Born On The 4th Of July (1989) (Born On The 4th Of July\Born On The 4th Of July 2.sub) Свали субтитрите
Вярвам в американизма.
Но най-вече вярвам в победите заради Америка.
Някои започнаха да казват, че войната е грешка,
че не е трябвало да сме там.
На нясои им се иска да сринат страната.
Но кои са младежите, които бранят правото им на протест?
Тези са момчетата, които ги е грижа за Америка,
момчета, уважаващи флага, родителите, правителството
и религията.
Момчета, като Джоуи Уолш.
Той бе първият.
Кръстихме улица на неговото име.
Дани Топинка, Били Ворсович,
Фил и Лари Пауъл, Томи Финели.
Шест момчета от Масапека...
и всичките знаеха какво значат честта, дълга и саможертвата.
Платиха най-високата цена. Загинаха за страната си.
Този град понесе силен удар.
Винаги го е правил.
Док тук се е бил в Първата световна.
Мнозина от нас бяха във Втората.
Затова не можем да се предадем. Затова ще победим във Виетнм.
Защото я има Масапека,
заради тези шест момчета,
и заради него.
Рон, ела кажи няколко думи. Рон Ковик, дами и господа.
Роден на 4 юли, 1946 година.
Аплодирайте го, днес му е рожден ден.
Искам да кажа за момчетата във Виетнам, че се стараем.
Не е лека ситуация,
но моралът на войниците е висок и можем да сме сигурни, че...
ще победим.
Служих на страната си и не искам да ме съжалявате.
Не плачете.
Имам ръцете си, очите, ушите...
Имам сърцето си..., а също така...
Имам чувството...
Това, което чувствам е... неугасима...
Спокойно, Рони. Всичко е наред.
Съжалявам.
Ще продължим борбата, заради хора, като Рон Ковик...
- Татко, къде е колата?
- Отсреща, през улицата.
Както каза, ще спечелим войната.
Рони.
Тими?
Тими!
Чух, че...
Кога се върна? Кога се измъкна?
Да се махаме оттук. Господин Ковик?
Да. Разбира се.
Демонстранти срещу войната са се събрали във Вашингтон,
за да затворят града.
Скъпи.
Хайде. Започва.
- Идвам.
Това, със Сами Дейвис.
- Така ли?
Кой още играеше?
- Рони, стига де.
Не, кажи ми, кой?
Боби Мур на базата. Грейди на трета.
Грейди беше болен. Финели беше на трета.
Томи Финели.
- Да.
Утрепа се със собствения си мортар.
Шантаво, човече.
- По дяволите, чух за това.
А помниш ли близнаците, Фил и Лари Пауъл?
Близнаците, да. Чудесни борци бяха.
Да. Страхотни бяха.
Здрави копелета.
Когато Фил се гътна,
Лари - който не беше голям умник също -
замина на следващия ден и се записа.
И той се гътна.
- Не.
Истина е, бе. Пехотна мина, или нещо подобно.
Но умря от парче дърво в главата.
Така е. Истината ти казвам. Замина за Виетнам,
и умря от летяща цепеница.
Това е наистина смешно. Мисля, че целия град се срина.
Не мисля, че останаха някакви приятели.
Наистина смешно.
Кога те раниха, Тими?
На 18 септември.
Близо до Донг Ха.
Големи мръсотии ставаха, Рони. Казвам ти.
Неща, за които не искам и да говоря. Знаеш как е.
Истинска лудница беше.
Стреляхме по всичко... всичко, което шаваше.
А теб... Теб кога те раниха?
Meн ли?
На 20 януари. Точно така.
Някъде... Дори не си спомням.
В демилитаризираната зона. Налетяхме на цял батальон.
Простреляха ми крака. Ама се надигнах, сякаш...
бях отново в гората, също като шибания Джон Уейн,
изпразвайки цял пълнител, крещях "Шибани жълтурковци!"
Чух нещо като пращене над дясното си ухо
и усетих как тялото ми сякаш се свлече от мен.
Помислих си, че съм мъртъв.
Как беше... Как беше в болницата?
Отвратително.
- Знам.
Наистина гадно. Ще ти кажа нещо, Рони.
Понякога нощем... получавам страшни главоболия.
Много са кофти.
Обземат ме изцяло,
а докторите и хабер си нямат.
Болките идват и сякаш полудявам.
Не се чувствам... Вече не се чувствам на себе си.
Когато се появят, сякаш ставам друг.
И какво правиш?
- Нищо, ама нищичко.
Е... взимам наркотици.
Каквото ми е по силите. Помагам си с каквото мога.
Когато бях в болницата,
все си мислех: "Да, има смисъл."
- Какво има смисъл?
- Провалих се, Тими.
Какви ги говориш?
Защото убих някого... един човек.
Направих ужасни... грешки.
Рони, всички правим грешки. Ти не си имал избор.
Tия смотани демонстранти никога няма да разберат.
Не говори за това. Там си беше истинска лудница.
Понякога ми се иска...
Когато ме простреляха в крака трябваше да остана на земята.
На кой му пука дали съм герой или не.
В този ден, аз се парализирах, бях кастриран. И защо?
'Щото бях толкова тъп.
Имам си пишка и ташаци, но си мисля...
Мисля си, Тими, че ще дам всичко, в което вярвам,
всичко, което имам, всичките ми ценности, само да имам тялото си,
да бъда едно цяло. Но не съм.
И никога няма да бъда, и това... това е положението, нали?
Рони... днес ти е рождения ден.
Нали си жив.
Оцеля.
Усмихни се.
Следваща спирка - Сиракуза, Ню Йорк
Дългите писма, които ти писах от Виетнам...
- Шантава работа бяха, а?
- Не, напротив.
Трябваше да ти кажа това, което не можех, докато бяхме деца.
Писмата бяха хубави.
- Така ли?
Мисля, че имаха правописни грешки.
Кой го е грижа за това?
Имаше много чувственост в думите.
Съжалявам за това, което ти се е случило, Рони.
Майка ми се обади в училище, за да ми каже.
Бях шокирана.
Исках...
да дойда и да ти помогна.
Но... беше такова разстройство,
че просто... си стоях в коридора на стаята и треперех.
Нищо не можах да кажа.
Дона, трябва да дойдеш при Локлин.
- Сега не мога, Джеф. По-късно.
- Не забравяй за събранието.
- В девет, нали?
- Да. Благодаря.
- Съжалявам.
- Заета си.
Имаме демонстрация в Кент утре. Аз съм в организационния комитет.
Кент ли?. Чух за това.
Беше... Господи... беше ужасно.
Когато видях това момиче, лежащо в локва кръв в Кент,
се сетих за онзи плакат на децата, убити при Май Лай.
И си мислех за теб, там...
и за момчетата, които загинаха,
които жертваха телата си
и умовете си.
Войната е толкова грешна, Рони.
Толкова грешна.
Трябваше да направя нещо.
Рони, макар и да знам, че не е вероятно,
но ако имаш отрицателни мисли по отношение на войната,
можеш да си ни от полза.
Все пак, ти си бил там. Знаеш какво е.
Можеш да разкажеш на хората какво става и те ще те послушат.
Помниш ли бала?
Помниш ли?
- Да.
Леле, как бях луднал тази нощ.
Трябваше да танцувам с теб преди да замина.
Сякаш беше писано.
Обещах си, че ще се върна
и ще те обичам завинаги.
Хей, Дона.
Преподобният няма да може да дойде утре.
- Какво?
- Няма да успее за утре.
Какво ще правим? Кой ще го замести?
Нека да помисля. Ще се видим по-късно.
Побързай.
- Да, да.
Рони, аз ще се прибирам. Искаш ли да дойдеш?
Не, не мисля.
Може да поостана. Може би ще поговорим, по-късно.
Добре. До по-късно тогава.
Чудесно е бъда в свободния Университет на Сиракуза!
Сега вече се образоваме, нали така?
А така, човече! Правилно!
Вчера бях в колежа в Бруклин, в Университета. Бяха затворени!
200 училища са затворени. Над 400 университетa също!
Двойно повече ще станат, когато...
Демонстрацията ви е незаконна.
Ако не се разпръснете...
Хората, убили децата в Кент имат имена, като ген. Пропилей-земя!
Спиро Агню!
Лукавеца Дикси Никсън!
Изчакайте команда.
А после, ще идем във Вашингтон,
да предизвикаме войнолюбците на собствената им земя!
Напред към Вашингтон! Напред към Белия дом!
Преди обичах тази страна.
Всичко това спечелих там. Скивайте...
Пурпурно сърце, Бронзова звезда,
всички медали за храброст, целият им боклук!
Нищо не значат! Майната им...
Това е война! Това е истинската война!
Убиха двама братя в Джаксън!
Разпръснете ги!
Какво става?
Назад! Назад!
Дона!
Дона!
Точно това каза човека в болницата.
Каза: "Вземи си го тоя Виетнам и си го заври в задника".
И точно това става.
Ей, Мел! Двойно уиски и бира, миличка.
И без това не се сражават, за да победят.
Вместо това трябва да бомбандират Ханой и да измъкнат нашите оттам.
Виетнам.
Би трябвало да напишат песен, която да стига до сърцето.
Помниш ли Дел Шанън? "Да избягаш".
Тими, шибаната война във Виетнам.
- Защо не пийнеш нещо.
Вземи си Виетнам и си го заври в шибания задник!
Заври си го в задника.
Нима всички трябва да те съжаляват, задето си в количка, а?
Не си единствения пехотинец тук. Аз бях при Иво Джима.
Загубихме 5 000 още в първия ден. Така че не ми реви насреща.
Ти служи и загуби. Примири се.
Ти си пехотинец. "Вечна борба".
Престани с хулите и мрънкането.
Тими, кой е тоя задник?!
Не го познавам. Остави го.
Мисля, че хората като теб
са тъпи задници.
- Да, така мисля.
- Сигурен съм, кучи сине.
'Щото, ако спечелят, първо теб ще разстрелят.
Не може да се вярва на шибан предател.
- Мен ли наричаш предател, бе?
- Ако не беше в количка...
Но съм в количка!
Млъквай бе.
- Не, ти млъквай!
Рони, хайде, не си заслужава.
Ей, какво става? Как се казваш?
- Джени.
- Пени?
- Не, Джени.
Искаш ли да дойдеш в Мексико с мен?
- Мексико ли? Какво имаш передвид?
- Имам предвид, че си красива.
- Така ли?
Наистина хубаво място...
океанът...
пясъка, слънцето.
Моем да тръгнем тази нощ. Ще вземем самолет. Хайде.
Мисля, че си наистина луд.
- Бас ловя, че тренираш много.
- Цял живот това правя, Джени.
Добре ли си?
- Не исках да се смея.
Млъкни, Джени.
- Вижте го. Освинил се е.
Рони?
- Направете му малко място.
- Разкарайте го оттук.
Дайте ми количката.
Искам да танцувам.
Дайте ми количката. Джени!
Спокойно, мога и сам.
Стиви. Да си вървим.
Хайде, Стиви.
Какво става? Пак ли си пил?
Пак е пиян. Ели, имаме си пияница за син.
Остави това на мира. Не можеш да останеш тук.
Ето в това вярваш ти, но аз не.
Вече не вярвам в него.
- Ще се погрижа за него.
Да бях умрял, като него.
Не знаеш какви ги говориш.
- Именно. Защото съм жив.
Трябва да живея. Да се търкалям наоколо и да напомням за Виетнам.
Не искаш да ни виждаш, а да ни покриеш, сякаш сме лайна.
- А аз съм шибан тъпак!
- Не иска да слуша.
Дръж се сериозно с майка си. Не може да пиеш в къщата.
Повярвях на всичко, което казаха. Иди и се бий! Убивай!
Сержант станах. От пехотата! Ей, взвод, наляво, бе!
Всичко бе лъжи. Всичко!
Престани! Легни си!
Какво ти направиха в тази война?
-Трябва ти помощ, Рони.
- Не на теб ти трябва!
С твоят Господ и шибаните ти мечти за мен!
- Срам те е от мен!
- Лягай си. Вие също.
- Майната ти!
- Какво ми каза?
- Майната ти!
- Ще събудиш квартала.
Нека се събудят!
Кюзак! Камелетис! Уолш!
Кажи им какво ми направиха, какво направиха с целия град.
Отидохме във Виетнам, за да спрем комунизма. А убивахме жени и деца.
Не си убивал жени и деца.
- Църквата благослови войната.
Комунизмът - изконното зло. Те ни казаха да отидем.
Не убивай, мамо.
Не убивай жени и деца. Не убивай, помниш ли?
Нали това ни учеше?
- Престани!
Не те искам в тази къща! Напусни!
Рон, вече се изрази ясно.
- Не, не съм се изразил ясно!
Кажи й бе, тате. Сега вече избиват всичко.
- Не съм те принуждавала да идеш!
- Напротив, принуди ме!
Всичко се разпада.
Кинг, Кенеди, Кент Стейт! Всички изубихме в тази война!
Не е моя вината!
- Комунизмът победи! Бихме се за нищо.
Не е вярно, Рони.
- И как разбра? Как?
Тате... кажи й!
Кажи й, че беше лъжа! Че всичко бе лъжи!
Няма Господ! Мъртъв е, също като краката ми!
Няма Господ! Няма и държава! Само едно нищо.
Само аз и тази шибана количка до края на живота ми.
Аз и моят мъртъв... пенис, майко.
О, Боже, Рони, недей.
- Не вади катетъра!
- За Бога...
- Пенис!
Не мога да понасям повече. Върви по дяволите!
В църквата ни учеха, че е грях да си играеш с пениса.
Иска ми се само да мога.
- Не казвай "пенис" в къщата!
Пенис!
- Престани!
Голям, надървен пенис, майко!
- Спри!
- Пенис! Пенис!
Не иска да престане! Какво да правя?
Така и не научих как да използвам пениса си.
Остана в джунглата в Азия.
Замина си...
Съжалявам, че стана така.
Съжалявам, че си тъжна, майко.
Съжалявам.
Толкова съм натряскан.
Рони...
може би ти трябва да попътуваш малко. Това място в Мексико.
Не искам да ходя в Мексико. Никъде не искам да ходя.
Рони... мисля, че трябва да идеш.
Какво да направя, Рони? Какво искаш?
Да бъда отново мъж.
Кой ще ме обича, тате?
Кой ще ме обича изобщо?
Кой?
ВИЛЯ ДУЛЧЕ, МЕКСИКО 1970 ГОДИНА
Играем със седем карти, една нагоре, две надолу.
Цената на покера току-що се вдигна, господа.
Хей, синеокият, как се казваш?
- Моля?
Как ти е името?
- Рон Ковик.
Още един с куца патка.
Откъде си?
- Масапека, Лонг Айлънд.
Момчета, поздравете Рон Ковик. Пресен, от Щатите.
Здрасти, Рoн.
Смей се, шибаняк. Ще си го получиш.
Майната ти.
Сложи си ръката тука, бебчо.
А твоето име какво е?
- Чарли, от Чикаго.
От колко време играете?
- 55 часа.
А ти откога си тук?
- От сто шибани години.
'Щото си имам патлак.
И няма да се връщам. Майната им на Щатите.
Никой не разбира. На никой не му пука.
Шибаните женки даже не искаха да ме погледнат.
Шибани Щати. Няма да се върна. Искам нещо простичко.
О, бебчо, токлова си хубава. Не е ли прекрасна?
Страхотна е.
Иди в града. Вземи си една. Ще те изчука, даже парализиран.
Прав ли съм, Марта?
Нали знаеш: Като те няма в чатала, работиш с устенца.
Не оставай тук. Махни се.
Когато си толкова пиян от мескала,
като глътнеш червея даже не разбираш, че си го направил.
Последни наддавания. Хайде, червеи такива.
Ти от Виля Дулче ли си?
- Да.
Добре. Ще тръгваме ли?
Какво е това? Искаш ли да се качим горе?
Не, само разглеждах.
Просто дойдох... О, да! Искам да се кача горе.
Добре. Идвай тогава.
Да го направим.
- Как се казваш?
- Мария Елена.
- Мария Елена ли?
- Да.
Парите... Съжалявам, не знам колко...
Достатъчно са.
Защо не ги свалиш?
- Не мога.
Не чувствам нищо.
Бях парализиран през войната.
- Във Виетнам ли?
- Може ли да видя?
- Не.
Не помръдва. Не, не мога.
Не, не е добре.
- Нека да видя.
Не. Виж сега, гръбнакът ми беше пречупен.
Обездвижен съм, нямам усещане. Долу няма никой.
Нищо не става.
Ще си прекараме чудесно.
Всичко ще е наред.
- Харесва ли ти?
- Да.
Хей, Ковик. Как беше?
Удари ли един тек? А два?
Бонзай, шибаняк!
Обича те, нали?
Много благодаря. Беше чудесно.
Помни. Дръж й циците с едната ръка, а с другата си дръж портфейла.
Това е раят! Нали?
Мога ли да видя това?
Ще бъда тук утре.
- И с бухалка не можеш да ме изгониш.
А, виетнамецът.
И така, днес ли ще се женим?
О, да, да. Ще бъде чудесно.
Здрасти.
Искаш ли да ме изчукаш?
Ще ти направя свирка.
Ей, господине, искате ли ме? Само 60 песос.
Да вървим.
Скъпи г-н и г-жо Уилсън,
Не знам... не знам как да ви кажа това,
но познавах сина ви във Виетнам.
Той беше...
Ще го пречукам тоя копелдак. Веднъж го сбарах, но сега ще умре.
Ще видиш. Сериозно ти говоря.
По дяволите!
Ще те пречукам! Ще те убия бе, кучко!
Не ми говори така!
Махай се!
Кучката намира за смешен факта, че не мога да си мърдам пишката.
Майната й.
Ще те убия, кучко!
Майната ви на всички мексиканци!
- Като не ти отърва, махай се!
- Майната ти!
Не ме докосвай!
Махайте се! И да не сте се върнали!
Нямаше да съм тук, ако не беше тази шибана война!
Майната ви! Да ви го начукам на всички!
Сигурен ли си, че си му дал верния адрес?
Казах му Виля Роса!
Виля Роса, да, господа. Виля Роса.
Страхотен бардак има там. Само да стигнем.
Красиви жени с големи и малки цици...
Проклетата курва. Тъпата мексиканска путка.
Чарли, мисля че видях знак "Виля Роса", преди 10 минути.
Тютюнджиятя, закъде си тръгнал?
- Ей, ма какво искаш?
На предишната отбивка... май имаше знак с "Виля Роса".
Погледни му таксиметъра! Превъртял е таксиметъра!
Ей, казах ти Виля Роса!
Какво ще правим сега?
- Майната им.
Добре, така да е. Как ще се приберем?
Майната им на всички.
На курвите.
На таксиметровите шофьори.
И на Мексико.
Майната му на Никсън, на Виетнам, майната му на всичко.
Но как ще се приберем?
Караха ме да убивам деца. Малки, жълти бебета.
Ти някога да си убивал бебе?
- Да, добре. Ще намерим превоз.
Трябва да се върнем във вилата.
- Майната ти. Какво значи "добре"?
Какво искаше да кажеш с това "добре"?
Да си убивал някога малко, жълто бебче?
Какво, по дяволите, знаеш, че съм направил, а?
Така си и мислех. Ти си пълен загубеняк.
Не, ти си загубеняк. 'Що не ме оставиш на мира?
Слънцето залязва. Трябва да се махнем от тук.
Не ме баламосвай, Ковик. Не си убивал бебета.
Не ти се е налагало.
Ни си влагал душата си в тази война, не си я излагал.
А ти как разбра това?
Може да съм претрепал повече бебета от теб, шибаняк такъв!
Може и да съм, но не се хваля с това.
И защо не? Какво криеш?
Какво, да не си по-добър от останалите? Някакъв герой, а?
Бъкан с медали, но отвътре - пълен боклук!
Не си се сражавал. Дори не си бил там.
Какво искаш да кажеш с това, че е съм бил там?
Хайде, геройче, изпей си.
- И защо?
Какво криеш?
Не, ти се криеш тук, в Мексико. От какво, тъпак такъв?
Не ме занасяй! Нищо не си убивал, нали, Ковик?
Нали?
Поглеждал ли си се в огледалото?
- Майната ти.
- И на теб!
Не... на теб!
Махни се от мен.
Добър ден, господа. Какво се е случило?
Трябва ни превоз.
Да вървим.
Добре ли си?
- Майната ти. Загубеняк.
Не си схванал. Нищо не си разбрал.
Някога си имал роден град,
майка и баща.
Неща, които са имали значение.
Помниш ли нещата, които имаха значение, неща, на които да държиш,
преди да ги изгубиш?
Какво ще правим, Чарли?
Какво ще правя аз?
Какво ще правя?
УИЛЯМ ЧАРЛЗ УИЛСЪН, ПЕХОТА НА САЩ ПОЧИНАЛ ВЪВ ВИЕТНАМ
5 НОЕМВРИ 1946 г. - 12 ОКТОМВРИ 1967 Г.
Откъде си, Уилсън?
- От Винъс, Джорджия.
Джорджия ли? Това е втория ми преход,
и не съм видял момче от Джорджия да пострада.
Така ли?
Да, знам за Уилсън.
Сър, мисля, че може би го убих. Май наистина го убих.
Не мисля така.
Не се плашете от кучетата.
Не хапят.
'Айде, разкарайте се. Чиба!
Всичко е наред. Страхуват се от количката.
Господин Уилсън, аз съм Рон. Благодаря ви, че ме приехте.
Приятелите на Били са и наши приятели.
Защо не влезете вътре?
Жена ми е сготвила пиле, ако искате да хапнете.
Да, беше наистина велико погребение.
Почетният караул дойде чак от Атланта, в парадни униформи.
Стреляха с пушки във въздуха.
Тупаха с барабани.
Е, не може да се сравни с войната отпреди 100 години.
Присъстваха Били и Брус... Брус Крабтрий,
Анди Хендерсън.
И момчето на Рулидж, Ланс.
Да, Ланс. Добро момче.
И до ден днешен, не мога да я разбера тази война.
Защо ни трябваше да бием толкова път, за да воюваме
и защо трябваше да изгубим толкова много момчета.
Изобщо не я разбирам.
Но си имаме горда традиция в града.
Прадядото на Били се сражаваше в Гражданската война.
Баща ми се би през 1918 г. във Франция.
Не забравяй, че ти беше над Пасифика през 1944 г.
Гуалдалканал.
- Така ли?
Да. Предполагам, това семейство е участвало
във всяка война, която страната ни е водила.
И сме готови да участваме пак, ако се налага.
Така и не се разбра какво точно се е случило.
Имаше писмо от полковник, поне аз мисля, че беше.
Полковник Мур.
- Да, така се казваше.
Пишеше, че е имало засада една нощ.
Че Били се отличил в битката.
Пишеше, че умрял бързо.
Хубаво е, че е умрял бързо.
Аз му бях командир. Не го познавах добре.
Новобранец, малко мълчалив.
Не разговаряхме много с новобранците.
Беше на 19 години, нали?
- Точно така, на 19.
Единствен син?
- Да, единствен.
Мисля, беше казал, че е женен, и че вие сте била бременна.
Помня деня, в който го убиха.
Беше... беше странен ден.
Патрулирахме район в близост до плажа...
Беше доста объркано.
Имаше викове и стрелба.
Започна да се стъмва,
имаше малки дечица...
бебета...
които ние убихме по погрешка.
Ужасно.
И тогава...
настана истинска лудница.
Трябваше да се изнесем,
защото северно-виетнамците ни притискаха отвсякъде.
Разпръснахме се в дюните.
Хората крещяха и стреляха по всичко.
И точно тогава... се случи.
Бях много объркан,
изплашен.
Вдигнах пушката си и стрелях...
три пъти...
Тялото падна на дюната.
Боже, толкова е трудно да го кажа.
Няма нужда да го чуваме, Рон.
Но, мисля, че аз убих сина ви.
Точно така. Аз бях.
Аз бях.
Каквото станало, станало.
Аз не мога да ти простя,
но може би Господ.
Разбираме, Рон.
Разбираме болката, с която си живял.
Върнете братята ни вкъщи!
МАЯМИ ПРИВЕТСТВА РЕПУБЛИКАНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
1972 ГОДИНА
Наркотици. Марихуана. Пътни нарушения. Отделете хипитата.
Тази вечер, отново с гордост приемам номинацията ми
за президент на САЩ.
И нека се мобилизираме,
за да извоюваме дори по-голяма победа през този ноември, 1972 г.
Още четири години!
Не мога да пречупя самодоволството ви, нали?
Имате ли малко състрадание към хората, били се във войната?
Казвам ви, тази война е престъпна.
Не страдам от раните си...
За кой се мислиш, бе?
Мога ли да ви помогна? Не можете да минете.
Имам пропуск.
Не можете да ни спрете!
Не можете да ме спрете!
Защо сте тук тази вечер? Какво имате да кажете?
Казвам се Рон Ковик и съм ветеран от войната.
Тук съм, за да кажа, че войната е грешна,
че обществото ме излъга. Мен и братята ми...
Защо не млъкнеш?
Въведе ни в заблуда.
Измами ни да пропътуваме 24 000 километра,
за да се бием във война срещу бедни селяни,
които имат голяма съпротива,
които са се сражавали за независимостта си
вече 1 000 години - Виетнамският народ.
Не мога... не мога на намеря думи, за да изразя
отвращението си от водача на това правителство.
Хората казват...
Хората казват, че ако не обичаш Америка, трябва да се махнеш.
Е, но аз обичам Америка, но що се отнася до правителството,
любовта ми спира.
Правителството е сбирщина от корумпирани крадци.
Изнасилвачи и грабители.
Тук сме, за да кажем, че вече не ги понасяме.
Тук сме, за да кажем истината.
Убиват нашите братя във Виетнам. Искаме да чуят истината.
Предател!
Ти какво, да не си комунист?
Това ли заслужаваме? Да ни заплюете в лицето.
Няма да позволим хората да забравят тази война.
Няма да се отървете от нас, само за да си запазите рейтинга.
Тази количка, нашите колички, тази стомана, нашата стомана
са вашият ден на скръбта.
Ние сме героите, завърнали се у дома.
Да отхвърлим философията, която ни разделя като американци.
Спрете бомбандировките! Спрете войната!
Долу става някакво сбиване,
ветерани инвалиди, протестиращи срещу войната. Ще слезем при тях.
Защо ни обгазяват на паркинга?
Защо ни бият? За да прикрият лъжите.
А истината е, че убиха цяло поколение млади хора.
Пожертваха цяло поколение младежи!
Спрете бомбандировките!
Комунисти!
Спрете бомбандировките! Спрете войната!
Предател! Иди си вкъщи!
Обръщам се към вас...
В това време на напрегнатост,
да се обърнем към тези, които служиха на Америка
в миналото и сега.
Да отдадем на тези, които служиха във Виетнам
честта и уважението,
което заслужават, и което са извоювали.
Едно, две, три, четири не ви щем шибаната война!
Докарай колата!
Млъквай!
Арестуван си, Ковик.
Прасе такова!
Трябваше там да си изгниеш, предател такъв.
Нямам баланс.
Дай си ръцете!
- Добре де, тръгвам.
Не съм арестуван. Няма нужда да...
- Хей, по-спокойно де!
- Ръцете на гърба!
Парализиран съм!
Махнете камерите!
Парализиран съм!
- Влизай в шибаната кола.
Количката ми!
Престанете!
Оформете линия!
Разпръснете тълпата!
Пусни ме!
Добре ли си? Докторе, Как е?
Добре съм.
Какво е положението? Колко пръста виждаш?
Порязали са ти главата. Някакви други болки?
Добре съм. Къде ми е количката?
Докарайте му количката.
Порязан си над окото.
- Медиите трябва да го заснемат.
Чухме да викаш "долу Никсън".
Еди беше арестуван, пребили са Питърсън,
O'Maйли е лошо обгазен, а Пискатели има сътресение.
Страшна бъркотия е там.
Франки, закарай камерите до портата.
Прасетата идват! Прочистват целия парк!
Арестували са към 30 човека...
Добре. Слушайте.
Ще си върнем обратно залата. Чувате ли ме?
Отиваме до портите и си възвръщаме залата.
Хайде, да вървим!
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДЕМОКРАТИТЕ
НЮ ЙОРК, 1976 ГОДИНА
Посвещаваме се на идеята, че това е правителство на народа,
избрано от народа, за народа.
Черни, кафяви, жълти, бели, жени,
млади, стари, работници и студенти.
Това е нашата земя и страна.
Хората на Джаксън ми дишат във врата.
Кой е наред?
Вие сте наред.
- Господин Ковик?
Готови сме. Да ви донеса нещо?
Да го направим.
- Рон, ти си наред.
Дълъг път изминах дотук.
Кажи им как е, Рони!
- Давай, Рон!
Кажи им. Заради Еди.
Рони за президент!
Целият свят гледа. Обичам те.
Чувствам се добре.
Поздравления.
- Харесва ми това, което правите.
Направете път, моля. Отдръпнете се.
Благодаря.
Сънувах еддин сън, Рони.
Ти говореше пред голяма тълпа,
и казваше велики неща.
Следващият оратор е ветеран от Виетнам,
който има да каже нещо специално тази вечер.
Моля ви!
Запазете тишина.
Какво ще кажете тази вечер, господин Ковик?
- Ще кажа истината.
- Някакви планове за бъдещето?
Ще видим.
Г-н Ковик, моля ви, дайте ми автограф.
Млад мъж, който идва от Масапека, Лонг Айлънд...
Хайде, дайте път.
Право напред.
Как се чувствате от факта, че ще се обърнете към цялата страна?
Развълнуван.
Това е голяма чест.
Дълъг път изминахме ние, ветераните...for us--
Едва напоследък се почувствах, сякаш съм си у дома.
Сякаш... наистина съм у дома.
Добре дошъл у дома, Рони!
- Покажи им, Рон!
Превод: mSan, 2003 година