Osobennosti Natsionalnoy Okhoty V Zimniy Period (2000) Свали субтитрите
По време на управлението на император Пу,
наречено време на разцвет и опознаване на света,
живееше в провинция Фун Дзян един човек.
Наричаха го Ху Джоу, и беше той велик ловец. В своя занаят той се издигна до такива висоти,
че нямаше друг като него в цялата Поднебесна империя.
Постигна всички тънкости и хитрости.
Всеки хищник или птица можеше да улови с примки и капани.
Пет пъти участва Ху Джоу в състезанията
на най-добрите ловци на Поднебесната. И нито веднъж не загуби.
"ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ЛОВ ПРЕЗ ЗИМАТА"
Завоюва си уважение от всички именити ловци в Империята,
при това без да загуби скромността си и непосредствеността в общуването.
Написа 8 трактата за изкуството на лова на зверове и птици.
Предаде знанията си на много хора, но никого не можеше да нарече свой ученик.
Доскуча му, и той реши да намери достоен за себе си по ловкост и умения в други земи.
Но където и да ходи, не успя да срещне някой,
който да може да се сравнява с него по майсторлък и знания.
Докато не стигна до края на земята, където всичко бе покрито със сняг,
а зимата продължава почти година.
Жителите на тази ледена страна ловяха животни и риба по такива странни начини,
че разклатиха представите на Ху Джоу за изкуството на лова.
Тръгна той през студената гора, и след дълго чакане
успя да примами в своята примка само една малка птичка.
Изведнъж се появиха хора със строги лица
и му поискаха разрешителното за лов на птици и животни.
Интересно! Но напразно ти все в структурите на Изтока се буташ.
По-добре да бе описал нашия, роден лов.
Че при нас няма поезия, само проза, при това вулгарна.
Материал, ако е за сегашното, едва ли и за малък разказ ще изстискаш.
Оппа, някой се довлече!
Пристигнахме! Здравей, Кузмич!
- Здрасти!
- Здравейте!
- Посрещай гости!
- Добър вечер!
А вие кой сте всъщност?
Абе аз съм ...
Курцов Юрий Николаевич. Началник на главно управление за ловен надзор...
...към Министерство на горите.
- Абе ... на проверка сме ...
- Така ли?
- Неофициална ли?
- Естествено, че неофициална.
Добре дошли!
- Ясно. Да приготвяме ли банята?
- То се знае!
- Игор Валентинович Речников.
- Семьонов.
- Помощник на Юрий Николаевич.
- Много ми е приятно.
- Ех, хубаво е тука!
- Да!
Хубаво e!
Какво става, скучно ли ти е там? Замръзна, горкото!
Браво! Вкъщи, вкъщи!
Хубаво кученце! Как се казва?
Фиюююю!
Фию?! Оригинално име!
Ама това не е име! Младо е още - не си е заслужило име.
И се вика със свиркане!
Игор, добави пара!
- Кузмич, а ти него помниш ли го?
- Кого?
Ами този, проверяващия.
Неее, може ли всичките да ги запомниш! За един сезон толкова много от тях минават.
По някой път имам чувството, че живеем в града.
О, още някой пристигна!
Май е това, 13-ти заслон. Ех, какъв въздух, а!
- Ох, майчице!
- Кой е първи?
- Аз съм първи!
- Първият път не е страшно!
- Сега, сега, сега!
- Хайде, аз съм след теб!
Ето, Пятаков, учи се! Здравословен начин на живот!
Честита баня, момчета!
- Дошли сме на проверка от Министерството.
- От кое?
- Ние сме тези от Министерството.
Ние сме от Министерството на екологията и опазването на природните ресурси.
Аз съм - Маслюк, началник на сектор, това е моят помощник - Олег Пятаков.
Вие ли сте горският?
- Не, не съм.
Аз съм началник на управление към Министерството на горите.
- Нима не личи?
- Не личи. Вие нудисти ли те?
Излизаме от банята! Ще се присъедините ли към нас, колеги?
- Банята на Кузмич е чудесна!
- Някой друг път.
Извинете, не чух вашето име?!
Маслюк Олга Валериевна. Маслюк.
Много ми е приятно. Юрий Николаевич.
Извинете.
Олга Валериевна, аз мисля, че те не са нудисти.
Нещо се забавиха. Не са свикнали, ще измръзнат.
Даа! Такава смяна на начина на живот може да се отрази негативно на тяхното здраве.
О! Какво става с вас? Замръзнахте ли?
Втасахме я ние с тебе, Игор! Кузмич, това да изчезне!
- Как така! Защо?
- Тук при теб, Кузмич, са дошли еколози.
И какво от това? При мен на 13-ти заслон много хора идват.
Те и нашето Министерство отдавна сме врагове.
И какво ще правиме?
Всичко! Проверка по пълната програма. При тебе как е дивеча?
- Тича си там, на свобода.
- Именно, тича си.
Сигурно не е хранен. Без човешка топлина, без грижи. Съвсем подивял.
- Ама какво е станало?
- Еколози пристигнаха, ти се каза!
Главната при тях е жена. Много са ми разказвали за нея.
Тя по-рано работеше в Министерство на водите.
Край, момчета, отиде ни почивката!
Аха, а оная главната бива ли си я?
Маани, ни се води, ни се кара.
А може ли, след пътя и банята да поразпуснем малко?
Аз съм против, и вас не ви съветвам. Всички наши беди и страдания са от това.
Е как е тука при вас природата, горски?
Нормално, може да се каже - красива природа.
Оо, природата при нас е чудесна!
Кой ли не е идвал при нас: прокурори, генерали и всякакви други звания.
И всички, без изключения, остават в пълен възторг...
от нашата скромна и непретенциозна природа.
И съсипват природа! Палят огън, секат дървета.
- Да, да, да!
- По дивеча стрелят.
А после се учудват: няма дивеч.
А как ще заповядате да проверяваме угоеността на дивеча?
Той, звярът, особено дивият, не дава така лесно да го хванеш,
за да му проверим дебелината на сланината, особено зимно време.
И с това тютюнопушене вие нарушавате крехкото равновесие в нашата природа.
Утре ще започнем подробно да оглеждаме вашите владения.
Е, заповядайте! Както кажете.
А сега да спим! Утре ще ставаме много рано.
- Къде са ви удобствата?
- Какви?
Ами те са на двора. Като излезете - веднага след барачката.
Е, аз какво ви казах?! Сега без разрешение не можеш и да плюнеш.
Сакън! Нарушава се екологията...
А ти, готин, как си?
Кофти.
Не се притеснавай. Сега ще те излекуваме. И от стреса ще те освободим.
Има ли с какво да замезя, да не мириша?
Какво, нахалнико, получили си го гад такава? Е сега търкаляй се тука!
О, Олга Валериевна!
Гад такава! Мотаят се разни! Нахалстват! Завират се при мен тоалетната!
Олга Валериевна, добре ли сте?
Какво става тука, горски? И в тоалетната няма спокойствие!
Е при мен, разбира се няма особени удобства. Ама пък е екзотично!
Екзотично? Вие на това екзотично му викате? Разни типове надничат в тоалетната!
- Кой това?
- И аз това питам - кой е тоя!
Охо! С какво го... подредихте така?
С юмрук! По наглата мутра! Да му е обеца на ухото, щом наднича!
- Кузмич, как е той?
- Диша!
Той иначе си е спокоен, само е много любознателен!
Да. Не е легнал навреме в бърлогата, затова се шляе.
Преди вас тука бяха от Главната прокуратура. Той колко водка им излочи!
Махмурлия е!
Затова е влязъл при вас. За състрадание, може би.
Кой е той?
Мечок, около седем годишен.
Няма още шест. Аз от рождение го наблюдавам.
Развит е за годините си и е общителен.
- Какво ви стана?
- Олга Валериевна! Къде тръгнахте?
Олга Валериевна, как сте?
Пил си!
Моля ви се, Олга Валериевна! През работно време - никога!
- Какво му е?
- На кого?
- На мечока.
- Какво ще му е!
Ще се наспи и ще си върви.
Аз проверих. Не сте го осакатили. Само сте го свалили в тежък нокаут.
Добре, че дойде сам, без жена и без деца.
Който се налива, живота си разбива.
- Вярно, вярно, Олга Валериевна!
- Така е.
Не ми досаждай, Пятаков.
Който пие до забрава, живота си пропилява.
Всъщност, тя е права.
Е и какво, така ли ще седим на сухо?
Семьонов, сипвай!
А ти защо седиш отстрани?
Недей! Сутринта ще ми е зле.
Не се бой! Тук при мене
въздухът е чист, природа, ще се събудиш като новороден.
- Е, защо седиш като наказан?
- Ами тогава в чинийката.
За конспирация.
Кузмич е абсолютно прав. И за главата не се притеснявай, няма да те боли.
- Е как е?
- Благодаря, Олга Валериевна. Отлично!
- Добро утро!
- Добро утро!
- Край, стига толкова!
- Трябва да работиме.
Минутка, Юрий Николаевич. Изчакайте, ако обичате малко. Аз ей сега.
Добро утро на всички!
Аз в Япония посетих "каменната градина" в Киото.
Честно да си призная, нищо не разбрах.
Дали че беше жега, дали понеже още на обяд пихме греяно саке. Заспах.
Юрий Николаевич, свободно е!
Юрий Николаевич, свободно е!
Юрий Николаевич?
Юрий Николаевич, тия там какво?
Глупости. С умуване и медитация главобол не се лекува. Не става така!
Я, Игоре, намери ни малко разсол. Най-добре от кисело зеле.
- От зеле?
- Аха, най-добре от зеле. Нашенско!
Стъпа в стъпка! Тука е тресавище!
- Кузмич!
- А?
- Не можеш ли да правиш по-малки крачки?
- Мога!
- Внимателно, Олга Валериевна!
- Защо тогава не правиш по-малки крачки?
Тресавище е! Тука през пролетта два трактора на геолозите потънаха!
Стъпка в стъпка ходете. По чимовете.
Да побързаме. Страхувам се че ще замръкнем.
Господи. Няма ли някой нещо за пиене?
- На.
- Аха.
Благодаря. Е какво, тръгваме ли? Защо да губим време?!
Какво стоите? Хайде! Тръгвайте след мен!
- Кузмич! Ама поле, а!
- Какво говориш! Три пъти колкото Монако!
- А какво расте тука?
- Треви, лишеи, мъхове! Това е блато!
А, солидно!
Е, съдейки по стъпките, има и дивеч. Какво е преминало оттук?
Полска мишка е минала. А ей там - дългонос.
- Какво е това дългонос?
- Дългонос - това е дребен местен хищник.
Да запалиме ли огън да се стоплим?
С огъня само унищожаваме природата.
Да, няма да е лошо да се стоплим. Останало ли е още нещо за пиене?
Какво е това?
- Чай.
- Дай!
- Това не е чай.
- А какво?
- Коняк.
- Не може да бъде!
- Хайде да тръгваме, че скоро ще се стъмни
- Така е!
- Кузмич!
- А?
Спри се малко! Накъде? Накъде води тая пътека в края на краищата?
- Е как, натам - към военния полигон.
- Така.
- А натам - на моя граничнен заслон.
- Така.
Много е близо! Остават 12 километра.
Иван Сусанин, ние можехме ли с колите да стигнем до тука?
Разбира се, че можехте! Ама нали сами поискахте да ми видите владенията.
Ето, показах ви ги.
Два Люксембурга и горница ще се поберат.
Според мен вече и трите ги минахме.
Не разбрах. А къде...?
Кузмич, ах, ти... Оригинал, голям оригинал!
Бих казах, изключителен оригинал.
- Не разбрах!
- Е какво има за разбиране?
За чий ни мота тука по това тресавище и в тоя сняг?
Изтърках си краката чак до ушите от ходене!
При вас тука всички ли са такива? Големи... оригинали?
Не, аз не разбрах! Нали бяхте четирима! Къде е онзи - малкият?
Пятаков.
Пятаков! Къде си?
Пятаков, насам!
Олег!!!
- Още няма следи от него!
- Къде си?
Пятаков!!!
Олег!!!
Що ни трябваше да се разправяме с тях, Юрий Николаевич!
- Пятаков!
- Тука има ли хищници?
Има. Ето два вълка са минали. Обаче още сутринта.
Пятаков!
- Май, че, това е негова следа.
- Олег!!!
- А, изгуби се!
- Пятаков!!!
Тихо ма, тихо!
- Е какво, там ли е той?
- Той спи.
Какво има там? Пятаков! Опнал се да спи! Хърка! Ей сега ще те извадя!
- Как е той, жив ли е?
- Жив е, диша!
Олег! Стани!
Сега ще те извадя!
Пятаков, айде измъквай се! Само неприятности ми създаваш!
- Според мен не е сам.
- Излизай. Излизай веднага.
- А с кого е?
Е как е той там, Олга Валериевна?
Там има мечка.
Юрий Николаевич.
- Олег. Пятаков.
- Олга Валериевна.
- Измъквай се лекичко.
- Хаиде де, излизай! По-бързо!
- Някой ме държи за крака!
- Не мърдай с крака! Не дразни звяра!
- Хайде, давай, давай!
- Кого?
- Не го дразни!
- Някой ме държи за крака.
Бе, нали ти казвам, не ритай мечката по муцуната!
- Мечка?!
- Не ритай с крака мечката по муцуната!
- Юрий Николаевич! Не изоставайте!
- Накъде?
- Игор, накъде без мене!
Ще се загубите.
Олга Валериевна, тичайте след мене!
Защо се плашите?
- Той е питомен.
- Не го дразнете!
- Бързо, Олга Валериевна!
- Пази мечката!
Не дразни животното!
Пази природата, Кузмич!
Стой! Ще замръзнеш!
Ето, и тая се загуби.
Добро кученце, хубаво, На място! На място! На място!
Марш от тука!
Михалич, според мен това не е заслона на Кузмич.
Джипове, някаква странна кучка.
О не, това е заслона на Кузмич.
Аз обиколих всичко наоколо - "каменната градина" си е там.
Да-а, при нашият неопределен руски живот...
всеки може да построи не само "каменна градина", а и всичко, което му скимне.
Имам предвид, че у хората се е развихрила необуздана фантазия .
Особено далече от културните центрове.
В такъв пущинак и тишина какво ли не ти минава през главата .
Моят професионален опит подсказва: Кузмич има 4 човека на гости.
И един от тях е жена. Така, че смело напред, Михалич.
Може, само че без жени.
Ох, едвам дойдох.
О, Кузмич, привет!
- Здрасти, Кузмич!
- Банята, банята пригответе!
- Защо?
- Там единят е силно измръзнал.
А може би и четиримата. Ох, трябва да ги разтрием със сняг!
Уф, едва ги довлякох! Особено едната - тежка!
Коя е тежка? Ти май а? Ударил ли си нещо, а?
Не. Това са мои гости. Едвам ги събрах из гората.
Е, хайде, хайде! Помагайте, помагайте!
Няма нужда да ги разтриваме със сняг - няма да помогне.
Защо - това е проверено средство.
Трябва им гореща вода. Имаш ли подходящ съд?
Имам. Японска вана, дървена. Казва се Фураке.
От Япония ми я донесоха като подарък.
Мисля, че всички ще се съберат. Ако са без комплекси. Щото една е жена.
Е, не е момента за комплекси!
Кузмич, хайде по-бързо, там още един се размърда.
- Идвам веднага!
- Стоплил се е. Може да го изнасяме.
Къде е това? Аха!
Ало? Не, не е Пятаков. Той сега не може да говори.
Обадете се след един час. Може да се е освестил. Ъхъ! Доскоро!
Здрасти, Здрасти!
Какво правите? Вие какво?! Моля ви се?! Приберете си ръцете!
Ще ти кажа за на тебе! Сложил си ме с голи мъже в каца!
Това не е каца, а истинско японско фураке!
- Това е фураке.
- Донесоха ми го от Япония за подарък.
Не ме интересува откъде е тая каца, нахалници!
- Истинско японско дърво.
- Тъкмо щяхме да ги вадим!
Откъде да знаем?! Ох, извинете! Откъде да знаем, че Вие преди тях ще се освестите?!
Той тъкмо започна да мърда!
Знам аз, какво е започнало да им мърда! От това се и освестих!
- Мене? С голи мъже?
- Михалич!
О-остави!
Защо не влезнете на топло, може да настинете.
Ти кой си?
Аз съм Л- Лев!
Олга Валериевна, Вие ми напомняте за една дама,
която служеше в мойта дивизия, като инструктор по ръкопашен бой.
Значи...
Да, извинявай, ще ти звънна по-късно.
На лов ли дойдохте?
Имаме два свободни дни - решихме да починем.
И да постреляте по невинни животни?
Да бе, невинни! А кой от невинната мечка бяга цяла нощ из гората?
Това е друго нещо! Ние пазим природата, а вие я насилвате за свое удоволствие!
- Да, да, да, да!
- Да, ние ловуваме! Това е спорт.
Е, съвсем не е задължително да се стреля по животни. Ние това не го правим.
-Да.
- За нас е важен процесът.
- Именно.
- Общуването с природата.
Ето вие можете да се убедите в това сами. Утре ви каним на глигани.
- На какво?
- На глигани.
Оттук минава пътя за мигрирация на глиганите.
Те, през моя заслон отиват в съседния.
И ние отиваме!
А може ли и аз да отида да видя миграцията, Олга Валериевна?
Черный ворон,
...что ж ты вьешься...
...над моею головой?
- Михалич, да добавя ли студена?
- Аха!
Ты добычи не дождешься,
...чёрный ворон, я не твой.
Ты добычи не дождешься,
...чёрный ворон, я не твой.
Спри!
Пристигнахме! Оттук отиваме по номерата!
После ще ти звънна. Ние тъкмо стигнахме до пътя за миграция на глиганите.
Добре, ще ти обясня после.
Колата скрийте в храстите. Не гасете двигателя, те не се страхуват от това.
- Но не издавайте странични звуци!
- Добре.
Да! Не мога да говоря сега. Тъкмо застанах на номера.
И аз не знам на кой. Като разбера ще ти се обадя. Извинете, Олга Валериевна.
Льова, как е при вас?
Засега е тихо.
- А Михалич къде е?
- Там.
- Къде?
- Тук съм, Кузмич!
Е как са нашите гости?
Не се притеснявай, аз ги оставих край пътя. Там е спокойно. Глигани не минават.
- Хайде, наслука!
- Аха!
Настинали са. Еколози....
Извинявайте, Олга Валериевна. Аз съм със слаби дробове.
По-малко трябва да пиеш! И да не се завираш в преспите при мечките!
Стана случайно. Сам не разбрах, как се случи.
Ей, тихо! Какво сте се развикали - глиганите приближават.
- Къде са?
- Още са далече.
Обаче имат страшен слух. А и с обонянието са добре.
Ето специално мазило - намажете се. За да не дразнита дивеча.
- Стъмва се.
- Да.
И как ще ги видим в тъмното?
Как, как - очите им светкат в червено.
Дрехите не мажете, само открито тяло Те не се страхуват от тази миризма.
Намажете се със специално мазило. Ще прикриете човешкият мирис.
Не трябваше да оставяте колата толкова близко.
Нищо, късно е вече. Може да ги изплашиме, разбираш ли.
Какво е това мазило? Мирише на елха!
Бяла ела! Но основният му компонент са техните фекалии.
- Чии?
- На глиганите, естествено.
- Олга Валериевна, измръзнахте ли?
- Разбира се.
Елате в колата. От купето също се вижда пътя и е топло.
Чувствам, пусто е, няма дивеч.
Само напразно се намазахме с лайна. Извинете, Юрий Николаевич.
На студа мазилото стяга лицето. Кожата сърби.
Органични вещества. Олга Валериевна, искате ли?
Пятаков, виж!
Виждаш ли, ей там? Червени точици?
Кузмич каза, че в тъмното очите им светкат червено.
Каза.
Някак си странно ни гледа, като че ли намига.
Втренчил се е. Забелязал ни е. Какво ще правиме, Олга Валериевна?
Всичко това е някак си страно.
Ние, двама не глупави, нормални хора, седим тука в колата,
намазани с дявол знае какво. В очакване на някакаква гадина.
Глупости говориш, нали сме на лов.
Извинете, Юрий Николаевич.
Защо почнаха да стрелят? Глиганите са още далече!
Дивечът тръгна! Кой стреля?
Кой подплаши дивеча?
Нещо не е така.
Глиганите са преминали. Красота!
Виж, сгрупирано попадение, баш по тавана.
Съдейки по външните признаци, колата е свършила.
- По-внимателно!
- Внимавай!
- Кой е там?
- Ние!!!
Кои ние? Еколозите ли бе?
- Да!
- Аз и Пятаков!
- Цели ли сте?
- Цели, само не е удобно да лежиме!
Какво се случи?
Какво, какво! Глиганите преминаха.
- Който им застане на пътя, го смачкват!
- Вадете ни по-бързо оттука!
- На мекица!
- Кузмич, май до сутринта няма да я изровиме.
- Кой стреля?
- Кой?
Ние! Стреляхме по глигана!
По какъв глиган? Изпотрошихте ни всички стъкла на колата.
- Без малко да ни убиете!
- Извинете!
- Олга Валериевна, удобно ли ви е така?
- Как да ги изчоплим оттам?
Хайде бе, направете нещо!
- Как го постигнахте!
- Хайде, извадете ни от тука!
Аз, както Кузмич ни каза, стрелях между очите. Те светкаха в тъмното.
Какъв глиган, бе? Ние бяхме - пушехме в колата! Пишман стрелец! Какви ги вършиш бе?
Ние си мислехме, че е глиган.
- И че му светкат очите! - Ние пушихме!
Е, кой пуши като е на лов? Кой?
- Хайде по-бързо ни вадете!
- Ей, какво правите там?
Почиваме си! Вадете ни оттук бързо!
Да, бе, ама вие какво правите там?
Какво, какво - глиганите преминаха върху тях.
Пишман ловци! Сега разбрах що за лов е вашият!
Вие там не се вълнувайте, пазете си силите!
Какво ще правим, Михалич?
- Давай, по- вдясно! По- вдясно!
- Браво, взехме завоя!
Давай! Напред!
Прибирай се, чиба!
- Леко, не давай газ!
- Краката ми пробуксуват!
дай, още, още, Михалич, още!
дай! дай!
Задръж!
Спри!
- Льова, аз сега!
Побързайте, студено е! Цялото ми тяло се вкочани!
Тринайсти заслон. Кузмич. Дай ми милицията.
Сержант Семьонов!
Направете нещо! Бързо ни измъквайте!
- Страхотно!
- Като в сардини в консерва сме!
Ето, пристигнахме! Сега ще ви освободим!
По-бързо де, студено е! Цялото ми тяло изтръпна!
Задушаваме се от смрад! Счупете я тази кола!
Льова, по-внимателно с джипа! Тази кола ми е много скъпа!
Дали ще можем ли да я закърпим? Ти как мислиш, Льова?
Може, но само кабриолет става.
Господи, това ли ви е лова, а?
Готово, Михалич, свързах се с Семьонов. Сега ще дойдат специалните спасители.
Нагли, кални, вонящи твари! За глиганите говоря, господин генерал!
Трябва да се отстрелват! Негодници - с една дума!
Нека бъдем последователни, Олга Валериевна.
Те са умни животни. Трябва да ги пазим.
Даже вие самата нас ни убеждавахте в това.
Признавам си грешката.
Стоп!
- Здрасти!
- Здраве желаем, Алексей Михайлович!
- Здрасти, Семьонов!
- Ето, най-добрият специалист, спасител.
На кой му трябва помощ? Да побързаме, че ме вдигнахте насред сватбата ми.
Ето, заклещени са, разбираш ли.
Тук ли са заклещените?
- По-тихо!
- Внимавайте, не сме глухи!
О, има признаци на живот!
- Колко са вътре?
- Двама.
Ще ги измъкнем. Миналата година 7 души извадих от един запорожец.
Цигани. Връщали се от някакъв празник и се търкулнали в дерето.
Няма да повярвате, колата беше колкото... не по-голяма от варел от нафта.
- Къде са им главите?
- На кои?
На тези в колата.
Ленин ще ги измъкне.
- Кой?
- Ленин.
- Какъв Ленин?
- На нашия спасител фамилията е Ленин.
Той затова не обича да се представя. Заради фамилията си.
И се жени, за да я смени.
В банята ги отнесохме. Те там лежаха като 2 слепени пелмена.
Семьонов, я капни, така измръзнахме, че не си усещаме краката.
- Ами!..
- Капни де, капни.
Е, за нас! За спасителите!
Кузмич, какво ти става?
Олга Валериевна, как се чувствате? Искате ли нещо?
Искам! Налейте ми водка!
- А на мен?
- И на вас също.
Добре си седим.
Утре отиваме за елени.
Ще ни правите ли компания?
А разрешително за елени имате ли?
- Тихо бе!
- Естествено, че не.
- А вас това спира ли ви?
- Нас нищо не може да ни спре.
На мен един майстор ми подари специален рог. "Зовът на самката".
Самецът тича като луд на неговия зов.
Кузмич! За мен е ясно, аз съм служил в Кавказ! А ти? Ти откъде ги знаеш тези работи?
Много хубаво пеят! Поддържат настроението!
Тръгваме веднага.
- Володя! Ти си младоженец!
- Вече пътувам. Не бой се! Ще ги спасим.
- Кого?
- Всички!
Ето.
Е, по-добре ли е?
Още?
- Добро утро!
- Добро утро!
Ало? Сега съм зает! После ще ти звънна!
Кога тръгваме за елени?
Е какво, да започваме?
Може би, самците са си отишли?
Хайде, дай на мен. Аз като малък съм свирил на тръба.
Тихо. Отговаря.
Самец. Има дебел глас.
Как реве! Май има мерак. Хайде.
Свърши работа свирката. Насам!
Самецът се отдалечава. Защо не ще?! Дай още веднъж.
А може, това да не е зов на самка, а напротив - вик на самец?
И ние викаме самците на бой, а те се плашат и бягат.
От нас няма да избягат! Дай пак!
Там!
Там! Напред!
А ти наблягай на чая. Той бързо ще изчисти вчерашното от теб.
- А чаят на Кузмич е страхотен!
- Вярно е!
Истински китайски чай от връхчета.
Който, между другото, се прави от най-нежните връхчета на чаените храсти.
Той винаги е бил ценен в Русия.
- Добро утро.
- Кой я изпи?
- Сядайте.
- Какво се е случило, Олга Валериевна?
- Заповядайте на масата.
- До леглото ми имаше чаша.
Добро утро!
- Кой я изпи?
-Аз.
- Олга Валериевна, искате ли чай?
- Е и какво?
В чашата бяха контактните ми лещи.
Трябва ли ви помощ?
Не се разстройвайте. В стомаха му бързо ще се разтворят. Няма проблеми.
Сядайте.
- Чакай, чакай.
Оп-пала! Съвсем наблизо е. Как нагло ни отвръща, а!
Мисля, че ни зове на битка. Крив ти е рогът!
Много си ми е прав даже, щом като животното му отговаря.
Сега ще го подредим. Давай!
Там е! Напред!
Вие какво тръбите? Моите не сте ли ги срещали?
- В кални оранжеви куртки!
- Не, не сме ги виждали!
4 часа откакто отидоха в магазина, няма ги и това е!
- Голям самец.
- Почнах да се притеснявам!
Нещо ми омръзна да ловувам.
Черный ворон,
...что ж ты вьешься...
...над моею головой?
- Пятаков! - Тук съм
- Айде в къщи! Да си лягаш!
- Идвам!
- Пятаков, айде бързо!
- Идвам, Олга Валериевна!
- Тя винаги ли така се държи с тебе?
- Как?
О, моят капитан беше звяр. Все нещо крещеше, заповядваше.
Аз го докарах при Кузьмич на лов само за 2 дена, и край.
- Какво край, поправи ли се?
- Уволни се.
В съседния район работи като горски. Казват, че е станал нормален.
Не, моята не е такава. Нея така лесно не можеш да я обработиш.
- Пятаков, вкъщи!
- Идвам!
Е, аз ей-сега. Тя като заспи и идвам.
Добре, чакайте ме. Тичам, Олга Валериевна!
Всъщност, всичките ни ядове са от тях.
Ето тук не сте прави.
Е, за истинските жени, а те, уверявам ви, при нас, и по целият свят са много!
Е, за жените!
Цяла година и даже повече живя Ху Джоу сред жителите на снежната страна.
Но въобще не можа да схване смисъла и умението им в ловенето на птици и зверове.
Разбра той за най-уважавания ловец
и отиде при него с желание да усвои майсторството,
да разбере всички тънкости и особености на лова на местните жители.
Искам да Ви стана ученик.
"Колко време е нужно да посветя на занятията,
за да достигна Вашето ниво?" - попита Ху Джоу майстора ловец.
Като минимум седем години, не повече от осем.
Толкова дълго? Няма ли по-кратък път?
Има, но ти ще се запознаеш само с външната страна на учението, без неговата същност.
Ако медитираш в двора ден и нощ в позата "вишни на заснежен камък",
може да ти стигнат 6 години.
Сама по себе си медитацията няма да те направи майстор,
но може да ти върне спокойствието на духа и тялото, които са така необходими на ловеца.
Да.
Пятаков, къде си?
Пятаков! Олег!
Ей, Пятаков! Ставай, ти имаш слаби дробове.
- Какво, за лов ли е време?
- Никакъв лов!
Стига ни вече вашият лов. Всичко, каквото искаш, без лов.
Тук!
Тук дълбочината е добра. Даже шаран може да хванем. Или нещо подобно.
Кузмич! А какво е това на дървото?
- Къде?
- Глухар.
О, а до него още един. И там още един. А ние не си взехме пушките !
Аз казвах: поне една пушка трябва винаги да имаме с нас.
Така или иначе няма да ги уцелиш!
Те нарочно седят на върха, за да не можеш да ги стигнеш.
Ако можеше да прелетиш?
Прелетиш?!
Семьонов!
Нещо ми омръзна риболова. Ела с мен, а.
Льова! Ето и това!
Охо! Става.
Льова! Ти напълно ли си сигурен? Малко е рисковано!
Този начин за ловуване тепърва ще влезе в учебниците!
И в историята ще го запишат.
- За спомен.
- Хайде.
За историята!
Почакай, не така! Хайде!
Семьонов, а аз от малък мечтаех да покоря въздушната стихия. Сбъдна се!
Е, с бога напред!
Поехали! (Това е лафа на Юрий Гагарин при старта)
Не сме можели да ги стигнем?! Как пък не! От Славейчо още никой не е избягал!
За всяка хитрост си има гяволък!
Как си, Льова?
О, добре се издига!
Още отпусни!
Още? Отпускам!
Казвам ти, отпускай, но внимателно!
Льова, добре ли си?
Льова, как си?
Родени сме да направим приказка може би... Семьонов!
- Ти отмерваш ли?
- Какво?
Колко метра отмери?
30 метра, разбра ли? 30 метра ли отчете?
Льова, по-силно говори! Не те чувам!
Казвам: 30 метра, не повече!
- ?
- Какво? Не разбирам!
- Семьонов!
- Какво?
Ти мене пов... Повече!
Повече да те отпусна? Разбрах!
Какво, повече да отпусна? Не чувам!
- Високо ме вдигна!!!
- Льова, отпускам още!
Идиот! Аз тебе ще те отпусна!
Казвам ти: по-ниско ме спусни, идиот! Моля те!
- Ей, помощ! Господи, какво става?
- Льова, как е там? Хубаво ли е?
- Помощ!
- Льова!
Какво искаш?! Пусни!
Льова! Льова! Хващай се за дърветата!
Чуваш ли?
Пятаков, при тебе кълве ли! Олег?
- А?
- Кълве ли?
Не знам, Олга Валериевна.
Като че ли не.
О, а къде е чашата?
О, какво е това? Нещо се хвана! Не мога да го извадя, заклещи се!
Кузмич, помагай!
Това е пъстърва. Е какво, голяма риба. Провървя ти.
А как да я изтегля, Кузмич?
О, не минава!
Олег, чакай, не дърпай! Сега ще разкъртя дупката.
Аха! Ольга Валерьевна, вижтете - едро парче!
- Повече кърти отстрани! Едро парче!
- Сега.
Льова!
Льова! Стреляй по балона - ще се спуснеш! Чуваш ли?
Льова! Ако е малко, то пукни вторият!
Льова, я аз да стрелям със служебния!
Ворошиловския стрелец се извъди! Ебати!
Боже мой. Господи! Как ми се вие свят.
- Льова, не се бой!
- Семьонов...
Не по теб, по балона.
Страшно е някак си! Дръж!
Тогава стреляй сам!
Не стреляй!!! Патроните останаха на заслона! Помогни! Лошо ми е!
Льова, аз сега ще изтичам на заслона за патрони! Потърпи! Чуваш ли?
Потърпи!
Идиот! Как ще качи тук тези патрони? Господи.
А как да ти ги дам?
Моля ви, внимателно! Да не ударите рибата ми.
А тя не се ли съпротивлява? Да не е болна?
Не, голяма е!
Може да е просто любопитна?
Интересно и е, когато и обръщат внимание толкова хора.
- Така!
- Хайде, по-внимателно!
- За хрилете, за хрилете го хвани нежно!
- Ей, къде?
- Завий го!
- Завивай, завивай го!
- Хора... Хора...
- Какво?
Казах, за хрилете трябва да се хване иначе ще избяга.
- А къде ми е голямата риба?
- Там, там.
Избяга! Усетих, че под ръката ми се шмугна! Гад!
Издебна ме, изведнъж се юрна в дълбокото. Едва не ме повлече.
Аз ви се чудя. Какво правихте там?
Гледах, много ли риба има.
Е, много ли е? !!!
Е, за спасението!
Оставете ми и на мен малко. И аз също да си оправя нервите.
Юрий Николаевич...
Игор, хайде, дай канчето!
Залепна.
Ами кой пие от метално на студа? Като малките деца!
Внимание, не късай! Трябва с дъх или със слюнка да го отлепим.
Какво ме гледате? Аз със своите подчинени не мога да се целувам.
Негова си е рибата, той да си отговаря, да си го целува.
Юрий Николаевич!
Аз съм женен! Не мога да изневеря, още повече с мъж.
Ами тогава... Олга Валериевна!
Аз? За нищо на света!
А може ли със спирт да пробваме?
Ами, разбираш ли, аз от вълнение каквото остана изпих.
Как?
- Сам не зная, как.
- Какво ще правим тогава?
Пятаков! Освободи ме, Пятаков!
Олга Валериевна, не се вълнувайте, ще ви освободим!
С дъх трябваше да загрявате канчето, а Вие, уважаема, си завряхте устните!
- Естественно, че ще замръзне.
- Аз му дъхах, ама го закачих с език..
Да отидем при мен в заслона, в банята, хайде, така няма да ги разкачим.
Не се дърпайте, Олга Валериевна.
- Какво става тук, сватба? Тогава "горчиво"!
- Боли.
- Каква сватба? Подигравате ли се?
- Семьонов, а къде е Льова?
- А Льова излетя. На креслото.
"Земя-3", говори борд 57. Забелязахме неидентифициран летящ обект.
Уточнете, каква е целта, борд 57.
СОС! (SOS)
Човек в кресло. Лети с балончета.
СОС! (SOS)
Повторете характеристиките на целта, борд 57.
Човек лети в кресло. Маха с ръце. Приветствува.
Вашите указания, "Земя-3".
Ей! Свалете ме!
- Още малко, Олга Валериевна.
- Ох, боли.
Готово! Ето, Олга Валериевна, свободна сте.
Да пукна, ако пак тръгна за риба с вас. Дай огледалце.
Тъпи мъжки забавления. Малко ми е подпухнала устната, нали?
Нормално е, Олга Валериевна. Почти не личи.
Ще ме уморите с вашия лов и риболов.
Но защо така, Олга Валериевна? Ето ние се готвим за лов на бобри.
Тук до Кузмич, на рекичката, има стадо бобри .
Искате ли да видите? Препоръчвам ви. Много е интересно.
Ние също ще дойдем. Желаете ли да се присъедините?
Добре, убедихте ме.
Михалич, търсят те по телефона, граничарите.
Нещо е станало при тях но нищо не разбрах.
- Кой е?
- Сега идва.
Да? Генерал Иволгин слуша.
Да, познавам Лев Соловейчик.
Той днес излетя от заслона. Точно така, на кресло.
Да върнат креслото.
- Какво?
- Креслото да върнат!
Опит за минаване на границата? Глупости!
Така. Извикайте го на телефона!
Защо не може да говори?
- Защо не може да говори?
- Ти защо на можеш да говориш?
- Гласът ми изчезна.
- Гласът му, казва, изчезнал.
Гласът му е изчезнал, казва. Само шепне. Не може да говори.
- Значи, да се сгрее и нахрани.
- Тъй вярно, да се сгрее и нахрани.
- Слушам, другарю генерал.
- Да се сгрее...
Свалили са го в четвърти квадрант. Летял по посока на границата. С оръжие.
- Спасен съм! Мога да говоря! Михалич!
- Сядай!
Михалич, обясни им! Михалич, обясни им, бе!
Михалич, обясни им, че аз не бягам от родината!
На мен тук ми е интересно, в родината! Да не съм си забравил нещо зад границата?
- Какво, Кузмич?
- Няма, тук дивеч няма.
Да тръгваме.
Опитваше се да проникне Ху Джоу в таинството на ловното умение на ледената страна.
И изглеждаше, че той е прозрял загадъчния и непонятен му свят на местните жители,
когато стана събитие, което коренно - не, кардинално измени всичко.
Тръгна той веднъж с ловци за червеното животно,
което се почиташе в ледената страна като най-големия трофей.
Три денонощия преследваха те звяра, провирайки се през горските дебри,
затъвайки в дълбокия сняг, но така и не можаха да го стигнат.
Огорчи се Ху Джоу, че не им се отдаде да хванат ловкият и хитър звяр.
Но повече се учуди той на поведението на ловците. Те се смееха и веселяха,
макар изморени и премръзнали при преследването на хитрия звяр.
И разбра той, че е важна не самата плячка, а единението на хората и любовта...
Пак някой пристига.
- Здрасти!
- Здравейте!
Добър ден.
- На място! А вие кой сте?
- От Министерството на горите.
Идвам да ви проверя. Много хубаво куче. Как се казва?
- Фиууу.
- Оригинално.
Към краят на шестата година на Ху Джоу му се стори,
че е проникнал в истинската същност на ловното изкуство,
защото, не плячката, а самото понятие "преследване" e главното.
Разказа той за това си откритие на учителя.
Той се замисли, гледайки ученика си, а после каза:
"А сега ти предстои да прозреш това, което е още по-висше
и което е основата на нашата школа".
Какво трябва да направя за това?
"Нима още няколко години ще медитирам на двора?" - леко се притеснил Ху Джоу.
"Ти изтерза своята душа търсейки скрития смисъл" - усмихнал се учителят.
"Опитай се да се избавиш от това и открий в себе си любовта към всичко около теб.
Може би си търсил онова, което е било винаги в тебе,
и трябва само да го почувстваш"....
Превод, доведен до 99,99%. Генади Атанасов - ИнжИнера. 25.10.2003, Ботевград