Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (LOTR.The.Two.Towers.Extended.2003.CD3.DVDRip.DivX.AC3.sub) Свали субтитрите
И всъщност те толкова ни приличат по глас и външност,
че често ги вземат за мъже джуджета.
Заради брадите.
Оттам идват и вярванията,
че няма жени джуджета.
И че джуджетата се появяват от дупки в земята!
Което, разбира се, е нелепо.
Всичко е наред! Всичко е наред. Без паника.
Беше преднамерено. Преднамерено беше.
Не съм виждал племенницата ми да се усмихва от доста време.
Беше още младо момиче, когато донесоха баща й мъртъв.
Посечен от орки.
След това стана свидетел как чезнеше от скръб майка й.
После тя бе оставена в тревоги да се грижи за краля,
обречена да бди над старец, който я обичаше като баща.
Гимли?
Не бих могъл.
Наистина не мога.
Направих малко яхния.
Не е много, но е топла.
Благодаря ти.
- Добра е.
- Наистина ли?
Чичо ми ми каза нещо странно.
Той каза, че някога си потеглил на бой с Тенгел, моя дядо.
Но трябва да е сгрешил.
Крал Теоден има много добра памет. По това време той беше само малко дете.
Но тогава ти трябва да си поне на шестдесет години!
Седемдесет?
Не може да си на 80!
Осемдесет и седем.
Ти си един от дунеданците.
Потомък на Нуменор, благословен с дълъг живот.
Казано е, че родът ти е потънал отдавна в забрава.
Малцина останаха от нас.
Северното Кралство бе унищожено много отдавна.
Съжалявам. Хапни, моля те.
Светлината на Вечерницата не гасне.
Имам я, за да я даря на когото искам.
Както и сърцето си.
Заспивай.
Аз спя.
Това е сън.
Но пък е хубав сън.
Заспи.
Веднъж ти ми каза,
че този ден ще дойде.
Но това не е краят... а началото.
Трябва да тръгнеш с Фродо.
Това е твоят път.
Моят път е скрит от мен.
Вече е положен пред нозете ти.
Не можеш вече да отстъпиш.
Арвен...
Ако не вярваш в друго...
повярвай в това.
Повярвай в нас.
Къде е тя?
Жената, която ти е подарила този накит.
Времето ни тук свършва.
Времето на Арвен свършва.
Пусни я.
Пусни я да поеме с кораба на запад.
Нека отнесе любовта си към теб в Нетленните земи...
при вечната зеленина.
Но това ще е само спомен за нея.
Няма да оставя дъщеря си тук да умре.
- Тя остава, защото още има надежда.
- Остава заради теб.
Мястото й е сред народа й.
Така ли ще си тръгнеш?
Наистина ли си мислеше, че можеш да се измъкнеш толкова рано - незабелязан?
Няма да се върна.
Подценяваш силите си в битка.
Ще се върнеш.
Не за смърт в битка говоря аз.
А за какво говориш?
Имаш шанс за друг живот...
далеч от войната, скръбта и отчаянието.
Защо казваш това?
Аз съм смъртен. Ти си елф.
Беше само сън, Арвен.
Нищо повече.
Не ти вярвам.
Това ти принадлежи.
То беше дар.
Задръж го.
Господарю?
Тя отплава към Нетленните земи с всички останали от нейния род.
Какво има?
- Хама?
- Не съм сигурен.
Уарги!
Разузнавач!
- Какво има? Какво виждаш?
- Уарги! Нападат ни!
Измъкнете ги оттук!
Всички конници да минат отпред!
Хайде, помогнете ми да се кача. Мога да яздя кон!
Хайде!
Трябва да заведеш хората до Шлемово усое. Бързай!
- Мога да се сражавам!
- Не!
Трябва да го направиш. Заради мен.
Следвайте ме!
- Напред, вървете напред!
- Вървете към низината.
- Ха така! Давай!
- Не се раздалечавайте!
Ела да ти смажа хубавата муцунка!
Този се брои за мой!
Смрадлива твар.
Арагорн!
Арагорн!
Кажи ми какво се случи и ще улесня смъртта ти.
Той е...
мъртъв.
Взе, че падна от скалата.
Лъжеш!
Качете ранените на конете.
Вълците на Исенгард ще се върнат.
Оставете мъртвите.
Елате.
- Най-после!
- Шлемово усое!
Ето го Шлемово усое!
Спасени сме!
Спасени сме, господарке.
Благодаря ви!
- Мамо!
- Еотейн!
Фреда!
- Къде са останалите?
- Тези са всички, които можахме да спасим, господарке.
Отведете ги в пещерите.
Направете път на краля!
Направете път на Теоден! Направете път на краля!
Малцина... Малцина сте се завърнали.
Народът ни е в безопасност.
Платихме за това с много животи.
Лейди...
Господарят Арагорн...
Къде е той?
Падна.
Изтеглете всички части зад стените.
Залостете портата... и поставете наблюдателен пост.
А онези, които не могат да се сражават, господарю? А жените и децата?
Скрийте ги в пещерите.
Ръката на Саруман трябва наистина да се е удължила, щом смята, че може да ни достигне тук.
Шлемово усое има една слабост.
Външните му стени са от твърда скала...
с изключение на едно тясно пространство при основите му,
не по-голямо от отводнителен канал.
Как? Как може огънят да сломи камъка?
Що за устройство ще може да срути стената?
Ако стената бъде разрушена, Шлемово усое ще падне.
Дори да бъде разрушена, ще е нужен несметен брой...
хиляди войници, за да превземат крепостта.
Десетки хиляди.
Но, господарю, нямаме такава армия.
Нова сила се надига.
Победата й е близо.
Тази нощ...
земята ще подгизне от кръвта на Рохан.
Ходом марш към Шлемово усое!
Не оставяйте живи.
На война!
Няма да има зора за човеците.
Виж! Пушек на юг!
Непрестанно се надига пушек...
над Исенгард тия дни.
Исенгард?
Имаше времена,
когато Саруман се разхождаше в горите ми.
Но сега умът му е сглобен от метал...
и колела.
Живите създания не го интересуват повече.
Какво е това?
Армията на Саруман!
Войната е започнала.
Нека милостта на Валарите те закриля.
Брего.
Арвен.
Време е.
Корабите тръгват за Валинор. Тръгвай, преди да е станало твърде късно.
Аз направих своя избор.
Той няма да се завърне.
Защо се бавиш, когато няма надежда?
Все още има надежда.
Ако Арагорн преживее тази война, пак ви очаква раздяла.
Ако Саурон бъде сразен и Арагорн стане крал,
и всичко, на което се надяваш, се сбъдне,
пак ще трябва да изпиташ горчивината от смъртта.
Дали от меч или от разрухата на времето,
Арагорн ще умре.
И не ще има утеха за теб.
Нищо няма да облекчи болката от кончината му.
Той ще намери смъртта.
Един образ на великолепието на човешките крале
в цялата му неувяхваща слава преди разпада на света.
Но ти, дъще моя...
Ти ще продължиш да мъждукаш в мрак и в съмнение,
хладна и сива като беззвезден зимен здрач.
Тук ще обитаваш,
отдадена на своята печал, под посърналите дървета,
додето светът се промени
и дългите години на твоя живот се пропилеят окончателно.
Арвен...
Нищо не те очаква тук.
Само смърт.
Нима аз нямам обичта ти?
Имаш всичката ми обич, татко.
Силата на Врага расте.
Саурон ще използва марионетката си Саруман,
за да унищожи народа на Рохан.
Мощта на Исенгард е освободена.
Окото на Саурон сега се обръща към Гондор -
последното свободно кралство на хората.
Войната му за тези земи предстои.
Той долавя, че Пръстенът е близо.
Силата на Носителя на Пръстена намалява.
В сърцето си Фродо започва да разбира,
че тази мисия ще му струва живота.
Знаеш това.
Сам го предсказа.
Беше риск, който всички поехме.
В надвисващия мрак волята на Пръстена се усилва.
Сега той полага големи усилия да се завърне в ръцете на хората.
Хората, които така лесно се изкушават от могъществото му.
Младият гондорски военачалник трябва само да протегне ръка.
Само да си присвои Пръстена, и светът ще рухне.
Вече е близо.
Тъй близо до постигането на целта си.
Саурон ще има власт над всичко живо на тази земя,
чак до свършека на света.
Времето на елфите свършва.
Дали да оставим Средната земя на нейната орис?
Да ги оставим ли сами?
Какви са вестите?
Разузнавачите докладваха, че Саруман е нападнал Рохан.
Хората на Теоден са потърсили укритие в Шлемово усое.
Но ние трябва да се погрижим за нашите собствени граници. Фарамир, орките напредват.
Саурон събира армия.
Източни племена и южняци преминават през Черната порта.
- Колко?
- Няколко хиляди. Всеки ден прииждат още.
- Кой брани реката на север?
- Изтеглихме петстотин мъже от Осгилиат.
Но нападнат ли града, няма да удържим.
Саруман атакува от Исенгард...
Саурон - от Мордор.
На хората ни предстои битка на два фронта.
Гондор е слаб.
Саурон скоро ще ни атакува.
Ще атакува здраво.
Знае, че сега че нямаме сили да го отблъснем.
Според хората ми сте шпиони на орките.
Шпиони ли? Чакайте малко!
Ако не сте шпиони, какви сте тогава?
Говорете!
Ние сме хобити от Графството.
Аз се казвам Фродо Бегинс, а това е Самознай Майтапер.
Телохранителят ти?
Градинарят му.
И къде е потайният ви приятел?
Онова скитащо създание.
Грозноват изглеждаше.
Нямаше друг с нас.
Тръгнахме от Ломидол със седем спътници.
Единия загубихме в Мория.
Двама бяха от нашия род.
Освен тях имаше джудже, елф и двама човеци.
Арагорн, син на Араторн, и Боромир от Гондор.
Бяхте ли приятели с Боромир?
Да.
Лично аз - да.
Значи би те наскърбила вестта, че той е мъртъв?
Мъртъв?
Как? Кога?
Надявах се да узная от теб като негов спътник.
Ако нещо се е случило на Боромир, трябва непременно да ни кажете.
Неговият рог доплува на брега на реката преди около шест дни...
разцепен на две.
Освен това... сърцето ми знаеше.
Той беше мой брат.
Боромир!
Боромир!
Този град някога бе перлата на нашето кралство.
Място, където цареше светлина, красота и музика.
И тъй ще бъде отново!
Нека армиите на Мордор знаят:
никога повече земята на моя народ няма да попадне във вражески ръце.
Осгилиат е възвърнат на Гондор!
- За Гондор!
- За Гондор!
- За Гондор!
- За Гондор!
Добра реч. Прекрасна и къса.
Оставя повече време за пиене!
Разлейте бирата! Тези мъже са жадни!
Помни този ден, малки мой братко.
Днес животът е прекрасен.
Какво?
Той е тук.
Само един миг на покой, не може ли да ни даде това?
Къде е той?
Къде е най-добрият мъж на Гондор? Къде е първородният ми син?
Татко!
Казват, че си повалял враговете само с едната ръка.
Преувеличават. Тази победа е дело и на Фарамир.
Ако беше Фарамир, този град все още щеше да се съпротивлява.
Не ти ли бе поверено да го пазиш?
И щях да го опазя, но бяхме твърде малко.
Твърде малко?
И ти позволи на врага да навлезе и да го превземе, когато му хрумне.
Винаги си петнил името на нашия род.
Не такива бяха моите намерения.
Никога не си му дарил признание, а той все пак се опитва да изпълни волята ти.
- Той те обича, татко.
- Не ме занимавай с Фарамир...
зная за какво става той, а то не е много.
Има по-спешни проблеми, за които трябва да поговорим.
Елронд от Ломидол е свикал събрание.
Не казва причините за него, но аз отгатнах целта му.
Говори се, че оръжието на врага е било намерено.
Единственият Пръстен.
Злото на Исилдур.
- Попаднал е в ръцете на елфите.
Всеки ще се опита да го изиска за себе си: хората, джуджетата, магьосниците.
Не можем да позволим това да стане. Този предмет трябва да бъде донесен в Гондор.
- В Гондор?
- Опасно е, зная.
Винаги Пръстенът ще се опитва да поквари сърцата на простосмъртните.
Но ти... ти си силен. А нашата нужда е огромна.
Нашата кръв е, която се пролива, нашите воини са тези, които отдават живота си.
Саурон печели време и събира нова армия.
Той ще се завърне.
И когато го стори, ние ще сме безсилни да го спрем.
Трябва ти да отидеш.
Проводи ми този могъщ дар.
Не. Мястото ми е не в Ломидол, а тук, при моя народ.
- Нима отхвърляш волята на собствения си баща?!
- Ако някой трябва да отиде в Ломидол...
изпрати мен вместо него.
- Теб?
Аха, разбирам.
Възможност за Фарамир, военачалник на Гондор... да покаже на какво е способен.
Не мисля така.
Мога да поверя тази мисия единствено на твоя брат.
На този, който няма да ме подведе.
Помни този ден, малки мой братко.
Командир Фарамир?
Намерихме третия.
Трябва да дойдеш с мен. Веднага.
Там долу.
Влизането в Забранения вир се наказва със смърт.
Чакат моята заповед.
Да стрелят ли?
На вира и скалата усещам хладината,
тъй гали ни краката!
А сега що щем? Рибка да ядем!
Още пресничка съвсем!
Чакайте.
Това създание е свързано с мен.
И аз с него.
Той е наш водач.
Моля ви...
пуснете ме да сляза при него.
Смеагол!
Господарят е тук.
Ела, Смеагол!
Вярвай на Господаря. Ела!
Сега ли трябва да дойдем?
Смеагол, трябва да вярваш на Господаря.
Последвай ме, хайде!
Ела.
Ела, Смеагол.
Добър Смеагол. Точно така.
Хайде.
Не го наранявайте!
Смеагол, не се съпротивлявай! Смеагол, чуй ме!
Господарю!
Достатъчно!
Къде ги водиш?
Отговори ми!
Смеагол...
Защо плаче Смеагол?
Жестоките хора ни мъчат.
Господарят ни измами.
Разбира се.
Казах ти, че е двуличен.
Казах ти, че е лъжлив.
Господарят е наш приятел...
наш приятел.
Господарят ни предаде!
Не! Не е негова работа!
Остави ни на мира!
Мръсни, малки хобитовци!
Те го откраднаха от нас!
Не... Не.
Какво са откраднали?
Безценното ми!
Трябва да се махнем оттук.
Вие бягайте! Още сега!
Ще успеете!
Използвайте Пръстена, г-н Фродо.
Както сторихте преди.
Сложете го.
Изчезнете.
Не мога.
Ти беше прав, Сам.
Опита се да ми го кажеш, но аз...
Съжалявам.
Пръстенът ме завладява, Сам.
Ако го сложа,
Той ще ме намери.
Ще ме види.
Господин Фродо...
Значи това бил отговорът на всички загадки!
Ето че сте в ръцете ми, тук, сред пущинака -
двамина полуръстове,
отряд бойци под моя команда
и Всевластният пръстен в моя власт.
Възможност за Фарамир, военачалник на Гондор...
да покаже на какво е способен.
Не!
Престанете!
Оставете го на мира!
Нима не разбирате?
Той трябва да го унищожи.
Ето къде отиваме - в Мордор.
В Огнената планина.
Осгилиат е атакуван. Искат подкрепления.
Моля ви... толкова тежко бреме е.
Няма ли да му помогнете?
Командире?
Пригответе се за тръгване.
Пръстенът отива в Гондор.
- Той е жив!
- Къде е той? Къде е?
Дайте път! Ще го убия!
Ти си най-големият щастливец, най-големият късметлия...
и най-безразсъдният човек, когото познавам!
Благословен да си, друже.
Гимли, къде е кралят?
Закъсня.
Изглеждаш ужасно.
Голяма армия, казваш?
- Цял Исенгард е на крак.
- Колко души?
Най-малко десетхилядна армия.
Десет хиляди?!
Това е армия, създадена само с една цел -
да унищожи света на хората.
На здрачаване ще са тук.
Нека дойдат!
Искам всеки мъж и по-силно момче, способни да носят оръжие,
до довечера да са готови за бой.
Ще отбраняваме подстъпите и портата отгоре.
Никоя армия досега не е разрушавала Усоева стена,
нито пък е прониквала в Рогоскал!
Това не е сбирщина безмозъчни орки.
Това са Урук-хай.
Броните им са яки, а щитовете - несломими.
Водил съм много войни, джудже.
Знам как да отбранявам собствената си крепост.
Ще се разбият в тази крепост като дъждовни капки.
Ордите на Саруман ще палят и грабят. Случвало се е и преди.
Нивите могат да бъдат засети наново.
Домовете - пак съградени.
Зад тези стени ще ги надживеем.
Те не идват да унищожават рохански посеви или селища!
Те са дошли да унищожат вашия народ -
до последното дете.
Какво би желал да сторя?
Погледни хората ми!
Смелостта им виси на косъм!
Ако това ще е краят ни, ще ги накарам да го достигнат
така, че дълго да се помни!
Изпрати конници, господарю.
Трябва да призовеш помощ.
И кой ще дойде?
Елфи?
Джуджета?
Ние нямаме късмет с приятели като твоите.
Старите съюзници са мъртви.
- Гондор ще откликне.
- Гондор?
Къде беше Гондор, когато Западният предел падна?
Къде беше Гондор, когато враговете ни обграждаха отвсякъде?
Къде беше...?
Не, господарю Арагорн.
Ние сме сами.
Скрийте жените и децата в пещерите!
Трябва ни повече време да подготвим провизии...
...за обсада, господарю.
- Нямаме време. Войната връхлита върху нас!
Залостете портата.
Ние, ентите, не сме се кахърили за войните
на хората и магьосниците...
от доста време.
Но сега ще се случи нещо,
което не е ставало...
от векове.
Ентосбор.
Какво е това?
Това е събрание.
Събрание на какво?
Бук, Дъб,
Кестен, Ясен.
Добре, много добре.
Мнозина са дошли.
Сега трябва да решим дали ентите...
ще тръгнат на война.
Скрийте се в пещерите!
Хайде! Побързайте!
Ще поставим подкрепления по протежение на стената.
Те ще подпомагат стрелците, разположени над портата.
Арагорн, трябва да отпочинеш.
Няма да си ни от полза полужив.
Арагорн!
Изпращат ме в пещерите с жените.
Това е достойно поръчение.
Грижа за децата, намиране на храна, легла за мъжете, когато се завърнат.
Що за слава има в това?
Лейди, скоро може да дойде време, когато ще е нужна храброст без слава.
На кого да разчитат хората, когато бранят за последно родните огнища?
- Позволи ми да застана до теб в боя.
- Не е в моя власт да разпоредя това.
Ти не разпореждаш на другите да останат!
Те се сражават наравно с теб, защото не искат да бъдат разделени от теб.
Защото те обичат.
Съжалявам.
Фермери, ковачи, конярчета...
Те не са войници.
- Повечето са видели твърде много зими.
- Или твърде малко.
Вижте ги. Те са уплашени.
Чета го в очите им.
И трябва да бъдат.
Триста...
срещу десет хиляди!
Тук имат по-голяма надежда да се защитят, отколкото в Едорас.
Те не могат да спечелят тази битка.
Всичките ще умрат!
Тогава и аз ще умра като един от тях!
Остави го, друже.
Остави го.
Всеки селянин, умеещ да върти меч, бе изпратен в оръжейницата.
Господарю?
Кой съм аз, Гамлинг?
Вие сте нашият крал, господарю.
И вие вярвате в своя крал?
Вашите войници, господарю,
ще ви последват към всякой край.
Към всякой край...
Де ли е конят с ездача?
Рогът засвирил къде е?
Дъжд ги отнесе и вятър
над планини и над степи.
Дни отминават на запад
в хълмове мрачни и слепи.
Как се стигна до това?
Продължава вече часове.
Трябва нещо да са решили досега.
Да сме решили? Не.
Ние едва свършихме с казването на...
"Добро утро".
Но сега вече е нощ!
Нямате цяла вечност на разположение!
Не бъди припрян.
Нямаме време!
Изтеглете се на предната стена.
Подай ми меча си.
Как се казваш?
Халет, син на Хама, господарю.
Мъжете разправят, че няма да преживеем нощта.
Казват, че положението е безнадеждно.
Това е добър меч,
Халет, сине на Хама.
Винаги има надежда.
Дотук ти се доверихме и ти не ни подведе.
Прости ми.
Не бях прав да се отчайвам.
Няма какво да ти прощавам, Леголас.
Ако имахме време, щях да оправя това чудо.
Малко ме стяга в гърдите.
Това не е оркски рог!
Извикайте краля!
- Отворете портата!
- Отворете портата!
Как е възможно?
Нося ви вест от Елронд от Ломидол.
Някога е съществувал съюз между елфите и хората.
В незапомнени времена сме се сражавали и сме умирали заедно.
Дойдохме да почетем този съюз.
Най-желани сред нас сте!
Горди сме още веднъж да се сражаваме рамо до рамо с хората.
Можеше да избереш по-добра позиция.
Друже, живееш с късмета си, дано той те споходи и тази нощ.
Приятелите ти са с теб, Арагорн.
Да се надяваме, че и тях ще ги споходи същият късмет.
Не проявявайте милост...
защото не ще получите такава!