Big Trouble In Little China (1986) Свали субтитрите
- Имате предвид истината?
- Да, разбира се.
За протокола е нужно да кажете вашето име и с какво се занивате.
Ег Шен - шофьор на автобус.
Шофьор. Какъв вид и къде, ако обичате?
Турестически автобус. Китайския квартал на Сан Франциско.
Благодаря. А сега, преди да преминем към съществената част
имате ли представа къде се намира
Джак Бъртън или камионът му?
За Бога, няма ли да го оставите на мира?
- Господин Шен, моля ви.
Можете да имате големи неприятности. Половин квартал експлоадира в къпбо от зелен пламък.
Зелен пламък? Сякаш сме в ада.
А някои хора смятат, че виете сте замесен
и трябва да понесете своята отговорност, защого сте опасен мъж.
- А сега, ако прикривате Джак Бъртън...
- Оставете го на мира.
Ние сме му задължени. Той показа голям кураж.
Добре.
Но тъй като ще бъда ваш адвокат, има някои неща, които трябва да зная,
а не виждам никакъв смисъл в тях.
Като...
вярвате ли в магия?
Имате предвид Китайската черна магия?
- Да.
- Напълно.
А както и в чудовища и призраци предполагам?
Разбира се. Както и в магьосничество.
И препологате, че и аз трябва да повървам в магьосничеството.
- Разбира се.
- Защо?
Защото съществува.
Как можете да знаете това, гн. Шен?
- Как?
- Да, как? Изяснете ми.
Моля.
Разбирате ли? В началото не засягаше никого.
Но нещата винаги си объркват.
Съвсем малко.
Джак Бъртън е, от Доставка на свински котлети. Надявам се някой да ме чува.
Сякаш говоля на бившата ми жена.
Казвам й "Скъпа никога не карам по-бързо отколкото е вълможно".
"Освен това, всичко зависи от рефлексите."
Вие просто слушате Доставка на свински котлети и последвайте съвета ми, ако сте навън в тъмна и дъждовна нощ.
Когато маниак с луд поглед ви е сграбчил за врата,
блъска главата ви в бетонна стена и ви
поглежда с кривогледия си поглед, като ви пита дали сте платили дълговете си.
Просто погледнети шибаняка в очите и си спомнете, че Джак Бъртън винаги е казвал
"Плати ли си дълговете, Джак?" "Да, сър. Чекът е в пощенската ви кутия."
Разбирате ли, не твърдя, че съм бил навсякуде или съм пробвал всичко.
Но зная, че живеейки на малката си удивителна планетка,
бихме били големи глупци, ако вярваме, че сме сами във вселената.
Не мога да повървам, че не слагаш четен. Този е нечетен.
Ето ти четен! Още един! Хайде!
Искаш още един? Готово!
- Каква имаме? Той не може да брои.
- Четен!
Науче си да играеш фан-тан приятелю!
Три!
По дяволите, момчета. Какво да ви кажа, а?
Ти си като него? Какво каза той, Уанг? На Английски?
Нещо за късмета на начинаещия. Не се превежда, но се отказва.
Отказва се? Как може? Той все още има стотачка в джоба си.
Няма да се оплаквам, защото се обзалагам, че щях да си загубя ризата до 20 минути.
Разбиваш ми сърцето, но следващият път пак съм тук,
Ще удариш Джак толкова бързо, че няма да разбере какво по дяволите е станало.
- Не.
- Да, бе да. Лесно дошло, лесно си отишло, Уанг.
Не!
Не следващият път. Сега!
Дали ще стане кофти сега? Надявям се, че не.
Огледай се и ще видиш как тук сме се събрали няколко
стари приятели от Калифорния, макар и от различни раси.
По дяволите Уанг, това е просто игра.
Двойно или нищо.
Този нож може да разполови бутилката.
- Двойно или нищо.
- Глупости.
- Двойно или нищо.
- Защо, човече? Не ставай глупак.
- Нуждая се от тзи пари.
- Тук имам хилядарка, Уанг.
1148 са Джак
Добре. Но ще ми оставиш бутилката.
Ето тази.
Става.
Ти съвсем си полудял, Уанг. Господ да ти е на помощ.
- Всичко зависи от рефлексите.
- В къщи винаги се получава.
Ако искаш да го докажеш ми покани на вечеря някой път. А междувременно качвам залога.
- Нямам толкова пари.
- Не чух това.
- Както знаеш аз съм бедно китайсто момче.
- Ти имаш ресторант. Не мога да се сравнявам с теб.
Добре. Исках да кажа, че не нося тобкова пари със себе си.
Разбрах какво имаш в предвид. Къде е камионът ти?
- Трябва да отида до някъде.
- Не няма.
О, да. Какво ще кажеш да се срещнем в ресторанта ми след няколко часа? Ще ти платя тогава.
- Плащай сега. Ей, къде тръгна?
- На летището.
- Да бе. Само през трупа ми.
- Ако се налага.
- Идвам с теб.
- Нямаш ли ми доверие? Това ме натъжава.
- Звучи ми като стара китайска шега.
- Качвай се. Сега ще ти помагна.
- Ще ме следваш ли, Джак?
- Знам, че след това ще се вразумиш.
- Кого ще вземаш?
- Едно момиче. Но не искам да приказвам за това.
- Момиче ли? Откъде?
- От Пекин.
Това е голам ден в моя живот. Трябваше да се прибера и да се оправя.
Момиче от Китай? Никога не съм вършил това.
Качвал съм момечета откъде ли не, но никога от Китай. Хубава ли е?
- Ще се женя за нея, Джак.
- По дяволите!
Познаваме се от деца, но не съм я виждал от пет години.
Оставих я сама. И дойдох да работя тук като роб.
Преди да се запознаем, Джак спях на партера.
Спестявах всеки долар, за да може да дойде тук, защото я обичам толкова много.
Вече не мога да ям, спя или мисля щом не е до мен. Тя ще върне смисъла в живота ми.
Не е за рязкязване, нали? Направо съм издръжлив.
Изглеждаш ми малко нервен, приятел.
И загова не успях да разполавя бутилката, защото ума и душата ми са на различни места.
Полет №26 присига на изход 7
Уау. Коя е тази?
Тя има зелени очи. Знаеш ли колко е необичайно това, Джак?
- Как можеш да ми кажеш от тук?
- Не нейните. Тя е в беда. Мяо Йин
Красиви зелени очи като нефрит със сметана.
Беда, ха.
- Мога ли да те питам нещо важно?
- Съвсем не.
- Смяташ ли да си намериш гадже...
- Разбира се, но не и такъв като теб.
- Какво не ми е наред?
- Май отдавна не си се къпал.
- Сега е часът на Милър.
- Знаеш ли какво искам да кажа под часът на Милър?
Изчакай минута!
- Недей!
- Какво да не правя?
Лордовета на Смъртта. Улични гангстери. Хулиганите на Китайския квартал. Какво ли правят тук?
Тара!
Мяо Йин!
Прощавайте.
Ела да си поговорим за малко, пич.
Какво?
Откъде взе това?
Един момент, приятел.
Хванете го!
Хайде, Джак!
На къде?
Обади се на ченгетата.
Кучият син трябва да си плати!
Какво става, Уанг? Защо отвлякоха, момичето ти?
Ти ми кажи? Как стана така, че не можеш да се разхождаш безопастно в Централ парк или да помогнеш на непознат.
- Защото светът е пълен с луди хора.
- Американката знаеше, че нещо ще стане.
Стой настрана от нея. Тя е адвокат.
Тя е каква? О я стига.
- Какво по дяволите...?
- Те имат клуб, в който висят.
- Ще им разкажем ли играта?
- Не мога да те моля за...
- Къде се намират?
- Благодаря ти, Джак.
Добро утро, дами и господа. Аз съм Ег Шен с тази прекрасна обиколка.
Настанете се удобно и се забавлявайте.
Преди много време китайците под влияние на златната треска дошли в Калифорния.
Ние я наричаме Гъм Сан - Златната планина.
Като са оставили своите жени и деца.
Работили са години, за да завършат трансконтиненталната железница.
спестявали всеки долар. После ги изпращали на семействата си,
за да построим Китайския квартал, толкова хубав, колкото го виждате
навън в този прекрасен ден.
- Завий на дясно по улицата.
- Коя улица?
Надясно, сега!
- Къде по дяволите сме?
- Давай, Джак.
Прощавайте, госпожо. Предполагам, че не...
Не
Хайде, продължавай.
- Какво става? Парад?
- Погребално шествие.
- Гилдията на бойците. Наричат се Чанг Сингс
- Гилдия на бойците?
Не се паникьосвай, Джак. Те са О'кей. От добрите са.
Май трябва да пробваме по друг път. Какво каза?
Уанг, тези Синг Дингс имат ли врагове?
- Уинг Конг
- Да не би да носят червени тюрбани?
Мили боже.
Тези момчета са като животни, Джак.
Какво става, Уанг?
- Реми по китайски.
Какво?
Не казвай нищо.
Кой е това?
Не задавай въпроси. Просто изчезвай от тук, Джак.
Джак!
- Предполагам, че е Ло Пан.
- Кой?
- Гледай, Джак.
- Вече го направих.
- Кой? Какво?
- Ло Пан. Мърдай!
- Не мога да виждам.
- Всичко е наред. Временно е. Насам.
Наведи се.
О да, да.
Направо го прегазих, Уанг. Как по дяволите го направих?
- Не си. Той просто изчезна.
- Ясно.
- Лордовете на Смъртта, Джак.
- О'кей. Аз се прибирам. Запази си парите.
- Ней, Уанг Чи.
- Търсиш ли ни?
- Те знаят името ти.
- Това не е на хубаво. Да изчезваме.
- Камионът ми!
- Забрави го!
Унг Конг ги контролира, Джак. Те са просто момчета за поръчки.
Чудесно! Кой изтри тези с жълтите тюрбани? Та те побеждаваха.
Казва, че са били Бурите. Трите бури.
Само трима са го свършили? Слушай.
А за това... каквото и да беше аз го прегазих.
Бързо!
Късметлии сме. Ние успяхме.
- О'кей, къде е камионът ми. Аз се махам.
- Беше ли застрахаван.
- Разбира се.
- Тогава, ако си умен ще го прибереш по-късно.
- Ако съм умен ще се обадя на ченгетата.
- Единственото което могат да направят е да умрът.
Както и аз!
Взаимо-застрахобателна каса на Сакраменто.
По дяволите, слушаш ли ме скъпа. Плащам скапаните вноски вече шеста година.
Тук е Китай, гн. Бъртън. И има Чанг Сингс и Уинг Конг.
- Те се сражават от векове.
- Какво означава "тук е Китай"?
Нищо не разбирам. Само видях как този Ло Пан се появи от нищото
по средата на пътя, където летящите му приятели се кълцаха на прчета един, друг
и стоеше, чакайки ме да го прегазя с камиона си.
- И от устата му излизаше светлина.
- Джак, успокой се.
- Кога се случи всичко това?
- Не станало както казва той.
Да бе! Преди два часа. Високи мъже със странни дрехи. Първо ги виждаш, а след това се изпаряват.
Ло Пан е изчзнал по средата на улицата.
- Защо не ми каза?
- Не исках да те притеснявам, чичо.
Искам да ме изслушате за проишествие и нямам намерение да чувам, че това е свръхестествено.
Слушай, как се казваш? Джак Бъртън.
- Добър ден гн. Уонг.
- Еди Лий, това е Джак Бъртън.
- Еди е новият гид тук.
- И много други неща.
Разберете не помня номера на застраховката си. Тя остана в жабката на камиона ми.
Просто проверете имито Б-Ъ-Р-Т-Ъ-Н.
Джак Бъртън?
- Да.
Човека, за когото ми разказваше.
- Значе изоставения камон е твой. Изоставен ли, по дяволите!
Ало, ало.
Боже, мой.
Лоше новине. Лордовете на смъртта го задигнаха след като избягахте.
- Откраднали са ми камиона?
- Успокой се, Джак. Тук си сред приятели.
Ще го намерим.
- По дяволите точно това и ще направите.
А парите ми. За човек като мен времето е пари. А телефонът ти прекъсна.
- Как мислиш, че се чувствам? Аз загубих приятелкта си.
- Лордовете на Смъртта просто се забавляваха.
А не изпълняваха заповеди на Уинг Конг.
Искаха просто момиче, за да продадът и Мяо Йин се оказа там за нещастие.
И като добавим схватката, която вие прекъснахте.
Ло Пан е заповядал да убият водача на Чанг Сингс, Лем Лий
- Това беше неговото погребение.
- Това е война, Еди.
- Ти какво правиш тук?
- Не се притеснявайте. Това съм аз, Грейси Лоу.
Великолепно.
Просто посещаваш съседите в тъмна и дъждовна вечер?
- Той наистина ми е съсед.
- Разбира се, че е война.
И който се покаже на вън ще се пръсъедини към Лем Лий в ада за нарязъни на парчета.
- Кой ад?
- Китайците имаме много адове.
- И какво по дяволете прави тя тук?
- Не може да ми се насити.
Надявай се. Сякаш ме познаваш.
Винаги си пъхам носа, там където не ми е работа.
И бъркотията, която причиних не ми е по вкуса.
Но предполагам какво ще направят онези тъпанари, които ми се нахвърлиха и взеха камиона му.
Те ще заведат отвлеченото момиче при Белия Тигър за бърза продажба. Така че коя е тя?
Моята годеница. Белият Тигър?
- По дяволите. Много съжалявам.
Ако отидем довечера ще можем да я откупим обратно. Ако намесим полицията ще стане прекалено сложно.
- Няма да прибягваме до насилие...
- Я чакай. Давай по-бавно.
- Чувствам се като натрапник тук.
- Те си такъв!
Слушай, Джак, все още се нуждая от помощта ти. Няма да мога да ти платя днес.
- Мама му стара.
- Как бих могъл? Парите ми трябват за Мяо Йин.
И ще си струва. Тя има зелени очи.
- Сериозно?
Това ще покачи цената двойно.
- Слушайте хора, тозе Ло Пан покрай... през когото минах...
- Притежава паранормални способности.
Също като безсмъртните. Неговата кожа и кости са ненараними.
Той може да се явява в сънищата.
- Какво?
- Той преувеличава, Джак.
Моля те, помогни ми.
Имам страхотна идея.
- Успокой се.
- Аз съм спокоен.
Аз съм дотук, защото съм пътничка, ако ме видят.
Бих искала да дойда с теб, но те са ме виждали и ще ми се случи нещо лошо.
- Не и когато аз съм наблизо.
- Сега всичко зависи от теб, Джак.
My destiny rests in your capable hands.
- Ще направя каквото мога.
- Просто отвлечи вниманието на пазачите.
- Ще опитам.
- Прави се на глупак.
Той е.
Момче, направо се сипят котки и кучета.
Таксиметровия шофьор каза... каза ми, че бих...
Че при Белия Тигър, нали...
Изчакайте за момент, моля.
Момчета, ще ви оставя за малко сами. Мисля, че тази кола ми е позната.
Какво се кани да прави сега?
Странно момиче.
Сграда ей там. Белият Тигър.
Изглежда зловеща. Трябва ли да влизаме? Налага се, защото аз влизам.
Ще направя каквото трябва, за да имам тази история. Това ще бъде големият ми удар.
Just sit tight. We've got one of our best men inside right now, stirring the pot.
Как сте мадам? Казвам се Хенри Суонсън и си падам по силните усещания.
- В кеш или брой ще пратите?
- За бога. В кеш, разбира се.
Предполагам, че няма да ми направите отстъпка, нали?
Г-ца О'Тул ще се погрижи за всичкитеви нужди.
Момче, искам да е със светли очи.
Защото особено си падам по момичета със зелени очи.
А цената няма значение, г-це O'Тул.
Много си падам по нещо по-свежо. А колкото е по-екзотична, толкова по-добре.
Китайските момичета не са със зелени очи.
Много се забави. Да взизаме.
- Той е вътре само от 10 минути.
Остави го да действа.
- От колко време си в Щатите?
- Три месеца.
- А от къде си?
- Хонг Конг.
Как е тук? Колко ще останеш? Старите си заминават, а пристигат нови, нали?
- Може би. Свали си вратовръзката.
Разбира се. Сещам се какво имаш в предвид. Женами ми я подари за Коледа.
По дяволите.
Зелена експлозия. Хора долитат и после отлитат. Това не може да е истина. Искам да се обадя на ченгетата.
И си искам камиона обратно. А сега къде съм, по дяволите?
- В офиса ми. Седни.
- Да не би да спиш в офиса си?
Искам да поправя грешката си... Тези Бури, какво са? Магьосници?
- Да нещо подобно. Трудно е за обяснение.
- Опитай все пак.
Ако Бурите са отвлекли Мяо Йин има само едно място, където могат да отидат
Ло Пан. Кръстникът на Китайския квартал. Дейвид Ло Пан.
Имаш предвид Ло Пан, председателят на National Orient Bank
и собственика на търговската компания Уинг Конгс.
Но той живее усамотено, така че никой не го е виждал от године.
Ти пък коя си, по дяволи те?
Аз съм Марго Лизенбергер. работя в Бъркли Хералд.
Опитах се да намеря предствавител на пресата, за да напише за това, Бъртън.
Не е възможно да видиш Дейвид Ло пан. Копелето е толкова изплашено, че го е страх да си покаже физиономията.
Той притежава, повече врагове...
- Ако Мяо Йин е при него аз отивам.
- Да не си луд?
- Ей, кой е?
Всичко е наред, Тара. Можеш да се върнеш да спиш.
- От летището.
- Тази сутрин, разбира се.
Това, което правих там бе да я защитя, за да има право на избор.
Това е толкова изненадващо. Трябва да съм била пълна наивничка.
- Наистина.
- А сега как да си върнем...
Хей чакайте малко. Аз съм умен тип
но изживях някои неща, които нямат обяснение.
- Зависи от начина, по който изглеждаш.
- Да върви по дяволите!
- Така че ми кажете какво става тук.
- Истината ли?
- Мога да я понеса.
- Не можем да сме сигурни.
Аз тръгвам, дори сам ако се наложи.
- Къде? Сега вали като из ведро.
- Lo Pan's. The Wing Kong Exchange.
- The Wing Kong Exchange?
Най-опасното свърталище на луди в Китайския квартал. Не можеш просто да влезеш като...
Да като вятър. Разбира се, че мога. Моят ум и душа са едно цяло.
- Или две. Казах, че идвам.
- Бих искала да дойда...
Да, знам. ПРоблемът с лицето ти.
O'Кей хора, сега бъдете хладнокръвни и пазете къщата от пожар.
А ако не се върнем се обадете на президента.
- Тава ще бъде невероятно изживяване.
- Трябва да се концентрираш. Готов ли си, Джак.
Направо изгарям от нетърпение.
Обичам да работя през ноща.
Не ставайте. Телефонна компания
Добре, момчета, къде е главното табло. Вероятно тук.
Уанг.
Добра работа, Джак. Мисля, че ти изпързалях ме.
Предният път, когато имахме такъв проблем катерици бяха прегризали кабелите.
По добре да намерим главното разпределително табло.
- Мисла че е тук долу.
Какво пише?
- Адът на врящото олио.
- Ти се шегуваш.
Да, бе. Просто пише "Внимание"
Трябва да направим нещо.
Козелът блъска с глава преградата, но рогата му стават безполезни.
- Не мисля, че съм имала удоволствието.
- Г-ца Грейси Лоу, г-н Ег Шен.
Ег е нашият авторитет в областта на Ло Пан.
- Той ще ни помогне.
- Вече минаха два часа.
- Нека отидем там, да разбием вратата...
- Недейте, г-це Лоу
Трябва да намерим подкрепление, защото сега има облаци и гръмотевици.
Най-трудно е ва началото.
Но накрая реда ще се наложи над хаоса
- Гледай.
- Даааа.
Тук двама са влачили трети.
Мяо Йин!
- Ще се справиш, нали?
- Предполагам. Надявам се.
Джак, ела да видиш това.
Е каква е това? Китайско или някакво друго?
- Наобратно ли се брои.
- Не, наболу.
Разбира се китайците са събрали всичко накуп. И какво са постигнали?
Има Будизъм, Конфуцианство, Таоистка алхимия и магьосничество.
Ние сме взели това, от което сме имали нужда, а останалото сме отхвърлили. Точно като твоя ресторант.
Но има нещо, с което дори Дейвид Ло Пан трябва да се съобразява.
Всичко във вселената се управлява от положителната и отрицателната енергия.
- Така че когато те не са в баланс...
- Както е при Ло Пан, който е прокълнат.
Тогава хората се превръщат в живеят и живеят вечно.
Отблъскващи и зли, съществуващи само, за да тормозят живите.
Тогава, ти твърдиш, че този Ло Пан... Какво е той? Призрак?
Играещ си да бъде човек. Създание с голяма, тъмна и разрушителна сила.
Добре, махни капака и издърпай кабелът. Не ти ли звучи като брилянтна идея?
Кабелът достига до третия етаж и е омазан с грес.
Именно. Той е истински и можем да го докоснем и затова знаем къде се намираме.
Да бе, в голяма помия.
- Какво?
- Какво по дяволите е...
- Маму стара.
- Виждаш ли?
Мислеше си, че просто така са ни оставили да се мотаем тук.
Да. Мислех, че си обмислил всичко.
Идеята ми беше да спасим Мяо Йин на всяка цена.
- Това е солена вода, Уанг.
- И да ти върнем камиона.
- Ще ти купя друг.
- Но има само една Мяо Йин.
За бога, къде се намираме?
В Ада за преебаните грешници.
Хей, ти. Ела тук и се бий като мъж.
По дяволете, Джак. Въобще ни ми харесва това.
- Къде сме, Уанг?
- На гъза на географията.!
К'во да ти кажа!
Виж сега, дойдохме тук, за да се срещнем с Дейвид Ло Пан.
Дейвид Ло Пан?
- Тогава сте успели, гн. Бъртън.
- Какво, ти?
- Нямах представа. Мислех...
- Млъквайте, гн.Бъртън.
- Вие не сте дошли просто, за да разгледате.
- Айде бе! Ло Пан изглежда...
Нещо, което не разбирате.
Има много мистерии и въпроси, които нямат отговор, дори и при живот, толково кратък, колкото вашия.
Както изглежда няма значение дали ще попитам нещо. Къде е камионът ми?
Вие не търсите камион, а момиче. Момиче със зелени очи.
- Да.
- Тя трябва да е удивителна.
Няма да загубя още две хиляди години.
Няма много китайки със зелени очи в наше дни.
- Няма. И никога не е имало.
- Родителите й едва ли са избирали.
Но аз мога.
Разкажи ми за Мяо Йин.
От коя провинция е? Хунан?
А майка й и баща й? Той трябва да бил благословен. Трябва да знам.
Да нямаш сливи в устата, Дейв? Питай нея.
Гн.Бъртън ако имате влияние върху вашият млад приятел по-добре го упражнете сега.
В противин случай ще пратя и двама ви в Ада на одраните живи.
Толкова е просто. Разбрахте ли?
- Луд ли си? Това ли ти е проблема?
- Не, той може да га направи, Джак.
Това място е проблемът ми. То е моята грабница. Аз съм погребан тук.
Аз бях млад мъж, крал, воин погребан в това старо, сакато тяло.
И всичко от което се нуждая е жена, гн. Бъртън.
Но специална с драконово-зелени очи,
за да ме направи млад и да управлявам мселената.
- Чинг-тай. Богът на Изтока.
- Кой, той ли? Този старец?
Не, не съм аз гн. Бъртън.
Моя демон. Богът на когото трябва да се подчинявам, за да потдържа сърцета и кръвта ми.
Момиче със зелни очи ще задоволи Чинг-тай.
Момиче достатъчно смело, за да прегърне голото острие.
- И когато я намеря ще се оженя за нея.
- Сомо през трупами!
Чинг-тай ще бъде щастлив и ще свали проклятието ми.
Можеш да управляваш вселената.
- Точно така.
- Или да се прегледаш при психиатър.
Което трябва да направиш първо,
Очакваш ли да ти повярвам на измислиците? За две хиляди години не си си изплатил греховете.
Признай си, Дейв. Трябва да си направил нещо много лошо.
Трябва да има други със сигурност. Винаги има други, въпреки че не са.
Изглежда познаваш различията между жените и мъжете.
Колко рядко се получава.
И всички ние продължаваме да се опитваме като глупаци.
Кои са тези хора? Ваше приятели? Това вече ме изкара извън нерви.
- Хайде, остани тук.
- Къде е Мяо Йин? В тази сграда ли?
- В безопастнст.
- Къде е тя?
В безопастност. С мен е в по-голамабезопастност отколкото където и да било другаде.
Хайде. Искате ли да пишат за вас? Изхвърлете ни.
Но тази жена има остър език и химикалът и е по-силен от меча ви.
- Да.
- Не пускаме посетители.
- Не аз определям правилата тук.
- Хайде, човече. Остави ги да разгледат.
Ще боли ли?
Аз мога да ви помогна.
- Добре ли си, Джак.
- Да.
Къде си в стаята? Няма прозорци, само няколко скелета.
- От къде идва свтлината?
- От пода.
По лесно е с ограничение на търговията,
а следващата години започваме да доставявме всякакви странни неща от Пекин.
Какви по-точно?
Надолу или нагоре се вдижим?
Май надолу.
Браво. Благодаря ти, Джак.
Мисля, че сме на високо. Първо слизахме надолу, а след това ни изкачиха на високо.
Обзалагам се, че са две, три стъпки дебели. Слод това са заварили вратата и са не зазидали.
- Не падай духом, Джак. Нека просто да изпислим план за бягств.
Ло Пан ими план за нас или и двамата сме мъртви.
Кой Ло Пан? Сбръчканият старчок в инвалидна количка или барикадата на пътя висока десет стъпки?
- Те са един с същ човек, Джак.
- Май знаеш нещо, което не искаш да ми кажеш.
Митове и легенди.
- Не искам да те плаша.
- Не, не. Давай.
Изплаши ме.
Отнася се за страшни неща като армия на мъртвите
в Града на Призраците и маймунски жертвоприношения.
Първият император на Китай,
който създал монархията и обединел сдемте провинции, победил Ло Пан
и му наложил това ужасно проклятие в 272 пр.н.е.
Повечето китайци чуваме за това когато сме деца, но после
порастваме и твърдим, че това не е истина.
- И това е истина, Уанг.
- Да истина.
Не те баламосвам. Аз съм китаец и дори да не вярвам в това, то и истина.
Магьосничество. Китайска черна магия.
Превръзките!
Не мърдай...
Сега да опитаме отново. Не ме принуждавай да те убия.
Хайде, Джак!
- Тръгвай!
- Как?
- Чудесна работа, Джак.
- Разбира се.
Всички сме тук, аз, Грейси и Марго, а чичо Чу и Ег са в автобуса и ни чакат.
- Добре.
- Дръж, Джак.
Ще взема това.
А сега на къде? По-бързо преди да се е свестил.
На там, така смятам. Надолу.
Без покъртителни извинения.
Усещам кръвта им. Намерете ги и ги варете докато месето не се свеле от костите им.
Чу ме!
Празно.
Нуждая се от теб, Мяо Йин.
Ти, чийто очи светят като смарагдова светкавица.
Чинг-тай, върни ми плътта. По-скоро.
Моля те.
Да вървим. Чисто е.
Внимавай да не го нараниш.
Уанг!
За първи път ли застрелваш някого?
- Разбира се, че не.
- Хайде бе.
На къде ще вървим? Нагоре или надолу?
-Нагоре или надолу?
- Нагоре.
Всичко стана прекалено странно.
Светът е така нереален и толкова плашещ.
Отворете или ще му пръсна главата!
Отваряйте. Или той ще умре в имета на Чинг-тай.
А вашите души ще го последват в Ада на мазния дракон.
- Добре ли си? Да.
- Марго!
- Джак!
- Къде е Грейс? Следващата врата. Тя е като дива котка.
- Как ще ни измъкнеш?
- Нямам идея.
Оттук, може би.
Уанг, размърдай си задника.
Хайде, движение!
Скачай, Марго!
- Там? Луд ли си?
- Хайде!
- Къде е Марго?
- Не знам.
Къде сме?
- Къде е Еди?
- Удари ме.
Къде е Джак?
Джак!
Джак?
Джак!
- Съжалявам. Просто се вълнувам, че съм жива.
- Да бе. Да тръгваме.
- Прилица на огромно сметище.
- Мисля, че на истина е такова или нещо подобно.
Ще престаниш ли да се притискаш в мен?
Защото ми пречи да се концентрирам.
Ти си голямо прасе, Бъртън! Наистина!
- Къде е Джак?
- Той е добре. Успокойте се. Тук съм.
Джак, знам къде се намираме. Това е централната... как й казвате?
- Канализация?
- Да. Водата се стича отгоре.
Водата в тази стая идва от залива. Те я отклоняват до различните помещения чрез тръби.
Обзалагам се че натам е мястото, където се качихме на асансьора.
Добре, почти се измъкнахме оттук. Оттук нататък става по-лесно.
Офиси, складове и всичко това е заблуждаваща фасада.
Щом преброя до три, отварям вратата и потегляме.
Всички ли разбраха?
- Готови.
Следвайте водача. Едно, две, три.
Май сме в капан.
Скрийте се!
Да се скрием? Веднага! Видяха само мен!
Ще сме рамо до рамо, Джак. Ще победим или ще умрем.
Време е да тръгваме.
Автобусът е точно от другата страна на паркинга.
Ето какъв е плана. Аз ще им привлека вниманието, а вие ще изненадате. Можеш ли да си служиш с това?
Ще успееш ли?
Е това е нощната смяна. Ако имате отново такъв проблем...
- Помолете се на арменския поп!
- Хайде!
По-бързо, по-бързо.
Добре се справяте, момчета.
- Хайде, Джак!
Да вървим. Отворете вратат!
- По-бързо!
- Тръгвай, Ег!
Патка!
Успяхме. По дяволите, наистина успяхме!
- Къде е Мяо Йин?
- Вътре.
Някъде вътре.
А къде е Грейси?
Пусни ме, отвратително чудовище.
Пусни ме! Пусни!
Какво става?
Две момичета с зелени очи?
След толкова години.
Копеле! Пусни ме! Няма да се измъкнеш. Къде е Ло Пан?
Тази е много непокорна!
Слушай, твоите маниаци ме доведоха тук.
Искам да видя отвратитилен с разлагаща се плът Ло Пан лично.
Или е толкова изплашен, че се страхува да се изправи срещу едно невъоръжено момиче.
Къде е той?
Знаеи ли на какво прилича всичко това? На някаква странна версия на "Алиса в страната на чудесата".
- Точно така е.
- Тогава ти имаш най-добрия търговец.
- Обади се на полицията. Не си Рамбо.
- Единственото нещо, което ще направят е да умрат.
Ето къде е Джак.
Няма нищо. Те са ни приятели. Това са Чанг Сингс.
- Някой от тях рязбира ли английски?
- Хей, кой е тоя?
Добре. Имате ли оръжия?
Те няма да помагнат срещу Ло Пан. Но ето ти един за да се почувстваш по-добре. Изглеждаш като Мръсния Хари.
Смятам да го заколя с това. Идваш ли с нас, Ег?
Разбира се. Това е съдбата ми. Ако не дойда няма да си измъкнеш жив от това, Джак.
- Бройте и мен тогава.
- Разбира се, хлапе.
- Не можеш да спреш журналистите. В америка сме.
- Няма да се връщаш там.
Ще стоиш тук с Еди и чичо Чу.
Еди? Но той е...
- Той си пада по теб.
- Имаш в предвид както ти по Грейси.
- Шегуваш ли се? Аз си искам камиона.
Какво ли разбирам? Тя не е твой тип. Виете съвсем различни.
Хайде, да вървим.
Ако внимаваш ще успеш да се измъкнеш от тук жива.
А стига бе.
Добре ли си? Ти ли си Мяо Йин?
Да, тя е.
- Кой си ти?
- Ло Пан.
И си дошла да ме погледаш с твоите зелени очи.
Да.
- Не, не.
- Да.
Какво й е? Нещо като...?
- Магия. Най-черна магия.
Душата ми е там, разхвърлена във времето и хваната в капан в един спирален свят.
Докато не я намерих и не се оженя за нея.
Да се ожениш?
Момичето със зелени очи. Тази, която ще прегърне голото острие.
Мяо Йин или Грейси Лоу.
- Хубаво започваме. Това е друг път.
- Фронталната атака няма да те доведе до никъде.
- Дай ми да го нося.
- Смелият мъж не трябва да се плаши от времето.
Да, а мъдрият да го вземе навън когато вали.
- Тук ли живее?
- Целият блок е негов. Той е богат.
- Богат? Това мяста е дупка, Уанг.
- За западните очи.
Съдържанието на тези бутилки е безценно.
Добре, всички ли са седнали?
Да. Започвай когато си готов, Ег.
- Джак, ти се.
- Къде води това?
- Долу. Там където е Ло Пан.
- Къде долу?
- Където е вселената?
- Хайде, Джак. Не се страхувай.
Да се страхувам? Шегуваш ли се?
Къде по дяволите сме?
- Канализацията на Китайския квартал.
Това не е вода.
Черната кръв на земята.
- Имаш предвид нефт?
- Имам в предвид черната кръв на земята.
Преди хиляди години колосално земетресение обърнало света на опаки.
Много обикновени хора умрели.
Безброй свръхестествени същества се скитали свободни, за да
започнат нападение над боговете.
Оцеляха след изгарящото острие и докоснаха свирепото сърце.
Ще се оженя и за двете.
Подгответе ги.
Какво е това?
- Звучи като...
- Нещо издиша под водата.
Да
Няма да излезеш повече.
Каква? Какво няма да излезе повече?
Хайде.
По дяволите.
Мяо Йин?
Хей, Уанг!
- Ег!
- Джак, идвай!
Всичко е наред, Джак. Това е склада На Уинг Конг. Провизии за всеки случай.
Ние сме във владенията на Ло Пан.
Боже!
По късно.
Приближаваме се. Много близо. А сега лошете повини. Готови ли сте?
- Нима ще стане по-лошо? Айде бе!
- Преди 2258 години
Парвият император...
Той наказал Ло Пан като го лишил от плът.
- Само рош сън.
- Казвай същественото, Ег.
За да бъде какъвто е бил преди трябва да намери момичето от пророчеството
и да се ожени за нея, за да умилостиви Бога на Изтока.
Но за да умилостиви императора той трябва да я убие.
Да я убие? Не!
Да продължаваме. Няма смисъл да говорим за Китайската когато трябва да се подготвяме...
Ние сме готови за финалния удар.
- Ако отрием Ло Пан...
- Когато го открие.
...тогава силата в тази кратунка е нашата последна надежда
срещу Бодисатва, последния от злите духове.
Да Само със сън ще победим съня.
Чакам това от много време, Джак.
Злият сън ще умре.
Уинг конг са отвън.
- Истински ли са?
- Да. Облечени са за сватбата на Ла Пан.
Какво има в кратуната? Магическа отвара?
- Да.
- Така си и мислех. Добре. Ще я изпием ли?
- Да.
- Добре. Това и предполагах.
Аз съм миналото, върнало се, за да те прследва, Ло Пан.
Боже мой, не! Моля те! Какво е това? Не, не ми казвайте.
Пазач. Изглежда, че Ло Пан знае за нас.
Те се върнаха.
Но този път не са сами. Ег Шен е с тях.
Мижавият магьосник ги е превел през Блатото на Мъртвите дървета.
Ег Шен?
Ег Шен! Ти извървя дълъг път, за да ме спреш, но вече е късно.
Има две момичета със зелени очи и аз ще се оженя и за двете.
След това ще пренеса в жертва Грейси Лоу, за да умилостивя императора
и ще изживявам плътските си удоволствия с Мяо Йин.
Точно така, Ег Шен. Най-доброто от двата свята.
Нямаше да разбереш докато не опиташ.
Хайде, да вървим.
Знаеш ли какво не харесвам? Къде отидоха всички?
Подготвят се за сватбата на Ло Пан.
Не би трябвало да сме стигнали до тук. Поне не толкова лесно. Това е клопка казвам ви.
Ло Пан е на път да осъществи плановете си. Твърде е зает, за да го е грижа.
Е къде е той, Ег? Къде?
- Джак, тук.
- Какво?
- Кухо е.
- Скъсай го.
- Разбирам. Това е асансьор водещ само надолу.
- Да, виж.
Хей, насам!
- Време е за алхимия!
- Наздраве!
- Това какво съдържа по-точно?
Огромен бръмбър.
Хубаво!
Можеш да виждаш неща, които другите не виждат и да правиш неща, които никой не може.
- Наистина ли?
- Толкова, колкото и Ло Пан.
- Какво ли друго да те питам?
- Торбата на шестте демона.
Страхотно. Торбата на шестте демона. Какво има вътре, Ег?
Вятър! Огън! И други такива благинки.
За армията и флота и за битките, които са спечелили.
За американското заме, което не е попадало в ръцете на врага.
Май крилете на свободата не са се проскубали.
Чувствам се много добре. Знаеш ли, че аз не съм...
Никак не се страхувам. Чувствам се някак...
- Чувствам се непобедим.
- Аз също.
- Имам добро предчувствие за това.
- Чудесно. Аз също.
Не стана ли топло тук или се залъгвам?
Чинг-тай! Чинг-тай!
Велики Чинг-тай равен с боговете
дари ни със своето присъствие и наблюдавай този свешен съюз.
- Мяо Йин.
- И последният от злите духове.
А сега мои възлюблени последователи
мамента на истината.
The needle of love.
- Искам да застрелям това копеле.
- Не и преди да се венчае.
- Тогава ще бъде от плът.
- Тогава ще бъде прекалено късно.
Чинг-тай.
Ти, който разтърсваш небесата и идваш от изток
всичко, което искам, за да владея вселената
е тяло от плът и кръв.
Да! Дай сила на ръкатами
за да пробода Мяо Йин.
Нека да си довърши церемонията. След това със сигърност е наш.
Ела, обич моя. Подай ръка.
Подейства.
Аз съм смъртен!
Хайде, момчета!
Няма начин!
Ела, Мяо Йин. Няма да боли.
По дяволи те!
Огведи я.
Селска магия!
Никога няма да ме победиш, Ег Шен.
- Аз съм.
- Добре ли се?
- Не ме мисли. Трябва да хванем Ло Пан.
- Къде отиде?
Уанг!
Хайде.
Издърпай я. Хайде!
- Where does this go?
- Up. To Lo Pan's office. It's cooler up there.
- От там ще можем...
- Нали имаш пистолет?
- Имам нож. Нож? Той е висок 12 стъпки!
Седем. Не се безпокой. Мога да го пипна. Взех нещо.
Мога да виждам нещо, които друг не може.
- Защо си облечена така?
- Щях да се венчавам.
Щеше да се омъжи и за двете ни само защого и моити очи са зелени.
О боже. Това наистина ли се случва.
- Погледни ме в очите.
- Не! Никога!
Изстрадах толкова мъка и агония. Погледни ме!
Не! Не разбирам! Не ти принадлижа!
Не. Типринадлежеш на Чинг-тай.
Трябва да те принеса в жертва, но те обичам и се нуждая от теб.
Не!
Ето, погрижи се за кучката!
- Господарю, от плът ли сте!
- Аз ли?
Аз! Подейства!
Чинг-тай е задоволен.
Сега трябва да удовлетворим Първият император като унищожим това.
Не бързайте толкова, джентълмени.
Нямаме време, Гръмотевица. Убий го! Заради мен!
Той няма да постигне нищо, Дейв. Вече размазахме повечето ти хора като мухи.
и докъде ни доведе това? До никъде.
Знаеш ли какво казва винаги Джак Бъртън в случаи като този?
І кой?
- Джак Бъртън. Аз!
Старият Джак винаги казва...
"Каква по дяволите?"
Това е добър нож.
Сбогом, гн. Бъртън.
Всичко до рефлексите.
Уанг!
Добре ли си?
- Хей, благодаря.
- Чакай малко.
Мисля, че няма да спре!
Хайде!
- Имаме проблем.
- Там!
Хайде, Джак!
Скачай, Джак!
- Цялата място ще изгори!
- Ей! Ей!
- Как се озова там?
- Не беше никак лесно. Отдръпне се!
Вземи го!
Хвани се за това.
Внимавай Уанг чи.
Тръгвай след него, Уанг.
- Давай!
- Хайде, Джак! По-бързо!
Ето го камионът... Моят камион.
Влизай.
- Взели са ключа.
- Имаш ли резерван?
Разбира се, но под...
- Какво беше това?
- 6.9 по скалата на Рихтер. Дръжте се!
- Съжалявам.
- Не знаеш ли да караш това нещо?
Успокойте се.
Спри! Червено е!
Спокойно! Ще минем.
Да.
Погледни това. Не те ли кара да се чувстваш по-добре?
Ужасно.
Светна зелено. Можеш да тръгваш.
- Какво правиш, Джак?
- Ей сега се връщам.
Къде отиваш, Ег?
Аз свърших моята работа.
Ло Пан е мъртъв и черните магии са развалени.
Преди години си обещах дълга ваканция.
И сега е време да я направя.
Защо не се върнеш в Китай? Да посетиш розината?
Тя е в сърцето ми, Джак. Където и да отида тя ще е с мен.
- Ще се обаждаш ли?
- Не знам.
Може би по-късно ще наминеш към нас, за да ми помогнеш да измислим заглавие.
- Ето, Джак. Тройно или нищо.
- Двойно или нищо.
Тройно. Ти си го заслужи.
Правси. Така е. Благодаря ти, Уанг.
Е последен шанс. Аз съм богат.
Мога да оставя пътя, да продам камионаси и да се установя.
Няма да мога да го понеса.
Единственият начин да ме спечелиш е да купиш по-голям камион
с удобен апартамент отзад, но достатъчно голам за двама.
Звучи великолепно, но рано или късно ще поемем по грешен път.
Оставиме да помисла върху това.
Господи, няма ли поне да я целунеш за сбогом.
Не.
- Ще се срещнем пак, Джак.
- Никой не може да каже.
Довиждане, Джак.
Направо ги разбихме, нали Уанг?
- И без глупости, Джак.
- Без глупости.
Вие слушате Доставка на свински котлети и си спомнете за този съвет,
когата навън бушува буря, светкавиците падат, гръмотевиците разтарсват всичко
а дъжда се сипи като из ведро.
Помнете какво прави Джак Бъртън, когато земята се тресе,
отровни стрели се сипят от небето и колоните на рая се тресът.
Да, Джак Бъртън просто се изправя срещу бурята и казва
"Дай ми най-доброто от себи си. Аз ще се справя!"