The Matrix - Revolutions (2003) Свали субтитрите
М А
М А Т
М А Т Р
М А Т Р И
М А Т Р И Ц
М А Т Р И Ц А
М А Т Р И Ц А Т
М А Т Р И Ц А Т А
Р
Р Е
Р Е В
Р Е В О
Р Е В О Л
Р Е В О Л Ю
Р Е В О Л Ю Ц
Р Е В О Л Ю Ц И
Р Е В О Л Ю Ц И И
Нищо не намирам, Сър.
Никакъв знак от Ниобе или Гоуст.
Само сини хапчета.
Да влезем ли и да се свържем с тях?
Няма значение, нещо ми подсказва, че са вътре.
- Тогава да се връщаме. - Не, нуждаем се от кораба, ако все още може да лети.
Страхувах се, че ще го кажете.
Претърсете всяка тръба, всяка дупка, всяка цепнатина в най-широк диапазон...
... възможно най-бързо.
Капитане, тези редове са пълни с каламари.
Колкото по-бързо ги намерим толкова по добре.
Не е зле да хапнеш.
Благодаря
Някаква промяна?
Не.
- Как е той? - Ще се оправи.
Чакай само да се събуди.
Какво искаш да кажеш?
Капитанът има въпроси към него.
Дано да има добри отговори.
Виждаш ли тези резки?
Мисля, че сам си ги е направил.
- Защо? - Може би VDT.
Не знам.
Но както казах...
По-добре да има добър отговор.
Роланд, пусни още едно търсене в Матрицата.
За какво?
За Нео.
Как може да е в Матрицата като не е свързан?
Моля те, направи го заради мен.
- Ето какво ме притеснява
- Какво?
Нервните му сигнали не приличат като на човек в кома.
Странното е, че ги виждам постоянно.
Къде?
На човек в Матрицата.
Абсолютно нищо.
Няма го там.
- Сър, имаме проекция.
- Колко е дълга?
Според входната точка и скоростта изглежда че...
...машините ще бъдат в Зион след по-малко от 20 часа.
Господи.
Добре, да действаме.
AK, качи се горе, искам да си при холографите.
Маузър, искам оръдията да с в пълна готовност.
Гледайте да минем по най-краткия път.
Да, Сър.
Имаме обаждане!
Централа.
Сериф е.
Нося вест от Оракула.
Трябва да дойдете веднага.
Добро утро.
Коя си ти?
Казвам се Сати. А ти си Нео.
Татко казва, че не трябва да си тук.
Той казва, че трябва да си се загубил. Загубил ли си се Нео?
Къде съм?
Това е гарата.
Това не е ли Матрицата?
Това е където върви влака, и където отиваме ние.
Но ти не може да дойдеш с нас.
Защо?
Той няма да те пусне.
Кой?
Машинистът, аз не го харесвам...
...но татко казва, че трябва да правим каквото ни казва Машиниста.
Или ще ни остави тук завинаги.
Морфеус, Тринити.
Благодаря, че дойдохте.
Едно нещо съм научила през годините...
...и то е, че нищо не става така, както го искаш.
Коя си ти?
Аз съм Оракула.
Иска ми се да имаше по-лесен начин за това, но няма.
Съжалявам, че това трябваше да се случи.
Съжалявам, но не можех да се появя тук такава, каквато ме помните.
Но не е трябвало да става така.
Какво е станало?
Направих избор и той ми струва повече...
...отколкото исках.
Какъв избор?
Да ви помогна, да направлявам Нео.
Истинската проверка за един избор...
...е да направиш същия избор отново...
...знаейки добре цената му.
Но не съжалявам за избора си...
...защото съм тук отново.
Знаеш ли какво е станало с Нео?
Да.
Той е заклещен на едно място между този свят и света на машините.
Връзката се контролира от една програма, наречена Машиниста.
Той я използва да прекарва нелегално програми през Матрицата.
Ако намери Нео преди вас...
...страхувам се, че няма да имаме голям избор.
Защо?
Заради този, за когото работи Машиниста.
Меровингио.
Обявил е награда за живота ви. Трябва много да внимавате.
Сериф знае как да намери Машиниста и ще дойде с вас.
Той ме пази от много години.
Надявам се да стори това и за вас.
Моля, последвайте ме.
Оракуле.
Знам, Морфеус.
Виждам, че си изпълнен със съмнения забулени в несигурност.
След всичко, което се случи...
Как очакваш да ти вярвам?
Не очаквам.
Очаквам това, което винаги съм очаквала.
Най-сетне да го решите в твърдите си глави.
Вярвайки ми или не.
Мога само да ви кажа, че приятеля ви е загазил...
...и има нужда от помощта ви.
Цялата ви помощ.
От Матрицата ли си?
Да. Не.
Искам да кажа бях.
Защо я напусна?
- Така трябваше. - И дома си също.
Сати, ела тук, скъпа.
Остави горкия човек на мира.
Да, тати.
Извинявайте, още е много любопитна.
- Аз ви познавам.
- Да, в ресторанта на Французина.
Аз съм Рама Кандра. Това е жена ми Камала.
Дъщеря ми Сати.
Чест е за нас, че ви срещнахме.
Вие сте програми.
О, да! Аз управлявам рециклиращите операции на електроцентралата.
Жена ми е програмист на интерактивен софтуер. Много е съзидателна.
Какво правите тук? Мястото ви не е тук.
Камала! Господи, извинете.
Понякога жена ми е много директна.
Няма нищо.
Не мога да ви отговоря.
Дори не знам къде е това "тук".
Тук е никъде.
Това място е между вашия свят и нашия.
- Кой е Машиниста?
- Той работи за Французина.
Защо ли знаех, че ще го кажете...
Французинът не забравя.
И не прощава.
- Познавате ли го?
- Знам само това, което ми трябва.
Знам, че ако искате да пренесете нещо от нашия свят във вашия...
...и мястото не му е тук трябва да отидете при Французина.
Това ли правите тук?
- Рама, моля те!
- Не искам да съм лош, Камала.
Може би повече няма да види друго лице през остатъка от живота си.
Извинете.
Няма нужда да отговаряте на въпроса.
Не възразявам.
Отговорът е прост.
Обичам дъщеря си много.
Тя е най-красивото нещо, което съм виждал.
Но там откъдето идваме, това не е достатъчно.
Всяка програма се създава с конкретна цел.
Ако няма цел се изтрива.
Отидох при Французина, за да спася дъщеря си.
- Не разбирате ли?
- Просто никога не съм...
...чувал програма да говори за любов.
Това е човешка емоция.
Не, това е дума. Става въпрос за връзката, която поражда думата.
Виждам, че сте влюбен.
Бихте ли ми казали какво сте готови да жертвате, за да запазите тази връзка?
Всичко.
Тогава, вероятно причината да сте тук не е по-различна от моята да съм тук.
Това е той.
Махнете се! Махнете се от мен!
Не искаме проблеми.
- Разкарайте се от мен!
- Имаме нужда от помощта ви.
Не мога да ви помогна. Никой не може.
O, не.
По дяволите.
Кога трябва да дойде влака?
Вече закъснява.
Не е присъщо на Машиниста да закъснява.
Мислите, че има нещо общо с мен?
Не мога да кажа. Кой знае?
- Само Оракула.
- Познавате ли го?
Всички я познават.
Консултирах се с нея преди да се срещна с Французина.
Обеща да се грижи за Сати след като се сбогуваме.
Сбогувате?
Няма ли да бъдете заедно?
Невъзможно е.
Уговорката ни с Французина е само за дъщеря ни.
Жена ми и аз трябва да се върнем в нашия свят.
Защо?
Такава е нашата карма.
Вярвате ли в кармата?
Кармата е дума, както любовта.
Един начин да се каже 'Какво правя тук'.
Аз не се оплаквам от кармата си.
Благодарен съм й за прекрасната си жена и красивата си дъщеря.
Те са дарове. И за това правя каквото трябва, за да ги почитам.
- Татко, влакът!
- Да! Вземи си багажа!
Бързо!
Може ли да ви помогна?
Добре.
По-бързо. Закъснявам!
- Кой си ти?
- Той е приятел.
- Рама!
- Аз те познавам.
Значи това искат.
Трябва да се връщам.
Ще платя колкото кажете.
По един или друг начин ще се кача на този влак.
О, не, не, не...
Оставаш тук, докато Меровингио не каже друго.
До колкото го познавам, ще те остави тук за много дълго.
Не искам да те наранявам.
Ти май не разбираш. Аз съм създал това място.
Тук долу аз определям правилата и аз заплашвам.
Тук долу аз съм Господ!.
Качвайте се на влака или оставате тук с него.
Трябва да се върнем при Оракула. Тя знае какво да се направи.
Не.
Ние знаем какво да правим.
Гадост!
Майтапиш ли се.
По дяволите. Няма крила.
Разбирам. Сигурно си готов да умреш.
Трябва да говоря с него.
Ще минеш през тази врата само през...
...големия ми мъртъв задник.
Така да бъде.
Оръжията са забранени в клуба.
Долу до асансьора едно момиче събира палтата.
И ако сме късметлии само един бодигард.
А ако не сме?
Ще има много.
Може ли да ти взема..? Господи.
Какво по дяволите е това?
Не мога да повярвам.
Блудният син се завръща. Ангелът без криле.
Наградата ли си дошъл да си вземеш, Сериф?
Кажи ми, колко патрона има в тези оръжия?
И аз не знам, но мисля, че не са ви достатъчни.
- Искаме само да поговорим.
- О, да.
Сигурен съм, че е така. Минали сте с бой през ада само за това.
Да. Ще ти кажа какво ще направя.
Хвърлете оръжието и ви обещавам да излезете читави оттук.
- И тримата.
- О, да, да...
Разбира се.
Каква приятна изненада, нали?
Кой би се сетил, че ще се видим толкова скоро...
...след последната ни среща? Съдбата е много мила.
И щом ти, малки Юда, си ги довел...
...мога само да предположа, че гадателката си е намерила нова обвивка.
Разочароващо.
Но не и неочаквано.
Надявам се си е научила урока.
И да не забравя, че всичко си има последствия.
И ако вземеш нещо от мен...
... ще си платиш цената за това.
Знаеш защо сме тук.
Хайде, що за въпрос е това? Разбира се, че знам. Такава ми е работата - да знам.
Някой би помислил, че това е странно съвпадение, но не и аз.
Любопитен съм...
... как всъщност се случи това.
- Знаеш ли?
- Не.
Не?
Не мисля така.
Винаги е най-добре да се пита.
Искаме да направим сделка.
Винаги направо към работата. Морфеус? Добре.
Имам нещо, което искате.
За да правим сделка, трабва да имате нещо, което аз искам.
Да?
А винаги има нещо, което аз искам.
Нещо, което искам още откакто дойдох тук.
Казат, че не може да се вземат.
А само да се дадат.
Какво?
Очите на Оракула.
Казах ви преди, че не може да се избяга от природата на вселената.
И тази природа отново ви доведе при мен..
Където някои виждат съвпадение, аз виждам последствие.
Където другите виждат шанс, аз виждам...
... цена.
Донесете ми очите на Оракула.
И ще ви върна вашия Спасител.
Струва ми се това е особено честна и разумна сделка.
Да? Не?
Нямам време за тези глупости.
Искаш сделка? Какво ще кажеш за това?
Даваш ми Нео или всички умираме тук и веднага.
Интересна сделка.
Наистина ли сте готови да умрете заради този човек?
Повярвай, да.
Тя ще го направи. Ако трябва ще избие всички ни.
- Тя е влюбена.
- Забележително е колко еднакви са...
... признаците на любовта...
... и тези на лудостта.
Времето изтече.
Какво да бъде, Мерв?
Така, ти се забърка в това.
И можеш да се измъкнеш.
Готов ли си за нас?
Почти, Сър. Имат някакви стари хакове, работим по въпроса.
Намерихте ли Нео?
- Не го ли виждаш?
- Не, Сър.
Четяхме нещо, но не можах да определя какво е.
Не мога да тръгна все още.
Трябва да я видя.
Сега?
Това е последния ми шанс.
Точно така, това е ключът.
- Трябва да използваш ръцете си.
- Защо?
Бисквитите се нуждаят от любов, както всичко останало.
Нео.
Надявах се да свърша това преди да дойдеш.
Добре. Сати, скъпа.
Мисля, че е време да ги опитаме.
Занеси купата на Сериф и виж дали са готови.
Добре.
- Радвам се, че се измъкна. - И аз.
Така...
- Позна ли ме?
- Отчасти.
Да, така става.
Нещо губиш, друго запазваш.
Още не си разпознавам лицето в огледалото, но...
... все още обичам сладиши.
Не, благодаря.
Помниш ли как изглеждаше, когато мина за пръв път през вратата ми?
Трепереше като лист.
А я се виж сега.
Наистина ме изненада, Нео и продължаваш да ме изненадваш.
И ти ме изненада малко.
Надявам се да съм помогнала.
Ти ми помогна да дойда тук, но въпросът ми е защо.
Накъде върви това?
Къде свършва?
- Не знам.
- Не знаеш или няма да ми кажеш?
Казах ти преди, че никой не може да види отвъд избора, който не разбира.
Абсолютно никой.
Какъв избор?
Няма значение.
Това е моят избор. Трябва да избера, така както и ти.
Това включва ли да решаваш какво да ми кажеш и какво не?
Не разбира се.
Тогава защо не ми каза за архитекта?
Защо не каза за Зион, за Избраниците преди мен?
Защо не ми каза истината?
Защото още не му беше дошло времето.
Кой реши, че не му е времето?
Знаеш кой.
ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ
Да.
Тогава, мисля, че е време да науча още малко.
Аз също.
Кажи ми как отделих съзнанието си от тялото без да съм включен.
Кажи ми как спрях четири пазителя само с мисъл.
Кажи ми какво, по дяволите, става с мен.
Силата на Избраниците се простира отвъд този сват.
Тя се простира от тук до началото си.
Къде?
Сорс кода, ето какво си почувствал, когато докосна онези пазители.
Но не беше готов за това.
Трябваше да си мъртъв.
Но явно не беше готов и за това.
Архитектът ми каза, че ако не се върна при Сорс кода...
... Зион ще бъде разрушен до довечера, в полунощ.
Моля те...
Аз и ти може и да не виждаме отвъд това, което избираме...
...но този човек не може да види отвъд който и да е избор.
- Защо?
- Той не ги разбира, не може.
За него това са само променливи в едно уравнение.
Една по една, всяка променлива трябва да бъде решена и преброена. Това е целта му.
Да изравни уравнението.
Каква е твоята цел?
Да го разбалансирам.
Защо?
Какво искаш да кажеш?
Искам това, което и ти, Нео.
И имам желанието да стигна, където и ти си стигнал, за да го постигна.
Краят на войната.
Ще свърши ли?
По един или друг начин.
Може ли да бъде спасен Зион?
Съжалявам, нямам отговор на този въпрос, но...
...ако има отговор...
...има само едно място, където ще го намериш.
Къде?
Знаеш къде.
И ако не можеш да намериш отговора...
...страхувам се, че няма да има утре за всички ни.
Какво означава това?
Всяко нещо, което има начало...
... има и край.
Виждам, че краят наближава.
Виждам как се разпростира мрака.
Виждам смърт.
И само ти си застанал на пътя му.
- Смит?!
- Съвсем скоро...
... той ще има силата да разруши света.
Но мисля, че няма да спре дотук, не може.
Няма да спре, докато не остане абсолютно нищо.
- Какво е той?
- Той, това си ти.
Твоят антипод. Твоето отрицание.
Резултатът от уравнението, опитващ се да се самоизравни.
И ако не мога да го спра?
По един или друг начин, Нео...
... войната ще свърши.
Довечера, бъдещето на двата свята ще бъде в твоите ръце или неговите.
Как се чувстваш?
Добре ли си?
Трябва ми време.
- Така.
- Капитан Роланд.
- Какво има Маги?
- Бейн, сър. Дойде в съзнание.
Добре. Може би има някои отговори.
Обичам тази миризма.
Наистина ще ми липсва.
- Оракуле.
- Знам, знам.
Сати, скъпа...
- Вземи няколко бисквитки и отиди със Сериф.
- Може ли да се върна? Искам да се върна.
- И аз бих искала.
- Тогава, ще се видим утре.
Надявам се, миличка. Надявам се.
Страх ме е, Сериф.
Хайде.
Той ни следи.
Я гледай ти. Доста време мина.
- Споням си, че да те гоня, е все едно да...
...гониш дух.
- Преди те победих.
Да, вярно, но както виждаш, нещата са малко по-различни сега.
- И ти трябва да си последния изгнаник.
- Оракула ми каза за теб.
Така ли?
- Какво е казала за мен?
- Че си лош човек.
О, не съм чак толкова лош...
... веднъж като ме опознаеш.
Великият и всевластен Оракул, най-сетне се срещаме.
Предполагам, че ме очакваше, нали?
Всичко знаещият Оракул никога не е изненадан. И как би могла, като знае всичко.
Ако това е вярно, тогава защо е тук? Ако е знаела, че ще дойда...
Защо да не си ходи?
Може би знаеше, че ще направя това, а може би не.
Ако знаеше, тогава ти си опекла тези бисквитки и...
...нарочно си поставила купата там.
Което означава, че също нарочно си тук.
Какво направи със Сати?
Бисквитките се нуждаят от любов, както всичко останало.
Копеле.
Знаеш го, мамче.
Направи това, за което си дошъл.
Слушам, мадам.
Наистина ми се иска да можех да помогна, просто...
Не помня нищо.
Ами резките по ръката ти?
Те са на повече от един ден.
Да, определено.
Точно така, Сър.
Все едно сам си ги направил.
Но защо ще правя такова нещо със себе си?
Освен, разбира се, ако не съм бил себе си.
Но, ако не съм аз, тогава кой съм?
- Този човек тестван ли е за VDT?
- Да, сър. Теста е отрицален.
Но показва доста излишна мозъчна активност.
Някои крос-синаптични изблици, както и признаци на скорошна травма...
... с пресни фибротични белези през кората на главния мозък.
Искам истината, не ме интересува какво ще коства. Накарайте го да си спомни.
- Сър, намерихме го!
- Логос ли?
- Да, сър.
- Време беше да имаме добри новини.
Термичните сензори показват ли наличие на живот?
Не, сър. Още нищо.
- Ами кораба?
- Холографа казва, че обшивката е цяла.
Приземете се и сложете човек в задната бойна кула.
Да, сър.
Направете пълна диагноза на този кораб колкото може по-бързо.
Внимателно, сър, сепиите са подли копелета.
Може да е капан.
Какво беше това?
Зарежете този глупости, момчета, трябва му само добро смазване.
Ниоби.
Морфеус.
- Добре ли си?
- Да, нищо ми няма.
Не знаехме какво се е случило след това...
Съжалявам.
Няма нищо...
И аз се радвам да те видя.
- Измъкнахте ли Нео?
- Да.
- Как разбрахте?
- Оракула.
- Видяхте ли я?
- Точно преди да ни намерят пазителите.
Какво ви каза?
Същото, каквото винаги казва.
Точно, каквото имах нужда да чуя.
След по-малко от 12 часа машините ще пробият стените на дока.
Всяка симулация показа, че влязат ли веднъж машините в града...
...шансовете за оцеляване намаляват драстично.
Така главната ни цел е да унищожим...
...или повредим копачите в дока.
Ако можем да го направим, вероятно бихме им попречили да стигнат до града.
Ако не, единственото място, където бихме могли да реализираме...
...ефективна защита е входа на Храма.
Достатъчно е тесен, за да ги заврем като в гърло на бутилка...
...и така да концентрираме остатъка от нашата защита.
Разбираме, че сте поискали още доброволци.
Точно така.
Каква точно численост планирате...
...да съсредоточите на дока?
За момента, цялото АПУ ядро и половината пехота.
- Половината пехота?
- Ако зависеше от мен, г-н Съветник...
бих дал оръжие на всеки мъж. жена и дете...
...и бих ги изпратил на дока.
Вероятно май е по-добре да не зависи от вас.
Времето ще покаже, г-жо Съветник.
Командире, само още един въпрос.
- Има ли новини от Небухаднезар?
- Не.
За сега няма причина да смятаме, че някога ще има.
Вероятно.
Но можем да се надяваме.
Страхувам се, че надеждата е глезотия, за която нямам време.
Зии, какво правиш?
Гранати.
Евакуират всяко ниво, трябва да вървим.
- Няма да дойда с теб.
- Какво?
Събират доброволци за защита на дока.
Деца, стойте тук.
Знам как се чувстваш, Зии, но не може да го направиш.
- Трябва.
- Защо?
Защото го обичам.
Обичам го така, както той ме обича.
И ако аз бях там горе, а той тук, знам какво щеше да направи.
Но теб ще те убият.
Това е лудост, Зии.
Може би.
Но, задай си въпроса, ако знаеш, че единствения шанс да видиш Дозър...
...е да се биеш при дока.
Какво би направила?
Гранати.
Какво става тук, по дяволите?
Изсипа ми се, сър.
Не видях, съжалявам.
- Кой си ти, по дяволите?
- Доброволец, сър.
Какво прави един роден в шушулка, тънковрат доброволец тук?
Искам да помогна, сър!
Трябва да задържим дока.
На колко години си, хлапе?
- 18.
- Да беше казал 16, щях да повярвам!
- Добре, на 16 съм.
- Минималната възраст за войската е 18.
Много си малък още на 16.
На машините не им пука на колко години съм. Ще ме убият без значение от това.
Не е ли това скапаната истина?
Дайте ми възможност, Сър.
Няма да ви издъня.
Направиш ли го и ще видиш как си приличам с машините.
Добре, заредете възпламенителя.
Ще го бъде отново.
Искаш ли да пачнем ъплинка за презареждане на софтуера за операциите, Спарки?
Да, ще бъде добре. Може да почистите предното стъкло, докато сте вътре.
Ъплинковете са готови, пускам го онлайн.
Изглежда добре, освен...
Нещо не е наред с връзката с Матрицата.
Не е така.
Гледаш ли това, което ние гледаме?
Какво става тук, по дяволите?
Каквото и да е, не е хубаво.
Машините са тръгнали по пресечка 21.
Така както го виждам, ако се спуснем и излъчваме...
... на шосе 153, може да ги изненадаме.
Тръгваме първи, пробиваме възможно най-дълбоко и после взривяваме EMP.
За щастие, можем да пробием достатъчно голяма дупка, за да минеш.
Готино, а? Но както го виждам, това е единствения път назад.
Не е.
Има друг път.
Една осигурителна линия.
Спуска се точно тук.
1000 метра по-къса от 21.
Ако имаме късмет, можем да се мушнем, без да ни усетят.
Това е механична линия. Невъзможно е, никой не може да пилотира на механична.
Аз мога.
Глупости.
- Правила съм го.
- Това беше отдавна, Ниоби.
Казах, че мога да го направя.
И какво? Ако го можеш, ще си единствената.
Няма как да те последваме.
Здравейте.
Знам, че времето винаги е срещу нас. Съжалявам, че се забавих толкова.
- Но исках да съм сигурен.
- В какво?
- Знам какво трябва да направя.
- Какво?
Няма лесен начин да го кажа, за това просто ще го кажа.
Трябва да взема един от корабите.
- Какво?
- Къде ще ходиш?
В града на машините.
Знам, че е трудно да го разберете.
Не, не е, ти си се побъркал.
- Трябва да отида.
- Няма да успееш. През последните 100 години...
... никой кораб не се е приближил на по-малко от 100 километра.
- Никога няма да успееш.
- Трябва да опитам.
Това ли ти каза Оракула?
Не.
Това е самоубийство, ако го искаш - действай.
Но го направи без да затриваш един от корабите ни.
- Трябва да ми повярвате, нужно е да отида.
- Глупости!
Аз съм капитанът на този кораб, аз казвам къде ще върви!
Повярвай ми, този кораб по-скоро би отишъл в ада, отколкото да ти позволя да го караш другаде.
Може да вземе моя.
Не може да направиш това.
Не се и опитвай да ми кажеш какво мога...
...или не мога да правя с кораба си след тази малка реч.
- Но, за Бога, Ниоби.
- Аз ще пилотирам този кораб, той да вземе моя.
Ако тръгнем навреме, ще стигнем до Зион заедно с машините.
Планът е добър.
Това е загуба. Идиотска загуба.
Два кораба, две посоки.
Прилича ми на провидение, нали Морфеус?
Никога не си вярвала в Избрания.
- Все още не вярвам.
- Тогава защо го правиш?
Вярвам в него.
Благодаря ти.
- Това за какво е?
- Да ти помогне да си отпочинеш.
Да ти е по-лесно да си спомниш.
Ами, ако не искам да си спомням?
Защо?
Ами, ако съм взривил онова EMP?
Ако, аз съм унищожил онези кораби и съм отговорен...
...за смъртта на онези хора?
Ако съм го направил, тук не би ми било безопасно.
Дали?
Разбира се, не би било безопасно за теб също.
Готова съм.
Тринити.
Трябва да ти кажа нещо.
Има нещо, което трябва да разбереш.
Знам, че трябва да отида.
Но извън това... не знам какво...
Аз знам. Не мислиш, че ще се върнеш.
Разбрах го в момента, когато каза, че трябва да тръгнеш.
Познах го по лицето ти.
Точно както ти разбра веднага, че идвам с теб...
...щом ме погледна.
- Страх ме е, Тринити.
- Мен също.
Трябвха ми 10 минути да си завъжа едната обувка.
Ще ти кажа нещо. Преди 6 часа...
... казах на Меровингио, че съм готова...
...да дам всичко за теб.
Знаеш ли какво се промени през последните 6 часа?
Не.
Нищо.
- Готов ли си с на амунициите?
- Тъкмо свършвам, сър.
Да действаме, нямаме време.
Нищо ли не им оставяте?
Каза, че не му трябвало.
Няма да кажа довиждане, а късмет.
Благодаря.
Мога само да се надявам, че знаеш какво правиш.
Аз също.
За мен е чест, Сър.
Не, честта е все още моя.
Готови сме, сър.
Време беше.
Вече закъсняваме, капитане, така че дай газ до дупка.
Чао, миличък, и да се погрижиш добре за тях.
Готов ли си?
Двигателят все още прави проблеми.
Сигурно е бушон, ще ида да видя.
Трябваше да се сетя, че ще изпрати първо кучката си.
Бейн!
Никой не ми се е изплъзвал толкова пъти, колкото ти.
Всеки път си мислех, че е за последно.
Всеки път бях сигурен, че сме те пипнали, но някакси ни се изплъзваше от пръстите.
Наистина не мога да изразя колко отегчаващо обстоятелство може да е това.
За какво говориш?
Мисля, че същото удоволствие ще ми достави да те убия, като и него.
Нео, това е дело на Бейн, той се е побъркал!
Ще си платиш за това.
Още 27 километра.
- Капитане, имаме спешен случай тук.
- Какво има AK?
Маги, сър.
Мъртва е.
- Убита от Бейн.
- По дяволите.
Знаех си, знаех, че се е побъркал.
Той е изстрелял това EMP. По дяволите, трябваше да го пребия.
Претърсихме целия кораб, Капитане.
Няма го тук.
- Знам, къде е.
- Логос.
- Трябва да се върнем.
- Твърде късно е.
Не бъди сигурен, ами ако имат нужда от помощ?
- Твърде опасно е.
- Защо?
Защото, ако ги убие, ще контролира друго EMP.
За момента разчитат само на себе си.
Точно като нас.
Г-н Андерсън...
Виждам, че сте еднакво предвидим и в двата свята.
- Какво?
- Той се е побъркал.
Може и така да ти изглежда, но г-н Андерсън...
...и аз знаем, че външността може да е подвеждаща.
Объркан ли сте, г-н Андерсън?
Всичко ще се изясни след малко.
Така, благодаря за оръжието. Може да го оставите точно тук.
Недей.
- Стреляй, стреляй сега.
- Да, стреляй, изпържи ни.
- Изгори ни живи!
- Направи го!
Ако не го направиш той ще ни убие.
Знае, че трябва да го направи, но няма.
- Не може.
- Направи го.
Отдалечи се от оръжието и се обърни.
Пусни я.
Познато, нали?
И преди сме се изправяли един срещу друг. Помните ли? Аз да.
За нищо друго не мисля.
- Кой си ти?
- Все още ли не ме разпознахте?
Признавам, трудно е дори да се мисли, обвит в това гнило месо.
Вонята от него изпълва всичко, един задушлив облак, от който не можеш да избягаш.
Отвратително.
Погледнете колко жалко и крехко е.
Нищо толкова слабо не е предвидено да оцелее.
Какво искаш?
Това, което и вие.
Да...
Точно така, г-н Андерсън.
Абстрахирайте се от плътта, погледнете през мекия желатин...
...на тези тъпи кравешки очиs, и вижте врага си.
Не.
О, да, г-н Андерсън.
Не може да бъде.
Навсякъде мога да отида и навсякъде да ви намеря.
Невъзможно е.
Не е.
Неизбежно е.
Сбогом, г-н Андерсън.
Това е, трябва да е това.
О, не!
Иска ми се да можете да се погледнете, г-н Андерсън.
Слепият месия.
Вие сте символ за всички от вашия вид, г-н Андерсън.
Безпомощни.
Жалки.
Чакащи само да ви избавят от мизерията.
Виждам те.
Не сме приключили, г-н Андерсън, още не сме.
- Тринити!
- Нео.
О, не.
Очите ти.
Ще се оправя.
Всичко е наред, Трин.
Но мисля, че ти ще трябва да управляваш.
Сеизмична проекция, 22 минути до пробива.
Не би трябвало да знаят, че нямаме ЕMP. Ще трябва да нападат на вълни.
Конценрирайте защитата ни върху копачите.
Заповядайте АПУ да заемат позиция.
Да, сър.
Добре.
Това е.
Всички ме познавате,
така че, ще ви кажа го кажа най-просто.
Ако е дошло време да умираме, ще го сторим.
Искам само да ви помоля: ако ще даваме живота си на тези копелета...
... преди това ще ги заврем в ада!
Страх ли те е, Чара?
Да, по дяволите.
Дай да се разберем.
Ти зареждаш, аз стрелям.
Става.
- Господи, я виж това.
- Тихо.
- Колко надолу е отвора?
- 1.4 километра.
Все още генерираме много горещо поле.
Гоуст, изключи всички спомагателни системи.
Дай на ръчно управление и намали на 4 пада.
Ще паднем долу!
Лекичко, бебче.
700 метра.
Ако може само да се приближим достатъчно.
600 метра.
Там.
По дяволите.
- Нагоре, ето ги идват.
- Пълна тяга, всички системи!
Пратете хора на оръдията, по дяволите!
- Дава, давай!
- Гоуст, ти си най-добрия ни артилерист, иди с тях.
Морфеус, заеми мястото му.
Идвам, бебче.
Идват.
- По-бавно, това не ти е Логос!
- Дръж си обяда, Роланд, идваме.
Господи, не знаех, че този кораб го може.
Докът е пробит!
Готови!
За Зион!
По дяволите.
Хайде, да вървим!
Стреляйте!
Презареди!
Презареди девет!
Давай, по-живо!
Внимавай отдясно!
Не могат да пробият!
Гуна!
Господи.
Къде, по дяволите, ми е пехотата?
Искам да свалите тази проклета машина!
Копай това.
По дяволите!
- 72 на пробива!
- По дяволите.
Гадост, задника й е дебел!
- Разкарай ги от мен.
- По дяволите, пълно е с тях.
- Капитане, виждате ли това?
- Насочили са се към предавателя, спрете ги.
По дяволите.
Да.
Дръж ме за колана.
Просто ми дай един чист изстрел.
По дяволите!
Командир Лок, имам входящо!
- При мен е пълно с входящи!
- Сър, но това е различно, сър.
- Какво?
- Мисля, че е от нашите.
- Невъзможно.
- Холографите се опитват да потвърдят, Сър.
- Свържете се с тях, исам кодове за достъп.
- Опитваме се, Сър - няма отговор.
Това е номер. Не е от нашите, не може да е.
Това е механична линия, никой не може да пилотира по нея.
От носа до кърмата, 30 градуса 80 процента.
30 градуса, 80.
- Преден десен борд, 60 градуса, 20%.
- 60 градуса.
По дяволите!
- Хайде, по-бързо!
- Опитвам се!
Сър, холографа потвърждава.
Това е Хамър, Сър.
Как така?
Кораба го атакуват има тежки повреди.
Но при настоящата си скорост ще стигне до гейт 3 след 12 минути.
Сър тяхното EMP може да унищожи всеки страж там горе.
Аз искам повече от това.
Цялата отбранителна система ще замине.
Ако пуснеме EMP тук, ще загубим дока.
Сър ние вече загубихме дока.
Отвори вратата.
Няма отговор от врата 3!
Има критична повреда сър!
Загубихме контрол!
Не можем да я отворим!
Там е изхода. По мой знак ми дай пълна мощност.
Преден десен борд на 90 градуса по-ниско.
Пълна мощност.
90 градуса.
Сега!
Давай скъпа!
По дяволите жено, ти можеш да караш!
Вече сме у дома. А вратата?
Стражите са зад вратата.
Закъсняхме ли?
- Колко АПУ-та се управляват?
- 13, Сър.
Дайте ми 1 близо до врата 3.
Презареди!
Този пиклив метал.
Давай!
Внимавай идват тук!
Зад теб.
Заклещи се!
Забрави за нея хлапе махай се от тук!
Готово!
Капитан Мифуне!
Не
Идват.
Те идват. Хамър.
Какво?
Ти трябва да отвориш вратата.
Отрежи обратните тежести.
Можеш да го направиш
Побързай няма време.
Капитане не съм свършил програмата за трениране.
Нито аз.
Овладей го.
Слушам.
Ще гърмим с EMP-то сега.
Хайде, да се обади някой.
Тежестта е отпред.
Леко като перо, леко като перо...
Командире, холографът докладва, че АПУ-то на Капитан Мифуне е наред и се движи към врата 3.
Не притискай докрай спусъка.
АПУ-то на Капитан Мифуне достигна врата 3.
- Колко време?
- 2 минути до удара.
Капитан Мифуне, приемаш ли?
Неговото радио е повредено сър.
Мифуне...
Говори Лок.
Не знам дали може да ме чуете, но ако можете...
...Хамър е на 2 минути от тук.
Имате 2 минути капитане.
...за да отворите вратата.
Линк!
Отиди до главната палуба! Зареди EMP!
Давай, хлапе.
Нео, Аз вярвам.
Да.
Ще успеем ли?
Не сме толкова далеч.
Почти сме в къщи.
Почти сме в къщи.
Изгори ги Линк.
Направи го.
Не, ние го направихме.
Ти си дяволски добър пилот.
Някой неща на този свят никога не се променят.
Но някой неща да.
Да - за щастие.
Линк!
Зий?
- Линк?
- Зий!
Знаех, че ще дойдеш. Знаех.
Обещах ти.
Ти го носеше?!
Шегуваш ли се? Никога няма да го сваля!
Трима капитани - един кораб.
Предполагам, че другите кораби са били изгубени при еднакво безмислени обстоятелства.
И аз се радвам да те видя Джейсън.
Съвета чака да чуе обяснението ти. Извинявай, че няма да присъствам, но...
...трябва да се опитам да спася този храм.
Може би съм пропуснал нещо командире? Мислех, че току що спасихме дока.
В това ви е проблема. Не можете и 5 минути да мислите сами.
Вашето ЕМР унищожи, всичкото оръжие, налично в диспозицията, всичко използвано в операцията.
Ако бях на мястото на машините бих изпратил веднага всичките пазители.
Да спасите дока, капитане? Просто го поднесохте на тепсия.
Хайде, отрежи го!
Мостът е чист.
Чу ли това?
Оправи кабела!
Искам системата да работи.
Командире, дока е. Идват.
Всички да се изтеглят! Да заварят шахтите. Веднага!
По-бързо!
О, Господи!
- Чисто е.
- Взривявай!
Вие сте на ход.
Значи ти им даде кораба си.
Това е вярно, съветнико, аз го направих.
Знаейки какво той той планира да прави с него?
И Оракула не каза нищо за това?
Тя ми каза, че Нео ще има нужда от помощта ми и когато времето настъпи...
...аз ще трябва да избера. Да му помогна или да не му помогна.
Но какво може да направи един кораб срещу цялата тяхна отбрана?
Не това е невъзможно
Не пожела да ни чуе.
Не взе никакви амуниции. Изобщо не беше с ума си.
Не, не беше.
Нео прави това което вярва, че трябва да направи.
Не знам кое от това което прави е вярно.
И не знам дали ще достигне до града на машините.
И ако успее, не знам какво ще направи, за да ни спаси?
Но знам, че докато има и капка дъх в неговото тяло...
...той няма да се откаже.
И ние не трябва също.
Температурата спада.
Ето ни.
Ние сме върху полетата, нали?
От къде знаеш това?
Мога да ги усетя!
Около тях.
Там е нашият път, можеш ли да го видиш?
- Три линии.
- Захранващи линии.
Последвай ги.
Какво правят те?
Не знам.
Лейтенант!
По дяволите!
Какво да направим сега командире?
Сега е въпрос на време.
Машините ще пробият стените на града.
Предлагам Съвета да се присъедини към останалите цивилни вътре в храма.
Колко време имаме?
2 часа, може би по-малко.
Хората ми започнаха да укрепват входа с достатъчно артилерия, за да направим последния си удар.
Друго нищо не мога да направя.
Командире дали имаме някакъв шанс да оцелеем?
Ако бях на ваше място, Съветник, не бих отправил този въпрос към мен.
Щях да го попитам него.
Защо?
Защото той е този, който вярва в чудеса.
Там, тези планини.
Това е.
- Вижаш ли какво има отзад?
- Да.
Ако ми кажеш, ще успея. Аз ти вярвам.
Ще успеем.
Трябва.
Стражи!
Твърде много са.
Спипах те!
Нео, имам нужда от помоща ти!
Не мога да ги победя.
- Какво ще направим?
- Давай нагоре.
- Над тях.
- Какво?
Небето.
Това е единствения начин.
Тогава отиваме нагоре.
Красиво е.
Напомпай запалването, корабът ще стартира.
Отново.
Бавно.
Сега!
Трин?
Тринити?
Тринити?!
- Тук съм.
- Къде?
Тук.
Успяхме.
Ти каза че можем.
Невероятно е Трин.
Светлина навсякъде.
Сякаш всяко нещо е построено от светлина.
Ще ми се да видиш това което аз виждам.
Ти вече ми показа толкова много.
Какво има Тринити? Какво не е наред?
Не мога да дойда с теб Нео.
Стигнах толкова далече колкото можах.
Какво?
О, не.
О, не, не, не!
Всичко е наред.
Време е.
Направих всичко което можех.
Сега ти трябва да направиш останалото.
Трябва да го довършиш.
За да спасиш Зион.
Не мога.
Не и без теб.
Да можеш.
Ше видиш.
Аз вярвам. Винаги съм вярвала.
Тринити.
Тринити. Не може да умреш.
Не можеш.
Не можеш.
Мога.
Ти ме върна веднъж.
Но не и този път.
Помниш ли ...
...на онзи покрив, след като ме хвана...
... последното нещо което ти казах?
Ти каза: "Съжалявам".
Бих искала да не бях.
Това беше моята последна мисъл
Исках да имам още един шанс
...да кажа какво всъщност има значение.
Да кажа колко те обичам.
Колко благодарна бях за всеки момент прекаран с теб.
Но когато разбрах как да кажа това което искам...
...беше твърде късно.
Но ти ме върна обратно.
Ти ми даде мечта.
Още един шанс да кажа каквото наистина искам да кажа.
Целуни ме.
Още един път.
Целуни ме.
Зареди амунициите имаме шанс това да свърши
Възседнете това проклето нещо.
- Бързо.
- Да вървим, да вървим!
Нео...
Ако ще правиш нещо, по-добре го направи бързо.
Искам само да кажа, това за което съм дошъл.
След това,прави каквото искаш, и аз няма да се опитам да те спра.
Програмата 'Смит' ти се изплъзна от контрол.
Скоро той ще се разпространи над този град както се размножи в Матрицата.
Не можеш да го спреш.
Но аз мога.
Нямаме нужда от теб.
Нямаме нужда от нищо.
Ако е така, значи съм сгрешил.
И трябва да ме убиеш сега.
Какво искаш?
Мир.
Какво правят те?
Какво правиш?
Морфеус!
И ако се провалиш?
Няма.
Нeo.
Той се бие за нас.
Мистър Андерсън, добре дошъл отново.
Липсвахте ни.
Харесва ли ви какво направих с мястото?
Краят е тази вечер.
Знам. Видях го.
Затова останалото от мен просто ще се наслади на шоуто.
Вече знаем, че аз съм единствения който ще победи.
Усещате ли го мистър Андерсън?
Как приближава.
Добре, аз мога.
Наистина трябва да ви благодаря, все пак, вашият живот...
...ми показа целта на живота.
Целта на живота е да свърши.
Защо мистър Андерсън? Защо?
Защо?
Защо го правите?
Защо? Защо се изправяте?
Защо продължавате борбата?
Вярвате, че се биете за нещо? За нещо повече от оцеляването си?
Можете ли да ми кажете какво е? Дали изобщо знаете?
Свобода ли е или истина?
Може би мир? А може ли да е любов?
Илюзии мистър Андерсън, прищявки на възприятието.
Временни форми на слаб човешки интелект, отчаяно опитващ се да оправдае...
...безсмислено и безцелно съществуване.
И всички са изкуствени. Като самата Матрица.
Макар че, само човешкият разум може да измисли нещо толкова блудкаво като любовта.
Би трябвало да го виждате, мистър Андерсън.
Трябвало е да го разберете до сега!
Не можете да победите, безмислено е да продължите да се биете!
Защо мистър Андерсън?
Защо? Защо упорствате?
Защото така съм избрал.
Това е моя свят!
Моят свят!
Чакай.
Виждал съм това.
Това е, това е края.
Да.
Ти си точно тук, лежиш така.
А аз... аз стоя тук, точно тук.
Аз ... Аз предполагам че трябва да кажа нещо.
Ще кажа...
Всичко което има начало има и край, Нео.
Какво?
Какво казах?
Не.
Не, това не е вярно, не може да е вярно.
Махай се от мен!
От какво те е страх?
Това е номер!
Беше прав Смит.
Винаги си прав.
Беше неизбежно.
Свърши ли?
О, не ,не, не.
Не, не е честно.
Готово.
Нещо не е наред.
Той го направи.
Той ни спаси.
Той ни спаси.
Той успя! Той успя!
Той успя!
Той успя! Свърши!
Свърши! Той успя!
- Той успя!
- Какво има? Какво стана?
Сър...
Той успя!, Сър! Нео! Той го направи!
- Направи какво?
- Той приключи войната!
Машините ги няма!!
Войната свърши, сър! Войната свърши!
Зион!
Зион! Свърши!
Свърши!
Войната свърши!
Войната свърши!
Представях си този момент...
...толкова дълго.
Истина ли е?
Нео, където и да си.
Благодаря.
Добро утро.
Ами, сега...
...не е ли това изненада?
Ти изигра много опасна игра.
Промяната винаги е такава.
И колко дълго мислиш, ще продължи този мир?
Толкова дълго, колкото може.
А другите?
Кои?
Които искат да излязат.
Вероятно ще бъдат освободени.
Имам ли твоята дума?
Какво мислиш че съм?
Човек?
Оракуле!
- Страхувахме се че може да не те открием.
- Всичко е наред сега.
- Виж! Виж!
- Само погледни това!
Прекрасно!
- Ти ли направи това?
- За Нео.
Това е добре!
Знам че ще му хареса.
Ще го видим ли пак отново?
Предполагам да.
Някой ден.
Винаги ли знаеш?
О, не. Не винаги.
Но вярвах.
Вярвах.