Lord Of The Rings - The Two Towers (2002) (LOTR - The Two Towers CD1.sub) Свали субтитрите
Не можеш да преминеш!
- Гандалф!
Аз съм служител на Тайния огън, притежател на пламъка на Анор.
Върви си в Сянката!
Не ще ти помогне мрачният огън, о, пламък на Удун!
Ти не ще преминеш!
Не! Не!
Гандалф!
Бягайте, безумци!
Не!
Гандалф!
Гандалф!
Какво има, господин Фродо?
Нищо.
Просто сън.
::: Д В Е Т Е К У Л И :::
Виждаш ли дъното?
Не! Не поглеждай надолу, Сам! Просто продължавай!
Хванете го! Хванете го, господин Фродо!
Господин Фродо!
Май намерих дъното.
Тресавища и блата, и кой знае какво още.
Не е естествено. Нищо от това.
Какво има вътре?
- Нищо.
Просто малко подправки.
В случай, че си приготвим печено пиле за вечеря или нещо такова.
Печено пиле?!
Никога не се знае.
Сам. Скъпи ми Сам.
Много е специална. Най-добрата сол в цялото Графство.
Специална е наистина.
Малко късче от дома.
Не можем да оставим това тук, за някой който ни преследва.
Че кой ще ни последва тук долу, господин Фродо?
Жалко е наистина. Лейди Галадриел ми го подари.
Истинско елфско въже.
Е, нищо не може да се направи. Вързал съм го с един от моите възли.
Няма да се отвърже лесно.
Истинско елфско въже.
Мордор - единственото място от Средната земя, което не ти трябва по-отблизо.
И към което се стремим.
Но няма как да се доберем до него.
Приемете го, господин Фродо, загубени сме.
Едва ли Гандалф е мислел да минем оттук.
Той не мислеше много неща, Сам,...
... но те се случиха.
Господин Фродо?
Пак пръстенът, нали?
Става все по-тежък.
Каква храна ни остана?
- Чакайте да видя.
О, да! Прекрасно!
Питки от лембас. И вижте,...
Още питки от лембас.
Обикновено не обичам чужди храни,...
... но това не е лошо на вкус.
Нищо не може да съкруши духа ти, нали, Сам?
Тези дъждовни облаци мoгат.
Тук ми изглежда странно познато.
Да, защото вече сме били тук.
Вървим в кръг.
Каква е тази странна смрад?
Обзалагам се, че има някое тресавище наблизо.
Усещате ли я?
- Да.
Усещам я.
Не сме сами.
Те са крадци. Крадци.
Те са мръсни, малки крадци!
Къде е?
Къде е то?
Те го откраднаха от нас.
Безценното ми.
Проклети да са, ние ги мразим!
Наш е той и ние си го искаме!
Това е Жилото.
Виждал си го и преди...
... нали, Ам-гъл?
Пусни го или ще ти прережа гърлото.
То ни боли!
Боли ни!
То смразява нас.
Гадни елфи са го плели.
Махайте го от нас!
- Тихо!
Безнадеждно е. Всички орки в Мордор ще чуят тая врява.
Да го вържем и да го оставим.
- Не!
Това ще ни убие. Ще ни убие!
Ти и не заслужаваш повече.
Може би той заслужава да умре.
Но сега, като го гледам, наистина го съжалявам.
Ние бъдем добри с тях, ако те бъде добри с нас.
Махни го от нас.
Заклеваме се да правим каквото ти иска.
Заклеваме се!
Не мога да вярвам на твое обещание.
Заклеваме се...
... да служим на Господаря на Безценното.
Заклеваме се в...
... Безценното.
Ам-гъл. Ам-гъл.
Пръстенът е коварен. Той ще те държи отговорен за думите ти.
Да...
... в Безценното.
В Безценното.
Не ти вярвам!
Слез долу! Казах, долу!
- Сам!
Опитва се да ни измами.
Пуснем ли го, ще ни нападне в съня ни.
Знаеш пътя за Мордор.
- Да.
Бил си там и преди.
Да.
Ще ни отведеш при Черната Порта.
Към Портата, към Портата! Към Портата, господаря казва. Да!
Не! Няма да се върнем. Не там. Не при Него.
Не ще да ни принудят. Ам-гъл! Ам-гъл!
Но ние се заклехме да служим на Господаря на Безценното.
Не. Прах и пепел, жажда има там, и адски ями, ями, ями.
И орки, орки хиляди, безчет.
И всякога Окото Всемогъщо дебне, дебне.
Ей! Връщай се веднага! Върни се!
Ето! Какво Ви казвах?
Избяга, малкия злодей.
Дотук с обещанията му.
Насам, хобити.
Следвайте ни!
Мери!
Мери!
Закъснявате. Търпението на господарите ни е на свършване.
Той иска тези плъхове от Графството веднага.
Няма да слушам заповеди от някаква си оркска личинка.
Саруман ще си получи своето.
Ще му ги доведем.
Мери!
Мери? Събуди се.
Приятелят ми е зле.
Има нужда от вода. Моля ви!
Зле му е, така ли? Дайте му лекарство, момчета!
Престанете!
Не може да му се налочи!
Оставете го намира!
- Защо?
И ти ли искаш?
Дръж устата си затворена тогава.
Мери.
Здравей, Пип.
Ранен си.
- Добре съм.
Само се преструвах.
- Преструвал си се?
Видя ли? И теб прелъгах.
Не се тревожи за мен, Пипин.
Какво има? Какво надушваш?
Човешка плът.
Открили са следите ни.
Арагорн!
Тръгвайте!
Крачката им се забърза.
Трябва да са уловили миризмата ни.
Бързо!
Хайде, Гимли!
Три дни преследване.
Без почивка, без храна.
И без следа от нашата цел, но какво да кажат скалите голи.
Листата на Лотлориен не падат случайно.
Може да са още живи.
На по-малко от ден преднина са. Хайде.
Идвай, Гимли! Настигаме ги.
Не съм навикнал на планински кросове. Ние, джуджетата, сме родени спринтьори.
Най-опасни на къси разстояния.
Рохан.
Домът на повелителите на конете.
Нещо странно има тук.
Нещо зло закриля тези създания.
Насочва волята си срещу нас.
Леголас! Какво вижда елфския ти взор?
Обърнаха на североизток.
Водят хобитите в Исенгард.
Саруман.
Светът се променя.
Кой сега има силата да се изправи срещу армиите на Исенгард...
... и Мордор?
Кой ще се противопостави на мощта на Саурон и Саруман...
... и съюзът на Двете Кули.
Заедно, господарю мой Саурон,...
... ще владеем Средната земя.
Старият свят ще изгори в огъня на пещите.
Горите ще изчезват.
Нов ред ще се наложи.
Ще задвижим машината на войната с мечовете, копията...
и железните юмруци на орките.
Искам ги въоръжени и готови за поход до две седмици!
Но, господарю, прекалено много са!
Не можем да ги въоръжим навреме, не ни достигат ресурси.
Постройте бент, запрете реката, пещите да горят и нощ и ден.
Нямаме достатъчно дърва за да ги захраним.
Гората Ветроклин лежи пред дверите ни.
Изгорете я.
- Да.
Ще се бием за теб.
Закълни се.
Ще умрем за Саруман.
Конниците отнеха земите ви.
Изгониха ви в планините да живеете между скали.
Убийци!
Върнете си земята, която ви откраднаха.
Изгорете селата им!
Ще отстраним онези, които ни се противят.
Ще се започне от Рохан.
Твърде дълго тези селяни ви устояваха.
Но стига толкова.
Еотен! Еотен!
Вземи сестра си. Само двамата ще сте по-бързи.
Татко казва, че Еотен не може да язди Гарулф.
Много е голям за него.
Чуйте ме. Препукайте към Едорас и вдигнете тревога.
Разбрахте ли ме?
- Да, мамо.
Не искам да те оставям. Не искам да тръгваме, мамо.
Фреда, там ще ви намеря.
Бързо!
Тръгвай, дете.
Рохан, повелителю мой,...
... е готов да падне.
Теодред.
Намерете сина на краля!
Мордор ще плати за това.
- Тези орки не са дошли от Мордор.
Господарю Еомер, там!
Жив е.
Теодред.
Синът ти е ранен тежко, господарю.
Попаднали са в засада на орки.
Ако не защитим страната си, Саруман ще ни я вземе насила.
Това е лъжа.
Саруман Белия винаги е бил наш приятел и съюзник.
Грима.
Грима.
Грима.
Орките свободно кръстосват земите ни.
Непроверявани, необезпокоявани, убиващи на воля.
Орките носят бялата ръка на Саруман.
Защо заливаш с тез тревоги вече тревожния му разум?
Не виждаш ли?
Нима не виждаш, че чичо ти се измори...
... от войнствените ти брътвежи?
Брътвежи?
Откога Саруман те е купил?
Каква награда ти обеща, Грима?
Когато всички измрем, да вземеш своя дял от хазната?
Твърде дълго заглеждаш сестра ми.
Твърде дълго я дебнеш по стъпките й.
Много си наблюдателен, Еомер, сине на Еомунд.
Прекалено много.
Отсега нататък си прокуден от кралство Рохан...
... и всичките му владения под заплахата от незабавна смърт.
Тук нямаш вече власт.
Заповедите ти вече не важат.
Тези заповеди не са мои.
Те са на краля.
Той подписа тази сутрин.
Дишай. В това е разковничето.
Дишай.
Тичат, сякаш бичът на господарят им е зад гърбовете им.
Не отиваме и крачка по-далеч,...
... докато не си поемем дъх.
Запалете огън!
Мери!
Мери!
Май сгрешихме като напуснахме Графството, Пипин.
Какъв е този звук?
Дърветата.
Какво?
Помниш ли гората Ветроклин на границата с Коланова земя?
Преданията разказват, че имало нещо във водата, от което израствали по-високи...
... и оживявали.
Оживявали?
Дървета, които шепнат...
... говорят си едно с друго ...
... и дори се движат.
Гладен съм!
Не сме яли нищо, освен червясал хляб, за тези три скапани дни!
Да!
Защо да не похапнем малко мръвка?!
Ами те?!
Изглеждат сочни.
Те не са за ядене!
Ами краката им?
Няма да им трябват!
Изглеждат вкусни.
- Назад, измет такава!
Пленниците са за Саруман. Живи и невредими.
Живи?
Защо живи? Да не би да са за развлечение?
Те носят нещо. Оръжие от елфите.
Господарят се нуждае от него за войната.
Мислят, че Пръстенът е у нас.
Веднага що разберат, че не е, сме мъртви.
Само хапчица,...
... малко от хълбочето.
Изглежда, месо ще има в менюто, момчета!
Пипин.
Да вървим.
Хайде!
Викай за помощ!
Квичи!
Нямa кой да ви спаси сега!
Пипин!
Зората е червена.
Кръв се е проляла тази нощ.
Конници на Рохан,...
... какви са новините от Севера?
Що дирят елф, човек и джудже във владенията на Роханските ездачи?
Отговаряй бързо!
Кажи ми своето име, коннико,... ...и ще получиш моето!
Бих отсякъл главата ти, джудже,...
... ако беше малко по-високо от земята!
И би умрял преди да замахнеш.
Аз съм Арагорн, син на Араторн.
Това е Гимли, син на Глоин и Леголас от горите на Лотлориен.
Приятели сме на Рохан и на краля ви Теоден.
Теоден отдавна не разпознава приятеля от врага!
Дори собствения си род!
Саруман е отровил ума му...
... и е поел управата над тези земи.
Моите другари, останаха верни на Рохан.
И за това, бяхме прогонени!
Белият магьосник е лукав!
Броди из земите ни, говорят,
...предрешен като стар скитник с плащ забулен.
И навсякъде шпионите му се изплъзват от ръцете ни.
Ние не сме шпиони.
Преследваме група Урук-Хай поела на запад от планините.
Плениха двама наши приятели.
Урук-Хай са избити, изклахме ги през нощта.
Но те мъкнеха двама хобити. Не видяхте ли два хобита с тях?
Малки на ръст, ще ви се сторят колкото човешки деца.
Никого не пощадихме.
Телата събрахме на купчина и изгорихме.
Мъртви?
Съжалявам.
Азуфел! Арод!
Дано тези коне ви дарят с по-добра съдба от предишните си господари!
Сбогом.
Огледайте за приятелите си.
Но не таете надежда!
Тя е напуснала тези земи.
Поемаме на Север!
Един от малките им колани.
Предадохме ги.
Хобит е лежал тук.
И другият.
Пълзели са.
С вързани ръце.
Срязали са въжетата.
Избягали са насам.
И са били преследвани.
Коланът!
Бягай!
Следите се отдалечават от битката...
... в леса Ветроклин!
Ветроклин?
Що за лудост ги е завлякла там!?
Изгубихме ли го? Mисля, че го изгубихме.
Ще изтръгна и на двамата ви малките чревца!
Елате тук.
Дърветата! Покатери се на дърветата.
Изчезна!
Мери!!!
Ще изкормя търбуха ти, за храна на червеите!
Бягай, Мери!
Малки Орки, Хръм... Хум...
То говори, Мери, дървото говори!
Дърво?!
Аз не съм дърво!
Аз съм Ент!
Горският овчар.
Пастирът на леса!
Не му говори, Мери.
Не го насърчавай!
Дървобрад, зоват ме някои.
И на чия страна си?
Страна?
Не съм на ничия страна,...
... защото никой не е на моята страна, малки орки.
Никой не го е грижа за гората вече.
Не сме орки! Хобити сме!
Хобити?
Никога не съм чувал за хобити преди.
Звучи ми като оркска дяволия!
Идват с огън!
Идват с топори!
Мародерстват, трошат, палят...
...унищожават и превземат... Проклети да са!
Не, не разбираш! Ние сме хобити.
Полуръстове!
Жители на Графството!
Може и да сте,...
... а може и да не сте
Белият магьосник ще знае.
Белият магьосник?
Саруман.
Видяхте ли? Видяхте ли?
Преведохме ви отвъд.
Бързо хобити, бързо!
Голям късмет, че ви открихме!
Добър хобит.
Това е блато. Доведе ни направо в тресавището!
Блато... да, да...
Ела, господарю. Ще те преведем по безопасна пътека през мъглата!
Елате, хобити, елате. Трябва да сме бързи!
Сам я открих,...сам самичък,...
...пътеката през блатата.
Орките не я използват! Орките не я знаят!
Заобикалят отдалеч, мили наред!
Елате бързо!
Бързи, тихи като сенки трябва да сме.
Не ми харесва това място. Прекалено тихо е.
Ни звук ни стон, ни птичи крясък от цели два дни.
Не, няма пилета за ядене.
Няма хрускави пиленца.
Умираме от глад, да!
Гладни сме, да, безценни!
Ето!
Какво яде то?
Вкусно ли е?
Опитва се да ни задави!
Не можем да ядем храна на хобити!
Ще трябва да гладуваме!
Ами, гладувай тогава. И изчезвай оттук!
О, лош хобит.
Не го е грижа дали ще сме гладни.
Не го е грижа дори да умрем.
Не като господаря.
Господарят се грижи за нас.
Господарят знае.
Да.
Безценното.
Веднъж като захване,...
... никога не ще изпусне.
Не ме докосвай!
Има мъртви твари.
Мъртви лица във водата.
Всички са мъртви! Всички са прогнили!
Елфи и хора и орки.
Велика битка... отдавна отминала.
Блатото на Мъртвешките лица.
Да, да, това е името.
Оттук.
Не следвайте светлината!
Внимавайте, инак хобитите отиват долу при мъртвите...
...да палнат мънички свещици!
Фродо!
Ам-гъл?
- Не следвайте светлината!
Ам-гъл!
- Господин Фродо!
Добре ли сте?
Толкова бляссскав!
Толкова прекрасссен!
Безценното ни.
Какво каза?
Господарят трябва да почива.
Господарят трябва да пази силите си.
Кой си ти?
- Не е негова работа да пита за името ни!
ам-гъл... ам-гъл...
Гандалф ми разказа, че си от расата на водния народ.
Студено да е твоето сърце, и твоята ръка Изстинали бъдете странници, далече от дома.
Животът ти е бил тъжна история!
Не виждат те какво лежи напред, щом слънцето залезе и луната няма я навред.
Ти не си бил по-различен от хобит някога!
Нали?
Смеагол...
Как ме нарече?
Такова е било името ти нявга, нали?
Преди много време.
Името ми...
Името ми...
Смеагол.
Черни ездачи!
Скрийте се! Скрийте се!
Хайде, Фродо. Хайде!
Бързо! Ще ни зърнат!
Мислех ги за мъртви.
- Мъртви?
Не, не мож ги уби! Не.
Призраци!
Крилати призраци!
Зоват го!
Зоват безценното!
Г-н Фродо!?
- Всичко е наред.
Тук съм.
Бързо, хобити.
Черната Порта е много близо.
Оркска кръв.
Дирите са странни.
Въздухът е тягостен тук.
Тази гора е стара,...
...много стара.
Изпълнена със спомени.
... и гняв.
Дърветата разговарят помежду си.
Гимли!
Свали топора!
Те чувстват, приятелю.
Елфите са го започнали.
Събудили дърветата, научили ги да говорят.
Говорещи дървета.
Че за какво ще си говорят едни дървета?
Като изключим дупките на катериците.
Арагорн,... Има нещо там.
Какво виждаш?
Белият магьосник приближава.
Не го оставяйте да проговори. Ще ни омагьоса!
Трябва да сме бързи!
Вървите по следите на двама малки хобити.
Къде са те?
Преминаха оттук ден преди вчера.
Срещнаха някого, когото не очакваха.
Това задоволява ли те?
Кой си ти?
Покажи се!
Не може да бъде!
Прости ми.
Взех те за Саруман.
Аз съм Саруман.
Или по-скоро, Саруман, какъвто той бе някога.
Ти падна!
През огън...
...и вода.
От най-дълбоките подземия до най-високия връх...
... се борих с Балрог от Моргот!
Докато накрая повалих врага си...
и останките му се стовариха по склона на планината.
Тъмнината ме обгърна...
...загубих представа за съзнание и време,...
а звездното колело се въртеше над мен...
...и всеки ден бе дълъг като един живот човешки.
Но това не бе края.
Усетих живот в мен отново!
Бях върнат обратно,...
...додето свърши моята задача.
Гандалф.
Гандалф?
Да.
Така ме зовяха преди.
Гандалф Сивия.
Това бе името ми.
Гандалф.
Аз съм Гандалф Белия.
И се завърнах сред вас....
... в прелома на Съдбата.
Част от пътуването ви приключи. Сега е ред на друга.
Трябва да препуснем към Едорас с всички сили.
- Едорас?
Това не е малко път!
Чухме лоши вести за Рохан. Кралят му е болен.
Да, и лесно няма да го изцелим.
Значи, сме били толкоз път дотук за нищо?
Ще изоставим ли бедните хобити тук,...
... в тази страшна, тъмна, усойна, населена с дървета--?
Исках да кажа, прелестна,...
... възхитителна гора?
Беше нещо повече от чист късмет това, което доведе Мери и Пипин тук.
Велика сила е стаена тук от векове.
Идването на Мери и Пипин тук ще бъде като търкулването на малките камъчета,...
... предшестващи планинската лавина.
В едно не си се променил, скъпи приятелю.
Все още говориш със загадки.
На път е да се случи нещо, невиждано още от старите дни.
Ентите ще се пробудят...
и ще преоткрият силата си.
- Силата?!
О, това е добре.
Спри да се гнетиш, Господарю Джудже.
Мери и Пипин са в пълна безопасност.
Всъщност те ще са на по сигурно място, отколкото на теб се пише да бъдеш.
Този нов Гандалф е доста по-сърдит от стария.
Това е един от меарасите...
...освен погледът ми да ме лъже, замъглен от нечия магия.
Сенкогрив.
Той е предводител на конете...
... и мой добър приятел през много опасности.
О, как блести в косите ти цветът
По теб видях как греe
чист денят,
товар свещен, златочервен
като корона по твоята глава.
Толкова прекрасен куплет.
Далече ли е още?
- Хум...ра...хруум. Не бъдете нетърпеливи.
Може и далече да го наречете, вероятно.
Домът ми е надълбоко в гората...
близо до подножието планината.
Обещах на Гандалф да ви пазя.
И на безопасно място ще ви заведа.
Вярвам, че ще ви хареса и това.
То е от моите съчинения.
Чудесно.
Щом лято позлати света и под зелен покров,
дърветата сънуват сън - тъй стар и вечно нов,
щом крие свеж сумрак лесът,
и вятърът замре,
ела при мен,
ела при мен,
ела и виж, че тук е по-добре!
Спете, малки полуръстове.
Не се стряскайте от нощни звуци.
Спете чак до сутринта.
Имам работа за вършене в гората.
Имам много да зова. Много трябва да се отзоват.
Сянката надвисва над Ветроклин.
Унищожението на дърветата се приближава.
Забулената сянка, мъжделееща на изток придобива форма.
Саурон няма равен.
От върха на Барад-Дур, Окото наблюдава непрестанно.
Но той не е толкоз всемогъщ все още, че да е безстрашен.
Съмнение гризе съзнанието му.
Мълвата е достигнала до него.
Наследникът на Нуменор е жив все още.
Саурон се бои от теб, Арагорн.
Бои се, че ти може да се възправиш отново.
Затова той ще удари бързо и здраво светът на човеците.
Ще използва марионетката си Саруман за да унищожи Рохан.
Войната се задава.
Рохан трябва да се защити, и там лежи първото препятствие за нас,...
...защото Рохан е слаб и е готов да падне.
Поробено е съзнанието на краля, стар трик на Саруман.
Неговата власт над крал Теоден сега е силна.
Саурон и Саруман затягат хватката.
Но за тяхна изненада,...
... ние имаме едно предимство.
Пръстенът остава скрит.
И намеренията ни да го унищожим,...
... не са се разкрили в най-черните им мисли.
И така, оръжието на врага се приближава до Мордор,...
... в ръцете на един хобит.
С всеки ден то се приближава до огньовете на Съдбовния Връх.
Трябва да се доверим на Фродо.
Всичко сега зависи от бързината...
... и потайността на неговото начинание.
Не съжалявай за решението си да го изоставиш.
Фродо трябва да извърши това дело сам.
Той не е сам.
Сам тръгна с него.
Така ли?
Наистина ли? Добре.
Да, много добре.
Черната Порта на Мордор.
O, спаси ни.
Старикът ми би казал това-онова, ако ни видеше сега.
Господарят заповяда да му се покаже пътя до Мордор,...
...и добрият Смеагол направи каквото Господарят нареди.
Да, така е.
Значи, това беше.
Не можем да минем покрай тях.
Вижте!
Портата!
Отваря се.
Виждам път до долу.
Сам, не!
Господарю!
Не те карам да идваш с мен, Сам.
- Знам, г-н Фродо.
Съмнявам се, че елфическото наметало ще ни помогне там долу.
Сега!
- Не!
Не! Не, не, господарю!
Ще те хванат! Ще хванат...
Не му го носи!
Той иска Безценното.
Винаги ще го търси.
И Безценното иска да се върне при него.
Но не трябва да му позволим да си го вземе!
Не! Има и друг път!
По-таен, по-тъмен...
Защо не спомена за него преди?
- Защото господарят не попита.
- Готви ни нещо!
Искаш да кажеш, че има друг вход към Мордор?
Да, има пътека,...
... после стълба.
И след това,...
Тунел.
Той ни преведе дотук , Сам.
- Не, господин Фродо!
Досега удържа на думата си.
Не.
Покажи ни пътя, Смеагол.
Добрият Смеагол винаги помага.
Ехо?
Дървобрад?
Къде ли се е дянал?
Сънувах най-прекрасния си сън нощес.
Имаше огромно буре, пълно с пушилист.
И ние го изпушихме цялото. И тогава,...
... ти прилоша.
Бих дал всичко за едно дръпване от Стария Тоби.
Чу ли това?
Ето го пак.
Нещо не е наред. Хич даже не е.
Току-що каза нещо... на дървесен език.
Не, не съм. Само се протягах.
По-висок си!
Кой?
- Ти!
От кого?
- От мен!
Винаги съм бил по-висок от теб.
Пипин, всеки знае, че аз съм високия. А ти си дребния.
Моля те, Мери.
Ти си колко? Три стъпки и половина? Най-много!
А пък аз, аз съм три стъпки и две трети.
Три четвърти!
Три стъпки и три четвърти.
Ти стори нещо.
Мери, недей! Не го пий!
Мери!
Не, Дървобрад каза, че ти не трябва да пиеш от това.
Искам и аз!
- Може да е много опасно!
Дай ми го. Мери!
Какво става?!
Хванало е крака ми!
Мери!
Помощ!
Спри се ти!
Ти не трябваше да се събуждаш.
Яж пръстта. Копай дълбоко. Пий вода.
Заспивай пак.
Спри се ти!
Хайде, гората се събужда.
Не е безопасно.
Дърветата тук са диви и опасни.
Гняв бушува в техните сърца.
Черни са помислите им.
Силна е омразата им.
Биха ви наранили, ако могат.
Прекалено малко сме вече.
Прекалено малко сме ние, ентите, за да ги озаптяваме.
Защо сте толкоз малко, след като сте живели толкова дълго?
Нямате ли си дечица-енти?
- Хум... ра... хруум.
Няма дечица-енти от ужасно много време насам.
Защо така?
- Изгубихме ентругите.
О, съжалявам.
Как умряха?
- Умрели? Не.
Изгубихме ги.
И сега не можем да ги открием.
Предполагам, не сте съзирали ентруги в Графството?