Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (LOTR.The.Two.Towers.Extended.2003.CD4.DVDRip.DivX.AC3.sub) Свали субтитрите
- Да ти го опиша ли?
Или би желал да ти намеря сандък?
Стойте!
Започва се.
Приготви се за стрелба!
Броните са им слаби във врата...
и под мишниците.
Пускай стрелите!
Някой уцели ли нещо?
Обстреляйте ги.
- Огън!
- Огън!
Пратете ми ги! Хайде!
- Стълби!
- Добре!
Мечове! Мечове!
Леголас, вече двама!
Моите са седемнайсет!
Няма някакъв остроух елф да ме надмине!
Деветнайсет!
Мери.
Току-що взехме единодушно решение.
Да?
Съобщих имената ви на целия Ентосбор...
и ние стигнахме до решение,
че вие не сте орки.
Е, чудесна новина.
А Саруман? Взехте ли решение за него?
Не бъди припрян, господарю Мериадок.
Припрян?
Нашите приятели са там.
Те се нуждаят от помощта ни! Не могат сами да водят тази война.
Война? Да.
Тя засяга всички ни.
Стъбло, клон и корен.
Но трябва да разбереш, млади хобите,
че много време е нужно,
за да се каже нещо на староентски.
А ние никога не казваме нещо,
освен ако то не си заслужава...
дългото казване.
Седемнайсет. Осемнайсет.
Деветнайсет!
Двайсет!
Двайсет и един!
Пътеката!
Това ли е всичко?
Това ли е всичко, което можеш да измислиш, Саруман?
Застреляй го, Леголас!
Убий го!
Подпрете портата!
Удръжте ги! Отблъснете ги!
Арагорн!
Гимли!
Ентите не могат да възпрат тази буря.
Трябва да я издържим, както винаги сме правили.
Как може това да е решението ви?!
Това не е наша война.
Но вие сте част от този свят.
Нали?
Трябва да помогнете. Моля ви!
Трябва да направите нещо.
Ти си млад и смел, господарю Мери,
но твоето участие в тази история приключи.
Върни се у дома.
Може би Дървобрад е прав.
Нямаме място тук, Мери.
Тези събития са твърде големи за нас.
Какво можем да направим всъщност?
Но си имаме Графството.
Може би трябва да се приберем.
Пламъците на Исенгард ще се разпрострат...
и горите на Скътана паланка и Фуков край ще изгорят.
И всичко, което е било зелено и добро на този свят, ще изчезне.
Няма да го има и Графството, Пипин.
Арагорн!
Изтегляй се към вътрешността!
Измъкни хората си оттам!
Халдир!
Какво правите? Защо спирате?
Халдир!
Укрепете портата!
Удръжте ги!
Към портата! Извадете мечовете си!
Направете път!
Не можем да ги удържим дълго.
- Удръж ги!
- Колко време ти трябва?
Колкото можеш да ми дадеш.
Гимли!
Греди!
Укрепете портата!
Хайде. Ще ги премажем!
Доста път е дотам.
Хвърли ме.
- Какво?
- Не мога да скоча дотам!
Трябва да ме хвърлиш!
Не казвай на елфа.
Нито дума.
Укрепете портата!
- Направете път!
- Следвайте ме до барикадата.
Пазете ни гърбовете!
Още една греда насам!
- По-високо!
Бързо удръжте портата!
Гимли! Арагорн! Изчезвайте оттам!
Арагорн!
Изтегляйте всички!
Изтеглете ги!
Изтегляй се!
Оттегляй се!
Те преминават!
Крепостта е незащитена! Отстъпление!
- Оттегляй се!
- Отстъпление!
Побързайте! Всички вътре! Вкарайте ги вътре!
Бързо, към вътрешността!
Ще ви оставя на западната граница на гората.
Оттам можете да продължите на север към родните си земи.
Чакай! Спри!
Спри!
Обърни!
Обърни. Занеси ни на юг!
- На юг?
Но така ще преминете точно покрай Исенгард.
Да, именно.
Ако тръгнем на юг, можем да се промъкнем покрай Саруман незабелязани.
Колкото по-близо сме до опасността, толкова по-малко рискуваме.
Това е последното, което той би очаквал.
Аз не виждам логика.
Но пък...
вие сте доста дребни.
Може и да си прав.
На юг, тъй да бъде.
Дръжте се, малки жители на Графството.
Винаги съм обичал да ходя на юг.
Някак си ми се струва, че се спускам.
Да не си луд? Ще ни хванат!
Не, няма.
Не и този път.
Вижте!
Осгилиат гори.
Мордор дойде.
Пръстенът няма да спаси Гондор.
Силата му е само да унищожава.
Моля ви!
Пуснете ме!
Побързайте!
Фарамир!
Трябва да ме пуснеш!
... и малкото семейство полски мишки,
които понякога се покатерват по мен и ме гъделичкат ужасно.
Те винаги се опитват да се промъкнат някъде, където...
Много от тия дървета бяха мои приятели.
Създания, които познавах още от лешник и жълъд.
Съжалявам, Дървобрад.
Мнозина бяха надарени с глас.
Саруман.
Вълшебниците би трябвало да знаят тия неща!
Няма достатъчно зло проклятие нито в елфическия,
нито в ентическия или човешкия език...
за подобна измяна!
Виж! Дърветата! Те се движат!
Къде отиват?
Имат сметки за разчистване с орките.
А аз с Исенгард ще си разчиствам сметките тази вечер.
Със скалите и камъните.
Да!
Хум-рум, идвайте, приятели!
Ентите отиват на война.
Много е вероятно...
да вървим към своята гибел -
последния щурм...
на ентите.
Фарамир, орките са завзели източния бряг. Твърде много са.
До довечера ще ни надвият.
Господин Фродо?
Пръстенът Го зове, Сам. Окото му почти ме вижда.
Дръжте се, г-н Фродо. Всичко ще е наред.
Отведи ги при баща ми.
Кажи му, че Фарамир му провожда могъщ дар.
Оръжие, което ще промени хода на тази война.
Искаш ли да знаеш какво се случи с Боромир?
Искаш ли да знаеш защо умря брат ти?
Опита се да вземе Пръстена от Фродо, след като бе дал клетва да го брани!
Опита се да го убие!
Пръстенът подлуди брат ти!
Пазете се!
Господин Фродо?
Те са тук.
Дошли са.
Назгули!
Стой тук. Не се показвай на открито.
Търсете прикритие!
Крепостта е превзета.
Всичко свърши.
Ти каза, че никога няма да падне, докато войниците ти я отбраняват.
И те още я отбраняват! Загиват, отбранявайки я!
Те влизат!
Преодоляха вратата!
Няма ли друг изход от пещерите за жените и децата?
Няма ли друг изход?
Има един проход. Ще ги отведе в планините.
Но няма да стигнат далеч. Урук-хаите са твърде много.
Предай на жените и децата да тръгват към планинския проход.
И барикадирайте входа!
- Толкова много смърт.
Как хората да устоят срещу подобна безумна омраза?
Препусни с мен насреща им.
Препусни и се изправи срещу тях.
За смърт и слава.
За Рохан.
За народа ти.
Слънцето изгрява.
Очаквайте завръщането ми с първата светлина на петия ден.
На зазоряване...
гледайте на изток.
Да.
Да!
Рогът на Шлем Твърдоръки...
ще затръби в Усоето...
за последен път!
Да!
Дошъл е часът заедно да изтеглим мечовете!
Бедата иде с огън и погибел!
Напред към гняв...
напред към смърт и към червена зора!
Напред, Еорлинги!
Гандалф.
Крал Теоден устоя сам.
Не сам.
Рохирими!
Еомер.
За краля!
Да!
Удар. Добър удар.
Разрушете бента!
Освободете реката!
Пипин, дръж се!
Дръжте се, малки хобити!
Какво правите?
Къде отивате?
Аз съм.
Вашият Сам.
Не познавате ли своя Сам?
Не мога да сторя това, Сам.
Знам.
Всичко се обърка.
Въобще не биваше да сме тук.
Но сме.
Това е като в легендите, господин Фродо.
Онези, истинските.
Изпълнени с мрак и опасности са те.
Понякога не ти се иска да знаеш края,
защото как краят може да бъде щастлив?
Как може светът отново да бъде същият,
когато такива злини са се случили?
Победа!
Победихме!
Но в крайна сметка, Сянката е само мимолетна.
Дори и Мракът трябва да премине.
Нов ден ще дойде.
И когато слънцето изгрее, ще грейне още по-ярко.
Такива са легендите, които остават в паметта.
Те означават нещо,
дори да си твърде нищожен, за да разбереш защо.
Но мисля, господин Фродо, че разбирам.
Вече знам.
Хората в тези легенди...
са имали безброй възможности да се върнат назад, само че не са го сторили.
Те продължили напред.
Защото те са се осланяли на нещо.
А ние на какво се осланяме, Сам?
Че има и добро на този свят, господин Фродо.
И си струва да се бием за него.
Е, Фродо Бегинс, мисля, че най-после се разбираме.
Знаеш законите на страната ни - законите на баща ти.
Ако ги пуснеш, ще платиш с главата си.
Тъй да бъде!
Освободете ги.
Стойте извън гората!
Пазете се от дърветата!
Окончателен резултат...
- ...2.
- Четиридесет и двама?
Не е зле за остроух елфически принц.
Лично аз се закръглих на 43.
- Четиридесет и три.
- Той беше вече мъртъв.
- Гърчеше се.
- Гърчеше се,
задето го бях центрирал с брадвата по нервната система!
- Не изглежда особено щастлив, а?
- Ни най-малко, Мери.
И все пак предполагам, че гледката ще да е доста добра отгоре.
О, да. Това е чудесен имот.
Чувал съм, че и персоналът си го бива.
- Какви ги вършиш?
- Нищо.
- Светът се връща към нормалното си състояние, това е.
- Не, още не.
Умирам от глад.
Късмет, дано намериш нещо сносно тук.
Най-вероятно мъртви плъхове и мухлясал хляб.
Складовете на Саруман!
Не мога да повярвам.
Не може да бъде.
- Може!
- Дългодолски лист.
Най-добрият пушилист в Южната околия.
Чудесен е. По буре за всеки.
Чакай.
Не мислиш ли, че би трябвало да го споделим с Дървобрад?
Да го споделим?
Не.
Мъртви растения и прочее.
Не мисля, че той би разбрал.
Би могъл да е далечен роднина.
Схващам.
Не бъди припрян.
Точно.
Ра-хрум.
Това е старият канал.
Минава точно под реката направо към края на града.
Ще намерите прикритие в горите там.
Военачалник Фарамир...
показахте се като човек, сър -
от най-достойните!
Графството трябва наистина да е невероятно място, господин Майтапер,
където градинарите да са на почит.
Накъде смятате да вървите, след като достигнете горите?
Ам-гъл казва, че има пътека
близо до Минас Моргул, която се изкачва към планините.
Сирит Унгол?
Нали така се казва?
- Не!
Не!
- Да.
- Фродо...
казват, че някакъв мрачен ужас се крие из проходите над Минас Моргул.
Не можеш да тръгнеш по този път.
- Това е единственият път.
Господарят казва, че трябва да вървим в Мордор, така че трябва да се промъкнем.
Трябва.
Върви, Фродо. Върви и нека те съпровожда благословията на всички добри хора.
Благодаря ти.
И дано смъртта те намери бързо, ако ги отведеш към беда.
Хайде, не изоставай.
Господин Фродо не искаше тези Скиталци да ти причинят зло.
Знаеш това, нали?
Той се опитваше да те спаси, нали разбираш?
Да ме спаси?
Тъй че не го помни с лошо.
- Прости и забрави.
- Не, не, не помним с лошо.
Ам-гъл, ам-гъл.
Да, господарю.
Добри хобити.
- Много благородно от твоя страна.
Наистина много благородно, Ам-гъл.
Гневът на Саурон ще бъде ужасен, а отмъщението му - бързо.
Битката за Шлемово усое приключи.
Битката за Средната земя тепърва започва.
Всичките ни надежди сега са в двамина малки хобити...
някъде в пустошта.
Питам дали някой ден ще попаднем в песен или легенда.
Какво?
Питам се дали хората някога ще кажат: "Хайде да чуем за Фродо и Пръстена."
И някой ще отговори: "Да, това е любимата ми приказка".
Фродо е бил храбър, нали, татко?"
"Да, моето момче...
най-прочутият хобит, а това не е малко."
Пропусна един от главните герои -
юначния Самознай.
"Искам още за Сам, татко.
Фродо не би стигнал далеч без Сам."
Хайде, не се подигравайте, господин Фродо. Аз говорех сериозно.
И аз.
"Юначния Самознай"...
Смеагол?
Няма да те чакаме, хайде!
Господарят.
Господарят се грижи за нас.
Господарят няма да ни причини зло.
Господарят наруши обещанието си!
Не питай Смеагол.
Беден, беден Смеагол.
Господарят ни предаде!
Зъл, двуличен, лъжлив!
Ще му извием мръсния малък врат!
Да го убием, да го убием!
Да ги убием и двамата!
После ние ще вземем Безценното...
и ние ще бъдем Господар!
Но дебелият хобит всичко знае.
Винаги гледа.
Тогава ще му избодем очите.
Ще му извадим очищата и ще го накараме да пълзи.
Да. Да. Да!
Ще ги убием и двамата.
Да! Не. Не!
Твърде е рисковано. Прекалено рисковано!
Къде изчезна?
- Ам-гъл, къде си?
- Смеагол?
Ще оставим Онази да го направи.
Да. Тя може да го стори.
Да, Безценни, тя може!
И после ще го вземем, след като са мъртви.
След като са мъртви.
Хайде, хобити. Още дълъг път ви чака!
Смеагол ще ви покаже пътя.
Следвайте ме.
Превод и субтитри: Аспарух Калянджиев