Following (1998) Свали субтитрите
нещо като разказ...
на случилото се.
Беше
ми самотно...
и скучно.
Нищо, по цял ден.
Тогава започнах следенето.
"Следенето?"
Следене.Проследяване. Започнах да проследявам хора.
- Кой?
-Всеки в началото.
Имам предвид, това беше замисъла,
някой случаен, някой който не ме познава.
И тогава?
-И тогава нищо.
-Нищо?
Нищо. Просто гледах къде отиват, какво правят...
и после се прибирах.
Защо го правеше?
За да видя къде отиват.
Всеки...имам предвид...
Как да го обясня? Бил ли сте някога на...
футболен мач само да плъзгате
погледа си...по тълпата,
и после бавно да се съсредоточите върху един човек?
И внезапно той вече не е част от масата.
-Превръща се в личност, просто така.
Това стана неудържимо.
-Следял си жени?
-Не, не следях жени.
Не беше сексуално. Следвах който и да е.
Само исках да видя къде отиват, какво правят.
Играл си на таен агент?
Не, писател съм. Поне бих искал да съм.
Събирах материал за героите си.
За да започна.
След известно време забелязах опасностите. Пристрастих се.
Трябваше да си направя правила, за да държа нещата под контрол.
Никога не следвай някой за дълго.
Не следвай жени през тъмни алеи вечер.
Такива неща.
Предполагаше се, че ще е абсолютно случайно.
И когато спря да бъде случайно,
започнаха проблемите.
Когато почнах...да следя хора...конкретни хора,
когато си избирах кой да следвам,
тогава започнаха проблемите.
Другите са ми интересни. Случвало ли ви се е...
да подслушвате чужди разговори в автобуса или метрото?
Да видите някой на улицата, който да ви е интересен,
малко странен или нещо такова?
Да се чудите какъв ли е живота им, какво правят,
откъде идват, къде отиват?
Следиш поведението на някой и то повдига хиляди въпроси,
и аз...исках да задам тези въпроси,
и исках да знам отговорите,
затова ги следях за да ги открия.
Най-важното правило бе...
че ако открия къде работи някой или къде живее,
да не следвам същия човек пак.
Това бе най-важното правило.
Първото, което наруших
-Да? -Кафе, ако обичате.
-Хайде де. Обяд е.
-Препечено сирене и сандвич, ако обичате.
Нещо против да седна?
Не.
Кой си ти?
-Черно кафе, ако обичате, и... -Нищо.
още едно кафе, черно.
Очевидно не сте полицай, така че кой сте и защо ме следвате?
Съжалявам. Не знам за какво говорите.
Не ме ядосвай. Кой, по дяволите, си ти?
Благодаря.
Захар?
Не, аз...не съм ви следял, аз..аз...
Видях ви с чантата ти. Просто помислих, че сте интересен.
-Какво си ти, педал?
-Не,не.
Не, ще ви кажа истината, помислих че сте онова момче от училище.
Видях ви да влизате, затова ви проследих да видя дали сте той.
- Но не бяхте.
-Защо просто не ме попита?
Защото щеше да е неловко, ако не бяхте вие.
-Но не толкова колкото ти е неловко сега.
-Не, предполагам, че не.
-Как се казваш?
- Бил.
Добре, Бил, с какво се занимаваш?
-Всъщност...нещо като... -Между две работи, а?
-Да, точно така. -Какво правиш?
-Не знам. -Хайде, Бил, не бъди срамежлив.
Имаш някаква изгаряща амбиция, нали?
-Нещо като жажда за артист в теб, не? Не? -Не.
-Не. Не.
-Ти си художник.
-Снимки?Писател? -Не, не.
-Писател, а?
- Не.
-Но пишеш? -Не много.
-Но понякога? -Понякога. Кой не пише?
Аз.
Значи си писател.
Не съм казал това.
Какво те кара да мислиш, че съм писател?
Безработен 20 и нещо годишен се мисли за писател.
-Истински скок в непознатото. -Не съм писател.
-Но се интересуваш от хората.
-Аха.
-Този човек? -Може би.
Дори не си ме питал за името ми още.
-Как се казваш?
-Или какво има в чантата ми.
-Коя чанта?
-Моята чанта.
Тази, в която гледаш цяла сутрин.
Как се казваш и какво има в чантата ти?
Казвам се Коб.
Виж сам.
Какво очакваше, наркотици?
Защо им крадеш старите дискове?
Лесно се взимат, лесно се продават, абсолютно непроследими.
Другите неща са малко по-трудни.
Не приличаш на крадец.
Звучи като комплимент.
Заинтересован ли си сега?
Ръкавици?
Хората не го правят, нали?
Ще се изненадаш.
Наистина ли работи?
Почакай и виж.
Късмета на начинаещия.
Виждаш ли, няма никой.
Добре, започваме.
-Трябва ни чанта.
-Чанта?
За да съберем нещата. Защо шепнеш?
-Имаш ли си собствена? -Да.
Голяма чанта с надпис "крадено" на нея.
А. Бинго!
ОК. Какво мислиш?
Нищо стойностно.
-Не изглеждаш притеснен. Защо го правиш?
-Не е за пари.
За адреналина, защото като теб и аз се интересувам от хората.
Можеш да кажеш доста за хората по вещите им.
-На колко години мислиш, че са?
-Не знам.
Можеш да кажеш доста от подвижния матрак, като начало. Младите хора имат такива матраци.
Тези хора не биха били около 40 с подвижен матрак.
И имат един кош за пране, което говори че са доста свикнали един с друг.
Вероятно около 25.
Може да са на 20 и да живеят заедно от години.
Не. Виж книгите. Завършили са университет.
Най-вероятно, когато са били на 21 или 22.
Преместили са се последната година.
Можеш да разбереш повече от музиката им.
Ето я и кутията.
-Каква кутия? -Всеки си има кутия.
В повечето случаи просто кутия за обувки.
-Има ли ценности в нея?
Не, по-интересно. Лични вещи като моментни снимки,
писма, малки дрънкулки от Коледа.
Виждаш ли?
Писмо, снимка, фонокарта, бележки.
Нещо като неумишлена колекция, като образ.
-Какво имаш предвид с "образ"? -Ами, образ.
Всяка вещ казва нещо много интимно за хората.
Имаме привилегията да го видим. Много е рядко.
Хей, хей, хей, хей! Какво...
За какво, по дяволите, го правиш?
Нещо като дневник. Те са го скрили.
Но всъщност биха искали някой да го види. Това правя.
Виж образа им. Двете страни на една монета.
Така ще знаят, че някой го е видял.
Това е смисъла...нахлуване в личния живот,
да видят всички неща, които са взели на готово.
Като, когато трябва да се върнат и да купят всички тези неща с парите от застраховката,
ще помислят за първи път от много време насам...
защо са искали тези неща, за какво са им.
Взимаш го и им показваш какво са имали.
Перверзно, а? Намерих ги последния път.
Мисля просто да им дам тема за разговор.
Защо ти е това?
Тя ще ги намери в панталоните му и ще го пита какво прави.
Да, но защо искаш да прецакаш връзката им?
Не слушаш ли? Взимаш го...
и им показваш какво са имали.
-Нещо за пиене?
-Сигурно се шегуваш.
Не се заблуждавай от етикета от супермаркет.
Мисля, че съм го пробвал и беше доста добро.
Сигурно ти е трудно да го правиш с твоите ръкавици.
-Е, ще взимаме ли въобще нещо?
-Всичко каквото пожелаеш.
Но не в това е смисъла, нали? Имам предвид, това е работа.
Мислех си, че целия смисъл във взлома е да взимаш неща.
Не, в това е смисъла - нахлуване в нечий живот,
-откривайки кои са всъщност.
Имам предвид, не го ли чувстваш? Стоиш, пиеш виното им.
-Хора, които никога няма да срещнем.
Искаш ли нещо за пиене? Имам малко вино.
-Какво, по...
-Шшш!
Обезпокоихте ни. От агенцията ли сте,
или просто оглеждате като нас?
-Какво правите в апартамента ми?
-Агента не ви ли каза, че ще сме тук?
-Но ние не се местим.
Вие трябва да сте мъжа. Поздравления. Имате чудесен дом.
Но ние не се местим.
Така ли? Тогава трябва да говоря с агента.
-Извинете.
Мамка му. Не трябваше да се катерим тук. Ще минат години преди да слезем.
Може би има изход.
Господи! Мислиш ли, че ти повярваха?
Естествено, че не ми повярваха.
-Какво си мислиш, че правиш? -Хванах ги в крачка.
-Изненадахме ги.
-Какво имаш предвид?
Тоя не беше приятеля и. Защо мислиш, че не каза нищо?
Беше доста доволна, че не сме приятеля и.
-Мислиш ли?
-Защо тогава ще си е вкъщи по средата на следобеда?
Не, не можеш да планираш нещо толкова шибано.
Нямахме късмет. Не се тревожи. Няма да се повтори.
-Не съм сигурен.
-Така ли?
Следващия път ти ще правиш шибаните приготовления.
-Нямах предвид това. -Не, аз имам предвид това.
Намери си някой, проверявай го дни, месеци, години, колкото искаш.
-Ще бъде следващото място, което ще ударим.
-Добре.
-Да ти кажа ли нещо. -Какво?
Чувствам се зле, че прецакахме оня човек с бикините.
Тя ще му стовари тонове лайна, а тя е тази която лъже.
Бира, ако обичате.
Благодаря.
-Да те черпя питие?
-Може.
Но не можеш да спиш с мен.
-Защо?
-Защото съм с онзи.
-Плешивия?
-Ще те остави да ми купиш питие,
но секса е извън обсъждане.
-Още ли искаш да ме черпиш? -Не.
-Та, какво прави хубаво момиче като теб...
-В място като това?
със шибаняк като този?
- Дълга история. Говори тихо.
-Той е собственик.
-Исках да ти привлека вниманието.
Казвам се Даниъл Лойд. Викай ми Дани.
Е?
Очевидно си имал лош ден.
Такъв ден те кара да мислиш, че всеки е на лов за мърша.
Аха.
Имам доста такива дни.
-Кажи ми нещо. -Като например?
Ще те чакам вън след 10 минути.
-Съжалявам, аз просто...
-Разпадна се в ръцете ти.
-Всъщност, така беше.
-Да, знам. Беше си счупено.
Някой го изпусна. Мислех да го...
поправя, но...
сигурно няма да се наканя.
Нещо като тиксо...
-Какво за плешивия?
-Какво за него?
-Излизаш ли с него? -Не съвсем.
Има ли нещо между вас?
Не. Излизахме, но с това е свършено отдавна.
-Защо тогава ми каза, че си с него?
-За да те разкарам.
Тогава защо не се съгласи да пийнеш с мен?
Трябваше ли да идваме тук?
Все още е ревнив, а не исках да се прибирам у нас.
-Защо? -Ограбиха ме вчера.
Как се чувстваш, като...ограбена?
Повечето хора питат, "Какво взеха?"
Интересно ми е как се чувстват хората.
Аз съм писател.
Боже.
-Е? -Е?
-Какво е усещането?
-Велико.
Съжалявам.
-Плешивия е опасен, нали?
-Ти си любопитно копеле.
-Опасен, в смисъл?
-Опасен в смисъл, криминално-опасен.
Опасен в смисъл "забъркан в лоши неща".
-Какви лоши неща?
-Нормалните -момичета, дрога, списания.
-"Списания?"
-И филми. Порнография
-И държи няколко клуба. -Здрав тип.
Да.И изискан.
Доста време ми отне, докато разбера на какви неща е способен.
Какви неща?
Може би друг път.
Мисля, че трябва да си тръгвам.
Да? -Аз съм, Бил.
Какво, по дяволите, искаш?
-Съвет.
-За какво?
-За работа.
-Каква шибана работа?
-Работата, която ти казах. -Не съм заинтересован.
Да, знам. Сам ще го направя.
-Искам да знам нещо за защитата.
-"Защитата?"
Да, сещаш се, самоотбрана, оръжия, такива неща.
Изненадващо помислих, че можеш да ми дадеш съвет.
Стоманена пръчка, Нунчако, всичко става.
Инструментите са добри. Остра отвертка, чук, секира.
-"Чук?" -Аха, среден по размер, добра гумена дръжка.
Много е лош.Имаш ли тесла, можеш да отваряш врати с нея.
Затъкваш я в панталона и си готов.
-Още ли си там?
Може би искаш част от тези, за бога.
-Откъде ги взе?
-Откраднах ги от болницата в Мидълсекс.
Не се продават.
Бин-го.
Ти намери чанта, аз ще проверя вещите.
-Намерих. Да, добра е.
-Може да няма нужда. Всичко е скапано тук.
-Така ли?
-Ами телевизора? -Безполезен е.
Какво сме ние, крадци или вандали?
Ако си крадец защо не почнеш да крадеш?
Какво мислиш за касетите?
-Колекцията не струва, но е малко лична. -Какво имаш предвид?
Не е от типа, който пускаш на приятелите си вечер за да запълваш мълчанието в разговорите.
-Каква е музиката? -Симпли Ред, Флийтууд Мак, такива неща.
-Има вкус?
-Всеки има,
но той е тъжно копеле, без обществен живот.
-О, добра машина.
-Може би е писател.
Едва ли. Ако беше писател щеше да има компютър.
Той иска да бъде писател. Две твърде различни неща.
-Видя ли това?
-А-ха.
-Наблюдавал си го да ходи на работа, ежедневието му? -Да.
-Какво работи.
-Работи в банка.
Той е безработен.
Не, не е.
-Виж бюрото. Безработен е.
Хора, които работят нямат такива боклуци в домовете си.
Или е безработен, или е студент.
Което значи, че може да е тук всяка шибана секунда.
Какво, мамка му, е това? Трябваше да го познаеш, умнико.
Шибаните U.B. 40, задник. Не си го проверил. Тръгваме.
-Няма ли да вземем нещо? -Не, няма да вземем нищо.
Нямам намерение да грабя от някой жалък мизерник. Зарежи.
Нищо не взимам..
-Нека отидем някъде, където съм проверил.
Здрасти. Разполагай се. Свършвам след минутка.
-Добро място.
-Мерси.
Малко ми е странно, откакто някой се рови в нещата ми.
-Зловещо е.
- Какво взеха?
Книги, фотоапарат, дискове.
Взели са дори чантата от гардероба за да изнесат нещата в нея. Очевидно така се работи.
Сигурно е ужасно, да загубиш така нещата си.
Застраховката покрива повечето. Лошото е, че са лични вещи.
-"Лични вещи?"Като например?
-Те,хм, са ровили в бельото ми.
Мамка му. Защо ще го правят?
Хайде, познаваш тези смахнати, воайорски лайняни истории, в които попадат мъжете.
Съжалявам. Аз не попадам в тях.
Друго, което са направили е да ми свият едната обица.
Не взеха чифта. Само едната за да ме прецакат.
Може би си загубила другата.
Знам. Бяха в гардероба ,
когато се върнах беше само една.
-И сега носиш само една?
-Дава ми повод за разговор.
Аз...отивам да се преоблека.
Бил?
- Перверзно, а?
Намери ли чанта?
-Това е нейния апартамент.
-Да, тя е лисичка.
-Навсякъде е пълно с нейни снимки. -Аха, добре изглежда.
Виж тези вещи.
Трябва да вземеш част от тези.
-Няма начин. -Както предпочиташ, аз ще взема нещо.
Виж я. Страшна мацка.
Бинго.
Защо има толкова много нейни снимки?
Мисля,че е модел. Със сигурност е суетна.
Това ли е?
Да, предполагам че това са полезните неща.
Няма друго, стереото е твърде голямо, пианото определено е твърде голямо.
Мисля...да я преместя.
-Какво е това място?
-Били са офиси.
-Как взе ключовете? -Нахлух и смених ключалките.
Собственик е някоя агенция.
Никога не идват насам, а ако дойдат си мислят че са объркали ключовете.
Или евентуално, нахлуват и сменят ключалките, но по това време отдавна ще ме няма.
Лондон е пълен с подобни мъртви места.
Над ресторанти и магазини, цели сгради.
-Тук ли ще оставим нещата? -Не, това е твоя работа.
-Ще ги пазиш, докато не ти кажа че мога да ги продам. -ОК.
Освен ако...не искаш ти да ги продадеш и да ми дадеш половината пари.
Не знам какво да правя.
Виж, бях малко груб на онова място,
но трябва да разбереш, че няма да позволя нещо да ме застрашава.
-Достатъчно е опасно.
-Така е.
-Ранна вечеря. -Не, не мога да си го позволя.
-Платено е.
-Така ли?
ОК.
Оригинално ли е? Не знам, но ми харесва.
Идваш редовно тук.
-Знам. Харесва ми.
-Защо? Не зная.
Е, добре, знам защо.
-Защо?
-Защото няма прозорци и защото е тъмно,
и никой не може да те види в нишата.
И така, може би плешивия не би наминал.
-Може би.
-Може би, тук...
водиш всичките си гаджета,
защото знаеш, че той...
няма просто да намине, да се отбие.
-Може би.
Може би. Аха.
Мислех, че между вас е свършено.
Така е.
Тогава защо продължаваш да ходиш в приземни барове...
за да не може да те види?
-Защото, казах ти и преди...
-Страх те е от него,
защото е...опасен.
-Защото е опасен.
Опасен как? Колко опасен? Продължаваш да казваш,че е опасен.
Не ми обясни защо толкова те е страх от него.
ОК.
Дойде в моя апартамент с някой от неговите...
съдружници, и...
аз наистина не знаех защо, докато не дойде другия...
който очевидно им дължеше пари.
-На тях това не им харесваше, затова взеха чук,
натиснаха го на пода и счупиха всеки един от пръстите му.
След това и черепа му.
Някой да ми даде кърпа или нещо подобно.
Шегуваш се.
Не.
Не се шегуваш.
-Аха.
Затова не излизаш вече с него.
-Нали?
-Не,не,не.
Не излизам, защото направи цапаница на килима ми.
-Не е смешно.
-Да.
Знам.
Как си се забъркала с подобен човек?
-Той не е от хората...
-Да сменим темата. -С които мисля, че по принцип би се забъркала.
Какво правиш? Да не би...
да си работила за него?
Не ти влиза в работата.
Мисля, че трябва да си намериш друга, която да ти разказва малки историйки.
Хайде де, шегувах се.
Бинго.
Чанта, чанта, чанта, чанта.
Мамка му!
Боже господи.
Мисли, мисли, мисли, мисли, мисли.
Започнало е да ти харесва.
Насилието, воайорството...така е.
-Мисля, че не.
-Мисля, че да.
Мисля, че не след дълго ще развиеш вкус към нещата.
-Като например?
-Ами например.
Всичките ли пари си изкарваш със взломове?
Не, не всички, всъщност това ще трябва да го платиш.
Казах ти, че не мога да си го позволя.
Всъщност няма да си ти, Д. Лойд ще плати за това.
Мислех си да ти дам удоволствието да се направиш, че ти плащаш.
-Какво се предполага, че трябва да направя? -Да го подпишеш.
-"Да го подпиша?"
-Да го подпишеш.
Със собствения си почерк. После можеш да я правиш каквото си искаш.
Д. Лойд.
Притесняваш ли се, че може да те хванат?
Защо да го правя? Освен това, няма да ме хванат.
-Всичко ли си премислил?
-Всичко съм премислил.
Това е само върха на айсберга.
Бих направил неща, за които не би си и помислил.
-Например? -Пример.
Понякога забелязвам, че собствениците на наблюдаван апартамент мислят да заминат на ваканция
Изчаквам ги да тръгнат и се нанасям за седмица или две.
-Шегуваш се.
-Не. Случва се по-често от колкото си представяш.
Как познаваш кога ще се върнат?
-Почти винаги е отбелязано на кухненския календар.
-Хитро.
-Боже Господи.
-Какво има?
-Жената от апартамента, в който нахлухме току що влезе.
-Сигурен ли си?
-Да, мамка му, сигурен съм!
-Със същия мъж ли е? Няма проблем тогава.
-Не
-Какво ако ни види? -Тя е с приятеля си. Нищо не може да направи.
На твърде малък шанс разчитаме.
Какво ще ни каже? Че сме откраднали половин бутилка вино? Успокой се.
-Имаш ли против да пропуснем десерта? -Да, мамка му, имам!
-Идва насам. -Отива до тоалетната.
-Видя ме. Видя ме. -Не думай?
-Позна ни. Мисля, че трябва да тръгваме.
-Добре. Тръгваме.
Не, че има за какво да се притесняваме...
освен че се правиш на шибан кретен.
Страшно мразя, когато не завършвам добро хапване с чаша кафе.
-Да, но... -Не го казвай!
Тя пак ме погледна. Позна ме. Такива неща ме изнервят.
Ако толкова се притесняваш от вида си, промени го.
Нова прическа, дрехи, дори майка ти няма да те познае.
Само защото нахлуваме в чуждите домове не значи, че трябва да изглеждаш като крадец.
Всеки си има кутия.
-Да?
-Здравей, Бил е.
Здрасти, Бил. Какво мога да направя за теб?
Не много. Става въпрос за вещите.
Какво за тях?
Аз...срещнах се с този човек, каза че може да пробута повечето.
Помислих сам да го свърша, както каза.
Но не смятам, че бих могъл да взема повече отколкото теб.
Все пак...половината от това, което получих.
-Как ти се струва? -Добре звучи.
-Нещо друго? -Да, послушах съвета ти.
-Кой съвет? -Да променя вида си.
-Смених си прическата, нови дрехи.
Боже, Бил, не бях много сериозен относно това.
Да. Просто така се чувствам по-добре.
-По-сигурен, а?
-По-сигурен. Ще ти звънна, когато получа парите.
Добре.
За какво беше това?
За теб. Поне за твоите неща.
Сам ще се справи с тях.
Което значи?
Значи че лапна куката и е закачен.
Ще задържи нещата, ще се направи че ги е продал и ще ми даде малко пари.
-Ако имаш късмет можеш да си върнеш повечето.
Перфектно е. Снимките свършиха работа.
Дори го накарах да се подстриже и да смени облеклото си.
Това значи ли, че ще ми кажеш къде си ми скрил обецата?
Не. И бих отписал и бикините, също.
Твърде е срамежлив за да ги върне.
Мамка му. Необходимо ли беше да ми счупиш стъклото?
Не можеше ли да намериш ключ или нещо подобно?
Не, това щяха да бъдат 3 резервни ключа подред.
Дори Бил нямаше да се хване.
Толкова срамно беше, когато отидохме у него.
Точно под изтривалката, както му казах. Страшно жалко.
Беше нова изтривалка, предполагам я е купил
само за да може да сложи ключ отдолу.
Мамка му.
Майната ти.
Откъде знаеш, че съм аз? Можеше току що да напсуваш майка си.
-Сериозна съм.
-Хайде де, отвори. Дойдох да се извиня.
-Извинявам се, че не бях докрай искрен с теб.
-Пиша нещо за обири. -Какво?
Пиша за обири, за мой приятел който се вмъква в чуждите къщи.
Затова питах толкова много за твоя обир.
Не ти го казах тогава, защото не исках да те тревожа допълнително.
Той влиза и...нищо не съм откраднал.
Просто седях да видя какво ще се случи.
Това ли е?
Да?
Това в каква връзка ми го казваш?
Бях честен с теб, искам да ми върнеш услугата.
-И аз съм честна с теб.
-Все още виждаш плешивия.
Бях подранил оня ден. Видях го да си тръгва.
-Каза, че е свършено.
-Така е.
-Тогава защо продължаваш?
-Той ме изнудва.
-Нали е богат.
-Защо са му пари?
-Не съм казала нищо за пари.
-С какво те изнудва?
-Снимки.
-А?
-Мои.Повече не питай.
-Няма да подхранвам перверзните ти фантазийки. -Грешно ме разбра.
-Така ли?
-Да.
Къде са тези...снимки?
-В офиса му. Защо?
-Мога да ги взема.
-Как. Можем да влезнем. Аз и моя човек можем да го направим.
Може да има нещо ценно в неговия офис.
-Понякога държи пари в сейфа.
-Не можем да отворим сейфа.
-Там са снимките.
-Какво?
-Те са в плик. Негативите и част от снимките.
-Не можем да го направим.
-Знам комбинацията.
-Как. -Виждала съм го отворен доста пъти.
Мислех си, че мога сама да ги взема.
Точно това ще направим ние.
Никой с ума си не би крал от него.
Ако не ни хванат, няма значение кой е крал.
А нас няма да ни хванат.
Ако ги вземеш, няма да ги гледаш и дори няма да поглеждаш в плика.
-Разбира се. -Обещаваш ли?
Обещавам.
-Закъсня.
-Съжалявам.
Мислех, че каза, че сам ще се справиш.
Отървах се от повечето.
-Ще ми отнеме няколко дни за всички това. -Така си и помислих.
-Нещо друго да имаш на ум
-Да, искам да ударим едно място.
Поразучих някой места.
-Конкретно място. Няколко снимки.
-Снимки?
Да, за приятел.
-Кое е мястото? -Снимките са в сейф, но знам комбинацията.
-Ако е за приятел, къде са парите? -Парите са във сейфа.
Вероятно.
Вероятно. Чий офис?
Собственик на клуб, порнографски тип.
-Мафиот?
-Да, така изглежда.
Какво по-дяволите става?
-Виждам се с някого. -Кого?
-Собственичката на чантата.
-Какво?
Жената, чиято къща ударихме, тази със снимките.
Сега ми кажи, че се щегуваш.
Не.
Изглеждаше ми интересна и я проследих.
Пийнахме по едно...и сега сме заедно.
-Спа ли с нея?
-Да.
Добре се разбираме.
Исках да и върна част от нещата, но помислих, че ще означава...
Помислил си, че означава, че ти си я ограбил. Колко умно, че не си и казал!
Хубава прическа де. И костюма е хубав.
-Жалко, че има кървави петна. -Каква кръв?
Сам се оправяш отсега нататък.
Хей. Имам подарък за теб...
за да започнеш нова солова кариера.
-Трябваше ли да го биеш? Трябваше ли да се чукаш с него?
-Ти ми каза да го направя.
-Казах, ако се наложи,
не е съвсем същото.
-Хареса ли ти? -Хареса ли ти да го биеш?
Разбира се.
Виж, яко съм загазил. Трябва да проработи.
Наистина ли мислят,че си замесен?
Вече ме разпитваха, нали?
Няма да мине дълго преди да намерят човека, който ме видял и да ме вкарат вътре.
-Добре ли те огледа?
-Не. Затова мисля, че ще проработи.
Трябва ни някой с приблизително същата външност,
приблизително същия начин на работа, и нямаме проблеми.
Просто му кажи какво се случи наистина. Намерил си я така.
Не, не би го казал ако си видял каквото аз видях. Не, имам предвид, ужасно е.
Навсякъде кръв.
Главата и беше размазана. Дори не приличаше на човек.
Прекарах известно време там. Може да съм оставил следи, отпечатъци, такива лайна.
Не знам. Виж, важното е че тялото е свежо.
Не е мъртво от отдавна. Всеки свидетел може да ме свърже добре с часа на смъртта.
-Каза, че свидетеля не те е огледал добре. -Не в това е смисъла, нали?
Толкова брутално убийство, стара жена бита до смърт
дори и да не съм аз, ще опитат да ми го прикачат, нали така?
-Трябва ни някой друг. Казах им, че има друг. -А ако има алиби?
Той е самотник. Перфектен е.
Дори хора, които са го видели по-рано не биха го разпознали...
защото се е подстригал.
Не, той е човека.
Схвана. Първо ще сложа парите.
Пари, шибани пачки пари.
О! Нищо. Нищо.
Добре съм.
Добре!
-Ще дойда скоро.
Обеща ми, че няма да отваряш плика.
Не беше запечатан. Те паднаха.
-Паднаха?
-Ще ми обясниш ли?
Имам предвид, това не беше ли само да се докопаш до парите?
-Обикновено няма пари там. -Добре, какво тогава?
Беше за приятел.
Полицията мисли, че е направил нещо, а той не е.
Така че трябваше да примами, друг евентуален заподозрян.
Някой, хванат докато ползва същите методи като неговите.
Неговите методи.
Кой е приятеля?
Коб.
Нахлул някъде преди седмици.
Намерил старица пребита до смърт.
Избягал. Някой го видял.
Няколко дни по-късно полицията го разпитала. Мислят, че той я е убил.
-Той вероятно е. -Той е крадец. Не убиец.
Та, той им казал, че са го объркали с друг взломаджия, който познавал.
-Друг, който ползвал същите техники.
-Защо аз?
Ти сам се нагласи.
Коб те забеляза да го следиш дни преди да те заговори.
Първоначално, помислил че си полицията. И после те проследил.
Проследил ме е?
Проследил те и забелязал, че си просто тъжен, малък копелдак, чакащ да го използват.
И ти и Коб ме нагласихте?
Как можа да го причиниш на мен?
На който и да било?
Не е толкова сериозно.
Получаваш парите, не си убил старицата.
Необходим си само да посееш съмнение в полицията.
Никога няма да те обвинят.
Предполагаше се, че ще те хванат да нахлуваш.
Щяха да те разпитват за старицата и ти нищо нямаше да знаеш.
Все още могат да ме обвинят за взлом.
Ти влезна с взлом. И по незнайна причина, не те хванаха на място.
Дойде. Тръгна си.
Не се размотавах достатъчно за да разбера дали ще стане.
Кръвта му е на моя чук.
Как можа да ми го причиниш?
Нищо лично.
Да започнем с това, дори не те познавах.
-Ще отида в полицията утре. -Не можеш.
Ще отида и ще им разкажа всичко.
Не можеш, защото няма да ти повярват.
Ще им кажа всичко. Ще ми повярват, защото е истината.
-Не и ако няма кой да потвърди историята ти. -Ти би могъл.
Няма.
Ще те накарат, защото лъжите ти няма да издържат на истината.
-Аз бих го направил на твое място.
Това е.
Имам предвид, ако имате въпроси...
Един или два.
Вижте, нямаме неразрешени убийства на старици към този момент.
-Трябва да имате.
-Няма такова разследване.
И не познаваме г-н Коб, за който говорите.
Предупредих те, че ще погледне в плика.
Обеща ми, Повярвах му.
Нищо лично.Не би могъл да се въздържи.
Имам предвид, че е роден воайор.
Както и да е, към работата.
Работа?
Може би...
има нещо друго което може да ми кажете?
Каквото и да е?
-Къде е чука?
-В тази чанта.
Какво щяхте да правите с него?
Стария беше доста точен как трябва да правя нещата.
Какво би казал стария за това?
Ще ми остави всичките пари от сейфа.
Каквото и да е?
Вашата версия?
Каза, че исканията ти са станали много неразумни.
Твърде алчна си в изнудването си.
Каза нещо, че си била свидетел на инцидент...
който се е случил точно в тази стая.
Беше много конкретен точно къде и как трябва да се погрижа.
Нещо за кървав килим, който си скрила за доказателство на историята ти,
ако се наложи да я разказваш.
-Говорил ли си с нея?
-Намерихме я тази сутрин.
-Какво имате предвид с "намерихме я?" -Тялото и.
Намерихме и чук със два типа кръв на него.
Първия, предполагам, ще съвпада със човека, който прати в болницата.
И пръстите и бяха смазани, трябва да си я мъчил да ти каже комбинацията.
Не съм я докосвал!
Освен това намерихме интересни неща в дома ти, в тази кутия за обувки под леглото.
Сред другите неща, обявени за откраднати от покойната, намерихме...
тези части от женско бельо.
Нейни ли бяха? Предполагам след като ги намерихме
заедно с тези паспортни снимки на покойната.
Намерихме и тази перлена обеца,
която съвпада с носената от покойната по време на смъртта.
-Малък трофей?
-Не!
Коб го е планирал, когато разбихме дома и.
Вървете и го заловете. Дадох ви адреса.
Проверихме адреса, който ни дадохте. Няма Коб там.
Апартамента принадлежи на г-н....
Д. Лойд.
Той току що се върна от почивка.
И ни каза, че докато го е нямало апартамента му е бил разбит.
Не липсват много неща.
Но новата му кредитна карта не била пристигнала.
Ами, това е Коб! Използвахме я за да платим в ресторанта.
Намерихме това у вас.
Коб...
я открадна.
Вашият почерк ли е?
Да.
Превод: jair jair@abv.bg