Shelter Island (2003) (Shelter.Island.2003.DVDRip.XviD-DoNE.srt) Свали субтитрите
Аз съм легенда. И обичам Кока Кола...
Не се нуждая от представяне, от биография, нито от резюме...
Печелила съм NCAA. Шампионата в Първа дивизия...
открития шампионат за жени на US и имам 16 победи от LPGA.
Всичко това съществува в света на пазара на усещанията...
в съзнанието на клиента, или пейзажа.
Усещането е реалност. Всичко останало е илюзия.
Но това не е защото говоря тук пред вас.
Има много преуспели жени като мен.
Нищо не е реално освен това, което ние очакваме да е такова.
Ние го правим реално...
Аз съм тук, защото съм повече от всичките ми постижения събрани заедно.
Аз съм история... Света принадлежи...
на тези които контролират марката... Репутация...
За добро или за лошо... Марка...
Майка, ябълков пай, съседката...
всички са американско, Майкъл Джордън и Елвис...
Аз харесвам Найк и Кока Кола... Нека се представя...
Аз съм марката Луис...
и вярвам че в тази стая тук, има марки Боб...
и марка Сю, и марка каквото и да е вашето име.
B.Y.O.B.: Бъди своя собствен марка. Създай историята, легендата...
създай мита, който живее във всеки от вас.
Това сте вие, рекламен и маркетингов специалист...
който кара света да се върти. Вие можете да накарате хората да си купят...
всичко каквото искате. Ние всички сме овце, чакащи да бъдат поведени...
Това изтриване на съзнанието ли е? Да.
Добро ли е или лошо?
Това зависи от този, който управлява марката.
Майка Тереза, Осама Бин Ладен, Коледното зайче, Енрон.
Всички марки... Можете да посетите brandlou.com или AOL
ключовата дума е М-Луи и си купете моята "Създай своя собствена марка"...
и Силата на визуализацията, видео и аудио касети.
И успех.
Ти си късметлия Дък, защото ще седиш до мен тази вечер.
Чудесно. Значи мислиш, че този светъл стик...
- ще ме направи победител на игрището?
- Мисля, че това е твоя шанс...
не клубът, който те отдалечава от там.
Харесва ми апартамента ти. Има чудесна гледка.
- Радвам се, че успя да дойдеш.
- Щях да успея с два...
оставаха около 180 м. Права посока.
Знаеш обаче как става... изтървах всичките 5. Възмутен съм...
Лу, ако повториш турнето говорейки обещания...
и одобрения те ще се удвоят.
И като спечелиш те пак ще се удвоят!
Това не е причина Лу да повтори турнето.
- Джоел знае това, скъпа.
- Кажи ми честно, Лу...
тази образни средства, които ти продаваш наистина ли вършат работа?
Елис, знаеш ли по колко пъти на ден описвам себе си?
Удрям топките към дупката на игрището?
Уцелвайки пясъчните клопки за да съм по-близо до целта?
- Хиляди.
- Правилно, хиляди.
Защо не й продадеш твоите касети, Лу?
Или по-добре й дай телефонния си номер.
Те наистина са много подходящи...
- когато страдаш от безсъние.
- Нещо против ли имаш, Карли?
Знаеш, че харесвам касетите ти. Чудесни са.
Те наистина са фантастични, Карли.
- Скъпа. Така е.
- Баскетболният ми треньор казваше:
''Трябва първо да я вземеш преди да я вкараш!''
- Джоел, млъквай.
- Извинете нетактичния ми съпруг.
Намирам тези образни средства за много интересни.
- Били са тествани.
- В Станфорд бяха тествани...
от три групи от хора избрани свободно.
Първата група се упражнява всеки ден в салона. Втората група...
се упражнява само с нагледните средства...
а третата не се упражнява въобще.
Значи едната група се упражнява действително, а другата...
- само в съзнанието си...
- Точно така.
И откриха, че групата, която се упражнява само в съзнанието си...
показа 30% по-добър резултат от групата, която...
- се упражняваше в салона.
- Трябваше да пробваме с голф играчи.
- Дък...
- Да, скъпа.
- Лу е голф състезател не психолог.
- Има ли някакви книги...
които би препоръчала?
- Извинявай, какво каза?
- Тя попита дали има някои...
- добри книги по въпроса?
- Разбира се, може да пробваш...
- "Виж това! Направи го!" от Донофрио.
- Направих експеримент...
със захвата си. Лу, мислиш ли, че държа показалеца твърде далеко?
Може по-късно да идем в клуба и да проверим.
- И благодаря много за касетите.
- Удоволствието е мое.
- Беше ми приятно да ви видя.
- Следващия път е у дома.
- Добре. Съгласни сме.
- Довиждане.
Ще се видим скоро. Довиждане.
- Довиждане.
- Довиждане.
- Здравей.
- Здравей, скъпа.
Някакви решения?
- За какво?
- За ново представяне.
Все още мисля.
Мога да го направя физически. Това просто е друго нещо...
Няма друга жена с твоето шофиране и въздействие.
Може би.
Трябва да платя осигуровките при зъболекаря днес...
и имаме среща...
с бизнес управителя относно кредита.
Скъпа, денят ми е претрупан ти се погрижи.
- Сигурна ли си?
- Да.
Ризите от химическото са в килера...
Уредих виното и обслужването за утрешната вечеря.
Ти си ангел.
Какво щях да правя без теб?
- Щеше да забравиш това.
- Разбира се.
Обиците правят външния вид. как са?
- Перфектно. Чудесни са.
- Благодаря.
Обичам те.
И аз те обичам.
Добре, какво мислиш?
Не знам коя марка да избера.
Коя мислиш, че е по-добра.
Като марката Лу. Ти също може да си марка Лу.
Престани. Хей, скъпа. Как мина?
Нормално.
- Чудесно.
- Здравей, Лу.
Карли.
Тъкмо разглеждахме мострите за столовата...
за къщата в провинцията и исках да знам какво мислиш ти...
Харесва ми синьото или това бамбуковото.
Ти избери скъпа, само гледай да се вместят в бюджета.
Хайде, Лу. Не предпочиташ ли единия от двата?
Не можеш ли да го визуализираш?
Карли, не се ебавай с мен.
Толкова си безчувствена.
Аз съм виновна.
Отново.
Помощ, някой да ни помогне!
Какво правиш? Аз ще я нося.
- Добре съм.
- Не си добре...
Ще изчезне след няколко седмици.
Хайде, дай го.
- Какво?
- Знаеш какво.
Остава тук.
Казах без обаждания. Отиваме да си починем.
- Да, мадам.
- След вас.
Какво?
Нищо.
Здравейте дами...
не сте дошли тук да си купите цветя, нали?
Знаете, че има бирен фестивал.
Така ли? Ами ние...
- трябва да излезем от града.
- Къде сте отседнали?
Имаме къща на върха на Бейбъри.
Купили сте къщата на Харис... хубаво местенце.
- Благодаря.
- Но внимавайте...
времето няма да е хубаво. А това се намира...
- по средата на нищото.
- Знаем. Благодарим все пак.
Не ви ли познавам? Разбира се, Сладката Луи Делмере.
Най-добрия замах в лигата. Спомних си...
- Спомних си, красива сте.
- Знаете ли опитваме се...
- да не се набиваме на очи...
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
- Да вървим.
Шайтър Грийнс е нашето малко игрище за голф...
наистина не е от най-добрите. Но знаете ли...
предполага се, че ще има хубаво време след бурята.
Може да поиграя малко голф и може вие и аз...
- да изиграем една игра.
- Не този път.
Сладката Луи и "Закона", хайде. Не може да бъде.
- Не този път.
- Сигурна ли сте?
- Сигурна съм.
- Дамата каза "не".
- Правилно "не". Съжалявам.
- Добре. До скоро.
Добре, благодаря.
Само да попитам нещо...
Искам да попитам това. Когато съм в пясъчно петно...
Знаете ли? Обещавам...
че ще продължим този разговор. Ще го продължим...
ще си вземем по бира и ще поговорим. Но не точно сега.
Да, извинете. Вие двете изглеждате добре.
- Двете заедно...
- Добре.
Приятно е за окото. Приятно е за окото, повече от всичко.
- Повече от всичко какво?
- Повече от всичко каквото и да е.
Знаете ли трябва да вървим?
- Е, благодаря ви.
- За какво?
За гледката. Мъжете се оглеждат, нали? Ние си въобразяваме.
Точно това правим...
и вие ми дадохте нещо върху, което по-късно ще си въобразявам.
- И какво ще бъде това
- В главата ми. Нали разбирате?
Всичко е тук в главата ми. Разбирате ме, нали? Щрак...Щрак...Щрак
- Какво правите?
- Обработвам. Обработвам.
В главата ми, всичко се обработва тук.
- Това е чудесно.
- Добре, забавлявайте се.
До скоро.
Щрак...
Щрак... Щрак.
- Чудесно, тя все още е тук.
- Предполагам, че ще и трябва доста докато приключи.
- Струва ми се спокойно.
- Ще я изпратя...
колкото се може по-скоро. Спести ни доста пари...
като свърши работата. Аз ще взема чантите.
Добре.
- Как си?
- Всичко е наред.
- Здравейте.
- Здравей. Как си?
- Здравей, Лу.
- Здравей.
- Не се тревожи. Тръгвам си.
- Това е то.
- Това е.
- Изглежда чудесно.
- Харесва ли ти?
- Да, фантастично е.
Толкова се радвам, скъпа.
Работиш до късно не трябва да стоиш до толкова.
Имали сте такова ужасно преживяване...
- това е най-малкото, което мога да направя.
- Много мило, скъпа...
Благодаря.
Радвам се, че направих това.
Предполагам, че няма да имате нищо против да оставя някои неща тук.
- Няма проблеми.
- Това са само материали...
за другата стая. Ще приключа с нея другата седмица.
- Сама ли направи всичко това.
- Не, скъпа представих си го.
Това е забавно.
Тогава ще работя с нови материали.
Точно така.
Наистина исках да ти покажа плановете...
за спалнята, но трябва да тръгвам преди да е започнала бурята
Това е много добра идея. Благодарим за...
Тя се готви да направи нещо велико някой ден.
Ще те изпратя.
Оставям ви двете във вашето семейно блаженство.
- Обади ми се.
- Разбира се. Винаги.
Спокойствие преди буря. Развързала ти се е обувката.
Ей, твоята също.
Чакай да я завържа. Добре...
Ще бъде хубаво и тихо. Ще се видим после.
Връщам се след минута.
Всичко е наред. Това съм аз.
Какво за Бога правите тук?
Исках само да се уверя, че сте добре.
- Защо не използвахте предната врата?
- Не исках да ви изплаша...
- Наистина съжалявам.
- Какво по дяволите правите тук...
Мисля че видях нещо...
и дойдох да проверя, че всичко с вас момичета...
тук е наред и ако искате ще проверя
останалата част от къщата и ще се уверя, че...
- Не.
- Ами, бурята...
наистина се приближава доста бързо, а аз имам още къщи за проверка.
- Ами направете го.
- Пазете се.
- Добре ли си?
- Да. А ти?
Ветровито е вън.
Знаеш ли...
Иска ми се да бъда като теб.
Защо винаги искаш да си като мен?
- Какво толкова съм постигнала?
- Не, не ме разбираш.
Ти си спокойна.
Няма какво повече да искаш от живота от това, което имаш.
Искаш да си като мен, защото няма стремежи?
Не, защото аз винаги съм пренатоварена с подготовката...
на това, което следва... следващия турнир...следващата касета.
А ти си щастлива от това, което имаш.
Много отдавна научих тази тайна...
да си щастлив е просто да вярваш че е така.
Обади се на 911.
Телефона не работи.
- Къде съм?
- Всичко е наред...
- Падна пред вратата ни.
- Къде са ми дрехите?
Всичките ти неща са в сушилнята.
Лодката ми се удари в скала.
Нищо не се виждаше.
Може би едно питие ще помогне.
Разбира се... Поне няма да навреди.
Ще потърся нещо, което може да облечеш.
Ето.
Благодаря.
Мога ли да ползвам телефона?
Не работи.
Ето... тези ще станат.
Как се казвате?
Аз съм Луис. Лу. Това е Алекс.
Аз съм Лени.
Щом изсъхнат дрехите ти ще те откарам до града.
- Ще проверя пералнята.
- Да.
Навън е ужасно.
Североизточния може да е брутален.
Ще ти взема нещо за ядене.
Какво правеше навън в това време?
Търсех храна. Така се прехранвам.
Но ти си знаел, че бурята идва, нали?
Мислих, че имам повече време. Настигна ме.
Какво те държи навън в такова време?
Аз съм крадец и мошеник.
Така ли?
Продавам продукти на такива като теб на тройна цена.
Винаги има такива, които плащат за това.
Какво ловиш?
Миди.
Миди?
Не знаех, че има миди по това време на годината?
Има ги цяла година.
Искаш ли малко? Става.
Сигурна ли си?
А между ловенето...се поддържам във форма. Пипни?
Да виждам.
Пипни. Хайде.
Кой те удари?
Ударих се в душа.
Както и да е...
Ами ти
с какво се занимаваш? Можеш да си позволиш място като това
и жена като нея. Тя е твоя жена, нали?
Да. Но тя не върви с мястото.
Не е ли хубаво.
Аз съм мотивационен говорител. Бях в LPGA.
Била си ченге.
- Бях състезател по голф.
- Състезател по голф?
- Ти ли спечели това?
- Да.
Голф Шампионат за жени.
Винаги съм искал да бъда бейзболен играч.
Американската игра.
Може пак да го кажеш.
Добър удар.
Просто трябва да повярваш.
Ти си истинския шампион.
Добре изглеждаш.
Поддържам форма.
Хайде да се състезаваме.
- Не, сериозно.
- Махай се.
Забрави.
- Хайде.
- Казах ти, не искам.
Ще бъде забавно.
Не искаш да ядеш този боклук, сега и това.
Хубаво е, нали?
Вероятно няма смисъл. Ти си жена не можеш да ме биеш.
Хайде
Без измами.
- Ще броя до три.
- Не аз ще броя.
1 ... 2...
3!
Хайде...
покажи какво можеш, хайде... Давай!
- Силна си.
- Гледай сега.
- Измами ме!
- Не.
- Направи го.
- Не .
Използва двете си ръце и даже се изправи.
Губещ! Губещ! Ловецът на миди загуби!
Тази бира май те хвана.
Кой победи?
- Кой победи?
- Пияна ли си?
- Така ли?
- Хайде стига.
Кажи кой победи?
Ти.
Ти наистина си луда мадама.
Опитвам се.
- Сигурно ви е трудно на вас двете.
- Защо?
Да живеете в това консервативно общество.
Мъжете сигурно постоянно ви нападат, мислейки...
- че може да направите тройка.
- Така ли?
- Мъжете правят ли така.
- Някой.
Аз мисля, че тези тройки малко се надценяват.
Открих, че задника ми е леко разранен...
на другата сутрин.
Ти си готин човек.
Рядко ми се случва да срещна жена, с която ми е приятно.
Не си прави илюзии, красавецо. Защото аз цена добрите жени...
много повече отколкото ти.
Какво става?
- Само се забавлявахме.
- Да забавлявахме се.
Тук си за да почиваш. Трябва да се възстановиш.
Много добре те чух. Мамо.
Чудесно. Ела ми помогни с пералнята.
- Пералнята?
- Да, пералнята.
Ok.
Виждам кой е мъжа в семейството!
Какво?
Искам той веднага да изчезне от тук.
Добре, ще го закарам до града.
Като ученици сте. Кълна се...
- Скъпа.
- Недей.
Трябва да вървим. Облечи се.
Благодаря.
Не ти пука нали? Все едно се преобличам пред мъже.
Голямо усилие ми коства да гледам как се преобличаш, Лени.
Не разбирам. Вървеше нормално сутринта.
Тези английски коли имат проблеми с ел. инсталацията...
- в дъждовно време.
- Преминала е повече от...
пет хиляди мили.
Нека да изсъхне. Сутринта ще е наред.
Може да спиш в тази стая. Има чаршафи...
кърпи, одеала, всичко. Ще те закарам утре. Лека нощ.
Как така ще остане?
Не можем да го изхвърлим в тази буря. Това е неприемливо.
Какво може да направим?
- Не се чувствам в безопасност.
- Скъпа...
Той е нормален. Той е нормален.
Не можем да го изритаме да замръзне навън. Не мога...
моля те, мила.
Ти ме накара да си оставя телефона.
Ще сложа стол.
Да, ние очакваме всичко от една личност.
Не може да очакваме общуване, романтика, създаване на семейство...
майка, баща, прислужница, психиатър...
и социален директор всички от един източник.
Това е нереално.
И нереалните цели накрая, ни оставят да се чувстваме пусти.
По-добре да става скоро. Не го искам тук и минута повече...
- Спи повече отколкото трябва.
- Сигурно е изморен.
Обичам да гледам как удряш топките.
Да, но линията беше заета цяла нощ.
Бихте ли проверили за някакви проблеми?
- Добро утро влюбени птички.
- Добро утро.
Добре ли спа?
Като къпан.
Ти определено си гледка за болните очи рано сутринта.
Ти си късметлийка, Лу
Как се чувстваш, Лени
Разранен, но съм добре. Телефона работи ли вече?
Не.
- А колата?
- Да. Запали.
Интересно, един от кабелите на акумулатора беше прекъснат.
Сигурно е станало от бурята.
Сигурно.
Сигурно можеш да го пратиш много на далеко.
Тя има дарба.
- Можеш да го повториш.
- Знаеш ли?
Ще направя яйца. Няма да са много.
Как не можете да изпратите никого преди Понеделник!
Приятелките ми са по средата на нищото.
А ако нещо се случи. Те се нуждаят от телефон.
Разбрах това.
Разбирам, но представете си, че аз мога да се окажа...
човек, който би извършил престъпление през това време.
Не е ли мило...
Приятелката ти беше изумена от начина по който...
държиш свика си.
- Това е забавно.
- Добре. Слушай?
Обличай се. Ние ще направим закуска...
И ще те закарам до града.
Добре, значи ще се опитате да изпратите някой днес.
Обещавате. Добре. Наистина оценявам това, много ви благодаря.
- Е Лу, каква е твоята история?
- Моята история?
Да. Как дойде тук? Това е място във твоя живот.
Няма много за разказване.
Стига, плуваш в пари, имаш прекрасна жена...
ти живееш живот от мечтите.
Нещата вървят добре.
Може ли да те питам нещо.
Никога не съм имал връзка, в която не съм лъгал.
Опитах се. Дори беше преди няколко месеца.
- Трябва да получиш медал!
- За мен...
важно е да натискам спусъка.
Искам просто да се прибера у дома. Разбираш ли ме?
Не точно.
Разбира се...
Аз никога съм нямал жена като твоята.
Е Лени, нито пък аз преди да я срещна.
Тя не е просто красива, тя е класика.
Никога не съм виждал друга като нея.
- Хайде да спрем до тук.
- Ако вие двете...
някога поискате да имате деца и се нуждаете от донор.
Аз съм готов - доброволен и способен.
- Да, не се самозалъгвай.
- Много способен.
Да, ще бъдеш някъде в този списък.
От кога сте заедно?
- От две години.
- Къде я срещна?
На пресконференция за оповестяване на някаква сделка.
- Каква сделка?
- Има ли значение?
За индосиране на житните култури.
- Това ли е?
- Това е.
Беше там с някакъв тип.
И просто се случи.
Предполагам, че не си я запленила с подписването...
на тази голяма сделка.
Винаги ли ти се иска да кривнеш в страни дори да си...
с жена като тази?
Защото за мен...
всеки път като видя жена и знам, че не мога да си я позволя, успокоявам себе си
мислейки си, че някъде има някой...
който е уморен да чука това.
Не и аз.
Така ли?
Хубаво ли е?
Така е, знаех си.
Знаех си!
Сигурно за това казват:
''Мъжът е толкова верен, колкото неговите избраници.''
Ти си късметлийка.
Хей, какво е това? Виж се!
Жена на годината.
Ти си като една искрена знаменитост. Може ли да го задържа?
Ще ми дадеш ли автограф?
Време е да тръгваме.
Трябва да отида до тоалетна. Веднага се връщам.
- Готов ли си?
- Никога не съм бил по-готов.
Кой е този?
Това е "Драйвър".
- Ще ми дадеш ли бърз урок?
- Да вървим.
Моля те, искам урок от професионалист.
Не.
Няма да тръгна докато не ми дадеш урок.
По дяволите.
Разкрачи краката, разшири раменете.
Покажи ми как задържаш.
На тревата.
Давай. Замахвай.
- Идеално. Да вървим.
- Чакай, чакай!
Искам да ударя една. Къде са топките?
Дай ми стика.
- Дай ми шибания стик!
- Махни се от мен.
Какъв ти е проблема?
Събирача на миди не е достоен за урок по голф...
или не искаш мъж да се мотае в къщата. Така ли е?
Страхуваш се женичката да не поиска истинско парче?
Така е.
Знаеш ли къде ти е истинския проблем?
Знам нещо, което ти не знаеш.
Знаеш ли какво е това?
Спомнили си?
Помниш ли ме?!
Аз съм.
Съжалявам, но трябваше да упражнявам замаха си.
Там съм където казах, че ще съм.
- Къде е Лу?
- На дъното на...
Лонг Айлан Саунд.
- Искаш да кажеш, че е мъртва?
- Да.
Шибан задник.
Трябваше да направиш това вчера!
Така можеше да ни разкрият. Ти прецака...
работата предния път. Наистина ли си толкова тъп?
Съжалявам.
Веднага след като вземем парите се омиташ от живота ми...
- най-доброто, което може да стане.
- Защо?
Загуби два дена да се мотаеш наоколо.
Молейки за автографи. Ти си невероятно тъп.
Малко се позабавлявах.
- Кога ще вземем парите?
- Скоро.
Тя остави чисто
и неоспоримо завещание. Колко иронично.
Не смесвай нещата.
Не съм достатъчно добър за теб, нали?
Не съм толкова преуспял като Лу.
Слушай, Лени.
Това е единствения ни шанс. Да не прецакваме всичко.
Върви навън и почисти...
Аз ще се преоблека, вземи колата си и съобщи за изчезването й.
Шибан смотаняк.
Какво е това?
Ела тук, ела.
Седни.
Ето.
И двамата заслужаваме малко удоволствие.
Какво стана с не смесването на нещата?
Ами...
и двамата сме сами тук.
Няма причина да не се забавляваме.
Съжалявам.
Всичко е наред.
Постъпи правилно.
Той уби Лу...
и после ме изнасили.
Изнасили ме, а Лу е мъртва.
Така е добре. Просто повтаряй това постоянно.
Кажи нещо, на което ще повярват. Дай ми пистолета.
Дай ми пистолета.
Дай ми пистолета. Този гений е още жив.
Така е по-добре.
Нека да върнем това там.
- Скапах се.
- Как...
да пратиш същия скапан идиот...
- който прецака нещата предния път?
- Този тип е единствения...
достатъчно тъп да се вмести в ситуацията. Освен това ни трябва достоверност...
иначе ти си в числото на заподозрените така всичко изглежда добре...
с телата точно там. Мисля, че се справихме.
Защо не се облечеш без да се миеш.
Трябва да си мръсна, защото те е изнасилил.
Трябва да го докажем. Така че са ни нужни проби.
Надявам се, че е оставил...
Надявам се, че е изсипал... добра проба.
ДА. Изсипа прекрасна проба.
Чудесно.
Тук Делука. Чувате ли ме? Имаме код 1 01 9 в къщата на Харис.
Искам подкрепление.
Пистолета трябва да е в ръката му, нали?
Това е идеята, принцесо.
Но ти трябва да натиснеш спусъка.
Така ще имаме отпечатък.
Да.
Не иска да гръмне, заял е.
Тъпа си като торба с...
- Добро утро.
- Добро утро.
Взе ли ми дрехите от химическото?
- Ще ги имаш утре сутринта.
- Добро момиче.
- Ще се видим после.
- Приятен ден.
- Чао.
- Чао.
В книгите това е 22-я неотменен закон на маркетинга.
Четвъртия закон е закона за възприятието, който гласи:
ние анализираме ситуацията за да сме сигурни, че истината е на наша страна.
Но това е илюзия. Няма обективна реалност.
Няма истински факти. Всичко това съществува...
в света на бизнеса и в света на маркетинга...
са възприятието в съзнанието на купувача и визуалното представяне.
Възприятието е реалност...
всичко останало е просто илюзия.
Превод: Андрей Давидов andreivt@abv.bg