It Runs In The Family (2003) (It.Runs.In.The.Family.DVDRiP.XViD-DEiTY.CD1.srt.txt) Свали субтитрите

It Runs In The Family (2003) (It.Runs.In.The.Family.DVDRiP.XViD-DEiTY.CD1.srt.txt)
Погледни през дясното ми рамо.
Добре.
Погледни през лявото ми рамо.
Много добре.
Знаете ли, г-н Громбърг...
няма да искате да чуете това...
но за човек на вашата възраст...
за по малко от година от както получихте инфаркт сте в прекрасна форма.
Ами, проклетия часовник.
Бум, бум, бум, бум... мивуна, секунда.
Кардиограмата ви показва, че нямате никакви усложнения.
Кръвното е... високо?
Вашето кръвно налягане? По-добро е от моето.
Ами черният ми дроб?
Черният ви дроб е в перфектно състояние.
- Бъбреците?
- Добре са.
- Ами това?
- Какво?
Какво е това?
Това е суха кожа, г-н Громбърг. Не е рак.
- Кажете, "A."
- A.
Все още ли се виждате с терапевта ви по говор?
Не. Тя говори по-лошо и от мен.
Добре, не ми се ще да ви го кажа, г-н Громбърг...
но изглежда, че ви остават още няколко добри години.
"Няколко добри години."
Откъде знаете? Говорихте ли с човека от отвъдното?
Хей, г-н Громбърг, каквоби могло да стане?
- Сенсей.
- Какво?
Сенсей. Карате сенсей.
Така ли? Вашият каратист виждал ли е някога чифт от тези преди?
Добро утро, на всички. Бих искала всички да ми помогнете да посрещнем...
вашата съученичка Абигейл Стейли.
Повечето от вас я познават от детската градина.
Има ли нещо, което искате да споделите с нас, господа?
Няма значение какво сте чули...
през последните два месеца...
Знам, че си мила и деликатна.
Нал така, г-н Купър?
Аби.
Какво, по дяволите, гледаш?
Какво, по дяволите, гледаш?
Громбърг, ще направя...
Громбърг, ще направя...
военното споразумение...
по време на срещата, нали?
Работя по това докато си говорим, Барни.
- Само проверявам.
- Разбира се.
Задник.
- Алекс?
- Да.
Жена ти е на втора линия.
По кое време пристигат военните?
- Всеки момент.
- Мамка му.
Да, Бек.
Здравей. Имам 5 минути между пациентите.
Трябваше ми малко здрав разум.
Ти ли се обади?
На говорителя ли съм?
Съжалявам, скъпа. Зает съм с тези военни.
Добре. не забравяй, че родителите ти идват в 18:00 часа.
Да не си посмял да закъснееш.
Ще доведат и чичо Стивън.
О, Господи. По-добре махни торбите.
Ще взема малко мацо на път за вкъщи...
след супната кухня.
- Добре, чао.
- Чао, скъпи.
Имаш ли минутка?
О, Деб, Деб, Деб, моля те.
Това е Розарио. Тя е снаха на...
Мария Елена, която чисти дома ми.
Приятно ми е да се запознаем, Розарио.
- Моля да ме извините...
- Розарио има проблем.
Тя живее с четиримата си сина...
сестра си, нейния съпруг, и техните три деца.
И нямат топла вода от три месеца.
И са изкарали зимата без парно.
Почти са успели.
Баща й е починал от плевмония.
Съжалявам. Съжалявам за баща ти...
но не знам какво искаш да направя.
Не съм бил обществен защитник от години.
Е, това е, което трябва да направиш.
Добре, Розарио. Добре.
Ще го погледна. Ще видя какво мога да направя?
Благодаря, господине. Много благодаря.
Няма проблеми.
Някой ще дойде ли да ви вземе, г-н Громбърг?
Да, внукът ми.
Ще ни уведомите, ако ви трябва такси, нали?
Не трябва да ходите.
Имам двама внука.
Ели е най-малкия. На единадесет е. Той е любимецът на татко.
А, Ашър е този, който ще ме вземе.
Не исках да го притеснявам, но синът ми настоя.
Ашър е много разточителен.
Прибран.
А, да, прибран.
Да. Прибран.
И вие ли сте измежду живите днес, г-н Громбърг?
Да, тук съм, човече. Питай. Какво искаш да знаеш?
Попитах ви дали имате да кажете нещо за...
напредъка на едноактовата пиеса на г-н Стейн...
"Трема евреи и един господин."
Да, да ви кажа истината, сър...
бях напълно разбит от това парче материал тук.
Искам да кажа, Стейн, в онази част, в която ти беше...
противник, който се опълчва срещу главния герой...
- Искам да кажа, това беше...
- За какво ковори той?
- Това беше жестоко.
- Това е нелепо.
Колко страници от усилената работа на г-н Стейн си прочел?
Добър въпрос.
Мисля, че стигнах до деветнадесета, сър.
- По-малко от двайсет?
- Г-н Едуардс.
Не е зле. Да, г-жо Малоуни.
Възхищавам ви се.
Някой друг откри ли гадната проява...
на анти-семитизъм, стичащ се от всяка страница, което е изключително обидно?
- Аз. Аз също я открих.
- Така ли... благодаря.
Съжалявам, но когато имаш еврейски герой...
който да играе на отгатване и посвещава десет страници...
на слабоумен опит да изрече думата "Холокост" ...
и да не осъди нацистите...
Моля?
Нямаш ли никакво чувство на благоприличие?
- Нямаш ли чувство за хумор?
- Хумор?
Как мога да бъда анти-семит? Аз бях измъчван.
О, съжалявам за това, момчета.
Баба ми е. Трябва да я взема.
Възможно ли е да си още по-непривлекателен?
Изглеждаш като маймуна, размазала се в собствените си лайна.
Някой трябва да те следва с тротинетка.
С тротнетка, а?
Добре, г-н Громбърг, покажете малко класа на излизане, ако обичате.
Да, сър.
- Внимавай, бе, човек.
- Йо, пич!
Добре, красиви дами...
днес имаме специално предложение.
Две чанти за деветдесет.
Ники каза, че е ги е купил за 120.
Е, за Ники две чанти са 120.
Но за Кати и Ерика двете са за 90.
Приемате ли чекове?
Само в брой, сладурче.
Нямам пари в брой.
По дяволите. Трябва да се махна оттук.
Но аз трябва да отида до ATM.
Не се тревожи. Ще ви взема друг път.
Виждате, д-р Громбърг...
на витрината има изложени чорапи.
Хубави, весели чорапи.
Има всеки цвят, който поискате.
Кашмир.
Освен това знам...
че в момента продавачката опакова десет чифта за мен.
Четресет кнта на чифт.
Това са много пари за чорапи.
Ноа купува ли ти специални подаръци?
Не си спомням последният път...
като се прибра, дали ми донесе нещо.
- Копеле.
- Сър?
Не, не ти.
Моя бивш партньор... Киплинг.
Той умря.
Най-после!
Тук сме, сър.
Стивън, брат ти е тук.
Ахой, капитане. Готов ли си да тръгваме?
Къде отиваме?
Пасха. Отиваме в Седър.
- Пасха?
- Да.
Не още, не още.
Риба?
Мама прави хубава риба.
Риба, да...
но не на мама.
А на Забар.
Снаха ми не може да готви.
Ау! Ау! Какво правят? Това е отвратително.
Не знаеш ли какво е това? Това е шейсет и девет.
Шейсет и девет е добре, но не е като оралния секс.
Махай се! Махни се, Шия!
Някой намокри ли си памперса днес?
Не. А ти?
Хей, ти. Ти си в класа на малката Аби Стейли, нали?
Кажи на малката Аби,...
че никога няма да довърши това, което е започнала.
Кажи й, че чаках твърде дълго и топките ми ще се пръснат.
Уау! Мис Благоприличност!
Боже, Громбърг. Следиш ли ме?
Да те следя? Защо да те следя?
Току що ме нарече маймуна, размазала се в собствените си лайна....
което всъщност си помислих, че е смешно.
Но, не, аз съм на път за града...
да взема баба ми.
Баба ти? О, моля те. Това са такива глупост.
Не, наистина. Понякога я взимам от диализата.
О, значи ме следиш, а аз искам да престанеш.
Знаеш ли какво, Пег? Извини ме.
Такъв идиот си, че направо не е за вярване.
О, майната ти.
- Не мисля така.
- Не, не, трябва да вървя.
Но преди да тръгна, позволи ми да взема номера ти.
Моля?
Телефонният ти номер. Искам да ти позвъня.
Не си получил съобщението, нали?
Какво трябва да направя, да кажа ва Найковете ти ли?
Просто ми дай номера си...
и ще престана да те притеснявам, става ли?
- На дъската е.
- Да, бе?
Под "не е на разположение."
Поне ми дай да те докосна.
По-късно.
Извинете, г-жа Гронбърг тук ли е?
Изпуснахте я. Качи се в таксито пред десет минути.
По дяволите! Добре ли беше?
Вижте, тя е стара. Костват й много усилия.
Ако не можете да сте тук навреме...
намерете някой, който може да я взима.
Каква е тая скапана порция? Сервирайте!
Каква е тая скапана порция? Сервирайте!
Всичко наред ли е, Сузи?
Обяснявам му, че не даваме второто ...
докато всички не са пркилючили с първото.
Тя не ми даде моркови.
Човек се нуждае от витамин E.
Витамин A, но си прав. Прави погледа бистър.
Но не можем да сервираме второто докато всички не са причлючили с първото.
Но аз ще ви кажа какво ще направя...
защо не седнете и не се наслаждавате на яденето?
Ще приготвя една порция.
И ако все още сте гладен, ще се върнете тук...
и тази порция ще седи и ще ви чака...
тук... точно тук.
Днес не сте ли победител?
- Трябва да ви дадат награда.
- Вече го направиха...
повечето съдове са измити. Като Киамаша през 1966.
Да, но колкото ти.
Колко добре изглеждаш, когато ги миеш.
- Чакай. Чакай малко.
- Какво?
О, не ми казвай, че не си го почувствал.
Какво да почувствам?
Искрите, които преминават между нас от седмици наред.
- Сузи...
- Цялата тази енергия...
търкането на съдовете.
- Сузи, Сузи.
- Какво?
Подмокрям се.
Хайде, знаеш, че съм женен, Сузи.
Да, знам, аз също съм омъжена.
Правиш само проблеми.
Но нали виждаш, че си заслужава така, че...
Мамка му. По дяволите.
Не мога да га направя.
В противен случай имам доказателство.
Ти каза, че ако все още съм гладен...
Сузи...
Благодаря, не. Малко ми е рано.
- Наздраве.
- Наздраве.
Добре, как мога да ти помогна?
Съдовете. И не чупи нищо.
Тази вечер си много щастлив, че ми помагаш.
Нарича се оцеляване, скъпа.
Мамо?
Да, скъпи?
Какъв квартал!
- Здравейте!
- Здрасти!
- Здрасти, мамо. Как си?
- Дай да те целуна.
- Благодаря.
- Благодаря.
Здрасти, чичо Стивън! Как си?
- Той не е глух.
- Здрасти, тате.
- Какво правиш?
- Не е глух.
Просто е побъркан.
- Къде са момчетата?
- Ели!
- Къде е Ашър?
- Ще дойде всеки момент.
Всички се преместиха в хола.
- Да ти донеса ли питие?
- Би било добре, благодаря.
Както обикновенно?
- Алекс.
- Да.
Тази година, ако обичаш, истинско вино.
- Мишел.
- Не харесваш...
кашерското вино, което ти сервирах ли, татко?
Преследваше ме през целия път до тук.
Поне ми дай вино, което мога да пия.
Ами, това е смисъла, добре казано, татко.
Ще ми донесеш ли текла докато си до нея?
Тя скача! Скача! Тя...
Стивън.
Бабо, дядо!
Дай пет.
Сега, Ели, това е важно.
Първо...
бърз удар по пищялкте му привлича вниманието.
После, използвайки дланта си, бам!
Удари го по устата.
Разби носа му чак до мозъка.
Мишел, какво му разказваш?
Не се тревожи, не се тревожи.
Краят ... коляно точно в семейните скъпоценности.
Мишел, моля те, въздържай се да пълниш главата на сина ми...
с тия кървави истории.
Всяко момче трябва да знае тези неща.
Всяко момче трябва да знае тези неща.
- Да, би трябвало.
- Да!
Не още, не още.
Винаги ли е бил такъв?
О, не скъпи.
Не, чичо Стивън беше страхотен военен.
Много смел. И много му отиваше униформата.
Хайде, всички заповядайте на масата.
Къде е Ашър?
Сигурно е по улиците.
Нека започнем. Той ще се присъедини като си дойде.
- Обноски на първобитен.
- Мамо, ти си тук.
- Благодаря, Мишел.
- Какво? Трябваше да е тук.
Още не. Стивън!
Още не.
"Благодарим Ти, O,Господи...
"владетел на вселената...
"Ти, който си сътворил плодовете и лозята."
Амин.
Само 1927!
Дай ми превареният...
Това е хлябът на нашето нещастие...
а това е афикомен.
Ще скрия афикомена... и да не мамите.
"Защо през всички останали вечери през годината...
"ядем хляб или мацо,...
"а тази вечер ядем само мацо?"
- Извинявай.
- Сега пък какво?
Извинявай, синко.
Алекс, трябва да го вземеш?
Може би е спешно.
Хей, внукът ми чете четирите въпроса!
- Ели, моля те. Съжалявам.
- Не, всичко е наред.
Не, не, не. Продължавай. Започни отначало.
Той пренебрегваше задълженята си във фирмата години наред.
- Той трябва да работи сега.
- Не сега, Мишел.
Чакай малко, чакай малко.
- Какво каза?
- Чу ме.
Ти ли ми говориш за задължения? Татко, знам всичко за задълженията.
Задълженията ми към семейството и към работата ми.
- Ами аз?
- Алекс, не започвай и ти.
Ти къде беше, а? Ти къде беше?
Поне направих усилия да бъда тук.
Ели, прочети го както го чувстваш.
- "Защо тази нощ..."
- Здравейте, всички.
Е, поне дойде преди Илая.
- Чичо Стивън, татко, мамо.
- Здравей, скъпи.
Хей, малко човече.
- Радвам се да те видя, сине.
- И аз се радвам да те видя, татко.
- Радвам се, че успя.
- Да, и аз също.
Искаш ли да знаеш дали някой друг иска последното парче?
Някой друг ще иска ли последното парче месо?
Не, благодаря.
Поне и друг тук харесва виното.
Угаждаш си.
Мамо, хубаво месо.
Най-добрата ми работа до сега, нали?
Чудесно е.
Какво е? Кажи ми, Стивън, кажи ми.
- Той добре ли е?
- Добре е.
Прекарва си добре.
Аби Стейли се върна днес.
- Кой?
- Какво, скъпи?
Аби Стейли... върна се в училище днес.
- Коя е тя?
- Какво е направила?
- Кой е направил?
- Това малко момиченце в неговия клас.
Тя избяга с по-голямо момче. Тя е на дванайсет години.
Това се случи в художественото училище?
- Деца да бягат?
- Ти поговори ли с нея?
Не, аз дори не я харесвам.
Тя си мисли, че е най-готината в класа.
Ако иска да бяга, това не ме засяга.
Би трябвало да си по-състрадателен.
Тя очевидно преминава през много труден период в момента.
Както и да е.
Ти мислил ли си за бягане?
Понякога.
Аз също бх избягал, от такова училище.
- Това ще помогне, Мишел.
- Хайде, татко, това е достатъчно.
Достатъчно!
Той го каза.
Браво на теб.
Искаш ли да ни кажеш защо не взе...
баба ти от диализата днес?
Алекс, обеща ми, че няма да кажеш нищо.
- Не е голяма работа.
- Мисля, че е голяма работа.
Ашър, искаме толкова малко от теб. Разчитаме на теб...
Знаеш ли колко сериозно е това?
Знаеш ли какво е диализа?
Да, татко, зная.
Бъбречната диализа е процес...
на филтриране на натрупаните необработени продукти на метаболизма...
от кръвта на пациента,...
чийто бъбреци не функционират правилно.
Вие чухте ли това?
Ако е прекалено голяма отговорност за теб...
Не искам да се караш с мен.
Когато бях на неговата възраст...
Аз издържах съпруга, дете...
О, това не е вярно, татко!
Когато си бил на неговата възраст аз още не съм бил роден.
Всички, хайде да забравим! Така да бъде!
Всъщност, имах интересно преживяване...
след като напуснах диализата.
- Какво стана?
- Качих се в таксито...
и отидох в старата сграда на майка ми.
- Защо го направи?
- Не се ли прибра?
Не съм сигурна. Аз просто...
Просто се озовах там.
Мисля, че е знак.
Скъпа, за какво, по дяволите, говориш?
Знак? Какъв знак?
- Виж, бабо, съжалявам.
- О, няма нищо, скъпи.
- Виж, бабо, съжалявам.
- О, няма нищо, скъпи.
Отивам да пресуша дракона.
- Да пресуши кое?
- Дракона, скъпи.
Не можеш винаги да бягаш от последиците, Ашър.
Рано или късно ще трябва да...
О, Боже.
Тихо, но бясно.
Печелиш! Печелиш! Предавам се.
Добре, ще го направим по твоя начин.
Какво?
Не съм казал, че можеш да влезеш.
Не съм и питал.
Е, каква е тайната ти, брато?
Всички тези дрън-дрън работи донесоха този звън?
Какво означава това?
Имаш си приятелка, а?
Не е твоя работа.
Хм. А, мушкаш ли я?
На единайсет съм.
На кой му дреме? Кажи ми, дали поне...
я зашлеви с червилото на старата Громбърг.
Още не, но ще го направя.
Така е добре, човече. Ела тук.
Колко момичета си изчукал?
- Нито едно.
- Нито едно?
Нито едно?
Сега, какво пък ще трябва да е това?
То е каквото искаш да бъде.
На теб на какво ти прилича?
На лайно.
Мишел! Той просто те провокира. Познаваш го.
Сега е художествен критик.
Здравей! Какво е било това място, фабрика за рисуване?
Мастилена фабрика, татко.
Странно място за отглеждане на деца, а?
Две хиляди кв. метра предполагаеми родители.
Искам да кажа, колко лошо може да бъде, татко?
Ето защо е социално неприспособен.
- Мишел!
- Това е.
Момчета, време е за афикомена!
Четиресет и девет години... Не знам как го правиш.
Не е честно. Преживял е много през изминалата година.
Тази година с нищо не е по-различна от всяка останала.
Той все още е гиляйджия. Освен тази година...
по-трудно е за него да формулира обидите си.
Кога ще се научиш да игнорираш...
нещата, които не харесваш в него...
и да подчертаваш онези, които са добри?
Той те обича.
Е, със сигурност има странен начн да го покаже.
Алекс, той няма да бъде тук завинаги.
Намерих ги! Уау, хиляди долари.
Какво?
Един за мен и един за Ашър.
Уау! Ти да не си късметлията?
Благодари на баба и дядо, че са толкова щедри.
- Благодаря, бабо.
- Няма нищо, скъпа.
Хей, моето момче, моето момче.
Иска ми се ти и Алекс да престанете.
Какво? Боже.
Те танцуват валс, Мишел.
Виж ги.
Не е ли великолепен?
Не мога да си спомня последният път, когато танцувахме заедно.
Хей, все още можем да видим края на играта.
Мислех си, че тази вечер никога няма да свърш.
- Какво?
- Чичо Стивън.
О, Боже. "Достатъчно! До..."
- Мислиш ли, че Ашър е малко замаян?
- Не.
Не знам. Трудно е да се каже, нали?
Винаги изглежда така.
Не ми харесва какво се случва с него.
- Чувствам, че го губим.
- Той е на 21, скъпа.
Иска ми се да говореше с нас.
Иска ми се и двамата да говореха с нас.
Какво общо има?
Какво става в малката му глава?
Не е толкова сложно.
Той моли за вдигане на седмичната му издръжка с 10 долара.
Единайсет годишно момче? Не мислиш ли, че е малко абсурдно?
Напълно. Това е висока топка.
Не това имах прадвид.
Нашият син доста се е разпрострял.
Не става въпрос за парите, Алекс.
Става въпрос за сина ни... и двамата...
да се чувстват удобно да говорят с нас.
Не можем да слушаме.
- Какво искаш да кежеш?
- Да си поговорят .
Ами, да.
- В сравнение с повечето двойки.
- Да.
Да.
Лека нощ, сладурче.
Ей, внмавай, къде отиваш!
- Твое дясно!
- Твое ляво!
О, съжалявам Сър, добре ли сте, сър?
- Добре ли сте, сър?
- Искате ли да седнете?
Искате ли да ме цапардосате?
- Махни се от мен.
- Извинете.
Как мина разходката, г-н Громбърг?
г-н Громбърг?
- Здрасти.
- Здрасти.
Не мога да го разбера тоя проклет и-мейл.
Изглежда, че Ели ми е пратил нещо...
но не мога да разбера как да му отговоря.
Използвай химикалка.
Мишел?
Паднах.
Добре ли си?
Евелин, нека ти дам един добър съвет...
никога не остарявай.
- Здрасти, Беки, скъпа.
- Здрасти, скъпи.
Знам, че искаш да пожелаеш на Ели късмет...
отдавна. Ето го и него.
Здрасти, татко.
Ели, успех, разбра ли?
Благодаря, татко. Ето ти мама.
Получих розите ти, скъпи. Много са естравагандни.
Честита годишнина, скъпа.
Двадесет и две години, а? Двадесет и две.
Честита годишнина и на теб.
Ще се видим по-късно. Чао.
Ще се видим довечера.
Обичам те.
Деб...
"малък бунт"?
Tова не е малък бунт.
Това е цяло въстание.
Можеш да се справиш. Просто бъди себе си.
Аз? O, говориш за оня тъп либерал...
който не е идвал на 86-та улица от години.
- Г-н Громбърг.
- Трябва да вървя, Деб. Чао.
Така, че заедно ще успеем...
не само като върнем парното и топлата вода...
- Какво си им казал?
- Не знам.
Просто ги попитах харесват ли им горещте душове.
Сигурно им харесват.
Ей, Ели!
Какво имаш? Какво имаш, Дрю?
Какво имаш, пич? Какво имаш, пич?
Добре, готов ли си за това, пич? Готов ли си за това?
Айде, признай си, пич. Проверяваш ме, а?
Харесва ли ти? Гледай, гледай.
Замести го! Замест го!
О, ти си толкова тъжно момче.
Ела тук.
Ела тук.
Извинете.
Ще ти кажа, човек.
Оня задник ме удари.
Май не е вярно.
Какво правш тук? Не трябва ли да си в клас?
Днес не ми се ходеше.
Какво, не мога да те изгоня ог час? Ами ти?
Това е за пети път този срок.
Поне някой брои.
Притеснявам се колко часа си пропуснал.
Ти си този, който губи обучението си, не аз.
Е, да, изглежда, че ще трябва да прекарам...
още една годна тук.
Получих писмо от секретаря...
и те искат да се мотая тук още една година.
Знаете ли, учениците ми са готни, така че няма значение.
Съжалявам, Ашър.
Да. Всичко е наред.
Ти какво очакваше?
- Мамка му, закъснявам. Трябва да вървя.
- Добре.
Дай си ръката.
- Кое?
- Ръката ти, глупако.
Добре.
Какво е това?
- Номера ми.
- Добре.
- Обади ми се.
- Добре.
Може би.
Това е гимназия.
О, ще се преструваш, че нищо не се е случило?
Нищо не се е случило.
Какво е това, защитата на Бил Клинтън?
Защото аз мога да се закълна, че нещо се случи.
Защо просто не ме довършиш?
Сузи, Сузи, аз съм поласкана.
- О, добре.
- Но трябва да го забравим.
Защото истинате е, че вината е по-силна от похотта.
Бях толкова горда с теб. Справяше се толкова добре.
Нека го сложим тук...
така, че когато татко си дойде да не го пропуне, нали?
Чудесно. Умирам от глад.
Ели, с татко ти си говорхме за твоята молба.
Няма проблем да ти даваме повече пари.
Знаем, че ги харчиш разумно.
Просто искаме да ни казваш...
повече за това, което си мислиш...
с думи.
- Знаете какво си мисля?
- Както и да е.
Просто искаме да знаеш...
че можеш да говорш с нас за каквото и да било...
за всичко, което си мислиш.
Няма нищо, което да кажеш и да ни разстрои.
Разбрано?
Ти и тате правили ли сте поза 69?
Както обикновенно ли, г-н Громбърг?
- Да.
- Добре.
- А за вас, г-жо Громбърг?
- И тя ще вземе обичайното.
Каква е добрата вечер, Бруно?
Ами, довечера... довечера, ще имаме "осо буко".
Много добре. Сервирано с картофи и броколи.
Имаме и телешка кайма сготвена с марсалско вино... много вкусно.
Аз ще взема обичайното, както обикновено.
О. Добро решение.
Поне дадох идеята да опиташ нещо ново...
понятие, което ти никога няма да разбереш.
Хайде на направим представянето.
О, може би, ще има някаква работа за най-големият ни син.
О, боже? Мога само да се надявам.
Чакай малко. Първо дамите.
Може би съм егоистичен, стснат адвокат...
но все още съм джентълмен.
Господ знае откъде си го научил.
- Майка ми, разбира се.
- Разбира се.
По поръчка е. Има си автоматичен бутон...
автоматична бродерия.
Това малко нещо може да прави всичко.
Казва се Пфаф.
Шивачна машна.
Аз...
Благодаря.
Добре, почакайте.
- Не. Не, не, не.
- Винаги си казвала...
че искаш да моделираш твой собствени дрехи, нали?
- Така ли?
- Да.
Благодаря, скъпи.
Боже, не знам кога ще намеря време...
но, ще намеря. Ще намеря време.
Отвори твоя.
О. Мисля, че аз съм победителя тази година.
Това е толкова меко... толкова меко.
Кашмир. О. С какво съм заслужил това?
Ами, нямам представа.
Виж под чорапите.
- Флоренця?
- Помислих си, че двамата...
мажем да отидем във Флоренция.
Втори меден месец.
Скъпи, благодаря ти. Много благодаря.
По дяволите.
- Барни.
- Иди да го вземеш.
Не. Да върви по дяволите.
Поех нов случай.
Военното описание на беше ли достатъчно за теб?
Това е извънредно.
Работя по една наемна стачка в Харлем.
О, скъпи.
Това е най-хубавото нещо, което съм чувала от години.
Ашър.
Ашър? Ашър!
Оо, кво става? Ей, йо, нека влезе, човече.
Ей, хайде.
- Между другото...
- Какво е това?
- Това е Кати.
- Знам това, скъпи.
Просто ти напомням... за сутринта.
Може ли да те попитам нещо?
Каквото искаш, Кати.
Чий е този номер?
Какво? Този номер тук...
е номера на пожарната в болницата Синай.
Нали знаеш, в случай, че довечера стане прекалено напечено.
Какво, по дяволите, става тук, Алекс?
Проституция, наркотици, рок енд рол.
Току що ни се обади Уаксман от Военното.
И? Оправил ли си е фъфленето?
- Да не си се побъркал?
- Ще ни извините ли, моля?
Не и докато не се осведомя, не.
Ти току що прие противоположното предложение против наш клиенто.
- Какво искаш да кажеш?
- Какво искам да кажа?
Думата "усърдност" говори ли ти нещо?
Този проект, който ти прецака...
с твоето проклето възнаграждение ...
случайно е собственост на военните.
Те заплашват да закрият съвета.
Това са 9 милиона долара приход за фирмата... 9 милиона.
Те нарушават закона, Барни.
Добро утро, Барни.
- Какво е това?
- Казнат се пупусас.
От Розарио са.
Трябва ли да ти напомням, че доходите ни...
не идват от тортили(мексиканска питка)?
Пупусас.
Отстранен си от сделката с военните.
Имайки предвид фактите, това е най-доброто решение.
Защо не ме отстраните от всичко?
- Какво беше това?
- Нищо.
Виж, Алекс, само защото си успял...
да станеш партньор, не означава...
че нямаш задължения към тази фирма.
Това е твърде голям провал, за да го пренебрегваме...
дори и за сина на съдружника. Ясно?
По дяволите, татко.
Алекс, Ашър ти се обажда.
Ей, Аш, къде те хванах?
В библиотеката.
О, какво правят, търкалят бъчви ли?
Не, татко. Просто понаписвам нещо.
Това е добре. Това е добре.
Нали знаеш, че с радост бих прочел нещо от теб...
когато стане готово.
Това е страхотно, тате. Оценявам го.
How's that job hunt coming?
Виж, тате, закъснявам за час...
Аш, Аш, не това е причината да ти се обадя.
Исках да разбера дали искаш да дойдеш на мача довечера.
Имам два билета?
Можем да вземем и малко бири.
Не мога.
Аш, говоря за Янките... места в ложата.
Виж, татко,, не мога да отида, разбраш ли?
Съжалявам. Ще ти се обадя.
Какво по дяволите?
Ей, гледам Янките. Изключи това нещо.
Да вървим.
Горе. Ще танцуваме.
- Ти си луд?
- Just about.
Ето защо ще изключиш това проклето нещо...
и ще танцуваш с мен.
Изключи го, Мишел. Това не е изключено.
А ако опитам
Все още не мога да скрия любовта си към теб.
Аз също исках да видя играта.
- Прегърни ме.
- Прегръщам те.
Не, глупак такъв.
Прегърни ме, сякаш ме обичаш.
Така. Така е по-добре.