размера на графита.
Размерите универсални ли са?
- Няма как да знаем.
Като че ли е така. Ще го приема за факт.
Продавате ли отделни листове или само пакети?
Ще ви ги запазя, докато разгледате.
На етикета не пише, че не съдържа киселини.
Тук никоя хартия не съдържа киселини.
Така ли? Значи е вярно колко напреднали сте в Америка.
Прекрасно е.
С група художници ли сте?
- Не, сам съм.
На индивидуална екскурзия?
- Не.
Но сте художник, а не турист, нали?
Харолд се опитва да разбере целта на посещението ви.
Няма да миряса, докато не му кажете.
Отдавна искам да посетя Америка.
Дано ми стигнат доларите.
- Не приемаме друго.
48 ще са предостатъчно, нали?
Добре ли сте?
- Извинете, нуждая се само от...
Цветни пастели? За пейзажите ви?
- Рисувам само портрети.
Идвате от Англия през красивата ни есен, за да рисувате лица?
Това прави общо...
Виж ти! Точно 48 долара.
Да знаете добър хотел наблизо?
- Джоуни Фишър има стаи.
Съпругът й има лице, заради което бихте минали на пейзажи.
''Батълфийлд Ин''. Нагоре по улицата.
Искате да нарисувате Фишър?
Казаха ми, че лицето му е...
- Трагично.
Ще го попитате ли?
- Нямам търпение.
Заповядайте. Стая 1 1 , от най-хубавите. По стълбите вляво.
Имате ли спешна работа сутринта? Най-добре поспете няколко часа.
Няма да ви свързвам по телефона.
- Не познавам никого тук.
Може да ви търсят от Англия.
- Не съм казал, че идвам.
Не знаех, че часовата разлика е толкова неприятно усещане.
Не обичам гостите ни да са мрачни. В брошурите за забележителностите ни
може да откриете нещо интересно, което да ви остави спомени.
Дойдох, за да се отърва от спомени.
- За нещо?
Или за някого?
Ж ена.
Англичанка?
Наполовина уелска.
- А другата половина?
Чудовище.
- Божичко, лоша работа.
Вие сте наш гост, г-н У еър, и наш дълг е да направим всичко,
за да се чувствате добре. И ако това значи... ''Батълфийлд Ин''?
...да изтриете от съзнанието си бившата си приятелка,... Джоуни е.
...така и ще стане. Здрасти, Манди. Как си?
Трябва да се погрижа за малък инцидент във фоайето.
Куче? Не. Един наш приятел от Англия...
Ще ти се обадя после.
Докато спите, ще повикам Манди. Има опит в полагането на грижи.
Не, няма нужда.
- У мее да влиза в контакт
и е спец по провалените връзки. За нея ще бъде предизвикателство.
Ето.
- Не мисля, че е нужно.
Стая 1 1 , г-н У еър.
Това ще ви помогне да поспите.
Не взимам...
- Но сега - да.
Глътнете.
Можете ли да си легнете сам?
Ще обсъдя с Фишър предложението ви и ще се видим по-късно.
Индивидуална екскурзия?
- Рисувате лица?
Защо в Хоуп?
Моля ви, не говорете. Искам само да мислите.
Спомнете си най-спокойното място, където сте били. Само ми кимнете.
Вие сте гледачката.
- Толкова красиво и спокойно,
че ви се иска един ден да се върнете там задълго. Само кимнете.
Превърнете го в място извън времето и пространството...
Правите ли го?
Не? Защо не?
Защо не?
Можете да ми отговорите.
- Извинете.
''Извън времето и пространството''?
- Не знаете какво означава?
Това понятие не ми е...
- Мислете само за спокойно място.
Ще ми го опишете ли?
- Плаж.
Какъв плаж?
- Пясъчен.
И къде е този пясъчен плаж?
На Канарите.
- Къде?
На Канарските острови. С Вира намерихме евтина оферта.
Вира ли дойдохте да забравите?
Опитайте се да се сетите за спокойно място, където сте били без нея.
Навсякъде съм бил с Вира.
- Все някъде сте били без нея.
Ще ми кажете ли къде?
- Една стая.
Намирате покой в тази стая?
Тиха, спокойна стая?
Искате ли да останете там вечно?
Вира не е там.
Колин, Вира я няма.
Извинете.
Наистина ми помогнахте, но едва ли мога да стана по-спокоен сега.
Добре, тръгвам си.
Може ли да ви задам един въпрос?
Повечето хора, претърпели раздяла,
преживяват шок, депресия, искат да останат сами. И с мен беше така.
Но не заминават за другия край на света. Явно сте били близки.
Бях в списъка с адресите й.
''Сем. Едуардс ви кани на сватбата на дъщеря си Вира с Роджър Пелъм.''
Познавате ли го?
- Само по име от сватбената покана
на годеницата ми.
- Била ви е годеница? Защо дойдохте?
Не е моя работа.
- Не, имате право да научите.
Всички тук смятат така.
- Не, ще си вървя.
Заради името.
Може би вместо емоционално пътуване имате нужда от истинско.
Вместо да си представяте красиво място, ще ви заведа на такова.
Чували ли сте за ботаническата ни градина? Колата ми е отвън.
Но само ако искате.
- Ще се срещам с г-н Фишър.
Тези, които отхвърлят помощ, са най-нуждаещите се.
От тях ли съм?
- Прелитате океана, за да поплачете
в мотелска стая в град, чието име значи ''надежда''? Да, определено.
Не може ли утре?
- Супер.
Ще ме вземете ли към 1 0 ч.?
- Прекрасно.
Как изглеждам?
Имате драматично лице. Ще опитам да подчертая това ви качество.
Драматично, а?
Можете ли да стоите така 30 мин.?
- Да.
Сложете ръце на скута си, след като си доядете...
Може ли да си говорим?
- Да.
Разбрах какво ви се е случило.
- Ще си вдигнете ли главата?
Извинете.
Може би не толкова.
Ако гледате в една точка, ще ви помогне да не я мърдате.
Щом болката премине, ще станете по-добър и по-силен мъж.
Ако въобще отшуми.
- Ще мине. Това й е хубавото.
По-рано си мислех...
Преди 6 месеца се записа в курс по йога в местен клуб.
Нямаше по-щастлива от нея, когато суамито въведе упражнения по двойки.
Суамито?
- Да, сядат гърбом един към друг,
хванати за ръце, клатят се и пеят монотонно.
Монотонно? Виж ти!
- Мислех си, че е заради това.
Всички бяха по двойки.
Тогава може би я изгубих.
Защото вероятно партньор й е бил онзи Роджър Пелъм.
Колин, чаша чай?
- Не, благодаря.
Фишър?
- Не мога да мърдам сега.
Трябва ли сянката да пада така?
- Драматично е.
Фишър има прекрасни устни.
- Ще предам целия им блясък.
След като си изчисти майонезата.
- Може да ме наричаш Джоуни.
Остави го да работи.
Роджър Пелъм?
- Върнах се към времето,
когато я чаках отвън в колата да излезе от клуба.
Мъча се да си спомня лицата им, защото...
Може да е бил един от онези мъже.
Имаха ли празно изражение?
Би ли ги описал като вцепенени?
Като те слушам - делириум, суами, празни погледи,
бих казал, че женичката ти се е увлякла по някаква секта.
Колин?
Джоуни!
Трябва да мислиш само как да продължиш напред.
Може би в Англия предъвквате миналото, но тук не го правим.
Преди да излезеш, ще ти кажа нещо.
- Разбира се.
Извинявай, имам нужда от малко...
Искаш ли?
- Не тази сутрин.
Ще трябва да ни върнеш. Можеш ли?
- Карал съм в ляво движение...
В ''Блестящи брегове'' съм от помощ.
- ''Блестящи брегове''?
Старческият дом, където работя. И живея.
Когато бях в гимназията, какви ги вършехме тук...
Неботанически неща.
- Определено.
Позна, Джийвс.
- Не знам дали е подходящият момент.
Ако бях в гимназията, щях да я хвърля навън.
На кого му пука! Но вече не съм такава.
Сега съм отговорна, зряла и скучна.
Извинявай, трябваше да помогне на теб.
Ако карам бавничко, може и да се върнем живи в мотела.
Много съжалявам.
Просто бях нервна.
В стаята ти ли отиваме?
- Моля?
Пие ми се кафе.
- Да, разбира се.
Май почти не се движим.
- Мисля, че грешиш.
Не, недей! Не, Манди, недей!
Недей! Манди, недей! Сериозно!
Ти ли си ги рисувал? Това е Фишър! Невероятно.
Изглежда почти... хубав.
Красива е. Коя е?
Извинявай.
Снощи реших да подредя изложба от портрети на хора от града.
Може да ме разсее.
- Ще ти намирам лица.
Сигурно си имаш по-важна работа.
Ще приготвя кафе.
- Щастлив ли си?
Общо взето. Не знам защо.
Все пак не ни отнесе някой камион.
- Аз не искам кафе.
Може ли да те попитам нещо?
Имаш вид на човек, който не би се ядосал, каквото и да направя.
Нали?
- Зависи.
Ще извърша нещо за пръв път в живота си. Ще пусна пердетата.
Не си си разкопчавала блузата?
- Не и по тази причина.
Само по други.
Тази каква е по-точно?
- Като малка, станеше ли ми хубаво,
ми се приискваше да се съблека. Тогава често ми беше хубаво,
така че се събличах къде ли не, шокирах хората и си патех.
Странно, но с теб не се притеснявам.
- Това е хубаво.
За пръв път се събличам от радост с още някого в стаята.
Защото, когато се събличаш сам, може да изразиш радостта си,
но знаеш, че си го свършил сам.
Удоволствието не е пълно.
Непълно удоволствие.
- Опитай, ако искаш.
Няма нищо общо със секса, ако си мислиш така.
Познавам, че го приемаш както трябва, и не ми е неловко.
Хайде. Прекрасно е.
- Може да сваля някои дрехи.
Не, всичките.
- Още не съм толкова радостен.
Ще станеш, щом се съблечеш.
Сигурно си правил секс и с дрехи.
- Но е било отдавна.
Двама съблечени хора не правят секс повече от двама облечени.
Съблечените го вършат по-често.
- Не е там въпросът.
Въпреки че може да стигнем дотам.
- И двата варианта са възможни.
Ако ще стигнем, дай да се облечем.
- За да правим секс?
Не бихме рискували да развалим усещането за невинна радост, нали?
После може ли пак да ги съблечем?
Просто питам. След като правим секс, ще си свалим ли дрехите?
Не носиш ли бельо?
- Тръгнах набързо.
Стана ми студено. Сигурно Джоуни и Фишър пестят от отоплението.
Какво правиш?
- Не знам.
Двоумя се между невинната радост и другото. Странно усещане.
Ела да си легнеш, Колин.
Може би ще помогне.
Определено не вървим към невинния вариант.
Не знаем кога ще отлети невинната радост. Като сега.
Тогава да не си ли свалям ризата?
У сложняваш твърде много нещата.
Сега всичко ми се изясни.
И няма да го обсъждаме?
- Стана ми съвсем ясно.
Извинявай.
Част от мен го намира за сложно. Сигурно, защото е първа среща.
Не правиш секс на първи срещи?
- Не съм имал първи срещи.
Светът е мой!
Няма да е невинният вариант.
Татко ми си пъха вратовръзката в панталоните. Не сте ли Колин У еър,
изтъкнат британски художник? У ебстър, покажи му.
Не казвай нищо. Нека си оформи мнение.
Хайде, кажете ни какво мислите.
За оръдието, нали?
- Не знам, вие кажете.
Добре ли ви изглежда?
- Малко по-ярко е от оригинала.
Можем да оправим цвета.
- Не го изрича от любезност.
На какво ви прилича?
- Никой не носи вратовръзка така.
По ваше мнение оръдието напомня ли на...
Как го наричат там?
- На пенис?
Пенис! На огромен пенис.
- Благодаря, ясно. Седнете някъде.
Върви измисли нещо друго, а не реклама на виагра.
Трудно е да гледаш в бъдещето.
У еър, опитахте ли от изворната ни вода?
Извира по-дълбоко от всяка друга, така че е по-стара вода.
Може да мислите, че не ви е нужна.
- Изглежда, няма да съм прав.
Да, старото е хубаво, както казва моят минералог.
Не му плащам, за да ме лъже. Хубава е, нали?
Има приятен, свеж... стар вкус.
- У сеща се възрастта.
Ще я рекламираме от другия месец. Искахме да я наречем Хаш-2-оуп.
Спрели сме се на ''Вечният извор на надеждата''. Бива си го, нали?
Дошли сте от земята на агент 007, за да рисувате портрети на местни?
Измислихте ли име? За изложбата.
''Образи от Хоуп: Люлката на американското изкуство''.
Звучи добре.
Да, но защо да е люлка?
- Просто се опитвам да помогна.
Добре ли е да застана така?
- Чудесно.
Ами ето така? Става ли?
Добре е.
- А така?
Ами ръцете? Тук горе ли? Не, твърде вдървено е.
Просто ей така. Да ги сваля ли?
Ето така. Забавно е.
Само моливи ли ползвате?
- Въглен.
Оцветявате го на по-късен етап.
- Не, не рисувам с бои.
Не рисувате?
Г-ца Мортън каза, че ще позирам за портрет.
Портрет с молив? Бихте ли спрели? Благодаря.
Виж, Колин...
Три години гледам тази чудовищна картина.
''Не може да свалиш портрета на най-важния човек в историята ни.''
Най-важният е тук, срещу този кретен.
Кой е това?
- Някакъв уелски тъпак.
Основателят на града. Някой си Едуардс.
Едуардс?
- Да.
Дъг Рийд.
Брад, другата седмица е балът, а ние нямаме никакви сувенири.
Каквото и да е: ключодържатели, поставки за четки за зъби...
Или музикални тоалетни дъски, които свирят ''Мост над реката'', като сереш!
Измисли нещо! На работа!
Този журнал...
От 1 7 41 година.
- Да?
Тази хартия... По структурата й се познава, че е нова.
Фалшификат е.
Доста добър, но...
Като че ли е правен на...
- Компютърна програма?
Може би. Или пък на...
- Компютърна програма?
Моята компютърна програма?
- Фалшифицирате документи?
Ах, този лош кмет.
Чуй ме, Пикасо, ще ми направиш ли истински портрет?
Тогава ще ти връча ключа на града. Каквото пожелаеш.
Нямаш представа какво ще е за мен да сложа там портрет на Дъг Рийд,
човекът, който разви Хоуп, вместо тоя задник.
Здравейте. Дали един мой приятел е отседнал тук? Казва се У еър.
У еър?
У еър ли казахте?
- Колин У еър.
Нека проверя имаме ли такъв човек в мотела...
Или не.
У еър, У еър...
Англичанинът е в стая 1 1 .
Благодаря.
- Излезе.
Моля?
- Излезе рано сутринта.
Нали не знаехте кой е?
- Сетих се. Художник е, нали?
Излезе на разсъмване с пособията си.
Върнал се е. Не ме пусна да изчистя.
- Благодаря ти, Тина.
Трябва да се запишете в книгата за посетители.
Всички гости го правят.
Добре.
Къде е?
- Кое?
Книгата за посетители.
Къде сложи книгата за посетители?
- Имаме ли такава?
Е, да забравим формалностите в този случай.
Знам, че не заслужавам тържествено посрещане, но след 8000 км
можеш поне да ме поканиш вътре, далеч от ексцентричната управа.
Как разбра, че съм тук?
- От Джереми, в галерията.
Планирал си изложба на рисунки, които правиш в САЩ, в град Хоуп.
Има основание да се вълнува.
Не си ли на меден месец?
Не, няма да е лесно, Колин. Каквото и да кажем,
ще е най-неловкият ни разговор. Няма пепелници. Каква изненада!
Трябва да се издигнем над емоциите и да бъдем зрели, както казваш ти.
Беше страхотна сватба, а?
Не мога да кажа нищо в своя защита. Постъпих наистина ужасно.
Тук не се пуши.
Идвам отвъд океана, за да ти обясня, а ти не даваш да си запаля?
Няма Роджър Пелъм.
Роджър Пелъм не съществува.
Подхвърлях ти намеци, но ти въобще не загря. Сгодени сме цяла вечност.
Исках да те подтикна да действаш.
- Поканата е била майтап?
Не, по-сериозен намек.
Последните седмици бяха кошмарни.
Не съм на себе си, откакто изчезна. Направо рухнах.
Обаждах се на кого ли не. Когато Джереми ми каза, че си добре,
изпитах огромно облекчение. Ревах цели 1 0 минути.
1 0? Трогнат съм.
- Знаех, че когато всичко свърши,
ще се посмеем на тази случка. Работата е там...
Моля те, върви си.
- Нямаш представа колко...
Къде са ти гащите? Без гащи си.
- Имах други грижи при заминаването.
На разходка ли? Разхождаш се, когато искаш да помислиш.
Най-малко ми се мисли.
Тогава ще те изчакам.
- Недей.
Колин?
Колин?
Какво?
- Какво е това?
Машинка за сушене на коса. Сешоар.
- Знам, но ти не използваш.
От мотела ли е? Във всяка стая ли има?
Въпросът е съвсем прост.
- Не и този.
Какво?! Било е майтап? Не е омъжена и сега е тук?
Дошла е да се извини. Ще се врътне и ще си замине.
Да няма алергия към телефони?
Не искаше ли и портрети на спящи?
- Нима само спи?
Не бих те довела да рисуваш мъртвец.
Ще й простиш ли? Може ли да се прости такова нещо?
Няма друг начин. Прости и забрави.
Прости, докато още можеш, защото, стигнеш ли моята възраст,
ти е възможно само да...
Да...
Забравиш?
- Точно така. Да забравиш.
Скъпа моя Вира.
Скъпа?
Мила Вира.
Вира.
И двамата знаем, че жестоката ти шега не ти е в стила.
Въпреки че ме нарани неописуемо, ти благодаря, че дойде дотук,
за да се извиниш, и също така да ти кажа...
Да си завлечеш обратно кльощавия задник.
Да ти кажа, че ти прощавам напълно.
Но заради твоето хрумване животът ни пое в нова посока.
Подновяването на връзката ни би обезценило новите ни отношения.
Раната бе твърде дълбока, за да оцелее нашата любов.
Ж елаем ти приятно завръщане.
- ''Ние''.
Сбогом, Вира. Твой приятел, Колин.
Какво има?
Не знам.
Нищо не излиза, когато се влюбя.
Когато какво?
Кога трябва да си на работа?
- Скоро.
Но не чак толкова.
Можеш да се наконтиш за бала.
Не е забавно, когато го върши друг.
- Ще си по-красива от кралицата.
Готова ли си?
- Да.
Не знам дали Манди е споменала, но аз съм дълбоко религиозен.
Чудех се дали можете да пресъздадете
чувство за вътрешно щастие. Нещо като вътрешна светлина.
' Искам да си личат две неща. Първо, че съм плувец.
И второ, че съм християнин.
- И искате да позирате там?
Бог ме е дарил с невероятно кръвообращение, сър.
Очилата добре ли са?
- Да. Роб, наричай ме на име.
Манди ми разказа за годеницата ти. Сега е в града, нали?
Не, замина си.
- Сатаната е невероятен.
В един миг водиш обикновен живот, всичко си е нормално, а в следващия
Сатаната те въвлича в някаква секта.
- Сега рисувам устата ти,
така че я подръж за малко затворена.
Хайде, бабче.
Как може да се постъпва така?
- Как?
Вира, нали? Как може да извършиш такова нещо?
А ти си?
- Манди.
Сигурно имаш предвид номера, който изиграх на Колин.
След като изяснихме името ти,
ще ми кажеш ли имаш ли червен сешоар?
Евтин, пластмасов, сгъваем сешоар.
- Има.
Пушиш ли, Манди?
- Не и след гимназията.
Живееш здравословно. Тук ли учи? В гимназията ''Хоуп''?
Регионална гимназия ''Хоуп''. Ей там е. Оттук не се вижда.
Виждаш ми се мило същество.
- Не особено.
Тя е ангел!
- Иначе Колин не би общувал с теб.
Сигурна съм, че и вие сте мила.
- Да, всички сме фантастични,
но съм леко ощетена, тъй като знам за училището и сешоара ти,
а ти явно си научила доста за мен.
Колин трябва да ти е разказвал.
- Говорим си за други неща.
За каквито говорят нормалните хора.
- За времето?
Да, и за него.
- Дали денят е топъл, или студен?
Или ветровит. Дали е валяло сняг.
- Валя ли?
Още не.
- Ясно. Репетирали сте.
Не задържате ли движението?
- Работиш в ''Пламтящи прагове''?
''Блестящи брегове''.
- Сигурно ти е говорил за Англия.
Почти нищо.
- Значи не знаеш за...?
Кое?
- Операцията.
Споменавал ли е баща си?
Не ти е казал, защото не иска да го приеме.
Затова стои тук в измисления си свят и рисува
сред красива природа, в хубава компания.
Докато в Англия го чакат лекари, болници, притеснения
и един много болен баща.
Затова съм тук. Някой трябва да го вразуми,
да го върне към отговорностите и към дома му.
Колкото повече стои и се крие тук,
толкова по-малко вероятно е да види баща си жив.
У бедена съм, че си мила, но не му помагаш.
Извини ме, че прозвуча така.
Ще ми направиш ли една услуга? Съвсем незначителна.
Не искам да се чувстваш като момиче за поръчки,
но щях да ги оставя сама, а ти сигурно ще ходиш и бездруго.
Нали нямаш нищо против?
Онази сутрин видях, че е без гащи. Ще е мило, ако му ги занесеш.
Да?
- Аз съм.
Колин.
Какво искаш?
- Ти ме покани.
На отворена врата ли ще стоиш?
- Апартаментът е мой.
Ще стоя където си искам.
Не съм виждал такъв. Да седна ли?
- Щом трябва.
Сигурно просто се смъкваш надолу?
- Не може да ти е за пръв път.
Вършил съм много безобразия, но не съм лъгал за столове-пеперуди.
Не бих паднал толкова ниско.
- Тези са за теб.
Много мило. Благодаря.
- Благодари на Вира.
Срещна я случайно?
- Вчера.
Видяла, че не носиш гащи.
- Беше, когато пристигна.
Излязох от банята...
- Изневерил си ми.
Освен това ме използва.
- Какво ти каза?
Мислех, че сме близки.
- Така е.
Не си споделил с мен важни неща. Наистина ме боли,
че знача толкова малко за теб.
Било е просто начин да си отвлечеш мислите от ставащото в Англия.
Какво става в Англия?
- Операцията на баща ти.
Вира ти е разказала?
Каза ли каква операция?
- Не навлезе в подробности.
Напълно разбираемо.
Да ти кажа ли аз?
- Късно е.
Преди година, когато родителите ми се местеха, наеха фирма да пренесе
легла, дивани и други, а някои столове и картини пренесоха сами.
Баща ми качвал по стълбите един стол, когато...
Бил голям, тежък дървен стол.
- Не е нужно да ми казваш.
Ще ми олекне.
Докато се качвал нагоре, го изпуснал и столът паднал върху крака му.
Забравил го, докато няколко седмици по-късно палецът му не се сбръчкал.
Месеци наред майка ми го караше да иде на лекар. Накрая се съгласи.
И знаеш ли каква беше шокиращата диагноза?
Врастнат нокът. Всички бяхме съкрушени.
Шансовете му за възстановяване са добри.
А шансовете за оцеляване на един друг човек са почти нулеви.
Разбираш защо съм го крил толкова дълго.
Ало?
- Колин там ли е? Вира го търси.
Свържи ни. Приятелката ти.
Здрасти, Вира. Добре ли пътува?
- Трябва да говорим лично.
Няма да се връщам в Англия...
- В Хоуп съм. Не тръгвам без теб.
Чакай ме на игрището за голф в 3 ч.
- Чудесно. Да, добре.
Поздрави всички вкъщи.
Какво е времето там?
Добре. На всяка цена. Довиждане.
Значи обичаш пеперуди?
Няма да се върна без теб.
Защо се срещаме на игрище?
- Не мога да говоря без цигара,
а от целите Щати май само тук мога да пуша.
Получи ли си бельото?
- Да. А ти получи ли факса ми?
Да, бях трогната.
- Но не предприе нищо.
Манди ти е казала за разговора ни.
- Да, за нашия сексуален живот
и животозастрашаващата операция на баща ми. Хайде, пали цигарата.
Манди изглежда сладка. Жизнена и пълна с енергия.
Смяташ я за глупава.
- Привлича те детинската невинност.
Как точно се пише ''Манди''?
- Нека да ти кажа...
Ако кажеш, че е гениална, ще имам нужда от още цигари.
Значи мие хорски задници?
- По-добре е, отколкото да избираш
снимки за тъпо модно списание.
Мога да ти отговоря по-късно.
- Тръгвам си.
Колин! Почакай! Върни се!
Кажи ми защо трябваше да дойда.
- Обичам те.
Прекрати тази глупост и се прибери.
- Какво е това?
Цигара. Ако приближите, сте мъртви.
- Тук не се пуши.
Приятелката ми е прочела правилата.
- Годеница.
Не сте прочели другите. Че на игрището се играе голф.
А вие не носите стикове.
- Видяха ни се опасни.
Вижте, с приятелката ми...
- Годеница.
Трябва да проведем личен разговор, за да разрешим сериозни проблеми.
Случайно се озовахме на това красиво игрище.
Права сте, че не е мястото за тази цел.
Ако сме развалили удоволствието ви, извинявам се!
Истеричната ми бивша годеница тръгва към летището!
Няма да ви пречим повече! Приятен полет!
Колин, това е криза на средната възраст! Ще ти мине!
Дано е по-добре от предишните.
- Миналия път ми хареса.
Не говоря за косата си, а за приятеля ти.
Какво знаеш за последния?
- Разбрах, че няма да се получи.
Подходи по грешен начин.
- Дори не си го виждала.
Говоря за косата си. Продължавай. Това може да е последният ти шанс.
Марта, няма къде да идеш.
- Така е. Но той има.
Благодаря.
- Няма защо.
Благодаря.
Мислила ли си за заминаването ми?
Не.
Имам си и други грижи.
А аз съм мислил.
- Резервирай си билет.
Не искам да се прибирам. Според теб защо?
Америка ти харесва?
- Да.
Но причината е друга.
- Вкусните хамбургери?
Не.
- Ненатрапчивата любезност?
Защо подхвана темата? За да ме измъчваш?
Не искам да се връщам сам.
Искаш някой да те придружи?
- Ако желае. Няма да го отвличам.
Авиолиниите имат строги правила за ръчния багаж.
Ако би дошъл по свое желание, ще искаш ли да замине с теб?
Ако не е зает с други неща в забързания си живот.
Ако се постарае, ще те вмести в графика си.
Наистина ли?
Какво има?
- Виждаш ли жената до басейна?
Какво си мисли, че върши?
- Не е заради цигарите. Това е Вира.
Върнала се е да търси Колин.
- Не е наша работа.
Забелязал си, че англо-американските отношения са стигнали върха си.
Чух шума от таблата на леглото.
Когато Манди се завърне с покупките, басейнът ще се обагри с кръв,
ще обградят мотела с жълти ленти и ще ни изтипосат на първа страница.
Ще осъзнаеш, че е и наша работа! Отърви ни от нея.
Боя се, че тук не се пуши.
- В Америка ли?
Фишър, помощник-управител.
- Двама ли управляват това място?
Сама ли сте дошли в Америка?
- Моля?
Не ви ли придружава някой?
- Не, пристигнах сама.
Ще ви повярвам. Щом така казвате.
Кого имате предвид?
- Знае ли човек.
Някой суами например.
Ще трябва да напуснете района.
Разправяли сме се с такива. В 3 ч. има конференция за кленовия сироп.
Така че си тръгнете незабавно.
Предайте му, че ще идвам, докато не се видим.
Много мило, че се отби.
Нямах избор. Трябва да престанеш. Не бива да идвам в стаята ти.
Остава да почнеш да избиваш зайци.
Защо не продължим по старому? Да се качим на първия самолет.
Да се приберем.
- Манди ми разкри нещо.
Научил си нещо от Манди?
- От години не сме любовници.
По-скоро като брат и сестра.
- Не сме просто двойка.
Да, институция. Неразривно свързани като ''Марк и Спенсър'',
бекон с яйца... Години наред се носим по течението.
Не бива, животът е кратък. Не че не искам да те виждам повече.
Ще ми е неприятно...
- Онова във факса ти
за ''новите ни отношения''?
- Да, можем да останем приятели.
Които не бива да ''обезценим''?
- Точно така.
Божичко!
Искам да ги обезценя.
В буквалния смисъл.
- Вира, няма да стане.
И ти ще откриеш нещо ново в живота си като мен.
Като Венеция? Помниш ли?
Заявих ти ясно решението си. Няма да си тръгна, докато...
Не, отивам си, и то скоро. Кога си го купила?
Честна дума, непоклатим съм.
- Решимостта ти се втвърдява.
Незабравим момент, в който да си кажем сбогом.
Сбогом, Вира.
- Няма да замина.
Не, Вира...
Сбогом, Ви.
Здрасти. Още ли го няма свещеникът?
Не, няма да има портрет. Исках да поговорим.
В църквата?
- Да, тук не бихме стигнали до секс.
Да си говорил скоро с Вира?
- Вира?
След телефонното обаждане?
Май съм зле със зрението и слуха.
Не я ли пита за времето в Лондон?
Да.
- Значи слухът ми е наред.
Но не и зрението ми - снощи минах край ''Айви'', беше голяма суматоха.
Кълна се, че видях Вира там.
Но пък тя е в Англия и ти съобщи прогнозата. Забелязах и теб.
Бяхте се вплели в страстна целувка.
Но не е възможно, защото според теб няма друга жена освен мен.
Мисля, че трябва да тичам при очния лекар,
защото тя ми се стори съвсем гола.
- Беше по бельо.
Тогава няма защо да се тревожа.
Трябваше да ти кажа. Не мога да се отърва от нея.
Казах й, че слагам край. Задейства противопожарната аларма.
Сексът беше на ниво, а?
Казал си й го, тя се е съблякла и алармата се е включила?
Да, в общи линии.
Приятно пътуване към дома.
Имаш ли паспорт?
- Не.
Може един ден да ти потрябва.
- Едва ли.
Какво ще те накара да си извадиш?
- Не се ли изразих ясно?
С паспорт...
- Сбогом, Колин.
Обичам те, Манди.
Има нещо.
- Какво?
Ако обещаеш да не се връщаш тук, да не ме търсиш и да се обаждаш,
ще ида в кметството да си извадя, щом толкова държиш.
Разбра ли?
- У словието е да не се видим повече.
Сбогом, Колин.
- Но ако не си проговорим,
как ще разбера, че си подала молба?
- Налага се да ми се довериш.
Сбогом завинаги.
- Не го превръщай в шега.
Тогава обикновено сбогом.
За вашите ''Образи от Хоуп'' ли е? Заглавието ни хареса.
''Люлка на американското изкуство''. Как е Манди? Не се мярка,
откакто годеницата ви се появи.
- И включи пръскалките в хотела.
Знаете ли цвета на бельото ми? В случай че някой пита.
Разбрахме, че не носите бельо.
Неподправен е.
Едновременно насмешлив и сериозен.
Нагъл с елемент на дяволитост.
Изпълнен с младежка енергия и излъчващ гражданска доблест.
Спомена нещо за ключа на града, нали?
Каквото пожелая.
- Да. Думата ми е закон.
Само поискай и ще го имаш.
Като познавач на човешката природа усещам, че сега ще се разкрие
тъмната страна на г-н Колин У еър.
Благодаря, че дойде. Искам да ти покажа нещо.
Няма да повярваш. Дъг ме повика в кабинета си. Дъг Рийд - кметът.
Казал си му за мен.
- Споменах те.
Знаеше, че се казвам Едуардс и съм наполовина уелска,
че сега съм тук и беше много развълнуван.
Ето.
Това е родословното ми дърво 300 години назад.
Дъг открил уебсайт в Солт Лейк Сити, който съдържа генеалогията на всеки.
Само вкарваш номера на кредитната си карта. Невероятно е.
Тук съм аз - Вира Едуардс. Това е Алисия.
Баща ми. Тази, за която се е оженил.
- Майка ти.
Баба Едуардс. Сгрешили са моминското й име.
Не са.
- Кендъл е с едно ''л''.
По-нагоре става интересно. Годуин Едуардс и жена му Абигейл.
Знаеш ли кои са? Навсякъде наоколо! Виж!
Годуин и Абигейл Едуардс! Основателите на града са мои предци!
Да, невероятно. Не е за вярване. Но е едва началото.
Има и още?
- Да.
Знаеш за ежегодния бал в събота. Ще изберат новата кралица на Хоуп.
Кралица на Хоуп?
- Дъг избира коя да бъде.
Мисли, че трябва да се кандидатирам заради семейното ми потекло.
За кралица?
- Нелепо е, нали?
Абсурдно е дори за мен.
- Така ли?
Трябва ли да го направя?
Не знам. Какво се иска?
- Една седмица различни ангажименти.
И да рекламирам новата минерална вода.
Явявания по телевизията,
снимка върху етикета.
- Значи ще имаш корона?
Има специален костюм. Показа ми стари фотоси.
На много бивши кралици?
- На бивши носителки.
Знам, че не сме в добри отношения, но имам нужда от съвета ти.
Не мога повече.
Не мога да продължавам.
Всичко е шега, Вира. Фалшификация.
Аз го измислих. Поне родовото дърво. Кралицата е идея на Дъг.
Толкова ти бях ядосан за номерата
и затова, че обърка живота ми.
- Напълно в твой стил.
Никога не си можел да споделиш радостта ми.
Фалшиво е, Вира!
Аз съм написал Кендъл погрешно.
- Видях как Дъг влиза в Интернет.
Как вкарва моите данни. Видях го с очите си.
Зареди го предварително. Бях там.
Погледни, вътре е Том Джоунс.
- Често срещана фамилия.
Ж енен за Катрин Зита?
Том Джоунс - Катрин Зита Джоунс, женени на 1 7 юли 1 867 г.
С Манди сигурно сте се посмели.
- Вече не сме заедно.
Наистина ли?
Всичко е свършило?
- Да.
Въпреки това не идваш с мен.
Не.
Извинете, тук не се пуши.
Приключихте ли?
Мисля, че да.
- Ще ви донеса сметката.
Какво ще правиш сега?
- Ще стана кралица на Хоуп.
Колин У еър! Имам само две думи за теб.
Класа.
Изтънченост.
Историята е свидетел на много лудости по вашите брегове,
но човек с твоя интелект да остави доброволно...
такъв блестящ ангел...
Изглеждаш запленен.
- Тръгваш си? Изпускаш голям купон.
Въпреки че твоят май е свършил.
- Радвам се, че се запознахме.
Благодаря за всичко.
- Не, аз ти благодаря, Колин!
Благодарение на теб това ужасно и прекрасно нещо, възпято от поети,
се настани най-сетне в самотното сърце на Дъглас Рийд!
Приветствайте кмета Дъг Рийд!
Много ви благодаря.
Сега, както повелява традицията ни,
ще започнем тържествата с представянето на новата кралица.
Да посрещнем с наздравица новата кралица на Хоуп
г-ца Вира Едуардс!
Вдигай телефоните, Фишър!
Получих факс от летището от Колин.
За мен ли е?
- Когато искаш някой да ти обещае
да не те търси, може да реши, че говориш сериозно. Не, скъпа.
Колин да ти е споменавал братовчед си Чезуик от Охайо?
Бил го поканил на гости и забравил да му се обади.
Помоли ме да го чакам в Ботаническата градина.
А трябва да включа барбекюто...
Искаш аз да отида?
- Срещу безплатно рибно филе.
Извинете, вие ли сте Манди?
Вие трябва да сте Чезуик.
- Да.
Приятно ми е.
Сигурно сте опознали братовчед ми Колин по време на престоя му.
Странен човек.
Много странен.
Обещал да не ви търси. Заради някакъв паспорт.
Реши, че аз мога да говоря с вас. Не ме предупреди как се обличате.
Ще поседнем ли?
Каза ли ви за хобито ми?
В началото беше смешно, но вече...
- Не ви ли каза?
Не, Чезуик. Какво е хобито ти?
- Колекционирам бижута.
Да ви покажа ли едно?
Онзи ден го купих в Кълъмбъс. Малък златен пръстен с орнамент.
Мисля, че е молец.
Пръстен за приятелство?
Продавачът каза, че е годежен, което ме учуди,
защото смятах, че трябва да са от бяло злато и с диамант.
Но могат да бъдат всякакви. Има един недостатък.
Извадих го да го огледам в автобуса. Забелязах, че вече е носен.
Ще видите сърчице с две имена. Очевидно на предишните притежатели.
Но едва си личат. Забравих имената им.
Манди?
Трябва да свалиш това.
Можеш ли да говориш?
- Извинявай. Пусни ме долу.
Не, искам да те нося.
- Мога да ходя.
У сещам атавистично желание да те нося.
Къде си оставила колата?
- У дома. Къде отиваме?
Настаних се пак в мотела.
- Не можеш да ме носиш дотам.
Мъжествеността ми иска да пребори това предизвикателство.
Добър ден, г-н и г-жа Питърсън. Държа да сте в течение на всичко.
Може да ти се вижда примитивно.
- Харесва ми.
Гледай да не се сецнеш.
- Гърбът ми е от желязо.
Сигурно вече ти натежах.
Да, но в момента създаваме спомен.
Ей, Фишър!
Е?
- Сгодени са.
Сериозно? Защо я носи по шосето?
Там, откъдето е Колин, било обичай.
Да носиш хора по шосето?
- По някакъв път.
Идва от древен друидски ритуал. Носят избраницата си по пътека
като символ за очакващия ги живот.
Значи е вярно колко изостанали са англичаните.
Не невинния вариант.
Един Бог знае какви ги вършат сега.