Willow (1988) (Willow CD1.sub) Свали субтитрите
Гадатели предричат раждането на дете което ще сложи край на царуването на могъщата кралица Бавморда.
За да погуби детето още при раждането му злата кралица хвърля в тъмница всички бременни жени в царството.
-Момиче ли е?
- Да
Покажи ми ръката й.
- Белязана е.
- Не!
Предсказанието е вярно. Трябва да кажа на майка ми.
- Помогни ми!
- Не мога.
- Те ще я убият.
Благодаря ти, Етна.
Отдръпнете се от пътя на Кралица Бавморда!
Не можеш да спреш пророчеството!
Това дете няма власт над мен. Започнете ритуала.
- Къде е бебето?
Акушерката. Сорша, намери бебето.
Пуснете кучетата. Доведете ми я жива!
Твоето тиранично царуване е към края си!
Тя ще се върне. и ще те унищожи!
- Млъкни, курво.
- Бебето ми ще те унищожи!
- Убийте я.
Тате! Тате!
-Тате! Тате!
- Стой! Спри!
Тате! Тате! Намерихме нещо в реката.
Не мога да си играя сега с теб, Ранон.
- Имам си работа.
- Трябва да дойдеш. Побързай!
Хайде.
Не го приближавайте. Не знаем къде е било.
Но, Тате, това е бебе.
- То не е като нас.
- Не. Не е нелвин.
- Прилича на бебе на Дайкини.
- Какво е Дайкини?
Дайкините са големи.
- Гиганти които живеят далеч оттук.
Толкова е мила.
- Не можем ли да я задържим, Тате?
- Не!
Ще я пуснем по течението и ще забравим че сме я виждали. Хайде.
- Хайде.
- Уфгууд! Уилоу Уфгууд!
Това е перфекта. Само това ми трябваше.
Пазете я да мълчи. Не я пипайте.
Гн. Бъргълкът, съпругът ми не е откраднал нищо!
Уфгууд, все още не си си платил дълговете към мен.
От къде взе семената?
Ами, може и да съм ползвал магия.
Ти не си вълшебник, Уфгууд. Ти си клоун.
Аз продавам семената за разсад. Кажи ми от къде ги взе.
Семейството ми ги събра в гората след последния дъжд.
- Няма закон който забранява това.
Уилоу, не си ги оставил сами около реката нали?
Магия? Ще ти трябва магия...
ако очакваш да приключиш сеитба преди да започнат дъждовете.
Ще ти взема земята, а ти ще отидеш да работиш в мините.
Ти си прекрасна.
- Да, прекрасна си.
- Кая!
- О, Уилоу!
- Добро момиче. Добро момиче.
- Забранявам...
който и да е от това семейство да се влюбва в това дете.
Да, разбира се. Хайде, Мимс. Хайде. Хайде.
Ето ни и нас. Хайде.
Хей. Не ме пренебрегвайте!
Мимс? Ранон?
- Сега ще те изкъпем.
Уилоу, мислиш ли че трябва да я заведем при вожда на селото?
Не. Не. Ще помислят че това е лоша поличба.
Ще има суша или наводнение. и всички ще ме обвинят за това.
"Уилоу Ъгфууд доведе това Дайкини, нали?
Вярно. Също таке е и много смотан фермер. Да го хванем!
- Уилоу, успокой се.
- Да се успокоя?
Кая, утре е големият ми ден.
Любов моя, Алдуин Високая не е избирал чирак от години.
Утре всичко ще се промени. Просто знам че ще избере мен.
- Ето. Подръж я.
- Ей, не. Не я искам. Кая.
- Подръж я докато донеса малко мляко.
- О, не, не. О.
- Тате, тя те харесва.
- Чао.
- Чао.
- Хайде, деца. Да вървим.
И сега магията ще събере пръстените!
Благодаря ти, сине.
Ако лесно се плашите. моля не гледайте.
Дай ми един плод. Мерси.
- И сега, последният ми изключителен номер.
- Ще накарам това преасе да изчезне!
- Мимс, виж?
- Моля, наблюдавайте внимателно.
- Е-
- Какво стана с прасето?
Не! Ела тук, върни се!
Видях достатъчно.
Внимание! Алдуин Високая...
-ще избирa нов чирак!
- Ще се справиш.
Кандидатите да излязат напред.
- Успех.
- Успех, Тате.
Уилоу Ъгфууд, кандидат? Как се е уредил?
Това да не е шега?
- Уилоу?
Магията е кръвта на вселената!
Забравете всичко което знаете... или си мислите че знаете.
Всичко което ви трябва е вашата интуиция.
В кой пръст е силата...
да управляваш света?
- Без чираци тази година!
- Къде е Мимс?
- Не знам. Беше тук!
Скрии Ранън, бързо!
- Мимс!
- Мимс!
- Мимс!
- Тате-
- Страх ме е, Тате!
Хайде!
- Вонкар!
- Провери за да сме сигурни.
- Мъртво е!
Тате! Тате!
Търсеше някакво бебе!
- Мама.
- Кая!
Кая! Кая!
- Тук съм.
- О, Кая.
Не можем да задържим бебето, Кая.
Трябва да в заведем при вожда на селото.
Тишина! Можем да убием един звяр. но може да дойдат още.
И не можем да бъдем сигурни че няма да се предадат...
докато не намерят това което търсят!
-Това е знак!
- Кой е виновен за това?
Да открием виновника и да го хвърлим в ямата!
- В ямата! В ямата!
В ямата! В ямата!
-В ямата! В ямата!
- Уилоу.
- Уилоу Ъгфууд.
Излез.
Децата ми намериха това бебе само при реката, Високи Алдуин.
- Дете на Дайкини.
Това са търсили зверовете. Да им го дадем!
Да!
- Те ще я убият! Не можете!
- Тя не е една от нас.
Това дете е специално!
Това дете трябва да бъде заведено отвъд границите на нашето село.
През целия път до великата река...
до кръстопътя на Дайкините.
- Добре, кой ще се заеме с тази задача?
- Най-честно би било...
до кръстопътя да го отнесе...
човекът който го извади от реката.
- Аз предлагам Уилоу Ъгфууд.
Не!
Ще се посъветвам с костите!
- Костите ми казват... нищо.
Обичаш ли това дете?
Да. Обичам го.
- Костите ми проговориха!
Уилоу Ъгфууд, сигурността на селото е в твои ръце.
- Хвала на костите!
- Хвала на костите!
Но ще ти трябва помощ.
Кой има смелостта да пази нашият смел другар по време на пътуването му?
- Аз ще отида с него.
- Аа, Мегош.
- Прекрасен избор.
- И аз ще дойда!
Вонкар! Вонкар!
Не! Не Вонкар! Той е най-добрият войн на селото!
Той ще ни е нужен тук! Вонкар, отдръпни се!
На всяка експедиция и трябва лидер.
според костите...
-Този лидер си...
...ти. Бъргълкът!
...ти. Бъргълкът!
Вонкар!
- Какво има, синко?
- Ти как мислиш?
Когато ти показах пръстите си какъв ти беше първият импулс?
- Ми, беше глупав.
-Просто ми кажи.
- Да избера моя.
- Това бе правилния отговор.
Липсва ти увереност в теб самия. Повече от всеки в това село...
... ти имаш потенцияла да станеш велик вълшебник.
Сега, когато си там отвъд. слушай сърцето си.
- Тези ще те пазят. Магически са!
- Жълъди?
Всяко нещо по което ги хвърлиш ще се превърне в камък.
Толкова много има да учиш. млади Уфгууд.
- Страх ли те е, Тате?
- Не!
Дори от фейте в гората който ще те приспят за 100 години?
- Не ме плашат.
- Малките духове?
- Драконите?
- Троловете?
Троловете който ще те одерат жив и ще ти смъкнат лицето?
Ранон! Знаеш че мразя троловете.
Мога да съм ти пазач и да ти нося копието.
и аз. и аз. Тате.
Колко щастлив баща съм аз. Бих искал да можех да ви взема с мен.
Довиждане, Тате.
Отивайте да си играете! Хайде.
Никога не сме се разделяли.
Вече ми липсваш.
Не се притеснявай, Кая. Ще се оправя.
Ще се върна преди да разбереш.
Добре, и помни да я пазиш топла.
и... ето.
Това ще ти носи късмет.
Добри и смели хора!
Във външният свят няма място за нелвин.
Дайте бебето на първият Дайкини който видите и бързайте да се приберете.
Следвайте полета на птицата!
Тя се връща към селото!
Забравете птицата. Следвайте реката.
Размърдайте се!
- Почакайте, Мегош.
- Какво има?
- Трябва да спрем.
- Да спрем? Защо?
- Бебето е болно.
Не е болна! Дай да видя.
Вземи я! Вземи я!
Ще се оправи веднага щом си почине.
Почистете ме.
Не ви заповядах да ми доведете мъртва бавачка.
-Ти си безполезна, Сорша!
-Връщам се по следите на бавачката.
Ще открия къде е скрила бебето.
А, Генерал Кейл, най-накрая.
Кралице. Унищожих крепостта Галадорн.
Добра работа. Но сега имам друга задача за теб.
Помогни на дъщеря ми да открие това малко, безпомощно бебе...
което продължава някакси да й убягва.
Бебето от пророчеството?
- Това което ще те унищожи?
- Бебето ми трябва живо.
Трябва да изпълним ритул който...
изпрати душата на детето в забвение.
- Намери я!
- Не ми трябва помощта му, Майко.
Ще стане както аз кажа, дъще.
Прочетох знаците.
Един ден. Страхувам се, че дъщеря ти ще те предаде.
Вярвам в нея повече от колкото вярвам на теб.
- Движение!
Това е засада. Хайде. Движение!
- Хайде!
Бебето е при нелвините. Претърсихме селото.
но малка група от тях са някъде на път.
Не може да са отишли далеч!
Разширете периметъра на търсене и докладвайте на Сорша!
Елате. Да се скрием в гората.
Това е! Това е кръстопътя!
Поддържай огъня. Не знаем какво се крие там.
- Какво беше, това?
Вземете копията!
Дай ми малко вода, фъстък. или ще умреш.
Разбираш ли?
- Вода.
- Дa
Побързай!
Дайте ми вода. мозерни малки дребосъци такива.
Това е Дайкини. Късметлии сме.
Не можем да му я дадем!
- Поради някаква причина някой го е заключил там.
- Трябва да се оттървем от нея.
- Тези войници ни преследват.
Той гледа право в нас.
Трябва да дадем бебто на някой.
Аз съм някой.
Пуснете ме. Аз ще се грижа за бебето.
- Вярвам му напълно.
- Но той се опита да ме удуши.
- Искам да се прибера вкъщи!
- Не, Бъргълкът!
- Трябва да почакаме!
- Ти се противопоставяш на мойта власт?
Докато е замесено това дете... Да.
Не го слушай, Бъргълкът.
Чудесно. Стой тук сам. Ние тръгваме.
Това е лоша идея. Много лоша идея.
- Там е много опасно.
- Взимайте багажа.
- Вонкар-
- Тове не е негово решение!
Бъргълкът, ти тролска фъшкая такава.
Не му позволявай да ти говори така.
Слушай за израстък малък.
Докато си губиш времето тук. нивите ти няма да се засадят сами.
- Помисли за това!
- Бъргълкът. Ще те-
Ще ме какво?
Някой ден. Бъргълкът. Някой ден.
Вонкар, да вървим!
Мегош, идваш ли?
- Аз оставам.
- Хайде да вървим.
Бъргълкът. Пусни ме. Ще се грижа за бебето. Кълна се.
Просто ме пуснете. Моля ви!
Вонкар, дай ми за малко копието си... само за минутка.
дайте- Добре, поне ми дайте малко вода!
Бъргълкът, не ме оставяй сам с тези двамата!
- Какво ще правим сега, Уилоу?
Това беше много тъпо, фъстък.
- Не ме наричай фъстък.
- О. Извинявай... фъстък.
- Фъстък, фъстък, фъстък, фъстък.
- Внимавай!
Аз съм могъщ вълшебник. Виждаш ли този жълъд?
- Ще го хвърля, и ще те превърна в камък.
Уплаших се.
Не, недей! Недей!
Помощ, тук има един фъстък насочил жълъд към мен!
Не искам да ги хабя.
Фъстък, фъстък, фъстък, фъстък.
фъстък, фъстък, фъстък. фъстък, фъстък!
- Какво беше това?
Добрo утро, момчета.
Беше тежка нощ. нали?
Мисля че вчера не ви се представих.
Казвам се Мадмартиган а вие сте, а-
Не. Мегош. Не се приближавай да него.
- Опасен е.
- Не не съм.
Добре.
Спри! Почакай!
- Какво има?
- Мирише на битка.
Предполагам че си войн.
Аз съм най-добрия боец живял някога.
Да бе.
- Може ли малко вода?
Защо ли и се опитвам.
Предполагам че ще си умра тук. На кой му пука.
- Ето.
- Мерси, приятелю. Оо!
- Какво е това?
Бих казал двеста или триста коне,
5 или 6 каруци... и около 1000 глупаци.
- Благодаря.- Хайде, Мегош.
Всичко ще е наред, малката ми.
- Всичко ще бъде наред.
- Извинете, сър.
- Разкарай се, фъстък!
извинете ме.
Извинете, сър. Намерихме едно ваше бебе в селото ни.
Ще се погрижите ли за нея?
Отиваме в битка, малчовци. Намерете жена която ще се грижи за нея.
Те си мислят че ти си жена. Айрк.
Виж ти-
-Мадмартиган, Какво направи този път?
-Нищо което и ти не би направил.
Знаех си че ще свършиш в гарванова клетка.
Поне не съм долу със стадото овце.
Какво правите толкова на север?
Армията на Нокмар унищожи Галадорн.
Крепостта?
войниците на Бавморда унищожават всичко което съзрат.
Хайде. Пусни ме, Айрк.
Дай ми меч. И ще спечеля тази война за теб.
Мадмартиган- Все още служа на Галадорн.
Ти не служиш на никой.
Помниш ли?
Стой си в ковчега и гний.
- Айрк, почакай. Трябвам ти!
Ще бъда тук дълго след смъртта ти!
Когато изляза оттук, Ще ти отрежа главата...
и ще я забия в кочина!
- Липсват ми Кая и децата.
Храната ни привършва.
Никой няма да се погрижи за бебето.
Знаете ли защо? Щот на никой не му пука.
Освен на мен.
Вие искате да се приберете при семействата си. Аз искам да изляза от тази клетка.
Оставете ме да се погрижа за бебето. Ще се грижа за нея като че ли е мое дете.
Мисля че ще го направи, Уилоу.
Той не знае нищо за бебета.
Наистина е така. Но познавам бая жени който знаят.
Ако имах някой в живота си,
вероятно, малка дъщеря.
Може би ще има защо да живея.
Не може да ме оставите тук да умра.
Не и когато всичко което искам е да се грижа за нея.
Чувствам се по-добре!
-Постъпихте правилно! -Да. Да. Да.
- Трябва да обещаеш, че ще се грижиш за нея.
- Ела при татко, малката ми.
- И да я пазиш чиста.
- Абсолютно.
Тя ме харесва.
Ето и резервните пеленки.
- и млякото й.
- има ли мляко вътре?
- то е за нея!
- Не бих крал от бебе.
- Не се притеснявай твърде много, фъстък.
- Уилоу.
- Да де, Уилоу.
Слушайте, момчета- Уилоу. Постъпихте правилно.
Сега искам да се приберете и да си посете реколтата.
- Довиждане, малката.
Моля те, грижи се за нея.
Давам ти думата си!
- Мегош, не бързай толкова!
- , Стига де!
Ако побързаме, можем да се приберем до утре сутринта. Ще бъдем герои.
- Мислиш ли?
- Разбира се.
"Вижте, Уилоу и Мегош се прибират.
Героите се завърнаха."
"Добре дошли, момчета. Заслужавате медали!"
- Да, медали.
Мегош-
- Дали постъпихме правилно?
- Абсолютно.
- Няма за какво да се притесняваш.
Откраднах бебето! Откраднах бебето!
- Ей, това е моето бебе!
- Спри! Почакай! Върни се!
На ляво бе. Тъпа птица. На ляво!
Духчета! Давай да се махаме оттук!
- Хайде, Мегош!
Ще им избягаме!
-Хей, грозен, хайде събуждай се!-
- Стой на място. Той е наш пленник.
Мегош, къде е бебето?
Доведете нелвините при мен.
Давай, нали я чу!
- Какво става?
- Траи, да не ти троша носа.
Ти си мой за да се забавлявам с теб.
Напред!
- Дай ми въжето.
От Къде- От Къде...
взехте бебето?
Откраднах го от един празноглав Дайкини.
Франджин, развържи нелвините.
-и престани да им досаждаш.
- Ти!
Добре дошли в моето кралсво.
- Радвам се да те срещна, Уилоу Ъгфууд.
- От къде ми знаеш името?
Елора Данан ми го каза.
Елора? Елора, Уилоу е тук.
- Но тя е още бебе.
- Тя е много специална.
Мойте духчета я търсят от както разбрахме че се е родила.
Елора Данан те избра да бъдеш нейн закрилник.
- Аз?
- Да ти. Тя те харесва.
Елора Данан знае че имаш смелостта да ни помогнеш.
Занеси жезълът ми на чародейката Намери Ризел.
Тя ще ви напътства, теб и Елора Данан до кралството Тир Аслин.
където добрият крал и кралицата ще се грижат за нея.
Нужен ви е войн за тази работа Аз съм никой.
Елора, аз не ти трябвам.
Кажи и. Дребен съм, дори за нелвин.
Ехо?
Елора Данън трябва да оцеле!
Тя трябва да изпълни съдбата си и да унищожи Кралица Бавморда,
Силите и нарастват като зараза.
Ако не бъде спряна, Бавморда ще определя живота...
във вашето село. на децата ви- На всички.
Всички същества с чисти сърца имат нужда от твоята помощ, Уилоу.
Изборът е твой.
- Хей, Мегош. Събуди се.
- Време е да се прибираш вкъщи.
- Вкъщи?
Слушай, Мегош. Кажи на Кая че я обичам.
- И мисля за нея всеки ден.
- Уилоу-
Кажи и че няма да позволя нищо лошо да се случи на бебето.
Сигурен ли си че знаеш какво правиш?
Надявам се.
Пази се.
- Знам пътя, Франджин.
- Да бе, ти винаги знаеш пътя.
-Аз съм шефа!
- Колко време ще отнеме да открием Ризел?
не много. Тя е заточена на един остров, отвъд тези хълмове.
- Тя е какво?
- Заточена...
от злата Кралица Бавморда.
Руул. Тъпако. Не му трябва да знае всичко.
- Че аз не съм му казал нищо.
- Да ама му каза достатъчно.
- изтърси за острова, за кралицата.
- Я почакайте.
Е?
За какво говорите? Какви са тези работи за мистериозен остров?
Не си играй с жезъла.
Чирлиндреа ти каза, че в него се крие огромна мощ.
Само велики вълшебници могат да го използват,
-А не някакъв тъп фъстък като теб.
- От тук.
-Не. Не мисля така.
- Добре де, от тук.
-пак не позна.
- Оттук.
- Оттук?
- Нали това казах.
- Оттук.
- Вие знаете ли пътя въобще?
- Ай сега, разбира се.
С нас като телохранители няма от какво да се притесняваш.
- Хайде вдигай го!
- А не няма да ходим там!
- Да ама на Елора и трябва мляко.
- А и сме мокри.
- Абе, дребчо знаеш ли кой командва тук а, аз!
- Ей, чу ли ме?
- Извинете? Извинете.
Да ви се намира малко мляко за това малко, гладно бебе?
Разкарай се, фъстък!
Разкарай се или ще те изпечем!
Виж ти!
Мога да изпробвам любовния елексир върху нея!
Франджин! Дай ми праха от разбити сърца, веднага.
- Дай ми го!
- Разкарай се!
Бая опасно е. пък и е на фейте!
Я по тихо! Да не искате да ни убият?
Ех, Руул! Ама само с тези фейски любовни елексири си играеш.
красавице!
- Очите ти! Мустаците ти!
- Трябва да те целуна!
-Руул!
Ех, този прах от разбити сърца!
Бира!
Тези хора са луди! Може да стане напечено!
Хайде! Побързай!
Мъжът ми идва!
Ако те хване. ще ни убие и двамата!
- Как изглеждам?
- Не ти!
Ти пък от къде се взе?
Знаех си че не трябва да ти вярвам.
Абе аз теб не те ли познавам? Дайкинът, от който задигнах бебето.
- Докато пикаеше!
- Скрии си лицето!
- Тук гъмжиш от духчета.
- Мразя духчета!
- Къде е, той? Къде?
- Здравей, скъпи.
Няма никой тук освен мен и... моята...
- Ще го убия!
- ...братовчедка. Хилда.
- Хилда?
- Хилда.
- О, Хилда!
- Това е съпругът ми, Лъг.
- Голям мъж.
- Да.
- Как я караш?
Хилда!
Хайде, сладурче. Не се срамувай.
- Хей! Върни ми я!
- Фъстъците са ужасни бавачки.
- Бавачки?
- Превъзбуждат се прекалено лесно.
Извинете! Купон ли има?
- Хей, хей, хей, хей!
- Моля, спрете.
Хайде де. Бий се като мъж!
- Искаш ли да ти направя бебе?
Много привлекателно предложение, но не, мерси.
Благодаря. Време е да си тръгвам.
- Чао, Хилда!
- Изкарайте ги навън.
- Хей! Размърдай се!
- Внимавай бе, простак!
- Излизайте!
Съберете всички бебета.
Това бебе там. Покажете ми ръката му.
Не не е то.
Ти! Ти ли си майката на детето?
- Да.
- Дай да го видя.
Не! Не и позволявай!
Заповядах ти нещо, жено!
Ти- Ти си... красива.
- и много силна.
- Мерси.
Ти не си жена!
- Скъпи, успокой се.
- Не е жена?
- Господа.
- Не е жена?
- Запознайте се с Лъг.
- След тях!
- Разкарай се от пътя!
- На конете!
- На конете!
Хей! Какво правиш?
Мадмартиган! Мадмартиган! Почакай!
- Не било жена!
- На конете!
Не ги изпускайте!
- Мадмартиган, спри!
- Какво?
Мадмартиган. Предупреждавам те-
-Приготви се да умреш!
Мадмартиган! Спри!
Франджин, помогни ми!
- Руул!
- Помощ!
Руул! Руул.
- Руул! Къде отиваш?
- Помогни ми!
- Издърпай ме.
- Нали това правя.
Да бе, дърпай!
Не можеш да я вземеш!
- Руул, не е смешно!
Помогни ми да отрежа въжето!
Уилоу, залегни!
Полудя ли?
Не можеш да препускаш с Елора така.
- Слизаме!
Задръж малко!
- Руул.
Тук спираме, дребосък.
Тъп, даикини. Кажи му да спре каруцата.
Мадмартиган! Никога повече не препускай толкова бързо с пеленаче в каруцата!
Току що спасих живота на това пеленаче!
Събрахте ли си мислите. Да вървим.
- Ти не бери грижа за мен. Добре съм.
- Хайде!
- Залегни!
Къде съм?
Руул, глупако. разкарай се от пътя!
-Франджин!
- По добре си вдигай парцалите, Уилоу.
Преди войниците да са се върнали.
-главата ми!
- Той не ни трябва, Елора.
Мадмартиган, почакай!
Прибери се в къщи, Уилоу! Това е опасен свят за теб.
Да, и за това ни трябва твоята помощ.
Помоща ми? Че тя за какво ви е?
Нали си вълшебник!
А ти си велик войн и боец.
и си десет пъти по голям от мен, тъпако!
Да не се опитваш да ми вгорчиш живота повече от колкото вече е?
- Побързайте! Кучета!
Виж, извинявай за одеве Ядосах се.
Нямаше да избягаме без теб.
Е, не очаквайте да ви помогна отново.
Добре! Тогава ние тръгваме насам! Към езерото!
Насам.
Ти да не си къркан бе, и като се натаралянкаш да забравяш...
- че аз командвам тук!
- да бе да ти командваш.
Добре. И сега накъде да вървим умнико?
Насам!
А, не! Натам тръгвам аз.
Добре де, добре. Може да дойдете с мен до езерото.
но само до там!
- Нали не отиваш на юг?
- Не, само до езерото.
Добре, Ей тъпчовци. Гладен съм. Изчезвайте да намерите яйца или нещо друго за ядене.
- Не ни е страх от теб!
- На бегом!
Кайл, откри ли детето?
Издирването продължава, кралице моя.
Защо, при цялото ми могъщество
при цялата мощ на моята армия,
и вие не можете да откриете едно малко дете?
Издирваме го дори в момента. Няма да отнеме много време.
Намерете детето. Намерете детето!
Времето изтича.
- Лека нощ.
Толкова е мила.
Когато мълчи.
Тя е истинска принцеса.
Да бе? а ти си велик вълшебник.
а пък аз съм краля на Кашмир.
Лягай да спиш, Уилоу.
Лека нощ, Мадмартиган.
Плъхове! Големи плъхове! Плъхове!
Плъхове! Плъ-
Руул, пак ли онзи глупав миши сън!
Уилоу?
Уилоу?
А ето те и теб.
Мадмартиган!
'Лека, Уилоу.
Насам! Насам!
Какво правиш?
Открих малко черна ряпа. Много и харесва!
Черна ряпа? Отгледал съм две деца.
На бебе ряпа не се дава.
Майка ми ни отгледа с черна ряпа.
Полезно е! От нея растат космите на гърдите.
- Нали. шушко?
- Тя не се казва Шушко.