Fargo (1996) Свали субтитрите
Събитията, показани в този филм,|са се случили в Минесота|през 1987 година.
По молба на оцелелите,|имената са променени.
От уважение към мъртвите,|нещата са представени точно|както са били.
Франсис Макдормънд
Уилям Мейси
Стив Бушеми
Ф А Р Г О
Фарго, Северна Дакота
Аз съм Джери Лъндегард.
- Ти си Джери Лъндегард?|- Да.
- Шеп Праудфут каза...|- Шеп каза, че ще бъдеш тук в 7:30.
Шеп каза в 8:30!
Седим тук вече час.|Приятелят ми ходи да пикае три пъти.
Много съжалявам! Станало е объркване!|Шеп ми каза в 8:30.
Докара ли колата?
Разбира се. На паркинга е.|Чисто нов Форд Сиера.
Добре тогава.|Сядай.
Аз съм Карл Шоуолтър.|Това е партньорът ми Джеър Гримсруд.
Приятно ми е.
Готови ли сме | да го направим?
Да, Джери. Готови сме.|Защо да не бъдем?
Да... не. Разбира се.|Шеп гарантира за вас, момчета.
Имам ви пълно доверие.
Ами, това като че ли е всичко.|Ето ключовете.
Не, Джери, това не е всичко.
Колата плюс|40,000 долара.
Да, но нали се уговорихме|първо колата,
а после четиридесетте хиляди|от откупа.
Мислех, че Шеп ви е казал.
Шеп не ни каза кой знае какво, Джери.
Освен, че ще|бъдеш тук в 7:30.
- Ами, явно се е объркал.|- Вече го каза.
Да, но не сме се разбирали|да ви дам парите предварително.
Давам ви|чисто нова кола,
и после...|- Не мисля да споря с теб, Джери.
Няма да седя тук и да споря.
Обаче ще те питам нещо.|В това, което Шеп ни каза, нямаше много смисъл.
Не, не е така!|Обмислил съм всичко.
Искаш да отвлечем|жена ти.
Да.
Значи...
Искам да кажа,|ти плащаш откупа - 80,000, нали?
След което ни даваш|половината, а за теб остават другите 40,000.
От единия джоб в другия.|Не виждам смисъл.
Не, вижте.Не аз|плащам откупа.
Жена ми,|тя е много богата.
Баща й има много пари.|А аз имам неприятности.
За какви неприятности|говориш, Джери?
Ами, аз...|Не искам да навлизам в...
Просто се нуждая от парите.|А баща й е наистина богат.
Така ли? И защо тогава просто не|поискаш парите от него?
- Или от жена ти бе.|- Или от жена ти, Джери.
Ами, всъщност...
Те не знаят,|че се нуждая от тези пари.
А дори и да знаеха,|нямаше да ми ги дадат.
Така стоят нещата.|Вижте, това са лични работи.
- Лични работи?|- Да, лични работи и няма нужда да...
Добре, Джери.
Ти искаш да свършим тази|работа, а няма да...
няма...
О, майната му.|Хайде да видим Сиерата.
Минеаполис, Минесота
- Скъпа?|- Здравей, скъпи. Добре дошъл.
Как беше във Фарго?
Добре.
Татко е тук.
- Как си, Уейд?|- Добре.
- Какво гледаш?|- Гоуфърс.
С кого играят?
- Той ще остава ли за вечеря?|- Сигурно.
- Татко?|- Да?
Ще оставаш ли за вечеря?
Да.
Може ли да изляза?
- Готов ли си?|- Да. Ще тръгвам.
- Къде ще ходиш?|- В "Макдоналдс".
- Да се върнеш до 9:30.|- Добре.
Почти нищо не яде.
Отива в "Макдоналдс",|вместо да си дояде тук.
- Има среща с приятелите си там. Всичко е наред.|- Наред? В "Макдоналдс"?
Какво мислиш, че|правят там?
Със сигурност не пият|млечни шейкове, уверявам те.
Стига, татко.
Уейд, помисли ли върху сделката,|за която ти говорих?
За четирсетте акра|в Уейзата?
Каза ми за нея.
Ти каза,|че ще си помислиш.
- Разбирам, че това са много пари.|- Дяволски много.
Какво каза, че ще|правиш там?
- Паркинг. Много е...|- Знам, че е много.
- Искам да кажа, че е много изгодно.|- Не, 750,000 са много.
- Така е, но мисля, че...|- Имах няколко паркинга през петдесетте.
Загубих много пари от тях.|Много пари.
Говори за това със Стан Гросман.
Всичко, което стига до мен|преминава първо през него.
Стан ще каже не.|Плащаш му,за да бъде скептичен.
Моля те, Уейд.
Това може да се окаже нещо много добро|за мен, Джийн и Скоти.
Джийн и Скоти|няма за какво да се притесняват.
- Кога ще ядем палачинки?|- Какво?
Ще ядем палачинки.
Ти луд ли си бе?|Нали ядохме палачинки за закуска?
Ще отидем някъде,където| може да хапнем пържола с бира.
Никакви палачинки повече.
О, стига!
Добре, виж какво:|Ще спрем в Брейнърд.
Знам място, където можем да намерим|момичета. Какво ще кажеш?
- Искам да ям сега!|- Добре де.Божичко!
Значи, може да спрем,
да хапнем палачинки,|и тогава да потърсим момичета, става ли?
Ние седяхме в тази стая
и обсъдихме това няколко пъти.|- Да, но специалната боя...
Миналия път изрично ви казах,|че не искам специална боя.
Да, но аз...|Тази специална боя...
Без нея ще настъпи оксидация,
която ще ви струва много повече|от петстотин долара.
Стоите пред менe,|говорите едно и също,
сякаш не обсъдихме всичко|миналия път.
- Да, но боята...|- Разбрахме се за 19,500.
Вие седяхте тук и да пукна,|ако не казахте, че ще ми продадете колата
при тези условия|и без боята.
Не казвам, че не съм.
След което ми се обаждате преди 20 минути|и казвате, че всичко е уредено.
И най-накрая аз идвам тук,|за да ми загубите времето!
Ще платя само 19,500|за тази кола!
Добре.
Ще говоря с шефа си.
Но тази боя се нанася още във|фабриката. Ние не можем да направим нищо.
Но, все пак,|ще говоря със шефа си.
Тези...
Всички са едни и същи!|Винаги искат още!
- Ще гледаш ли Гоуфърс в неделя?|- И още как!
Да ти се намират билети?
Майтапиш ли се?
Шефът ми никога не го е правил преди,
но имайки предвид обстоятелствата,| и специално заради вас,
каза, че ще може да свали|сто долара от цената.
Сто долара?
Вие ме излъгахте,|господин Лъндегард.
- Вие сте мазен лъжец.|- Моля те, скъпи.
- Гаден лъжец!|- Моля те.
Къде е чековата ми книжка?|Да свършваме с това.
Къде е?
Говоря за потенциала ти.
Ти не си тройкаджия.
Но получаваш само тройки.
Toва притеснява мен и баща ти.
- Разбираш ли какво ти говоря?|- Да!
Затова взехме решение
да не ходиш на хокей.
Мамо! Какво толкова?|Става дума само за един час!
Чакай малко.
- Какво толкова?|- Ало.
- Здрасти, скъпа.|- Здрасти, татко.
- Джери там ли е?|- Да. Скъпи? Тук е.
- Сега ще ти го дам. Скъпи?|- Да?
- Татко е.|- Татко, по никакъв шибан начин не можете да...
- Скоти!|- Мери си приказките.
- Здравей, Уейд.|- Какво става там?
Нищо особено.|Как си ти?
Стан Гросман разгледа|офертата ти.
- Казва, че изглеждала доста добре.|- Наистина ли!
Мисля, че ще се включим.
Наистина ли?!
Нуждая се от парите възможно|най-скоро, за да завърша сделката.
Ела в 2:30.|Тогава ще говорим.
Ако сметките ти са правилни, Стан мисли| че сделката ще бъде голям удар.
- Стан Гросман.|- Да.
- 2:30.|- Да. Добре.
Здрасти, Шеп,|какво правиш?
Виж,|двамата ти приятели...
с които ме свърза във Фарго?
Свързах те само с Гримсруд.
Да, но,|той беше довел и един приятел. Той...
- Не гарантирам за него.|- Няма проблеми.
Гарантирам само за Гримсруд.|Кой е приятелят му?
- Карл някой си.|- Не го познавам. Не гарантирам за него.
Няма проблеми.|Той е приятел на Гримсруд.
Това не ме притеснява.|Просто...
Та се чудех, значи,|как да се свържа с тях.
Виждаш ли, работата, за която ми бяха нужни,|отказвам се от нея.
- Разбираш ли, случи се нещо.|- Обади им се тогава.
Направих го, но не мога да се свържа с тях.
Помислих си, че може би знаеш|някой друг номер...
- Или нещо такова.|- Не.
Окей.|Добре тогава.
Би ли отворил шибания прозорец?
Знаеш ли, че е доказано,|че пасивното пушене е канцеро...
така де,|причинява рак.
Градовете - Близнаци.
Стъкленият небостъргач|е сградата на Ай Ди Ес.
Най-високият небостъргач|в Средния Запад след
Сиърс в Чикаго
или сградата на Джон Ханкок.
Някога бил ли си|в Минеаполис?
Не.
Ше умреш ли,|ако кажеш нещо?
Казах нещо.
Не. Това е|първото нещо, което си казал за|последните четири часа.
Това е...
Това е фонтан|от приказки, човече. Цял гейзер.
Искам да кажа,|спри за малко.
Значи, карам през цялото време.
През целия път|от Брейнърд насам,
и всичко, което искам е|да поговорим малко.
Просто ей така,|да убием скуката,
а ти през цялото|време мълчиш като риба.
Майната му.|Тогава и аз няма да ти говоря.
Да видим дали ще ти хареса.
Абсолютна тишина.
И аз мога да правя същото,|умнико.
Нека те видя сега.
Пълна тишина.
Господин Лъндегард,|на телефона е Райли Дифенбах от ГМАК.
- Как сте тази сутрин?|- Чудесно. А Вие?
Добре,господин Лъндегард.|Много е трудно да ви открие човек.
Да. Тук винаги сме много|заети, но така ни харесва.
Сигурен съм.|Обаждам се във връзка с
финансовите документи,|които ни изпратихте.
Серийните номера на|автомобилите не се четат.
Да, но аз вече получих...|всичко е наред.
Вече взех заема.| Получих парите, колко бяха...
320,000 долара.| Получихте ги миналия месец.
- Точно така. Значи всичко е наред.|- Да, но автомобилите, които ще купувате със заема,
не мога да прочета|серийните им номера.
Бихте ли ми ги издиктували?
Разбира се, но нали вече|сключихме сделката. Парите са в мен.
Да, но все пак искаме да знаем|дали автомобилите, които
купувате с тези пари,|наистина съществуват.
Разбира се, че съществуват.
Сигурен съм, че е така,
но не мога да прочета|серийните им номера.
- Така че, ако може да ги продиктувате...|- Разбира се,но...
Виждате ли,|в момента ги нямам пред мен.
Ще ви ги изпратя по факса.
Не, по факса не става.|На копието, което е пред мен
не мога да прочета нито един номер.|- Да, разбрах.
Ще наредя на секретарката ми|да ви изпрати копие.
Добре, защото ако не мога да|отчета тези автомобили,
ще се даложи да|върнете парите.
- Каква точно беше сумата?|- 320,000.
Трябва да свържа парите|с автомобилите, които сте купили.
Естествено. Няма проблеми.|Ще ви пратя номерата по факса.
- Не, по факса не...|- Имах предвид по пощата.
- Ще ви ги изпратя веднага.|- Чудесно.
Дочуване.
- Крем.|- Какво?
Трябва ми крем.
Мамка му.
Здравей, Стан!|Как си, Уейд?
Радвам се да те видя,|Джери.
Ако сметките ти са верни,|сделката изглежда наистина чудесно.
Повярвай ми, верни са.
- Това ще е голям удар.|- Поздравления, Джери.
Благодаря, Стан.|Наистина е...
Каква е комисионната,|която ще искаш?
Оформихме всички документи,така че
единственото нещо, което не знаем|е колко ще бъде комисионната ти.
Комисионната ми?
Уейд, за какво,|по дяволите, говориш?
Стан и аз сме съгласни.
Готови сме да сключим сделката.
Но още не сме говорили|за твоята комисионна.
Но ,Уейд, чакай,|мислех си, че
ше ми дадеш назаем нужните пари.
Все пак това е моя сделка.
Джери, ние си помислихме,|че ни предлагаш инвестиция.
- Точно така.|- А ти казваш...
Какво казва той?
Ти искаш ние да инвестираме в сделката,|а след това ти да прибереш парите.
Не, аз...
Ще ви изплатя парите -|основната сума и лихвата.
Ще ви ги върна.
Ние не сме банка, Джери.|Ако исках да взема лихвата на 750,000,
щях да отида до Мидуест Федерал,|при Бил Дийл.
Той не беше ли в Норстар...
Не! Вие не разбирате!
Не ми трябва комисионната.
Аз...
Комисионната е колко,|десет процента?
Не, не ми върши|работа. Нуждая се от цялата сума.
Джери, не можем да ти дадем|750,000 просто така.
Какво, по дяволите,|си мислиш?
Ако единственото, което ще спечеля е|лихвата, искам абсолютна сигурност.
Никога досега|не съм чувал нещо подобно.
Да, но аз...
Добре тогава,|гарантирам ви, че ще върна парите.
Не говоря за|проклетата ти дума, Джери. Господи! Какво по...
Ние не сме банка, Джери.
Виж какво, не искам да те|вадя от сделката,
но това тук не е за изтърване.
Така че, ако не|си заинтересован,
предполагам, няма да имаш нищо|против да продължим без теб.
По дяволите!
Скъпа!
Нося покупките!
Уейд, Джери е.|Аз...
Уейд, Джери е. Не знам какво да правя.
Става дума за Джийн.|Не знам какво да правя.
Става дума за жена ми.
Не знам какво да правя.| Става дума за Джийн.
Уейд, аз...
Джери е, аз...
Уейд, Джери е, аз...
Трябва да говорим.|Става дума за... Божичко!
Това е ужасно.
Уейд Гъстъфсън, моля.
Затвори си устата,
или ще те хвърля|обратно в багажника.
Не бях те чувал да|говориш толкова цяла седмица.
Мамка му.
Временните номера.
Няма страшно,|просто номерата.
Забравих да сложа номерата.
Не се притеснявай.|Аз ще се погрижа за това.
Стойте тихо|там отзад, госпожо,
или ще се наложи да ви,|така де, убием.
Аз ще се погрижа за това.
С какво мога да ви|помогна, полицай?
Това нова кола ли|е, сър?
Да, полицай.|Още се усеща това ухание.
Трябва да поставите|временни номера
отвън на колата|или вътре на задния прозорец.
- Разбира се.|- Мога ли да видя книжката и талона ви?
Естествено.
Щях да сложа тези номера
за да бъда напълно|редовен, но
изглежда съм забравил.
Може би най - добре|ще е
да се погрижим за това|още тук, в Брейнърд.
Какво е това, сър?
Книжката и талона ми.
Искам да ви бъда|в услуга.
Мислех си, че можем|да уредим нещата още тук...
в Брейнърд.
Вземете си нещата,|моля,
и излезте от колата,|сър.
Затваряй си устата!
Майчице!
Ти ще се погрижиш, а?
Страшен си.
Господи!
Махни го от пътя.
Добре.
Здрасти, Марджи е.
О, не. Къде?
Да?
Божичко!
Добре. Идвам веднага.
Дочуване.
Поспи още малко.|Рано е.
- Трябва да тръгваш ли?|- Да.
Ще ти направя яйца.
Няма нужда, скъпи.|Трябва да вървя.
Трябва да хапнеш нещо,|Марджи.
Ще ти изпържа яйца.
Няма нужда, скъпи.|Поспи още малко.
Трябва да хапнеш.
Ше ти направя яйца.
О, Норм.
Благодаря, скъпи.|Трябва да бягам.
- Обичам те, Марджи.|- Обичам те, скъпи.
- Скъпи?|- Да?
Трябва да ми дадеш ток|за служебната кола.
Здрасти, Лу.
Какво си ми донесъл?
Имаш нужда от|нещо топло, Марджи.
Благодаря ти.|Какво става тук?
- Казаха ми, че имало тройно убийство?|- Да. Гадна работа.
Два от труповете са тук.
Къде са всички?
Студено е, Марджи.
Внимавай къде стъпваш, Марджи.
Господи!
Божичко!
Вторият е тук!
Прострелян е в главата|и в ръката.
- Мисля, че това е рана,|получена при защита.|-Така ли?
Къде е патрулният полицай?
Малко по - назад,|извън пътя.
Значи, патрулът спира някой,
следва стрелба,|тази кола минава край тях,
започва преследване,|и всичко свършва тук,
с разстрел.
Аха.
Ще се изненадам, ако|нашият човек е от Брейнърд.
Да.
Знаеш ли какво?
От стъпките си личи,|че е едър човек.
Видя ли нещо?
Не, но мисля,|че ще повърна.
- Добре ли си, Марджи?|- Да, чудесно.
Просто сутрешно гадене.
Мина ми.
Сега пак съм гладна.
Закусила ли си днес,|Марджи?
О, да.
Норм ми изпържи яйца.
Какво мислиш?
Да видим|патрулния полицай.
Отпечатъците тук са|различни, Лу.
Този тук е по-дребен|от приятеля си.
Така ли?
- По дяволите!|- Как изглежда, Марджи?
Дори не е успял|да извади оръжието си.
Изглежда доста свестен.
Истински срам.
Аха.
Колата му е тук.
Някой е изгасил|фаровете.
Мисля, че малкият е седял вътре,|докато е чакал приятелят|му да се върне.
Сигурно е било|студено навън.
Точно така.|Дали Дейв вече е отворил?
Дейв?
Наистина ли мислиш, че|може да има нещо...
Не.|Просто обещах на Норм да му купя червеи.
Погледна ли в бележника|на патрулния?
Да.Последната кола,|която е записал е
Форд Сиера|в 2:18 след полунощ.
За серийните номера е|записал "ВРМ",
след което|е спрял, или
е бил застрелян, преди|да може да довърши.
Проверих навсякъде за Сиера|със сериен номер, започващ|с "ВРМ",
но не можах да открия нищо.
Не мога да кажа,|че съм напълно съгласна
с разсъжденията ти, Лу.
- Така ли?|- Да.
Мисля, че колата най-вероятно|е била с временни|номера.
"ВРМ"?
Божичко.
Чувал ли си вица за онзи|човек, който не можал да си извади|номера с името си
и затова се|прекръстил на "J3L 2404"?
Да, хубав виц.
Това, което искам|да кажа е,
че ако имаш такъв|проблем, трябва да се свържеш|с професионалист.
Не! Те казаха без ченгета.|Бяха пределно ясни по този въпрос, Уейд.
Казаха, че ако се обадя на полицията,|ще застрелят...
Разбира се,|че ще кажат така!
Каква е алтернативата ми?|Те държат Джийн.
Да предположим, че дам на тези| кучи синове един милион.
Къде е гаранцията,|че ще я пуснат.
- Ами...|- Един милион са страшно|много пари.
- Да, но все пак...|- Тези мръсници държат дъщеря ми.
Помисли отново, Уейд.|Защо да не я пуснат,
ако им дадеш каквото искат?
Послушай ме|за това, Уейд.
По дяволите.|Не знам.
Това, което искам да кажа е,|че полицията може да|ни насочи по някакъв начин.
- Да се обадим на професионалист.|- Не! Без ченгета!
Това е!
Това е моя работа, Уейд.
Джийн е моя жена.
Уейд, мисля, че|Джери има право.
- Но...|- Трябва да направим най - доброто за Джийн.|Тези...
Не ние държим|козовете, Уейд.
Ще трябва да играем|по техните правила.
По дяволите!
- Казвам ти!|- Защо не...
Стан, какво ще кажеш|да им дадем половин милион?
О, стига, Уейд!| В никакъв случай!
Тук не става дума за търговия с коне, Уейд.
Ще правим каквото ни казват.
Какво мислиш да|правим сега, Джери.
Трябва да ми се обадят и|да кажат къде да оставим откупа.
- Трябва да сме готови с парите до утре.|- По дяволите!
Как сте днес?
Чудесно.
А ти как си?
Добре. Ще съберем|парите.
Не се притеснявай|за това, Джери.
Искаш ли някой да остане с теб,|докато ти се обадят?
Не. Те не искат...
Искат да направят размяната|само чрез мен. Бяха категорични.
- Ясно.|- Казаха, че трябва да бъда сам.
Сигурен съм, че|ще ме наблюдават.
Може би преувеличавам,| но както каза, те дърпат|конците.
Как се чувства Скоти?
Господи, Скоти.
Трябва да говоря|с него.
Как си, Скоти?
Татко, какво ще стане?
- Какво мислиш, че ще направят на мама?|- Всичко ще бъде|наред, Скоти.
Няма да й се случи|нищо лошо.
Тези хора...|те просто искат парите.
- А какво ще стане, ако нещо се обърка и...|- Не, няма.
Нищо няма да се обърка.|Двамата с дядо ти
държим всичко под контрол.
Струва ми се, че|наистина трябва да се свържем c полицията.
Не, никой не трябва да|разбира за това.
Трябва да правим това,|което ни казват.
Питай Стан Гросман,|ще ти каже същото.
- Но, татко...|- Ще ти върнем мама,
но ще трябва да правим каквото|ни кажат, разбираш ли?
Така стоят нещата.
Затова...|ако Лорейн или Силвия се обадят,
кажи им, че|мама е отишла във Флорида|с Пърл и Марти.
Това е най-доброто,|което можем да направим.
- Време за обяд!|- Това пристигна за теб, Марджи.
Здрасти, Рон.|Уорд, Керъл..
- Джени, ще мога ли да те помоля за|още две от тези?|- Разбира се.
- Здрасти, скъпи.|- Донесох ти обяд, Марджи.
- Това червеи ли са?|- Да.
- Благодаря, скъпа.|- Няма нищо. Мерси за обяда.
Изглежда доста добре.
Какво си ми донесъл,|хамбургери ли?
- Как върви рисуването?|- Горе-долу.
"Хауптман" също ще|кандидатстват за проекта.
Скъпи, ти си|по - добър от тях.
Те са наистина добри.
Така е ,Норм,|но не могат да се мерят с теб.
Мислиш ли?
Цялата ме изцапа.
- Здравей, Норм. Как върви рисуването?|- Не е зле.
Какво стана с|онази кола?
В нито един мотел няма|регистриран Форд Сиера тази нощ,
но вчера двама мъже|са отседнали в "Блу Окс",
пътували са със Сиера|с временни номера.
Това може да се|окаже добра следа.
"Блу Окс".|Това не беше ли шофьорския мотел|на магистрала I-35?
Да. Собственикът е бил|на рецепцията по това време.
Каза, че двамата са|си намерили и компания.
- Така ли?|- Да.
Тя също е била в колеж.
Аз бях в "Нормъндейл"|за година и половина.
- Там се срещнахме.|- Само че аз прекъснах.
- Тя прекъсна.|- Та значи, откъде сте, момичета?
- Часка.|- Льо Сьор.
Но аз завърших гимназията|в Уайт Беър Лейк.|"Мечките напред!"
Опишете ми как изглеждаха|тези двамата.
- Ами, дребният беше малко странен.|- В какъв смисъл?
Не знам.|Просто изглеждаше странно.
Можеш ли да бъдеш|малко по- конкретна?
Не беше обрязан.
А беше ли странен|в друго отношение?
Да.
Значи ти прави секс|с дребния.
Аха.
- Сещаш ли се нещо друго за него?|- Не.
Както казах,|беше доста странен.
- По-странен от повечето хора във всеки случай.|- Как изглеждаше другият?
Беше малко по-възрастен.|Приличаше на човека от рекламата на "Марлборо".
- Наистина ли?|- Да, но може би просто ми се|е сторило така,
защото през цялото време пушеше.
- Може би подсъзнателно съм си внушила...|- Да, възможно е.
Казаха, че отиват в Градовете - Близнаци.
- Така ли?|- Да. Това ще ти свърши ли работа?
И още как!
По дяволите!
Скапан телевизор!
Шибаният телевизор даже не...
Мамка му! Ще те настроя!
Копеле!
Не мога да повярвам!
Покажи ми някаква картина!
Ще гася, Норм.
Добре.
- Ало?|- С Марджи ли говоря?
- Да.|- Марджи Олмстед?
Да. Кой се обажда?
Майк Янагита!
Помниш ли ме?
Майк Янагита?
Да!
Разбира се, че те помня.
- Какво става с теб?|- Колко е часът?
10:45.
Надявам се, че не съм те събудил.
Не, няма нищо.
Тази вечер гледах новините|за убийствата в Брейнърд,
и те видях по новините.
Помислих си: "Божичко,|това е Марти Олмстед!"
Не мога да повярвам!
Аз съм.
- Как я караш?|- Добре.
А ти как си?
Горе-долу.
Доста време мина, Майк.
Чудесно е да те чуя отново.
Инсталирани са всички екстри.
С предно предаване,
АBS,|аларма, антирадар.
Предлагаме също и|специално покритие.
Боя, която ще предпази|колата от оксидация.
Няма нужда.
Ясно.
Мислили ли сте да инвестирате тук?
Знаете ли за специалната|програма на ГМАК?
- Наистина е невероятна.|- На телефона, Джери.
Джери Лъндегард.
Сам ли си на телефона?
- Да.|- Нали знаеш кой се обажда?
Мисля, че се сещам.
Как е Сиерата?
Обстоятелствата малко|се промениха, Джери.
Какво искаш да кажеш?
Промяна в плана, Джери,
случи се нещо.
Какво...|как е Джийн?
- Коя е Джийн?|- Жена ми.
Жена ти е добре.
Не мога да кажа същото, обаче,|за трима души от Брейнърд.
За какво говориш?|Нали имахме план?
Проля се кръв, Джери.
Как така?
Трима души в Брейнърд.
- Божичко!|- Трябват ни още пари.
За какво говориш?
В какво сте се забъркали?
- Трябват ни още пари.|- Не трябваше да има убийства!
Никога повече не ме прекъсвай, Джери!|Затваряй си плювалника!
Извинявай, но просто...
Няма да разисквам това с теб, Джери!|Не ти се обадих, за да спорим!
Искаме всичките 80,000.
О, Господи!
Проля се кръв.|Рискът нарастна.
Идваме в града утре.|Приготви парите.
- Но нали имахме уговорка. Не можеш да я нарушиш.|- Не мога ли, Джери?
Питай онези нещастници в Брейнърд.
- Питай ги!|- Какво искаш да кажеш?
Ще се видим утре.
- Да.|- Джеръм Лъндегард?
- Същият.|- Обажда се Райли Дифенбах от ГМАК.
Сър, още не сме получили номерата|на автомобилите, за които говорихме.
Секретарката ми ги изпрати!
Възможно е.|Както и да е, трябва да ви уведомя,
че ако не получим номерата|до утре следобед,
ще бъда принуден|да отнеса случая в съда.
Търпението ми е на изчерпаване.
Дочуване, сър.
Здрасти, Норм.
Здравей, Марджи.|Как е фрикасето?
- Страхотно. Искаш ли?|- Не, аз дойдох...
Норм, мислех си,|че ще ходиш за риба.
Да, тръгвам след малко.
Носиш ли ми нещо?
Да, номерата, за които питаше.
Звъняли са от рецепцията на "Блу Окс".
Два пъти до Минеаполис снощи.| Първият е до автомобилна компания,
вторият е до|частен дом, Шеп Праудфут.
Какво?
Шеп Праудфут.Това е име.
Ясно.
Сигурно ще се наложи|да отида дотам.
Къде? В Градовете - Близнаци?
По дяволите! Искам да|съм част от всичко това.
Не, Уейд,|те бяха категорични.
Казаха, че|ще се обадят утре
и лично аз трябва|да предам парите.
Парите са мои.|Аз ще ги предам.
Какво значение има?
Уейд е прав.|Ако искаш, аз ще говоря с тях, Джери.
Но те... Не.|Те искат да преговарят единствено с мен.
Дори по телефона се усеща|колко са неспокойни.
Тези хора са опасни.
Не искам да те обидя, Джери,
но ме е страх, че ще оплескаш всичко.
- Какво искаш да кажеш?|- Те искат моите пари, значи ще преговарят с мен.
В противен случай|ще се обадя на полицията.
Става дума за един милион!
Джери, в момента не ми продаваш кола!
Аз се заемам с тази работа.|Точка по въпроса!
Наистина предпочитаме да подходим|по този начин, Джери.
Здравейте. Как сте?
Добре.|А вие, госпожо?
Чудесно, благодаря.
Аз съм госпожа Гъндерсън.|Имам резервация при вас.
Разбира се, госпожо Гъндерсън.
Тук някъде има ли телефон?
Детектив Сайбърт?
Обажда се Мардж Гъндерсън|от Брейнърд.
Да, в момента съм в града.
Имам малко работа тук,
затова реших да проверя какво става|с издирването на Шеп Праудфут.
Наистина ли? Тогава най-вероятно|ще се срещна с него.
Не, мога да го намеря.
Благодаря ви много.|А, и още нещо...
Можете ли да ми препоръчате някое|добро заведение в центъра?
"Радисън".
Цените сносни ли са?
Реших да не паркирам тук.
Как така?|Няма ли да паркирате тук?
Не. Току-що влязох,|но реших да не паркирам.
Съжалявам сър, но...
Реших да не паркирам...
Промених си решението.
Съжалявам, сър, но|все пак трябва да платите четири долара.
Току - що влязох.|Току- що!
Да, но...|така или иначе таксата от четири долара остава.
Сигурно си мислиш,че си|някоя важна клечка
с тази тъпа униформа,|а, приятел?
Голям и силен мъж, а?
Това е всичко, което някога ще|бъдеш, нищожество.
Господар на шибания си паркинг.
Ето. Вземи си четирите|долара, жалко лайно такова.
Къде е Шеп?
Говори с някакво ченге.
- Ченге?|- Тя каза, че е от полицията.
- Значи не си спомняш някой да ти се е|обаждал в сряда през нощта?|- Не.
- Не живееш ли на 1425 Фриймънт Теръс?|- Да.
Някой друг живее ли там?
- Не.|- Господин Праудфут,
някой се е обадил|в три часа през нощта.
Трудно ми е да повярвам,|че не си спомняте нищо.
Виждам, че сте имали някои проблеми и преди,
предимно с наркотици,
а в момента сте предсрочно освободен|и сте на изпитателен срок.
- Е, и?|- Установяването на контакт с престъпници,
ако вие сте този,|с когото са говорили,
е нарушение на|изпитателния ви срок.
Това би могло да ви|върне обратно в затвора.
Видях някои доста лоши|неща в досието ви,
но нищо, което да ме накара да|помисля, че може да сте|свързан с убийство.
Сигурна съм, че не искате да се|забъркате в нещо подобно.
Така че, опитайте се да си|спомните кой ви се обади онази вечер.
Господин Лъндегард?
- Да?|- Бихте ли ми отделили минутка от времето си?
За какво става дума?
Може ли да седна?|Нося голям товар.
Вие ли сте собственикът, господин Лъндегард?
Не, аз съм началник "Продажби".
Тогава можете да ми помогнете.|Името ми е Мардж Гъндерсън.
Тъст ми, той е собственикът.
Аз съм полицай от Брейнърд.
Разследвам едно престъпление,
и исках да ви питам|дали имате изчезнали коли
през последните две седмици.
И по - точно, един Форд Сиера.
Господин Лъндегард?
Брейнърд?
Да.
Родното място на Пол Бъниан,|Бейб Блу Окс.
Бейб Блу Окс.
Нали знаете, онази голяма|пластмасова статуя.
Значи нямате липсващи|автомобили, така ли?
Не, госпожо.
Добре тогава.|Много благодаря.
Ще ви оставя да си вършите работата.
Дай ми Шеп.
- Няма го в момента.|- Как така го няма?
- Тръгна си.|- Къде отиде? Още е ...
Не, не ми трябва механик.
Искам...
По дяволите!
Трябва да говоря|с един негов приятел,
По дяволите!
Майк?
Марджи?
Господи!
- Изглеждаш чудесно!|- Ти също. Внимателно.
Внимателно.
Ти също.|Очаквам дете.
Виждам. Това е чудесно.
- Какво да ти поръчам?|- Само диетична кола.
Чудесно.
Приятно заведение.
Да. Все пак|е "Радисън".
Значи сега живееш в Едина?
Да, от няколко години вече.
Всъщност съм в Едън Преър,|училищния район.
А ти си полицай Гъндерсън!
Омъжилала си се за Норм Гъндерсън.
О, да. Преди доста време.
Чудесно.
Та какво те води насам?
Във връзка с убийствата|ли си дошла?
Позволено ли ти е|да говориш за това?
Да, но няма|кой знае какво за казване.
Ясно.
Кажи нещо за себе си, Майк.
Женен ли си,|имаш ли деца?
Да, бях женен.
Бях женен за...|може ли да седна до теб?
Бях женен за|Линда Кукси.
Не. Защо не се върнеш,|където беше.
Разбира се.
- Съжалявам. Не исках...|- Няма нищо.
Просто така ми е по - лесно да те виждам.|Няма нужда да си въртя|главата постоянно.
Естествено.|Разбирам.
Не исках да те...
Няма нищо, не се притеснявай.
Извинявай.
Та...|бях женен за Линда Кукси.
Нали я помниш?|Беше една година след нас|в гимназията.
Да, мисля, че|си я спомням.
Не се ли получи между вас?
От няколко години вече|работя за "Хъниуел".
- Това е чудесно!|- Да.
За инженер е доста добре.
Но не е...
Но не може да се сравни|с това, което си постигнала ти.
Но ти също се|справяш чудесно!
Но между нас...
Всичко между мен и Линда|беше чудесно.
Просто...
Линда се разболя от левкемия.
Тя...|тя почина.
Не!
Беше ужасно.
Болестта продължи доста дълго.
Тя се бори мъжки, Марджи.
Ужасно.|Какво да кажа?
За по - добрите времена?
За по- добрите времена.
И тогава те видях|по телевизията
и си спомних, нали се сещаш?
Винаги съм те харесвал.
И аз винаги съм те|харесвала, Майк.
Винаги съм те харесвал|толкова много.
Майк, не е ли|по - добре да се срещнем друг път?
Не! Аз...
Съжалявам.
Не трябваше да го правя.
Не трябваше.
- Мислех, че ще си изкараме чудесно.|- Няма нищо, Майк.
Ти си страхотна жена.
А аз съм толкова самотен.
Всичко е наред, Майк.
Тук ли живееш?
Не, в града съм по работа.
Идвам от време на време.
С какво се занимаваш?
Била ли си тук преди?
С други, хм, клиенти?
Не, никога.|Приятно е.
Зависи кой е изпълнителят.
Хосе Фелициано е наистина добър.
Келнер!
Този да не е глух?
Откога работиш като компаньонка?
Не знам. От няколко месеца.
Как намираш работата?
За какво, по дяволите, говориш?
Хайде!
Вече чувам звънчетата!|Давай!
Шеп, какво, по дяволите, правиш?
Опитвам се да чукам това момиче!
Шибан глупак!|Ела тук!
Да ме върнеш в затвора ли искаш,|шибан идиот!
Разкарай се оттук!
Хей, стига!
Опитвам се да спя!
- Стига, човече.|- Майната ти!
- Майната ти!|- Животни!
Животни!
Не се доближавай до мен!
Изпуши една лула на мира!
Да не си посмял да ме удариш!
Шибана невестулка!
Стига, човече!Престани!
Шибано, противно, гадно копеле!
Гаден копелдак!
Джери, търпението|ми се изчерпа.
- В теб ли са парите?|- Да, в мен са, но...
Писна ми от тебе, Джери.
- Искам те с парите след|половин час.|- Добре, но...
Ако не дойдеш до трийсет минути,|ще те намеря, ще те застрелям,
ще застрелям жена ти и|всичките ти деца!
Разбра ли ме добре?
Само стой|далеч от Скоти.
- Разбра ли ме добре?|- Да.
Татко!
- Всичко е наред, Скоти.|- Къде отиваш?
Връщам се след малко.
Ако Стан се обади, кажи|му, че съм отишъл до Ембърс.
О, Господи!
Добре.
Ето ви проклетите пари.
Къде е дъщеря ми?
Шибан глупак!
Кой, по дяволите, си ти?
Кой, по дяволите, си ти?
Нося ти парите.|Къде е дъщеря ми?
Писна ми от вас!|Дай ми куфарчето!
- Къде е дъщеря ми?|- Майната ти! Къде е Джери?
Дадох ви прости|и ясни инструкции!
Къде е дъщеря ми?|Без нея няма да ти дам парите!
Дай ми парите!
Първо искам да видя Джийн!
Ти майтапиш ли се с мен?
Щастлив ли си сега,|задник такъв?
Какво ви става на всички?
Шибани глупаци!
Този ме застреля!
Може ли да видя|билета ви, сър?
Отвори шибаната врата!
Майчице!
- Татко?|- Да?
Стан Гросман се обади.
Добре.
- Два пъти.|- Добре.
Всичко наред ли е?
Да.
Ще се обадиш ли на Стан?
Ами...
Смятам да си легна.
- Как сте?|- Господин Мора?
- Да.|- Полицай Олсън.
Значи, седя си в бара
на Еклънд и Суедлин|миналия вторник,
и онзи, дребния,|ме пита:
"Къде мога да си намеря|нещо за развлечение?
Вече полудявам на|това езеро."
Аз питам:|"Какво развлечение?"
Той казва:|"Жена, разбира се. На какъв ти приличам?"
Аз казвам: "А аз|на какъв ти приличам?
Не се занимавам|с такива неща."
И той казва:|"Полудявам на това езеро."
Аз казвам:|"Сгрешил си мястото, приятел."
Той казва: "Ясно,
значи ме мислиш|за някакъв идиот."
- Само дето не използва думата "идиот".|- Разбирам.
След това нарича мен идиот|и казва, че последният, който го е нарекъл|идиот е мъртвец.
Така че аз си замълчавам.
Той казва:|"Какво мислиш за това?"
Аз казвам: "Толкова|по-зле за него, значи."
Той казва: "Онзи тип е мъртъв,|и то не от старост."
След което казва:|"Господи, полудявам на това езеро."
- Езерото Уайт Беър?|- Възможно е.
Заведението е близо до него,|така че сигурно е там.
- Така е.|- Както и да е, помислих си, че това сигурно са|пиянски приказки,
затова не му обърнах|особено внимание.
Но жена ми чула|за убийствата,
та си помислих, че|няма да е зле да ви се обадя.
Така че ви се обадих.
Край на историята.
Как изглеждаше този човек?
Ами, дребен,|малко странен.
В какъв смисъл?
В най - общ смисъл.
Благодаря ви много, господин Мора.
Прав сте -|най-вероятно е нищо,
но все пак ви благодаря.
Утре ще се застудява пак.
Да, идва|студена вълна.
Господи!
Тръгвам си тази|сутрин, Валъри.
- Връщам се в Брейнърд.|- Жалко, че не можахме да се видим.
Мислиш ли, че при него|всичко е наред?
- Видяхме се вчера.|- Какво каза той?
Нищо особено.
Изглеждаше много разстроен от смъртта|на жена си.
От смъртта на жена си?
- Линда.|- Коя?
- Линда Кукси.|- О, не...
Той се обаждаше на Линда в|продължение на цяла година.
Наистина я изторзмози.|Не я оставяше на мира.
Значи той не...
- Те никога...|- Не, никога не са били женени.
Майк имаше психически проблеми.
Господи!
Сега живее с родителите си.
Божичко.
Линда е жива и здрава.|Трябва да й се обадиш.
Това се казва изненада.
Господин Лъндегард, съжалявам, че|ви притеснявам отново.|Може ли да вляза?
- Да... не. Малко съм зает в момента.|- Разбирам.
Ще бъда максимално кратка.
Тъкмо щях да си тръгвам,|но си помислих...
Имате ли нещо против да седна?|Нося голям товар.
Става дума за колата,|за която ви питах вчера.
- Мислех си...|- Вече ви казах,
че нямаме липсващи автомобили.|- Добре. Но как можете да бъдете|толкова сигурен?
Искам да кажа,|откъде знаете?
Разбирате ли, при престъплението,|което разглеждам,
заподозрените са карали|кола с временни номера,
и са се обадили на|един от служителите ви.
Не мислите ли, че|съвпаденията стават
прекалено много?
Разбирам.|Как...
Правили ли сте|ревизия наскоро?
Колата не е от нашия|паркинг, госпожо.
Но откъде сте толкова сигурен,|след като не сте...
Разбира се, че съм сигурен.|Аз съм директор "Продажби".
- Разбирам, но...|- Тук водим доста строг отчет.
Сигурно,но как|точно става това, сър?
Колите ежедневно ли се броят?
Госпожо, отговорих|на въпроса ви.
Извинете, сър?
Отговорих на въпроса ви.
Просто се опитвам да помогна.
Сър, няма нужда да се|държите така с мен.
Просто се опитвам да си върша работата.
Не искам да споря.|Опитвам се да ви бъда в услуга.
Правя всичко възможно.
Сър, може ли да|говоря с господин Гъстъфсън?
Господин Лъндегард?
По дяволите! Щом толкова настоявате!
Ще направя каквото искате!
- Сега ще преброя колите!|- Веднага ли, сър?
Да, веднага!
Щом като е
толкова важно за вас!
Съжалявам, сър!
По дяволите!
Линия две.
О, за Бога!
Той бяга!
Някой трябва да го спре!
Как се избира външна линия?
Детектив Сайбърт, моля.
Трябва да видиш другия.
Какво си направил|с нея?
Почна да ме изнервя.
Нося парите.
Всичките.|Осемдесет бона.
40 за мен,|40 за теб.
Това май е всичко.
Ти ще вземеш моята кола.
Аз взимам Сиерата.
Не, трябва да я поделим.
Как се дели кола|бе, идиот?
Да я разрежем|ли искаш?
Този,който я вземе,|ще плати на другия половината.
В никакъв случай!
Виждаш ли това?
Мен ме простреляха!
Простреляха ме в лицето!
Аз взех парите!
Аз свърших цялата работа!
Не съм спал от|36 часа!
Аз ще взема шибаната кола!
Моя е, копеле гадно!
Цяла седмица|ти търпя глупостите!
Имаш ли нещо против?
Имаш ли нещо против?
Нямо добиче.
И ако видиш приятеля си|Шеп Праудфут,
кажи му, че пак|ще се срещнем.
Човекът казва, че жената на Лъндегард|е била отвлечена миналата сряда.
Денят, в който станаха убийствата.
- Точно така.|- Кой го е казал?
Счетоводителят на тъста|на Лъндегард.
- Счетоводителят на Гъстъфсън?|- Да.
А Гъстъфсън откриха ли го?
Не те разбрах, Лу.
Още не.|Издирваме го.
Ясно. А Лъндегард?
И него също.|Къде си, Марджи?
До езерото съм.
В целия щат ли ги търсят?
Гъстъфсън и Лъндегард?
Да, навсякъде.
Рано или късно|ще ги открият.
Виждам колата!
- Виждам колата!|- Коя кола?
Моята кола! Сиерата!
Пази се, Марджи!|Ще ти изпратя подкрепление.
Полиция!
Горе ръцете!
Полиция!
Предполагам, че това на пода|беше госпожа Лъндегард.
А човекът в мелачката -|твоят съучастник.
И тримата убити|в Брейнърд.
И защо...
Заради малко пари.
Парите не са всичко на света.
Не можеш ли да разбереш?
Виж къде си сега.
А е такъв хубав ден.
Наистина не мога да го рабера.
Покрайнините на Бисмарк, Северна Дакота
Господин Андерсън?
Кой?
Господин Андерсън,|ваша ли е колата отвън?
- Един момент.|- Бихте ли отворили вратата?
Да, само минутка.
Идвам.
Не! Чакайте!
Одобриха я.
Одобриха я?
Да.
Коя точно?
Марката от три цента.
Твоята дива патица?
Да.
Това е страхотно!
Все пак става дума само за|трицентовата марка.
Страхотно е.
"Хауптман" взеха|29-центовата.
Трицентовата вече не се|използва толкова.
Напротив.
Винаги когато пощенските|услуги поскъпнат,
хората се нуждаят от|малките марки.
- Сигурна ли си?|- Да, защото имат много|от старите.
Може и така да е.
Чудесна новина.|Гордея се с теб, Норм.
Знаеш ли, Норм, мисля, че|се справяме доста добре.
Обичам те, Марджи.
Обичам те, Норм.
Още два месеца.
Два месеца.
Превод и редакция:|SUBconscious|tihomirv@abv.bg