Hulk (2003) (the.hulk.dvdrip.cd1.xvid-deity.sub) Свали субтитрите
Ерик Бана
Дженифър Конъли и др.
ДЕЙСТВИЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА ЗЕЛЕНА БИОЛУМИНОВА СЪСТАВКА
МНОГО БЪРЗА РЕАКЦИЯ
22 Февруари 1965 г.
ОПИТАХ ДА ПОСТИГНА РЕГЕНЕРИРАНЕ НА ЧОВЕШКА ТЪКАН
РЕГЕНЕРАЦИЯТА Е БЕЗСМЪРТИЕ
ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ
ОПИТИ С ЧОВЕКОПОДОБНИ
ГЕНЕТИЧНАТА ПРОМЯНА СЕ ПРОВАЛИ
М14 УБИТ ОТ ТОКСИНИТЕ
ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ВИДОВЕТЕ НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА ТОКСИНИТЕ
ГУЩЕР: ИЗДЪРЖА НА ТОКСИНИТЕ
Просто няма начин да се защитиш срещу въоръжен противник.
Вместо това мога да направя супер имунна система...
като подсиля човешките клетки.
Банър, знам какво си мислиш. Но манипулирането на имунната система е рисковано и глупаво.
Научният съветник на президента беше категоричен:
без експерименти върху хора.
25 Юни 1967 г.
Дейвид, имам чудесна новина.
Бременна съм.
ГЕНЕТИЧНО ПРЕДАВАНЕ
КАКВО СЕ Е ПРЕДАЛО?
Кое да бъде? Погледни, Брус. Искаш ли динозавър?
Да се сборим.
Не ме е страх.
Ти си голям, зелен и страшен. Ще избягам.
НАЙ-ЛОШИТЕ МИ СТРАХОВЕ СЕ ПОТВЪРЖДАВАТ
ТРЯБВА ДА НАМЕРЯ ЛЕК
Брус, кървиш!
Джак го удари с дърво, но Брус не му отвърна. Само стоеше и трепереше.
Всичко е наред.
Странно е, че не му е отвърнал. Всяко друго хлапе щеше да го направи.
Това е Брус. Той си е такъв. Толкова добре... въздържа емоциите си.
Пробите, които намерихме във лабораторията бяха от човешка кръв. Не си спазил протокола.
Нямаш право да тършуваш в лабораторията ми. Това си е моя работа.
Грешиш, Банър. Работа на правителството е, и ти си вън от проекта.
Внимание, до всички. Започнете евакуиране. Гама облъчване ще започне след 30 минути!
Евакуирайте се веднага! Повтарям, евакуирайте се веднага!
Едит?
- Дейвид, какво става?
Трябва да говоря с теб, Едит.
- Брус, стой тук.
Какво правиш?
Какво правиш?
Казвам ти, какво трябва да се направи!
Дейвид, спри! Не!
Дейвид! Не!
Брус.
Брус, събуди се, синко.
Брус. Брус.
Пак ли кошмар?
Не знам.
Не помня.
Здрасти мамо.
Вече заминаваш за колежа.
Много ще ми липсваш.
И ти на мен.
Ела тук.
Погледни се.
Скоро ще станеш велик учен.
Така предполагам.
Но, кой знае?
- Аз знам. В теб има нещо специално.
Някакво величие.
Сигурна съм, че някой ден ще го споделиш със света.
Институт за Ядрена Биотехнология - Бъркли.
Добро утро.
- Добро утро, др. Крензлер.
Охраната трябва да се подсили. На такова място трябва да си внимателен.
Брус! Голям ден.
Спа ли? Аз не можах.
- Спах добре.
Тук ли е Бети?
- Да.
Трябва да ти кажа, че стилът ти...
Нещо за каската ми ли намекваш?
Изглеждаш шантаво, дори и сред другите учени.
Носеше ли каската, когато тя те заряза?
Каската защитава много ценният ми мозък, Харпър. Подготви пробите.
Намерих те.
- Бети, здравей.
Мразя ги.
Току що пристигам. Кого мразим?
- Прегледната комисия.
Трябва да направим презентация във Вторник.
И ти ще ми помогнеш.
Трябва ли?
- Да.
Много те бива в тези неща.
Като говориш за микроби и Наноорганизми, звучиш като... лудо влюбен.
Съжалявам.
Това беше грубо.
Никой не е очаквал да е лесно да работим
заедно след като сме били толкова близки.
- Били сме близки?
Ако трябва да съм по...
...нали знаеш...
Просто...
- Недей.
Вината не твоя. Наистина.
Ти си просто страничен продукт...
на моята необяснима мания по емоционално резервирани мъже. Ще го преживея.
Браво на теб.
Много съм притеснена за това представяне.
Ако днес получим впечатляващи резултати, ще пожънем голям успех във вторник.
Тогава нека да сме впечатляващи.
Харпър?
Само кажи.
- Давай.
Преминахме ли проверката?
- Всичко е наред.
Броенето започна.
Наноорганизмите освободени.
4 секунди.
Наноорганизмите се разпръснаха.
Да ударим Фреди с малко гама радиация.
Излъчването започна.
Наноорганизмите са активни.
Наноорганизмите възстановяват клетките по повърхността.
Работи.
Клетките се репродуцират едно към едно.
Непропорционална гама активност.
Ако искаш иди при комисията в понеделник...
и им кажи, че сме открили нов метод за експлодиране на жаби?
Мисля, че ще се търси на пазара.
Ами ако има бедствие?
Замота те от една бира, Бети?
Просто казвам,
че ако жабите почнат да падат от небето, към кой ще се обърнат?
Ще сме световно известни.
- Ще накараме родителите ни да се гордеят.
Обзалагам се, че ще се гордеят.
- Моите искаха да съм учен.
Говорех за рождените ти родители.
Никога няма да разбера.
Защо не искаш да разбереш кои са?
Мъртви са. Умрели са преди да мога да помня каквото и да е било.
Защо винаги повдигаш този въпрос?
Не знам.
Предполагам, че в теб има повече отколкото показваш.
Не може да не си любопитен.
Да. И отново се върнахме на темата.
Браво, Бети.
Бети.
Глен.
- Хей.
Здрасти.
Здравей.
Какво е станало с униформата ти?
- Вече не нося такава.
Все още работя с баща ти, но...
новата ми длъжност е много по-интригуваща.
Пък и заплащането е много по-високо. Обикалям из лабораториите.
Хей...
изглеждаш добре.
Ти си експерт по генетиката.
Както в старите дни.
Как върви бизнеса?
Какво искаш?
Да си дойдем на думата.
Чух интересни неща за опитите ви тук.
Вашите малки молекулярни машинки предизвикват голям интерес.
Ще дойдеш ли да работиш за Атион?
Ще ти се плаща 10 пъти повече от сега...
и ще получаваш дял от патента.
Само кажи думичката.
Ще ти кажа две думи: махай се.
Генерале?
Влез.
Талбот иска да видите това, сър.
Лабораторията на Атион иска да се премести в пустинната база.
Защо не го прати към Национална Сигурност?
Защото засяга дъщеря ви, сър.
Здрасти. Съжалявам.
Какво е станало с Бени? Не взима ли вече нощните смени?
Бени почина.
Аз съм новият.
Радвам се да се запознаем.
- Подобно.
Да опитаме пак.
Не, стой тук.
Изглеждам уморена.
Да, но все пак си страхотна.
Какво има?
Сънувах сън, докторе.
Постоянно го сънувам, ужасен е.
Разкажи ми.
Започва...
мисля, че започва с първият ми детски спомен.
Този образ...
сигурно съм била на 2 годинки.
Мислиш ли, че е само сън?
Не, мисля, че е нещо, което съм преживяла...
когато живеех в пустинната база със баща ми.
Както и да е,
сънят продължава...
и изведнъж се оказвам сама.
Това е ужасно.
Знаеш, че никога не бих те наранил.
Хей.
Как се казваш, скъпа?
Как се казваш?
Добре.
Всичко е наред.
Трябва да говоря с теб, Едит. Брус, стой тук!
"C... T... G...
A... G."
Брус.
Моят Брус.
Добро утро. Глен се отби.
Какво прави тук?
Знаете ли, др. Крензлер, никога не сме имали възможността да се запознаем както трябва.
Защото аз не искам да ви познавам както трябва или както не трябва.
Напуснете.
Не се тревожи.
Нека ви разясня нещо.
Между приятелска оферта и отнемане чрез сила... разликата е малка.
Написал съм си домашното. Работата ви тук е динамит.
Представете си само: войник снабден с технология...
която му позволява да излекува раните си още на бойното поле...
и която само ние притежаваме.
Това се казва бизнес.
Не това правим тук. Градим основите на наука, достъпна за всички.
Някой ден ще напиша книга...
и ще я нарека "Глупави Идеали Насадени в Умни, Бедни Учени."
Междувременно, Брус, ще стоя наблизо.
За Глен, аз...
Няма какво да говорим.
Добре.
Не се притеснявай за него. Аз ще се справя.
Как?
Ще се обадя на баща ми,
и ще го помоля да му окаже натиск.
До колкото знам, с баща ти не си говорехте.
Ами...
Сега вече има за какво да говорим.
Мисля, че тази верига е изгоряла. По-добре ела да видиш.
Добре, идвам.
Гама радиацията е прекалено висока! Брус, не мога да я спра!
Харпър, махай се!
Махай се!
Как е Харпър?
Добре е.
Ти го спаси.
Скоро няма да е в състояние пак да работи.
Не разбирам как е възможно.
Трябваше да си мъртъв.
Наноорганизмите проработиха.
Чувствам се страхотно.
Сигурно те са ме поправили.
Брус, тя убива всичко, до което се докосне.
Сигурен ли си, че докторът те прегледа? Да, изцяло.
Питаше какво съм взимал, и той искаше. На 100% съм.
Отгоре.
Как така?
Нали ме болеше коляното? Сега вече не ме боли.
Брус, не е смешно.
Наблюдавах те.
Щеше да умреш пред очите ми.
Бети...
Съжалявам.
Наистина.
Няма да експлодирам. Ясно?
Да.
Почини си.
Добре съм, наистина.
Никога не съм бил по-добре.
Името ти не е Крензлер.
Банър е.
Какво?
- Името ти е Банър.
Брус Банър.
Брус.
Как влезе тук?
- Тук работя.
Нощна смяна в лабораторията.
Така съм близо до теб.
Винаги работиш до късно заедно с приятелката ти мис Рос.
Не, не. Остави на мен.
Не си добре.
Претърпя ужасен инцидент.
Чудиш се, защо все още си жив.
Мислиш, вътре в теб има нещо.
Нещо различно...
необяснимо.
Мога да ти помогна да разбереш,
ако ми позволиш.
Ако...
ми простиш.
Господине, няма за какво да ви прощавам.
Най-добре си вървете.
Ще се оправя.
Трябва да знаеш.
Може да не искаш да повярваш,
но го виждам в очите ти.
Същите като на майка ти са.
Ти си и моя плът и кръв.
Но също така и още нещо, нали?
Физическият ми син,
но и дете на интелектът ми.
Не.
Лъжеш.
Родителите ми са мъртви.
Не, не са. В това са искали да вярваш.
Експериментите, злополуката... всичко беше засекретено. Затвориха ме за 30 години.
30 години!
Далеч от теб.
Далеч от работата ни.
Но не можеха да ме държат вечно. Аз съм нормален. Трябваше да го признаят.
Виждаш ли,
всичко...
което невероятният ти ум...
е търсел всичките тези години...
е било вътре в теб.
Сега ще го опознаем.
Ще го обуздаем.
Не, не вдигай. Отново е мис Рос.
Има нещо което трябва да знаеш за нея, Брус. Нещо обезпокояващо.
Нека те предпазя от нея.
Не. Махай се.
Брус...
- Махай се!
Седни!
Ще трябва да внимаваме с раздразнителността ти.
Сигурен ли си, че си добре? Да, радвам се, че вече не съм на легло.
Баща ми се обади.
Идва да ме види.
Баща ти?
Кога?
Каца след час.
Странното е, че той ми се обади.
Здрасти, татко.
- Здравей, Бети.
Заповядайте.
- Благодаря.
Няма защо. Сър?
- Благодаря. Няма защо.
Ще го кажа направо.
Заради Глен е, нали?
Души из лабораторията.
Глен е забелязал някои неща, и ме помоли да проверя.
Дошъл си тук...
за да ме разпитваш?
Не.
Открихме някои интересни неща.
Този Крензлер с когото работиш,
знаеш ли кой е всъщност?
Колко знаеш за него?
Мисля, че въпросът е,
ти какво знаеш за него?
Точно сега не мога...
- Не можеш да го обсъждаш. Добре.
Знаеш ли,
надявах се...
че може би този път...
си дошъл, за да ме видиш.
Не разбираш, Бети.
- Така ли?
Да. Исках да те видя.
Иска ми се да можех да ти повярвам.
Всичко...
което невероятният ти ум е търсел...
всичките тези години,
е било вътре в теб.
Тук е телефонът на др. Крензлер. Оставете съобщение и ще ви се обадя.
Брус, там ли си?
Май оплесках нещата.
Баща ми те подозира в нещо. Не знам.
Бях толкова импулсивна, както винаги.
Не го изслушах. Аз...
Мисля, че планират нещо за лабораторията.
Обади ми се.
Чао.
Бети?
Имаме проблем в лабораторията!
Изпратете полицията веднага!
Внимавай!
Едит?
Дейвид, какво става?
Трябва да говоря с теб, Едит. Брус, стой тук.
Моят Брус.
Брус?
Имало е някаква експлозия.
Няма да ни допуснат до сградата.
Притеснявах се за теб.
Добре съм.
Какво се е случило с теб снощи?
Имах много реален сън.
Все едно се преродих.
Излязох за въздух. Светлина обля лицето ми. Крещях.
Сърцето ми,
правеше, бум...
бум...
бум.
Беше ли в лабораторията? Не.
Но нещо...
И този човек.
Онзи, с кучетата.
Кой?
Новият портиер.
Каза, че ми е баща.
Аз ще отворя.
Баща.
Я виж ти.
Значи това е младият Брус Бан...
Крензлер.
Снощи си забравил нещо в лабораторията.
Мичъл.
Изведи дъщеря ми. След малко ще дойда.
Предпочитам да стоя тук. Веднага, Бети.
Всичко е наред.
Ще се справиш.
Наблюдавай го. Ще се върна.
Какво?
- Приятелят ти вътре.
Има голяма вероятност да се е забъркал в лоши работи.
Недовършени работи.
И ти обещавам, че ще стигна до дъното.
Ще се погрижа за него.
Но за сега, той е изолиран от външният свят. През следващите няколко дни,
ще стоиш далеч от него.
За твое добро.
Това ли е за новия от нощната смяна?
Страхотно, благодаря.
Др. Рос.
Неочаквана визита.
Влезте.
Съжалявам, че се появявам така.
Дойдох да ви питам нещо...
което не е моя работа.
Казал ви е?
Каза, че сте говорили с него.
Моля, седнете.
Брус снощи е бил в лабораторията. Каза, че и вие сте бил там. Но не помни много от снощи.
Трябва да разбера какво се е случило. Искаш да знаеш,
какво му е...
за да можеш да го оправиш?
Да го излекуваш, да го промениш.
Баща ми е военен.
Мисли, че Брус е замесен в някаква опасност за нацията.
Баща ви. Рос.
Натресохте и баща си на главата му?
Колко малко знаете, мис Рос,
и колко опасно е вашето невежество.
Съжалявам.
- Не съжалявайте.
Синът ми е...
уникален.
Затова не можете да го приемете. Заради това, и светът няма да толерира съществуването му.
Не е ли така?
Но вие...
опитахте,
нали?
Да.
Много красива жена като вас,
привлекателна...
не може да бъде нежелана.
Нали?
Не.
Не и с очи като вашите,
гледащи с очакване,
нежно.
Опасявам се, че и двамата вече не можем да му помогнем. Нищо не мога да сторя за него...
или за вас.
Освен това,
той ясно каза, че не иска да има нищо общо с мен. Изборът беше негов.
Сега ако ме извините, мис Рос, имам работа.
Не се плашете от кучетата.
Нищо няма да ви направят. Само не ги гледайте в очите.
Довиждане.
Освобождават го, и месец по-късно лабораторията ти е разрушена. Какво съвпадение.
И няма да ми кажеш къде е, така ли?
Колко пъти да ви повтарям? Искам да ви помогна, но не знам.
Знаеш кой съм аз. Нали, Банър?
Бащата на Бети. Високопоставен генерал.
- Да престанем с глупостите.
Аз съм този, който вкара баща ти в затвора, а и още доста като него,
ще направя същото и с теб ако поискам.
Разбираш ли?
- След като ти си го затворил, защо питаш мен?
Не помня. Винаги са ми казвали, че баща ми е мъртъв.
Не си играй с мен!
Когато беше на 4 го видя.
Какво съм видял?
Беше там. Как можеш да забравиш подобно нещо?
Моля?
Още подтиснати спомени.
Кажи ми.
Съжалявам, синко.
По-зле си отколкото предполагах.
Докато не стигнем до дъното на това, лабораторията ви ще се засекрети...
и няма да имаш достъп до нея...
или до която и да е лаборатория, ще работиш...
най-много върху нови билкови шампоани.
Още нещо.
Ако някога...
доближиш отново дъщеря ми,
ще те затворя до краят на естественият ти живот.
Кучета!
Вървете! Хванете я!
Не се спирайте пред нищо!
Вървете!
Ало?
Брус?
Мисля, че могат просто да те затворят, както направиха с мен.
Какво ми е? Какво си ми сторил?
Днес имах посещение.
Много нежелано посещение.
Наложи се да действам.
Какво си ми сторил?
Много искаш да знаеш, нали?
Никое обяснение няма да бъде толкова добро..
както опитът.
В известен смисъл, и аз не се разбирам съвсем
Ако ме бяха оставили да работя на спокойствие...
Тогава нямаше да ги има тези усложнения.
Експериментирал си със себе си, нали?
И се е предало на мен... какво?
Генетична промяна.
Деформация. Може и така да се нарече.
Също така и удивителна сила.
И след като вече е освободена, мога да събера плодовете на труда си. Не.
Няма да го направиш.
Ще я изолирам и ще я подтисна.
Ще я премахна и убия, преди да нанесе истински щети.
Обзалагам се, че ти и Бети с удоволствие бихте я унищожили.
Но наистина ли ще унищожиш част от себе си?
Не мисля.
Колкото до Бети,
изпратих и изненадващо посещение... от едни мои четириноги приятели.
Успях да обработя част от твоето ДНК, Брус,
резултатите са невероятни.
Нестабилни, но много силни.
Какво за ДНК-то ми?
Да изчакаме и да видим какво мисли Бети за резултатите?
Не. Ти си луд.
Няма да ти позволя.
Махни си ръцете от мен. Талбот, какво...
Влизай, задник. Искам да поговорим. Баща ми заплашва Бети...
Защо си мислиш, че можеш зад гърба ми да се обадиш на Рос, за да ме отстрани?
Чуй ме! Бети е в опасност!
Жалка отрепка.
Бети е в опасност. Ще я убият.
Забелязвам очевидното.
Но не си в състояние да отправяш глупави заплахи към когото и да било.
Талбот.
- Да?
Вбесяваш ме.
Така ли?
На мушка ми е! Стреляйте!
Брус?
Той прати кучетата, нали?
Но аз ги убих!
Божичко.
Сигурно е от Наноорганизмите. И гама лъчението. Но преди не сме имали такъв резултат.
Не. По-дълбоко.
Гама лъчението само е освободило това, което вече е било там. Освободило кое?
Мен.
То.
Всичко е наред.
Наред е.
Какви бяха тези животни?
Баща ми ги изпрати.
Той ми е баща.
Иска да се променя.
Иска да се променя в този безмозъчен "Хълк".
Защо ще го иска?
Нищо ли не помниш?
От времето, когато беше променен?
Като сън е.
За какво?
Гняв.
Сила.
И свобода.
Ало? Сър.
Ало.
- Татко?
Бети! Добре ли си?
Уплашена съм. Нуждая се от помощта ти.
Къде си?
Как си?
Добре, предполагам.
Мисля...
че гневът ти задейства наноорганизмите.
Как е възможно? Проектирахме ги да отговарят само на физическа вреда.
Емоционална вреда може да се отрази и физически.
Например?
Сериозна травма.
Подтиснати спомени.
Баща ти ме разпитваше за нещо от детството...
което трябва да помня.
Така ли?
Звучеше зле, но... наистина не помня.
Притеснява ме...
че...
физическата травма е ограничена, но с емоциите,
нещата могат да продължават до безкрай...
и да започне верижна реакция?
Знаеш ли, кое ме плаши най-много?
Когато се случи,
когато ме погълне...
и изгубя контрол,
започва да ми харесва.
Всичко е наред, хванах те. Съжалявам.
Ще се оправиш. Само ще те приспи.
Целта свалена и обезопасена. Ще те заведа на сигурно място.
Нали? Брус?
Брус?
Брус?
Хора на платформата.
- Погрижи се.
Погребани са тук, по средата на нищото.
Колко време ще го държат упоен?
До края на естественият му живот, ако трябва.
Каза, че мога да ти вярвам.
- Аз съм ти баща.
Вярвай ми, че ще направя правилното, а не това, което ти искаш.
Той е човешко същество.
- Също така и нещо друго.
Представи си, че избяга и се ядоса...
в някое населено място. Да, разбирам потенциалната опасност. Но той ми спаси живота.
Да, от мутирал френски пудел.
Длъжница съм му заради това.
Също така е вкарал трима в болница, а Талбот едвам ходи!
Какво искаш да направя?
- Да му помогнеш!
Защо толкова се боиш от него?
- Защото знам от къде произлиза.
Той е син на баща си, до последната молекула.
Каза, че не познава баща си,
но работи по същият проект.
Или лъже... или нещо по зле и той е...
Какво?
Предначертано му е да следва стъпките на баща си?
Щях да кажа "проклет."
Разбира се, че щеше.
Но аз съм учен. Като такъв вярвам, че можем да намерим начин да му помогнем.
Знам, че е така.
Не знам дали знаеш,
но много се гордея с това, което направи.
Но то е прекалено голямо за теб.
Знам, че правителството гледа на него като на оръжие.
Иначе вече щеше да е мъртъв.
Могат да го изследват,
и междувременно, да ми позволят да опитам да му помогна.
Никой не го познава по-добре от мен.
Какво му е сторил Дейвид Банър?
Какво става тук?
Ръката ми.
Силата на ДНК-то на синът ми...
комбинирано с наноорганизмична реконструкция...
Мога да се свързвам със субстанциите на всичко.
Ще трябва да те помоля...
да вдигнеш ръце.
Бавно и спокойно.
Наистина ли вярваш...
че съм далеч от теб
Къде съм?
В къщи.
Не мога да повярвам, че преди живеехме тук.
Трябва да съм те познавал или поне виждал.
Само ако можех да си спомня.
Това е старата ми къща, нали?
Да вървим.
Поне опитай.
Какво има?
Нищо.
Наистина ли?
По дяволите.
Добре, Бети... какво искаш да знаеш?
Какво е имало в тази стая?
Какво се страхуваш, че ще видя?
Видя ли? Няма нищо.
Празна е.
Как така нямам достъп до него?
Национална Сигурност реши да прехвърли изследването на Атион.
Но ти си главнокомандващ на базата.
Мислех, че ти командваш.
Да, но все още получавам заповеди.
Не мога да повярвам, че Талбот ще ме изиграе така!
Много влиятелни хора искат да вземат участие в това.
И да направят пари... много пари.
И знаеш ли кое е най-лошото?
Когато затворих Дейвид Банър и разкарах детето,
не помислих, че детето ще е странична жертва.
Вече не е, нали?
Какво да направя?
Прибирай се вкъщи.
Щях да ти кажа да идеш да се сбогуваш, но вече ме информираха...
че всички бъдещи контакти са забранени.
Добре.