Cronos (1993) Свали субтитрите
гонен от инквизицията,
алхимикът Уберто Фулканели
избягал във Веракруз, Мексико.
Според личният часовникар на Вицекралят,
Фулканели бил твърдо решен да създаде устройство
което ще го дари с ключа към вечният живот.
Нарекъл го...
Кронос.
400 години по-късно,
една нощ през 1937,
част от свода на сграда се срутил.
Сред жертвите бил мъж, със странна кожа,
с цвят на мрамор при пълнолуние.
Сърцето му било пронизано,
а последните му думи били...
"Суо Темпоре."
Това бил алхимикът.
Властите установили адреса на починалият.
Това което открили в дома му
никога не било разкрито пред обществото.
След кратко разследване,
имението и съдържанието му било продадено на публичен търг.
В нито един имуществен лист
не било споменато устройството Кронос.
Доколкото всички знаели,
то никога не бе съществувало.
'КРОНОС'
Федерико Лупи
Рон Перлман
Клаудио Брук и други.
С какво да ви помогна?
Добро утро.
- Добро.
С какво да ви помогна?
Това къде трябва да се сложи?
Много добре.
Сега си има лице. Давай следващото.
Остава ти още.
Подреди ги по големина...
Ако ги ядосаш ще стане по-лошо, Аврора.
Компания "Де Ля Гуардия."
Какво откри?
Да.
Добре.
Още една статуя?
Добре.
Ще му предам.
Готово.
Чичо?
Чичо?
Чудесен ден за закуска с хапчета. Червени, жълти, сини.
И новата чернова на завещанието ти...
Защо винаги си толкова шумен?
Просто подпиши новото завещание.
Имам новини за теб.
Купувачът ни се обади.
Ето документите.
Благодаря.
- Сега ми кажи,
какво е казал купувачът?
Все същото.
Намерил архангел.
Какво чакаш тогава?
Стига толкова.
Намери някой друг да ти събира боклуците.
Не всичко е боклук.
Не отново тази книга.
Това не е боклук.
На мен всички ми изглеждат еднакви.
- Там е проблема. Отвори очи.
Виж. Този е различен.
Този ще бъде мой!
Прекрасен ден.
- Добър ден, сър.
Нещо определено ли търсите?
Скъпичко.
- Уникално е.
Да, така е.
Всички са такива.
Но, така или иначе,
парите не са мои.
Задръжте рестото.
Ще ви го увия.
Огледалата ми харесват.
Искаш ли?
Да?
Не?
Да.
Може ли да помоля за мнението ви?
Разбира се.
- Твоето също.
Много е важно.
Този харесва ли ви?
- Не.
Ами този?
- Не.
Този?
- Точно.
Кой?
- Онзи.
И ти ли мислиш така? Да?
Много ви благодаря.
Не знаете колко е важно за мен.
Малък подарък. Благодаря и на двама ви.
Късмет.
Не скъпа. Не е шоколад.
Такива неща се случват веднъж в живота.
Веднъж в живота.
Нищо не става.
Колко любопитно.
Какво може да е?
Играчка?
Не го доближавай.
Не се плаши.
Донеси ми кутия.
Внимавайте, това е в такт седем четвърти.
Започваме с този крак, Мануелито.
Не натискай, Мануелито.
- Съжалявам, госпожо.
И сега финалът.
Добър вечер.
Къде каза, че си паднал?
На някакви счупени стъкла.
Няма нужда от шев.
Кръвта е много мръсна. Помниш ли когато леля Мардж умря?
Всички бяха оцапани с кръв, a тя бе безупречно чиста. Но доста мъртва.
Тук има нещо. Ще боли.
Добре, че ме предупреди.
Почти го извадих.
На дълбоко беше.
Какво е?
Не знам, някаква метална частичка.
Или по скоро като жило...
на пчела.
Моля те, моля те, моля те.
Пази душата ми, моля те.
Отче наш, който си на небесата, да се свети името ти.
Да дойде царството ти, да бъде волята ти, както на небето, така и на земята.
Дари ни с насъщният...
Добре съм, скъпа.
Добре съм.
Всичко е наред.
Добро утро.
Добро утро.
Четях.
- Много е светло.
Виж, невероятно е.
Нена Визчална умряла на 92.
Харесва ли ти?
Не.
- Изглеждаш...
различен, по-млад.
Точно затова го направих. Чувствам се по-млад.
Къде е Аврора?
Няма ли да закусиш?
- Не съм гладен.
Харесвам ли ти или не?
Да, харесваш ми.
Много добре.
ДЕ ЛЯ ГУАРДИЯ ЕНТЕРПРАЙС
РАБОТИМ ДЕНОНОЩНО
Здравейте, сеньор Грис... Как сте?
Ти съсипа магазина ми.
Не с мен трябва да говорите.
Червените са много вкусни днес.
Не знаете в какво сте се забъркал.
Преди 40 години...
намерих този ръкопис.
Преди 40 години.
Това са бележките
на алхимик от 16ти век.
Невероятна книга
написана отзад напред на латински.
Oписва специфичен механизъм,
изобретение, което удължава живота на притежателя си.
Но има специфични правила,
много стриктни правила за използването му.
Насекомо?
Това е гениално.
Насекомо затворено в изобретението.
Нещо като... филтър на живота.
Вярвате ли? След толкова години.
Кой казва, че насекомите
не са любимите създания на Господ?
Исус ходил по вода,
също като комар.
Концепцията за възкресението
е добре позната на мравките
и паяците.
Могат да оцелеят хиляди години затворени в скала...
докато някой не ги освободи.
Разбира се.
Много е образователно, но защо ми го разказвате?
Умирам, сеньор Грис.
Ще ви покажа нещо.
Болестите ме изяждат жив,
малко по малко.
Химиотерапия, радиотерапия, психотерапия...
Погледнете внимателно,
половината ми кръв е тук, в тази витрина.
А другата половина...
вече е в менюто.
Или докато си говорехме, вече я няма.
Не! Мое е.
Използвал сте го?
Използвал сте го?
Стана случайно.
Каква проява на слабоумие.
Анхел.
Тук съм, чичо.
Тук съм.
Сеньор Грис.
Чичо ми става нетърпелив.
Де Ля Гуардия...
И двамата изгубихме нещо.
Накрая ще получиш своето... независимо какво е то.
Сеньор Грис?
Можете да продължавате с игричките.
Все пак играчката е у вас.
Но инструкциите са в мен.
И няма да ги получите.
Невъзможно е.
По дяволите, невъзможно е.
Божичко, Аврора.
Аврора?
Знам, че е у теб.
Аврора?
Аврора?
Страх ли те е?
Мислиш, че ще ми се случи нещо?
Удобно ли ти е там отзад?
Веднъж вече преживях това с баща ти.
Помниш го поне малко, нали?
Да...
вярвам, че е така.
Когато беше на твоите години, чул някой да говори
за хората, умиращи от рак.
Когато се прибрах от работа,
не можах да намеря цигарите си.
Търсих ги цял ден, накрая влязох в банята
и намерих малки частички тютюн,
плуващи в тоалетната.
Мънички частички.
Той разбра, че унищожавайки цигарите ми
няма да ми помогне.
Но поне аз разбрах, че той е загрижен.
И на него му стана ясно, че аз съм разбрал.
Виж...
не знам какво става с мен.
Но най-добре да сме заедно.
Хесус?
- Само минутка.
Трябваш ми.
- Изчакай.
Побързай, ще закъснеем.
Какво си ти, мъничкото ми?
Господ?
Много си добър към мен.
Не разбирам защо не мога да я закопчея,
и миналата година я носех.
Почти свърших.
Как съм се променила толкова, за толкова кратко време?
Помниш ли?
Дали помня?
Дали помня?
Винаги мисля за първият път, когато те видях,
мислех, че никога няма да ми обърнеш внимание. Чувствах се толкова незначителен...
Това архитектите наричат "вектори."
Малките неща, които крепят големите.
Как ги крепят?
- Тези пилони...
Учителко, ще погледнете ли...?
- След минута, Мануел.
Наздраве.
- Наздраве.
Наздраве.
- Пари и любов.
Какво има?
Има ли нещо?
- Не, веднага се връщам.
Къде отиваш?
- Да си взема нещо за пиене.
От жегата е.
Постоянно ми се случва.
По-добре ли сте сега?
- Да.
Всеки път щом пия, трябва да пикая.
...от дете съм така.
Що за парти?
Да видим... майната му.
Вижте какво са направили.
Сигурно е била някоя Аржентинска горила или някой безпризорен Перуанец.
Копеле.
Цяла година си скъсвам гъза от работа, заради това парти...
Да вървим.
Девет... осем... седем...
шест... пет...
четири... три...
две... едно...
Колко красиво...
- Мъртви сме...
Честита нова година.
Кажи ми къде е, или чичо няма да ме остави на мира.
Какво точно е това нещо?
Защо му е на стареца?
Не ти ли е казал?
И двамата мислите, че съм глупак, а?
Той вярва, че ще му помогне да удължи живота си.
По цял ден не прави нищо, само ходи по нужда, и иска да живее по-дълго?
Остави ме на мира.
Прави каквото трябва, но ме остави.
Разбира се, сър.
Ще ви оставя, когато...
и ако...
пожелая.
Ясно?
Стани.
Ставай.
Мамка му!
По дяволите!
Колко е тихо.
О, Боже, всичката тази кръв.
Всичката тази кръв е моя.
Умирам.
Странно.
Всичко е с главата надолу и умирам...
сам.
Умирам сам.
Не позволявай да умра днес.
Ужасно боли.
Няма да издържа много...
няма.
O, Аврора.
Браво, Тито.
Страхотно.
Челото става страхотно.
Все едно нищо не се е случило.
Това е най-добрата ти работа.
- Така е.
Имам си своите тайни.
Сега придавам форма...
текстура...
придавам цвят...
Мислят ме за творец.
Да...
но не се престаравай, ще го кремираме.
Моля?
Копеле, как така ще го кремираме?
Защо не ми каза, за да не си играя?
Почивай в мир.
Никой не уважава труда ми.
Защо не ми каза?
Вдовицата промени решението си.
Нямал нищо подготвено.
Нито надгробна плоча, нито гроб, нищо.
Всички са еднакви. Мъртви глупаци.
Пластичната хирургия и вие:
Пластичната хирургия противоречи на...
Мамка му.
Да, чичо.
- Ела тук веднага.
Глупав, тъп, смотан, дърт копелдак.
Искам да знам какво се случи.
- Веднага идвам.
По дяволите.
Не съм виновен.
Дори не съм го докоснал, колата се пързулна.
Падна от скалите.
- Малоумник!
Чичо...
Ами сърцето му?
Какво за него?
Засегна ли го по някакъв начин?
Казах ти, че не съм го докоснал!
Колата му се пързулна, и падна от скалите...
Провери ли сърцето му?
Беше спряло.
Нещо беше ли го проболо?
Какво значение има? Мъртъв е.
Има огромно значение!
Непохватно животно. Нищо не можеш да свършиш.
Мислех, че може би има надежда за теб.
Но ти си безполезен.
Вероятно си провалил всичко.
Как някой може да е по-мъртъв от мъртъв?
Ти не знаеш нищо за смъртта.
Не разбирам.
Не разбираш.
И никога няма да разбереш.
Но трябва да направиш още едно нещо,
и го свърши както трябва,
защото няма да намеря покой докато не получа своето.
Нито пък ти.
Погледни се...
Забавно ли беше?
Няма да ходиш в рая в този вид.
Гол... покрит с целувки,
така веднага ще те приемат.
На добър път.
Чувствайте се като у дома си.
Тито, сеньор Де Ля Гуардия...
е бил приятел на покойният.
Иска да види тялото...
за последен път.
Разбира се, как го искате
хрупкаво или препечено?
Ало?
Да?
Мерседес...
За мен ли е?
Скъпа Мерседес...
пиша тези редове с мъка.
Искам да знаеш...
че някак,
някак,
все още съм жив.
И ме боли да живея.
Жаждата ме изгаря,
и чувствам безразличие към всичко...
денят...
къщата...
и теб.
Аврора ще остане с теб,
тя...
ще ти предаде това писмо.
Когато го прочетеш...
мен ще ме няма, трябва да свърша
една недовършена работа.
След като загубих всичко, нека поне разбера защо.
Днес...
осъзнах колко много ми липсваш.
Надявам се да те видя, като се прибера и че ти ще искаш да ме видиш,
независимо в какъв вид съм.
С обич...
твой Хесус.
Аврора...
Господи, какво правиш тук?
Казах ти да не идваш.
Скрий го.
Не разбираш ли, че могат да ни убият?
В опасност сме.
То работи?
Знаех, че ще се върнете.
Ако търсите липсващите страници,
си губите времето. Изядох ги.
Най-доброто ми ядене от години.
Говорите за безсмъртие, погледнете ме, погледнете кожата ми.
Разлага се, пада парче по парче.
- Обелете я.
Какво говорите?
Обелете я.
Вижте.
Какво става с мен?
Вие се преродихте.
Какво пак иска старият глупак?
Защо нова кожа?
И не отговаряйте с гатанки.
Говорите за насекоми,
алхимици, артефакти.
Но от какво се нуждая?
От кръв.
Човешка?
Разбира се.
Не можеш да получиш безсмъртие от крава или прасе.
Мога да унищожа артефакта,
да го смажа.
Както пожелаете.
Ако устройството бъде унищожено, вие също. Но...
можем да споделим вечността.
- Какво ме е грижа за вечността?
Не искам да живея вечно, искам да се отърва от това.
Още по-добре.
Има начин.
Но първо, устройството.
Не ви вярвам.
Нямате избор.
Дай ми го, скъпа. Знам какво правя.
Първо вие.
Кажете начина.
Както желаете.
Дори не кървиш както трябва.
И сега сърцето...
Господи, Аврора.
Чичо?
Кажи нещо...
Да вървим.
Моля те.
Весела Коледа.
Весела Коледа.
Мое, всичко е мое.
Мое, мое, мое.
Анхел...
Достатъчно.
Достатъчно чаках.
Ти...
Мамка му... не отново носът ми.
Това трябва да свърши.
Сеньор Грис...
ще трябва да ви убия отново.
Сеньор Грис...
Върви.
Върви...
Ела тук, скъпа.
Ела.
Анхел.
Какво трябва да направя, за да умреш?
Ти ще загубиш повече.
За мен е само болка.
Тогава се приготви за още от нея.
Какво по...
Дядо.
Не!
Аз съм Хесус...
Грис.
Хесус Грис.
Хесус Грис.
В ПАМЕТ НА ДЖОЗЕФИНА КАМБЕРОС
Превод и субтитри: Blink182