Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (LOTR.The.Two.Towers.Extended.2003.CD2.DVDRip.DivX.AC3.sub) Свали субтитрите
Въздухът е толкова застоял тук.
Тази гора е стара.
Много стара.
Пропита от спомени...
и гняв.
Дърветата разговарят помежду си.
Гимли!
Свали секирата.
Те чувстват, приятелю.
Елфите го започнаха.
Да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят.
Говорещи дървета.
Че за какво биха си говорили дървета?
Освен за плътността на катеричия тор?
Арагорн, там има нещо.
Какво виждаш?
Белият магьосник се приближава.
Не го оставяй да заговори. Ще ни урочаса!
Трябва да сме бързи.
Вървите по следите на двама млади хобити.
Къде са те?
Минаха оттук онзи ден...
и имаха нечакана среща.
Олекна ли ви сега?
Кой си ти?
Разкрий се!
Не може да бъде!
Прости ми.
Помислих те за Саруман.
Аз съм Саруман -
Саруман такъв, какъвто би трябвало да бъде.
Но ти падна!
През огън...
и водни бездни.
От най-дълбоката тъмница до най-високия връх
аз се сражавах с балрога от Моргот.
Докато най-накрая низвергнах врага си...
и той срещна гибелта си върху планинския склон.
Мракът ме обгърна.
Отлъчи ме от мислите и от времето.
Звездното колело се въртеше над мен...
и всеки ден бе дълъг като цял земен живот.
Но това не бе краят.
Отново почувствах живот в себе си.
Завърнах се,
додето изпълня дълга си.
Гандалф!
Гандалф?
Да.
Така ме наричаха.
Гандалф Сивия.
Това бе името ми.
Гандалф!
Сега съм Гандалф Белия.
Отново се срещаме.
И то когато отливът започва.
Един етап от пътуването ви приключи, друг започва.
Трябва да препуснем бързо към Едорас.
- Едорас?
Това не е малко разстояние!
Лоши вести се чуват за Рохан. Зло го сполита с болестта на краля.
И няма да е лесно да го излечим.
Нима не е имало смисъл да извървяваме целия този път?
Нима ще изоставим горките хобити тук...
в тази ужасна, мрачна и усойна...?
Исках да кажа, прелестна...
просто очарователна гора.
Нещо повече от късмет е отвело Мери и Пипин във Ветроклин.
Огромна мощ е стаена тук от дълги години.
Идването на Мери и Пипин ще бъде като търкулване на дребни камъчета,
с които започва планинска лавина.
В едно не си се променил, скъпи приятелю.
Вечно говориш със загадки.
Назрява нещо, което не се е случвало от Стари времена.
Ентите ще се събудят...
и ще открият, че са силни.
- Силни?!
О, това е добре.
Така че спри да се терзаеш, достойно джудже.
Мери и Пипин са в пълна безопасност.
Всъщност те са в по-голяма безопасност, отколкото ти ще бъдеш.
Този нов Гандалф е по-сръдлив от стария.
Това е един от Меарасите,
стига някаква магия да не е заблудила очите ми.
Сенкогрив.
Той е властелин сред конете.
И ми е бил приятел в много опасности.
Калино, ти!
О, как блести
в косите ти цветът!
Товар свещен, златочервен
по твоята глава!
Тъй прекрасен стих.
- Далече ли е още?
- Хум-ра-хрум. Не бъди припрян.
Вие навярно бихте рекли, че е далече.
Моят дом е в дълбините на гората тук.
В корените на планината.
Казах на Гандалф, че ще сте в безопасност,
и в безопасност ще ви запазя.
Вярвам, че и следващият стих ще ви хареса.
Той е от моите съчинения.
Добре.
Под зелен покров
дърветата сънуват сън - тъй стар и вечно нов,
щом крие свеж сумрак лесът
и вятърът замре,
ела при мен!
Ела при мен, ела и виж,
че тук е по-добре!
Спете, малки полуръстове.
Нощен звук да не ви плаши.
Спете до зори.
Имам работа за вършене в гората.
Мнозина трябва да призова. Мнозина, които трябва да се отзоват.
Сянка тегне над Ветроклин.
Наближава времето, когато ще изсъхнат всички гори.
Сенчестият воал, който надвисва от изток, започва да придобива форма.
Саурон няма да търпи съперници.
От върха на Барад-дур Окото му бди неуморно.
Но той още не е тъй могъщ, че да забрави страха.
Съмнения го гризат непрестанно.
Мълвата е достигнала до него:
наследникът на Нуменорците е още жив.
Саурон се бои от теб, Арагорн.
Бои се от това, в което можеш да се превърнеш.
Затова той ще атакува бързо и здраво света на хората.
Саурон ще използва марионетката си Саруман, за да унищожи Рохан.
Войната наближава.
Рохан трябва да се защити и там е първото ни изпитание,
защото Рохан е слаб и е готов да падне.
Разумът на краля е заробен, стар похват на Саруман.
Властта на Саруман над Теоден сега е много силна.
Саурон и Саруман затягат примката.
Но пред цялото им лукавство...
ние имаме едно предимство.
Пръстенът остава в тайна.
И това, че ние търсим неговото унищожение...
това те още не са видели и в най-страшните си сънища.
Нито това, че оръжието на врага се насочва към Мордор...
в ръцете на един хобит.
Всеки ден го доближава до огъня на Съдбовния връх.
Сега трябва да вярваме във Фродо.
Сега всичко зависи от бързината...
и тайната на неговата мисия.
Не съжалявай за решението да го изоставите.
Фродо трябва да изпълни докрай тази задача сам.
Той не е сам.
И Самознай е тръгнал с него.
Тъй ли?
Тъй ли било? Добре!
Много добре!
Черната Порта на Мордор.
Провидение, спаси ни!
Моят старик би ми казал туй-онуй, ако можеше да ни види сега!
Господарят рече да му покажем път до Мордор.
И добрият Смеагол го направи. Тъй каза господарят.
Така беше.
Дотук бяхме.
Не можем да минем покрай пазачите.
Погледнете!
Портата!
Тя се отваря!
Виждам път, по който да слезем.
Сам! Не!
Господарю!
- Не те карам да идваш с мен, Сам.
- Знам, господин Фродо.
Съмнявам се, че дори и тези елфически плащове ще ни помогнат там.
- Сега!
- Не!
Не! Не, господарю!
Те ще ви хванат! Ще ви хванат.
Не го отнасяй на Онзи.
Той иска Безценното.
Винаги ще го търси.
И Безценното иска да се върне при него.
Не бива да позволим Той да го вземе.
Не! Има друг път.
По-мрачен и по-таен път.
- Защо досега не си споменавал за него?
- Защото господарят не попита!
Той е намислил нещо.
Казваш, че има друг път за влизане в Мордор?
Да. Има пътечка...
и много стълби.
А после...
тунел.
Той ни доведе дотук, Сам.
Господин Фродо, не!
Бе верен на клетвата си.
Не!
Води ни, Смеагол.
Смеагол много добър, винаги помага.
Ехо?
Дървобрад?
Къде изчезна той?
Сънувах най-прекрасен сън нощес.
Имаше една голяма бъчва, пълна с пушилист.
И ние го изпушихме целия. И тогава...
на теб ти прилоша.
Бих дал всичко на света за едно дръпване от "Стария Тоби".
Чу ли това?
Ето го отново.
Нещо не е наред тук. Въобще не е наред.
Ти току-що каза нещо... по дървесному.
Не, нищо не казах. Просто се протягах.
Ти си по-висок!
- Кой?
- Ти!
- От какво?
- От мен!
Винаги съм бил по-висок от теб.
Пипин, всеки знае, че аз съм високият. Ти си ниският.
Хайде стига, Мери.
Колко си висок? Три фута и шест стъпки? Най-много толкова.
Докато аз... аз гоня 3 фута и 7 стъпки.
3 фута и 8 стъпки!
3 фута и 8.
Ти направи нещо.
Мери, недей! Не пий от това!
Мери!
Не, Дървобрад каза, че не бива да пиеш от това.
- Искам малко!
- Би могло да е доста опасно!
Върни ми го. Мери!
Какво става?!
Хванало ме е за крака!
Мери!
Помощ!
Върви си ти.
Не е редно да се будиш.
Яж земя! Дълбай! Пий вода!
Заспивай!
Върви си ти.
Елате, гората се събужда.
Не е безопасно.
Дърветата са подивели и опасни.
Гняв изпълва сърцата им.
Мрачни са техните помисли.
Силна е омразата им.
Ще ви наранят, ако могат.
Малцина сме останали днес.
Малцина от нас останаха, за да ги надзирават.
Защо сте останали тъй малко, щом живеете толкова дълго?
Няма ли ентчета?
- Бу-ра-рум.
Не сме имали ентчета от страшно много години насам.
- Защо?
- Останахме без ентруги.
Колко печално.
Как тъй умряха всички?
- Не са умрели, не.
Изгубихме ги
и не можем да ги намерим.
Не сте ли виждали някакви, хм, някакви ентруги в Графството?
Не мога да кажа, че съм виждал.
А ти, Пип?
Как изглеждат?
Вече не си спомням.
Едорас и златният замък Медуселд.
Там живее Теоден, крал на Рохан,
чийто разум е помрачен.
Властта на Саруман над Теоден е много силна.
Господарю, синът ти...
е мъртъв.
Господарю?
Чичо?
Няма ли да идеш при него?
Нищо ли няма да направиш?
Внимавайте какви слова изричате.
Не се надявайте на топло посрещане тук.
Вероятно е умрял по някое време през нощта.
Каква трагедия за краля...
да загуби единствения си син и наследник.
Разбирам, че ти е трудно да приемеш кончината му,
особено сега, когато брат ти те изостави.
Остави ме сама, змийска твар!
Но ти си сама.
Кой знае какво си изричала към мрака?
В горчива среднощна безсъница,
когато целият ти живот сякаш се смалява,
и стените на покоите се свиват наоколо
като клетка около диво зверче.
Тъй красива.
Тъй хладна.
Като утрото на бледа пролет,
още чисто след зимния хлад.
Словата ти са отровни.
Това място е не по-ведро от гробище.
Не мога да ти позволя да се явиш пред краля така въоръжен, Гандалф Сивоплащ.
Такава е заповедта на Грима Змийския език.
Жезълът ти.
Нима ще лишиш един старец от тоягата му?
Господарю, Гандалф Сивия идва.
Вестоносецът на бедите.
Напоследък любезността в двореца ти малко е позападнала,
Теоден, сине на Тенгел.
Той не е добре дошъл.
Защо да си ми добре дошъл,
Гандалф Буревестник?
Право думаш, господарю.
В късен час е избрал да се завърне този скитник.
Латспел бих те нарекъл аз, Зловест, зла вест - зъл гост.
Мълчи и дръж зад зъбите раздвоения си език.
Не съм минал през огън и смърт,
за да си подмятам лъжовни слова с някакъв жалък слуга.
Жезълът.
Казах ви да му отнемете жезъла!
Теоден,
сине на Тенгел...
предълго си седял в сенките.
На твое място бих мирувал.
Слушай ме!
Освобождавам те от магията.
Тук нямаш власт, Гандалф Сиви.
Ще те премахна, Саруман, както се премахва отрова от рана!
Чакай.
Отида ли си, Теоден умира.
Мен не можа да убиеш,
и него няма да успееш.
Рохан е мой!
Махни се!
Познавам лицето ти.
Еовин...
Еовин!
Гандалф?
Вдъхни пак волния въздух, приятелю.
Мрачни сънища ме мъчеха напоследък.
Пръстите ти лесно ще си припомнят древната сила,
щом стиснат дръжката на меч.
Та аз винаги...
съм ви служил, господарю.
От твоите церове малко оставаше да проходя на четири крака като добиче.
Не ме отпращай от себе си!
Не, господарю!
Пусни го.
Достатъчно кръв се проля заради него.
Махнете се от пътя ми!
Да живее крал Теоден!
Къде е Теодред?
Къде е синът ми?
Симбелмине... Жалейните цветове.
Те всякога са никнали по могилите на дедите ми.
Сега са покарали и върху гроба на сина ми.
Отредено било тия черни дни да ме сполетят.
Младите да загиват, а старците да остават.
И аз е трябвало да живея,
за да видя сетните дни на моя род.
Смъртта на Теодред не е била по твоя вина.
Никой родител не бива да погребва детето си.
Той бе силен приживе.
Духът му ще намери пътя към дворците на предците ти.
Не са били предупредени.
Нямали са и въоръжение.
Сега дивите планинци се движат из Западния предел и опожаряват всичко по пътя си.
Купи сено, ниви с памук, дървета...
Къде е мама?
Това е само привкус от ужаса, на който Саруман ще даде воля.
Още по-могъщ ще бъде, тласкан от страха от Саурон.
Препусни и го пресрещни напред.
Отдалечи го от жените и децата.
Трябва да се сражаваш!
Имаш две хиляди бойци, които сега препускат на север.
Еомер ти е верен.
Хората му ще се върнат да се бият за краля си.
Вече би трябвало да са на 300 левги оттук.
Еомер не може да ни помогне.
Знам какво искате от мен,
но няма да донеса още погибел на народа си.
Няма да рискувам с открита война.
Войната вече се откри над теб, независимо дали рискуваш или не.
Когато за последен път проверих,
Теоден, а не Арагорн, беше крал на Рохан.
И какво е решението на краля?
По заповед на краля...
градът трябва да бъде опразнен.
Ще потърсим убежище в Шлемово усое.
Не се товарете с ценности. Вземете само нужните провизии.
Шлемово усое!
Бягат в планините, когато трябва да останат и да се бият!
Кой друг ще ги защити, ако не кралят им?!
Той само прави това, което счита за най-добро за народа си.
Шлемово усое ги е спасявало в миналото.
Няма изход от този пролом. Теоден сам влиза в капан.
Мисли, че ги води към безопасност,
а ще си навлекат всеобщо клане.
Крепостта на Теоден е силна, но се боя за него.
Боя се за оцеляването на Рохан.
Ще си им нужен преди края, Арагорн.
Народът на Рохан ще се нуждае от теб.
Отбраната им трябва да издържи.
Ще издържи.
Сивия странник...
така ме наричаха.
Триста човешки живота съм на тази земя... а сега нямам време.
С повече късмет, диренето ми не ще е напразно.
Очаквайте завръщането ми с първата светлина на петия ден.
На зазоряване... гледайте на изток.
Тръгвай.
Този кон е почти полудял, господарю. Не можете нищо да направите, оставете го.
Името му е Брего.
Беше на моя братовчед.
Брего.
Кралско име.
Чувала съм за елфическата магия...
но не съм очаквала да я съзра у един Скиталец от Севера.
Говориш като един от тях.
Израснах в Ломидол...
и живях там за известно време.
Освободете този приятел.
Достатъчно войни е видял.
Гандалф Белия.
Гандалф Глупака!
Нима се опитва да ме смири с новопридобитата си благочестивост?
Трима бяха, които следваха магьосника.
Елф, джудже и човек.
Вониш на кон.
Човекът...
беше ли той от Гондор?
- Не, от Севера идваше.
Един от дунеданските Скиталци, тъй мисля, че беше.
Облеклото му бе скромно.
И все пак носеше странен пръстен.
Две змии с очи от изумруди...
под корона от златни цветя, които едната издига, а другата поглъща.
Пръстенът на Барахир.
Значи Гандалф Сивоплащ мисли, че е открил наследника на Исилдур.
Изчезналия крал на Гондор. Той е глупак.
Този род се прекъсна преди много години.
Няма значение.
Светът на хората ще падне.
Едорас ще бъде пръв.
Готов съм, Гамлинг.
Доведи коня ми.
Това не е поражение.
Ние ще се завърнем.
Ще се завърнем.
Умела си с меча.
Жените по нашите земи отдавна научиха,
че и тези без мечове пак могат да погинат от тях.
Не се боя от болка и смърт.
От какво се боиш, лейди?
От клетки.
От решетка, зад която да остана, докато старост и умора ме накарат да я приема,
и безвъзвратно отмине всяка надежда за подвизи.
Ти си дъщеря на крале.
Дева-воин на Рохан.
Не мисля, че те чака такава съдба.
Теоден няма да остане в Едорас.
Уязвим е и го знае.
Той ще очаква нападение над града.
Ще бягат към Шлемово усое -
великата крепост на Рохан.
Пътят през планините е опасен.
Ще се движат бавно.
Ще пътуват с жени и деца.
Изпрати ездачите на уарги.
Хей, Смрадльо! Не върви толкова напред!
- Защо се държиш така?
- Как?
Обиждаш го. Нагрубяваш го непрекъснато.
Защото...
Защото той си е такъв, господин Фродо.
Нищо друго не е останало в него освен лъжи и коварство.
Той иска Пръстена. Само това го интересува.
Нямаш представа какво му е причинил.
Какво още му причинява!
Искам да му помогна, Сам.
Защо?
Защото трябва да вярвам, че може да се върне в доброто.
Не можете да го спасите, господин Фродо.
Какво разбираш ти? Нищо!
Съжалявам, Сам. Не знам защо го казах.
Аз знам.
Заради Пръстена.
Не откъсвате очи от него.
Виждал съм ви.
Не ядете, почти не спите.
Взима надмощие над вас, г-н Фродо.
- Съпротивлявайте му се!
- Знам какво да правя, Сам.
Пръстенът бе поверен на мен. Задачата е моя!
Моя! Само моя!
Нима не се чувате?
Не знаете ли като кого звучите?
Искаме го.
Трябва ни.
Трябва да вземем Безценното.
Те го откраднаха от нас.
Подли малки хобитовци.
Лукави, лъжовни, мръсни!
Не! Не! Господарят...
Да, Безценни. Лъжовни.
Те ще те измамят, ще те наранят, ще те излъжат!
Господарят е мой приятел.
Ти нямаш приятели. Никой не те харесва.
Не слушам. Не слушам.
Ти си лъжец и крадец.
Не.
Убиец!
Махай се!
Да се махна?
Мразя те.
Мразя те.
Какво щеше да си без мен? Ам-гъл! Ам-гъл!
Аз ни спасих.
Аз бях. Оцеляхме заради мен.
Вече не.
Какво каза?
Сега Господарят се грижи за нас.
Не се нуждаем от теб.
Какво?
Тръгвай си...
... и никога не се връщай.
Не!
Тръгвай си и никога не се връщай!
Тръгвай си и никога не се връщай!
Ние му казахме да се махне!
И се махна той, Безценни.
Няма го, няма го, няма го!
Смеагол е свободен!
Виж!
Виж какво намери Смеагол!
Млади са!
Млади са, крехки, сладки.
Яж ги, яж!
Става му лошо от теб,
като се държиш така!
Има само един начин за ядене на чифт зайци.
Какво прави той!
Глупав дебел хобит!
Съсипва ги!
Какво съсипвам? Бяха само кожа и кости.
Това, което ни трябва, са няколко хубави картофа.
Какво е тотофи, Безценни?
Какво е тотофи?
Кар-то-фи.
Вариш ги, мачкаш ги, правиш ги на пюре.
Прекрасни, златисти картофки с чудна пържена риба.
Дори ти няма да можеш да откажеш.
А, можем, можем.
Да разваляш хубавата риба!
Дай ни я сурова...
... и извиваща се.
И си задръж мръсните картофи!
Ти си безнадежден.
Господин Фродо?
- Кои са те?
- Зли хора.
Слуги на Саурон.
Отиват в Мордор.
Мрачният владетел събира всичките си сили.
Няма да се бави още дълго. Скоро ще бъде готов.
- Готов за какво?
- Да започне войната си.
Последната война, която ще покрие земята с мрак.
Да тръгваме! Хайде, Сам.
Господин Фродо!
Вижте!
Това е земеслон!
Никой у дома няма да ми повярва.
Смеагол?
Твърде дълго се бавихме тук.
Хайде, Сам!
Чакайте! Ние сме просто невинни пътници!
Из тия земи няма пътници - само слуги на Черната кула бродят тук.
Обвързани сме с тайна мисия.
Никой от хората, твърдящи, че се борят с Врага, не би сторил добро, ако ни попречи.
Врага?
Неговото чувство за дълг не е по-малко от вашето, смятам аз.
Питаш се как ли се казва...
и откъде идва.
Наистина ли е зъл по душа и ако не -
какви ли лъжи и заплахи са го тласнали по дългия път надалеч от родния край.
И не би ли предпочел всъщност да си остане мирно там.
Войната всички нас ще превърне в покойници.
Вържете им ръцете.