Born On The 4th Of July (1989) (Born On The 4th Of July\Born On The 4th Of July 1.sub) Свали субтитрите
Понякога чувам гласовете им в горите на Сали.
Били, Стийв, Томи
и онова, високото хлапе от квартала - Джоуи.
Да, Джоуи Уолш.
Най-добрият ми приятел беше Тими Бърнс,
който живееше на две преки от нас.
Превърна горите в бойно поле
и мечтаеше как ще станем мъже.
Чу ли?
- Какво?
Да вървим, Тими.
МАСАПЕКА, ЛОНГ АЙЛЪНД 1956 ГОДИНА
Хайде, майоре.
Тук трябва да са, Рони. Бъди внимателен.
Трябва да останеш в дефилето.
Давай! Давай!
Ето ги.
- Очистете ги.
Мъртъв си, знаеш това.
- А не, не съм!
Рони е мъртъв!
- Не съм!
ТОМ КРУЗ във филма:
РОДЕН НА ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ
УИЛЯМ ДЕФО
КАЙРА СЕДЖУИК и др.
Вижте кмета.
- Чудя се къде е майка ти.
Къде се дяна тази жена?
Здрасти.
Дона! Върни се!
Махни се!
Момчета! Престанете!
Дона!
Стиви Бойър току-що предложи на Мери Барет.
Можеш ли да повярваш?
- Ето там.
Ела, ела.
- Какво е това?
- Това фишек ли е?
- Какво ти става?
Пълна скука.
- Така е, брато.
Тате, виж, войниците!
Честит рожден ден, Рони Ковик.
- За мен?
Да, отвори я.
- Това наистина е хубаво.
Кажи "благодаря".
- Благодаря, Дона, но не трябваше.
Ще ходиш ли в гората довечера? Ще има фойерверки.
Ще бъде страхотно.
- Да, добре.
Какво е това? Отвори го.
- Остави го на мира.
Красота.
- Това е истинско, Рони.
- Почувствай го.
- Също като Майки Мантъл.
Не прилича ли на фишек за 4-ти юли с тази шапка?
Да. Малкият ми Янки Дудъл.
Хвани го! Хайде!
Да вървим.
- Хареса ли ти?
- Не знам.
Виж колко много набирания мога да направя.
Хайде, Рони.
Давай, Рони, давай!
Давай, Рони! Ще се справиш!
Браво! Моето момче!
Моето момче!
Рони, ти успя!
Томи, Рони, хайде. Ще го изпуснете!
Мишел! Барбара! Трябва да видите това.
Не е зов да хванем оръжие, макар, че това трябва да направим,
а призив да понесем несгодата на дългата битка,
битка против изконните врагове на човека:
тиранията, мизерията, болестите и самата война.
Ще ядеш пердах, ако закъснееш.
В дългата история на света,
само няколко поколения имаха възможността
да защитят свободата...
Тате, виж, президента Кенеди!
- Точно така.
Много е красив.
Не бягам от тази отговорност,
приветствам я.
Нека се знае отсега нататък,
че факлата е предадена на новото поколение американци,
родени в този век.
Нека всяка нация знае,
че ще платим всяка цена,
ще понесем всяка мъка,
ще подкрепим всеки приятел и ще се противопоствим на всеки враг,
за да осигурим успеха и съществуването на свободата.
Онази нощ сънувах сън, Рони,
ти говореше на голямо множество, също като него.
Също като него.
И говореше велики неща.
И така, скъпи сънародници,
не питайте какво страната ви може да направи за вас,
а какво вие можете да направите за страната си.
А така, точно така!
Излизай! Трябва да се измъкнеш!
Трябва да се измъкнеш!
Завърти ключа, завърти го!
А така, а сега въжетата! Давай, давай!
Махнете си краката от въжето!
Хайде, дами, да слизаме! Да слизаме!
Това въже е като живота!
Сграбчваш го и се държиш! Следващият!
Искам да убивате! Чувате ли ме?
Да, сър! Да убиваме!
Искам купата на конференцията! А вие?
Да, сър!
Ставайте! Главите горе!
Вдигай ги! Чуваш ли ме?
Главите горе, дами! Високо вдигнати!
Искам купата на конференцията!
Ако искате да победите, трябва да страдате!
Искате ли да сте най-добрите?
Трябва да платите цената, а тя е саможертвата!
Сюзън, не пиши домашното на масата, моля те.
Добре, Томи. След вечеря.
Татко?
- Да.
Мога ли да дойда с теб?
- Ето го следващия шампион.
Мамо, съжалявам, че закъснях.
- Оризът е в печката,
а плодовете - в хладилника.
- Не мога.
- Заради диетата ли?
Трябва да сваля 2 кила до неделя.
Брат ти работи много, Томи, защото иска да е най-добрия.
Да спечелиш или загубиш, в училище, спорта, в живота...
от значение за Бог е, че се стараеш максимално.
Независимо от победата или загубата, ние ще го обичаме.
Мога ли да си ида в стаята?
- Да, разбира се.
Благодарим ти, Господи, за храната.
В името на Отца, Сина и Светия дух, амин.
- Татко, Джими ми взе куклата.
- Ще ти я върна.
- Мразя го!
- Лягай си.
- Нищо не съм взимал!
- Къде е куклата на сестра ти?
Джаки? Защо не е в леглото?
- Рони.
- Откъде си взел това?
- Мамо, защо си в стаята ми?
Не сменяй темата.
Не разрешавам "Плейбой" в тази къща.
- Стиви ми го даде.
- Имаш похотливи мисли!
- Бог ще те накаже.
- Дори не съм го погледнал!
Изповядай се. Искам да кажеш на отец МакКена.
Не искам повече да виждам това мръсно списание в къщата.
Изхвърли го!
- Какво става?
- Нищо.
- Как така нищо?
Нищо бе, тате.
Извън тепиха сте. Обратно вътре.
Хайде, Ковик, влизай вътре.
Давай, Рони.
Ковик, влизай вътре. Хайде.
Искам да видя експлозия!
- Хайде, Рони!
Без номера.
Чудесен си, Рони!
Хайде. А така!
Обръщане. Две точки.
А така!
Едно, червено! Равни сте.
Нов старт.
Изправи се. Не му се давай!
Измъкни го! Добре!
Внимавай с краката.
Свали го! Не го допускай до врата!
Рони, можеш да го победиш!
Мост, мост!
Можеш да победиш! Не се предавай!
Добре ли си, синко?
Хайде, ставай.
Внимание! Ходом марш!
По местата!
Добро утро.
Аз съм старши сержант Хайс. А това е сержант Бауърс.
Подбираме набора за пехотата на САЩ в Левингтън, Ню Йорк.
Тук сме по покана на директора, г-н Ричардс
и другите членове на факултета,
за да ви разкажем за морската пехота.
Първо на първо, младежи, нека си изясним нещо.
Не всеки става морски пехотинец.
Искаме само най-добрите и не приемаме нещо по-малко,
защото няма по-гордо, по-добро и по-безупречно
от морския пехотинец на САЩ.
Има също така и армия.
Морски флот.
И Военно-въздушни сили.
Ако искате да постъпите там, заповядйте.
Но, ако искате предизвикателства,
ако искате да опитате нещо трудно,
ако искате да постигнете и невъзможното,
опитайте 13 седмици в ада на остров Парис, Южна Каролина,
тогава ще разберете дали ви бива.
Като разберете дали наистина сте мъж,
то пехотата може да се окаже вашето поприще.
Тарауа,
Иво Джима,
Белю Ууд,
замръзналият резервоар Чосин.
Първи в боя. Никога не сме губили война.
Винаги се отзоваваме, когато ни повикат.
А сега, серж. Бауърс и аз
бихме желали да чуем въпросите ви.
Така че, ако имате въпроси,
вдигнете ръка.
Хайде де. Не се плашете.
Не забравяйте, добрият пехотинец е мислещият пехотинец.
Били Ворсович, сър.
Кога мога да облека униформа, като вашата?
След 13-те седмици.
Здрасти, Дона.
Брат ми е на училище в Аделфи.
Каза, че ще има война в... как му беше името?
Виетнам.
Ще пратят първо пехотинци, така че войната ще е кратка.
Така че, ако не се запишем скоро, може и да я изпуснем.
Вче съм решил. Ще участвам.
- Наистина ли?
И просто така?
Няма да чакам. Ще се запиша.
- Ти си луд.
Бащите ни бяха във Втората световна.
Сега е нашия шанс да станем част от историята.
Да, също като бащите ни.
- Помисли малко върху това.
Може да е опасно. Може да те убият.
Къде ще ходиш, глупчо? В колеж ли?
Искам да постигна нещо в живота.
Мога да изкарам диплома по бизнес администрация.
И няма да служиш на страната си?
Не те ли е грижа за околните?
По-добре мъртъв, отколкото комунист.
Имат ракети, насочени към нас отвсякъде. Ядрени.
Отвсякъде сме заобиколени.
Куба. Само на 170 км. оттук.
- Превземат всичко.
Кога ще ги спрем?
- Не можеш да ги спреш сам.
Комунистите се просмукват навсякъде.
Къде, Рони? Не ги виждам.
Няма ги тук, в Масапека, така че ще се погрижа за номер 1.
Точно така. Мен... Стиви, номер едно.
Някой трябва да остане с жените и децата,
докато мъжете воюват.
Помисли си върху това. Помисли си, Рони.
Стиви, коя ще водиш на абитуриентския бал?
Уенди Даниълс.
- Уенди ли?
Уенди Даниълс?
- Отчая се.
А ти, Джоуи, кой ще водиш, майка ти ли?
Рони, а ти коя ще водиш на бала?
Не я познавате. Една красавица от Ронконкома.
Как се казва?
- Не я познаваш.
Как се казва, Рони?
- Името й е Ломбарди.
Винс Ломбарди ли?
- Не, Розана Ломбарди.
Не е от града, нали?
В мотел ли ще отседне?
Рони, отнеси това в секция три.
Провери за кучешка храна.
А после подреди картофите.
Хайде, размърдай се. Свърши малко работа.
Трета секция, така ли?
- Да, за трета е.
Добре, тате.
- Здрасти, Дона.
- Здравей, Рони.
Как я караш? Как е...
- Добре е.
Чух, че ще се запишеш в морската пехота.
По-добре е отколкото да бачкам в магазина.
Това е чудесно, Рони. Прекрасно.
Скоро отивам в подготвителния лагер. Подписах за четири години,
така че ще ходя във Виетнам, вероятно на предната линия.
Наистина ли?
- Ще видя доста екшън.
Това е хубаво.
- Чух, че са те приели в колежа.
Писмото?
Да, Сиракуза. Ще бъде доста трудно.
Може ли... може ли да поговорим насаме?
Да, разбира се.
Канех се да ти се обадя. Чудех се,
ще ходиш ли с някой на бала?
Да, с Джед.
- Така ли? Чудесно.
Той... е чудесно момче.
Стиви Бойър ми каза, че ще водиш някакво момиче от Ронконкома.
Да. Не, не.
- Не ли?
Не. Нямам време за това.
Има толкова много неща, за които да се погрижа
преди да вляза в пехотата.
Дори не ми е ясно колко много са.
Може да те видя преди да замина, става ли?
Дума да не става. Първа кавалерийска дивизия
е последната дума в мобилното военно дело.
Една наша дивизия се равнява на две и 1/2 руски и 6 китайски.
Как, по дяволите, един войник ще оцелее във Виетнам?
Какво мислиш за това, тате?
Не знам. 23 000 км...
Бая път е, за да се биеш във война.
Воювали са с французите и с японците вече 30 години
Могат ли да бъдат очистени?
Всичко, което живее в пещера може да се очисти.
Надявах се да те пратят в Европа или Корея или...
- Но не могат.
- ... някъде на безопасно място.
Всеки пехотинец има дълг да е там. Не е като в армията.
Какво ти става? Нали си служил. Чичо Боб също.
Знам това, Рони.
- Помниш ли какво каза Кенеди?
Няма да има Америка, ако хората не са готови на саможертва.
- Обичам страната си.
- Знам.
Прав си, Рони. Постъпваш правилно.
Комунизмът трябва да бъде спрян. Бог желае да заминеш.
Гордеем се с теб. Но бъди внимателен.
Знаеш ли какво значи пехотата за мен, татко?
Още от малък исках да служа на страната си.
Искам да отида, да отида във Виетнам
и да умра там, ако се налага.
Не е хубава вечер за абитуриентски бал.
Понякога, Господи, съм толкова объркан.
Понякога си мисля,
че искам да остана тук, в Масапека
завинаги...
но трябва да ида.
Помогни ми, Исусе.
Помогни ми да взема правилното решение.
Моля те, Господи.
Рон.
Рони, какво е станало с теб?
- Рони.
О, Боже.
Дона.
- Рони.
Ще танцуваш ли с мен?
Да. Разбира се.
РЕКАТА "КУА ВИЕТ", ВИЕТНАМ ОКТОМВРИ, 1967 ГОДИНА
Наблиза има жълтурковци. Идват към вас.
ЕХО-1 ги притиска. Край.
- Разбрано, 2-АКЧУЪЛ.
Докладвам, както следва: Два отряда, разположени на брега.
Идват насам.
- Изглежда ще има жълти.
Най-накрая ще ги видя.
- Спокойно, ще бъдеш наред.
Откъде си, Уилсън?
- Първи батальон, "Т" мото-взвод.
Сержантът каза, че пешаците имат нужда от подкрепление,
така че ме стовариха тук.
- Не, откъде си родом?
А, от Венеция, Джорджия.
- Това ми е втория преход.
Още не съм видял някой от Джорджия да пострада.
Ще се справиш.
Добре.
ЕХО-1 е от северо-западната част на това селце.
Жълтурковците се движат насам. Ето там, вижте, сержанте.
Виждате ли ги? Ето там. Виждате ли ги?
Имат пушки. Виждате ли пушките?
Точно там. Виждате ли ги?
- Виждате ли пушките?
- Да, сър.
Предайте нататък. Щом дам заповедта,
искам да запалите това село като коледха елхичка.
Този път ги приклещихме. Движение.
Предайте нататък. Стрелба по команда.
Уилсън, ти си с мен. Покрий този храсталак там.
Стрелба по моя команда! Предайте нататък!
Ефрейторе, прегрупирайте ги. Стрелба само по воя команда.
Прекратете стрелбата!
Какво, по дяволите, правиш?
Прекратете стрелбата!
- Какво стана?
Прекратете стрелбата!
- Искам да знам какво стана?
Не знам, сър. Вероятно инцидент, сър.
Малък екип да иде там. Вземи петима, докладвай жертвите.
Тъй вярно, сър.
Болди, с мен. Брукс, Мартинез, вие също!
Уилсън, с мен!
2-АЛФА, движим се към селото.
- Сформирайте линия!
Болди, Болди!
Изкарай го оттам! Хайде, Болди.
Проверете натам! Всички навън! Болди, изкарай всички вън!
Болди, провери там!
Изкарай го!
Провери храсталака и го прочисти. Веднага!
О, Боже.
Ние ли направихме това?
О, Боже. Исусе Христе.
2-АКЧУЪЛ-2, най-добре да дойдете и докарайте хора.
Имаме ранени жълтурчета. Цивилни.
Мартинез, помогни ми!
Затрихме ги.
Мамка му стара! Затрили сме ги.
Къде са пушките?
Няма никакви шибани пушки.
- По дяволите.
Исусе Христе!
Помогни му. Помогни му де!
Искам да му помогнеш.
Помогнете! Някой да ми помогне!
Тук е 2-АКЧУЪЛ. Искаме медицинска помощ.
Имаме много ранени. Край.
Махайте се оттам! Оставете ранените!
Обратно при дюните! В селото има жълти!
Вън! Изнасяйте се! Това е заповед!
Искам да напуснете! Вината не бе ваша, по дяволите!
Оказаха се на пътя на куршумите. Разкарайте се оттук!
В селото има жълти!
Бебето!
- Обратно при дюните!
Бебето!
- Остави го. Изнасяй се оттук!
Ковик, размърдай се!
Изнасяй се! Селото ще гръмне!
Ред! Абът!
Уилсън! Уилсън е ранен!
Какво се случи?
Сержант Ковик иска да ви види.
- Свободно, сержант.
Ковик, лейтенантът ми каза, че е било доста трудно.
Така е, сър. Доста лошо.
- Налетели сте на няколко от тях.
- Да, сър.
- Искали сте да поговорим?
- Да, сър.
Както казах и на капитана,
беше доста объркан ден.
Селяните...
- Да. Знам за тях, сержант.
Те... селяните...
- Беше истинско нещастие.
Врагът ги е използвал за прикритие.
- Да, сър.
Изскочиха и започнаха да стрелят. Ние бягахме назад.
Слънцето светеше ярко. Доста объркващо,
и тогава се случи, сър.
- Какво се случи?
Сър, тогава бе убит Уилсън.
- Да. Знам за Уилсън.
Сър, виждате ли... той бягаше последен,
и тогава се случи, сър.
Сър, мисля, че може би...
Може би съм го убил, сър.
- Аз не мисля така.
Идваше през дюната. Мисля, че го застрелях.
Тежко е. Бях навън преди две седмици.
Понякога... е трудно да разберем какво става.
Да, сър.
Но, сър, мисля, че убих Уилсън.
А аз не мисля така, Ковик.
Сър, искам да знаете, че...
Хич не ми говори така! Не говори глупости!
Ще ти смъкна главицата! Ясно?
- Да, сър.
Добре.
Върви си.
Командващият трябваше да го даде на военен съд.
Сержанте.
ЯНУАРИ, 1968 ГОДИНА
Такава жега е, че ми се иска да гръмна нещо жълто.
Звучиш като някоя кучка.
- Нищо няма тука.
Тук е толкова жежко, че сякаш е самия ад.
Или Чистилището.
Къде е шибаният дявол?
Прикрийте се!
Прикрийте се!
Тук СНЕЙК 1-9, картечни гнезда откъм 12 часа.
Не. Ей, момчета.
Напред. Движете се напред.
Стреляйте!
Тежък обстрел откъм дърветата.
Кучи син!
Мамка му!
Мамка му!
Кучи син!
Обстрелват ни тежко! В беда сме!
ЧАРЛИ, има още много.
Виждаме взводове да се придвижват откъм левия фланг.
В беда съм.
ЕХО-6, махайте се от селото!
Махайте се от селото! Ще ви отрежат, махайте се!
Искам всичко налично!
Падаме! Падаме!
Не мога да го удържа!
Удръж го, дявол го взел! Вдигни се! Вдигни се!
По дяволите!
По дяволите!
Кормън...
Кормън... Кормън.
По дяволите! Шибаняци!
Шибаняци!
Шест с рани в гърдите, а пристигат още 12 опечени!
Боцни го с 250 мл, докато не се отнесе.
Само го упой.
- Свободна маса!
- Кой има спешен?
- Какво е положението?
- Бъбрекът и дроба ги няма.
Тоя си е заминал.
Има някакъв проблем с мен.
Да вървим! Спешен случай.
- Код синьо!
Пуснете ме да мина.
Стой с мен, пехотинец. Не си отивай!
Дайте ми дефибрилатора! Не ме напускай!
Ще те вдигнем за нула време. Пазете се!
Къде е свещеникът? Доведете ми свещеник.
Дишай! Дишай!
Дишай!
Как си?
Кажете им да ме оперират. Нещо с мен не е наред.
Докторите са много заети. Има доста ранени.
Няма време за нищо, освен да останеш жив.
Трябва да опиташ да останеш жив. Разбра ли? Да оцелееш.
Дойдох за последното причастие.
Готов ли си?
Да, отче.
Аз съм възкресението и живота. Този, който вярва в мен,
макар и мъртъв ще живее. Нищо не сме донесли на света,
и със сигурност нищо няма да отнесем.
Бог дава и Бог взима.
Благословено да е името му.
БОЛНИЦА ЗА ВЕТЕРАНИ БРОНКС, 1968 ГОДИНА
Еди, трябва ми помощ в 13 стая.
Една секунда.
- Катетърът му е заседнал.
Подпрял е бъбрека.
Казах, че ще дойда. Не ме юркай.
- Ей, к'во става?
- Нищо.
Нали ти казах да престанеш да му даваш хероин сутрин.
Извади иглата от ръката ми.
Добро утро, сестра Вашингтон. Как сте тази сутрин?
Подранили сте.
Всички да стават! Добро утро, господа.
Събуждайте се. Ей, Пеня!
Леон! Как си днес?
- Вижте този звяр.
Катетърът ми се запуши.
- Дай ми минутка.
С всеки ден стават все по-големи.
Ако не ги закачаш и те няма да те закачат.
Затова ги храня.
Продължавай така и всичко ще е добре.
Ставайте, Франки е тук!
- Здрасти, Франки, как е?
Хопкинс, ставай. Момчета, специалитетът за 6:00 часа.
Фенадей, гледам те.
- Да бе, гледкай си.
Хей, Ковик. Вече си станал. Браво, да вървим.
Хайде, да вървим.
Малко помощ.
- Как си, Еди?
А така, почти си готов. Нека да взема това.
Мисля, че стомахът ми e подут.
- Карай по-полека.
Еди ще се погрижи за всички.
Като на автомивка.
Бърнстейн, какво има? Не щеш да сереш.
Пъхни си главата в задника ми да видиш какъв е проблема.
Торбата ти за урина е замъглена. Пиеш ли достатъчно вода?
Трябва да прочистваш бъбреците.
- Да, бе.
Франки, мисля, че съм готов.
Да не ме бъзикаш пак? Дори не си помисляй.
Не те бъзикам, бе човек.
Моят човек, Ковик! Господин 4-ти юли.
Политици, демонстранти и полицаи са се събрали тук, в Чикаго
за президентските избори. Полиция нападна тълпата...
Привърженици на жълтите. Трябва да ги избият.
Леон пак почна.
Преминават през жиците.
- Успокой се бе, Леон.
Ще ни прегазят!
- Млъкни бе!
Ще ни прегазят!
- Ей, Джон.
Леон, успокой се.
Успокой се.
- По дяволите, Леон, млъквай!
Дайте му малко морфин.
Чикаго е като Алиса в страната на чудесата.
Нещата стават все по-чудни.
Накъдето и да свърнеш има знак, напомнящ...
Като не ви харесва, откажете се, шибаняци!
- Ковик, готов ли си?
- Изгарят флага.
Изгарят американското знаме, по дяволите.
Хайде. Раздвижи се малко.
Чудесно изглеждаш. Хайде, Ковик. Чудесно.
Колко направих вчера?
- Три.
- Три ли?
- Достатъчно ли са ти?
- Нека направим седем.
- А така. Нека направим седем.
Хайде, Рони. Вдигни се.
Продължавай. Хайде, пехотинецо.
А така. Чудесно.
Искам да си изясни нещо, Рон.
Възможността да ходиш е минимална.
Почти невъзможна.
Ти си случай T-6, парализиран от средата на гърдите надолу.
Вероятно ще бъдеш в количка до края на живота си.
Разбираш ли какво ти казвам?
- Докторе, дали...
Дали ще мога...
да имам деца?
Не, но имаме много добър психолог тук.
- Помогнал е...
- А не, ще ходя отново. Знам го.
Нека ти кажа нещо. Никога няма да проходиш.
Добре се движиш с тези неща.
- Добре ли изглеждам?
Ти си откачен пехотинец.
Тръткаш се тук, а хабер си нямаш какво става в страната.
- Да ти го начукам, Уили.
- Не е заради флага или Виетнам.
Защо да се бием за правата там, като си нямаме такива тук.
Заради Детройт и Нюарк е. Заради расизма е.
Няма да ти дадат работа вкъщи.
Във Виетнам воюва белия, богатия човек.
- Къде са ми парите тогава?
- Трябва да прочетеш някои книги.
Навън е революция.
Ако не си част от решението, значи си част от проблема.
Боже, Уили. Дай ми количката.
Наблюдавай за нея.
Свали сутиена. Ще ти дам още десет.
Но разбира се, захарче.
Така ли?
- Смучи ми зърната.
- Сладко, за теб всичко.
Спокойно.
Ей, докторе, тук наистина е хубаво.
Заминавам си оттук, момчета. Ще видите. Нали, Уили.
Точно така.
Добре съм. Добре съм.
- Достатъчно за днес.
Добре. Добре. Леко сега. Да не тръгнеш надалече.
Не се претоварвай.
- Днес си чудесен.
А така! Давай, Ковик.
- Удивително, а?
Нищо от кръста надолу! Но ще се справя. Ще се справя.
Вечна борба, мамка му!
А така, Хари. Продължвам. Все напред.
Уили! Мисля, че имам нужда...
Вдигнете го! Някой...
- Нещо се счупи. Вратът ми.
Просто врата ми.
- По дяволите, Хари!
- Дръж се, дръж се.
- Какъв беше този звук?
- По дяволите.
- Какво?
- Добре е. Добре си.
- Това моята кост ли е?
- Хари, намери доктора.
- Наред ли е?
Да. Успокойте се, всички. Хари! Да вървим!
- По дяволите.
- Мамка му.
Къде беше? Натискам шибания бутон и зяпам дриската си вече два часа.
Какво ви става, бе хора? Лежа си в лайното, по дяволите.
Защо не сменяш чаршафите? Шибано място!
- Искам да се изкъпя.
- Не ми повдигай тон!
Защо не ми помагаш? Какво ти става, бе?
Не се чувствам добре. Искам да видя доктора, веднага!
- В момента е зает!
- Искам да го видя! Все е зает.
Какво те гложди?
- Да не си тръгнал към края?
Ще ти ампутираме крака и ще продължиш да живееш.
Ей, не ме закачай!
Искам човешко отношение. Не искам повече това!
Опитваш се да ме упояваш, за да не знма какво става.
- Това е шибано блато.
- Махаме крака и си вън след 14 дена.
- Искам си крака.
- Защо бе, нали е безчувствен?
'Щото си е мой. Искам си го. Не можеш ли да разбереш.
Искам човешко отношение. Бих се за страната си.
Аз съм ветеран от Виетнам. Сражавах се за страната си!
- Млъкни, по дяволите!
- Отнасяйте се почтено с мен.
Виетнам нищо не значи за мен, както и за останалите. Ясно?
Този Виетнам си го заври в задника, чуваш ли?
- А не! Това не ми трябва!
- Ей, шибаняк! Дявол те взел!
Аз съм ветеран от Виетнам!
Марвин!
- Какво има?
- Виж!
По дяволите. Спряла е.
- Няма да проработи.
- Вашингтон, доведи доктора.
Добре. Ще го доведа.
Как си, Еди? Да видим какво й има.
Казват, че ако не проработи помпата, ще ми резнат крака, а аз си го искам.
- Имаме ли друга помпа?
- Тази е единствената, Еди.
- Рон. Казвам се Рон Ковик.
- Извинявай, Рон.
- Вие... Вие нали сте доктор?
- Заради Виетам е. Орязват ни.
Правителството не ни дава нужните пари, за да се грижим за вас.
Правим възможното. Трудно е. Не е честно.
Опитах всичко, за да запазя крака. На легло съм вече 4 месеца,
за да запазя крака си.
Може и да намеря резервна. Ще проверя в мазето.
- Кога ще се върнете?
- Скоро.
Пусни ме, Рон.
Наистина се опитахме да помогнем на г-н Ковик.
МАСАПЕКА, 1969 ГОДИНА
Хайде, на три.
Това е чудесно. Ти ли боядиса къщата, тате?
- Да, аз я боядисах.
- Жълто. Изглежда добре.
Няма проблем. Всичко е наред. Да вървим.
Децата говорят за теб. Нямат търпение да те видят.
Чудено е да си отново у дома.
Всичко се е променило.
Майоре.
Майоре, знаеш ли кой е това?
- Знаеш ли кой е това?
- Остарял е, тате.
Също като баща ти.
Ей, Томи.
- Радвам се да те видя.
- Я виж каква коса.
- И тате ти позволява?
- Вече нямам думата.
- Как си, Джими?
- Радваме се, че си вкъщи. Завинаги.
Да, завинаги. Я, Пати. Виж се само.
Исках да ти дойда на свиждане.
Колко лицеви опори правиш?
Ами, около 23.
23 ли... Добре съм. Всичко е наред.
- Рони.
- Сюзън.
- Чудесно е, че си вкъщи.
- Не сте ми казали, че е красива.
Станала е жена.
- Съжалявам.
- Няма нищо. Безчувствен съм.
Все пак съм парализиран. Изглеждаш чудесно.
Рони.
Мамо.
- Рони.
- Здрасти, мамо.
Леле, каква прическа имаш. Изглеждаш чудесно.
- Харесва ли ти.
- Прекрасна е.
Благодаря.
Хубаво е, че съм си вкъщи. По-добре, ако ме бяхте видяли в болницата.
- Хубаво е, че се върна, Рони.
- Леле, всички сте се разхубавили.
Всички сте хубави.
Ще вляза за минутка.
Мамо, чакай.
- Тя ще се оправи.
Рони, как си, мой човек? Изглеждаш добре.
Добре дошъл.
Радвам се да те видя.
Я вижте Хари. Добре изглеждаш.
Да идем в къщата и да помогнем.
Хайде, мамо. Всичко е наред.
- Изглежда добре.
- Така ли?
- Някаква помощ?
- Не, тате, наред съм.
Оправих банята. Сложих по-широка врата.
Направих ти и душ.
Можеш да влизаш лесно.
А, сложих също така и дръжки на тоалетната чиния.
- Рони.
- Благодаря, тате.
Хубаво е да съм си пак в стаята.
Хубаво е, че се върна.
Наистина е хубаво, Рони.
Ела да ти покажа...
Да ти покажа новите неща в спалнята.
"Хапау Бойър" ми донесе 85 бона. Отсвирках даже и конкуренцията.
Хората са верни. Вероятно си мислиш, че това е хамбургер.
Кюфтето е парче мeсо, но с характер.
Виждаш ли тази дупка? Маха 18 грама от теглото.
Спестява ми около 40 000 за година. Солидна сума е това.
Запълвам дупката със сос, домати, лук подправки или краставички.
Така и не се усещат. Дай един свестен за Рони.
Това го няма в МакДонълд или в Сънрайз.
Имам и щанд за автомобили. Първият за Лонг Айлънд.
Чисто, бързо и евтино. Семейсто се храни с $3.95.
Скивай мацките. Носят минижупи.
Идеята е моя. Спомага за бакшишите. А и клиентите се връщат за това.
Масапека се промени. Внимавай. Вече не нареждат майките и бащите.
Това е нашия град. Добра работа вършиш. Продължавай.
Искам да разрастна "Бойър".
И искам да работиш за мен.
- Какво мога да правя?
Това е нашия град.
Ти си герой от войната и можеш да се облажиш от това. Трябва.
Нещо като партньори ли? Да управляваме заедно?
Първо тръгни, после тичай. Можеш да започнеш като касиер.
След това, ако научиш бизнеса, мога да те направя управител,
като баща ти.
Взимам по 1 700 на месец. Ще си помисля.
Това си е милостиня, Рони. Тук не е така.
Милостиня ли?
- Колата ви.
Забрави я тази война. Забрави и тази количка.
Понякога, Стиви, си мисля, че хората знаят,
че си се върнал от Виетнам и лицата, очите им,
гласът, начинът по който те гледат са променени.
Знам, но хората тук пет пари не дават за войната.
На милион мили е оттук. Всичко е глупости.
Правителството ни отрупа с вещи. Изби ни тия дивотии от главата.
Какво имаш предвид с това "ние"? Та ти беше в колеж.
Ти отвори темата за комунистите. Щели да превземат света.
Помниш ли? Финели, ти, Уолш.
Целият град пропадна. И за какво? Заради лъжите?
Заради шибаните лъжи ли?
Изгарят флага.
Плюят ни всеки ден от първа страница на вестника.
Нямат уважение, нямат си идея какво става там
и за мъжете, които се жертват. Никой не го е грижа.
Куп проклети лъжи.
Не богохулствай пред децата.
- Съгласна съм с всичко.
- Служих на страната си.
А сега искат да я ограбят. Като не им харесва, да се махнат.
От другата страна са ядосани защото не побеждаваме.
Как можем да победим? Томи, какво има?
Нищо.
Слушате ли ме? Томи?
Той не вярва във войната.
- Какво?
- Мисли, че политиката ни е грешна.
Грешка ли? Какво е това? Кажете де!
Вярваш ли в демонстрациите?
Просто не съм съгласен с всичко, което казваш. Не мисля, че разбираш.
Какво не разбирам?
Все виси с тези дългокосите, дето взимат наркотици.
Не е това причината.
- Някога трудили ли са се?
Искаш да изгориш флага, Томи?
Искаш да разсипеш страната?
Като не ти харесва - махай се.
Това, което казват, Рони, е, че не желаят още хора
да се връщат като теб.
- Това не е извинение.
Къде бяха, когато страната им се нуждаеше от тях?
Ти служи на страната си. Какво спечели от това, а?
- Виж се само.
- Да бе, да се видя само.
Трябва да тръгвам. Ще се видим.
Какво не ми е наред, Томи?
Има ли ми нещо? Аз бях доброволец!
Не знаеш какви ги приказваш! Беше ли ти там, а?
Ако не ти харесва - махни се, Томи!
Мамо, не е за вярваме какво ми каза Томи.
Рони, време е за парада.
- Кажи им, че идвам веднага.
- Каква е тази кола?
- Мисля, че е "Континентъл".
- "Континентъл" ли? С гюрук?
- Да.
Така казаха. Издигаш се в света.
МАСАПЕКА, 4 ЮЛИ, 1969 ГОДИНА
Умри!