Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (LOTR.The.Two.Towers.Extended.2003.CD1.DVDRip.DivX.AC3.sub) Свали субтитрите
- Не можеш да преминеш!
- Гандалф!
Аз съм служител на Тайния огън, притежател на Aнорския плaмък.
Върви си в Сянката!
Не ще ти помогне мрaчният огън, о, плaмък нa Удун!
Не ще преминеш!
Не! Не!
Гандалф!
Бягайте, безумци!
Не!
Гандалф!
Гандалф!
Какво има, господин Фродо?
Нищо.
Просто сън.
Д В Е Т Е К У Л И
Можете ли да съзрете дъното?
Не! Не гледай надолу, Сам! Просто продължавай да вървиш!
Хванете го! Хващайте, г-н Фродо!
Господин Фродо!
Мисля, че открих дъното.
Тресавища и блата, и един бог знае какво още.
Това не е реално. Нищо от него.
- Какво има вътре?
- Нищо.
Просто малко подправки.
Надявах се някоя нощ да си направим печено пиле или нещо подобно за вечеря.
Печено пиле?!
Човек никога не знае.
Сам. Скъпи ми Сам.
Много специални. Това е най-добрата сол в цялото Графство.
Специална е.
Малка частица от дома.
Не можем да оставим това тук, та някой да ни последва долу.
Че кой би ни следвал надолу, г-н Фродо?
И все пак е жалко. Господарката Галадриел ми го подари.
Истинско елфическо въже.
Е, нищо не можем да направим. Вързах го с един от моите възли.
Няма лесно да се освободи.
Истинско елфическо въже.
Мордор. Единственото място от Средната земя, което не бихме искали да видим по-отблизо.
Единственото място, към което се стремим.
Само че няма начин да се доберем до него.
Приемете го, господин Фродо, загубихме се.
Едва ли Гандалф е мислел да минем оттук.
Той не мислеше и много други неща, Сам.
Но те се случиха.
Господин Фродо?
Пръстенът е, нали?
Натежава все повече.
- Каква храна ни остана?
- Ами, да видим.
О, да! Прекрасно.
Питки от лембас. И...
Още питки от лембас.
Обичайно не харесвам храни от други земи,
но тази елфическа храна си я бива.
Нищо не може да съкруши духа ти, нали, Сам?
E, тези дъждовни облаци биха могли.
Това място ми изглежда странно познато.
Така е, защото вече сме били тук.
Вървим в кръг.
Каква е тази ужасна смрад?
Уверен съм, че някъде наблизо има гнусно блато.
Усещате ли я?
Да, усещам я.
Не сме сами.
Крадци!
Гадни малки крадци!
Къде е?
Къде е?
Те го откраднаха от нас...
Безценното ми...
Проклети да са! Мразим ги!
Защото наше е то... и си го искаме.
Това е Жилото.
Вече си го виждал преди...
нали, Ам-гъл?
Пусни го или ще ти прережа гърлото.
То ни боли, боли ни!
То смразява, хапе!
Елфи са го плели, проклети да са!
Махайте го от нас!
- Тихо!
Безнадеждно е! Всички орки в Мордор ще го чуят.
- Да го вържем и да го оставим.
- Не!
Това ще ни убие. Ще ни убие!
Ти друго и не заслужаваш!
Може би той заслужава да умре.
Но сега го видях и наистина изпитвам жалост.
Ние ще сме много мили с тях, ако и те са мили с нас.
Махнете го от нас!
Ще се закълнем да правим каквото поиска.
Ще се закълнем!
Няма твое обещание, на което да мога да вярвам.
Заклеваме се...
да служим на Господаря... на Безценното.
Заклеваме се...
в Безценното.
Ам-гъл, ам-гъл.
Пръстенът е коварен. Той ще те привърже към обета ти.
Да...
в Безценното.
В Безценното.
Не ти вярвам!
- Долу! Долу, казах!
- Сам!
Опитваше се да ни измами.
Пуснем ли го, ще ни нападне в съня ни.
- Познаваш ли пътя за Мордор?
- Да.
Бил ли си там преди?
Да.
Ще ни заведеш до Черната Порта.
До Портата, до Портата! До Портата, казва господарят! Да, тъй казва.
Но няма да се върнем, не, не! Не там. Не при него.
Не могат да ни накарат. Ам-гъл, ам-гъл!
Но ние се заклехме да служим на Господаря на Безценното.
Не. Пепел, пепел и прах, и жажда има там. И ями, ями, ями.
И орки, хиляди оркища.
И денонощно Голямото око бди, бди.
Хей! Връщай се веднага! Връщай се!
Ето! Какво ви казах?
Избяга, старият негодник.
Дотук с обещанията му.
Оттук, хобити.
Последвайте ме!
Мери!
Мери!
Закъсняхте. Търпението на господаря ни е на изчерпване.
Той иска онези плъхове от Графството веднага.
Не приемам заповеди от оркски ларви.
Саруман ще получи трофея си.
Ще му ги доставим.
Мери!
Мери! Събуди се.
Приятелят ми се чувства зле.
Той има нужда от вода. Моля ви!
Зле ли се чувства? Дайте му малко лекарство, момчета!
Престанете!
Не може да търпи питието!
- Оставете го на мира!
- Защо?
И ти ли искаш?
Тогава дръж си устата затворена.
Мери.
Здравей, Пип.
- Ранен си.
- Добре съм.
- Това беше само преструвка.
- Преструвка?
Виждаш ли? И теб успях да измамя.
Не се безпокой за мен, Пипин.
Какво има? Какво надушваш?
Човешка плът.
Открили са следите ни.
Арагорн.
Тръгвайте!
Ускориха бяга си.
Трябва да са доловили миризмата ни.
Побързайте!
Хайде, Гимли!
Три дни и нощи преследване.
Без храна, без почивка.
Без никаква диря, освен това, което може да се види по камънаците.
Ненапразно се ронят листата на Лориен.
Може още да са живи.
На по-малко от ден преднина са. Хайде!
Идвай, Гимли! Настигаме ги.
Не се справям на пресечен терен. Ние, джуджетата, сме родени бегачи.
На къси разстояния сме много опасни.
Рохан.
Домът на Повелителите на конете.
Нещо странно става из този край.
Нечия зла воля придава бързина на тези същества...
и изправя волята си срещу нас.
Леголас! Какво виждат твоите елфически очи?
Уруките се насочват на североизток.
Водят хобитите в Исенгард.
Саруман!
Светът се променя.
Кой има сега силата да се възправи срещу армиите на Исенгард...
... и Мордор?
Да се противопостави на мощта на Саурон и Саруман...
... и на съюза на Двете кули?
Заедно, господарю Саурон,
ние ще властваме над Средната земя.
Старият свят ще изгори в пламъците на индустриализацията.
Горите ще изчезнат.
Нов ред ще бъде наложен.
Ще задвижим машината на войната с мечовете,
копията и железния юмрук на орките.
Искам ги въоръжени и готови за нападение до две седмици!
Но, господарю, те са твърде много!
Не можем да въоръжим всички навреме, нямаме достатъчно средства.
Изградете бент, запрете реката, пуснете пещите да горят ден и нощ.
Нямаме достатъчно гориво, за да поддържаме огъня.
Гората Ветроклин лежи пред дверите ни.
- Изгорете я.
- Да.
Ще се бием за теб.
Закълнете се.
Ще умрем за Саруман.
Конниците отнеха вашите земи.
Те ви принудиха да влачите жалко съществуванe сред скалите.
Убийци!
Върнете си земите, които те откраднаха от вас.
Изгорете всички села!
Трябва само да премахнем тези, които ни се противопоставят.
Рохан ще падне пръв.
Твърде дълго тези селяни ви устояваха...
но това повече няма да го бъде.
Еотейн! Еотейн!
Вземи сестра си. Ще сте по-бързи, ако сте само двамата.
Но татко каза, че Еотейн не бива да язди Гарулф.
Конят е твърде голям за него!
Чуйте ме! Препуснете до Едорас и обявете тревога!
Разбрахте ли?
- Да, мамо.
Не искам да тръгваме! Не искам да тръгваме, мамо!
Фреда, ще ви намеря там.
Бързо!
Бързай, дете!
Рохан, господарю...
... е готов да падне.
Теодред!
Намерете сина на краля!
- Мордор ще плати скъпо за това.
- Тези орки не идат от Мордор.
Господарю Еомер, тук!
Жив е.
Теодред.
Синът ти е тежко ранен, господарю.
Попадна в засада на орки.
Ако не защитим страната си, Саруман ще ни я вземе със сила.
Това е лъжа.
Саруман Белия винаги е бил наш приятел и съюзник.
Грима...
Грима.
Орките свободно кръстосват земите ни...
необуздани, необезпокоявани, убиващи на воля.
Орките носят знака на бялата ръка на Саруман.
Защо заливаш с тези тревоги вече тревожния му разум?
Нима не виждаш,
че чичо ти се умори от твоето бунтарство...
от твоето подстрекателство към война.
Подстрекателство?
Откога ти плаща Саруман?
Каква награда ти обеща, Грима?
Когато всички загинат, да получиш своя дял от съкровището?
Твърде отдавна гледаш сестра ми изпод вежди...
твърде отдавна се влачиш по петите й.
Много виждаш, Еомер, сине на Еомунд.
Прекалено много.
От този момент си прокуден от Роханското кралство...
и всичките му територии под смъртна заплаха.
Ти нямаш власт тук.
Заповедите ти не значат нищо.
Тази заповед не иде от мен.
Тя е на краля.
Подписа я тази сутрин.
Продължавай да дишаш, това е!
Дишай!
Бягат пред нас, сякаш камшиците на техните господари са по петите им.
Не продължаваме нататък,
докато не отдъхнем малко.
Напалете огън!
Мери!
Мери!
Мисля си, че май сбъркахме, като напуснахме Графството, Пипин.
Какво издава този звук?
Дърветата.
Какво?
Помниш ли Старата гора? Тази на границата на Фуков край?
Хората разправяха, че имало нещо във водата, което карало дърветата да растат...
и да оживяват.
Да оживяват?
Дървета, които могат да шептят...
да говорят едно с друго...
дори да се движат.
Умирам от глад!
Не сме яли нищо освен червив хляб цели три скапани дни!
Да!
Защо да не хапнем малко мръвка?
Ами те?
Те са преснички!
Те не са за ядене.
А краката им?
Те не им трябват.
- Изглеждат вкусни.
- Назад, свиня!
Пленниците отиват при Саруман. Живи и здрави.
Живи?
Защо живи? Бива ли ги за забавления?
Те имат някаква измишльотина. Елфическо оръжие.
Господарят го иска за Войната.
Те мислят, че Пръстенът е у нас.
Щом разберат, че не е тук, сме мъртви.
Само една хапчица!
Малко от хълбочето.
Изглежда месото отново е в менюто, момчета!
Пипин!
Да бягаме!
Давай.
Викай за помощ.
Пищи!
Никой няма да те спаси!
Пипин!
Изгревът е червен.
Кръв се е проляла тази нощ.
Какви вести носите от Севера, Рохански конници?
Какво дирят елф, човек и джудже в Ездитните предели?
Говорете бързо!
Кажи ми името си, конски повелителю, и ще получиш моето.
Бих ти отрязал главата, джудже,
ако се издигаше малко по-високо над земята.
Ще умреш, преди да удариш.
Аз съм Арагорн, син на Араторн.
Това е Гимли, син на Глоин, и Леголас от Горското царство.
Ние сме приятели на Рохан и на Теоден - вашия крал.
Теоден вече не различава приятелите от зложелателите.
Дори собствения си род.
Саруман отрови разума на краля
и се обяви за владетел на тези земи.
Моите спътници са хора, верни на Рохан.
Затова ние сме прокудени.
Белият магьосник е лукав.
Казват, че бродел насам-натам...
преоблечен като старец с качулка и плащ.
Никаква мрежа не може да удържи шпионите му.
Ние не сме шпиони.
Преследваме отряд Урук-Хай на запад от равнините.
Те държат в плен двама наши приятели.
Уруките са унищожени. Посякохме ги през нощта.
При тях имаше два хобита. Видяхте ли два хобита сред тях?
Те биха били дребни, за вас - просто деца.
Не оставихме живи.
Струпахме телата накуп и ги изгорихме.
Те са мъртви?
Съжалявам.
Афузел! Арод!
Дано тези коне ви носят към по-добра участ от тази на последните им стопани.
Сбогом!
Потърсете приятелите си,
но не хранете надежда.
Надеждата отдавна изостави тези земи.
Тръгваме на север!
Това е един от техните колани.
Ние ги подведохме.
Хобит е лежал тук.
И още един.
Пропълзели са.
Ръцете им са били вързани.
Въжетата са били срязани.
Дотичали са дотук...
... и са били преследвани.
Коланът!
Бягай!
Следите водят настрана от битката...
към гората Ветроклин.
Ветроклин?
Каква лудост ги е тласнала натам?
Избягахме ли от него? Мисля, че успяхме.
Ще ви изтръгна гнусните карантии!
Елате ми тук!
Дървета! Да се покатерим!
Отиде си.
Мери!
Сега ще ти разпоря корема!
Бягай, Мери!
Малки орки, бу-ра-рум!
То говори, Мери. Дървото говори!
Дърво ли?
Аз не съм дърво!
Аз съм ент.
Дървесен пастир!
Пастирът на гората!
Не му говори, Мери.
Не го насърчавай.
Дървобрад ме наричат някои.
И на чия страна си?
Страна?
Не съм на ничия страна,
защото никой не е на моя страна, малки орки.
В днешно време никой не се вълнува за дърветата.
Ние не сме орки, а хобити.
Хобити?
Никога не съм чувал за хобити.
Това ми прилича на оркски номер.
С огън идват те,
със секири във ръце.
Гризат, хапят, чупят, секат, изгарят!
Разсипници и узурпатори! Проклети да са!
Не, ти не разбираш! Ние сме хобити!
Полуръстове!
От Графството!
Може да сте,
а може и да не сте.
Белият магьосник ще знае.
Белият магьосник?
Саруман!
Виждате ли? Виждате ли?
Изведохме ви!
Бързайте, хобитовци, бързайте!
Какъв късмет, че ви намерихме.
Добър хобит.
Това е блато! Завел ни е в тресавище!
Блато, да, да!
Ела, господарю. Ще те преведем по сигурни пътечки през мъглите.
Елате, хобити, елате. Ние вървим бързо.
Аз го открих, да-да.
Пътя през блатата.
Орките не го използуват, орките не го знаят.
Те заобикалят много-много мили.
Бързо да вървим.
Трябва да сме тихи и бързи като сенки.
Мразя това място. Твърде тихо е.
Не сме виждали, нито чували птица от два дни.
Не, няма птички.
Няма птички, ставащи за дъвкане.
Изпосталяхме, да.
Изпосталяхме, Безценни.
Ето.
Какво яде той?
Вкусно ли е?
Иска да ни задави!
Не може да яде хобитова храна.
Ще гладува.
Ами гладувай тогава. Тъкмо ще се отървем от теб.
О, жесток хобит.
Не го интересува дали сме гладни.
Не го интересува дали ще умрем.
Не като Господаря.
Господарят се грижи за нас.
Господарят знае.
Да.
Да, Безценно.
След като то ни завладее...
никога не ни пуска.
Не ме докосвай!
Във водата има мъртви твари, мъртви лица!
Всички мъртви. Всички прогнили.
Елфи, хора и орки.
Велика битка много-много отдавна.
Мъртвите блата,
да, да, тъй им е името.
Насам.
Не следвайте светлинките!
Внимателно! Инак хобитите отиват долу при мъртвите...
да палнат мънички свещици.
Фродо!
- Ам-гъл?
- Не следвай светлинките!
- Ам-гъл!
- Господин Фродо!
Добре ли сте?
Толкова ярко,
толкова прекрасно.
Безценното ни...
Какво каза?
Господарят трябва да почива.
Господарят трябва да събере сили.
- Кой си ти?
- Не трябва да ни пита, името не е негова работа.
Ам-гъл, ам-гъл.
Гандалф ми каза, че си бил речен жител.
Ръка, сърце и кост да са студени, пътници далеч от дома, спете вледенени.
Той каза, че животът ти е бил тъжна история.
Не виждат те каква съдба ги чака, когато слънцето е скрито в мрака.
Не си бил толкова различен от хобитите някога...
нали?
Смеагол?
Как ме нарече?
Това е било името ти някога, нали?
Много отдавна.
Моето име?
Моето име!
Смеагол.
Черни конници!
Крий се! Крий се!
Хайде, Фродо, хайде!
Скрийте се! Те ще ни видят! Ще ни видят!
- Мислех, че са мъртви.
- Мъртви?
Не, тях не можеш да убиеш. Не.
Призраци!
Крилати призраци!
Те идват да го вземат.
Те идват да вземат Безценното.
Господин Фродо! Всичко е наред.
Тук съм.
Бързо, хобити.
Черната Порта е много близо.
Оркска кръв.